Въпрос: Започнал ли е вече периодът на египетските наказания за света или това все още ни чака в бъдещето?

Отговор: Все още не е започнал. И все пак, не трябва да се сравняват минали етапи с тези, които ни предстоят в бъдеще. Защото материалният характер на предстоящия ни път, постепенно се сменя с духовен.

Опитай се да разкажеш на предшествениците си, живели няколко века назад, как въпреки, че разполагаш с всичко,  пак си недоволен от живота. В техните очи ти водиш приказен живот.

В дома си имаш устройство, което само с едно завъртане на кранчето лее вода. Също така си имаш бутон, при натискането на който блесва светлина, по-ярка и от дневната светлина. А още разполагаш и с екран, който ти показва целия свят като на длан.

Хората просто не биха разбрали какво още не ти достига! Но ти самият, въпреки всичкото това изобилие, пак не можеш да си намериш мястото. На фона на богатия интериор на твоят дом и свят,  откриваш пустотата вътре в теб.

И затова, египетските наказания не са физически, а вътрешни нещастия. Малко по малко, ти откриваш недостига на вътрешно напълване – всеки удар все по-дълбоко и по-дълбоко прониква в сложното, многослойно желание.

Но тези наказания преминават много бързо, когато са именно във вътрешните усещания. Докато външно всичко е незабележимо – изобщо не е необходимо човек да боледува или да страда по друг, физически начин.

Но разбира се, ако  не се възползваме от светлината, то наказанията ще дойдат във вид на материални бедствия. Принципът е прост: ако ние самите напредваме, помагаме и на света да напредва в духовно направление, то и наказанията ще бъдат в по-духовна форма. А ако това не ни се отдаде, ако светът не тръгне по духовния път, то той ще ги изпита в материален вид.

В “Трудовете за последното поколение“ Баал а-Сулам пише, че са възможни дори световни войни, съпроводени от огромни страдания.

Но ние трябва да се постараем да преминем тези удари вътрешно. Тора, кабалистичната методика, предоставя на човека възможността да проведе целия анализ много бързо и да го завърши в себе си, без да засяга външния свят.

От урока по статията на Рабаш, 24.12.2010

[30701]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: От опита на Русия се вижда ,че егоистичното обединение води до сериозни проблеми.

От друга страна, идваме  да учим кабала като егоисти, и аз много се страхувам, че, опитвайки се да се обединим, може да повторим същата грешка.

Отговор: Преди всичко ти пожелавам от нищо да не се страхуваш!Има такава песен: ”Целият свят е много тесен мост, но важното е от нищо да не се страхуваш”.От една страна е този тесен мост, а от друга страна – не се притеснявай, ще го преминеш.

Има два принципа, които служат като залог за успех:

Принцип 1: Постоянство – в учението, във връзката с приятелите, в разпространението!

Принцип 2: Връзка с групата – тя в твоите представи  се превръща за теб в естествена среда на съществуване, подпомагаща твоето духовно развитие.

И тогава можем да реализираме всичко, казано от кабалистите:”да станем като един човек, с едно сърце”, „ възлюби ближния като себе си”, от безпричинна ненавист да достигнем братска любов.

Ако се придържаш към тези два принципа: постоянство в учението и в усилията за обединяване, и групата като обкръжаваща среда за твоето духовно развитие и напредване, тогава няма от какво да се страхуваш, нищо лошо няма да ти се случи.

А всички тези мисли ще дойдат като препятствия, за да свържеш още по-силно себе си с целта.

От урока от статията „Свободата на волята“, 24.12.2010

[30739]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Казано е: „Не вярвайте в себе си до деня на своята смърт”. Тогава, какво е поръчителството, ако не трябва да вярвам нито в себе си, нито в другаря си?

Отговор: Разбира се, че в себе си не мога да вярвам. Но това не се отнася за другаря.  Групата не се състои просто от хора, които сега са се събрали и са дошли на урок. Групата е тяхното вътрешно съединение между душите. 

Творецът е създал желание/кли, наречено „свят на Безкрайността”, в което се намират душите. Тези души са свързани заедно в една система, в една душа, която е напълнена със светлината на безкрайността.

