Въпрос: Заради кого трябва да се обединявам сега? Заради групата или заради целия свят?

Отговор: Общата душа се разделя на много части, а редът на тяхното пробуждане се поделя на много етапи. Междувременно ние преминаваме през два процеса:

1. Като части, които получават пробуждане от висшето, ние сме длъжни да ги реализираме и те да станат поправени. Единствено, когато е пробуден по този начин, човек задава въпроса за значението на живота и намира отговора в разкриването на Твореца. Тази задача ни е възложена най-напред.

Това може да изглежда като супер егоистичен стремеж. Обаче разкриването на Твореца означава разкриване на качеството отдаване, любов към ближния, и реализирането му чрез обединение между нас. Отдаването е самоотричане, самоанулиране. Ти излизаш извън себе си по посока на другите и там намираш душата си.

Затова първото впечатление е измамливо. Ти се стремиш да откриеш душата си и да я изпълняш с безкрайно удоволствие. Самият Творец ти предоставя тази възможност и ти придава импулс, за да постигнеш това. По какъвто и начин да го формулираш, то ще звучи егоистично, но действителното съдържание, вътрешната същност е над егоизма.

Затова ние реализираме всичко това заедно чрез отдаване, любов, обединение и взаимна помощ. Ние правим това чрез стремеж да излезем от себе си, вместо да поглъщаме всичко в нас.

В миналото кабалистите не са имали възможността да разпространяват науката кабала по света, публично да я изучават и да обучават други. Но и тогава общото поправяне на техните души в малки групи е било насочено към благото на целия свят. Това е така, защото те са придобили голяма сила на отдаване, която е действала между всички души в света, въпреки че светът не го е почувствал.

2. Днес ние трябва да действаме в още едно направление. Ние не само поправяме себе си и придобиваме голяма вътрешна сила на отдаване в нашите групи, а също разпространяваме кабалистичните знания по целия свят.

Това са двата паралелни вектора на нашите усилия и всеки един от тях е необходим.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 06.12.2010

[28921]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Достатъчно е да имаме желание да се обединим и тогава светлината ще ни обедини. Всеки от нас има желание, което се е развивало хилядолетия наред, и точка, която се е проявила едва сега, притегляща ни към нещо неизвестно.

Но това не е достатъчно! Ние се сблъскваме с двуполюсен ефект, разделено желание – едната част го дърпа в едната посока – този свят, а другата, „точката в сърцето”, го дърпа в противоположната посока – към духовния свят. Какво да направя с това раздвоение?

Това, което може да направите, е да преодолеете едното желание над другото. Затова аз влизам в групата и получавам от нея допълнително желание в точката в сърцето. Аз го придобивам благодарение на усилията, които полагам в групата и поради факта, че не се опитвам да пробия в духовния свят, а действам според правилото „от любов към другарите към любов към Твореца”. С други думи, аз влагам моите усилия в нашето обединено желание.

И тогава аз получавам от групата силата, която съдържа изначалната сила на моята точка в сърцето и това, което групата е добавила към нея. Допълнителната сила, която съм получил, се нарича „духовен стремеж” (иштокекут). А моето начално желание се нарича рацон. Затова кабалистите ни казват, че за да достигнем висшия свят е необходимо да имаме „рацон ве иштокекут” (виж част 1, Талмуд Есер Сфирот).

Висшата светлина въздейства имено върху стремежа, изграден над моето естествено желание, и извършва поправяния в мен – тя ме обединява с останалите в едно общо желание, мястото, в което Творецът се разкрива. 

От урока по статията „Свобода на волята”, 10.12.2010

[29363]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В „Предисловие към ТЕС” Баал а-Сулам обяснява, че всичко зависи от усилията. Но не са прости усилия. Когато човек започне да учи мъдростта на кабала, той все още няма никакво понятие, какво е духовният свят. Той смята, че духовните наслаждения ще се разкрият в неговите егоистични желания.

Ето защо в началото той полага усилия по обичайния начин, и всъщност не може да действа иначе. Той е готов да вложи своята сила, натрупаните знания, интелект и усещания, без да осъзнава, че по този път неговият личен „багаж” няма да помогне. За да излезем в духовния свят, на нас ни е необходима силата, която идва свише.

Но постепенно ученето и групата вършат своята работа, и човек започва да разбира, че обичайната схема не работи тук. Той е чувал това преди, но сега разбира на практика, че трябва да разкрие всички части на една нова картина вътре в себе си.

Той се разочарова в „логичния” подход и в играта с усещанията. Той разкрива, че всичко, което има, не е подходящо изобщо за духовното развитие. Тук са нужно нови келим (съсъди, желания), които ги няма в човек, а трябва да бъдат получени свише.

