Въпрос: Какво да правим с другарите, които не се пробуждат? Да проявяваме ли търпение към тях, както към външния свят?

Отговор: Не. В групата сме се подписали под общ договор. Преди, кабалистичните групи са изисквали от новите си членове подпис под устава.

Искаш ли да бъдеш другар? „Другар“ е този, който с всички сили работи за  обединението. Тъй като само чрез обединение ще постигнем целта.

Нямаме възможност да приемаме всеки, който все още не е готов за това и просто разрежда нашите сили, а може би дори ни обърква и отклонява встрани. Както пише Баал  аСулам в статията „Мир“: човек може и да разбира, че не бива да се краде, но не вижда нищо лошо в това, че не отдава.

В духовното, ако ти не даваш на групата това, което трябва да й дадеш, значи крадеш от нея. Затова хората, желаещи да постъпят в групата, трябва да знаят, че се подписват под „декларация за отдаване“, задължават се да внасят своя принос  и да отдават всички свои сили за единството.

В противен случай, за него няма място в групата. Нека си седи в къщи пред телевизора.

Необходимо е това да се разбере, и групата трябва да го изисква от всички, и от всеки. Тъй като без обединение, ние нищо няма да постигнем.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 06.12.2010

[28902]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Много искам целият този свят да се събуди. Как да се постигне това?

Отговор: Ти не можеш да излезеш от рамките на онова, което разкрива днес общата система за поправяне на душите. А тя разкрива много. Въпросът е, в каква степен можем да повлияем на това?

Светът, все още не чувства потребност от кабала, не свързва случващото се със своето поправяне. Човек не иска това. Когато с мен се случи нещо лошо, аз търся виновни и никога не виня себе си. Това е естествено за егоизма и по тази причина, винаги обръщаме гръб на поправянето.

В тези условия, ние трябва да правим всичко възможно, а към невъзможното да прокараме пътечка, по която да минат следващите поколения. Творецът ти разкрива място за работа и в този спор не можеш да надделееш.

Светът не се пробужда с темпото, с което ни се иска. Творецът има други планове. Защото впечатленията, които се отпечатват в душите по пътя на развитието, трябва да проникнат много дълбоко. А това изисква време.

На нас ни се иска да се хвърлим напред, но запознавайки се с устройството на душата разбираме, че между двете й състояния има милиони действия в желанието.

Понякога, компютърът се забавя за половин минута и ти вече си готов да избухнеш. Но той изпълнява програмирани команди и тук няма какво да се направи – налага се да чакаш.

И все пак, с времето, процесът се ускорява. Някога, по половин час зареждахме от интернет една проста програма, а сега сваляме цели филми за минути.

При всички случаи, нужно е търпение – вече страшно много действия трябва да се осъществят в общото желание на Шхина. Нашата припряност произтича от неразбирането на важността и необходимостта на всеки от нас.

Затова, ние просто даваме „газ до дупка”, даваме на света колкото може повече, независимо от реакцията му. Тя не зависи от нас. Светът има свое темпо на напредване. Какви усилия само е положил Баал аСулам и едва 60 – 70 години след неговите отчаяни призиви, нещо започва да се пробужда.

Ние не виждаме цялата дълбочина на егоизма, който се приближава към поправянето. Трябва добре да оценим своите скромни сили, за да ги използваме в разпространението с максимална ефективност. Иначе, думите ни ще минат покрай ушите на хората и няма да предизвикат нищо в тях.

Говорил съм за това с Рабаш и с други кабалисти, които посещавахме. Виждал съм, че те вътрешно горят, и в същото време са изпълнени с търпение. Те биха били много радостни „да тръгнат в атака”, но какво да направиш с дете, което си играе със своите играчки? Необходимо му е време, за да се развие.

Затова, трябва още повече да работим вътре, помежду си. Тогава ще можем да предадем на света пробуждането чрез вътрешната мрежа на душите, и на хората няма да им се налага да включват телевизора или да ходят на въвеждащи лекции.

Задействай цялото си желание за изграждане на правилна връзка в групата, както са го правили кабалистите в миналото.

А за аудиторията, освобождавай необходимите знания на малки порции – в зависимост от готовността. Храни я с лъжичка, като малко дете.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.12.2010

[28918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако в духовния свят цялата реалност се намира в мен, тогава излиза, че аз съществувам сам. Това ме кара да се страхувам, тъй като никой не иска да бъде сам в света.

Отговор: Не се вълнувай, ние се намираме в теб! В духовния свят, аз откривам, че цялото творение се намира в мен, но това не е пречка всеки от нас да се чувства по този начин, тъй като всеки се състои от всички.

Затова се наричам Адам (Човек) – подобен (доме) на Твореца – същото чувстваш  и ти, и всеки от нашите другари.