Но тази система закрива от теб скриващия екран – филтъра, и през него ти я виждаш отчасти непоправена, разбита. После, след следващия филтър, тя ти се струва още по-непоправена.

От първото състояние – света на Безкрайността, до последното – нашия свят, съществуват всичко на всичко 125 такива стъпала, филтри, скривания на безкрайното състояние.

Затова, ти виждаш групата със своето земно зрение и си мислиш: „Кои са те всъщност? Аз не съм на по-ниско стъпало от тях! Нима са обединени? Не. Нима искат да се съединят? Не. Дайте ми групата на раби Шимон – готов съм в нея, в техните ръце, да бъда като малко дете! А тези… За какви се мислят те?”.    

Но това не е правилно. Всичко зависи от отношението към другарите. Ако човек проникне през тях, желаейки да се съедини не с това, което представляват сами по себе си и което разбират техните тела, намиращи се сега в скриване, а започне да се отнася към тях като към група, намираща се в пълно единение в Безкрайността, тогава работата е свършена – той се присъединява към това съвършено състояние.

Затова раби Йоси Бин Кисма, не е могъл да мине без своите начинаещи ученици. Но те съвсем малко желаят  духовното? Това е достатъчно, за да може през тях да проникне в онова духовно състояние, където са съединени като един човек с едно сърце. Не е важно, че те самите все още не го знаят.

Това се нарича обкръжение, група. Но самият аз се намирам там, където мога да си се представя. И тогава си представям себе си срещу идеалното, съвършено обкръжение, от което мога да получа всичко. И само чрез него получавам всички сили.

Затова, групата не е просто физическо събиране на хора, а моето вътрешно духовно свойство.

От урок по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30748]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз искам да изляза „от Египет“, от своето его. Как да се задържа, за да не падна от страх отново в егоистичното си желание?

Как мога да изграждам  всеки път по-силен екран, способен да се противопостави на огромните наслаждения на отдаването, за да не се превърнат отново в получаване?

Отговор: Колкото се може повече влагай в светлината! Това значи – влагай в обединението с другите. Защото светлината се проявява в единството между душите.

Някога сме били в напълно различно състояние. Обитавали сме заедно системата на единната душа, където нашите души са били изцяло свързани помежду си, а светлината на Безкрайността ги е напълвала безгранично.

Това състояние се е наричало „свят на Безкрайността“ – едно желание, наречено „една душа“, изцяло напълнено със светлина.

След това, желанието се разбило и разпръснало на малки частици – като парченца от счупена чиния. И между тях няма никаква връзка. Затова, цялото съдържание, намиращо се в тази „чиния“, цялата светлина е изчезнала. Ако започнеш да съединяваш тази „чиния“, чак тогава ще започнеш да усещаш напълване в нея.

Целият проблем е, че няма съсъд/кли, в който да разкриеш напълването. Светлината се намира около „чинията“, но не може да се открие, защото няма свързване между нейните части и те не могат да я задържат.

Затова, цялата ни работа се състои  в съединяването. Аз трябва да съм готов да се обединя с другите и тогава ще почувствам светлината, която се проявява вътре в нашето единство.

Как да постигна единство? Само мисълта за това веднага ме лишава от всякакво желание. Да допуснем, че ми се струва, че искам да се свържа с другите.

Тогава започвам да откривам, че моето желание изобщо не е насочено към това. Преди всичко трябва да открия, до каква степен се намирам в разбиването, колко съм далеч от единство с другите – не го искам и дори го ненавиждам.

През целия този процес, до самия «край на поправянето» (Гмар Тикун), ние откриваме, колко противоположни сме на единството, колко го ненавиждаме и сме готови на всичко само не и на това! Дори, ако вече се намираме в духовното, след махсома, на всяко стъпало се разкриват такива състояния (клипа), че ти ненавиждаш Твореца, единството и светлината.

Затова, разкриването на злото е задължително и необходимо состояние на всеки етап. Когато разкривам злото, това значи, че се включвам в него. Аз не мога да го видя отстрани – длъжен съм изцяло да се потопя в него. Трябва да усетя в себе си и Фараона, и Моше, и борбата между тях.

