От писмо на Рабаш:

“Знаем, че свещите не могат да горят, докато нямаме трите условия: 1) свещ – съсъд, в който се налива маслото 2) масло 3) фитил.

И когато тези три условия се съединят заедно – можем да се радваме на родената от тях светлина“.

Трите условия, необходими за светлината, отразяват нашия строеж. Ние се състоим от желание за наслаждение, което действа егоистично. И когато гледаме на света виждаме, че той е пълен със страдания и проблеми.

Никой не постъпва честно, всеки вреди на другия и аз недоумявам защо Творецът (ако той въобще съществува) е създал такъв лош свят – аз бих направил по-добър на Неговото място! Тоест аз гледам през своето зло егоистично желание, и затова виждам наоколо зло.

Но ако аз започна да превъзмогвам заблуждението си и да мисля, че Твореца е добър и прави всичко по добър начин, а аз го чувствам лошо само заради това, че самият аз съм лош, то всички тези мисли и желания се сблъскват в мен в противоречие.

И това се нарича “фитил“ (“птила“), защото аз си разяснявам къде са “отходите“ (“псолет“) на моето желание, и какво е лошото в него.

Желанието е съсъд, а вътре в него има “фитил“, раждащ се от противоположността на желанието. И тези разяснения (“бирурим“) пораждат горивото (“беирут“), тоест маслото – светлината Хохма.

Такива три съставни има и в човешката душа, която желае да се разбере със себе си и да загори като свещ, и в обикновената свещ, символ на тази душа.

Съсъдът – желание по природа е егоистичен, “заради себе си“, защото такъв съм се родил. С помощта на занятията с кабала, в групата, аз създавам “фитилът“, който може да се разгори – защото започвам да се съпротивявам и да си изяснявам, кой е Твореца и кой самия съм аз. А “маслото“ – това е следствието, тъй като това състояние поражда “горивото“.

Аз водя борба: искам да постигна отдаване, но съм неспособен на това. Аз се впускам напред, но моята природа ме дърпа обратно назад, Фараонът не ми дава да изляза изпод властта му. Но така си изяснявам – себе си и Твореца, и системата, чрез която мога да бъда свързан с Него.

“И след това преодоляване, човек се удостоява със светлината на Твореца, осветяваща неговата душа, която се нарича светлината Хануки – тоест разкриването на висшето управление, принасящо добро на творенията.

От урока по писмото на Рабаш, 01.12.2010 г.

[28343]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние сме длъжни да положим максималните усилия за да постигнем желаната от нас цел и да се убедим, че не сме способни на това.

А после трябва да проверим, длъжни ли сме да вървим в това направление и възможно ли е да придобием тази способност в бъдеще, или с помощта на разума, чувствата и анализа да разберем, че никога няма да сме способни на това и поради тази причина се нуждаем от помощта на Твореца?

Възможно е още сега да решим, че само Творецът е способен да изпълни пробива в духовния свят, да реализира нашето духовно раждане – прехода от утробата, в която ние сме отделени един от друг, към състояние на обединение.

Промъквайки се по време на този родови процес през тясното място от единия в другия свят, ние сме длъжни да се обединим на минимална духовна степен, създавайки първоначална връзка. Можем ли да го направим или не?

Ако можем – то хайде да го направим, ако ли не, то нека да поискаме от Твореца, да изпълни едното от двете. Бързо да решим и бързо да го направим, а не безполезно да губим време!

Като правило злото начало ни обещава успех следващия път, нашепвайки, че все още не всичко сме направили, не всичко сме прочели, има още какво да научим, с какво да се занимаваме.

В течение на много години, точно така сме действали, но сега благодарение на силата на груповото въздействие, сме длъжни да признаем, че сме неспособни да пробием сами в духовния свят и се нуждаем от помощта на Твореца.

И тогава заедно, всички ние ще започнем да викаме и да Го молим, а това е и правилната посока, защото в нас няма сила за отдаване, има само сила за получаване.

Въздействието на групата ще обезпечи всекиго с разбирането, че само Творецът може да изгради системата на връзка помежду ни и да ни обедини. Ние изискваме това да се осъществи и сме категорично несъгласни с егоизма, който ни предлага да продължим работата самостоятелно.

Няма смисъл да продължаваме, и обкръжението е способно да ни повлияе по такъв начин, че всеки да може да вземе това решение.

От урока по писмо Баал аСулам, 12.11.2010

[28649]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да влезе в това решение, освен нашето желание?

