Рабаш, „Шлавей Сулам“. Статия 7, 1988/89 г. „Който не се е трудил в събота вечер …“: Основните усилия се прилагат в работа против знанието, когато човек не знае за кого трябва да работи. Това е много тежко.

Въпрос: Защо е толкова тежко?

Отговор: Защото напълно противоречи на всичко, което съм. Всъщност, то не е просто много тежко, а невъзможно. Няма как да успея със свои сили. Защото нямам никакви средства, за да извърша в разума или чувствата каквото и да е действие над знанието.

Винаги действам, изхождайки от собствените си мисли и желания. А как иначе? Какво друго има в човек?

А за да извърша правилно действие, трябва да се въоръжа с разума на Твореца, а не на творението. Значи ми трябва Неговата глава вместо моята. Как да се сдобия с нея?

Ето защо кабалистите ни дават съвети. Когато човек иска да служи на някой велик, на групата, на приятелите си, той се старае да се отключи от разума и чувствата си, и да приеме вместо тях, разума и чувствата на ближния. С помощта на тези упражнения след това ще изграждаме такова отношение към Твореца.

Тъй като на малкия винаги не му достига „глава”, разум. Самият той не знае как да се уподоби на висшия. Не го разбира. А след това трябва да получи, да приеме част от разума на висшия. Работата с разума на висшия, вместо със собствения е самата вяра над знанието.

Защо именно „вяра”? Нима не е трябвало така и да се каже: „разума на висшия”. Работата е в това, че нисшият придобива главата на висшия, отричайки се от собствения си разум, в свойството хафец-хесед, в свойството отдаване. Иначе не ще може да го направи, не ще може да види действията на висшия и да му се уподоби.

Най-ефективното средство, позволяващо да се придобие мъдростта и величието на новата степен е да се постарае да неутрализира в себе си разума и чувството, за да приеме разума и чувството на ближния, като по-високо, отколкото съм аз. Иначе нараствам само в своето животно – количествено, но не и качествено.

От урока по статия на Рабаш, 03.01.2011

[31584]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Ако не мога да открия мястото на разбиването, тогава няма какво да поправя?

Отговор: Човекът няма какво да поправи, освен разбиването между него и другите хора, със същия стремеж към Твореца. Но, защо точно с хората, които се стремят към Твореца?

Нима не мога да поправя отношенията си с другите хора – в работата, в семейството, на пазара? Наоколо е пълно с хора и всички трябва да постигнат пълното поправяне.

Защо не мога да работя с тях? Защото техните желания, не са за свързване между душите. Всеки от тях, желае единствено да напълни с нещо своето его, а това е животинското ниво на развитието на егоизма – не стъпалото на човека.

Аз не откривам там разбиване. Разбиването е на нивото на човека. А на животинското ниво, няма какво да поправям – там са вежливи, приятни и добри.

Затова, поправянето се отнася само за онези, които се стремят към Твореца. Може да възникне вопросът: „Тогава защо целият свят страда? Защо сега влизаме в глобален, интегрален и разбит свят?”

Защото всички останали хора също трябва да се поправят – в степента, в която могат да се присъединят, да се прилепят към стремящите се към Твореца. Те няма да поправят връзките помежду си на животинско ниво, тъй като тогава ще бъдат подобни на комунистите в Русия. Но накрая, ще бъдат длъжни да се свържат – посредством прилепянето си към нас, а чрез нас – към Твореца.

Ние поправяме само връзките между душите на нивото на човека, подобен на Твореца. Затова, поправянето се отнася само за групите от кабалисти и за тези, които се присъединяват към тях под различни форми – според своите способности.

Затова, Баал а-Сулам пише в края на «Предисловие към книгата «Зоар»», че всичко зависи от Исраел. Исраел са онези, които се стремят към Твореца, усещат ненавист помежду си и трябва да я поправят. От тях зависи цялото поправяне.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 02.01.2011

[31504]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Мъдреците са казали: „Който не се е трудил преди съботата – какво ще яде в събота?”

