Въпрос: Как да засилим отговорността на всеки другар за поръчителството?

Отговор: Ако светлината не ми е въздействала в достатъчна степен и не ме е довела дотам, че да започна да се грижа за състоянието на другарите, то нима ще мисля за него? – Никога!

Ако получа възбуждане от светлината, то изведнъж ще получа такова желание. То или е в мен, или не е. Но аз съм длъжен да способствам за това него да го има.

Затова не се измъчвам от това, че не обичам другарите. Аз не ги обичам, не ме е грижа и не мисля за тях, защото не съм свързан с тях.

За да се измени това състояние, ми е необходимо въздействието на светлината. Тя ще въздейства – ще мисля за другите, няма да въздейства – няма да мисля. Аз съм длъжен точно да определя къде и как мога да предизвикам изменението.

Сега не те обичам, но идва светлината и аз изведнъж те обичам. Защо? Не знам – това го прави светлината. Ние трябва само да предизвикаме нейното въздействие, а всичко останало се явява следствие. Колкото тя ми даде желание, вълнения и грижи, толкова и ще имам.

Затова главната работа е да пробудя светлината, а това може да се случи само в процеса на съвместното обучение. Именно от обучението ние очакваме това явление, защото друго средство няма. По време на обучението ние заедно мислим: кога светлината ще ни измени и съедини? Това е и намерението.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 26.11.2010

[28126]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Другарите усещат радост и разочарование. Все още никой не е разбрал какво се е случило. Преживяхме много болезнен удар по Фараона.

Как и с какво мога да помогна на другарите и на себе си да направим правилния извод от конгреса и да вървим заедно напред. Кого да виним, че всеки е бил, че се е чувствал само редом с целта, само своя егоизъм ли?

Отговор: Не трябва никой да бъде обвиняван. Трябва да се радваме, че стана по-ясна посоката, в която е необходимо да се работи.

Мислехме си, че сами можем да надвием Фараона, а трябва да помолим Него за това.

Ние трябва да работим заедно именно над общия вик за помощ към Твореца. Това е и най-важният извод от конгреса.

Въпрос: На откриването, много хора плакаха. Това плач заради собствения ни егоизъм ли беше или бе момент, в който всеки мислеше не за себе си? Възможно ли бе да го направим?

Отговор: Това бяха сълзи на общото въодушевление, но то бе все още егоистично – в него отсъстваше Творецът.

Затова, макар и да почуствахме единството между нас, не можахме да задържим това усещане. Но не трябва да се отчайваме. Напротив – трябва да се радваме, защото стана ясно над какво е необходимо да се работи.

[28137]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Защо трябва да се отнасяме добре един с друг? Трябва да го правим само, за да постигнем сливане с Твореца. Защо идвам в групата? Само заради Твореца.

Ако имам други причини, тогава аз съм същия като комунистите в Русия, които изградиха обществото на бъдещето заради себе си. Затова и до днес си носят последствията. Единственият начин да ги поправим е чрез „огън с огън”, тоест с правилния вид комунизъм – кабала.

Творецът трябва да бъде нашата цел! Иначе ни очакват ужасни удари. Пример за това е Русия, която вложи огромни усилия, средства и пари, и го направи тема за дискусия навсякъде: по радиото, по телевизията, в детските градини, училищата, песни, пиеси и всичко останало, което хората направиха. Всичко призоваваше хората да правят само едно нещо: нека се обединим и да бъдем приятели!

Но вижте какво се случи. Хората не приеха нищо от това и всичко веднага се обърна в егоизъм, въпреки че изглеждаше като нещо добро, правилно възпитание, което учеше всички: нека всички живеем в мир, заедно, като едно семейство.

Ако Творецът не стои на чело на всичко това, като източник на светлината, която променя човек, тогава каква е ползата от празни думи? Те не отговарят на истинските факти!

