Въпрос: В какво се отличава необходимостта от подготовка за урок до конгреса и сега?

Отговор: Стана по-понятно, че се намираме във властта на егоистичните желания, които не ще ни позволят никога самостоятелно, без помощ свише да достигнем до разкриване на Твореца.

Разкри ни се просто малко повече нашата безпомощност, невъзможността да достигнем до това със свои сили, и в противовес на това се изясни, че има висша сила, която може да направи това, ако много пожелаем това. То стана малко по-ясно, но това „малко по-малко“ е много! То е разкритие свише!

Това са всъщност „осветяване на деня“, „осветяване със светлина“, и в тази светлина е виден егоизма, това, което Баал а-Сулам нарича „разкриване на грешниците“. Конгреса изпълни своята работа!

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десете Сфирот“, 10.12.2010

[29708]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: За какво трябва да се грижи всеки на урока: за чистотата на своята духовна работа или просто за единството?

Отговор: Не е достатъчна схематичната грижа за единството въобще. Както пише Баал а-Сулам, ние трябва да строим единството на Исраел, Тора и Твореца.

Ние се намираме в такова състояние, когато решава всеки и всички заедно. Всеки внася своята лепта в общото желание на групата и получава от нея правилния стремеж към молитва. А след това неговата лична молитва отново се влива в единството на общата молитва.

Личната работа винаги се съчетава с общата: човек напълва общността, а също така напълва себе си от нея. В крайна сметка ние формираме единна молитва, за която е казано: „застенаха синовете на Исраел от работа”.

Затова целта трябва да бъде безкрайно важна в очите ни. Ние не я заменяме за никакви „постижения”, за никакви теоретични познания. Нас не ни устройва приспивният режим на ежедневието, защото с такива темпове можем да напредваме още хиляда години.

Ние не се задоволяваме с успеха от разпространението – защото това, естествено, е само средство. Каквито и да са нашите постижения, не трябва да ги считаме за цел в живота – даже временна, промеждутъчна.

Не трябва да успокояваме себе си с резултатите от работата и усилията, надявайки се, че с времето те ще свършат своята работа. Не, човек трябва незабавно да обръща поглед върху главното и да поставя пред себе си истинската цел – разкриване свойствата на Твореца, свойството отдаване в самия себе си. И без умора непреклонно да изисква това.

Всяка пауза вреди на него самия и на неговата връзка с Твореца. Затова тук се изисква обща молитва, която може да бъде постоянна.

Трябва да разбираме, че встъпването в духовния свят изисква много големи усилия, но в групата те не са толкова тежки и зависят от съгласието.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 14.12.2010

[29727]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Казвали сте, че първото действие при поправянето е изясняване на всички собствени желания, за да се разбере, кои от тях подлежат на поправяне.

Може ли да дадете пример за такива желания? Как правя изясняването в себе си? Откъде знам кое подлежи на поправяне?

Отговор: Ти изясняваш това в групата. Започни да се включваш в нея с всички свои свойства, желания и наклонности, с всички вътрешни усещания и виж кое от тях е „за“ и кое – „против“, кое ти помага повече или по-малко.

Обръщай внимание не на „вкуса”, който усещаш – „сладко или горчиво”, макар това да може да ти помогне, а преди всичко на „истината и лъжата” – с какво можеш да се съединиш с другарите, а с какво – не.

И тогава ще си изясниш. Ще започнеш да разкриваш в себе си такива свойства и желания, които по-рано не си забелязвал и дори не си знаел, че съществуват. Това ще бъдат желания от разбиването. В обичайния си живот, ние не работим с разбитите желания/келим, защото нямаме намерение да се съединим с другите.

Желания от разбиването са само тези, които ни помагат да бъдем „като един човек с едно сърце” в нашия корен, а после са се разбили и сега присъстват в нас.

Започни да се съединяваш с другарите и ще започнеш да разкриваш, че тези желания се намират в теб. Ако не ги чувстваш, това означава, че още не си започнал да се съединяваш с групата и затова не си усетил, колко желания има в теб срещу единението, т.е. намират се в разбито състояние.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 14.12.2010

[29739]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това любов към другарите?

Отговор: Любовта – това е съединяване в едно общо желание. Кабала ни показва такъв пример: когато Бина достига състоянието ”хафец-хесед” (нищо нежелаещ заради себе си), тя се спуска към Малхут, свързва се с нея и попива в себе си нейното желание, за да се погрижи за него с цялата сила на Бина.

