Въпрос: Могат ли кабалистичните конгреси да помогнат да се пренесе света на пътя на светлината, пътят на ускоряване на времето (ахишена)?

Отговор: Безусловно, с такива действия като кабалистичните конгреси, ние стимулираме  поправянето в света. Всякакви опити да се обединим с цел да достигнем подобие с Твореца, с висшата сила и да стигнем до отдаване и любов към ближния, поправят нас самите, а заедно с нас и целия свят.

Затова каним всички да участват в европейския конгрес в Берлин в края на януари, а също на голяма среща в Арава, която ще се проведе в края на тази седмица!

Особено хората, които се намират в Европа, трябва да чувстват, че ситуацията с всеки изминал ден става все по-сериозна. Затова трябва да се обединим и да привлечем малко по–близо „Добрия и творящия добро“ в този свят! Докато  само се учим, ни е разрешено да направим  това  дори  егоистично…

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30624]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как изглежда нашата реалност в световете БЕ”А, когато ние се издигаме по степените на тези светове в света Ацилут?

Отговор: Сега аз усещам цялото свое желание напълно егоистично, насочено само към самонаслаждение, откъснато от всички духовни сили и от Твореца. В мен няма никаква искра на отдаването и аз живея като животно. Такова състояние се нарича „този свят”.

Когато  започвам да изяснявам кои от моите желания мога да издигна нагоре, към изправяне, – това означава, че се намирам в световете БЕ”А.

Тоест аз мога да отменя себе си пред групата, да получа сили от своите другари, в степента на съединяването с тях, да постигна поръчителство, единство, единение като един човек с едно сърце.

Според това, доколкото съм способен да направя това, аз се издигам в Малхут на света Ацилут. Издигането на желанието, неговото изменение към по-добро означава, че  се издигам.

Аз се включвам в нея заедно с всички, и тогава в нашето общо желание/кли, наречено Шхина, където всички ние сме обединени заедно, като един човек с едно сърце, – ние получаваме разкриване на духовното, на Твореца.

По такъв начин, световете БЕ”А – това са състояния, в които аз правя в себе си изяснения, за работата в групата и в ученето, и съм способен поне малко да започна да се съединявам с другарите.

Разликата между световете БЕ”А – това е степента на нашето съединяване, съгласно което ние можем да издигнем нашите молби в Малхут на Безкрайността и да се поправим. Но ние винаги оставаме в световете БЕ”А, само предизвикваме техния подем заедно с нас в света Ацилут.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 01.12.2010

[28313]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли всеки един от нас да отстъпва, за да бъде постигнат мир в света?

Отговор: Въпросът е: Какво сме готови да пожертваме? Трябва да пожертваме нашия егоизъм, омраза и отхвърляне. Отстъпката е като преодоляване на препятствие. Само така преодолявам своите вътрешни свойства, своята природа, и отстъпвам пред връзката  си с някой друг.

Рабаш повтаряше, че любовта не е животинско усещане, което се проявява в нас естествено под въздействието на хормони. Духовната любов е нещо, което ние сами създаваме, защото тя не съществува предварително. Тя е изградена върху основата на отстъпки.

Човек превъзмогва себе си, получава свойствата на Твореца, и правейки това, започва да осъзнава с кого ще се свърже. По такъв начин в него се ражда любов към другия.

В степента, на която човек обича Твореца, обича приятеля, тъй като само с помощта на приятеля той може да реализира любов към Твореца. Това е подобно както любовта се гради върху взаимни компромиси в семейството. Човек не трябва да се жени, защото е „влюбен”, което не е любов, а заблуда, която няма да продължи.

Но, ако двама души разбират, че трябва да се свържат заради висока цел, те ще отстъпят един пред друг. Това ще бъде част от тяхната духовна работа, тъй като те ще бъдат свързани от целта, и тогава ще изградят любов помежду си.

Това ще бъде истинска любов, която ще ги отведе до любов към Твореца. В крайна сметка, Творецът е този, който ще ги задължи да отстъпят един пред друг и да създадат взаимна връзка на любов.

