Въпрос: Днес на урока присъстват много нови хора. Какъв съвет може да им дадем за смяната на егоистичното намерение на алтруистично?

Отговор: В нашия свят ние постепенно се приближаваме към момента на истината: няма повече защо да живеем. С всеки изминал ден светът открива, че живота му е съвсем празен.

Истина е, че ние все още не сме достигнали плътно до решаващата точка и хората все още успяват да се объркват, да скриват тази истина, защото няма с какво да заменят сегашния живот.

Ние трябва да им покажем, че има алтернатива, че преминаваме през определен процес, който се насочва отгоре. Ние сме длъжни да го реализираме. Това е особен, добър процес, прекрасно развитие, извисяващо ни над живота в тялото, което ден след ден се приближава към смъртта. Ето какво трябва да се предаде на новите ученици.

Ние трябва да се издигнем към друго възприемане на реалността. Това не значи че аз просто „сменям картинката”, която виждам от тялото си. Не, аз не превключвам режима на гледане, а наистина излизам в нова реалност, преминавам от един свят в друг. Всъщност, аз на практика променям своето отношение, придавайки му нов вектор от себе си към ближния, или от себе си към Твореца. Защото ближния е помощ, междинно звено, което ми помага да се устремя към Твореца.

Като цяло, аз мога да съществувам в малкото си получаващо желание, възприемайки в него този малък нищожен свят; или мога да се отскубна навън и да усетя вечното битие, съвършенната Природа, където живея без ограничения в света на Безкрайността.

Такава възможност ни предоставя науката кабала.

В миналите поколения само единици са можели да осъществят тази промяна, този преход от един свят в друг. Но днес всеки, в който се разкрива точката в сърцето, тоест духовното желание, може да се опита да го реализира. Започвайки от нашето време и занапред, цялото човечество постепенно, етап след етап, ще извършва този преход.

От урока по статията на Рабаш, 07.01.2011

[32086]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това помощ на Твореца?

Отговор: Ако човек се опита да постигне любов и обединение над омразата и отхвърлянето, той ще види, че това е невъзможно. Добрите намерения винаги се превръщат точно в противоположното

В началото, докато човек полага неуспешни усилия, той чувства, че това се случва заради него самия. В последствие същите усилия му показват, че причината за това е определена външна сила.

Тогава, натрупвайки повече нови впечатления, разкрива, че това не е някаква чужда сила, а висшата сила, която го направлява по такъв начин и осветява неговото негативно отношение към другите чрез различни ситуации в живота. Така човек започва да разкрива Твореца като причината за негативното и за позитивното. Той разкрива, че Творецът е силата, необходима за съчетаване на противоположни крайности. Без Неговата помощ,  не може да съчетае тези две свойства в себе си.

После, това също се оказва недостатъчно. Не е достатъчно, че Творецът помага на човек да подобри усещането си и да подреди удобно живота си. До сега моето лошо отношение към другите е било неприятно за мен, но сега искам обратното: да използвам всичко, за да се свържа с Твореца. Съчетаването на противоположности трябва да се случи в Твореца и да бъде завършено само там.

Това е как човек постепенно се издига по наклонена стълба. Отначало той иска да подреди своите келим, но тогава с тяхна помощ, се обръща към Твореца и разкрива правилното съчетаване с Него. Състояние по състояние, правилното отношение към творението става очевидно за човек: той преминава от средството към причината, от усилията да поправи желанията си към осъзнаването на това защо го прави, и какво постига с него.

Целта е не да се наслаждаваш на това, да напълниш своите съсъди, а да постигнеш висшия корен чрез работата си. Тогава твоето отношение се променя: свързвайки бина с малхут, ти разкриваш кетер, точката на буквата Йод (י), която е началото на буквата Алеф (א), символизираща нашата работа и подем по диагонал.

От урока по статия на Рабаш, 06.01.2011

[31954]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверя действително ли моето намерение е устремено към Твореца? Какъв практически тест може да ми предложи науката кабала?

