Въпрос: Бихте ли могъл да ни обясните, какво представляват формите на съединение, за които се говори в „Зоар”, или да посочите някакъв пример? До какво най-много се приближава представата за тях?

Отговор: Всичко, за което се говори в „Зоар”, са форми на съединение между душите: видове (лъв, бик, орел, човек), сфирот (гвура, хесед, тиферет, есод), букви (хаф, заин, тав), цветове (бял, черен, червен, зелен) и т.н.

Когато в теб внезапно възникне определено духовно усещане, то ще ти даде ясно знание – например, че се нарича „дясна вежда”, а друго усещане – „лява вежда”, и т.н. Ти ще почувстваш това.

Да допуснем, че гледам лицето на даден човек. То предизвиква в мен различни впечатления: „Какво чело! Какви очи!”. Но това не е чело, нито са очи, а моите вътрешни впечатления, усещания – явленията вътре в моето желание за наслаждение. Улавям някакво въздействие и то образува в мен образ, който назовавам в съответствие с онова, което той предизвиква в мен, а не, което е самó по себе си в действителност.

Същото е и в духовното, само че без материалната картина, намираща се пред мен в нашия свят. Духовните образи живеят сами по себе си. Аз разкривам тези форми, сили, впечатления и ги назовавам с различни думи – „червено”, „бяло”, „черно”, „горчиво”, „сладко”, „кисело”, „висок”, „нисък” и т.н. Само че, всичко това е без земната картина.

В крайна сметка, картините от нашия свят, също виждаме не отвън, а вътре в нашето желание за наслаждение – както на екрана на компютъра виждаш различни съчетания на електрическите сигнали, които се събират в някаква картина.

Ние, също трябва да съединим всички наши желания в подобни съчетания, и тогава ще видим, че този свят е формата на реалност, която сега възприемаме, – че всъщност е въображаем. Той не съществува сам по себе си, а само по отношение на нас – онези, които го възприемат по този начин!

Всеки от нас е резултат от проекцията на светлината – подобно на формите, създадени във въздуха от лазерен прожекционен апарат. Всички ние представляваме такива форми – образи, нарисувани от светлината, и само усещаме себе си като съществуващи в някаква реалност, обем.

Но всъщност, в тези картини няма нищо реално – това е просто проекция на някакви образи, намиращи се пред мен, тъй като още не съм способен да ги възприема в по-вътрешна форма.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 05.01.2011

[31868]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Предисловие, статия „Итро”, п. 100: В рода на Давид образът на цветовете се променя и затова Шмуел сгреши, както е написано: „Не поглеждай в тази форма”, тъй като другата страна беше в Елиав. Това не беше така с Давид, тъй като неговите форми са покрити, защото формите на другите страни бяха включени в неговите форми, и формата на другата страна се появи първа в него, преминавайки за малко пред очите, и сърцето потрепва и се страхува.

Ние грешим с това, че много се стараем да разберем за какво говори „Зоар”, а много по-малко работим върху намерението, мисълта, че трябва да се свържем и да разкрием „Зоар” във връзката между нас. Само до степента, до която се обединим, образът на Твореца ще се разкрие, и няма да бъде нищо подобно от това, което си представяме без да сме се обединили.

Съюзът е входният ни билет, който ни позволява да видим и усетим духовни образи и свойства, за които говори „Зоар”. Общо, това ни дава образът  на Твореца. Но ако искаме да разберем какво учим, без да търсим връзка между нас, това се нарича външно учене, клипа, смъртоносна отрова.

Ако по време на ученето се опитвам да открия образа, за който уча, това е клипа. От друга страна, ако искам първо да разкрия образа през призмата на обединяването с групата, обкръжението и само след свързването, аз се опитвам да намеря духовния образ, за който говори „Зоар”, тогава това е святост, отдаване, духовност. В крайна сметка, аз търся формите на обединение и отдаване, и това е най-важното нещо, докато в първия случай търся образа или формата на получаване.

Затова трябва да се тревожим на първо място, как преминаваме през призмата, намерението, свързването с групата, обкръжението. Това е много важно! Без него дори не трябва да отваряме книгата „Зоар”, защото тя може да бъде или смъртоносна отрова или елексир на живота.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 05.01.2011

[31871]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако в мен не възникват въпроси по учебния материал, дали напредвам?

Отговор: Човек трябва сам да провери дали напредва или не. Как да го направи? –  Има ли подеми и падения по време на уроците – в съединението с другите и отхвърлянето му.

Сега трябва да знам само едно: мисля ли за съединението между нас и старая ли се вътре в него да разкрия образите, които изучавам в Зоар, – образите на Твореца.