Ако започнеш да получаваш силите на връзката като свои, тогава ще почувстваш другарите си като свои неразделни части. Това е много повече от твоето настоящо състояние, защото именно сега си сам – заобикалят те егоисти, на които си напълно безразличен.

А в зависимост от нашето духовно напредване и взаимно включване един  в друг, всеки чувства, че с него е целият свят, напълнен от Твореца. Творецът трябва да запълни пространството помежду ни така, че да се свържем в едно цяло чрез мислите, желанията и намеренията. Тогава ти не си сам!

От програмата „Седмична глава“, 12.11.2010

[28687]

Тема : Духовна работа, Духовна работа в група, Обща душа „Адам“

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: На урока ние строим намерение и се опитваме да се обединим. Може ли да се каже, че отправяме МАН, молба за изправяне?

Отговор: Това зависи от нашето желание, от потребността (хисарон). Човек може да отправи МАН само въз основа на желанието, получено от групата, от стремежа на другарите, с които иска да се обедини.

Той чувства, че е отделен от тях със стена. Тя трябва да бъде преодоляна на всяка цена, но той вижда ,че няма сили да направи това. И въпреки всичко е длъжен.

Тогава от него излиза вик, който достига до „вратата на сълзите”. Мощният порив за обединяване и ясното разбиране на собствената неспособност, безпомощност, пораждат желание, което се нарича МАН.

Човек се обръща към Твореца само тогава, когато всички останали възможности са изчерпани и повече няма към кого да се обърне.

До такова искане не се идва от първи опит. Трябва да се опитва отново и отново. Пример за това, груб, но верен, е половият акт. Движението навътре-навън Зоар сравнява с духовните атаки, когато човекът търси път към духовния зивуг.

Баал аСулам пише за това в Писмо 19: „Единението с Твореца и Неговата Шхина, които човек предизвиква, пълнейки своята чаша с мечтание и тъга, наистина е подобно на земното съвкупление (долния зивуг), предизвикващ раждането на земното тяло, което също задължително се случва от предварителна причина, тоест напрежение, другояче казано, известна степен на затишие и тъга, наричана на земен език твърдост, когато и семето ще бъде за благо, защото се изстрелва като стрела…”

Трябва да се опитва още и още, преглеждайки собствените си желания, търсейки недостигащите, прониквайки в желанията на другарите. Всичко това води до нужното напрежение (кишуй) – човек усеща тежестта, твърдостта (кóши), която се крие тук. В духовното нещата съвсем не са така прости, както в материалния свят.

В крайна сметка човек се сдобива с точката на сплотяването, единството. До там го водят многочислените опити, нито един от който не се губи напразно. Така че да си представяш своята работа в различни форми – всичко ще послужи.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 05.12.2010

[28759]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Има и такива състояния, когато ученика си мисли, че е по-умен от Учителя, че някои неща ги разбира по-добре, че може да има свое мнение за вътрешна работа.

Той просто забравя, че «грешките на мъдреците са съзидателни, а съзиданието на младите – разрушителни». На ученика му се струва, че от рационална гледна точка той е прав, а Учителя в много съотношения греши, е, че просто не е достатъчно информиран.

Но духовното се отличава от материалното и човек, който се намира в духовното не може да греши. И още повече… Дори ако днес ти се струва, че Учителя греши, в перспектива не е така. Така малкото дете си мисли, че шивача хаби тъканта като я реже на части, а който разбира, че от това трябва да се получи дреха, мисли: «Ами какво да го правиш, дете!»

Който иска да се придвижва, трябва да върви с вяра над знанието, независимо, че вижда грешки в действията на Учителя, тъй като всяка природа е разделена на степени и този, който се намира на по-висока степен, навярно постъпва правилно. А видимите грешки на Учителя – са твои грешки!

Затова ни е нужна Вяра – което означава, че работя не с разума си, а с разума на висшия. Аз анулирам себе си пред него и с радост приемам това, но когато се повдигам на по-високата степен аз разкривам, че това е правда.

Всичко зависи от това, готов ли е човек да го приеме. Това укрепва някои хора, защото разбират, че то е добър знак и трябва да се съгласят с висшето управление, а други не могат да се справят с егоизма си и се отделят от пътя към целта. Така е казано: «Там където праведника върви напред, грешника върви назад».

Невъзможно е да се премине на по-висша степен, ако не я приемем с вяра над знанието по отношение на учителя и групата. Приемам всичко, което има в тях, като отменям себе си – това се нарича да бъда «хафец хесед», без да искам нищо за себе си – това е първото поправяне. От най-ниската до най-високата ти си длъжен да се придвижваш, придобивайки нивото „хафец хесед“ по отношение на висшата степен. Това се нарича придвижване чрез вяра над знанието.