По такъв начин, светлината, която идва по време на ученето, променя човек. Но той вижда това само по резултатите, по вътрешните промени, по новия начин, по който се отнася към отдаването. Кабалистите са ни обяснили всичко, само че ние не искаме наистина да го изпълним: не трябва да си много умен, за да разбереш, че нашият интелект изобщо не е подходящ за духовния свят.

Хилядолетия наред сме се развивали от поколение на поколение и всяко от тях е било по-умно от предходното. Ние самите виждаме как нашите деца лесно разбират всичко, което е достигнало до нас много трудно.

Трябва да разберем, че целият този процес на егоистично развитие има за цел да доведе човек до отчаяние, когато той няма да има какво повече да вземе от света. Аз достигам до извода, че всичко, което светът може да ми предложи, не е достатъчно за мен, и така достигам „предела”, края на пътя.

По този начин, аз се стремя към нещо по-висше, искам нещо, което съществува над „предела”. Тогава точката в сърцето започва да ми говори. Как мога да се издигна до мястото, където ме вика тя? Това, аз не зная.

Ново желание ме очаква там, напълно нови инструменти на възприятие, ново усещане и нов интелект. Но все още трябва да ги придобия. Затова достигам до мъдростта на Кабала, групата и учителят. Като ги използвам правилно, аз привличам висшата поправяща светлина и само тя ме води към целта.

Новите усещания и новият интелект се формират, раждат се и се проявяват в мен, и аз започвам да гледам на света по нов начин. Старата картина се оттегля настрана и нова картина заема нейното място. Това, всъщност, е нов свят.

От урока по статия на Рабаш, 10.12.2010

[29350]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представим решимот в духовната работа? Може ли да ги регистрираме и разберем?

Отговор: Аз не чувам как те се превключват, но чувствам как се променям отново и отново.

Тези промени са резултат от решимот, които се пробуждат в определена последователност, която се е изградила при спускането на моята душа по всички стъпала от Безкрайността до този свят.Сега се издигам назад по същите тези стъпала – но само при условие, че светлината ме достига и решимот се променят.

Всъщност, всички се изкачват по тази стълба, но по различен начин – по пътя на страданието или по пътя на Тора. Светлината се излива върху всички, но всеки я използва според собствените си сили. В тази интегрална, единна система вички взаимно си влияем и затова личните поправяния на пътя се преплитат с груповите и всеобщите.

Ако можехме да обгърнем с поглед цялата система и да разгледаме всички етапи на развитието й, щяхме да видим връзката между събитията в нашия свят, бихме разбрали как вкупом те предвижват една или друга част към поправянето, отново по пътя на страданието или пътя на Тора.

А още бихме видяли и как, работейки помежду си, вътрешно, все повече пробуждаме света и по този начин  помагаме на всички да правят правилните стъпки, напредвайки към целта не по дълъг и мъчителен път, а бързо и леко.

От урока от книгата „Зоар“. Предговор, 12.12.2010

[29521]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направя, ако не искам да бъда част от групата и само се преструвам, защото ми е казано, че е необходимо, за да постигна целта?

Отговор: Аз трябва да се преструвам не от безизходица, а за да помогна на другарите, да им вдъхна сила. Всъщност, аз играя против своя егоизъм и го обърквам. Влагам всичките си сили, но това е недостатъчно. При това, аз осъзнавам, че ако групата излъчва към мен цялата си сила, аз ще се вдъхновя и ще мога да се издигна над себе си. Как да пробудя групата към такова „излъчване”?

За да постигна това, извършвам отдаване на приятелите. Предавам им моето пробуждане, обгръщам ги с топлина запалвам ентусиазъм, макар че всъщност аз го нямам. Аз съзнателно играя, за да получа от другарите същото в отговор, само че 100 пъти по-мощно. Тъй като, моята преструвка ги разпалва, независимо дали им харесва или не. И не е важно, че лъжа; въпреки това, те се вдъхновяват, и го излъчват обратно към мен.

Излиза, че моята изкуствено раздухана искра става истински пламък. Започнах с преструвка, но в резултат наистина се запалих. И целият този огън на желанието, е мой. С помощта на обкръжението, извърших работа за преобразуване на егоизма в отдаване.

Групата като усилвател е умножила многократно моето първоначално слабо въодушевление. И сега с това честно изработено желание, аз се обръщам съвсем сериозно към Твореца – без никакъв фалш.

От урока по книгата „Зоар,“ Предисловие, 06.12.2010

[28899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всички ние се намираме в светлината на Безкрайността – светлината на отдаването и любовта, но не я възприемаме, тъй като сме отделени един от друг. Така че, как да я усетим?