Стремя ли се към това? – Да. Доколко се стремя? Колко пъти по време на урока съм излизал от тези мисли и съм се връщал отново? Колко пъти, извършвайки тази работа, съм се безпокоял за другите, да се намират и те в същото намерение? И тогава тяхната обща мисъл за това ще ми подейства по същия начин, така че дори да изляза от тези мисли, веднага ще се връщам към тях. И даже е добре да има колкото се може повече такива моментални излизания и влизания.

Затова ми трябва подкрепата на групата, като през цялото време трябва да пребивавам в мисли за съединение. И това е цялата ми грижа. По тези признаци мога да оценя – дали напредвам или не.

Затова няма какво да се питаш – трябва да се проверяваш.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 05.01.2011

[31861]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Паденията ми показват, че сам никога няма да реализирам важността на Твореца, никога няма да изляза от своя егоизъм и да намеря сили вътре в себе си. Но всяко падение ме учи по своему, като проявява вътре в себе си различни слабости, свойства и етапи. Тези падения са последвани от подеми, но в края по един или друг начин, аз винаги разкривам своето безсилие.

В началото аз искам да задоволя своя егоизъм, което се нарича „да узнаеш колко ангели има на небето”. След това аз насочвам своето внимание към Твореца, желаейки да Го „сграбча”, да видя духовния свят. На мен ми изглежда, че вратите към промените трябва да се отворят пред мен, а не вътре в мен.

И накрая аз започвам да разбирам, че промените трябва да се случат вътре в мен. Улавям нишката на отговора на своя въпрос: избавлението трябва да дойде от вън, защото със сигурност сам не мога да го направя.

Тази работа се извършва с помощта на паденията и подемите, докато човек не достигне до прага на истината, разбирайки, че всичко зависи от него, от промените в неговото възприятие. Светлината ти дава силите да направиш това – ти не ще ги намериш вътре в себе си.

Изискването на човек е все още егоистично, но той вече скланя своята глава пред висшата сила, за да може тя да го промени. Тогава той постепенно се съгласява с факта, че всичко идва от висшето.

На следващия етап човек разбира, че трябва да придобие свойството отдаване вместо свойството получаване. Неговото искаме е егоистично, но това вече е стъпка напред.

След това той работи с обкръжението, за да разкрие светлината, която ще го издигне до духовното богатство. Научавайки за понятието група, той прави себе си зависим от него, все още надявайки се да извлече ползва за себе си.

А после светлината в действителност връща човек към Източника. Това е така, защото той изгражда всичко правилно и остава да промени само един параметър – намерението, крайния резултат: чие благо той иска да постигне?

Така ние съкращаваме пътя – чрез групата се обръщаме към Твореца с правилното искане.

От урока по статията на Рабаш, 05.01.2011

[31837]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние още не сме разбрали, че всички проблеми са във връзките между нас. Докато все още всеки иска сам да „откъсне плода от дървото”.

Ние трябва да достигнем състоянието „под планината Синай”, за да разберем тази ненавист, за която разказват авторите на Зоар. Тогава ти ще разкриеш тази планина от ненавист и ще започнеш да я поправяш.

А засега това все още е личното его на всеки, без отношението му към другите. Това още не е обратния отпечатък на Твореца. Всеки още не е насочен към връзката с другите.

Така растат децата. До 2-3 годишна възраст в детето все още няма потребност от общуване с другите деца, то играе само със своите играчки. Едва след това то започва да разбира, че може да се играе и с другите, че съществува още някой.

Така и ние в нашето развитие – за сега още не търсим връзка с другите, още не искаме да си „играем” с тях. Колкото и да говорим за това, всичко това е само на думи, но не и в нашите желания.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 04.12.2010

[31734]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Не е възможно да напредваш без обкръжение. Как може да бъде изградено обкръжение, по време на четенето на книгата „Зоар”.

Отговор: Ние изграждаме обкръжение, когато всички заедно искаме да постигнем всичко, за което четем в „Зоар”, във връзката между нас. „Зоар” ни рисува различни форми. Какво представляват те?

Ако се свържем един с друг, тогава ще постигнем някаква форма на връзка помежду си. Тази форма на връзка ще се нарича, например, „заек”. Следващата форма на връзка ще се нарича „крава”, а другата – „магаре”. 

И може би, ще стигнем до такава връзка, която вече ще се нарича „човек на различните стадии на развитие” – зародиш, отглеждане, израстване, – докато не постигнем нивото на човека. Тогава, формата на връзката между нас, ще приеме вид на човек. Тоест това не съм аз, не си ти или той, а формата на връзка между нас – някаква формула на връзката, ще ни придаде образа на човек.