В нашия свят, времето тече самó. Ние растем, възмъжаваме, остаряваме и умираме – всичко е подвластно на времето. Същото се отнася и за другите закони, които ни водят през живота.

Спрямо нас, управлението се извършва самó по себе си, което означава, че ние се отнасяме към неживото, растителното и животинското ниво на развитие. На чертежа, те са обозначени с цифрата 1 и с черен цвят: човекът изгражда своя живот срещу „ближния” – всичко онова, което е отвън.

По-нататък, започваме да привличаме светлината, връщаща към Източника, работейки в група, и получаваме от нея съсъда на душата. Тогава се обръщаме към Твореца (издигаме МАН) и получаваме от Него помощ (МАД).

И ето, че след всички събития, произшествия, мисли и желания в нас, и в целия свят, започваме да разбираме, че те идват от Твореца, от една Причина. Тази Причина, ни ги изпраща чрез „ближния”, за да можем,  издигайки се над тях, да установим връзка и да направим разчет с Твореца.

Така, преминаваме към втория тип управление и се издигаме над знанието, в което сме се намирали преди това. Работим срещу своя разум и желание – оправдаваме висшето управление, осъзнавайки, че всички негови действия са насочени само към това, да ни издигнат към сливане с Твореца.

Тогава, всички неприятни за нашия егоизъм неща, ни помагат да се извисим, за да изградим над знанието отношение с Твореца.

Извършваме тази работа в течение на „седмицата”, във всички свойства на душата. На шестия ден, стигаме до Есод, който включва всички предходни етапи, и тогава чувстваме, как ближният и Творецът се спояват в едно цяло.  Така се разкрива третия тип управление.

А след това, в навечерието на съботата, навлизаме в четвъртия етап – с очите си виждаме, че управлението обхваща и нас самите. В резултат, когато настъпи съботата, ние сме слети с Твореца над всичко, което е преминато през седмицата.

Така, с малки седемдневни порции, придобиваме общото поправяне на своята душа. Всяка седмица става основа за следващата, докато не стигнем до заключителната събота (шабат шабатон).

От урока по статия на Рабаш, 03.01.2011

[31592]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Може ли с помощта на четенето на книгата „Зоар” да придобием общо, универсално усещане? Това не би ли отменило уникалността на всеки човек?

Отговор: Каква уникалност може да има в момента? Какъв човек?… Ние говорим за твоето „животно”, което трябва да стане Човек.

Ти имаш „магаре” (на иврит „магаре” означава „хамор”, от думата „хомер” – материя) и само една духовна искра в него. Ние искаме да ти помогнем да изкараш тази искра от „магарето” и да я свържеш с останалите искри, мъждукащи над стадото от „магарета”.

Представи си седем милиарда „магарета” и над всяко едно блещукаща искра. Ние искаме да съединим тези искри заедно, а след това да изградим от тях Човек, подобен на Твореца. Само тогава те ще придобият общо усещане на единната душа Адам Ришон.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 03.12.2010

[31596]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Предисловие, статия „Итро”: „Зоар” обяснява реда на образуване на парцуфим на Ацилут: Атик, Арих Анпин, Аба ве-Има, Зеир Анпин, как източникът на всичко, Масахът на Малхут на Мидат а-Дин използва парцуф Атик, действа в Арих Анпин, за да скрие Хохма там… След това, тя обяснява ВАК де Зери Анпин относно шест завеси и украсената завеса – ГАР де Зеир Анпин.

Авторите на книгата „Зоар”  са разкрили реда на връзките между тях, и във връзката помежду си са разкрили парцуфим, светове, свойства и вътрешни разграничавания. Всичко това съществува между човек и останалите.

Когато човек види другите като свързани помежду си, това се нарича свят на Безкрайността. Ако ги вижда като частично свързани, това се нарича парцуфим, които са над него. Така те говорят един с друг, разкривайки всяко свойство и наричайки го „раби Йоси, раби Хия, раби Елизар, раби Шимон”, както и различни картини на природата.