Отговор: Решението, до което трябва да стигнем, включва в себе си разочарование от това, че сме способни да се обединим със свои сили, а също, че всеки от нас или всички заедно ще успеем да пробием бариерата и да разкрием духовния свят.

С какво чувство ще го разкрия, ако не го усещам в себе си? Това чувство трябва да се формира между нас, като допълнително, ново явление, което засега ни е непознато.

Аз имам пет чувства и с тях, като с локатори се опитвам да намеря духовното – какво е то, къде се намира? Опитвам се, но не го намирам, защото кли, в което може да бъде възприето духовното, не се намира в мен, а между нас. Как да го създам?

Не мога сам да направя това, тъй като не чувствам другите – те, като че ли не съществуват. По какъв начин да се съединя с тях, ако съм лишен от чувствителност?

Да се съединя с тях, може да ми помогне само висшата сила, която преднамерено е създала преградите между нас, поставяйки всеки в отделна килийка – като пчелите в кошера.

Ние не можем да разрушим тези прегради – тогава къде ще почувстваме духовното? В общото желание, което можем да постигнем само с помощта на Творецът, който ще премахне преградите между нас.

Всичко това е устроено нарочно по този начин, за да Го разкрием, защото разрушаването на преградите изгражда кли за разкриване на свойството отдаване, което е присъщо на Творецът.

Излиза, че до това решение ще ме доведе потребността от ново кли. Това се нарича усилие, и ние трябва да го положим заедно, помагайки си един на друг в издигането на важността на нашите очаквания.

И когато вземем общо решение – да се обединим и в това чувство да пробием махсома – то се случва, защото наистина искаме разкриването на Твореца като съществуваща между нас сила и на свойството отдаване на всеки. Именно това е духовният свят.

От урок по писмо на Баал аСулам, 12.11.2010

[28646]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Струва ли си да се опитвам да различавам в случващите се събития и в хората около мен такива понятия като лява и дясна линия?

Отговор: Не, това се отнася само към вътрешната работа. Едва, когато човек постигне силите на душата си и започне да работи с тях, тогава различава кои от тях се отнасят към дясната линия и кои към лявата, както е казано: „Лявата отблъсква, а дясната приближава”

Онова, което ме отблъсква от духовното се отнася към лявата линия, а това, което ме приближава – към дясната. Моето напредване, трябва да бъде основано върху двете сили, иначе над какво ще се издигам?

Лявата линия се представя като планината Синай (ненавистта) и именно тя определя височината на стъпалото от стълбата на духовното издигане.

Моето егоистично желание, левият крак, отхвърлящо всички останали хора се разкрива постепенно, спъпало по спъпало по тази стълба, в зависимост от това доколко съм готов да го поправя със силата на дясната линия, а десният крак е символът на отдаването. По този начин се издигам по стъпалата на стълбата (на Яков).

Именно тогава, аз мога да класифицирам своите вътрешни сили – доколко са за или против съединяването помежду си – но не и заобикалящите ме хора или събития.

Ти можеш да кажеш, че съгласно възприемането на реалността, целият свят се намира вътре в теб, защото човекът е малък свят и всичко, видимо отвън се намира вътре в него. Защо все пак не е възможно еднакво отношение към вътрешната и към външната му част? Когато почувстваш намиращото се отвън, вътре в себе си, тогава ще го присъединиш към дясната или към лявата страна!

Но дотогава, ти можеш да работиш само по отношение на другарите, присъединявайки ги към себе си като части на своята душа. Ако искаме да бъдем „като един човек с едно сърце”, то нашето желание включва всички, и в него няма разлика между теб, мен и някой друг. Така, капките вода – една, две, три – сливайки се, образуват една голяма капка.

Когато в нас се появи такова общо желание, тогава ще можем да се отнасяме към вътрешната му структура като към трите линии.

От предаването „Седмична глава”, 12.11.2010

[28689]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Какво практически трябва да правим, за да се противопоставим на ударите на природата – такива като пожара в Северен Израел?

Отговор: Единственото, което ни трябва, е общото намерение, единението в мислите, за да помислят нашите другари по целия свят как нашето съединение един с друг ще помогне за отстраняването на всички катастрофи по света, в това число и страшният пожар, който бушува сега в Израел.

Трябва да включим нашата собствена молба в общата молба за целия свят, обединявайки се с всичките му страдания. Само така работи това: ако мислиш за всички, можеш накрая да добавиш и „нас”. Не себе си! Това е единственото, което може да помогне.