Човекът в духовното – това е отдаване. Но какво е отдаване? Каква е неговата форма? Това е някакво поле между нас, което наричаме човек. Това поле, преминава през всевъзможни състояния, за които „Зоар” разказва, като за хора с различен цвят на косата, очите и т.н.

Тук се има предвид, само формата на връзката между нас. Освен за това, в науката кабала не става дума за нищо друго. Защото няма за какво повече да се говори.

Няма какво да се каже за желанието за наслаждение – то просто се стреми да получи наслаждение. Но, в зависимост от степента, в която отделните желания могат да се издигнат над себе си и да се свържат едно с друго в отдаването, във връзката между тях, те създават общата форма, за която разказва „Зоар”. Именно това е формата на Твореца, която ти разкриваш.

Затова, „Зоар” обяснява, каква именно форма на Твореца разкриваш. Това се нарича „човекът в теб” – твоето вътрешно подобие на Твореца. Разкриваш го, в не толкова приятен, поправен вид? Вярно е – засега си такъв. И затова, „Зоар” разказва какви са стъпките, по които напредваш.

Винаги става дума за връзката между нас, – доколко тя съответства на силата на отдаване, на пробуждаща се между душите ненавист, грижа и други чувства. Но всичко това е във връзката помежду ни.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 04.12.2010

[31737]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Злото, което трябва да осъзнаем в себе си, не е егоизмът, придружаващ човека в обикновения му живот.

Истинското зло се разкрива само във връзката с другарите в групата. Когато се опитваш да се съединиш с тях, разкриваш колко ти е ненавистно това и как те отблъсква.

Злото – това е дори фактът, че непрекъснато забравяш за съединението. Считай това за зло! Ако ти е безразлично съединението – това точно е зло. Tи оценяваш своето зло егоистично и съдиш според препълнения си стомах или джоб, въпреки че това не е зло, а просто животинско тяло. Злото се проявява само против съединението – там, където се е случило разбиването.

Осъзнаването на злото и „периодът на подготовка” започват в оня миг, в който ти започнеш да се отнасяш към групата като към място, където минава границата/хребетът пред духовния свят. Първата връзка с останалите – това е и минаването на махсом – онзи мост, който се открива от теб към другите.

Ако ти се съединиш с тях в едно цяло, в най-първото свойство, най-малкото решимо – това се разкрива като преход/мост към духовния свят.

Само тук, във връзката с ближния, има зло, а всичко останало не е зло, а просто „слабости” на животинското тяло. Трябва напълно да преместиш вниманието си от вежливото обръщение и „интелигентното отношение” към истинското зло, където се е случило разбиването. Иначе ще считаш, че вълкът и лъвът са зли, а птичките са добри. Ние сме свикнали да гледаме на творението по такъв извратен начин, че заради това не виждаме истината.

В момента, в който пренесеш цялото си внимание върху връзката с ближния – ще локализираш духовната област, която лежи единствено там, и тогава между вас ще се разкрие Творецът.

От урока по статията „Кабала и философия“, 02.01.2011

[31721]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как човек да избере отдаване вместо получаване?.

Отговор: На първо място, това изисква подготовка на сърцето. Човек трябва да поиска това да се случи. Дори, ако той в последствие излезе от пътя, защото Творецът ще повиши неговото егоистично желание и чужди мисли, подготовката, която е направил, все пак ще си свърши работата.

Второ, трябва да отдели време за учене и за правене на неща, свързани с отдаване. Това също ще му даде сили да се върне на пътя.

Трето, трябва да мотивира обкръжението да отдава и да достигне взаимно поръчителство, така че нито един от приятелите да не спира да мисли за това, а винаги да се стреми да се издигне над разума и егоизма. Постоянната, обща мисъл на групата е възможно най-сигурната гаранция.

Написано е: „Всичко, което е в силите ти – направи го.” В крайна сметка, нашите общи усилия пробуждат поправящата светлина. Човек трябва да разбере, че е необходимо да задължи Твореца да му даде светлина. Творецът непрекъснато увеличава неговите егоистични желания, а само понякога го пробужда с желание за отдаване, светлината, за да запали неговата вътрешна искра, която той трябва да донесе в групата. Но това може да стане само няколко пъти и ние не трябва да го чакаме, защото този вид пробуждане е свързано с много неприятен разчет.

Това е така, защото Творецът не може да ти даде желание за отдаване „безплатно”. Затова, ако чакаш за него, ще трябва да усетиш страдание и да платиш напълно за подкрепата. От друга страна, можеш да помолиш за нея предварително, в съответствие с правилото „Обърни се към Мен и Аз ще ти го дам”. Може да помолиш Твореца за силите на отдаване, и тогава да платиш за тях.

