От урок №2, в Москва

Кабалистичната методика се основава на груповата работа, на връзката между нас, на стремежа към това да се съберем всички заедно, да съберем всички общи сили и с общи усилия да помогнем на всеки да излезе от самия себе си към другите.

Всъщност методиката е построена много реално и просто. За да възприемем висшия свят, трябва да престанем да обръщаме внимание на „атомите” на нашите тела и да се прехвърлим на пустотата в „междуатомното пространство”. Това можем да направим в човешкото общество или в негова малка група, която ще ни позволи да се изменим.

Ние трябва да се събираме заедно, взаимно помагайки си един на друг, и да започнем да пренасяме вниманието от себе си на това, което е между нас. Работата е неприятна, неразбираема, много неестествена за нас, но за това кабалистите са написали огромно количество материали. Прилагайки върху себе си кабалистичната методика, ние я доработваме, дописваме я, материализираме я, започваме да я прилагаме, да я усещаме вътре в нас. Като цяло, ние я приспособяваме към себе си, към настоящето, към днешната реализация.

И затова ние се явяваме и изпълнители, и изследователи, и разработчици на етапите на практическата реализация на цялата Природа. Методиката се прилага днес към нас, към тези, които желаят да допълнят към своето усещане на мирозданието още една висша част. При това, това не е просто допълнение, а най-важната част.

Ние с вас започваме да усещаме силите, явленията, действията в „междуатомното пространство”, т.е. реалността в 99%. Този огромен обем е запълнен, първо с мисъл, замисъл, сили, тяхното взаимодействие – всичко това, което ни привежда в движение, малки микрочастици.

Това постижение на корена ни извежда от състоянието на временност, неведение, подчиненост – по същността на нещата, от състояние на небитие в състояние на яснота, вечност, съвършенство. Ето какво ни дава правилната реализация на науката кабала.

Всичко това се реализира в групата, където започваме да усещаме по какъв начин да излезем навън към възприемане на останалите. От усещането на „света в мен”, ние преминаваме към усещането „света в света”. Защото ако вместо мен съществуват милиарди хора, или души, то, излизайки от себе си, аз започвам да възприемам силите, които действат между нас, и всички души като едно цяло, като една затворена система.

Днес даже на материално ниво нещо ни подсказва, че светът е глобален и интегрален, че в него всичко е взаимосвързано. Така аз започвам да възприемам всички външни както себе си. По този начин получавам на свое разположение огромно желание, огромна сила, огромно напълване – и всичко става мое Аз. Това вече не са хора, а просто сили, съществуващи в такъв вид.

Така човек започва да разкрива истинския обем, истинското виждане на света.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32953]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо светлината така бавно ни действа? Какво още трябва да направим?

Отговор: Ние напредваме с много големи, широки крачки. Но е невъзможно да измерим още колко ни е останало, докато не изменим своето възприятие от поглъщане навътре, към отдаване, за да притеглим тази Сила, която сплотява помежду ни тези “зъбни колелца“ – нашите души, и да усетим в тази връзка Висшия свят.

Нито аз, нито никой в света, включвайки всички кабалисти от миналите поколения, никога не се е намирал в такова състояние, каквото ние днес преживяваме. Никога към Края на Поправянето не се е устремявала такава голяма група хора – изхождайки от отсъствието на връзка между тях, отсъствието на разкритие на Твореца в тях. И тъй като друг такъв пример нямаме, то аз не мога да кажа по какъв начин ще стане това.

Защото в науката кабала всичко е както в природата: ако нещо е неразкрито, не знаеш как то ще се прояви! Един истински учен би казал, че според неговите данни това ще протече така и така, но когато той прави нова стъпка, напред, той встъпва в непознатото.

Има учени, които десетки години изучават някакво явление, уверени са, че знаят как точно то преминава, а изведнъж заявяват: “Не, объркали сме се“ – и започват всичко отначало.

Абсолютно същото се отнася и за науката кабала. Това е наука! Трябва сами да разкрием Висшия свят, а не да чакаме от там телеграма, SMS или нещо друго.

Всичко, което е било разкрито до настоящия момент – се е разкрило в личните, индивидуалните келим/ свойства на всеки кабалист. А сега ние трябва да разкрием Висшия свят в това огромно общо желание – в съединението между себе си. И това ще се случи за първи път!

Възможно е и да не се съединят всичките 7 милиарда човека, но ще се съединят стотици хиляди и дори милиони.