Невъзможно е да се бориш с катастрофите или кризите със старите методи, ако се оказваш пред висшата светлина, действаща срещу теб. Ние ще видим още и как ще се върне финансовата криза, която се опитваха да гасят с всички възможни методи, и този път ще избухне много по-силно отпреди.

И така е във всичко останало. Ние няма да съумеем да се справим с нормалните методи с тези проблеми, само ще ги приглушим за известно време, за да се върнат после още по-силни.

Защото изправянето е възможно само чрез сближаването на сърцата, само чрез съединението. Светът трябва да стане глобален. Силата, въздействаща ни свише, ни обкръжава и притиска от всички страни, развивайки се като една глобална сила. И ние чувстваме, че човечеството става като един организъм, където всички са свързани един с друг.

Ние ще видим занапред, че всички тези катастрофи ще заставят човечеството да се съедини. Сега в Израел идват пожарникари от всички страни по света да помагат в борбата с огъня, утре на друго място ще се случи нещо и целият свят ще се хвърли там, след това на ново място. И така за сметка на катастрофите природата ни заставя да се обединяваме и да разберем, че се нуждаем от помощта един на друг.

Природата ще стане дотолкова враждебна, че вече няма да имаме възможност да мислим как да воюваме един с друг. Ако не се съгласим с добро, Творецът ще ни застави насила. Положението ще стане толкова сериозно, че нито един народ няма да може самостоятелно да се бори с природните катастрофи – ще се наложи всички да му помагат. И изведнъж всички ще разберат, че трябва да бъдат заедно. Иначе просто няма да оцелеят.

Пред заплахата от смъртта всички ще се обединят. Но защо да чакаме това, ако можем да вървим по добрия път…

От урока по статията „Свобода на волята“, 03.12.2010

[28605]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какви са конкретните действия за достигане на обединение и свойството отдаване?

Отговор: Нашето единствено свободно действие е да се съединим с групата, при това колкото се може по-тясно.

Но физическите действия не са обединение. Обединението трябва да бъде вътрешно: за какво правя това?

Опитвайки се да се обединя, аз трябва постоянно да се обръщам към Твореца: помогни ми да достигна обединение!

Аз го водя със себе си на урока, на събранието на другарите, искам Той непрекъснато да бъде редом с мен. Аз изисквам от Твореца да изпълни това действие над мен и не го изпускам дори за минута.

Висшата сила е длъжна да изпълни моето изискване, защото самата тя иска това, както големият иска да създаде за малкия условия за развитие. Но ако детето не иска да се развива, няма по-лоша ситуация – това сме ние. Ние не се вълнуваме от нашето състояние, а Творецът иска да изискваме постоянно!

Затова аз трябва да знам: моята работа е да се съединя с групата и да намеря в тази връзка духовния свят.

Тази работа правя заедно с Твореца. Аз постоянно Го дърпам, както е написано: „Да вървим при Фараона!”. А освен това нищо повече не е нужно.

Какво ни липсва? Първо: разочарование от собствените сили. Второ: увереност в това, че Творецът може да ни помогне. Трето: молба към Него да завърши действието.

Действието винаги изпълнява Той, а затова нашата работа се нарича „аводат а-Шем” (работа на Твореца). Парадоксално, но работя и полагам усилия аз, а работата се нарича работа на Твореца – аз само я предизвиквам!

Но аз трябва много да се трудя, докато разбера, че именно Той е длъжен да направи. Действието се изпълнява от светлината, а аз трябва да бъда в нужното място и да кажа: тук действай! Ако аз намеря това място, то Той изпълнява.

При това не е важно къде се намирам аз и какво правя: в групата, на урока, в къщи, на работа, по пътя – аз винаги се занимавам с това. Това е и нашата практическа работа.

От урока по писмото на Баал Сулам, 12.11.2010

[28644]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Светът навлиза в качествено нова посока на развитие, и Израел става водещ в това ново развитие. До сега не е имало такова нещо, защото сме се намирали в период на „изгнание“ – а сега настъпва времето на „освобождение“.

„Освобождение“ означава подобие на Твореца, приближаване към Него и разкриването Му, разкриване на законите на природата и постигане на хармония с нея. Приемане за изпълнение на всички висши закони – това означава да разкрием природата.

В човешкото общество и вътре в нас всички тези закони трябва да започнат да се реализират за сметка на нашите собствени усилия. Т.е. ние не трябва да работим повече над нищо друго, освен на своето подобие с природата, с Твореца.

А ние вървим в обратна посока и не искаме да чуем! И в това е източника на всички катастрофи. По-рано страданията са се разкривали по по-прост начин, за да ни подтикнат леко напред. А днес те вече действат в противоположно направление, против нас!