Това и се нарича любов – да се възприеме желание от друг човек и да се напълни с всичко, с което можеш. Както е написано, че e необходимо да отдаде своята ”последна възглавница” – това се нарича проявление на любовта, която трябва да достигнем.

Но как е възможно да достигнем това? Трябва да се погрижим всеки да има само най-необходимото в материалното, а в духовното всеки да получи всичко, което има в нашето общо желание (кли).

Много е важно да възприемаме всеки от нас като едно желание и да правим всичко, за да живее това желание. Всеки трябва да чувства, че това зависи от него и е в неговите сили да претегли този свят: за чаша вина или за оправдание.

Така ние създаваме място, което се нарича Малхут, и в него разкриваме висшата светлина, Твореца. Но е необходимо да се стараем да не забравим, че крайната цел е да доставим удоволствие на Твореца.

По отношение на Твореца това не е просто, докато не чувстваме Него, светлината. Така, в крайна сметка, трябва да мислим, за да доставим наслаждение на това място, където Той се скрива – където са се събрали желанията към Него. Както е казано: ”от любовта към творенията – към любовта към Твореца”. Любовта към творенията – това е и самото общо желание, съединено съвместно.

Връзката, която искаме да възстановим между нашите души – тя и се нарича любов към другарите. Другарите – това са отделни хора, обединяващи се на материално ниво, заради това да достигнат вътрешна духовна връзка. Всичко това вече ни е известно – останало е само да се реализира.

За това са казани вече безброй много думи, но те всеки път се възприемат по новому – в съответствие със състоянието на човека. Необходимо е само да ги усвояваме все по-дълбоко вътре в себе си, а светлината идва и проявява цялата тази картина в човека, без всякакви думи. И тогава ни става ясно за какво става дума.

Тук е необходимо търпение. И не такова, когато съм съгласен да чакам и отлагам всичко за после, за утре! А търпеливо да правя днес всичко, което е само възможно, но ако не видиш успех да оставаш с увереността, че още миг – и всичко ще се случи!

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[29711]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Аз винаги трябва да търся най-удобните средства, които ще ми помогнат да се вдъхновя възможно най-бързо от важността на целта. Това ще ми позволи да се стремя към „мястото” или „капката обединение”, в която се надявам да разкрия Твореца. По отношение на това, всичко зависи от моето сегашно състояние. Различни решимот непрекъснато се проявяват в мен. Като правило, аз започвам да изграждам намерение от неосъзнато, неясно и „сухо” състояние, без капчица чувство и разум.

Така аз трябва да се пробудя от тази „дрямка” и да се заредя с толкова силно желание, че ако не разкрия точно в този момент за какво пишат кабалистичните книги, то „ по-добре – смърт” отколкото този живот без висше постижение.

Ние трябва да търсим и използваме всичко, което може да ни вдъхнови и да ни докосне. Понякога групата ни помага, напомняйки ни за обединението, взаимното поръчителство и отговорностите. Понякога аз съм вдъхновен от мисли за Твореца като прекрасна, възвишена цел. Понякога съм развълнуван от самото действие и работата по обединение с другарите, въпреки пречките. Необходимо е да търсим средства, които ще породят в мен неразрушима духовна потребност, докато чета кабалистичните текстове по време на урока.

Подходът към тези текстове трябва да бъде балансиран. По принцип аз имам повод да се оплача. От една страна, ако не разбирам нищо, тогава няма за какво да се захвана. От друга страна, когато започна да обръщам внимание на съдържанието, аз подхранвам разума си и изгубвам намерението.

Затова Баал а-Сулам пише следното в „писмо 17”: „Най-добре е да се държиш за целта и да се стремиш по посока на Твореца. В крайна сметка, човек, който не познава пътищата на Твореца и пътя към Него, т.е. тайните на Тора, как той ще Му служи? Това е най-сигурната гаранция на средната от трите линии”.

Ние се стремим да разберем, какво трябва да направим: „Дай ни разума, дай ни силите, насочи ни, обясни ни, покажи ни чрез примери, така че да постъпим правилно.” Всичко това ти можеш да поискаш от Твореца, по начина, по който едно дете иска от своите родители. Отстрана на детето е нужно само желание, докато възрастният му предоставя всичко, от което то се нуждае. Аз набирам това желание в групата, от моите другари. Там лежи моята свобода на избора.

