Страховете много тровят живота ни. Необходими са сили, време и здраве, за да се борим с тях, но никога не успяваме да ги победим окончателно.

От всички наши страхове, може би най-силният е да загубим уважението на другите, да бъдем опозорени. За повечето от нас самоуважението е по-важно от всичко останало на света. Ако го загубим, често предпочитаме да умрем.

Никой друг биологичен вид, освен човека, не притежава този страх. Животните мислят само как да живеят живота си в максимален физически комфорт. Срещайки по-силно животно, те се оттеглят без колебание и със сигурност без смущение.

Обаче ние, хората, можем да решим да се противопоставим на по-силните от нас с надеждата, че ще бъдем уважавани за това или защото се срамуваме да признаем, че сме по-слаби от някой друг. Подобно поведение, водено от потребността от уважение, има бъдещи последици.

Проклятие или двигател на развитието?

Въпреки всички проблеми, които ни носи стремежът към уважение, той е и двигател на човешкото развитие.  Ако не беше желанието да надминем другите, нямаше да развием цивилизация и щяхме да останем същите диваци като нашите предци, които са живели в пещери и са спали на дърветата, от страх да не бъдат изядени от животни.

Да вземем за пример осем годишното момче, което скоро изкачи връх Ел Капитан с баща си. Изкачването на тази 914 метрова скала в националния парк Йосемити, Калифорния, е едно от най-трудните изпитания за алпинистите по целия свят. Какво е накарало бащата на момчето да подложи сина си на такъв риск? Стремежът към слава, преследването на почести. Както по-късно казва бащата: „Каква невероятна седмица! Толкова съм горд със Сам! (това е името на момчето).“

Очевидно за много хора уважението на другите означава много повече от физическото им съществуване, а в някои случаи дори повече от живота на децата им.

Колкото по-далеч преминаваме от животинското ниво към човешкото, толкова повече ценим уважението и толкова по-малко се съобразяваме с физическото си съществуване. Завиждаме на някой, който е постигнал нещо, което смятаме за достойно за признание, защото сами жадуваме за такова признание.

Някои дори завиждат на известни хора, живели преди много поколения като велики владетели или завоеватели. Други искат да станат най-велики в своята област на знание и се надяват постиженията им да се помнят дълго след смъртта им. Понякога желанието за признание дори кара хората да извършват неприлични действия. Но като цяло желанието за уважение не е отрицателно по своята същност.

Във всичко, включително и в желанието за уважение, има положителна цел. В преследването на уважение, ние преразглеждаме и усъвършенстваме нашите ценности и цели. Стремежът към уважение  ни издига от физическите желания към духовните и в крайна сметка ни кара да се откажем от самата си природа, защото се срамуваме от нейния егоцентризъм.

Когато това се случи и егоистичният ни стремеж към уважение ни води до желанието да станем безкористни, ние осъзнаваме, че ако не беше този стремеж към уважение, нямаше да стигнем до такава възвишена и благородна цел.

Тогава страхът ще изчезне

Докато преразглеждаме ценностите си отново и отново, стигаме до осъзнаването, че преодоляването на желанието за уважение и прехвърлянето на вниманието от себе си към другите е най-почтената, забележителна и достойна цел. Човек, който е стигнал до това, вече няма да преследва уважение и ще избегне проблемите, свързани с това желание.

Освен това такъв човек ще бъде добър с другите, не за да спечели уважението им, a защото самата доброта е най-достойното за уважение качество.

Обществото ни внушава всякакви представи за това, какво е достойно за уважение и какво не. И често, действайки съгласно тази представа, вредим на себе си или на другите.

Но човек, който се издига над зависимостта от уважението на обществото, няма да бъде повлиян от мимолетни негативни представи за това, което е достойно за уважение. Такъв човек ще чувства, че подчинението на собствения егоизъм е най-нечестното състояние, а грижата за другите е достойна за най-голямо възхищение.

Когато извършването на забележителна постъпка само по себе си подтикне човека към действие, страхът ще изчезне и светът ще стане прекрасно място за живот.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание, Възприемане на реалността, Интегрално възпитание - Няма коментари→

В наше време светът се променя толкова бързо, че не успяваме да следваме промените. Освен това скоростта на тези промени нараства експоненциално.

Постоянно се появяват много нови технологии. Всяка от тях обещава да направи света по-добър, но като правило тяхното въвеждане води до негативни последици за околната среда. Безконтролното добиване на полезни изкопаеми за производството на суровини води до изтощаване на земята. Добавете към това замърсяването на въздуха, водата и почвата, от които зависи живота на Земята, включително на нашия с вас и обещаното благо вече не е толкова привлекателно.