С други думи, стремежът да се разкрие духовния свят премина от индивидуален разряд – към общ. Това никога не е било реализирано в миналото, и следователно е невъзможно да се каже кога ще стане. Но ние напредваме в много бърз темп!

От лекцията в Деня на единството, 26.12.2010

[32949]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

От урок № 2 в Москва

Преходът от сегашното вътрешно усещане към усещането на външното, е най-сложното нещо, съществуващо в процеса на развитието.

В нашия свят нас ни развива егоизмът – по естествен начин ни подтиква към търсене. Във висшия свят чувстваме, колко е хубаво да излезем в новото пространство, започваме да го виждаме и чувстваме, усещаме силите, които действат между всички части. Разкриваме картината на силите, която ни свързва и тогава по естествен начин се устремяваме към духовното постижение.

За нас е необходимо да преминем от сегашното усещане към висшето и да се намираме в двете усещания едновременно. Това е много тежък психологически преход. Защото, сякаш отново се раждаме.

При раждането си, бебето чрез своите усилия и с помощта на майката излиза от мястото, в което се е намирало, във външния свят. Така и ние, точно по същите стадии, трябва да преминем периода на вътрешното съзряване, на необходимостта от раждане.

Със свои сили извършваме онова, което се нарича обръщане с главата надолу, напълно променяйки отношението си към действителността. Изтласкващата сила на майката се съчетава с движещата сила на плода – и ние излизаме навън.

Това е сериозно състояние, критичен момент в нашия живот. И за първи път в историята на човечеството, ще го преминем масово.

По-рано, разкриването на висшето или на външния свят е ставало индивидуално. Първо го е разкрил Адам – преди 5771 години. След него, в продължение на хиляди години, много други са разкривали индивидуално тази възможност – постигали са я и са я описвали в своите книги, които са стигнали до нашето време. Така се е развивала методиката.

Но днес, от индивидуална, тя се преобразува в масова. И затова, тя претърпява много сериозни промени. Ние с вас сме пионерите, участващи в нейното реализиране – по тази причина, по-нататък за цялото човечество ще бъде вече много по-лесно. Ние ще се родим, а след нас ще го направят и всички останали – на същия принцип.

Трябва да разберем, колко трудна и в същото време важна е нашата крачка – и колко е уникална.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[32957]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Книгата «Зоар». Предисловие. Статията „Водачът на магарета“, п.88: „… Казали му: „Та ти дори не си ни разкрил нито своето име, нито мястото, където живееш.

Отговорил той: „Прекрасно е мястото, където живея и ми е много скъпо. И това е една кула, извисена във въздуха, голяма и величествена. И обитават тази кула само Творецът и един бедняк. Това е мястото, където живея „.

Ако, четейки «Зоар», започнем да се наслаждаваме на неговия разказ – това вече е проблем, тъй като наслаждението заглушава вътрешното търсене.

Въпрос: Но какво трябва да търся тук?

Отговор: Да допуснем, че отидем с приятел на разходка и получим наслаждение от мястото. Вървим и се наслаждаваме на всяка крачка: пеят птици, тревата зеленее, духа приятен вятър, слънцето свети. Това се нарича разходка, тъй като получаваме наслаждение от самото ходене.

А може да се върви и по друг начин. Ние вървим, облети в пот, тежко ни е, и проклинаме целия път. Но защо продължаваме да вървим? Защото искаме да стигнем до целта и е невъзможно да отидеш до нея приятно и леко. А пътят е такъв, че с радост бихме се отказали от него, ако беше възможно с един скок да стигнем до целта.

Тоест можем да се отнасяме различно към пътя: като към разходка или като към средство да стигнем до целта. Разходката  не е средство, а сама по себе си е цел, която постигаме на мястото.

Сега, сам трябва да избереш в какъв процес се намираш. Вървиш ли изобщо? Дали се разхождаш или вървиш към целта?

Ако четеш «Зоар» и се наслаждаваш от самото четене, това  значи, че се намираш на разходка. Така ти е добре и не си спомняш за далечната цел. „Как красиво разказва той! Как се наслаждавам от всяка дума!“ Това е разходка.

Липсва ти намерение, вътрешно търсене и стремеж към единство с другарите. Ако мислиш за обединението, виждаш, че то ти липсва. И тогава, това вече не е разходка, а път към целта.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 11.01.2011

[32504]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Първо трябва да развием такива отношения, за които е казано: „Не прави на другия това, което е противно на самия теб „, а след това: „Възлюби ближния като себе си“.

