Търсенето на щастие съпътства човечеството от самото му създаване, а напоследък това се превърна в тенденция. По тази тема има огромен брой  книги, курсове, семинари, но за повечето хора щастието си остава непостижима мечта.

В книгата си „Еклесиаст“ цар Соломон казва, че търсенето на щастие винаги върви ръка за ръка с търсенето на истина. Но на кого днес е  нужна тази истина? И за каква истина можем да говорим, ако всяко поколение създава за себе си правила, според които определя какво се нарича истина и какво лъжа, кое е добро и кое е зло, какво е удоволствие и какво е страдание?

Преди 100-200 години да имаш работа, дом, семейство и деца се считаше за щастие. Ако човек можеше да осигури за семейството си храна и покрив над главата, той беше щастлив. Не искаше нищо друго, освен това. И ако освен ежедневните дрехи имаше допълнителен костюм, това беше просто прекрасно!

После, за дрехите имаше  нужда от гардероб. В началото малък, по-късно личен, а накрая и отделен гардероб в своята стая. И не само това, много хора вече се нуждаят от гардеробна стая!

Каквото е било, такова и ще бъде.

Всъщност, днес на практика сме стигнали до предела на задоволеност, а човек все още е зает с консуматорство. Животът ни се превърна в безкрайна гонка. Преследваме удоволствията, но къде намираме  време за тях?

Живея в район, чието население е от средната класа. И виждам как в 7 часа сутринта съседът тича към колата си с детето, в едната ръка и с чаша с кафе в другата. Поставя кафето на капака, настанява детето в колата, води го на детска градина и бърза за работа.

Връща се в вкъщи най-рано в 8 или 9 вечерта. Кога той се чувства щастлив? Когато излиза с приятели веднъж седмично? Или когато веднъж в годината отива на почивка в чужбина за една седмица? Къде всъщност е онова  удовлетворение, което търси  през целия си живот?

Преди 3000 години цар Соломон е го формулирал много точно: „Каквото е било, това и ще бъде, и няма нищо ново под слънцето“. Което означава, че ако ти искаш просто да се наслаждаваш на този свят, винаги ще усещаш празнота.

Къде е щастието?

И така, какво излиза, че на света няма щастие ?

Не бързайте с изводите. Наистина всичко зависи от моето  отношение. Всъщност светът, който съществува извън мен, практически аз не познавам. И ако отношението ми е такова, че постоянно искам  да “отхапя” от него нещо за себе си, то той  ще стане  безвкусен. През цялото време търся какво още да взема за себе си, а в резултат на това се чувствам  празен. Полученото удоволствие е толкова временно, че по никакъв начин не води до усещане на щастие.

Все пак какво представлява  удоволствието? Нас ни удовлетворява  не  конкретното напълване, а  факта, че то е ново, всеки път. Жаден съм, гърлото ми е пресъхнало – първите няколко глътки ми доставят огромно наслаждение, а след това удоволствието  става все по-малко и по-малко. Тоест наслаждението възниква при съприкосновение  между  напълване и  желание. Началото на напълване на желанието – в това се състои целият ни живот и се усеща само в момента на обновяване. 

А ако  обновяването липсва, ако просто има само  само повторения ? Тогава възниква разочарование от живота, усещане за празнота и ние тръгваме към следващите удоволствия, които също се изпаряват като дим. На новата кола се наслаждавам един месец, на новото жилище – няколко месеца и после всичко това престава да ме радва, както преди. Дори отношенията с любимата съпруга изискват обновяване, затова отиваме на почивка, на екскурзия, накрая просто отиваме на гости у  някого.

Да живееш с широко отворени очи.

Как да подредя живота си така, че моето желание постоянно да се обновява и да се напълва с нещо ново? За да се събуждам  всеки ден като дете с широко отворени очи!

Като дете живеех в къща с голям двор. В двора растяха дървета, цветя, там  живееше и куче. От вечерта си представях, как  на сутринта ще скоча от леглото и ще изтичам в двора, за да се срещна с приятелите си. Ето в такова настроение искам да живея постоянно!

Възможно ли е това? Да, напълно е възможно. Всеки от нас неведнъж е отчитал, че ако той не получава, а отдава на другите, картината напълно се променя . Колкото повече даваш, толкова повече се наслаждаваш. Не раздаваш собствеността си, а даваш на другите топлината на своята  душа. За това няма никакво ограничение и винаги се намира  време. 

Създавайки общество, в което всички се грижат за всички, ние всъщност ще създадем верният източник на щастие. И този източник никога няма да пресъхне. Обновяването на отношенията между нас ще носи усещане за щастие. То винаги ще бъде тази сила на живота, която опъва платната на нашия кораб, докато се движим към по-светли хоризонти.

Предстои такъв живот, когато излизам извън себе си и чувствам всички останали. Сякаш се разделям с животинското си тяло, отделям се от него и влизам в духовно състояние, извън себе си. Живея вътре в другите и в това усещам безкраен живот и безкрайно щастие. Това е напълно различно измерение, над усещането за живота, смъртта и времето.