Отговор: Кабала предлага просто нещо – работа в групата, ускоряваща личното развитие и обезпечаваща тренировъчен полигон. Вътре в групата човек ще съумее да намери мястото за разкриването на Твореца, мястото за отдаването на Твореца.

Като цяло, ние постигаме целта по пътя на съвместното учене и обединението с другарите.

При това, каквото и да правим, важното е да проверяваме, дали не потискаме своя егоизъм в бягството от лошите усещания. Защото през по-голяма част от времето, човек е зает с това да покрива своето зло.

В нас живеят ненавист, завист, похот, амбиции и други атрибути на взаимоотношенията с близките. Понякога тези желания са толкова малки, че човек даже не различава злото. И все пак, всеки път, гледайки някого, аз подсъзнателно или осъзнато си правя сметка: колко съм по-добър от него, колко не го приемам, колко властвам над него, колко мога да го използвам и т.н.

На мен ми е необходимо постоянно да чувствам себе си по-високо от ближния, поне в нещо. И даже, ако няма за какво да се захвана, аз все пак съм по-високо.

Така че, ако аз не замаскирвам своето егоистично отношение, то всяка секунда ми се откриват възможности за работа. Като цяло, моите усещания се наричат „безпричинна ненавист”. По своята природа, аз принудително ги изпитвам към всеки. Но мога ли на часа да простра над нея доброто отношение, любовта?

Аз ненавиждам всеки за нещо, и ако не скривам това в себе си, то мога да работя непрестанно, докато всяка ситуация не се превърне за мен в средство за сближаване с Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 06.01.2011

[31951]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако е създадено само желание, какво е тогава намерението? Също вид желание ли е?

Отговор: Не. Намерението идва при нас от Твореца. Всеки човек има точка в сърцето, „част от Твореца свише”, която се явява намерение.

Работата е в това, че ние сме преминали през разбиване. Преди нас е съществувала системата на Безкрайността (Ейн Соф), в която всички желания и цялата светлина са образували едно цяло. А след това сме преминали през системата на разбиване на келим.

Какво ни е дало това? Сега, когато се намираме тук, в този свят, в нас има желание, а вместо светлина – искри. Нашето желание е разбито и действа само с егоистичното намерение за получаване. В течение на историята, то се е развивало на неживо, растително и животинско ниво – от поколение към поколение, от кръгооборот в кръгооборот.

И ето, че в един от кръгооборотите, то излиза на финалния етап. Тогава, в него се проявява точка, искра от светлината, част от Твореца свише. „А как мога аз?” – пита тя, пробуждайки се в човека, и тогава възниква комфликт.

На животинско ниво, няма конфликти от такъв род – там са ни развивали естествените импулси и пориви. Искали сме, колкото може повече да използваме другите и да успеем във всичко.

Всички хора, от малкия до великия, се стремят да извлекат от света възможно максималното. Те съществуват само в едно желание – желанието за наслаждение. Чувствайки, че заради него си струва да живеят, не си задават въпроси за нещо по-голямо. Защото, въпросите израстват отвътре, върху добре подготвена почва, а дотогава ще бъдем като животните. Ще разглеждаме ключовите проблеми през призмата на своя разум и различните вярвания.

И така, докато човекът не се отчае от своето желание, докато неговата точка не се прояви, което е характерно за нашето поколение.

По такъв начин, точката в сърцето – това е началото на душата. Именно от тук започва човешкото развитие.

От урок по статия на Рабаш, 07.01.2011

[32093]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако в мен има егоистично желание и искра на отдаването, то кой съм самият аз?

Отговор: Ти си средата – стоиш между тях като решаваща сила, която накланя чашите на везната. Ако не обмислиш отдаването и получаването в себе си, техният конфликт ще те принуди да го направиш, но вече по пътя на страданието – по пътя на вътрешни, а дори и на външни войни.

А от друга страна, можеш да се възползваш от науката кабала, която обяснява, как да минеш през този процес бързо и осъзнато.

Въпрос: А от какво е обусловен моя избор, ако се намирам по средата?

