В момента, в който свише те доведат в групата – веднага започни, с нейна помощ, да издигаш важността на целта, за да увеличиш онова, което ти е дадено изначално като първа искра.

Тъй като само благодарение на важността, ти преодоляваш лъжата и постигаш истината.

А ако не получиш важността от групата – или ще се върнеш обратно към лъжата, или ще седиш и ще бездействаш, самоизяждайки се, без да можеш да си отидеш.

Но, да напредваш  по пътя на истината е възможно само, получавайки впечатление за важността на целта, от обкръжението. Според степента на тази важност, ти ще си готов да търпиш твоето его да страда, а истината – да расте. Тъй като това е много болезнено.

А освен това, групата ще ти помогне да разбереш, че само чрез молитва е възможно да постигнеш нещо. Молитвата – това е молба за промяна на желанието от получаване на отдаване, от разделяне и ненавист – към обединение и любов.

Помня, че веднъж се разхождахме с Рабаш в гората около Бен Шемен. Аз му разказвах за всички свои проблеми и около десет минути се възмущавах и крещях, а той слушаше спокойно и накрая, изведнъж каза: „Но защо не (Го) помоли?“

На нас не ни достига тази молба – „Защо не помоли?“ Тъй като нашата природа не ни позволява да стигнем до нея, не ни дава да помолим.

Това не се вмества в нашия разум и сърце, че ние да трябва само да организираме молбата за поправяне. И хората се измъчват месеци и години, и не са в състояние да се помолят – да издигнат МА“Н…

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 16.12.2010

[29967]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Казано е: ”Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка”. Това изречение съдържа целия маршрут на моите вътрешни промени, поправяния.

Аз имам не обикновено желание, а лошо желание. Защо? Защото то не е насочено към Твореца. Не намирам важност в отдаването.

Но действително ли това да не съм отдаващ е лошо в моите очи? Ето да съм получаващ – за мен е добро. А отдаването, обратно, извиква безпокойство в мен. Какво да правя?

Не трябва да се променя светът, нали светът – това съм аз. А трябва да се изменят моите собствени ценности.

Сега ценя възможността да получавам. В това е целият ми живот, моето кредо, инстинктивният и рационалният подход към всяка работа. А по-нататък ми е необходимо да осъществявам вътрешното преобръщане, да пренеса важността на отдаването вместо получаването.

По такъв начин аз се уподобявам на Твореца, устремявам се, приближавам се към Него, замислям се за това, как да Му отдам, превръщам себе си в съсъд за получаване на Неговите блага: както аз на Него, така и Той на мен.

За това ни е дадена Тора, в качеството на подправка, тоест науката кабала, която в крайна сметка, позволява да се измени порядъка на приоритетите, като поставя на първо място отдаването, а не получаването.

Разбира се, ние не можем и да помислим за нещо подобно, ние се отблъскваме от това с ръце и крака. Даже имайки тази възможност, бихме я заобиколили с километри настрана.

А затова като помощ са ни предоставили обкръжението. Сред нещастните малки егоисти Творецът създава общество, което води разговори за отдаване и любов към ближния. Защо само разговори? Защото всичко останало е предоставено на човека.

Той сам трябва да започне да гледа на другарите по друг начин, да не ги принуждава към отдаване, а да променя отношението към тях. Външно те и така ще си останат ”оратори”, но всеки има възможност да съгледа в тях величието, отдаването, любовта към ближния, единството на сърцата.

Всеки е свободен да види в групата това, което той иска. Ако човек разбира, че това е неговият шанс, тогава ”разговорите” на другарите приема като най-важното в живота, като висша ценност. И внезапно обкръжението започва да му въздейства, да го напълва с осъзнаване на важността на Твореца, на отдаването.

Престореното начало донася реални плодове и човек извиква върху себе си поправящата сила на Тора, на светлината. Целият този процес е в неговите ръце, той не се нуждае от нищо: Творецът го е обезпечил с желанието и е довел в група, а всичко останало той изгражда сам, никой не е в плен.

Всичко зависи от отношението. Някои се отнасят към групата от позициите на егоистичната изгода, а други ”си спечелват” чрез нея осъзнаването на важността на отдаването. Между тези две възможности има още много междинни варианти.

Тук е заложен свободният избор на човека: приема ли той групата като средство за издигане на Твореца в своите очи?

От урок по статия на Рабаш, 17.12.2010

[30037]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът е мисъл, означава ли това, че постигайки подобие на свойствата с Твореца, аз също ставам мисъл?