Затова нашата работа се състои само в привличането на светлината, връщаща към Източника.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Баал а- Сулам пише, че за да напредвам по пътя на светлината („ахишена”, изпреварвайки времето), аз трябва да взема своите лоши свойства и да ги обърна в добри.

Но вие казвате, че своите лоши свойства, злото начало, ще разкрия едва след махсом. Излиза, че аз сега не напредвам по пътя на светлината, а по пътя на страданията („беито”, в своето време)?

Отговор: Но при всички случаи ти в определена степен вече осъзнаваш своето зло, защото се намираш в период на подготовка. Ти можеш да се намираш на четири нива на развитие:

1.      Както всички обикновени хора в нашия свят;

2.      В период на подготовка;

3.      В свойството „хафец хесед” (нищо не искащ за себе си);

4.      В свойството любов.

„Хафец хесед” и любов – това е духовното. „Както всички обикновени хора” и „периодът на подготовка” – това е материалното. Материалното е намерение „заради себе си”, духовното е „заради отдаване”. Духовният свят се разделя от материалния от махсом.

Когато се намираш в духовното, от една страна у теб има зло начало, материал на творението, от друга – добро начало и поправяща светлина. А долу, в материалния свят това не съществува.

Но дори сега, когато се намираш в период на подготовка, у теб все пак има някакво отражение на духовното, примерна представа за лявата и дясната линия, подемите и паденията. И затова това се нарича подготовка. С това работиш.

При всички случаи ти напредваш. В теб вече има някакво разбиране за онова, което е написано в кабалистичните книги, въпреки че засега е само проекция на твоя егоистичен материал. Но ти нещо разбираш и усещаш. Това е голямо постижение!

Нима периодът на подготовка не струва нищо?! Той може да продължи десетки години. И сега какво? Но ти го преминаваш и влизаш във вечността!

Затова не пренебрегвай това време на подготовка. Ти се намираш в много интензивен и силен процес. Трябва да го цениш! Ако човек го пренебрегва, това го лишава от всичките сили.

Ние сме длъжни във всеки един момент да се намираме в този процес и всеки път да добавяме към него още малко – конгреси, все по-силни, с по-дълбоки прояснения.

Дори паденията стават по-изяснени, ярко изразени, ти по-добре разбираш техните причини, различаваш вътрешните свойства. И това е най-важното.

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30647]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Светлината винаги ме кара да усещам разликата между нея и желанията. Това винаги ми дава лошо усещане и не ми носи нищо добро. Първо, тя винаги ми дава реализиране на злото, което е истината. Доколкото аз мога да се издигна над усещането за „горчиво и сладко”, до анализа на „истина и лъжа”, за да изясня истината вместо горчивия вкус, дотолкова светлината може да ми повлияе.

Но, откъде ще получа сила да се придържам към истината, дори, когато се чувствам зле? Аз мога да получа тази допълнителна сила само от обкръжението. Затова е безсмислено да се обръщаме към светлината. Тя ни влияе до степен до която сме готови за нея. Тя може да чака хиляди години, докато се подготвим чрез много бавно, постепенно развитие, или всяка секунда драстично да увеличава своето влияние, ако сме готови за нея.

От страна на светлината няма забавяния. Забавянето зависи само от това, колко готов съм да търпя разликата между келим и светлината, да бъде „над знанието”, над телесното страдание, когато съм готов да бъде в истина, дори, ако е горчиво. Наистина, горчи да не използвам келим на получаване, желанието за себе си, докато оставам в намерението за отдаване.

Затова ние нямаме никакво друго средство, с което да ускорим нашето развитие освен да се свържем с обкръжението. Но, и връзката с обкръжението също е много болезнена. Аз не мога да превъзмогна себе си. Може да прекарам хиляди часове молейки се с моите приятели да се обединим, но ще бъде само думи. След това се натъквам на моята вътрешна стена и съм неспособен да направя нещо повече от думи.

Но, ако поне се опитаме да направим това заедно, тогава всеки човек получава впечатление от другите, и така достигам точката на истина: че съм неспособен да направя това и трябва да пробия точно през тази стена. Тогава човек изисква това от поправящата светлина.

От урока по „Учение за десетте Сфирот”, 21.12.2010

[30384]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Още не съм реализирал материалните си желания, но вече съм стигнал до кабала. Какво означава това?