В резултат става необходимо да караш човек да ги следва принудително чрез наказания, потискане и сила. Трябва да си направим изводи от това –  какво е правилното възпитание, и как то се прилага до най-малките детайли.

Единственият начин да възпиташ някого е чрез пример. И ти не просто показваш твоят личен пример, защото, ако детето се учи да се държи като теб, това няма да бъде вътрешно поправяне; той просто ще те имитира. Утре ще види лош пример и също ще го копира.

От друга страна, ако той се е поправил и го е разбрал, тогава той е вече защитен до това ниво.

От урока по статията „Тяло и душа”, 29.11.2010

[28083]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да разкрия разбити желания или келим? В нашия стремеж да постигнем Твореца ли ги разкриваме или в желанието да се свържем помежду си?

Отговор: Разкриваме нашите разбити келим само в желанието да се свържем помежду си, за да постигнем Твореца. И всеки път ги разкриваме повече и повече.

Да речем, че на скорошния конгрес разкрихме, че от една страна, ние бихме искали да се обединим, но от друга страна, не го желаем. Нещо отвътре ни спира; има някакъв враг, ненавистник, вътрешен ступор или махсом, който не ми позволява да се приближа до другите и да се свържа с тях.

Това е първото наказание от десетте египетски наказания или удари по Фараона (Фараон е името на този, който ме спира). Усещаме, че той не ми позволява да се свържа с другите, въпреки че аз все още не осъзнавам напълно: защо трябва да се свържа с тях, къде е тук Творецът и как е възможно да Му отдам. За сега имам само стремеж да се обединя.

Със сигурност ще стане втория път. Искаме да се свържем и трябва да бъдем заедно, за да постигнем духовното, защото то се разкрива само в съюза между нас. Това ще ни стане малко по-ясно.  От друга страна, ние отново ще усетим, че нещо ни спира. Ние изискваме „Освободи ни!”, но той не ни пуска.

Творецът непрекъснато разкрива по-силен егоизъм в нас, „отежнява сърцето на Фараона”. Тогава ще излезем и ще атакуваме отново и това не трябва да става само на конгрес. Тогава ще видим, че не можем да го направим сами; нужна ни е външна сила. А къде е външната сила? Започваме да желаем Творецът да ни свърже; тогава ще преминем махсом.

Следващия път ще започнем да усещаме, че пробиване на махсом означава пробиване на махсом между нас. Не трябва да атакуваме някаква външа граница. Махсом е между нас, в нашите сърца, които са изолирани едно от друго чрез егоистичната граница.

След това като направим друга атака, ще почувстваме, че не се нуждаем от това заради себе си; не ни трябва, за да се свържем и да разкрием духовното, а за да отдаваме на Твореца чрез това. Това се нарича „последна спирка.”

Всичко това се разкрива постепенно. След като разкрием всички тези етапи на практика и ги изживеем напълно, така ще създадем правилното желание, кли или съсъд за получаване на светлината. Иначе не можеш да разкриеш светлината. Светлината присъства в изобилие, но ти трябва да разкриеш правилното желание или кли за нея, трябва да постигнеш същата честота или същото свойство. Това е възможно само чрез действията, които идват до нас, тъй като те създават истинско желание, в което светлината ще се разкрие.

Така че нека да сме готови за следващата атака на Фараона!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 30.11.2010

[28155]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Постоянно посещавам кабалистичния сайт, чета блога, въпросите и отговорите, гледам видео. В реалния живот няма никакви други приятели, освен моя съпруг. С хората, занимаващи се с кабала общувам само виртуално. Мога ли по този начин да се присъединя към група?

Отговор: Истинската основа, върху която се гради общуването между хората също не е физическа, а „виртуална” – хората винаги се обединяват около обща цел. Колкото по-силно ги привлича целта, толкова по-здраво е тяхното единство. Можем да го видим в нашия свят.