Отговор: От обкръжението, в което са те довели. Творецът, както се казва „полага ръката на човека върху добрата съдба”, а после  сам трябва да се укрепиш в групата, да започнеш на работиш с нея. Ако сега седиш на урока, това все още не значи, че си намерил обкръжение за себе си. Все още не си намерил никое от необходимите средства: нито учител, нито група, нито книги. Дали са ти ги свише, но все още не си наклонил чашите на везните.

Затова, трябва буквално със зъби да се впиеш в получените средства и правилно да ги използваш. Всяка секунда трябва да ги прилагаш, и да проверяваш какво и как още може да се направи. Ето това е твоят избор.

Егоизмът непрекъснато те отблъсква от това, изолира те от учителя, от групата, от книгата, отвлича те чрез съмнения и презрение. И ако преодоляваш тези трудности, тогава напредваш.

Да видим истински мъж ли си. Защото „мъж” на иврит (гéвер, גבר) означава „преодоляване” (итгабрýт, התגברות), което позволява да издигнеш своята искра над всички пречки.

От урока по статията на Рабаш, 07.01.2011

[32089]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Понякога казвате, че единственото, което трябва да направим, е да се прилепим към Твореца, а понякога, че най-важното е да се съединим с групата…

Отговор: Твоят път към Твореца минава през групата. Това е средството да Го постигнеш. Иначе изобщо няма за какво да говорим.

Например, на мен ми казват, че трябва да отида в Йерусалим, само че не ми обясняват как: с влак, с автобус, с кола, на магаре или пеша.

Така и ние казваме: „Ти си длъжен да се съединиш с Твореца”. На теб автоматично трябва да ти е ясно, че ако не се съединиш с групата, няма да намериш Твореца.

Защото ти можеш да Го разкриеш само като форма, облечена в материя. И къде е тази материя? – В съединението между всички. Там, където първоначално ще разкриеш ненавист, по-късно ще откриеш единство, което се нарича Творец.

Oт урока по статията „Кабала и философия“, 05.01.2011

[31982]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Казахте, че за да построим себе си са ни нужни две сили: получаване и отдаване – но в мен сега няма две сили, а само получаване?

Отговор: Ти имаш и двете сили, но не искаш да използваш втората! Започваме да се повдигаме отдолу, „от нулево“ ниво на отдаване, докато не се повдигнем по 125 стъпала и не постигнем отдаване на 100%. Но „нулево“ отдаване съвсем не означава, че не притежаваш отдаване, ти просто не използваш тази сила, която се намира в теб!

Не трябва да казваме, че я няма в мирозданието – тази сила я няма само в тебе, в твоето усещане. И потвърждение за това, че тя съществува е факта, че само след миг тя може да ти се разкрие. А после пак да изчезне…

Това се нарича „нула“ – в реалността нулата не съществува, тя може да бъде само в усещанията на човека.

В теб има свобода на волята да пробудиш силата на отдаване от тази нула – точно за това ти е дадено обкръжението, което включва в себе си: учител, група, книги. Започни с негова помощ да работиш над своето нулево отдаване и то ще престане да бъде нула.

Тъй като можеш да пробудиш силата на отдаване само ако се намираш във взаимоотношение с някой друг, който също иска да я разкрие. Така че, установявай такива отношения, не се затваряй вътре в себе си! Как по друг начин ще се разкрие отдаването?

Силата за получаване е съсредоточена вътре в един човек, но за силата на отдаване са нужни двама, за да действа между тях! В това е коренната разлика между егоистичния избор и алтруистичния – в егото си ти си сам, но за отдаването ти е нужно обкръжение. Иначе къде ще го реализираш, къде ще намериш тази сила и ще провериш, че се намира в тебе?

Затова, веднага щом в човек се пробуди духовната искра, призив към развитие на душата – него веднага го водят в група и му казват: „Избери я!“ Именно в това се заключава свободата на волята – в избора на правилно обкръжение.

От урока по статията „Кабала и философия“, 06.01.201

[32008]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Кога между нас се разкрива връзката, – това само вътре в мен ли става, или вътре в цялата група?

Отговор: Това е лично разкритие за човека, който се намира в група. Но неговите другари не разкриват това, което се е открило на него. Това зависи от индивидуалната работа на всеки човек.

