Въпрос: Започнал ли е вече периодът на египетските наказания за света или това все още ни чака в бъдещето?

Отговор: Все още не е започнал. И все пак, не трябва да се сравняват минали етапи с тези, които ни предстоят в бъдеще. Защото материалният характер на предстоящия ни път, постепенно се сменя с духовен.

Опитай се да разкажеш на предшествениците си, живели няколко века назад, как въпреки, че разполагаш с всичко,  пак си недоволен от живота. В техните очи ти водиш приказен живот.

В дома си имаш устройство, което само с едно завъртане на кранчето лее вода. Също така си имаш бутон, при натискането на който блесва светлина, по-ярка и от дневната светлина. А още разполагаш и с екран, който ти показва целия свят като на длан.

Хората просто не биха разбрали какво още не ти достига! Но ти самият, въпреки всичкото това изобилие, пак не можеш да си намериш мястото. На фона на богатия интериор на твоят дом и свят,  откриваш пустотата вътре в теб.

И затова, египетските наказания не са физически, а вътрешни нещастия. Малко по малко, ти откриваш недостига на вътрешно напълване – всеки удар все по-дълбоко и по-дълбоко прониква в сложното, многослойно желание.

Но тези наказания преминават много бързо, когато са именно във вътрешните усещания. Докато външно всичко е незабележимо – изобщо не е необходимо човек да боледува или да страда по друг, физически начин.

Но разбира се, ако  не се възползваме от светлината, то наказанията ще дойдат във вид на материални бедствия. Принципът е прост: ако ние самите напредваме, помагаме и на света да напредва в духовно направление, то и наказанията ще бъдат в по-духовна форма. А ако това не ни се отдаде, ако светът не тръгне по духовния път, то той ще ги изпита в материален вид.

В “Трудовете за последното поколение“ Баал а-Сулам пише, че са възможни дори световни войни, съпроводени от огромни страдания.

Но ние трябва да се постараем да преминем тези удари вътрешно. Тора, кабалистичната методика, предоставя на човека възможността да проведе целия анализ много бързо и да го завърши в себе си, без да засяга външния свят.

От урока по статията на Рабаш, 24.12.2010

[30701]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →