Въпрос: Как да насторя своето отношение, за да го насоча към целта?

Отговор: По принцип: „Израел, Тора и Творецът са едно”. „Творецът” – това е коренът, към който ние се стремим. „Тора” – това са всичките средства, които ни помагат по пътя: учител, книги, група, учебни занимания. А „Израел” – това е точката в сърцето, началното духовно желание.

Въпрос: Какво трябва да бъде неизвестно и какво трябва да бъде разкрито за мен в това уравнение, за да го реша?

Отговор: Ти трябва да си представиш поправеното състояние. В него всички ние сме съединени по такъв начин, че всеки усеща не себе си, а цялото. За това е казано: „цялото и частното са равни”.

В нашата общност цари обща сила на любов и отдаване, еднакво напълваща всички и тя се нарича „Творец” или „Природа”. Ето какво ти трябва да видиш в качеството на крайната цел. Такава картина, като резултат, трябва да достигнем.

За това и изясняваме понятието група. Групата в същността си е такава система, в която ние събуждаме тази сила, вече заложена вътре, но засега не усещана. Ние трябва да разкрием тази сила, която напълва, укрепва, проявява и поправя групата – силата, наричана „Творец”, скритата светлина, таяща се в нашето единство.

В нашия свят, като се стремим да израснем, всъщност, откриваме същата тази сила. Защото имаме такава насока само че на материално ниво.

„Творец” – това е обща сила, обединяваща всички части на творението.

Въпрос: И все пак в това уравнение са твърде много неизвестните…

Отговор: Необходимо е да опитвате, да се стараете отново и отново. Така ти събуждаш нови усещания. Друга възможност няма.

От урок по статия на Рабаш, 11.01.2011

[32484]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата ни работа се свежда до много тънка линия. Ние трябва да напредваме само по тази линия, защото иначе най-малкото отклонение ще ни отведе накрая много далече от целта.

Тази линия е описа с формулата: „Исраел, Тора и Творецът са едно”. Целта, тоест Творецът трябва изначално да бъде поставена още от първата стъпка. Но какво е Творецът като цел?

Това е наслаждение от отдаване на Него. Колкото повече енергия и усилия трябва да положим, за да доставим удоволствие на любимия, толкова повече се наслаждаваме. Наслаждението от отдаване е оценено от усилията, които полагате, за да придобиете нужното удоволствие и да го предаде на своя любим.

Тази цел се нарича „хляб на милостта” или „съвършена вяра”. Относно нея ние можем да оценим „египтяните” в себе си и „Исраел” в себе си. Ние все по-точно различаваме желанието да разкрием Твореца, за да Му дадем наслаждение и за да се насладим от това. Това означава, че ние трябва да придобием любов към Него, защото без любов е невъзможно да се насладим от това, да отдаваме на някого.

Затова аз трябва първоначално да различа целта, нейната причина, и способа за реализация, в зависимост от съсъдите и светлините. Как мога да я осъществя сега без да сгреша? С помощта на какъв уред аз мога да насоча себе си?

От какво оръжие трябва да изстрелям своя снаряд, за да попадне той в целта, която аз не виждам? Каква цев има това оръжие? Какво представлява снарядът? Кой съм аз и с какви желания осъществявам това?

Така в настоящото състояние ние по необходимост се озоваваме с някакъв уред, който може да ни послужи за тренажор, експериментална стойка, устройство, на което можем да извършим пълноценен опит. Ние не просто ще се упражняваме, за да се насочим, но със сигурност ще знаем, че нашите усилия достигат целта, въпреки че тя е недостъпна за нашите очи.

Това устройство е групата. Човекът поставя крайната цел в първоначалния план и се отнася към приятелите, групата и работата като към Твореца. Поставяйки групата на мястото на Твореца, той настройва себе си, полага усилия в нея и тя остава пред очите му.

Тогава той може да бъде сигурен, че зад това устройство, зад това „огнестрелно оръжие”, съществува целта, Творецът. Тенденцията, намерението и отношението към групата довеждат работата на човека до Твореца.