Въпреки това, независимо дали ни харесва или не, промените все още се случват и не е по силите ни да спрем този процес. Виждаме, че климатът става все по-неустойчив и агресивен. По целия свят пламват войни, които могат да доведат до катастрофални последствия в планетарен мащаб. Икономиките се сриват една след друга поради рязко покачващите се цени и задаващият се дефицит. И това е само на повърхността.

Хаос или ред?
За да разберем какво се случва с нас днес и как да се справим с него, трябва да разберем каква е целта на тези промени. На първо място е необходимо да се определи тяхната посока.

Общоприето е, че хаотичните промени водят до ентропия, както научно се нарича пълният хаос. В действителност обаче промените, които наблюдаваме в природата изобщо не са хаотични, напротив, всичко се движи към хармония и баланс. Тоест към по-равномерно разпределение на всички нейни части, в това число и на хората, тоест ние с вас.

Защото затворената система може да съществува само когато е в състояние на равновесие. А дисбалансът предизвиква в нея сили, които се стремят да я доведат до състояние на равновесие. И когато това се случи, всичко се успокоява, точно както вятърът се  успокоява, когато плътността на въздуха стане по-равномерна и разликата в налягането изчезва. Следователно това, което учените смятат за ентропия, всъщност е ред от по-високо ниво.

Единствената константа в нашия живот
Нашата вселена е възникнала в момент на най-малко равновесие. В един момент налягането е надвишило прага на задържане и точката, в която е била компресирана вселената, е избухнала. Оттогава всичко се движи към увеличаване на баланса и хармонията. Това представлява еволюцията. Тоест целта на всичко, което се случва, е да ни доведе до състояние на хармония.

И тъй като това ние не го усещаме (или не искаме да го усетим), природата продължава да ни тласка с катаклизми към равновесие. Така че единственото, в което можем да бъдем абсолютно сигурни е, че днес няма да бъде като вчера и утре няма да бъде като днес. Промяната е единствената константа в нашия живот.

Природата не се предава
Защо не можем да видим този процес като хармонизиране и считаме случващото се с нас за хаос?

Факт е, че ние активно се съпротивляваме на този процес. Нашият егоизъм иска да остане в рамките на познатото и да усеща промените безопасни и контролируеми. Но тъй като светът не се държи така, както ни се иска, ние се опитваме да го променим. И когато се провалим, чувстваме света враждебен.

Ние се борим с природата, но тя няма намерение да се предава. Когато се опитваме да задържаме развитието ѝ, в нея се натрупва налягане, което в крайна сметка се взривява и ние не знаем как да го избегнем. Докато ако оставим промените да се случат с естественото им темпо, няма да ги усещаме враждебни.

Хармонията и балансът обаче са последното, което иска нашият егоизъм. Нашият егоизъм иска да бъде независим и неповторим. Той иска всичко да се върти около него. И това отново противоречи на стремежа на природата към баланс и ни води до конфликт с нея.

Светлина в края на тунела
Но колкото и да се напрягаме, природата все пак ще ни принуди да играем по нейните правила и ще доведе всичко да пълно равновесие. Днес все още се надяваме, че ще се появят мъдри владетели, които ще подредят всичко както трябва. И не разбираме, че самата концепция за власт в ръцете на малоброен елит противоречи на хода на еволюцията и затова е обречена на провал.

Въпросът не е  кой ще управлява, а как ще управлява, каква ще бъде целта на това управление. В природата няма вертикална власт и затова тя не трябва да съществува и в човешкото общество.

Всичко, което съществува в природата, е равновесие и хармония. Затова ако  приведем обществото в съответствие с начина, по който е организирана природата, ще видим светлина в края на тунела. Ще почувстваме, че природата ни подкрепя и животът ни ще се превърне в приятна разходка.

Но ако продължим да вървим срещу природата и да изстискваме сокове от нея и един от друг, то и природните катаклизми като ответна реакция, и нашите войни един с друг ще бъдат все по-интензивни и кръвопролитни. Докато тези, които оцелеят в този хаос не се откажат от своя егоизъм и не се съгласят, че равновесието и хармонията с природата и един с друг са единственият възможен начин за съществуване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

„Истината е в очите на гледащия“ гласи известна поговорка. И съм сигурен, че всеки неведнъж  се е убеждавал във валидността на това твърдение.

Когато се убедих за пореден път, останах разочарован, защото разбрах, че истината изобщо не съществува. Особено в епохата на фалшиви новини, когато е почти невъзможно да се различи истината от лъжата.

И така, как можем да определим на кого да вярваме? Как да намерим истинския път, когато всичко около нас изглежда лъжливо?

В кабала е дадено много просто определение за истината. Истината е грижата за другите. Твореца е свойството любов и отдаване и Той е създал света от любов към всички творения. А истина (на иврит „емет“) е едно от имената Му. Следователно истината е Твореца, тя е доброто отношение към другите. И всяко друго отношение към хората е малко или много лъжа.