Започни да се съединяваш с всички, защото не случайно е казано: „Възлюби ближния, като себе си – това е великото правило на Тора” – (Тора – еднокоренна дума от думата „ор” – светлина).

За това ти е дадена групата. Ако  постигнеш такава връзка със своите другари, която поне малко е подобна на светлината, то започваш да я усещаш, да я разкриваш.

И това зависи само от теб! Не прехвърляй своята работа на групата, – групата вече е готова. Ако ти правилно влезеш в нея, ще ти се разкрие, че тя е вече вътре в светлината.

Просто „всеки отричащ, отрича в силата на своя недостатък”. А ако ти не си готов, ако не се намираш там вътре, то всички те ще ти се видят като непотребни егоисти, неспособни да постигнат нищо.

Но ако ти правилно влизаш в групата, то откриваш, че всички те са съединени заедно във взаимно поръчителство, намират се в съвършенство вътре във Висшата светлина. И ти се включваш в тях, в тази светлина.

Така, по пътя на съединяването на желанията/ келим (защото всички ние сме желания), за сметка на качеството на това съединение ти отиваш към светлината.

Вътре в тези желания ти разкриваш явлението, което се нарича светлина, – подобно на това, как откриваш, че някакъв механизъм привежда в действие електричеството.

Светлината, която ти се разкрива, – това е мярка за връзката, за степента на отдаване между всички. И затова всички изречения от Тора: „Целият Исраел са другари”, „Възлюби ближния, като самия себе си”, „Не прави на другия това, което е ненавистно на теб) и т.н. – това не са просто думи. Това са закони на природата, при съблюдаването на които ти разкриваш светлината, и тя те напълва.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 08.12.2010

[29493]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: По време на урока ние непрекъснато се опитваме да създадем едно и също искане, което отнема от неговата острота. Как мога всеки ден да го възобновявам и да искам така сякаш е за първи път?

Отговор: Това е ключът и ако успееш, то ти не се нуждаеш от нищо друго. Но аз не знам как мога да помогна тук – именно за това е написано: „Каквото е по силите ти, направи го!”

Нищо не е по важно от подготовката за урока. Разпространението и всичко останало, което правиш в този свят, всичко трябва да се върти около тази точка – да изградим вътрешното искане по време на урока, очакването на светлината, която се спуска и ни поправя.

Това трябва да стане нашата неизменна мисъл, вътрешна болка, чувството без което аз ще умра и дори ще бъде много по-страшно от смъртта в материалния свят! Невъзможно е сами да достигнем до такова силно желание – човек се нуждае от група, подкрепа и всеобщо въодушевление. Ние трябва да чувстваме отчаянието, което се натрупва през годините…

Това е най-главната точка, около която всичко се върти. Ако я достигнеш, ти ще успееш във всичко. Няма нищо друго – това е точката, където ти се съединяваш с Твореца. Чрез нея, от долу нагоре, молитвата, МАН е издигната. Неговият отговор, МАД, се спуска чрез нея от горе надолу, като обкръжаваща светлина.

Тази потребност, болезнената точка, трябва да стане най-важната и значителна необходимост. Ние трябва непрекъснато да се грижим за нея и да мислим как да я усилим, как да дойдем на урока с разбито сърце, така че да можем да се съединим по време на него.

Останалото не е важно – няма никакво значение, какво знаеш и какво си направил. Крайният резултат от твоя живот и всичките ти усилия се съдържат само тук, в тази точка. Ако достигнеш до нея, то ти ще постигнеш всичко – ако не, нищо друго не си струва.

Нищо друго не е от значение освен тази точка, която се нарича „човекът” в мен. Тя определя дали аз съществувам или не.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 07.12.2010

[29053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Седмичната глава „Ваигаш“ е пълна със сълзи, срещи и драматични събития, които засяга много хора. Какво в тази глава предизвиква вълнение във вас?

Отговор: Човек преминава през много трагични, остри състояния, състояния на неразбиране, дезориентация… Той е като малко дете, което се е оказало в гората, на абсолютно непознато място. То не знае какво да прави, към кого да се обърне, намира се в напълно объркана ситуация, то е съвсем объркано…

Обикновено ние преживяваме, спомняйки си състоянията, които сме преминали в живота си, така е и в духовното, когато си спомням за това, аз чувствам вълнение.

Сега в тези спомени има някаква сладост, ти гледаш на миналото с любов, както гледат на малкото детенце, но тогава това са били много тежки състояния! Човек не знае как да излезе от тях и без подръжката на Учителя, намиращ се редом с него, не мисля, че това е въобще възможно.