Трябва само точно да определим кой е другарят и кой съм аз, и какво означава  «да се действа». Става дума за действията на човека по отношение на другаря му и те трябва видимо да се проявят в този свят, в цялото човешко общество.

Като резултат, между всички хора трябва да се разкрият такива отношения, които може да се нарекат свят на Безкрайността! И това ще означава Край на поправянето (Гмар Тикун). Тук, на земното кълбо, между животинските ни тела ще установим такива отношения, които да се нарекат наша безкрайна душа!

Когато стигнем до това, ще се окажем в друг свят. Няма да има никаква нужда да усещаме цялата тази материя и тя ще изчезне от нашето възприятие. Тя, и днес съществува само в нашето усещане – цялата реалност е въображаема.

Именно с такава цел се намираме на тази земя. Всичко се случва именно тук!

До разрушаването на Храма, когато хората са живели в духовно постижение, нима са се намирали в друга галактика, в друго измерение? Вътре в тях е съществувало друго измерение, друго отношение между хората – и това е вярно. Съществувал е този свят, неживата, растителната и животинската природа, нормалният живот е следвал своя ход. Те са отглеждали домашни животни, имали са стопанство, раждали са деца, работили са, плащали са данъци.

Но отношенията между тях са били духовни – всички са били във взаимно отдаване и са го поддържали, доколкото са могли. Всеки човек е бил оценяван според своето отдаване на другите. На тази основа са съдили човека – само от гледна точка на това, доколко е навредил на обществото и изведнъж се е разкрило неговото егоистично желание.

Така е съществувал народът на Израел, изведен от Авраам от Вавилон, до разрушаването на Втория Храм. А сега, в групата, трябва да реализираме на практика това, на което ни учи кабала: нашите вътрешни отношения да се основават на любовта и обединението, за да живеем, както се казва „душа в душа“.

И това не е свързано с външна близост. Не сме длъжни да ядем от една чиния, да живеем в една къща и да водим общо домакинство. Става дума за вътрешни отношения.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 12.01.2011

[32645]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Преди всичко аз трябва да бъда благодарен и да „благословя” факта, че имам връзка, че не съм изолиран от висшето управление, без значение как то ми изглежда сега: добро или лошо. Най-важното е, че имам точка на обединение: аз знам за съществуването на Висшата сила, Природата. Тя е Добро и Творящо добро. Тя има разум и чувства в нашите разбирания. Тя ни създава и желае ние да се развием. От цялото човечество тя точно сега предизвиква вътре в мен желание да я достигна и аз трябва да бъда благодарен за този стремеж, въпреки че ми носи дискомфорт.

Аз се отнасям към своя нов стремеж по същия начин, както към всички останали желания: аз искам по-скоро да ги напълня  заради получаване. Но тази празнина ще бъде запълнена само ако действам по метода на отдаване. Това е различен вид желание: то се наслаждава само когато от него произтече изобилие, когато прави добро на някого другиго.

Аз трябва да се отнасям към духовните желания, които се пробуждат в мен, като към ново творение. С тях е невъзможно да продължим обичайния живот – аз просто няма да мога. Затова аз съм доведен до групата, учителя и занятията. Представена ми е кабалистичната методика, така че да разбера, че е настъпило времето да работя над ново творение.

Тези нови решимот или това ново начало в мен все още няма вектор или форма. Сега трябва да се потопя в обкръжението като семе в земя, за да получа от групата питателни вещества. Единствено тогава зародишът на моето духовно желани започва да се развива.

При това то ще се развие в напълно различна посока, защото това желание се отнася към ново за мен измерение. Това означава, че аз отначало трябва да се отнасям различно към него и да не изисквам същото, което съм изисквал от своите обичайни желания.

В останалите желания аз живея както и преди, а цялото си внимание и енергия насочвам към формирането на новия зародиш. Аз изучавам науката кабала, за да разкрия възможността да осъществя това желание, да го проявя и да разкрия наслаждение вътре в него. В това се и заключва цялата наука.

Аз не действам инстинктивно, както до сега. Новото желания изисква от мен нов „стил на работа”. Затова аз трябва първо да науча нов метод, да развия нов подход.