Добротата, грижата за другите означава, че се отнасям към хората сърдечно и с любов, грижа се за тяхното благо. В същото време в началото не е нужно да знам какво е добро за тях и какво не.

Въпросът не е в това, какво знам и какво не знам, а как се отнасям към тях. И въз основа на моето отношение, показвайки грижа за другите хора, ще зная точно как да се отнасям към тях по начин, който е в тяхна полза. Наистина в тяхна полза.

Това не е лесно, защото нашата изконна природа е егоизъм, който ми заповядва да се грижа само за себе си. При това той е толкова коварен, че дори не ми хрумва, че когато се грижа за другите, го правя за мое добро. И ако ми дойде такава мисъл, егоизмът веднага ми подсказва как да скрия истинските си намерения. Не е много приятно да осъзнаеш, че си егоист.

Оказва се, че единствената истинска реалност в нашия свят е лицемерието. В крайна сметка ненапразно се казва, че само децата и пияниците казват истината.

Не всичко обаче е толкова мрачно. Можем да опитомим вродения ни егоизъм и да станем наистина искрени, добри хора. Вярно  е, че не можем да го направим сами.

За да го направим, трябва да създадем социална среда, макар и малка в началото, в която постоянно да виждам примери за доброта. Да виждам, че има хора, които са по-мили и добри от мен. И завистта към тях ще ми помогне да преодолея сегашното си егоцентрично отношение, сякаш да се издигна над него. И аз също ще започна искрено да се грижа за другите.

Нищо, че в началото тази грижа няма да бъде напълно искрена. Тя просто не може да бъде различна, защото такава е нашата изконна природа. С течение на времето обаче ще се научим да използваме егоизма си в полза на другите хора.

Главното е да започнем да действаме в тази посока. И тогава ще видим как самият Творец ще започне да ни помага. Ще се появат сили, разбиране, искрени чувства.

Промяната ще започне да се усеща в цялото общество. То ще става все по-доброжелателно. Омразата и агресията ще изчезнат, любовта и грижата за ближния ще ги заменят. И всеобщото благоденствие от утопия ще се превърне в реалност.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Вълна от небивала жега покри планетата. В Европа навсякъде пламват пожари, броят на починалите от жегите вече е хиляди. Само в Испания и Португалия, са регистрирани повече от 1000 смъртни случая, предизвикани от жегите без да се броят тези във Франция и Италия.

Във Великобритания жегата счупи всички температурни рекорди. В страната е обявена максимална степен на опасност. В Лондон пожари, причинени от необичайната топлина, унищожиха 41 къщи за един ден. На практика вече сме стигнали до извода, че земята буквално гори под краката ни.
Учените спорят и кой е прав?
Според някои учени, ако не спрем да отделяме парникови газове, топлинните вълни ще зачестят и ще бъдат придружени от по-високи температури. Не всички обаче са съгласни с тези изводи.
Повече от хиляда учени от цял свят подписаха „Световната декларация за климата“, призоваваща за прекратяване на паниката. Според тях емисиите на парникови газове нямат толкова драматичен ефект, какъвто се опитват да представят политиците, които печелят точки от „спасяването на човечеството“.
В документа се казва още, че глобалната борба срещу въглеродния диоксид е просто глупост, тъй като CO2 изобщо не е замърсител. Допълнителният въглероден диоксид във въздуха допринася за растежа на глобалната растителна биомаса и увеличава добивите на селскостопанските култури в целия свят.
Мога да кажа, че в този спор и двете страни са прави, но само частично. Човешката дейност наистина оказва сериозно влияние върху климата и върху планетата като цяло, но не индустриалната дейност, а вътрешната. Нашите мисли, нашето отношение един към друг – това е основният фактор, който влияе върху всичко, което се случва с нас и планетата.
Планетата не е изгорена от пожари
Според Кабала светът е устроен като пирамида, на върха на която се намираме ние, човечеството. И това, че сме на върха на пирамидата на творението означава, че всичко, което правим, се спуска според пирамидалната структура отгоре надолу. И достигайки най-ниското, неодушевено ниво на реалността, нашата дейност я променя. Но това е само следствие от отношенията ни един към друг и към света.
Ние не го усещаме, но отношенията ни пряко влияят върху това, какъв ще бъде животът на нашата планета. Ако излъчваме враждебност, това създава негативни промени в цялата система, което се проявява и във все по-екстремни климатични и геоложки явления.
С други думи, когато човешките взаимоотношения излязат от равновесие, всичко излиза от равновесие. И ако отношенията ни станат екстремни, всичко става екстремно. Когато станем жестоки, всичко става жестоко. И обратното, ако започнем да се отнасяме един към друг с любов, цялата природа се успокоява, на всички нейни нива.
Но засега виждаме, че всяко лято последствията от връзката между нас и света стават все по-екстремни. И така ще продължи, докато не осъзнаем факта, че във взаимосвързаната йерархична система, в която съществуваме, който и да е отгоре, определя състоянието на останалата част от системата. С други думи, затова че целият свят е в треска, само ти и аз сме виновни. Нашата неприязън и ненавист един към друг.
Променете омразата с любов
Всъщност бяхме по-добри, отколкото сме днес. Просто преди бяхме по-малко и съответно имаше по-малко елементи, които излъчват враждебност. И освен това в миналото отношенията между хората са били по-малко токсични, отколкото днес. И въпреки че днес има по-малко войни от всякога, нивото на подозрение и отчуждение между хората се е увеличило многократно и продължава стремително да расте.
Вече е достигнато такова ниво, че хората не могат да се доверят дори на членовете на семейството си. Вижте колко много станаха разводите, домашното насилие и насилието в обществото. Всичко е на рекордно високо ниво.
Дори интернет, който привидно сме измислили, за да събираме хората, се използва за заблуда, експлоатация и злоупотреба с тях. Световната мрежа е ясно доказателство, че всичко, което създаваме, дори и с добри намерения, в крайна сметка се използва от нас един срещу друг.
Така че няма какво да се учудваме, че природата реагира негативно на нашата негативност. Затова, ако искаме времето да стане по-хладно, ледниците да не се топят и бурите да утихнат, трябва да охладим нашия огъня и да успокоим бурите между нас.
Взаимна грижа, взаимна отговорност или поне осъзнаването, че зависим един от друг и пряко влияем върху всичко, което се случва на планетата – от това се нуждаем, за да спре земята да гори под краката ни, а омразата в сърцата ни да бъде заменена с любов.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