Затова ние имаме всички възможности за изграждането на малко или голямо човешко общество, така че обеднявайки се в любов към ближния, както към самия себе си, ние ще постигнем любов към Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 11.01.2011
[32491]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако ние напредваме само благодарение на обкръжението, то кога нашият избор ще се прояви от алтруистичното ни намерение, лишма?

Отговор: Ние трябва да постигнем съвършенство, а то съдържа два параметъра:

1. От една страна, аз съм независим и равен на Твореца във всичко.

2. От друга страна, аз съм подобен на Него във всичко.

В този случай аз съм независим и съвършен.

Излиза, че тази независимост и това съвършенство трябва да се обединят и да ме доведат до крайното състояние. Но как могат независимостта и подобието да съществуват заедно? Как мога да постигна съвършенство чрез издигане на тези две свойства, които са противоположни едно на друго?

Затова Творецът трябва да добави трети фактор към вече съществуващите (Той и аз). Този трети фактор ще бъде мястото на нашата среща, мястото на разкритието. Там аз ще разкрия своята независимост и Твореца, противоположен на себе си.

Необходимо е да създадем „територия”, в която ние ще може да бъдем партньори, противоположни, но равни и обединени. Тази територия се нарича общата душа, Шхина, Малхут. След разбиването, ние и Творецът се намираме извън границите на общата душа и сега трябва да се срещнем там. Ние правим това до степента, до която можем да участваме в този процес и да се разкриваме един друг.

Затова творението е било разбито. Разбило се е на множество различни части, които представляват степента на независимост на творението, т.е. неговото отделяне и откъсване от Твореца.

Ние трябва да използваме тази ситуация и затова Баал а-Сулам пише, че трябва да съхраним уникалността на всеки. В края на краищата, тя никога не ще се повтори в някого другиго. Всеки човек трябва да бъде независим и особен.

Но от друга страна, ние трябва да дадем на всеки човек възможността и помощта да достигне до подобие на формата с Твореца. Имено посредством своята уникалност, притежавайки неповторимото съчетание на свойства и желания, човек ги развива, за да ги насочи към отдаване. Така той достига до подобие с Твореца.

Това подобие се осъществява чрез обединение с другите. Защо не е чрез обединение с Твореца? Това е така, за да може да се съхрани независимостта. Когато човек работи пред Твореца, той анулира себе си, а в отношението с групата, той може да играе решаваща роля, подобно на Твореца.

Мястото на нашата среща е територията на групата, която е била изкуствено създадена и разделена на части. Ние се събираме там в средната линия и се обединяваме. Там осъществяваме Зивуг на АВАЯ и Елоким – съчетанието на съд и милосърдие.

Но ако човек не мисли за тези три елемента: той и Творецът, обединение с групата, тогава той неправилно си представя реализацията на целта на творението, която го чака.

От  урока по статията на Рабаш, 12.01.2011

[32606]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това целенасочено наслаждение?

Отговор: Целенасоченото наслаждение – това е да се наслаждаваш от отдаването. А да се наслаждаваш от отдаването може само в този случай, когато ти обичаш този, на когото отдаваш.

Как да постигна любовта? – За сметка на поправянето, сменяйки ненавистта с любов.

Кой извършва това поправяне? – Висшата светлина.

Кога? – Когато аз помоля.

Кога ще помоля? – Когато групата ме задължи да помоля.

Кога тя ще ме задължи да помоля? – Когато аз се принизя пред групата и намеря в нея сила, която да ме задължи.

Кога в края на краищата ще се принизя пред групата? – Когато ние започнем да работим над това заедно с другарите.

И на това ние се препъваме…

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 11.01.2011

[32502]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние прилагаме страшно много усилия и с всяко усилие трябва да правим разчет: „Ако не аз на себе си, то кой на мен?”

Трябва да правим всичко възможно, а също и да разкрием, точно къде да влагаме старания – в обединяването с другите, там, където е станало разбиването.