Признак на вярата е радостта! Ти си «доволен от своето участие» и искаш само да се съгласиш с учителя, с групата и Твореца, нищо повече! Ти си радостен, защото си съгласен с тях, значи ти си достигнал поправяне и можеш да преминеш на по-висока степен. Твоят егоизъм се успокоил и сега си длъжен да получиш допълнителни пречки, за да ги поправиш, за да получиш в тях светлината Хохма, а това е вече много по-сложно. Сега трябва да започнеш да отдаваш, не просто да се съгласиш с учителя и групата, а да работиш с техните желания, вместо с твоето. Твоето желание трябва да служи на техните желания, а то е винаги противоположно! Длъжни сме да преминем няколко вътрешни превратности в собствения ни егоизъм! И затова степента вяра в учителя определя висотата на степента на ученика.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 26.11.2010

[28730]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Ако нисшият се намира в тъмнина, откъде ще вземе сили да се издигне нагоре и да получи светлината?

Отговор: Разбира се, че нисшият няма сили за издигане към висшия, но му дават желание. Първото си пробуждане човек получава свише, а след това той трябва сам да го реализира. Казано е: „Творецът полага ръката на човека на добрата съдба и казва: „Вземи това за себе си””.

Ако го изпуснеш, ще ти дадат още един шанс, само че вече в друга форма. Твоите състояния се вземат предвид – но в контекста на свободата на избора. Това означава, че ти си длъжен да отреагираш правилно, а иначе следващия път ситуацията с избора ще бъде „по-агресивна” и вече не така благоприятна.

Ако ти и тогава не разбереш какво се иска от теб, – ще настъпи следващото пробуждане. Защото замисълът на творението трябва да се осъществи. Но условията ще бъдат още по-трудни и неприятни. И така нататък.

Всеки път, когато човек не реализира даденото му свише пробуждане, обстоятелствата за реализацията стават по-лоши.

Ако той не е приел свойството милосърдие (хасадим) и не го е използвал за поправяне, то по отношение на него милосърдието се превръща в сурово свойство на преодоляване (гвурот).

Така че, всичко зависи от нашата чувствителност към случващото се.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 06.12.2010

[28905]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Ние изучаваме статията „МИ създал ЕЛЕ”, от „Предисловие на книгата „Зоар””.

В нея се разказва за Бина на света Ацилут. За това, как трите горни сфирот (ГАР или МИ), създали седемте долни сфирот (ЗАТ или ЕЛЕ).

ГАР създал (барá), т.е. извел от себе си навън (бар) своята долна част, АХАП. Спускайки се към Зеир Анпин и Малхут, тя сега може да участва във взаимно включване с душите, които се издигат към Малхут от световете БЕА, желаейки да се поправят и обединят.

Душите молят за сили за обединяване, и не им е нужно нищо, освен това. Те разбират, че по този начин ще придобият кли, в което ще се разкрие Твореца. А освен това разбират, че техните собствени сили не са достатъчни за такова обединяване – че тук е необходима Висшата сила.

И затова, те издигат своето желание към Малхут на света Ацилут, подтиквайки я да се съедини в едно цяло със Зеир Анпин – ЗОН.

Тогава, ЗОН откриват, че в тях се намира долната част на Бина – ЕЛЕ, и тази част ги издига към самата Бина, към МИ.

В резултат, душите, Малхут, Зеир Анпин и двете части на Бина се обединяват горе и там получават силата на светлината – онова свойство, което изцяло цари в горната част на Бина, свойството отдаване. Така МИ създава ЕЛЕ, а след това поправя душите, издигнали се в Бина.

Ако искаме да действаме, следвайки примера, който ни посочва книгата „Зоар”, тогава трябва да се постараем да намерим сред нас желание, потребност да се изкачим до Малхут де-Ацилут, за да се включим в АХАП на Бина.

Такава потребност ще пламне в човека, когато поиска да стане част от групата – защото Малхут на света Ацилут ще разпознае и откликне само на това желание

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.12.2010

[28924]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Желаейки да встъпи в група, да се обедини с нея, – точно там, във взаимовръзката с другарите човек разкрива четирите стадия на разпространение на висшата светлина, десетте сфирот, формите и степените на единството, за които кабалистите говорят.

Колкото по-силно той се споява с желанията на другарите по принципа на любовта към ближния както към самия себе си, толкова повече се проявява в него, светлината напълваща тези желания. Това е и разкриването на Твореца от творението.

Както Баал аСулам пише в предисловие към ТЕС, (п. 155), нужно е да пожелаем да се разкрие изучавания материал, да оживее в нас. Ние изучаваме поправянето на творението, за да открием в тези текстове светлината, да разкрием Твореца, като цел на творението.

Изправление на творението – означава да изправим връзката на човек с обкръжението. На пътя между мен и групата, на линията на връзката между нас лежат всичките светове. И колкото по-високо аз се издигам, толкова по-силно свързан съм с другарите.