Но ако не искам да се науча и продължа да действам по стария начин, без да се издигам от животинското към човешкото ниво, то аз получавам удари. Затова моят стремеж е съвършено не предназначен и не приспособен за моето егоистично получаване. Възможно ли е да отгледаме едно човешко дете по законите на джунглата, сред дивите зверове? То не би пораснало като човек и не би се издигнало от животинското ниво.

По същия начин аз трябва да уча, за да мога правилно да изхраня това семе и да създам за него правилното обкръжение. Аз трябва да му подсигуря влага, минерали, топлина и светлина – всичко необходимо за развитието му.

Това е значението на изучаването на науката кабала: аз уча правилно и оптимално да повиша своето духовно желание.

От урока по статията на Рабаш, 13.01.2011

[32690]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: По времето на Втория Храм кабалистите в течение на два часа са стоели и са се готвили за четенето на молитвата „Шма Исраел“ („Чуй, Исраел”.)

Защо на нас, такива малки в сравнение с тях, ни организират значително по-сложна реалност, и ние идваме на урока такива разсеяни, объркани, и с усилие, в течение на няколко минути, се опитваме някак си да се съсредоточим преди четенето на книгата „Зоар“?

Отговор: В онези времена кабалистите е трябвало да влязат в тези духовни състояния, за които разказва „Зоар“, да се издигнат по стъпалата от пълното отсъствие на духовно усещане, защото всяко стъпало започва от нулата. Отнема време, докато те се съединят заедно, в едно намерение, в единство, на подходящото стъпало, докато влязат в това състояние в общото си усещане…

Това може да се сравни с подготовката на парашутистите за общ скок: те слагат парашутите, качват се в самолета, излитат в облаците, оттам скачат и в свободно падане, все още не разтворили парашутите, се съединяват един с друг, образувайки във въздуха различни форми.

Това е огромна подготовка към нови съединения на високите духовни стъпала. Затова тя отнема много време, в зависимост от височината на стъпалата. Стъпалото задължава.

А ако ти си играеш тук долу сам, не чувствайки другите, на теб ти е достатъчно да хванеш някоя мисъл „за опашката” – и това е всичко.

Да се надяваме, че и ние ще имаме нужда от такава подготовка, както кабалистите от миналото.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 13.01.2011

[32704]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Разкриването на злото в човек ще направи ли достигането на любовта към другите по-трудно?

Отговор: Но точно това разкривате: злото по отношение на любовта и съединяването с другите. Цялото останало зло принадлежи на животинско ниво.

Например, има кучета, които хапят, и има хубави, сладки кучета, които са домашни любимци. Животните също имат различни характери. Но ние не говорим за добър или лош характер, а за начина, по който човек разкрива злото, когато започне да се свързва с другите. Истинското зло начало се разкрива точно в отхвърлянето на целта.

Аз се свързвам с другите, за да постигна целта, Твореца. Разкриваме злото само когато се стремим към целта. То не се разкрива без връзка с целта. Може да имам лош характер, да съм нетърпелив и раздразнителен; но това нито се нарича „зло”, нито се отнася към духовното.

Но когато се опитам да достигна любов към приятелите, за да добия любов към Твореца, аз разкривам колко много това ме отвращава, тогава злото е степента на отхвърляне. Злото е нежеланието за съединяване.

Филтрирайте всички човешки свойства и се освободете от животинското. Има „кучета”, „зайци” и „магарета” до нас. Оставате всичко; не го взимайте в предвид. Мъдреците са написали за това: „Дойдох и нямаше човек”. Злото се свързва само с обединението и със стремежа към Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 11.01.2011

[32488]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Любовта не се отнася за нашия свят. Ако ти започнеш да се отнасяш към другите с любов, това означава, че в теб започва да действа душата.

А сега в теб от тази душа има само една разбита точка. Ако ти от тази точка започнеш да строиш отношения на любов към другия човек и създадеш такъв „вектор” на намерение, стремеж, който се нарича любов, то ще стане твоя душа.

Защото то ще бъде изградено на твоето желание за наслаждение, което е било поправено с намерение „заради отдаване”. Това и се нарича любов.

Ако ти получиш такова намерение, то вече ще станеш духовна личност. В това отношение към другия човек ти започваш да разкриваш светлините НАРАНХАЙ, висшите светове – всичко, което  се намира между теб и него.

Дотогава, докато не започнеш да го усещаш напълно, както самия себе си, като едно цяло. Това означава, че си постигнал света на Безкрайността, защото няма никакви граници, не са останали ограничения. Това означава духовният свят.