Днес целият свят трябва да достигне до поправяне, затова имаме група и разпространение, а това е много по-силна и широка поддръжка за милиони хора, намиращи се с нас в една система. Но заедно с това, пътят остава индивидуален и всеки го изминава въз основа на своите вътрешни впечатления.

Това е потресаващо състояние! Дори ако те са много непрятни във времето, когато преминаваш през тях, те все едно са забележителни! Те ти дават тази дълбина на разбиране, дълбина на усещане на цялото творение, която преминава след това!

Човек започва да вижда, да чувства и да се включва във всички светове едновременно! Затова не трябва да се отказва от това, трябва да се движи напред и ние ще дойдем в «обетованата земя».

От програмата „Седмична глава“, 09.12.2010

[29499]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Що е то сила на отдаване?

Отговор: В нашия свят ние не знаем това. Цялото ми „Аз” е его или сила на получаване. Защото аз не чувствам какво е „да отдавам” и не знам кой е този „ближен”.

Аз единствено мога да почувствам, че той ми прави добро или зло, мога да проявя своята солидарност с него. Но извън себе си нищо не чувствам.

Тоест аз представлявам своеобразна черна кутия и живея само с онова, което влиза в нея, и с онова, което ѝ прави впечатление.

На мен не ми е известно какво се случва около мен, аз знам само какво впечатление ми прави онова, което ме обкръжава. Затова именно говорим, че цялото възприемане на реалността усещаме вътре в себе си.

Аз не мога да изляза от себе си и да почувствам какво се случва наоколо все едно моят орган на усещане се намира на километри разстояние от мен. На мен ми се струва, че виждам онова, което е на километър от мен, но това не е вярно. Всичко това го рисува моето въображение.

Свойството, помагащо ми да усетя онова, което се намира извън мен (съществува ли това?), се нарича свойство отдаване. Ние не го притежаваме дори в най-малка степен.

Но когато започнем да работим в група за взаимно отдаване и на принципа „възлюби ближния си като самия себе си”, започваме да получаваме някаква необходимост да се сдобием със свойството отдаване.

И едва след това аз, заедно с групата, започвам да чета, да речем, Книгата Зоар. С помощта на това ние предизвикваме върху себе си силата на отдаване.

Засега аз не знам какво е отдаването, но кабалистите са казали, че това е чудесна сила.

Доколкото тази Книга разказва за явления, протичащи извън теб, чети я заедно с групата. И, ако наистина искаш да постигнеш свойството отдаване и се намираш в съединение с другарите над своето его, то по време на четенето на Книгата Зоар ще дойде светлината, връщаща в Източника, силата, заключена в Тора. Тогава именно ти и ще започнеш да се сдобиваш със свойството отдаване срещу своето его.

Казано е: „Аз създадох злото начало и Тора за неговото изправяне, защото светлината, заключена в нея, връща към Източника”.

А, получил свойството отдаване, ти ще започнеш да усещаш онова, което се намира извън теб, т.е. висшия свят. Изходът към висшия свят има нива, доколкото ти излизаш, и ти ще съумееш да достигнеш безкрайността.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа“, 23.11.2010

[29400]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ще има ли някаква полза, ако със своя пример ние повлияем на другите хора, болшинството от които не се стремят към духовно развитие, и във цялото общество също да се установят добри отношения и връзки?

Отговор: Да, със своя пример ние положително ще повлияем на цялото общество. Баал аСулам пише за това във статията си „Последното поколение”. Ако цялото общество днес реши, че ние вече не можем да съществуваме в такава егоистична форма и трябва да започнем някак да се съобразяваме един с друг – това ще бъде голямо поправяне.

Могат да попитат: ако обикновеният човек прави това не заради разкриване на Твореца и отдаване на Него, няма ли това да е повторение на печалния опит в социалистическа Русия?

Но в наше време вече я има нашата голяма кабалистична група, занимаваща се с отдаване и разпространение на кабала, и всеки, който поиска да постигне по-голямо осъзнаване – може да се присъедини към нас. А за всички останали е достатъчно, просто да ни помагат и да ни поддържат, както обикновено се стремят хората, които не желаят да учат и да си натоварват главата.

Ако съществува такова равновесие в обществото, когато една негова част, като „глава”, занимаваща се с намерението, привлича чрез себе си светлината на поправянето за всички, а другата част – изпълнява някакви спомагателни действия, то ние ще можем да се сдобием с големи успехи.

Ще се надяваме, че това ще се получи. Съгласно устройството на цялото човечество във вид на пирамида, именно така и трябва да бъде: само единици да се занимават с връзката с Твореца, и да провеждат светлината в целия свят. (Виж Баал аСулам. Последното поколение.)

От урока по статията „Свобода на волята“, 10.12.2010

[29367]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→