Ние се намираме в полето на мисълта. Ако това поле действа в едно направление, а аз в друго, разликата между напра- вляващите, моето отклонение и неговата степен се усеща като степен на моите страдания.

Колкото е по-голямо отклонението, толкова повече са страданията. Всичко зависи от това доколко направлението на моите желания е противоположно на програмата на творението.

Как аз проверявам себе си относно програмата на творението? – За това ми е дадена групата.

Ако аз отменя себе си относно групата, тоест приближа своето желание към програмата на творението, започвам да се движа съответно на тази програма и тогава се чувствам добре, никакви страдания не могат да ми подействат, защото източникът на всички страдания е нашето несъответствие с програмата на творението.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25256]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Човек по природата си не иска да види злото в себе си. Трябва да бъде притиснат в ъгъла, че да признае необходимостта от изправяне. Що за зло е това, което се крие в мен?

Отговор: Безпричинната ненавист. В своето време заради нея са загинали учениците на раби Акива. Друго зло няма. Всичко останало е зло за моя егоизъм и единствено безпричинната ненавист представлява онова точно зло, което противостои на доброто и на любовта към ближния като към самия себе си.

Само по този критерий проверявам себе си, своята изкривеност. Всички останали „пороци” не са престъпление в очите на Твореца. Те не са причина да се обърнем към Него. Той очаква истинската молба. Цялата система за поправяне е предназначена за разбитите келим, за желанията, които нямат сили да се обединят едно с друго.

Въпрос: Значи, трябва постоянно да усещаме това зло, не да го потискаме, не да го скриваме от самите себе си?

Отговор: Казано е в Псалмите: „Моят грях е винаги пред мен”. А иначе аз с какво ще застана пред Твореца? Какво ще поискам да поправи?

Това е много просто. Аз искам да участвам в живота на групата, мен ме влече към нея, и в същото време виждам, че не съм способен на това. Именно такова усещане изпитахме на последния конгрес. Събирайки се, веднага почувствахме, че не искаме, не можем да се обединим.

Това е и разкриването на злото. Отлично. Сега трябва да си представим това зло и да поискаме поправяне.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 16.12.2010

[29931]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как преди конгреса да си направим учител и да си купим другар?

Отговор: Само по пътя на обединението – няма какво повече да правим. Но това трябва да бъде широко, мощно действие по сплотяване. Време има още.

Трябва да разберем, че до последния момент ни чакат падения, подеми и нелеки състояния: резки пориви на силен вятър и напор на високи вълни, каквито не е имало по-рано.

Такъв драматичен е бил изходът от Египет. 210 години всичко е вървяло по своя си ред, а в навечерието на изхода е започнала подготовката – доста своеобразни състояния.

Във всеки случай, колкото повече преминава човек  през подготвителния етап, толкова по-сериозна е ситуацията и толкова по – голяма  е надеждата за успех в  неговите очаквания.

От урока по статия на Рабаш, 27.10.2010

 [25023]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Какво означава „край на поправянето“? Да предположим, че трябва да поправя колата си, за да отида някъде. Аз я  закарвам в работилницата и монтьорът я поправя.

 Когато е  поправена колата, се казва,че аз съм завършил поправянето. Сега, с поправената кола (или ако поправяме себе си, с поправената обща душа) ние започваме нашето пътуване нагоре.

Но ние не говорим за това. Ние говорим само за пътя на постигане на поправянето. Кабалистите не казват какво се случва с поправената душа. Те само загатват за нещата, които ни чакат там, но това  е по-висша реалност, над всички светове, над света на Безкрайността.

От 8-я урок на конгреса, 11.11.2010

[26538]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако желанието за наслада ме атакува по време на Конгреса, то аз се усещам безсилен и „падам” надолу – има ли номер за спешна помощ, на който мога да се обадя или някого да оповестя?

Отговор: Всеки човек ще получи на регистрацията телефонен номер за спешни ситуации. Но как да позвъниш на „небесата”?

„Небесата” е следващата степен, т.е. това е групата, която е обединена като едно и която си представям, че е в поръчителство и съвършенство. Тя действително пребивава в това състояние. Аз мога да бъда извън нея или мога да видя себе си вътре в нея.