Отговор: Няма нищо страшно, продължавай. Както свидетелства Тора и обяснява Баал аСулам в „Предисловие към ТЕС”, човек не трябва да бъде аскет.

Нашият път не е път на въздържание – ние вървим напред само, с помощта на светлината, връщаща към Източника. Работейки в група и изграждайки правилно намерение по време на учене, ние привличаме светлината и тя ни поправя.

При това, в никакъв случай не трябва да измъчваме и изтезаваме нашето тяло, не трябва да подчиняваме живота си на сурови ограничения.

Науката кабала не изисква от човека нищо друго, освен да учи с намерение. Всичко ще се нареди, въпреки нашето зло, наклонности, въжделения и странични мисли. Дайте възможност на светлината да въведе ред и колкото може по-малко й пречете.

От много ум, ние започваме да действаме самостоятелно и да измисляме изкуствени забрани, сякаш знаем кое е добро, и кое лошо за духовното постижение. Това е абсолютно неправилен подход.

Ако във всичко даваш воля на разума си – нищо няма да постигнеш. Защото твоят разум винаги произтича от егоизма, от непоправеното желание. Нима, то може само да определи следващата крачка по пътя на своето поправяне?

И това е причината, поради която, ние само изграждаме правилни условия за светлината, за да може тя да ни въздейства. В това се състои цялата методика. Не добавяй никакви пречки в светлината – напротив, колкото може повече й съдействай, помагай й да въздейства върху теб.

Групата, обединяването, събирането на другарите, разпространението, ученето, събитията, срещите – използвай всичко това, за да привлечеш влиянието на светлината. Защото тя се излива само върху единството на душите. Оттам си е тръгнала при разбиването и пак там се връща, ако душите се стараят да се съединят отново.

А най-важното е на фона на външните действия да извършваш вътрешна работа, за да можеш да използваш всички сили на своята душа, за да се стараеш да се сплотиш с другарите и да чакаш светлината, която ще дойде и наистина ще ви съедини. В това е източникът на поправянето

В нашия свят няма никакви други средства – нито в човека, нито извън него. Само това ще позволи на теб и на целия свят, който е затънал в глобална криза, да се поправите.

Днес, всичко, което сме постигнали за хиляди години, започва да се руши и ни показва пустото кли, празното желание, с което трябва да направим неща. В наши дни, празнотата става съдба за всички.

Затова, за нас е необходимо да разкрием правилната методика, основаваща се върху обединяването. Трябва да намерим мястото на разбиване и да привлечем там светлината, която ще ни върне към Източника, т.е. към сплотяването, към единната душа.

Само висшата светлина, проявяваща се в нашето единство, ще ни даде усещането за истински живот.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: С какво се отличава осъзнаването на злото като нежелание да се съединиш с другите, за което пишат кабалистите, и това зло, което усеща обикновеният човек в този свят?

Отговор: За да се достигне до духовно усещане за злото, трябва доста да се поработи – тъй като духовното зло се разкрива единствено след махсома. А по-ниско от него няма никакво зло начало, сега в теб все още няма никакво его, както в малко бръмбарче!

Злото начало – това е сила, открито противостояща на Твореца – Фараонът! То се разкрива, когато искаш с всички сили да се съединиш с Твореца и с другите души, но откриваш, че в действителност това ти е ненавистно и те отблъсква. Фараонът стои срещу Твореца, злото начало – срещу доброто.

Двамата се намират в теб и се разкриват единствено противопоставени един на друг. Не може единият да съществува без другия.

А това че сега, желаейки духовно да напреднеш, преживяваш лоши усещания – това не е духовно осъзнаване на злото. Съществуват много хора в света, които се чувстват още по-зле. Нека ти се струва, че това е духовно преживяване, заради това, че не  чувстваш духовния свят и не разбираш – но всичко това все още е вътре в егоизма.

Разбира се, това вече не е обичайният егоизъм на еснафа, а страдания, причинени от неспособността да се съединиш с другите, от отблъскването, нежеланието дори да  мислиш за това, несъгласие да се поправиш. Защото за теб засега духовното е нещо привлекателно за егоизма ти.