Един от най-сложните въпроси, който съпътства човечеството през цялата му история е: защо най-разумният вид живот на планетата не може разумно да управлява живота си?

След всяка катастрофа, след всеки катаклизъм и огромно бедствие ние анализираме, разсъждаваме и правим изводи, напразно опитвайки се да разберем как можем да избегнем повторението им. И всеки път задължително отново попадаме в същия капан на суета и недалновидност, които ни водят до поредната беда.

И така, защо най-разумният вид същества на Земята продължава да върви по пътя на безумието, неспособен да установи щастлив живот за себе си?

Да опознаеш цялата вселена

Изненадващо, отговорът на този въпрос не е в нашия характер, нито в нашата интелигентност. Отговорът е в нашата цел, целта на нашето съществуване.

Ако се развивахме според законите на Дарвин за еволюцията, тоест естествено, нямаше да правим грешките, които правим. Бихме били като животни, които знаят кога и какво трябва да правят, затова много видове са живели и оцелели  милиони години с много малко промени.

Но освен физическото съществуване, човечеството има и друга цел – ние трябва да опознаем цялата вселена. Да разберем защо съществува, как се е зародила, защо и как постига целта си.

А за да разберем как всичко е устроено и работи, трябва съзнателно, по свое желание да се свържем с всичко, което съществува във вселената. Виждаме как еволюцията напредва от простото към сложното, от едноклетъчното същество към трилиони клетки, работещи в синхрон, за да поддържат сложни организми, като нашия например.

Така и нашето съзнание трябва постепенно да еволюира от зацикляне само върху себе си до грижа за цялото човечество, за цялата планета и накрая за всичко съществуващо. Разкривайки при това Твореца, Висшата сила, която стои зад цялата тази външна картина на заобикалящия ни свят, който ни се струва хаотичен, разединен и без цел.

Крайната цел на хаоса

Но това е целта на хаоса. Целта му е да ни накара да осъзнаем глупостта си. Която е в това, че упорито отказваме да видим вече очевидния за мнозина факт – всички ние, цялото човечество и цялата вселена сме свързани в единен организъм.

И независимо дали ни харесва или не, но ние, точно ние сме отговорни за всичко, което се случва в света. Всички заедно и всеки поотделно. И ако не осъзнаем тази взаимосвързаност и взаимозависимост и не започнем да се държим по правилния начин, ще разрушим всичко.

Но, за съжаление, все още не го осъзнаваме и се държим така, като че ли нищо не зависи от нас. Всъщност така се държат животните, които просто следват инстинктите си. Но те не вредят на общата система на природата. Всяко от тях действа на своето ниво, без да нарушава връзката между нейните части.

Ние следваме капризите си и правим всичко, което ни хрумне. Разумът ни отказва да признае взаимосвързаността и взаимозависимостта на всички части на заобикалящата ни действителност и дори се съпротивляваме заради нашето его.