От урока по статията „Мир в света”, 20.12.2010

[30312]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

За разлика от всевъзможните религии, мистики и вярвания, кабалистичният метод променя природата на човека с помощта на висшата светлина.

В нас е средството, но ние сме много ограничени, защото работим без желанието и съгласието на обществото, препятствани от цялото човечество. Егоизмът ни постоянно се пробужда и ни пречи: колкото повече напредваме, толкова по-ужасен той става.

Ние ставаме все по-умни, все повече знаем, разбираме и чувстваме, но заедно с това, изпитваме сериозни пречки във вид на отблъскване един от друг. Това доказва, че ние действително се занимаваме с изменение на своята природа.

В този процес ние над нищо не властваме – всичко управлява Творецът. А връзката с него, ние можем да установим, само при условие, че желаем да придобием келим на отдаването, както Него. Този келим е като телефон – с който можем да се свържем с Него.

Но този телефон не работи автоматично – необходимо е предварително да се сдобием с него. Как? – Действайки чрез групата. Ти трябва да заработиш с групата и ако тя ти даде „енергия”, то ти ще си поговориш с Твореца, иначе – не.

По този път ни чакат много препятствия. Аз трябва да задействам другарите и да получа от тях въодушевление, отменяйки себе си. Въодушевен от важността на Твореца и групата, аз трябва да пожелая да им доставя удоволствие, а за да изпълня това е нужно да помоля Твореца за сили. Ясно е че това е нереално. Как е възможно това?

За да напреднеш наистина, е необходимо едно: важността на обкръжението ти. Заслужава си даже да се установи дежурство и по списък да се грижим за това. Тази работа трябва да ние напълно ясна и разбираема, а без нея няма шанс да постигнем нещо.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 26.11.2010

[28566]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се почувстваме като едно цяло?

Отговор: Ако отстраним онова, което ни пречи да се съединим в едно цяло – нашия егоизъм, който разделя цялото на време, движение и пространство – тогава, ще почувстваме, че се намираме в духовно състояние.

Нищо друго не ни разделя, освен времето – всеки се намира в своя ритъм; движението – ние се „движим” в различни посоки, а не към целта на творението; и мястото – чувстваме, че запълваме своето място и не можем да бъдем заедно в едно желание/място.

А в духовното няма пространство. Обединявайки се, ние не ставаме повече, а си оставаме точка. Затова, ако можем да се обединим така, че да останем в едно желание, независимо от това кой къде се намира, заедно ще почувстваме духовното измерение.

Работата е в това, че всички лични, обществени и световни проблеми произтичат от разрива между нас, а чрез съединяването помежду си, ние ги ликвидираме и издигаме нашия свят на духовно ниво.

Това е единственият лост, с помощта на който преобръщаме света и постигаме противоположния свят. Кабалистите пишат, че именно обединяването ще ни доведе до духовното стъпало, а ученето се явява само средство за постигане на обединението.

В духовното няма време, и ако нашето желание стане достатъчно силно, тогава ще можем да направим така, че още днес светът да започне бързо да се променя.

Всичко зависи само от концентрацията на нашата мисъл – хайде да поискаме да постигнем обединение! В момента, в който това стане, всички ние ще почувстваме духовното.

От лекция в Деня на единството, 28.11.2010

[28393]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

От 28 до 30 януари в Берлин ще се състои голям кабалистичен конгрес. С нетърпение чакам това събитие и много се надявам, че на него ще дойдат всичките ни европейски приятели, а така също и много нови.

Изключително важно е участието в този конгрес. Чакат се гости от Източна Европа и от другите континенти.

Аз препоръчвам и даже моля: ако все още смятате, че може да пропуснете този конгрес, моето мнение е съвсем друго. След това ще съжалявате. Струва си да дойдете, както се казва,“на всяка цена”.

Ние ще прекараме там няколко дни, ще се учим, заедно ще си изясним много неща. Европа е центъра на света, оттук винаги са тръгвали нововъведения. Необходимо е да се разкрие на европейците духовната мощ на науката кабала.

За да сплотим силите си, за да проявим още по-добре пътя и целта, за да я достигнем лесно и бързо, трябва да се съберем заедно през тези дни.