 Формулата за постигането на този живот е дадена от кабалистите отдавна : „Възлюби ближния както себе си“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Известният философ Жан Жак Русо е казал: „Търсиш причината за злото? Тя е само в теб?“. И е бил абсолютно прав. Защото единствената разрушителна сила, която съществува в света, е нашият егоизъм.

Всички сили в света, с изключение на нашето човешко его, са естествени сили.  Според нашето разбиране сред тях има „положителни“ и „отрицателни“. Но всички те се задействат, поддържайки единния закон на природата и са в пълна хармония на неживото, растителното и животинското нива на съществуване на материята.

Залог за продължаване на живота

Струваше ни се, че тази хармония не съществува и затова винаги сме се стремили да унищожим някаква част от природата, която ни се струва вредна. Но горчивият опит от нашата намеса в природата ни показа, че всичко в нея е взаимосвързано и се намира в състояние на хомеостаза, или се стреми към него. Тоест на всички нива на взаимодесйствие между всички части и нива на материята съществува равновесие.

Освен това всеки обект има право на съществуване само ако вътрешните му параметри са уравновесени с външните. Когато това равновесие е нарушено, започва разрушаване на обекта. Този закон действа и на биологично ниво. Следователно запзаването на хомеостазата на всички нива на природата е залог за прoдължаване на живота.

Природата сама поддържа равновесно състояние между всички действащи в нея сили. И само човек със своите действия излиза извън рамките на това равновесие, причинявайки вреда както на себе си, така и на природата.

Единствената вредна сила

Единствената вредна сила в природата е човешкият егоизъм. Нито едно същество в природата, освен човека, не е егоистично. Дори когато едно изяжда друго, това се случва в съотвествие със законите на природата, които работят в него. То изяжда другото според естественото си, инстинктивно желание, а не с намерение да навреди.

И само човек се отнася към другите с намерение да им нанесе вреда, да използва, да експлоатира и дори изпитва удоволствие, когато е по-добре от другите. Само човек може да се наслаждава от мъката на друг човек.

И въпреки, че природата ни е приготвила всичко необходимо за съществуване, това не е достатъчно за нас, искаме да подчиним целия свят.

Тези свръхпотребности на човека, освен жизнено необходимите, са разрушителният егоизъм, заради който в света има войни, убийства, извършват се терористични актове, стотици милиони гладуват, умират без да получат медицинска помощ.

И днес дотигнахме прага, отвъд който светът няма да съществува, ако човекът не промени отношението си към него от егоистично получаване към отдаване.

Законът за съществуване на живота

Всеки жив организъм поддържа жизнеността на всички свои органи и дори на всяка своя клетка. Всеки орган и всяка клетка в организма съществуват сами по себе си, но заедно работят за общия организъм.

Такъв е законът за съществуване на всеки жив организъм. И това е истински алтруизъм. Защото в процеса на взаимодействие органите си „помагат“ и дори „отстъпват“ един на друг, когато това е необходимо за благото на целия организъм.

Защо ние, хората, не се държим по подобен начин и не правим лични компромиси заради общественото благо?

Факт е, че днес нашият егоизъм е достигнал максималното си ниво. И желанието за наслаждение в нас се проявява с такава сила, че не се съобразяваме с никого и с нищо, за да го удовлетворим.

Това ни доведе до криза във всички сфери на живота. И все пак тази криза не е наказание свише, а напомняне за необходимостта да се спазва закона на природата – да се консумира само необходимото за съществуването, предавайки излишъците на обществото.

Може да се каже, че ако всеки човек коригира своите намерения и действа не само заради себе си, а за благото на цялото човечество, ще получим само добро от природата. Защото ще се намираме в състояние на равновесие с нея на най-висшето ниво, на нивото на мислите.

Не дикатат, а осъзнаване

Проучванията на учените, с които кабалистите са съгласни показват, че алтруистите са само 10% от човечеството, останалите са егоисти. Но задачата е не да се принудят егоистите да отдават на обществото, а да им се помогне да осъзнаят факта, че тяхното благоденствие зависи само от благоденствието на обществото.

В крайна сметка човекът напълно зависи от обществото. Всичко, което прави, го прави само за да получи висока оценка от обществото, семейството, децата. Затова обеществото може да повлияе на всеки толкова много, че той да бъде принуден да промени поведението си от получаване на отдаване.

Ако околните го одобряват заради алтруистичните му постъпки и го укоряват за егоистичните, човекът просто няма да може да се държи егоистично. Той ще бъде принуден да действа за благото на обществото, за да заслужи одобрението на околните.

За да настъпят такива промени в обществото, ценността на алтруистичните действия трябва да бъде възхвалявана по всички възможни начини чрез държавните и обществени организации, и средствата за масова информация.

Единственият критерий за оценка на човека трябва да станат неговите действия за отдаване. Колкото повече действия за отадаване на обществото е извършил даден човек, толкова по-уважаван, известен и познат ще бъде на света и ще получава повече почетни награди.