Затова вярваме, че можем да игнорираме всичко и всички и правим каквото поискаме, като по този начин внасяме дисбаланс в природата. И резултатът е този хаотичен, объркан свят, в който живеем, където всеки се опитва да наложи волята си на другите и дори да ги унищожи.

Като един човек с едно сърце

Положението е толкова лошо, че докато не осъзнаем нашата обща взаимосвързаност и предназначение в общата система на мирозданието и не започнем да го изпълняваме, нямаме шанс да се доближим до правилното възприемане на себе си и на света. Няма да можем нито да разберем света, в който живеем, нито да разкрием по какви закони всъщност съществува и защо.

Днес стигнахме до състоянието, когато физическото ни съществуване зависи пряко от духовното ни развитие. А то е в нашето обединение като единен организъм, който кабалистите са описали „като един човек с едно сърце“. От това зависи дали бъдещето ни ще бъде светло и безоблачно.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

Колко щастливо бихме живели, ако можехме да видим как всъщност ни влияе отношението ни към хората и света около нас. Както негативното, така и позитивното.

Но по някаква причина е скрито от нас. И продължаваме да се държим безразлично към другите без да разбираме, защо изведнъж светът стана толкова враждебен.

А работата е там, че намирайки се в затворената система на природата, ние сме нейната основна част. И природата реагира на нас по съответния начин. Ако човек разпространява негативизъм около себе си, той получава отговор от системата. Например коронавирусът, който ако изчезне, ще се смени с друга беда.

Все пак системата е фокусирана върху нас и затова няма шанс да се откупим от нея с малко кръв. Все пак ще трябва вътрешно да пораснем, за да отговаряме на нейните изисквания, да бъдем нейна интегрална част, съзидаваща, а не разрушаваща и внасяща дисбаланс с поведението си. Затова ако не се вземем в ръце, може да заплатим ужасна цена.

Абсолютът не приема оправдания

В крайна сметка природата по своята същност е абсолют, неизменност. Ако човек стъпи на покрива, тя няма да се смили и да отмени за секунда закона за гравитацията. И въпреки, че отчита нашето развитие и нашия избор, тя изобщо не ги отчита по начина, по който си представяме.

Природата не приема оправдания. Тя съди не по това, което сме, а по това, на което сме способни със съзнателното усилие, което отличава човека от животното. И няма да ни позволи да се върнем в миналото.

Старият свят приближи своя залез, имам предвид края на егоистичните отношения между нас. Можем да опитаме да продължим да ги практикуваме, но в системен смисъл те приключиха. Сега ни носят само вреда, само разрушение, само болка. С други думи, те увеличават дисбаланса в природата с тежки последици. И ако днес не извлечем уроците с желание за промяна, то утре ще ги научим с горчиви сълзи.

Отлагането е като смърт

В крайна сметка всичко зависи от нашия стремеж към единство, към добра взаимосвързаност. Когато го приемем и започнем да го реализираме, цялата система ще ни помогне. Но не по-рано. Отлагането само влошава нещата, оправданията са безполезни.

Обаче това изобщо не означава, че сега трябва да се побратимявам с някого, да тичам на помощ на някого, да жертвам, да утешавам. Не. В крайна сметка аз съм човек, короната на творението.

Аз влияя на системата с моето отношение, с мисълта ми за другите. А физическото действие вече е следствие, резултат от моята вътрешна работа.

Сега гледам света, хората около мен и малко от тях харесвам наистина. Някои са ми противни, отвратителни, някои тайно или явно мразя. Или да кажем, че не мога да понасям. Като цяло милиардите хора нищо не значат за мен, не предизвикват нищо в мен, освен сметки за полза или вреда. И сега какво?

Сега има над какво да работя. Сега мога да се хвана за тези мисли, за негатива към другите и да не го пускам в системата. Разбира се, аз изобщо не съм ангел и все още не съм станал по-добър, но спирам посланието си на изхода. Вече не съм готов да заразявам системата с моя „вирус“.

В кабала това вътрешно действие се нарича „съкращаване“ и е много трудно. Ако полагам подобни усилия, разбирайки моята роля в общата мрежа, вече е стъпка напред, заявка за зрялост. Защото започвам от себе си, а не от другите, започвам от корена, а не от следствието. Вече не съм дете и системата реагира положително на това. Особено, ако не съм единствен.

Системен ефект

Разбира се, това не е просто. Не мога просто да започна да се отнасям добре с другите. Не мога да се убедя, че грешните са прави. Природата ми е по-силна от мен и ще надделее. Но когато осъзная, че работата не е в тях, а в мен, получавам помощ от самата система. Моят мъничък положителен импулс се връща към мен стократно, точно както  негативът се връща с  коронавируса.

Системата е обвързана с човека. Той върви в неравновесие – тя върви в неравновесие. И обратното, когато той се устремява към равновесие, тя се устремява заедно с него на всичките си нива.