Всичко това са състояния, през които преминават нашите души в процеса на поправянето им. Знам от моя личен опит колко трудно е за човек да обрисува проста картина във въображението си: че няма нищо освен разделените души. Тяхното пълно разделение се възприема от тях като нашия свят. Тяхното частично обединение, включването на желанията едно в друго чрез правилото „Обичай ближния като себе си”, създава усещането за висшия свят в душите.

Тяхното пълно обединение се възприема като света на Безкрайността: безкрайно, неограничено свързване и, съответно, абсолютно напълване от светлината.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 02.01.2011

[31507]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Състоянията „Израел” и „народите на света” непрекъснато се сменят в човек и този процес не зависи от него. Всичко, което той може да направи, е „да натиска газта”, да се стреми напред с всичко, което има. За да направи това, човек се нуждае от силна връзка с групата и неотстъпна мисъл за духовно напредване по посока на отдаване. Така се реализира правилото „Израел, Тора и Творецът са едно”, което е заповедта на Твореца.

Колкото повече усилия полага човек, толкова по-често тези две състояния се сменят. Тук е важно да не позволяваме на някое от тях да ни отклони от пътя, да не искаме да останем в някое от тях, и да не затъваме в някое от тях.

Човек трябва винаги да вижда целта пред себе си и да се стреми директно към нея, дори, ако пътят е крив и неравен. Всеки е движен от собствените му решимот сякаш напредва по криволичещ тунел. Няма къде да избягаш, а само се стремиш напред без да правиш разчети на острите завои.

Може би искаш да спреш, да изживееш сегашното състояние, да го изучиш и да го „обмислиш”. Но това никога няма да помогне. Опитай се да преминеш през всички места с максимална скорост и не се тревожи, ако не познаваш пътя.

Единственият начин да разберем нещо е от висшето ниво. Едно дете никога не знае през какъв стадии на развитие преминава сега. Той разбира само предишните стадии. Затова по-големи деца могат да бъдат инструктори на по-малки. Най-доброто нещо е да се установи такава взаимовръзка между граничещи нива.

Затова ние винаги се стремим само напред, докато не достигнем самия край на поправянето. Само там ще разкрием всички корени, всички първоначални, свързващи и крайни състояния. Когато те се слеят в едно цяло, тогава ще разкриеш системата за момент и ще разбереш всичко. До тогава няма истина, на която да можеш да разчиташ.

От урока по статия на Рабаш, 02.01.2011

[31472]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как може в групата да се придвижим чрез вяра над знанието?

Отговор: Това е напълно невъзможно да се постигне без групата. Или се обединявате с учител по начина, по който е било в миналото, или се обединявате с групата. Но е невъзможно сами да се придвижите.

Когато говорим за взаимоотношенията между човека и Твореца, ние винаги подразбираме наличието на обкръжението. Без него аз нямам над какво да се издигна, нямам нищо за поправяне. Молбата към Твореца е молба за поправяне. Но поправяне на какво? Единственото нещо, което трябва да поправя, е моето отношение към ближния. Това е егоизмът, злото начало, безпричинната ненавист, разбитите келим, разбития Храм.

Затова, само по себе си, ние винаги подразбираме, че човекът се намира в правилното обкръжение, със своята група. Този принцип води началото си от планината Синай, където е било поставено условие: да се обедините като един човек с едно сърце. Само тогава ще получите  Тора и ще можете да се поправите.

Но ако не се опитате да се обедините и да достигнете до поръчителство, тогава какво ще поправите? В този случай вие няма да получите Тора. Условието за получаване на Тора е нуждата от нея. Тя е предназначена само за да поправи връзката между хората.

Затова в нашето време, когато светът е доведен до безизходна ситуация на всеобща взаимовръзка, когато става очевидно, че без правилната връзка между нас цивилизацията ще достигне до своя край, хората ще трябва да използват Тора. Те ще се нуждаят от Висшата сила, силата на светлината, която ще ги обедини.