Много ще се радвам да видя всички ви.

До скоро!

Oт урока по статията „Мир в света“, 22.12.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Кой е този нисш, който издига МА”Н?

Отговор: Нисшият, това са разбитите души. „Разбити” означава, че разкриват как не могат да се съединят помежду си, да постигнат единението, което е съществувало преди разбиването.

Откъде знаят как е било преди разбиването? С помощта на всевъзможни средства, те възбуждат в себе си това желание, потребността от единение.

Вътре в нас се намират всички решимот (информационните гени) от разбиването, наречени „седем решимот” или „седем светлини”.

Ако искаме да се съединим помежду си и да работим над това в група, осъществявайки различни действия по обединението, тогава пробуждаме в себе си тези решимот и усещаме липсата на единение. А как да се съединим?

По време на учене, свише идва светлината и ни въздейства. Ние също извършваме всевъзможни действия и светлината, заедно с нашите действия, пробужда в нас решимот от разбиването. Тогава разбираме в разума и малко в усещанията, че трябва да се съединим.

Когато в нас възникне макар и слабо желание за съединяване, това е разултат от въздействието на светлината, защото то не може да възникне от само себе си. Тогава започваме да търсим начини да се съединим.

Ние мислим, че сме способни да се обединим направо, правим всевъзможни действия – организираме конгреси, вечери на единството, другарски събрания, и накрая стигаме до разбиване, разочарование и криза.

Но това не е криза, а разкриване на разбиването, само че отдолу нагоре. Разкриването на недостигащото единение е добро състояние, защото по-рано, ти също си бил разбит, само че не си го разкрил.

Сега, когато си установил в себе си желание, потребност от единение, ти имаш възможност да започнеш да формираш от него МА”Н, защото само усещането за желание не е достатъчно.

Трябва да работиш с това желание заедно с групата, да се стараеш да се съединиш с другарите – да обработиш разкрилото се в теб желание. Защото се е разкрило само усещането, че не сме способни да се съединим.

Но това не е достатъчно. Твоето желание трябва да е отправено към висшия, към отдаването, към съединяването между нас – за да се разкрие духовното, Твореца, общото свойство отдаване.

Работейки все повече и повече върху това, в резултат на въздействието на светлината, ние внезапно започваме да разкриваме във вътрешността на нашите действия, опитите за съединяване – че не сме способни на това и трябва да помолим Висшия.

И също така, желаейки да помолим Висшия и обръщайки се към Него, ние установяваме, че Той ни трябва не само, за да ни съедини, а започваме на усещаме, че правим това именно за Него.

Обединяваме се помежду си не за себе си, а за да се съединим с Него – и с това да Му доставим удоволствие.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 05.12.2010

[28775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи: човек трябва да се съгласи и да пожелае въздействието на висшето върху него?

Отговор: Създадени сме от желание да се насладим и всички действия по поправянето на това желание се извършват от светлината.

Светлината поправя келим/желанията, подрежда ги, кара ги да усещат пропаст между тях и светлините, разрив между стъпалата, усещане за недостатъчно напълване. Светлината възбужда, разтърсва кли/желанието.

Оказва се, че трябва единствено да принудя светлината да се прояви, да работи върху мен. Това е единственото ми действие. Така именно ускорявам своето развитие.

Така или иначе светлините работят като все повече въздействат на решимот (информационните данни) и тогава решимот  излизат от укритията си и се реализират с определена скорост, наречена „беито” (когато им дойде времето).

Когато извършвам специфични действия – в групата, в изучаването, в своята вътрешна работа, в търсенето, пробуждам светлините, принуждавайки ги да ми въздействат с по-голяма сила и скорост. Но нищо повече.

Принципно, всичко произлиза от светлината. Мога единствено да ускоря нейното въздействие върху намиращите се в мен решимот и това развитие се нарича „ахишена” (ускорявайки времето). В това се състои цялата ни работа.