По-рано страданията са били като лека инжекция отзад, обръщаща ни към нужната посока и стимулираща по-бързото развитие. Но те са били в унисон с твоите собствени стремежи, само са те подтиквали като магаре, което подкарват с удари отзад.

А сега където и да се опиташ да пробиеш в развитието си, природата настъпва срещу тебе и те бие не отзад а право в челото. Искаш да продължаваш по стария път? – Номера няма да мине! Така ще навличаш върху себе си все по-големи и по-големи проблеми – тогава «по-добре седи и нищо не прави»…

Т.е. трябва да преминем към поправяне. А Израел е проводник на поправянето в този свят, защото притежава неговата методика. И затова Израел ще преживява все повече и повече проблеми ако не се придвижваме правилно.

Но тук всичко зависи от нас! И виждайки катастрофите, които се случват, трябва преди всичко да се направят правилните изводи – това са не просто «случайни произшествия», а в природата всичко е свързано едно с друго и за всичко си има причина.

Ако излезем на фронтално противостоене на природата, което никога по рано не е било, ставайки противоположни на нея – ще се наложи да побързаме с поправянето. Вместо противоположности, трябва да постигнем подобие и да изпълним това, което Творецът, природата иска от нас: постигане на хармония, съединение между себе си, като един човек с едно сърце, да достигнем до братска любов.

И ако постигнем това, то ще изчезнат всички катастрофи и всички народи ще започнат да поддържат Израел. Ще станем център за поправяне на света. Ако в света има ненавист към Израел , то това е защото имаме методика за поправяне, но не я реализираме достатъчно бързо и не я разпространяваме в света.

От урока по статията „Свобода на волята“, 03.12.2010

[28608]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Науката каббала казва, че човек може да напълни себе си само като предаде наслаждение на другите. Проблемът е в това, че човек желае да получи наслаждение като го задържи вътре в себе си.

Но ако наслаждението премине към някой друг, а от него към още някой и така се разпространи между всички, то ще се превърне в непрекъснат затворен поток!

И тогава ти ще усещаш живот не само в този кратък миг, когато наслаждението те напълва, и веднага след това изчезва, оставайки пустота.

Така че, ако можем да се съединим между себе си в обща затворена система, когато чрез нас както по клетките на нашето общо «тяло» през цялото време ще преминава потока на наслаждението, то ние ще усетим вечен живот в абсолютно добро, идващо от всички.

А какво е това абсолютно добро? Непрекъснато, безкрайно наслаждение!

Ако по такъв начин ти се съединиш с останалите и през тебе протече наслаждение, светлината, усещането за живот, подобен на клетките на биологичния организъм, който предавайки нужното от един на друг, обезпечава неговото съществуване – ти даваш живот на цялата тази система.

Но покрай животинския живот, който живее нашето тяло, в тази система възниква осъзнаване на нивото «човек». Защото всяка нейна «клетка» предава на другата не само жизнена енергия, но и желания и мисли.

Наслаждението само по себе си е нещо абстрактно, като електричеството, което може да се използва съобразно потребностите: и за нагряване и за охлаждане и за създаване на налягане и за образуване на вакум и т.н. И когато в такава затворена система наслаждението преминава между всички, всеки се напълва именно с това, което той желае, към което се стреми.

Но освен усещането на вечен и съвършен живот, в такава система възниква усещане за живот на цялата система – Твореца, Неговото Ниво и Замисъл. Както нашето тяло, в резултат на биологичното си функциониране създава условие за усещане между нас хората, на ниво по-висше от себе си, животинското.

От лекция на тема „Моят първи конгрес“, 30.10.2010

[28685]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Правилно ли е всеки път да предявяваш към приятелите си все по-високи изисквания?

Отговор: Всичко зависи от теб самия. Да повишаваш изискванията към приятелите си е равнозначно на това да повишаваш изискванията си към Твореца, към Висшата светлина, която въздейства на кли. Може да се случи така, че тяхното обратно въздействие да се окаже противоположно на очакванията ти.

Трябва да разберем, че живеем в свят, който непрекъснато се приближава към края на поправянето. Правилно „събирайки” данните за това, ние ще почувстваме сближаване със световете и ще се променяме съобразно с тях. Но ще се променяме „линейно”, а не циклично, минавайки отново и отново през петте стъпала на АВАЯ.