От висшето аз получавам всичко, от което се нуждая по духовния път, освен искането, което трябва сам да развия. То ще дойде единствено, когато се вдъхновя от обкръжението, от величието на целта. Тогава вдъхновението ще избухне от сърцето и аз ще се стремя по посока на Твореца с всичките си сили, за да се науча да Му служа.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 13.12.2010

[29620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Когато се обръщаме към кабалистичен текст, особено книгата „Зоар“, трябва да осъзнаем важността на духовното постижение. В крайна сметка, това е единственото нещо, което искаме: не знание или схоластика, и не общо знание за материалното, а само чисто постижение, което означава, че човек е разкрил Твореца. Това е критерият, по който оценяваме нещата.

По пътя на  постижението, действащият закон е законът за подобие на формата, който не прави никакви компромиси. От една страна, човек изцяло зависи от висшата сила. Нищо друго не може да му помогне – той се нуждае само от помощ свише. Който разбере това, изгражда правилното отношение.

Тора говори за това, когато описва египетското изгнание: „Синовете на Исраел заплакаха от работата и техният вик се вдигна до Твореца”. С други думи, те са знаели, че никога няма да постигнат нищо сами.

От друга страна, духовният прогрес винаги се изгражда от комбинация от две противоположности. Затова ние самите също трябва да участваме в процеса. В резултат, ние полагаме големи усилия, знаейки, че само „чудо от небесата” ще ни изведе от земята на Египет в земята на Израел.

Нужно е да достигнем отчаяние от собствените си способности, и човек не трябва да бяга от това усещане. Още повече, той трябва да бъде убеден, че ще му се помогне свише и неспирно да го изисква с цялата си сила.

Човек трябва да се намира в състоянието на синовете на Исраел, които заплакали от работата. Това е, когато всичко в него, заедно с външната среда, се слива в едно цяло и създава тези условия, довеждайки го значително по-близо до изхода от Египет.

Затова трябва да се опитаме да си се представим правилно в това състояние. Тук извършваме всички необходими действия и след това не бягаме от отчаянието, а напротив – превръщаме цялата сила на нашето отчаяние във вик, искане за поправяне.

От урока по книгата „Зоар“, Предисловие, 14.12.2010

[29730]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Вярвам ви, когато казвате, че всички проблеми са следствие от моето грешно възприемане. Но какво да правя, ако засега това за мен е  само философия, а самите проблеми – реалността?

Отговор: Ако ти се включиш в група и успееш да получиш от тях усещане за увереност, поръчителство – ти би се почувствал като в ръцете на своята майка. За какво би могъл да се притесняваш, ако знаеше, че те обкръжават 600.000 души, които се грижат за теб?

Нищо лошо не може да се случи с теб, тъй като вътре в тях се намира Шхина, Творецът. Затова да се притесняваш може само за едно – как да се научиш да се отнасяш към другите, както към самия себе си, и да видиш, че това действително си ти самия.

Трябва да престанем  да вярваме на очите си и егоистичните си сетива, че извън нас – това са чужди хора.

Това би освободило човек от всички проблеми! И постепенно, чрез този подход, на теб ще ти се открие правилното възприемане на реалността, и ти ще започнеш да виждаш светът прозрачен, а зад всеки предмет – действащите зад него сили.

Ти изведнъж ще видиш как всичко се съединява в едно и ще се поразиш, колко сляп си бил по-рано! Колко криви са били очилата ти! Защото всичко зависи от твоето зрение и възприемане.

Нищо не се променя, аз само малко коригирам погледа си, съчетавам оста на зрението и изведнъж се появява съвсем друга картина.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 13.12.2010

[29656]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: От момента, в който започнах да се занимавам с кабала се чувствам толкова малък – като миниатюрен зародиш и освен това, усещам все по-малко увереност.

Откъде изведнъж ще дойде при мен истинската увереност в тази единствена сила, която управлява цялото мироздание, създава ми всички проблеми, и която е моята единствена опора?

Отговор: Обикновено, религията е тази, която вдъхва увереност на човека, когато вярва, че има Творец, който е добър и се грижи за него и, че може да разчита на Него. Това светоусещане се внедрява дълбоко в човека и го поддържа – именно затова кабалистите не се изказват против религията.