За онези, които разбират това, „виртуалното” общуване между хората в нашето общество, в групите, много, от които обединяват хора, живеещи далеч един от друг, то не само не пречи, а напротив – помага за изясняване на целта на общуването, на стремежа. За да може целта да стане още по-силна и да обхване колкото може повече хора. Желая ви успехи!

[28188]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Ако  по време на урока човек изпитва гняв и ненавист по отношение на другарите си, по какъв начин да изгради намерение, устремено към единство?

Отговор: Преди всичко трябва да видите в това себе си. А след това да си представиш вярната картина: ние с Твореца сме разположени на противоположни полюси, а между нас се намира групата.

Аз формирам своето отношение към групата, докато не видя в нея Твореца. Защото тук е същото онова Място, където разкривам Него, разкривам висшия свят.

От една страна, за да се обединя с приятелите си, аз мога да подложа групата на критика: ние не сплотяваме усилията достатъчно. А от друга страна, как да разбера, че не се заяждам напразно и не изливам върху приятелите си своя егоизъм?

Това ми става ясно по ответната реакция – доколко те възвеличават целта в моите очи. Тогава, осъзнал важността на целта, аз се обръщам към групата, за да намеря там, между нас, заобикалящата ни светлина (ор макиф), която ни връща към източника.

В следствие на неговите действия аз се променям и отново се обръщам към приятелите си, за да мога сред тях да разкрия Твореца.

Така завършва началния цикъл на моя анализ. А след това се пробужда следващото решимо и започва нов кръговрат.

От  урока по Книгата Зоар. Предисловие, „Роза“ 28.11.2010

[27916]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как по време на уроците да подновяваме своето намерение, сред противоположностите отклоняващи вниманието ни в различни страни?

Отговор: Добре е когато всеки път има пречки. Човек не успява да обнови намерението, тъй като съзнанието се изплъзва и ни придърпва надолу към други мисли.

И отново от небесата напомнят на човек, че мислите му не се отнасят към духовния напредък. И още веднъж той намира сили да проанализира ситуацията и да помоли за скорошно измъкване от тресавището към единството.

От тази точката на единството той се връща към темата на урока, колкото се може по-близо се прилепва към Зоар.

Точно това е и „изучаване на Тора” – не изучаването на текста, а самообучението. Защото в крайна сметка ние изучаваме себе си. Казано е: “От своята плът ще съзра Твореца“. Това е начина, по който се приближаваме към истината.

Греши този, който мисли, че е задължително да знае изучавания материал. Човек е длъжен да знае кой е самият той, да опознае себе си, свързвайки се с написаното. “Кой съм аз, когото Тора обучава на причастност към светлината“? Аз проявявам всички свои противоречия, всички пречки и видовете духовни връзки, всичките “за“ и “против“.

Ето в какво трябва да се обучавам. Тора преподава уроци на моето зло начало, поставя го пред светлината. Казано е: “Аз създадох злото начало и създадох Тора за да го преправи“. Когато и двата тези фактора се проявяват пред човек, той започва да проверява единия и другия – ето това е изучаването на Тора.

Изобщо аз изучавам не текста, а себе си. Когато се устремя към истината, текста ми носи усещането колко далече съм аз от нея. Обикновените хора, са като машини, учат по написаното – но има Тора, която изучават по себе си. Относно това е казано: “В Твоята светлина ще видим светлината“.

Това вече е съвсем друг вид изучаване – в противоположност с пречките, в противостоене с тях – практическо самообучение. “Кой съм аз в сравнение с Твореца?“ – такава на кратко е същността на това обучение.

Тъй като всички пречки и проблеми, възпрепятстващи ме да се потопя в реалността, за която чета, това са различията между мен и Твореца. И ако аз се приповдигна над всички лица на собствения си егоизъм, то ще демонстрирам готовността да се движа напред, да се срещна с Него.

От урока по Книга Зоар. Предисловие, 29.11.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: В крайна сметка аз съвсем не обичам приятелите. По какви състояния ще опозная Твореца в групата?