Това е целта, поради която Тора, кабалистичният метод, е бил разкрит. Всички останали методи не могат да бъдат наречени Тора, защото те не се противопоставят на злото начало. Хората постепенно ще разкрият злото начало в този свят и тогава ще се нуждаят от истинската Тора.

От урока по статия на Рабаш, 02.01.2011

[31476]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Поръчителство, Тора - Няма коментари→

Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Говорейки за реализирането на науката кабала е необходимо да се вземе под внимание, че настоящото ни прераждане в този свят, не е първото. Вече сме преминали през множество прераждания и никой не знае точно през колко е преминал всеки от нас.

В последствие, това ще се разкрие, но казано честно, няма особен смисъл да броим нашите минали прераждания, тъй като всички те са били на неживо, растително и животинско ниво на развитие на желанието за наслаждение.

Изхождайки от това, ние сме се развивали. В началото, сме се намирали на неживото ниво на развитие, после на растителното, усещайки реалността подобно на растенията. След това, всеки от нас се е развивал на животинското ниво, възприемайки действителността подобно на животните.

И така сме преминали през няколко прераждания, докато, както е написано в „Дървото на живота” на Ари и в третата част на „Учение за Десетте Сфирот”, от животинското ниво, през маймуните (междинното ниво между животното и човека), сме стигнали до човешкото ниво в този свят – също във вид на животински организми, но на по-висока степен на развитие от животните.

На човешкото ниво в този свят, ние също сме преминали през множество прераждания, докато не сме стигнали до днешното състояние. И сега, в това прераждане, се занимаваме с особена работа, за да се издигнем на напълно различна ниво, за да разкрием нова, духовна реалност – реалността на Твореца.

При всеки преход между нивата и състоянията, има междинни етапи. Както разказва Ари, между неживото и растителното ниво се намират коралите, съчетаващи в себе си признаците на неживото и растението.

Между растителното и животинското ниво има междинно създание – много малко животно, наречено „полско куче”, което живее в земята, храни се от нея като растение, но неговото тяло функционира като животинско.

Днес се намираме в прехода между човека в този свят, живеещ като всичките седем милиарда души, и нещо духовно. Какво точно представлява това духовно – не знаем, но се намираме по средата.

И за първи път в тези преходи, през които сме преминали от неживото към растителното, от растителното към животинското, от животинското към човешкото, без да осъзнаваме какво се случва с нас и просто сме живели като всички хора в този свят, сега сме длъжни да преминем този преход осъзнато, вземайки участие в него. Ние, сами определяме ще се случи ли той или не, и по какъв начин. И той може да се осъществи само по наше желание.

Това развитие зависи от нас. Преходът е изключително особен. Отличава се с това, че ние сами изграждаме от себе си човека, който е подобен на Твореца.

Затова, за първи път в цялата наша история, в еволюционното ни развитие, на нас ни се разкрива науката кабала. Тя трябва да ни съпровожда в качеството си на инструкция, ръководство за действие, сборник от закони – наука, с помощта на която да извършим този преход. Защото, ако не си го изясним, не го пожелаем и не го изучим – няма да можем да го преминем.

Затова се наричаме „евреи” („иврим” – от думата „лаавор”, да премина), тъй като извършваме преход от състоянието човек в този свят, към нивото на духовния човек, подобен на Адам Ришон – на образа на Първия човек, който някога се е разбил на части и сега трябва отново да го съберем в едно цяло – и мъжката, и женската част в него.

Всичко това трябва да се осъществи в нашата съвместна работа. За тази цел, разполагаме с всички средства, но трябва да ги реализираме – да изучим какво не ни достига, за да станем този Човек, и да го направим.