Затова най-важни са мисълта, намерението, отношението. Самата мисъл за отдаване вече е действие, а практическото действие просто го завършва, когато е необходимо. Така преминавайки от отрицателни към положителни мисли, спасяваме всички, целия свят от цялото зло.

Това изобщо не е преувеличение, а системен ефект, резултатите от който ще видим много бързо, само ако започнем да действаме вътрешно. Няма нужда да търсим възможности, ресурси, гръмки лозунги, демонстрации. Трябва само да разбираме общата картина и да намерим в себе си точката на прилагане на усилията.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

От незапомнени времена човечеството иска да погледне „отвъд хоризонта“, да разкрие тайната на произхода на живота. Най-добрите умове на човечество се отдавали на това, изразходвани са огромни средства и усилия, но тайната за произхода на Вселената остава неразкрита.

Съвременните технологии многократно разшириха възможностите на човека в познаването на света около нас и опитите за разгадаване на битието стават все по-чести. Един от тях е създаването на космическия телескоп от ново поколение „Джеймс Уеб“, наречен така в чест на втория ръководител на НАСА.

Разработването на новия телескоп отне 24 години, бяха изразходвани 10 милиарда долара и накрая той беше изстрелян в космоса. НАСА планира да замени остарелия телескоп „Хъбъл“, който е в космоса вече 30 години.

Историческо откритие

Новият телескоп е 100 пъти по-мощен от „Хъбъл“ и предаваните от него снимки са много по-ясни от всички, получени преди него. „Уеб“ вече направи откритие, което научната общественост определи като историческо. Той откри най-старата галактика във Вселената, която е на 13,5 милиарда години. Тоест е възникнала само 300 милиона години след Големия взрив.

За учените това беше повод за огромна радост. „Уеб“ е специално проектиран да ни покаже първите галактики, образувани след Големия взрив. „Написахме историята на Вселената за 14 милиарда глави, но тази първа глава липсваше“, каза астрофизикът на НАСА Амбър Стоун.

Телескоп от нов тип

Не се съмнявам, че снимките на новия телескоп наистина изглеждат потресаващо и новите открития са точно зад ъгъла. Но колкото и мощни да са инструментите на „Уеб“, те не могат да открият силите, създали Вселената и нас. Дори ако успеем да стигнем до началния момент на Големия взрив.

За да открием силите, създали материалната вселена, се нуждаем от съвсем различен тип телескоп. И неговото действие не е основано на получаване, а на отдаване.

В космическия телескоп входящата светлина се отразява от огледала и се фокусира в централна точка, създаваща изображение. По подобен начин силите, създали Вселената, също могат да бъдат открити чрез обединение, но само обединение на силите на отдаване, а не на получаване.

Тези сили идват от по-висш от нашия, материален свят, ограничен в рамките на личните интереси. И именно тези сили, лишени от егоистични намерения, пораждат живота.

Силите, действащи въз основа на егоистични мотиви не могат да създадат нищо положително. Те могат само да поглъщат, като черна дупка. Животът се създава само от силите на любовта, силите на отдаване. Вижте как силата на любовта на майката вдъхва живот на още нероденото бебе.

По същия начин духовните сили, силите на любовта и отдаването, в които няма дори намек за егоистичен стремеж, създават и поддържат живота във Вселената и самата Вселена.

Честотата на безкористната любов

Ние още не усещаме тези сили. Нашият егоизъм не ни позволява да го направим. В крайна сметка цялото ни възприятие е изградено според закона за подобие по свойствата. И нашите сетивни органи възприемат само онова, което съответства на диапазона на тяхното възприятие. А силите на отдаване са абсолютно противоположни на егоизма и затова не сме способни да ги почувстваме.

Но ако създадем отношения между нас на основата на отдаване и безкористна любов, ще съответстваме на силите, създали Вселената и ще можем да ги открием. Както радиоприемника приема радиовълни, настройвайки се на съответните им честоти.

Така че само след като се издигнем над личния егоизъм, създавайки правилна „честота“, веднага ще открием силите, съществуващи на тази „дължина на вълната“ и ще можем да започнем да взаимодействаме с тях, да изучаваме тяхната природа, посока, свойства…

Тогава ще разкрием, че всички тези сили идват от един източник, от Твореца. И придобивайки ги, ставаме подобни на него. Но можем да го направим само заедно, обединявайки се над разединяващия ни егоизъм.

Тогава ще разберем как можем да поправим грешките и да приведем живота си в съответствие със силите, които го създават. И ще можем да изградим нашето общество така, че да бъде стабилно, безопасно и благоприятно за всички.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Мисъл и желание – дисбалансът между тези две системи създава много проблеми. Човек, който е неспособен да ги контролира, в крайна сметка се откъсва от реалността. Изчезва в алкохола, наркотиците, затваря се в себе си. Опитвайки се да контактува възможно най-малко с външния свят, той развива защитни модели на поведение, ограждайки се от околните със стена от безразличие, лицемерие, презрение…

Как да се научим да съчетаваме правилно мисълта и желанието така, че да не си противоречат, а де се допълват?