Отговор: Когато постигнем замисъла на творението, ние също ставаме част от тази мисъл. Творецът е създал желание в творението, за да даде на творението възможност да съществува – да бъде нещо осезаемо, реално.

За да съществуваме извън Твореца, ни е необходима материя, която се нарича желание. Но възможността да се уподобим на Твореца, да се свържем с Него и да постигнем сливане, се осъществява само чрез мисълта.

Когато Творецът желае да ни наслади, Той прави това посредством мисълта. Ако ние искаме да отдаваме на Него, също го правим  чрез мисълта.

Мисълта преобладава над всичко. Това се отнася и за човека. Във всеки от нас има различни желания, но ние оценяваме човека според неговата способност да мисли.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[26056]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група - Няма коментари→

В поетичен, дружелюбен маниер кабалистите ни разказват за духовния свят.

Но този разказ е основан на знанията им за висшата природа, – съвършената и вечната. И нейният главен закон – това е законът за връзката на Твореца с творението – законът за взаимното поръчителство.

Но в него не става въпрос за Твореца, и за това, че той е добър и творящ добро, за това, че няма никого, освен Него. В него също така не се говори за Неговото отношение към творенията и връзката между Него и творенията.

Този закон се изразява като закон за сливането, от което произтича отношението между творенията, проявяващо се в безкомпромисната и принудителна форма на взаимното поръчителство.

Този велик закон, в който се говори за всички връзки в системата на душите, много точно създадена от Твореца, ни се разкрива постепенно – подобно на възрастните, които постепенно разкриват света на децата, меко и нежно отнасяйки се към тях, докато те не влязат в самостоятелния живот.

Така природата, Творецът се отнася към всеки човек и към цялото човечество, тъй като, съгласно Програмата на Природата, ние трябва да “отгледаме“ и да реализираме върху себе си  закона за поръчителството.

Реализацията на закона става поетапно, отвътре навън: отначало в по-вътрешна група, а след това се разпространява на дълбочина и ширина, докато взаимното поръчителство, като закон на единната система, не започне да управлява цялата действителност. Което и ще бъде краят на поправянето.

От урока по статията „Поръчителство“, 15.10.2010

[24513]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство - Няма коментари→

Ако ние искаме да предизвикаме добри промени в света, не по законодателен начин, не насилствено, а на практика, то тези промени трябва да станат в човешкото съзнание.

Трябва да доведем до знанието на  всички за това, какво говори науката кабала за човека и за неговото преобразяване по собствен избор и чрез реални методи.

Ние разширяваме групите и външното разпространение, но ключът към успеха се състои във всеобщата вътрешна взаимовръзка.

Ние представляваме определена част от човечеството, която е свързана с всички останали части. И затова обединението, което ние постигаме помежду си, ще се разлее, както светлината, по каналите за връзка – без наше знание, и без знанието на останалите.

Тогава хората просто и естествено ще почувстват, че в нас живее силата на единството. И това ще бъде правилното разпространение.

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26017]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Моите чувства и духовни преживявания се отразяват на реалността, която виждам. Означава ли това, че по външното аз мога да съдя за вътрешното?

Отговор: Съвсем не. Казано е, че “светът живее както е установено“. В материалния свят аз имам различни състояния и взаимоотношения, повече или по-малко приятни, но аз изобщо не смятам да им слагам духовни етикети.

Над всички събития в моя материален живот аз трябва постоянно да се придържам към духовната цел. Дори и ако Творецът ми устрои нещо много ужасно, аз не бива да отпускам тази хватка.

Аз не знам поради какво и защо всичко се случва именно по този начин. Тъй като съм свързан с другите души, събития и състояния, за които нямам понятие. Сега аз нямам усещане за цялата система, което би ми позволила да разследвам това.

Глупаво е да се мисли, че можем да проследим връзката между духовното и материалното. Защото ние не разбираме нито едното, нито другото.

Аз нямам никакви инструменти за изследване: нито разум , нито усет, нито възприемане. Не виждам пред себе си висшата система/свят, низшата система/свят и връзките между тях/световете.

Всичко това е все още далеч от мен. Не го постигам дори и на първите духовни степени. Тъй като те са основани на себеотрицанието, там аз не мога да разкрия нищо, а и не желая нищо друго, освен да се включа във висшето.

Какво друго имам, освен егоизма? И какво трябва да постигна освен отдаване? А за това аз трябва да анулирам своето его и да провеждам  вътрешна работа в групата с другарите.

Ние изграждаме вътрешно единство, стремейки се да придобием обща сила, намираща се вътре във всеки поотделно и принадлежаща на всички.