От 2-рия урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31444]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Развитие на егоизма - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Само като започнем да съединяваме в единно цяло разбитото „лего” Адам Ришон (Първия Човек), ние виждаме, доколко всичко, което се случва с нас в този свят – и най-неприятните и по-приятните събития, насъщни и не насъщни, неизвестно защо случващи се и сякаш случайно – всички те започват да се наслагват по някакъв чудесен начин, всичко се подрежда и идеално си подхожда едно с друго, до най-малките детайли.

Тогава започваме да разбираме необходимостта от всеки натиск и кризата, които светът преживява днес, всички трудни състояния, през които всеки човек преминава в своя живот. Всичко това е предназначено само за да подтикне всеки от нас към това място, към своята мисия, към правилна реализация.

Ако само се вслушаме, какво именно Твореца иска да направи с всеки от нас, ако действително реализираме „Няма никой освен Него”, желаейки Той да извърши в нас Своето действие и всеки път се вслушваме в Него – това е достатъчно.

Но за да чуем, трябва да изпреварим тези свои действия, както е казано „ще направим и ще чуем”. Защото да чуем какво прави Твореца, означава да се намираме на ниво Бина (слухът е нивото Бина, много висока степен). И затова в началото трябва да бъдат действията, както е написано под планината Синай: „Ще направим – и ще чуем”.

Същият този процес трябва да осъществим, стараейки се да се сближим един с друг със сърцата, като един човек с едно сърце, да постигнем взаимно поръчителство, помагайки си един на друг да се съединим. Защото само заедно, като се стремим да съединим между себе си всички наши точки в сърцето, нашите желания, ние строим това разбито кли/желание, наново събирайки го от неговите части, възстановявайки го.

От 2-я урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31439]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Въпрос: Как да постъпим с хората, които самостоятелно са изучавали материала и идват с вече изградени, измислени „аксиоми”, с които те объркват останалите ученици?

Отговор: Групата е длъжна да се изолира в своя кабалистичен център, както зародишът в майчината утроба. Растящата душа се нуждае от защита! Трябва да я заобиколим с грижи като зародиш или малко дете, построявайки около него благоприятна среда, като „Ноев ковчег”.

Докато учениците не са достигнали духовно разкриване и все още не разбират точно какво правят и къде отиват, те всеки път се мятат от една страна в друга, от състояние в състояние, тъй като всеки път в нас се формират различни нови системи. И докато се изграждаме, винаги ще преминаваме през такива неустойчиви състояния, затова не трябва да се намираме под влиянието на няколко фактора, а само на един.

Баал а-Сулам пише в „Статията за завършването на книгата Зоар”, че ако ученикът не се прилепва към учителя, както зародишът се внедрява в майката, и не се обединява с висшия – няма да напредне. Това е закон, действащ и в духовния свят, и в материалния, докато се намираме на етапа подготовка и работим със своите егоистични свойства.

Ако ученикът не прави това, нищо не може да му помогне. Той може да бъде много умен и да притежава забележителни способности – но няма да достигне духовно разкриване. Затова е казано: „Хиляди влизат в учебния клас, а само един излиза към светлината.” И всичко е заради небрежност, нежелание да се следва духа на учителя – този човек, който ти предава духовното.

На мен самия това изобщо не ми е нужно, знаете, че аз не понасям никакво поклонение. Но е необходимо ученикът да развие в себе си такова отношение.

Само в самото начало на пътя трябва да се вземе решение, както е казано: „Човек се учи само там, където го влече сърцето”.

Затова, как ще позволите на някого да влезе във вашия център, в дома ви и да ви обърква? Аз не бих позволил това никога.

Ние така или иначе не можем да определим кой е прав и кой крив – всичко е относително. И ако искаш да се развиваш духовно, не трябва да вярваш на никого – ти си длъжен сам да избереш извора, от който искаш да пиеш. Всеки е длъжен сам да си избере учителя, който да отговаря на въпросите и очакванията му, и може да му бъде наставник в неговото напредване.

От 2-я урок от конгреса в Арава, 31.12.2010

[31428]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→