Това е вече време за подготовка за навлизане в духовния свят, но докато не владееш правилните духовни понятия – всичко това не е духовно. Духовно може да бъде единствено „за” или „срещу” самия Творец, за Негова полза или за моя. Но трябва да се намирам срещу Него!

Духовно – това е или Фараонът или Творецът. А аз се намирам по средата между тях в Клипат Нога и избирам: добро или зло, „за” или „срещу” Твореца.

Друго няма! Този свят, който сега виждаме около нас, в духовното не съществува. Това е нереална реалност – живеем във въображаем свят. Неживото, растителното, животинското и човека в този свят съществуват единствено вътре в нашите егоистически желания.

Защо този мой свят е въображаем? Защото в него няма никаква връзка с Твореца! Той живее от малка искра светлина, която някак си го оживява. Затова тук няма нито добро, нито зло.

Усещането за зло, което изпитваш, е единствено от недостатъчното животинско, егоистическо напълване. Всички твои възвишени мисли и желания, фантазии и мечти са измислици на развитото ти и раздуто его, което си иска своето и те принуждава да страдаш.

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30630]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трябва да се държим в една мисъл – за съединението между нас. Защото се учим на всичко от природата, в кабала нищо не е изкуствено.

Кабалистите са учените-физици на висшия свят, те са разкрили неговите закони и ни обясняват какво се случва с нас.

И те разказват, че в духовния свят всички ние сме свързани заедно – не с материалните тела, а вътрешно свързани. И в този материален свят във всеки от нас от тази свързаност има само малка искра – малко желание към духовното.

Но във всеки, това желание към духовното е поместено в неговото его и затова се нарича «точка в сърцето», а от всички страни я заобикаля черно, егоистично сърце и затова не чувствам, че моята искра иска да се съедини с твоята, с неговата и с егото!

Ето, ако можехме да видим това в духовния свят, на духовните степени, бихме видели, че всички наши искри са свързани заедно и се превръщат в един общ съсъд/желание.

На по-високи степени тези искри са свързани още по-силно и затова вместо светлината Нефеш те се пълнят от светлината Руах. А още по-нагоре те са свързани още по-силно, защото постигат светлината Нешама и т.н.

Т.е. няма нищо друго, освен съединение на тези искри, които вече се намират в нас! Затова именно към тях се обръща науката кабала.

Това е единственото над което трябва да мислим, – как да съединим заедно нашите желания към духовното. Ако ни се отдаде това, макар и в най-малка степен, ние достигаме разкриване на Твореца от творението.

Само разберете, че бягащите от Египет не са били с нищо по-добри от нас! Това е бягство от егоизма, от Фараона, в тъмното, когато нищо не се вижда и не е известно, заедно с жените, децата, старците, робите – кой ли само не е бил там.

Това е нашето точно състояние. Затова няма човек, който да не е подходящ за това – и то може да бъде направено.

Всичко зависи само от нашите усилия. Защото единственото свободно действие, което можем да извършим – е да се впечатлим от обкръжението.

Ако искаме да се включим във всички и да получим влиянието на обкръжението, за което аз самият отговарям и само аз мога да пробудя, а не Твореца и не някаква си висша програма – то това е всичко! «Ще направим и ще чуем!»

От 1-я урок на конгреса, 09.11.2010

[27637]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо свойството отдаване е скрито от нас?

Отговор: Свойството отдаване се разкрива по отношение на моето егоистично желание! Ако свойството отдаване би се разкрило от само себе си, то, разбира се, аз бих го пожелал.

А защо не го искам? Защото има противоположност между желанието да отдавам и моето желание – да получа, да напълня себе си.

Ако бих могъл да видя света само през призмата на отдаването, то той би ми се показал забележителен, пълен с добрина, по-добре нищо не би могло да бъде! Просто Рай, свойството Бина!

Но ако гледам на него през своите егоистични желания, които властват над мен, то не мога да се съглася с такива определения.

А кога, все пак, ще се съглася? – Ако с помощта на силата, която получавам от групата, аз възвеличавам важността на отдаването над егоистичното получаване, то у мен се появява свободата на избора.

Но да направя това мога само с вяра над знанието – да поставя мнението на групата над своето.

От урок по статията ”Прякото и косвеното въздействие”, 22.10.2010

[24640]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→