И нима вместо това, аз ще започна да градя догадки за тайния духовен смисъл на моите болести, банкови проблеми, семейни неуредици и конфликти с началника? Това просто е глупаво. Аз още изобщо не съм готов  за подобни разчети. Така че, новият компютър е просто “куп желязо“ докато не го включа, не установя операционната система, не инсталирам нужните програми и не внеса в тях необходимите данни.

Само тогава, когато се запозная с инсталираните програми и заредената информация, аз ще мога да пристъпя към работа.

Засега ние нямаме келим, “компютър“, а да не говорим за “софтуеър“. Затова още не сме в състояние да съдим за вътрешното по външното.

От урока по статията на Рабаш, 04.11.2010

[25885]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: За какво ние трябва да поръчителстваме един пред друг?

Отговор: Има в живота трудни ситуации, когато оставаш без пари и приятели, и няма към кого да се обърнеш за помощ.

Опитай се да си представиш, че си безпомощен и напълно зависиш от другите – както миньорите, затрупани под земята. Ако там, отгоре, не се погрижат за теб – то свършено е с теб.

Ето какво трябва да чувстваме – отчаяна зависимост от другарите. Без тях няма да преживеем, без тях няма да достигнем целта, без тях ние просто няма да се изхраним. Работата опира вече до материалния, животинския страх, който заставя човека да цени поръчителството.

На нас ни се разкрива система, в която ние тотално зависим един от друг. За какво поръчителстваме? За кислород, за всичко, което е необходимо за живота.

Това усещане зависи от това, доколко всеки се старае да го разкрие. А после, издигайки се по духовните стъпала, ние ще усетим тази зависимост до мозъка на костите, до всеки дъх – като водолазите, които са останали с последната кислородна бутилка и дишат през една тръбичка, предавайки си я един на друг.

Това е и поръчителството. Защото ние сме точно така „свързани” в една душа, само дето за сега не го виждаме. Но постепенно Творецът ни открива реалното състояние на нещата – сваля скриването.

От урока по статията „Поръчителство““, 17.10.2010

[24589]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Кога злото начало започва да пречи на човека?

Отговор: Когато реши за себе си, че е зло.

Поначало аз съвсем не смятам егоизма си за лош в нещо. Точно обратното, целият съм на неговите услуги. Той ми помага, придава ми усещането за живот. Без него аз угасвам.

Ако човек поради болест губи апетит, го уговарят да похапне поне малко. Загубата на сексуално влечение се стараят да излекуват с различни лекарства. Човек не може без наслаждения, той е длъжен да получи удоволствия.

Храна, секс, семейство, пари, уважение, знание – в това е целият ми живот и от всичко искам да захвана по парченце. Загубвайки желанието за наслаждение, аз изпадам в отчаяние, готов съм да умра.

Затова когато поискат да изведат човек от нашия свят, отнемат му наслаждението и той чувства, че няма за какво да живее. От наличните желания той не може да извлече удоволствие. Тогава с какво да се наслаждава?

Но едновременно с това му дават по-висше, духовно желание – и по такъв начин го насочват към науката кабала, към средството, което ще му помогне да постигне новото наслаждение.

Довеждат човека в група. И отначало той мисли, че го чакат още по-силни егоистични наслади. «Дайте тук ангели, отворете духовния свят, поднесете Твореца на тепсия…»

Както пише Баал а-Сулам в „Предисловието към книгата „Зоар““, до степента, която се нарича «тринайсет години», човек е готов да погълне целия материален свят, а от «тринайсет години» той превключва на наслаждения от бъдещия свят.

Това е естествено, тъй като не можем да влезем в духовното без развито желание, готово да погълне всичко и да властва над всички. Искам Творецът да ме обслужи и предявявам претенции към Него : «Защо Той е създал света такъв? Защо не ме напълва както се полага?»

Но след това, продължавайки пътя, човек започва да разбира доколко той самият е противоположен на Твореца. Към това го води именно голямото егоистично желание.

Така и в нашия свят, лъжецът на дребно въобще не се смята за престъпник. Ето и ние смятаме себе си за невинни. А истинския, заклет рецидивист, впускайки се в грабеж, произнася, подобно на Фараона: «Да, Творецът е праведен, а ние сме грешници».

И затова, докато желанието не се е проявило в цялата си мощ, човек не вижда, че е глупав. Съвсем не е просто да постигнеш, че Творецът е създал злото начало. Колко хора в света могат да кажат, че те са лоши? Напротив, всички са безгрешни, праведни и едва ли не светци. Нужни са много работа, големи усилия, голяма светлина свише, за да може разкрилият се в човека егоизъм нагледно да му покаже злото си.