При това аз не знам, как именно трябва да се променям. Но пък постоянно помня, че Творецът ми дава все повече с всеки следващ път. „Добър и Творящ добро”, „Няма никой друг, освен Него” – Той все повече израства пред мен.

И не е важно какво чувствам. Ако всеки миг аз искам да Го намирам и да Го държа в полезрението си, тогава съм устремен във вярната посока.

В крайна сметка аз виждам, че всички етапи и състояния са призвани да разкрият пред мен отдаването на Твореца, за да може Той действително да стане велик в моите очи. Така ще бъде, ако аз, все пак, умея да се променям.

Ето защо в книгата „Шамати” Баал Сулам започва с „Няма никой друг, освен Него”. По този начин ние сме длъжни да се насочваме, да се ориентираме: светлината ни се разкрива все повече и трябва да намираме златната среда.

От една страна, „Няма никой друг, освен Него”, „Добър и Творящ добро”, от друга страна, моето желание, което е противоположно на Него, а по средата аз изграждам своето отношение към Твореца, за да утвърдя в себе си тази формула.

В този случай, аз постоянно се променям.

Как? Аз не мога да променя своето желание и усещане. Те идват по естествен път и аз не се самозалъгвам относно тях. Принципите „Добър и Творящ добро” и „Няма никой друг, освен Него” също са неизменни.

Но по средата аз мога да изграждам намерение и всеки път да го променям, да го поправям, за да съгласувам своето желание с величието на Твореца.

Този „буфер”, „адаптор”, миротворец между двата полюса, се нарича вяра над знанието. Благодарение на него аз вървя напред.

От урока по статията на Рабаш, 03.12.2010

[28577]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако ние искахме поне на 1% да използваме влиянието на обкръжението, то вече щяхме да бъдем на духовното стъпало.

Ако аз считах силата на обкръжението по-силна от своята, аз вече щях да се намирам в духовното!

Защото това се нарича влизане във висшия свят – преходът от моето желание в желанието на обкръжението. А къде още мога да го усетя? Колкото по-дълбоко прониквам в желанието на обкръжението, толкова по-високо се издигам в световете: Асия, Ецира, Брия, Ацилут.

В мига, в който преминавам тази граница, отвъд която обкръжението става по-важно от мен – това е именно преходът на махсом.

Сега за всеки е важно неговото собствено желание. Обкръжението му влияе, но само в онази степен, в която той отменя себе си пред него.

Обкръжението не е виновно за това, което се случва с човека – всичко зависи само от него самия! А обкръжението е напълно изправено, то и не може да бъде неизправено, защото е организирано от Твореца!

Той е този, който те е довел тук и е казал: „Искаш да се свържеш с Мен – направи така, че да изчезнеш в това обкръжение, като зародиш в утроба. Влез вътре в това обкръжение – и, ако успееш, значи ще Ме разкриеш”.

Когато отмениш себе си по този начин в минимална степен, се издигаш на първата духовна степен. Това засега са степени на „отдаване заради отдаването”, като зародишът в утробата. Той като че ли не съществува сам за себе си и затова майка му го снабдява с всичко необходимо.

Колкото повече тя му дава, толкова повече той расте и толкова повече отменя себе си. Затова той расте вътре в майка си, но не ѝ пречи, все едно не съществува. А колкото повече се отменя – толкова повече тя може да му дава. Затова тя не го възприема като чуждо тяло – напротив, като най-близкото и най-скъпото!

Когато порасне дотолкова, че вече не може напълно да отмени себе си пред Бина – той се ражда, излиза навън. Сега той ще се отменя пред нея по друг начин, като малък спрямо възрастен.

Но това също е отмяна – за да получи храна, а после образование. Всички степени чак до възрастния индивид получават за сметка на самоотменяне.

Майката това е групата, Шхина, общото събрание на душите. Отмени себе си и ще влезеш там!

А когато аз ставам „възрастен”, това не означава, че повече нямам нужда от тях! Но аз съм способен да взема това общо желание и да започна да работя с него, да привличам напълване към него.

Аз съм отменил себе си по отношение на всички души, цялото това общо желание, получил съм това кли, всички примери и сили от майката – и сега мога да започна да разкривам това огромно желание, Малхут на света на Безкрайността, и да работя с него, да получавам заради отдаване – това вече е степен на „любов”.

Цялата наша работа се извършва с обкръжението, с общата душа – а къде другаде може да се работи? Освен това няма нищо друго. Всичко се случва на едно и също място, и Творецът се нарича така – „мястото”.

От урока по статията на Рабаш, 02.12.2010

[28489]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→