Но идва момент, когато в човека се пробужда ново желание и вече не може да се успокои с предишната сляпа вяра. Той се развива и я надраства, става му недостатъчно традиционното й действие – иска да познае Твореца!

В идеалния случай, ние би трябвало да се издигнем от религията (дат) към познанието (даат) и както е казано: „да познаем Твореца”. Но на практика не се получава така.

На практика, това може да се постигне единствено чрез връзка с кабалистична група – друго средство няма. Групата трябва да ти предостави място, където да можеш да постигнеш Твореца, свойството отдаване.

Усещането за неувереност се поражда единствено от недостига на свойството отдаване. Щом бъдеш готов да отдаваш, ще почувстваш пълна увереност и ще получиш свобода от самия себе си! Отдаването е Бина.

И когато успееш да живееш без всякакъв страх, безпокоейки се само за едно: „Кога чрез своите действия ще постигна деянията на „праотците”?” – кога ще мога да отдавам на Твореца?! Тоест, ще се издигна по-високо от Бина.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарката”, 13.12.2010

[29641]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как на практика човек, притежаващ желанието „Исраел“, напълва другите?

Отговор: Всичко се осъществява вътре в желанието. Според степента на поправяне на човека, той започва да усеща желанията на другите хора, да присъединява към себе си цялото желание на общата душа – и тогава го напълва. Разбира се, той не ходи между хората и не пита, кого с какво да напълни.

Същото е, като да влезе в група – това значи, да почувства желанието на групата, във връзката между нас, която се намира там вътре, дори ако ние не го чувстваме. Но аз искам да участвам в това свързване осъзнато, с пълно усещане, открито!

Виждам, че ние сме разделени, но кабалистите пишат, че между нас има връзка – и аз искам явно да я открия, да се включа в нея с цялото си сърце и ум!

И когато се включа в група, започвам да работя по този начин и тогава ми се разкрива този слой – забелязвам, че така работи целият свят! Изведнъж виждам, че всички хора  са работници на Твореца и аз се намирам в Шхина. Но единственото, което трябва да направя, е да им помогна те самите също да го осъзнат. Тъй като Творецът иска, това да се разкрие на всички!

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 12.12.2010

[29545]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът не е направил така, че вече сега веднага да усещаме всички като органи на собственото си тяло?

Отговор: Но ти си длъжен именно от противоположностите да разкриеш формата на отдаване: от ненавистта, от получаването, от използването на ближния – да достигнеш любовта и съединяването.

Представи си, че изведнъж узнаваш, че твоят основен враг, когото преди си искал да стъпчеш и да унищожиш с всички видове екзекуции, в крайна сметка е твой син, за когото нищо не си знаел – просто като на кино.

Сега ти е непонятно, но се постарай да влезеш в група и си представи, че се включваш в общото желание. Не гледай лицата – гледай желанието, което при всички е едно, задълбочи се вътре в него.

И тогава чрез това желание ти ще почувстваш, че те заобикалят специални души, и само ти гледаш на тях отстрани. Постарай се да влезеш вътре в тях и напълно да анулираш себе си.

Чрез това самоанулиране ти започваш да живееш! През цялото време се оставяй в тази мисъл, за да не ти излезе от главата – реши, че отсега така искаш да гледаш на света.

Опитай да се задържиш в такова усещане до утре – като през цялото време го обновяваш и връщаш тази картина. И тогава на следващия урок ти ще бъдеш готов да я оживиш!

Ти ще си представяш какво става вътре в тези желания, свързани едно с друго: както действат парцуфи А”Б и СА”Г, за които разказва рабби Шимон на другарите – всички говорят само за това желание и за връзката на неговите части.

Чистите и нечисти желания, поправените и засега не поправените – всички се намират в една система, която ти откриваш сега. И ти искаш да разкриеш в нея живота, жизнената сила, самия себе си вътре в нея и да разбереш как работи всичко. Именно за това разказват всички кабалистични книги и искаш да ти се разкрие това.

Когато се разкрие връзката между всички части на желанието и в каква хармония работят те – това е практическо разкриване на правилната действаща връзка и се нарича разкриване на Твореца. А после Творецът, тази връзка, ще се разкрива все повече и повече – това означава издигане по стъпалата на световете към все по-голямо разкриване на Твореца.

Нали Творецът (бо-ре) така и се нарича: ”ела и виж”, както работи системата във взаимното отдаване, както светлината действа вътре в желанията/ келим.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 13.12.2010

[29653]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→