При това, злото разкриваме по отношение на Твореца, а не към другите хора. Оказва се, че аз съм глупак в сравнение с Твореца, със свойството отдаване. Откривам, че самото желание за наслаждение, призива към получаване, а не към отдаване, ненавистта към всички, желанието да ги използвам – е самото зло.

От урока по статия на Рабаш, 17.12.2010

[30034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Всички ние оценяваме само степента на своето напълване и има два вида напълване: заради себе си и заради отдаване. Заради себе си аз не мога да получа повече, отколкото нашия материален свят.

В мен има огромен съсъд-желание, но всичко, което съм способен да получа в него – е много малка област, наречена „този свят”. И дори това, което мога да получа в него, са временни напълвания, които влизат и веднага изчезват. Ето това е целият ми живот.

Така в течение на историята съм се напълвал на все по-високо ниво: неживо, растително и животинско, но в резултат съм чувствал още по-голяма пустота. Отначало моето желание е било малко, след това е ставало все по-голямо и по-голямо – докато не е достигнало своята граница: ХХI век.

По-голямо егоистично напълване вече няма как да има – аз съм стигнал максимума на степента на поглъщане.

И затова питам: „А какво получих за цялата си история, за хилядите кръговрати на живота? За какво съм съществувал хиляди години в този свят?” В мен са останали тези информационни данни за преминатия път и затова аз искам отговор.

И тук в мен се събужда някакъв особен информационен ген (решимо), благодарение на който аз изведнъж започвам да усещам външната за мен част от желанието, и тя ме дърпа да се развивам нататък, напред.

Но отначало аз подхождам по старому към това ново външно желание и гледам как мога да получа в него, да впия. Аз не разбирам, че там действа съвършено друг подход – и трябва да се наслаждавам не от получаването, а от отдаването.

Засега аз свиквам с тази мисъл, започвам да я разбирам и практически преминавам отвътре навън – изисква се време. Това се и нарича време за подготовка – докато аз постепенно усвоявам, че наслаждението е в отдаването, а не в получаването.

Баал а-Сулам нарича това „психологическа бариера” (махсом). Аз трябва да се съглася, че действието на съединение един с друг и отдаването, мисълта за някой друг – може да донесе наслаждение. Такива упражнения ние започваме да правим в групата, постепенно прониквайки се от величието на отдаването.

И ако бяхме останали само в това, то щяхме да повторим опита на комунистите в Русия. Но цялата работа е там, че имаме още един компонент – „светлината, връщаща към източника”, и тя постоянно ни въздейства, според степента на нашето старание. Именно тя променя нашата природа! Аз изведнъж започвам действително да ценя отдаването, да усещам удоволствие от това!

Това се нарича чудо. Аз изведнъж откривам, че в отдаването се крият безкрайни наслаждения и самата способност да отдавам е безгранична! Но най-важният и непонятен компонент за нас – това е „светлината, връщаща към източника”. Тя за нас засега е неуловима.

От урока по статията „Свобода на волята“, 17.12.2010

[30055]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо ни е така трудно да помолим за своето поправяне, ако знаем, че всичко зависи само от това? Изглежда за човека това е естествено – да моли.

Отговор: Да, това е естествено – да моли, но тук ни е необходимо точно да изясним: какво именно да моли, как и кой трябва да дойде при нас с отговора? Молбата – това не е просто вик, а ако са думи – то те са като родили се в сърцето, а не прочетени в книга.

Ако на човек му е лошо, той няма да подбира красиви думи. Проблемът ни е в това, че тази молба не излиза от дълбината на нашето сърце.

Само обкръжението може да ни внуши тази молба – ако то поиска, ти ще помолиш. Защо ни се струва, че ние толкова искаме всичко това и се стараем да си влияем един на друг, но нещо не се получава?! Основното, което не ни достига, е дълбочината на желанието, неговата истинност. Не достига изясняването: какво за мен е важно и какво второстепенно, за да престанем да се бъркаме между желанията: материални и духовни.

Трябва да се научим да гледаме на материалното и на духовното като на два съвършено не пресичащи се погледа, като не ги съединяваме заедно! Този свят е егоистичен и аз засега съм принуден да живея в него. Този свят е за отдаване – и в него искам да започна да съществувам. От това се определя моята молба.

А ние засега не умеем да разделяме едното от другото, въпреки че в това вече се наблюдава голямо издигане след последния конгрес.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 16.12.2010

[29964]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→