От урока по статия на Рабаш, 04.12.2010

[31704]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Вопрос: Доколко е важно да се участва в предстоящия Европейски конгрес в Берлин?

Отговор: Аз много се надявам, че всички които се учат в нашата система, разбират, доколко е важно за нас и цялото човечество, особенно в днешното ни състояние, обединението на Европа в духовен смисъл. Защото стоим на прага на много тежки събития в Европа. Мисля, че всички вече започват да усещат това.

Всичките розови надежди, възлагани на общия пазар, започват да се топят. И хората виждат, че зад всичко това се разкрива огромната ненавист и отдалечаването един от друг, расте протекционизма.

Затова именно сега е времето с всичките си сили да ускорим разпространението на науката кабала в Европа. Всичките наши приятели живеещи в Европа са длъжни само така да разглеждат своето бъдеще и бъдещето на цялото човечество. Иначе от Европа отново ще пламне пожар. Там вече са започвали две световни войни, оттам може да започне и трета световна война.

И аз мисля, че в Германия по-добре от другите страни чувстват, доколко реална и близка може да бъде тази заплаха.

Но както ни учи кабала, всичко зависи от съединението между хората и достигането на равновесие с природата. А всичко това може да се реализира само с помощта на висшата сила ако човек желае това и се стреми да привлече тази сила, което ни помага да направим науката кабала.

Главното е кабала да бъде разпространявана във всички форми, за да може да достигне до всеки човек в Европа. Ние ще адаптираме статиите и ще ги публикуваме в интернет на всички европейски езици в най-интензивна форма. Забавянето е недопустимо, защото в близките година-две ще са решаващи за мира в света.

Светът го чакат още големи сътресения. И за да се премине през тях по правилния начин – за да не ни изхвърлят в пропастта, а обратно, да ни истрелят нагоре към целта е необходимо да се въоръжим с науката кабала. Всичко зависи от вас!

Да се надяваме, че всичките ни ученици от цяла Европа ще вземат участие в конгреса – дори от най-отдалечените места. Очакваме всички там! Искрено се надявам, че накрая нашия глас ще бъде чут.

От урока по статията „Кабала и философия“, 04.01.2011

[31745]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да направя обрат в желанието за отдаване, което се пробужда в мен?

Отговор: Да предположим, че от сутринта съм неумолимо обезпокоен за нещо. Това незадоволено желание предизвиква мисъл, която трябва да успокоя. Аз съм преследван от този проблем, потопен съм в него и търся начин да го разреша.

Аз съм получил всичко това от висшето. Ако моят проблем се отнасят към нещо, което е жизнено необходимо, тогава аз трябва да го реша без да обръщам много внимание на работата с намерението. Най-напред трябва да обезпеча себе си с насъщната необходимост. За това е написано: „Без хляб няма Тора”.

Но ако това не е нещо жизнено необходимо, ако не е нещо, от което се нуждая на животинското, телесно ниво, тогава аз трябва да се опитам да пренеса тази мисъл към правилната форма. Аз съм я получил от Твореца, за да създам правилна реакция към нея. Тя е „помощ срещу Твореца”. Тя е против целта, но в същото време ми помага да реагирам правилно и отблъсквайки се от нея, да се насоча към целта.

Моята цел е сливане с Твореца. Творецът е Добър и Творящ добро и няма никой освен Него. Той ми изпраща всички проблеми и притеснения, за да ми помогне. Затова над моето притеснение, сякаш правя огледално изображение на него, аз се обръщам към Него, който е Добър и Правещ добро.

Аз трябва да достигна до усещането, че моят проблем е помощ, която ще ми позволи да разбера отношението на Твореца към мен, което е противоположно на усещанията, които се пробуждат в мен. Така аз създавам образа на Твореца в себе си. Притежавайки внимателно и правилно отношение, аз ще мога да разбера защо определени притеснения или проблеми са ми били изпратени имено под тази форма. Аз ще видя обратната на нея форма, формата на Добрия и Творящ добро, който я е отпечатал в мен.

Благодарение на тази „инверсия” аз ще се издигна на степен праведник и в някакво отношение ще оправдая Твореца. Правейки това, аз ще попадна на правилния път. Най-важното е да продължавам, без да заспивам в нито едно от състоянията, на фона на отрицателните форми, които Творецът ми изпраща.

Аз мога правилно да реагирам на тях във всяка секунда само ако се въоръжа с подкрепата на обкръжението. Без него моите усилия са епизодични, но с тях аз съм постоянно „в примката”. Групата изцяло определя скоростта на предвижване.

От урока по статията на Рабаш, 04.12.2011

[31707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→