Да допуснем, че някой от нашите другари е намерил в себе си готовността да се съедини с душа и сърце с всички нас, с всички искри, които съществуват в нас от разбиването. Тогава той изведнъж ще открие тази обща сила, която се нарича Творец и действа в цялото мироздание.

Но ако ние не се намираме на това ниво на връзка между нас или сме на по-високо ниво, то няма да почувстваме, че той присъства там.

Така е и в нашия свят – човек може да се скрие от другите без да дава за себе си никакви духовни сведения.

От урока по статията „Кабала и философия“, 05.01.2011

[31985]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: По какво се различава работата с „грешниците” и с „праведниците”?

Отговор: Преди всичко, е необходимо да се разбере, че става въпрос за състоянията на човека по отношение на Твореца.

Както обяснява Баал а-Сулам в Предисловието към ТЕС, на нас ни е необходимо да преминем тези състояния по пътя: завършен грешник – незавършен грешник – среден – незавършен праведник – завършен праведник.

Как да се проверят тези състояния? Когото и да попиташ, всеки се смята ако не праведник, то поне среден. В действителност, единственият критерий за правилно измерване, това е самоанулирането в групата.

В даденият случай, обкръжението е и нашият измервателен уред. Общото кли се е разбило именно заради това, скланяйки глава пред обкръжението, ти да осъзнаеш къде се намираш и да получиш сили от Твореца.

След разбиването твоето кли се е разделило на множество части. Творецът, намиращ се в него, също се е разделил, и сега се намира във всички тези части. Те са точно като парченцата на някога единната мозайка, които ти събираш, съгласно зададената програма. С това ти присъединяваш частите на своята душа – заедно с частите на Твореца, частите светлина, които се крият в тях.

В този свят, в своя егоизъм ти възприемаш всичко това като материална група. С времето групата става за теб духовно понятие. Това не са хора, заедно пеещи песни и желаещи да се обединят, – във всеки от тях ти откриваш част от своето кли със заложена в нея частица от Твореца.

Зад лицата на другарите се крие духовното обкръжение. Сега ти ясно разбираш, че разбиването, нашата сегашна реалност и другарите ти позволяват да водиш духовна работа.

Когато Творецът е недостатъчно важен в твоите очи, ти се чувстваш грешник, и тогава, за да получиш тази важност, се обръщаш към обкръжението. В него има келим, в него присъства Твореца, в него се излива светлината, която и внася в теб това духовно понятие.

По този начин, всичко се намира на едно място: човекът и всички части, струващи му се чужди.

От урока по статия на Рабаш, 05.01.2011

[31840]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1988/89, статия 9, „Бедствието, идващо при грешниците…“: Мъдреците са казали: „Бедствието идва в света, само когато в него има грешници, а започва с праведниците“…

Cамостоятелното напредване е невъзможно. Серията падения разкрива в човек такъв голям егоизъм, че той се пита: „А мога ли изобщо да изляза от него?” И тогава настоятелната необходимост от изход го насочва към групата. Само там, заедно с другите, той може да призове силата, която ще го изведе навън.

Всички опити да излезе самостоятелно (червената стрелка в чертежа) ще претърпят крах. В самота тук нищо не може да се постигне. Защото човек е длъжен да поправи разбиването, да поправи срама, да подготви изход от самия себе си към ближния.

И затова всички падения идват, за да ни покажат собственото ни безсилие, за да се обърнем към групата, когато сме в безизходица, и с нейна помощ да придобием осъзнаване на важността на Твореца. Тази важност ще ни застави да търсим пътя към изхода и ще ни доведе до вярното решение: само в обкръжението ще намерим сили да се движим напред.

А обкръжението, както разбираме, е изкуствен образ. То само се представя на човека като нещо чуждо – именно за да може той да се откаже от егоизма си, от желанието за наслаждение.

И затова всички беди идват, за да се разкриват все повече „грешниците” в нас, но се изсипват при това върху онези състояния, които се наричат „праведници”.

От урока по статията на Рабаш, 05.01.2011

[31844]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→