Но това може да се случи единствено при условие, че вместо да напредвам по дълъг и тежък път, когато светлината ми въздейства, носейки ми всевъзможни страдания, от които съм принуден да бягам, постепенно осъзнавайки тяхната цел, аз мога да пробудя светлината да ми въздейства по-силно, ако се съглася с всички неприятни и страшни явления, които тя ми носи.

Нека тя извърши всичко това, аз искам да се издигна над него, използвайки силата на обкръжението. Получавам от обкръжението сила да бъда над страданията.Тогава, ако се подготвям по този начин, висшата светлина ще може да ми въздейства и да напредвам в развитието си.

От урока „Учение за Десетте Сфирот““, 21.12.2010

[30388]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала - Няма коментари→

Въпрос: В статията, посветена на празника Ханука, ние четохме за избора на обкръжение. Как едното се свързва с другото?

Отговор: Какъв е другият начин да стигнем до празника Ханука в душата? Само с помощта на обкръжението, което събужда човек да изисква свойството отдаване. И тогава започваме да молим, издигайки МАН (женски води, молитва): това е нашето въстание против „гърците”, над които трябва да се издигнем с нашето общо желание.

Това е война срещу вътрешните съмнения; водена докато не ги разгромим напълно и не се изкачим до върха на планината, създадена от тези съмнения (планина на Иврит е „хар”, от думата „ирурим” – съмнения) до празника Ханука. И когато сме на последния етап на изкачване, когато Ханука свършва, всичките 8 дни (7 сфирот на зеир анпин плюс малхут), тогава започваме да се приближаваме до Пурим. Сега събираме желанията, които сме издигнали и ги прикрепяме към Бина, и по този начин постигаме голямото, зряло състояние (гадлут).

От урока по статия на Рабаш, 02.12.2010

[28496]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Разкажете ни, как установявате вътрешен контакт с хората?

Отговор: Старая се да търся и да се задълбочавам в онова място, където се разкрива духовното и всеки път отново да проникна там от нашия външен свят.

Чрез външната група, аз влизам навътре – там, където изчезват всички лица и материални характери, и остават само точките в сърцата. Задълбочавам се във връзката между тях, в тяхното съединение на едно място, и чрез него прониквам все по-дълбоко в духовните свойства.

Всеки път, трябва отново да започвам отначало тази работа, и това място все повече се разширява и придобива все повече съставни, хранейки се от духа на живота.

Докато на това място не започнат да се проявяват осезаеми форми на връзката – духовният парцуф, с влизането и излизането на светлината, пълната „ТАНТА” (таамим-некудот-тагин-отийот – вкусът на напълването, постепенното излизане на светлината, оставящ спомен – „букви”, инструменти за по-нататъшна работа), когато ти влизаш вътре и така усещаш това съединяване.

И мястото на вътрешното съединяване, постепенно се разширява върху цялото мироздание така, че ти започваш да чувстваш, че навсякъде около теб е само едно. А целият материален свят, който до този момент е заемал цялата твоя реалност, оставяйки по средата само една малка точка за духовното, се свива обратно. А тази духовна точка, все повече се разширява и заема цялото пространство!

И тогава, малкият свят изчезва, вече не е на първи план, сякаш неживото, растителното и животинското ниво не са най-важни за човека. Защото започваш да усещаш, че там, хората са изцяло управлявани свише и нямат никаква свобода на избора или независимост на личността. И затова, този свят изчезва от твоето възприятие.

Остава само онова място, на което се осъществяват всички тези духовни отношения. Там, ти различаваш висшето и нисшето, всички парцуфим и как те работят помежду си, започвайки все по-добре да го разбираш. И всичко зависи от това, доколко човек полага усилия, за да го разкрие.

Всеки път трябва да се връщаш отново към това, защото през цялото време ни изхвърлят от духовното, избутвайки ни надолу до този свят и ние се връщаме към външната картина, виждайки отново всичките тези лица и целия този свят, скриващи от нас вътрешната картина.

И човек отново започва да полага усилия и да се старае да проникне навътре, за да може вътрешният свят да се разшири и разпространи върху целия този свят. По този начин, духовното през цялото време ту се свива и връща в точката, ту отново се разширява – сякаш диша.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[30031]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→