Силата на мисълта
Човечеството се развива в продължение на десетки хиляди години и главното в нашето развитие е силата на мисълта. Точно способността да се мисли, основно отличава човека от останалите нива на природата: неживо, растително и животинско.

Като цяло умственото ни развитие трябва да съответства на физическото. Ако интелектът надвишава физическите възможности, тялото е болно от нещо. И обратното, ако човекът е физически развит, но няма съответните умствени способности, той може да представлява опасност за обществото. Представете си какво може да се случи, ако възрастен спортист е с разум на двегодишно дете.

Следователно мисълта и желанието винаги трябва да съвпадат, да се съпоставят. Силата на мисълта не трябва да надвишава физическите възможности, а физическите възможности не трябва да надвишават силата на мисълта. Ако това условие е изпълнено, човек е в хармония със себе си. Той може да реализира своите желания и в същото време да разбира кои от тях си заслужава да реализира, а кои не.

По този начин зад силата на мисълта стои разбирането: какво искам, кои желания мога да реализирам и кои не мога, а кои изобщо не си струва да реализирам. Тоест мисълта обслужва желанията, които формират основата на моето Аз.

Именно мисълта разкрива какво искам. Тя сортира желанията, проверява ги и дава резултат: „Това са желанията, които трябва да реализирам. Някои веднага, други по-късно, а останалите в по-далечно бъдеще“. Мисълта също и отхвърля някои желания: „Това е много опасно. Не си струва да се заемаш с него, ще си навлечеш нещастие, срам и други проблеми, чак до болести и смърт“.

Мисълта сортира всичко: тези желания са лесни, а тези трудни, тези са дългосрочни, а другите краткосрочни, тези зависят само от мен, а тези и от обкръжението.

С една дума, мисълта не действа сама по себе си, тя сякаш се издига над желанията и ме насочва към правилна реализация на тяхната полезна част. Невъзможно е мисълта да се разглежда самостоятелно, изолирана от реалността. Мисълта е предназначена просто да ми помогне да управлявам желанията си.

С помощта на мисълта мога да култивирам някакво желание така, че то да се засили, да изпъкне, да придобие важност, да ме притисне. И обратното, мога да отслабя, да „умъртвя“ желанието ако се убедя, че е непродуктивно.

По този начин, въпреки че мисълта е продукт на желанието, когато управлявам мисълта, мога да управлявам желанието. Но именно желанията са моето вътрешно Аз. И всъщност да научиш човека правилно да използва желанията и мислите, означава да го формираш. В крайна сметка всичко останало е само резултат от дейността на този механизъм.

Управление чрез мисълта
Това разбиране има дългосрочни последствия. Например, ако искам да откажа тютюнопушенето, мога със силата на мисълта да се убедя, че този навик е изключително вреден за мен. Разглеждам различни илюстрации, чета статистики за болестите и смъртните случаи от тютюнопушене, давам на моето желание такива доказателства, които вместо с удоволствие да го напълнят със страх. И постепенно обезсилвам желанието си да пуша.

По същия начин мога да управлявам всичко области на живота. Има много случаи, когато хора, които мислено се настройват за положителни промени, наистина ги получават.

Разбира се, ще бъде трудно да се пренастроим сами. Човек се нуждае от група съмишленици. Все пак всички си влияем, независимо дали искаме или не. Следователно много зависим от обкръжението, което избираме.

Организирайки за себе си група хора, които искат да се научат как правилно да използват силата на мисълта, човек всъщност придобива власт. Понеже силата на мисълта е силата на властта. Властта на човека над себе си, на човека над човека…

Кабала отива още по-далеч в това отношение утвърждавайки, че чрез силата на мисълта можем да придобием сила, контрол над нашата взаимовръзка с универсалните, духовни сили на природата. Те са тези, които ни водят през живота. Следователно след като се научим с помощта на мислите да управляваме желанията си, можем коренно да променим живота си и да заживеем в абсолютна хармония със себе си и света около нас.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Генът е единица за наследственост в живия организъм, а геномът е съвкупността от цялата ДНК, която носи цялата информация за живия организъм. Какво представлява геномът на душата?

Отговор: Нашият свят се състои от всякакви физически сили, работещи по такъв начин, че всяка иска да доминира над другата. Мрежата от тези сили, преплетени на ниво нежива, растителна, животинска и дори човешка природа, тоест мислите и чувствата, е егоистична, в която всяка иска да подчини другите.