Мощта на нашата взаимовръзка съответства на големината на моето включване в групата – и в тази мяра аз разкривам духовната реалност, придобивам съсъда на душата.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 05.12.2010 г.

[28766]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Цялата духовна система се намира в режим на очакване. Всъщност, това е нежив механизъм, който не се нуждае от нищо за себе си. Същото може да се каже и за Твореца, защото Той се явява безпрекословен закон.

Наричайки Го добър, милосърден, отдаващ, аз Му приписвам собствените си усещания. Такъв е Неговият образ в моите очи, а самият Той пребивава над всичко, над постижението.

Съответно, системата на духовните светове е система на неизменните закони. Освен нас в нея  не съществуват други „чувствителни елементи”, които искат нещо, осъзнато да дават и да получават. Към мен все едно е поставена тръба, по която идва светлината. В нейния край  има кранче и аз мога да го отварям – само че не с ръце, а чрез желанието си.

Висшето стъпало не е „добрия чичко”, а програмирано устройство. Обръщайки се с молба към висшето, аз задействам системата. Тя сработва само тогава, когато аз вложа в нея правилно желание, правилния импулс. Тя винаги е в готовност, с други думи, тя е готова да започне да подава светлина, в момента в който „отворя кранчето”. И всъщност, колкото го отворя, такова и налягане ще получа.

Този спирателен кран има „код за достъп”. За да го наберем е нужна правилна, истинска молба. Длъжен съм да разгледам своите желания и намерения, да фокусирам разум и чувство, целия да се приобщя към този „сигнал”, да го пропусна през групата, да го включа в общото желание на приятелите и да го насоча за благото на Твореца.

Когато подберем правилния код, кранчето ще се отвори. Системата очаква правилното въвеждане на данните. Пред нас е нежив механизъм, филтриращ и освобождаващ порции светлина, изобилие, енергии, сили, желания.

Единствената жива част е Малхут на света Ацилут, лежаща по-ниско. Всичко останало оживява единствено доколкото аз влагам в него своя живот, своите стремежи, своята болка.

И затова не трябва да се чака, че нещо ще дойде само свише. Системата работи съобразно с моите желания, с моите команди. Ако обаче аз все още съм неспособен да ги давам, то крещя пред стена, не намирайки Твореца. Той ще се появи тогава, когато аз  успея да го достигна, да го докосна.

От урока по Книгата Зоар. Увод, 05.12.2010

[28763]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква е тайната на живота?

Отговор: Тайната е да се промени насоката на живота от получаване в отдаване, да „се обича ближния” или поне да се придържаме към принципа „Не прави другиму това, което е ненавистно за теб самия”.

Когато започнеш да се стремиш към отдаване, ти излизаш от твоя тесен свят, където си заключен и работиш като робот, следвайки вече създадени специфични детерминистки закони. Нищо не може да избяга от границите на закона. Ние разсъждаваме по този начин само заради скриването и липсата на познание.

Например, предположете, че гледам от десетия етаж към ставащото долу и виждам как кола завива, а човек излиза на улицата, не вижда колата и тя го удря. Или виждам как човек паркира колата си на непозволено място, но полицаят вече идва към него, за да го глоби.

Аз виждам всичко това отгоре, но хората отдолу не виждат нищо! Но позволява ли им тази липса на знание да кажат, че случилото се е случайно? За мен не е случайност, защото вече съм видял как всичко е свързано едно с друго. Това не е фантазия, а чисто разкриване.

Понякога гледаме бебетата и разбираме, че нещо ще се случи по това, което то прави. Знаем го предварително, но то не го знае, защото му липсва познание за себе си. Затова нямаме свобода на волята – има само липса на знание.

Колкото по-дълбоко разкриваме този свят, толкова повече разкриваме колко сме оковани в железни вериги. Няма свобода – нито в мисълта, нито в желанието, нито в действието. Единственото, което можем да направим е да сменим посоката. Сега тя е напълно устремена към получаването за себе си. Тя е напълно ограничена и то от самите нас и желанието ни.

Обаче ние сме способни да я променим – от минуса към плюса. Започни да отдаваш и ще разбереш какво можеш да направиш чрез това. Вече имаш корена на това бъдещо алтруистично желание, „точката в сърцето”. Трябва само да привлечеш силата, която ще я развие. Тогава няма да си ограничен, защото ще си излязъл от самия себе си.

След като преминем през степените на развитието ни ще разкрием, че  животинското тяло, в което сме поставени не съдържа нищо „човешко” освен само една точка! Ако се занимаваш с тялото, тогава ще си животно. Но ако се съсредоточиш в тази точка, тогава ще разкриеш в нея човека.

От урока по статията „Тяло и душа”, 30.11.2010 г.

[28175]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→