„Небесата” е общото желание или кли на по-висша степен. Това сме всички ние, но по-сплотени. Духовното не съществува в готова форма. Ние  го изграждаме. Нищо не съществува пред нас. Ние имаме решимот, които постепенно се пробуждат. Но те само се пробуждат, докато ти влизаш в различни състояния и ги градиш според желанието и намерението си.

Ние сами създаваме световете и степените. Преди да встъпим в действие има само информационни данни, от които изграждаме степените. Но пред нас няма светове. Затова ти можеш да си представиш бъдещите състояния само под формата на по-голямо обединение на нашето общо желание или кли.

Натам трябва да се обърнеш – това са „небесата”. И те ще ти отговорят: „Ако искаш, приближи се, а ако не искаш, тогава стой където си”. Вярно е, че човек не може сам да се измъкне от затвора, а трябва да попита, да поиска и да направи усилие, за да му се помогне.

Ако човек не се стреми да бъде във връзка с нас, то той не получава възможността да напредне. Ако попиташ: „Кого трябва да моля за помощ?” – написано е: „Аз търся (моля) своите братя.” Това е когато молиш за обединение.

От  урока по книгата „Зоар“, 04.11.2010

[25896]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Аз непрекъснато си представям мрежата на нашите взаимовръзки. Тя изчезва, но аз продължавам да я плета в моето съзнание отново и отново, докато не остане в главата ми, докато не стане част от моя живот.

Тогава аз живея в това постоянно усещане, непрекъснато осветено от нашето обединение. След това аз желая не само да го наблюдавам отвън, но да вляза и вътре, така че моят свят да стане глобална система от взаимовръзки между хората. Така съзерцанието се сменя с участие; аз прониквам все по-дълбоко и започвам да усещам себе си вътре в другарите.

Тогава започва съпротивлението на чуждите мисли, желания и действия. Аз ги сортирам и използвам да видя къде все още съм не поправен, не съединен. Те ми показват качествата, в които отсъства връзката, позволявайки ми да поправя своите недостатъци.

Това ми дава повече сила, повече чувства и разум, повече детайли от картината на света и така аз напредвам. Най-важното е да представиш на своето умствено зрение една мрежа. Това е достатъчно. Останалото ще дойде от само себе си.

От урока по статия  на Рабаш, 02.11.2010

[25660]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се готвим за сутрешния урок сега, след конгреса?

Отговор: Молим да ни се разкрие светлината, заключена в дълбината на нашата обща сила, на нашето общо желание. Търсим разкриване на светлината!

Аз не знам какво е това обкръжаваща светлина. Обкръжаваща, вътрешна, външна, некудот (гласни), таамим (вкус), не правя разлика между тях, знам само едно: ако ни се отдаде поне малко да се съединим помежду си, ще можем да разкрием светлината, скрита в това единство.

Затова наблягам на общото ни обединение – как си го представям, за да разкрия в него светлината. Какво е това светлина? Свойството отдаване! Искам да разкрия между нас свойството отдаване.

Има общо желание, в което са събрани всички желания, всички наши точки в сърцето, и аз искам да разкрия намиращата се там светлина, светлината на единството, поръчителството и любовта.

Все още не различавам в него степени, просто искам да разкрия духовното, да разкрия светлината, взаимното свойство отдаване, което е всъщност Твореца, за да Му доставя удоволствие.

Сякаш в мен има малко дете и аз мисля с какво мога да го зарадвам, какво да му купя, какъв подарък да му направя? Мисля за това, грижа се за това…

Така се отнасям към Твореца, когото искам да разкрия в съединението между нас и затова единството е това място, където мога да разкрия Твореца и състоянието, което мога да Му дам като наслаждение.

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 10.12.2010

[29808]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Не е важно от коя част и кой пункт започваме да изучаваме „Зоар”. Дори, ако човек за първи път слуша урока – това изобщо не е важно. Защото „в Тора няма време”, тя разказва за духовни състояния. Всичко това се случва вътре в нас, но ние засега не го усещаме.