Трябва с всички сили да се стараем да възстановим единството на това разбито място, за да стане отново цяло, за да станем всички ние като един човек с едно сърце, и да живеем в поръчителство, т.е. в съвършено, системно единение.

Понякога ни се струва, че сме способни на това, а понякога – че не сме. Искаме помощ, но не можем да помолим за нея, защото все още не изпитваме истинска потребност.

Така етап след етап, човек, прекланяйки глава, поема курс към нови усилия. Той отново и отново пристъпва към работа в това разбито място, за да го съедини.

При това, предварително знае, че е длъжен да работи, докато не почувства нужда от помощ, а без неговото желание, помощта няма да дойде.

И в същото време, човек трябва да вярва, че няма никой, освен Твореца. Тогава, след всяко усилие идва отчаянието и новата потребност.

Всички тези етапи трябва да се преминат последователно, докато в човека не се натрупа голямо желание, докато напълно не се отчае от собствените си сили.

Тогава, чрез правилния вик, чрез вярната молба, човек ще пробие Портата на сълзите. Всички негови усилия ще се съединят, а срещу тях – всички светлини, които са идвали при него, принуждавайки го да се отчайва и оставяйки усещане за още по-голяма пустота.

Той се е старал и изобщо не е могъл да намери желаното, докато изведнъж не се установи, че не се е старал, а е намерил. С други думи, не той осъществява самото действие, а светлината, изпълняваща неговото желание и обединяваща го с другите в единно кли.

И тогава, в този съсъд се разкрива съвършената светлина, съвършеното свойство отдаване, Творецът. Така, човек накрая стига до своята „находка”.

Неговите усилия, помощ, отчаяние, вик – всичко, което се е натрупвало в преминатите стъпала, накрая е приело вярната форма. Всичко се е сляло в правилното желание и в правилното решение. И всичко е благодарение на онова, през което човекът е преминал по пътя.

От урока по статията на Рабаш, 09.01.2011

[32279]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Колкото по-надалече  се спускат парцуфим, отдалечавайки се от съвършенството на света на Безкрайността, толкова повече те се разделят. Разликата между лявата и дясната страна, висшата и нисшата част, лицето и гърба, мъжката и женската част, става по-ясна и изразена.

Когато има съвършенство, всички са перфектни в техните действия, но разбира се всеки по свой начин. Когато има съвършенство, всички са равни. Ако постигнем абсолютното взаимовключване на душите, тогава дори най-тънките души постигат всички останали души и няма никаква разлика между тях. Всеки постига цялата светлина на Безкрайността, но по свой начин, което е точно неговото достойнство.

Затова, колкото по-ниско се спускат духовните обекти, толкова по-сложни изглеждат, състоящи се от различни части. Отначало всички тези части са били в света на Безкрайността и въобще е изглеждало, че между тях няма никакви разлики. Тогава те са започнали да стават малко различни: един е бил малко по – вдясно, друг малко по – вляво (от гледна точка на светлината Хасадим), или единия – над, другия – под (от гледна точка на светлината Хохма), или с лице или с гръб (от гледна точка на келим).

Появяват се всевъзможни отличителни форми, показващи несъвършенство, което трябва да се поправи. В света Ацилут тези качества са станали много осезаеми: в Атик е невъзможно да намериш никакви разлики, в Арих Анпин вече са малко различни, а в Аба ве Има различията са много ясни – лицето и гърба, над и под (Аба ве Има и ИШСУТ).

Но ЗОН са вече два различни парцуфим: Зеир Анпин и Нуква, които се нуждаят от по-големи поправяния, за да се допълнят един друг. А ние, душите, сме напълно отделени едни от други от ужасна омраза, отблъскване и голяма пропаст между нас. Тук вече дори не се споменава за взаимно допълване. Ние трябва първо да осъзнаем нашето зло и да разберем колко сме разделени и отдалечени , тогава да пожелаем да се сближим, да намерим средства за това и Този, който може –  да ни помогне.