А има сили, които действат в обратен ред, само че ние не ги забелязваме, не ги виждаме, не ги усещаме. Те действат в обратна посока и са готови не да се състезават помежду си, а да спазват определени взаимодействия, да си помагат. Ние обикновено наричаме тези сили духовни, защото не наблюдаваме такива сили в материалния свят.

Ние виждаме плюс и минус, но това са материални сили. Но отношенията между хората могат да бъдат положителни и отрицателни.

Нашият свят е съвкупност от отрицателни сили, защото го възприемаме по този начин. А ако поискаме да усетим неговата втора, положителна половина, тоест, положителните отношения на силите и мислите един към друг, тогава би трябвало да се променим.

Науката кабала обяснява как да се променим, за да започнем да чувстваме положителните сили, тоест силите на доброто, правилното отношение един към друг, обединението на един с друг. Това е целта на изследванията в кабала: как го правим, изучаваме, как достигаме до това и се развиваме в него.

[300360]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Има мнение, че любовта, бурята от чувства и други подобни са за младите. Че хората на средна възраст вече не трябва да се занимават с подобни „глупости“. Но това изобщо не е така.

На четиридесет години дори е по-лесно да се намери истински партньор в живота, отколкото например на двадесет, защото има по-голяма вътрешна готовност за брак. Изглежда, че в зряла възраст е по-трудно човек да реши да пусне непознат в своя вече установен живот, но всъщност е обратното.

В крайна сметка младите хора са по-податливи на натиска на обществото, а с годините човек се освобождава от него. Той вече не се интересува от мнението на заобикалящите го: какво ще помислят, какво ще кажат за него. Той, разбира се, има свои навици, но те са свързани с обикновения живот.

Когато дойде прозрението

Най-важното тук е да се освободим от натиска на обществото, от наложените ни стандарти и ценности.  За възрастният човек е много по-лесно да го направи. Той вече разбира, че всички тези „ценности“ са пълна измама. Докато младите хора се опитват да бъдат в съответствие със стандартите на средата.

Точно в зряла възраст човек иска да коригира в живота си това, което не е успял в младостта си, да подреди живота си по-правилно. Неслучайно в наше време продължителността на живота се удвои. Само преди сто години средната продължителност на живота беше около четиридесет години, а днес е около осемдесет. Точно затова са ни дадени тези години, за да започнем живота си отново и да имаме време да направим корекции.

В младостта си мъжът вярва, че ако е сам, ще успее да си осигури комфортен живот по най-простия, най-бърз и надежден начин. Дългосрочната връзка с жена, когато ще бъде принуден да се съобразява с нея, ще му създаде много допълнителни проблеми. Затова предпочита леки краткотрайни връзки, които не го задължават с нищо.

Има едно но

Всичко в неговите сметки би било правилно, ако не беше едно нещо – нашата природа е желание да се наслаждаваме. И с течение на времето човек открива, че самотата не може да му осигури удоволствието от живота, на което е разчитал. И тогава той започва да усеща огромна празнота в себе си, която не може да запълни, когато е сам.

Той трябва да напълни някой друг и да получи наслаждение от това, а този друг да напълни него и с това също да се наслади. С други думи, човек има нужда от любов, от вътрешна, духовна близост с другия човек. Когато всеки сякаш живее в другия.

И ако човек осъзнае всичко това, всичко останало ще се подреди. Той няма да се интересува дали жената има деца от друг брак, дали е по-възрастна от него с десет години или по-млада с двадесет, всичко това няма да има никакво значение. Способността да напълни най-вътрешната му потребност, макар и засега по най-егоистичния начин, ще бъде толкова решаваща за него, че той ще избере само тази жена.

А фактът, че съдбата ще му донесе заедно с нея чужди деца и някакви други трудности, очевидно самата ситуацията му дава  възможност най-добре да се напълни. Следователно, наслаждавайки се на връзката с жената, човек ще приеме всички съпътстващи фактори като естествен ход на нещата.

Освен това доброто му отношение към децата на неговата избраница ще му достави допълнително удоволствие. А когато обичаш, точно към това се стремиш. И жената на свой ред ще иска да достави удоволствие на съпруга си. Това взаимно желание ще създаде синергията, която в крайна сметка многократно ще засили любовта.

Любовта ще покрие всички прегрешения

И тогава, както е казано от кабалистите, любовта ще покрие всички прегрешения. Всички проблеми, неудовлетвореност и недоразумения отминават, когато между хората възникне любов. И на каквато и възраст да е човек, влюбвайки се става тийнейджърът, който е бил когато се е влюбил за първи път. И зрелите хора ще предприемат тази стъпка дори по-лесно, отколкото младите. Всъщност те дори са по-големи деца от самите деца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание, Възприемане на реалността, Мъжът и жената - Няма коментари→