Но това няма значение. За нас е важно да пробудим светлината, която се намира в книгата „Зоар” – в най-високия, верен и силен източник. Нито една книга не може да се сравни с книгата „Зоар”, по своето въздействие върху душата.

Да привлечем светлината върху себе си така, че тя да ни въздейства, е възможно единствено чрез уподобяването на нейните свойства. Затова четем книгата „Зоар” заедно, т.е. преди да сме отворили тази книга, всеки трябва да се подготви за връзка с другите.

Така е написано и за даряването на Тора: ако сте съгласни (ясно е, че не сме способни, а можем да бъдем само съгласни!) да станете „като един човек с едно сърце”, да постигнете братската любов (в бъдеще), то ще получите Тора, т.е. методиката за поправяне със светлината, връщаща към източника/Твореца. Тогава тази светлина ще въздейства върху вас и ще ви върне към Източника, към доброто, към подобието с Твореца.

Затова, по време на четенето на книгата „Зоар”, ние трябва през цялото време да се стараем да отговаряме на това условие – да сме готови за съединение, за да може светлината да въздейства върху нас, да ни съедини. А в нашето единение, като в една душа, ние ще разкрием светлината/Твореца. Защото отделната душа може да усети само нашата настояща реалност, която възприемаме сега.

От урока по книгата „Зоар”, 15.10.2010

[23722]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как, изучавайки кабала мога да съм сигурен, че не „философствам” по повод понятия, които реално още не съм постигнал: любов, поръчителство, съединение, отдаване?

Отговор: Ако човек изучава кабала по оригинални първоизточници, получава правилни наставления и се държи за учителя, за истински кабалист, той не може да започне да фантазира, вместо да изследва себе си в светлината, връщаща към източника.

Защото в него вече се изработва правилен подход и той знае, че само в това има живот.

Той учи, за да придобие отдаващи желания и по този начин привлича светлината към себе си. И въпреки, че все още не се занимава с истински изследвания на духовния свят, той работи с групата като в лаборатория.

И там, ти ще откриеш какъв егоист си. А от друга страна, привличаш към себе си висшата светлина, която започва отдалечe да ти свети, и виждаш свойствата си на фона на тази светлина. От това ще започнеш да страдаш, защото искаш да станеш подобен на светлината, но разбираш, че нямаш сили да го направиш.

Това напрежение, разликата между желаното и действителното, ще те доведе до взрив и ти ще издигнеш молитва за помощ към Твореца. И тогава ще получиш свише силата на отдаването!

А от момента, в който в теб се появи силата на отдаването, ти ставаш кабалист и започваш да изследваш духовния свят. Вече можеш, макар и малко, да вкусиш по какво се различава едното от другото – силата на отдаването от силата на получаването.

Ти ставаш учен-изследовател – на самия себе си и на Твореца, което е едно и също! Защото във вас вече има обща част, която е достъпна за теб.

Така получаваш възможност да изследваш духовното, „човешката степен”.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 15.12.2010

[29857]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Взаимното включване е единственото действие, което изпълняваме през цялото време, независимо от това, дали го желаем или не.

В нашия свят, всичко се основава на взаимното включване – процесите на поглъщане и абсорбиране, процесите на разпределяне, ставащи в организма, различните видове химични реакции, привличането или отблъскването на телата, тяхното поведение в магнитното или електрическо поле, и т.н. Всички това са примери за взаимно включване, в основата на което лежат действията на духовния съсъд и светлината.

Когато искаме да измерим качеството на своите действия, ние винаги трябва да оценяваме степента на своето включване в другите. С други думи, доколко мога да се включа в колкото може повече души – не в децата, не във възрастните, не в действията на неживата, растителната и животинска природа или в човека, а в душите.

Душите, това са точките в сърцата. Затова, когато присъствам на такъв голям конгрес, където се събират хиляди точки в сърцата, в които аз възнамерявам да се включа, то това се явява най-ефективното действие за моя духовен напредък. Това е най-силното действие, което изобщо може да се случи в реалността, във всички светове.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 27.10.2010

[25349]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→