Към всичко, което се случва, аз трябва да се отнасям с любов. Но ако някой ме нападне с нож, какво да правя? Аз трябва също да взема нож и да го убия – с любов… Такъв е законът. А ако при мен дойде данъчния агент и ми каже, че трябва да платя – аз му плащам. Вътре в сърцето си  мога да плача за своите празни джобове, а душата ми ще се радва.

Трябва да се разбере, че нашето отношение към ближния е построено на нашето желание за наслаждение  и на неговото поправяне заради отдаване! Ако аз взема всички потребности на другия човек и ги напълня, използвайки своето желание, значи,че аз го обичам.

А ако само ограничавам своето желание, за да не причиня вреда на другия – това означава, че се намирам в състояние „отдаване заради отдаване” (хафец-хесед), а не в любовта. Казано е: „Не прави на другия това, което е  противно на самия теб” – това е проверката как трябва да се отнасям към него. Ако сам не обичаш нещо – не го прави и на другия.

Но той може  да обича още неща? Аз не знам, аз проверявам само по своите желания. Това е „материалистическа психология”.

И любовта също не излиза извън материалистическата психология. Но аз дотолкова чувствам другия, че усещам неговите желания, затова ги вземам и ги напълвам с това, с което практически мога да ги напълня с помощта на своите желания и възможности.

Ако аз обичам ближния и попия неговите желания в себе си, то аз мога да издигна молба (МА”Н) до самия свят на Безкрайността! Той сам не може да направи това,а аз мога – заради него!

В духовното, никой от нас не може да вземе късче и да си го сложи сам в устата. Само при условие, че аз го дам на теб, а ти на мен. И само при условие, че аз точно зная, какво искаш, а ти знаеш това за мен! Тогава ти ще можеш да сложиш в устата ми това късче, а аз на теб. Така сме свързани и нито един от нас не може да получи напълване сам.

И всичко това трябва да се случи тук, в този свят! Светът на Безкрайността трябва да се разпространи чак до този свят, както е казано: „И краката му ще застанат на Маслиновата планина”. Духовните отношения ще станат такива, че и в материалното ти няма да можеш да действаш по друг начин.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 12.01.2011

[32639]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: За да съединя две точки в света, аз трябва да ги видя и да прекарам линия между тях. Как мога да съединя две души с помощта на текста на „Зоар“?

Отговор: Аз не знам какво представлява моята душа, а камо ли другите души. И никога няма да узная. Но единственото, което ми е необходимо, е да развия към тях отношение, наречено „отдаване”. И не повече от това.

Кой съм аз – това ми е неизвестно. Кой е той – също не зная. Знам само, че го обичам. И това е достатъчно. Това означава, че постигам силата на Твореца, царуваща между мен и ближния. Моето прекрасно отношение към ближния е любов, симпатия, откритост – това е силата на Твореца, силата на отдаването. Само Творецът е всеобхватен, а аз ставам част от него.

А кой е всеки от нас – това не знаем. Това ще се разкрие впоследствие. Аз съм длъжен да приема условията в степента, в която те се разкриват – кой съм аз и кой е другият. Но цялото си внимание аз трябва да обърна върху отношенията, а не да се задълбочавам в това кой съм,  кой е онзи, който сега трябва да положи усилия в любовта към другия.

Но в степента, в която аз се старая да доведа себе си до любовта и отдаването, аз повече опознавам и себе си, и него. Но опознавам само в случай, че свързвам себе си и неговата любов. Тогава ще се разкрие и моята душа, и неговата. Само тогава!

Затова трябва да се обръща внимание само върху отношението към ближния и на онази точка, където, създавайки това отношение, аз мога да вложа своите усилия, своето желание, за да се разкрие това.

Как създавам това желание, как го достигам? Как го привеждам в действие? – В групата, където влияя на своите другари, и те на мен. Аз трябва да усетя собствената си нищожност и да получа от тях величието на целта – за да се случи това и между нас да се разкрие Творецът.

Така аз все повече и повече разкривам тази точка – мъничко острие, върху което аз само лекичко натискам, със силата само на един грам – и избухва светлина във всички светове.

За какво е направено всичко това? За да опозная целия този лабиринт и, провирайки се през него, да постигна цялата програмата на творението, сдобил се с цялото знание и постижение.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 12.01.2011

[32623]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→