Ние сме се разбили и сме загубили съзнание. Всичко, което можем да направим е, да помолим за помощ, ако можем. Затова и съществува стълбата на световете – стъпала на разграничаване на недостатъците и отделяне измежду всичките им съставляващи.

И има обратен закон, действащ тук. Ако погледнем отгоре надолу, разликата между мъжката и женската част (Захар и Некева), Творецът и творението, отдаване и получаване, се разкрива повече и повече. Но когато се издигаме обратно, ние разкриваме тази разлика все повече, като отначало се смятаме за абсолютни праведници, а в последствие разкриваме все по-голяма разлика между себе си и отдаването, докато не разкрием всичко. И така се получават два обратни триъгълника.

Когато се издигаме, разкриваме все повече детайли в световете, които светлината осветява за нас. Висшето стъпало по отношение на низшето  е като цял свят в сравнение с песъчинка, според количеството съставящи части и тяхното качество.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 09.01.2011

[32311]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да достигнем до „молбата от дълбините на сърцето”?

Отговор: Задълбочаване се нарича слизане от сегашното състояние в по-дълбоки вътрешни/висши, в които се засилва връзката между нас, докато не се образува „едно сърце”. Това се нарича „дълбина на сърцето”, защото в духовното всяка по-вътрешна степен се нарича по-високо стъпало.

Ако в работата си се стремим да достигнем „дълбините на сърцето си”, то там ще разкрием обединението. И това не е просто някакво желателно допълнение, а кли, поправяне. Нищо друго не е в наша власт, защото напълването, съгласно закона за подобие на свойствата, ще се разкрие в кли в степента на напълване.

Затова следва да се грижим единствено за обединението. А то зависи от взаимното съгласие на групата и оказва положително въздействие, дори ако се установява за кратко време. Доколкото навикът става втора природа, струва си  договорката в течение на известно време всички да мислят за обединение.

В нашия свят всяко явление отслабва с времето и изчезва, защото в него действа категорията време. Тъй като ние не сме стигнали до такова поправяне, когато времето не влияе, то си струва да положим усилия в течение на няколко часа непрекъснато да удържаме мисълта за обединение – до такава степен, че всеки да почувства, че всичко зависи от него, а останалите вече са свързани.

И тогава той започва да разкрива нови явления, които вече са близки до светлината – това е напълно възможно. Най-вероятно по пътя той ще открие отблъскване, нежелание, неспособност за обединение. Заедно с това може да почувства, че посредством някаква външна сила е способен да се издигне над себе си и да се обедини, като че ли извисил се над материята. Ако тази сила се прояви, то той реално ще я почувства.

Той нищо не може да направи вътре в материята , но доколкото страстно желае да се издигне и да се обедини с другите, той чувства, че трябва да съществува някаква сила, способна да му помогне! Преминавайки през верига от разкрития и усещания, човек чувства къде и какво трябва да преминава. Той разбира причината на случващото се и разкрива стъпка по стъпка.

Нашата природа, фараонът, седи в нас и не позволява обединение. За да се издигнем над него, са необходими сили и ние всеки път трябва да молим за тях. В резултат на тези разкрития, ние пожелаваме да се обърнем към Твореца, за да създаде връзка в нас. Първото ниво на връзка се нарича „изход от Египет“.

От беседата „Въпроси относно обединението“, 31.12.2010

[32205]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предисловие. Статия „А ти виж тайната по линиите на ръката“, п.161: Три малки линии преминават през онези, които вървят надолу – у този [човек] по тялото има черен белег и три косъмчета висят от този белег, и този белег е като кръг, и отгоре на този белег има резка.

Този белег мъдрите в сърцето, знаещите тези тайни, наричат с името „главата на орела”. Този белег понякога се намира между плешките, а понякога на дясната ръка, а понякога и по дясната китка на пръстите.

Ние четем за частите на душата, която се съединява с другите и затова разкрива такива картини в съединението между душите. „Тайните на лицето”, „тайните на линиите на ръката”, тайните на всички части на тялото – тук навсякъде става дума за тялото на общата душа – Адам Ришон, за системата на връзки между душите.