Отговор: Доколкото не обичаш приятелите, толкова не обичаш Твореца.

За да разкриеш светлината е нужен съсъдът на любовта. Аз се съединявам с вътрешната точка на приятеля, с неговото духовно желание.

Ако той е в групата ни, то естествено – Творецът го е довел. Творецът е дал на приятеля точката в сърцето, затова сме заедно.

Всички останали свойства, които аз виждам в приятеля и в самият себе си, е нужно да присъединяваме към тази вътрешна точка.

Те трябва да станат опора, платформа за нейния растеж и развитие. Всички наши желания ще изграждат около нея духовния парцуф.

От урока по Книга Зоар. Предисловие, 28.11.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Четейки Предисловието на  Книгата Зоар, ние сме длъжни повече да се грижим за  намерението, отколкото за разбирането на текста.

Преди всичко, трябва да се концентрираме върху правилната нагласа: защо четем Зоар? Какво се случва с нас по това време? Какво ни въздейства? Какво искаме да постигнем като резултат?

И едва тогава ние се обръщаме към самия текст, опитвайки се да проникнем в неговия смисъл.

Само след като „разчистим” място в себе си, ние ще постигнем нужния ефект. А иначе той просто няма къде да се прояви.

Въпрос: Как да подготовим това място?

Отговор: Подготвяме го издигайки се над пречките. Човек идва на урок по кабала, на среща с Книгата Зоар, на среща с приятелите, с цяла купчина от пречки, които му се струват случайни. Но случайности няма. Няма никой друг освен Твореца .

И затова трябва да направя правилна равносметка: аз не разбирам какво става, защо това се случва именно с мен или с нас, но въпреки всичко, аз съм длъжен да се приповдигна над всичко – единствено в името на обединението с приятелите.

Така ние подготвяме почвата, създаваме място за бъдещите кълнове, формираме Малхут. За същото се говори в друга статия от Предговора на Книгата Зоар – „Нощта на невестата”.

По време на урока ни се предоставя възможност, която не съществува никъде другаде. Доколко е важно за мен да разкрия Твореца, да Му доставя удоволствие?

Доколко за мен е важно да се издигна над своя егоизъм и да се обединя с другите, за да разкрия Него? Аз постоянно измервам своите цели съобразно с важността им.

При това, аз всеки път виждам, че ми се поставят пречки. И съм длъжен да стискам за гърлото егоизма си, за да продължа по пътя, пребивавайки в единство, оставайки в темата, в непосредствена близост до духовните първоизточници. Тук е заложена сериозна работа, което и значи да „подготвим място” за разкриване на Твореца.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 29.11.2010

[28049]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, Глава „Роза (Шошана)”: Раби Хизкия започнал [своята реч]: „Написано е: „Като роза сред тръни”…

Розата е Малхут и тя включва всички души, които желаят да се отрекат от своя егоизъм и да се обединят. Това е възможно само с помощта на поправящата светлина. Всеки човек, който се стреми да постигне висшия свят, да разкрие Твореца, по същество се стреми към общото обединение в Малхут. Тя е мястото, в което Творецът се разкрива.

Книгата „Зоар“ разказва  как това място се изгражда от желания, които се стремят към разкриване, от духовните стремежи на хората, които са готови да се обединят по пътя към целта. Ние разбираме, че не сме способни да направим това. Но светлината действа вътре в Малхут, в „розата”, въпреки тръните, които стоят на пътя на обединението. Този, който желае да разкрие Твореца е склонен да живее с тези „бодли” и да проправи път през тях към „розата”.

Към това трябва да са насочени нашите усилия, въпреки егоизма, който ни отклонява отново и отново от целта. Ние, въпреки това, трябва да преодолеем тръните ограждащи розата и да обединим всички наши желания в едно.

Така ще пробудим поправящата светлина и ще разкрием Висшия.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 29.11.2010

[28052]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→