В самите души няма какво да познаваме, защото това е желание да се насладиш. Ние познаваме връзките между нас – силите на тяхното взаимно отдаване, съединяващо ги като кръвоносни съдове.

Всички тези форми на връзки Зоар описва като познаване на „тайните на лицето”, „тайните на линиите на ръката”, „тайните на тялото на Човека” по всевъзможни външни и вътрешни признаци – докато ние не постигнем познание за целия Човек (човек/адам – от думата „едоме”/подобен на Висшия) – съвършена система, наричана „Творец”.

Затова не трябва да се забравя, че става дума за връзката между нас, която Зоар описва в такава форма.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 09.01.2011

[32301]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Представляват ли нашите усилия подготовка към духовния живот?

Отговор: Да. Но усилия –  това е обемно понятие.

1. Аз не тичам хаотично от ъгъл в ъгъл, като малко дете, не преследващо определена цел. За него целта е самото тичане. Но моите усилия трябва да са целенасочени. Аз ги прилагам там, където е станало разбиването, в обединението с другите. Защото от любовта към ближния аз се издигам на стъпалото любов към Твореца.

2. Усилията трябва да идват посредством светлината, която всъщност изгражда моя следващ етап. Там може да ме очаква още по-голямо отчаяние или още по-голямо постижение, още по-голямо опустошение или още по-голямо напълнение. Няма значение, какво точно. Такъв е следващия етап на пътя, тъй като ние напредваме между дясната и лявата линия.

И затова, освен правилното място на положените усилия ми е нужен и правилен източник на светлина – книгите, които ме свързват с нея. Значи, трябва да се намирам в група, която изучава първоизточниците.

3. А освен това, ми е нужен наставник, за да знам, как правилно да отварям книгите и как да се отнасям към групата.

Ако човек има тези три неща и умее да ги използва, тогава той е подсигурен. Сега всичко зависи от него. Всеки път отново и отново той трябва да проявява тези компоненти – учител, книга, група – търсейки възможност да ги използвам по най-ефективния начин.

От урока по статията на Рабаш, 09.01.2011

[32272]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние преминаваме през множество кръгообороти, оставайки само с едното егоистично желание. В него ние живеем и се развиваме. То е нашата реалност в този свят. Всъщност, кръгооборотите преминава само точката в сърцето на всеки, а телата отнасящи се към животинската степен, просто се раждат и умират.

И ето, след множество кръгообороти, точката започва да проявява своето действие. Защото материалното желание е завършило развитието си, то вече няма с какво да се захване, то се е разочаровало в опитите си да се напълни и не вижда напред приветливо бъдеще.

Всичко това помага на точката в сърцето, която довежда човека към въпросът за смисъла на живота, за по-високо съществуване, отколкото материалния ни път от раждането до смъртта. Така започва процесът, който се отнася вече към духовния свят.

В природата съществуват две сили: получаващото желание и отдаващото желание. Духовният свят това е свят на отдаването, докато този свят е на получаването. Как да разкрием света на отдаването? Как да влезем в него?

Пред точката в сърцето застава егоизмът, който я спира. Обаче свише, от мрежата на всеобщата взаимовръзка, ме довеждат в групата, учението и учителя. Сега аз трябва да работя с обкръжението, за да издигна отдаващото желание над получаващото. Направил това, аз влизам на своята първа духовна степен. Нейната основа е моят егоизъм, а тя самата представлява отдаването.

Такива са етапите на издигането: увеличават егоизмът ми (1) пред точката в сърцето (2), и аз трябва да вярвам, че тези сили са равни и че мога да реша техният спор, издигайки с помощта на групата своята точка в сърцето, увеличавайки важността на отдаването над важността на получаването. Това се нарича вяра над знанието.

А след това всичко се повтаря: отново ми добавят егоизъм, противостои му точката в сърцето, която също е станала по-голяма, и аз се издигам на стъпало №2. Така ние се издигаме едно след друго по стъпалата на духовната стълба.

От урока по статия на Рабаш, 07.01.2011

[32099]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→