Няма значение, че в началото това ще бъде изкуствен процес. С течение на времето под влияние на общественото мнение, дори без да иска, всеки човек неволно ще възприеме алтруизма като най-голяма ценност.

Благополучие за всички

В миналото комунистите искаха да осигурят по-добър живот за потиснатата част от обществото, като потискаха другата. И не успяха, защото действаха егоистично, тоест против законите на природата. В резултат на това вместо постигане на мир и хармония, се получи разпадане и омраза.

Защото благополучието не трябва да се постига чрез печалби на едни за сметка на други. А и губещите никога няма да спрат да се стремят да опитват да преборят победителите. Те могат само временно да бъдат забавени от слабостта на силите си. И наистина виждаме как светът през цялото време се тресе от масови демонстрации, протести, революции…

Истинско и дълготрайно благополучие може да се постигне само от всички и само чрез постигане на баланс с природата. Защото тогава човек ще получи такова вътрешно напълване, което не могат да му донесат никакви материални блага. И това ще спре всички войни, ще прекрати терора и ще изкорени омразата.

Такъв е законът на природата. И колкото по-бързо го разберем и започнем да живеем по него, толкова по-бързо и безболезнено ще преминем към нов етап на нашето съществуване. Съществуване в мир, благополучие и хармония със себе си и света около нас.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Хората, които могат да предсказват бъдещето, винаги предизвикват интерес в нас. Дори ги гледаме с известна доза завист. Струва ни се, че ако можехме да предсказваме бъдещето, бихме могли да променим живота си към по-добро. 

Но всъщност познаването на бъдещето няма да ни помогне да поправим света или себе си. Ето защо кабала не се занимава с предсказания.

И каква е ползата, ако зная бъдещето? Нормалният човек е устроен така, че за него е по-добре да не знае какво го чака. Например, защо би искал да знае за предстоящите нещастия? Нима човек би искал да знае, че ще умре след няколко месеца?

Представете си какъв живот би имал след такава новина. Ако е сигурен, че предсказанието ще се сбъдне, това означава, че ще съкрати живота си за този период – от днес до деня на смъртта. Какво хубаво има в това?

Затова не си струва да завиждаме на гадателите. Освен това, обикновено животът им не е много добър. Те не са толкова щастливи, колкото обикновените хора.

Ако човекът наисина иска добро бъдеще за себе си и своите близки, трябва да го изгради в настоящето, сега, във всеки следващ миг. Тези негови действия ще определят по-нататък живота и бъдещето му.

От една страна това явление обаче съществува и съществува, за да ни обърка още повече. А от друга страна за да ни приближи до разбирането, че в природата има сили, излизащи от рамките на неживото, растителното и животинското ниво, до които сме ограничени.

И това ни кара да се замислим как наистина можем да се научим да управляваме нашето бъдеще, за да не бъдем в този живот просто като стадо, което отива на заколение, а да можем да балансираме и да формираме бъдещето си във всеки един момент и за по-дълъг период от време.

Преди всичко трябва да получим сили, които ще ни издигнат над природата и ще ни позволят да я управляваме. В природата действат две сили: добро и зло. Намирайки се между тях, ние с тяхна помощ формираме нашето състояние.

Ако се научим да управляваме тези две сили, използвайки ги като юзди и се държим на добрия път, към ясна цел, към абсолютна хармония с природата, ще можем да видим всичко. 

Пред нас ще се разкрие светът на безкрайността и ще го видим от край до карй. Но само при условие, че вземем юздите на управление в наши ръце и започнем да реализираме програмата на творението, идентифицирайки се с всичко, което се случва. 

В този случай бъдещето ще ни се разкрие и ние ще го разкрием със собствени сили. Светът ще ни се разкрие в момента, в който достигнем някакво вътрешно равновесие между доброто и злото.

Засега се намираме под властта на негативната, егоистична сила. Тя ни заключва в своя пашкул, в своята черупка и ние виждаме само нашия ограничен живот в този тленен свят.

Ако искаме да разкрием за себе си нов свят и да влезем в безкрайното измерение, трябва да добавим в него положителната сила, която ще ни разкрие нови хоризонти. Това е мощната сила на участието, любовта, която ни помага да излезем от черупките си и да почувстваме цялата вселена.

Тогава ще започнем да живеем едновременно във всичко времена: минало, настояще и бъдеще, защото в това състояние, когато балансираме положителната и отрицателната сили, времето изчезва. И човекът става безсмъртен, защото се включва в баланса между двете вечно съществуващи сили – добро и зло, и започва да живее в друга реалност, не в животинското тяло, а в душата, която е вечна.

Тялото на човека е просто биологична маса, както при всяко животно. Неживата, растителната и животинската степени на природата живеят и умират, погълнати от егоизма си всеки ден. В деня на нашето раждане вече сме обречени на смърт. Но душата не е!

Душата е равновесие между две сили: добро и зло в средната линия. И това равновесие е любовта, която е вечна. Нейното постигане е нашето бъдеще и нашата съдба.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Курсът „психология на щастието“ счупи рекордите по популярност в Йейлския университет – за него се записаха над 1200 студенти.

Човечеството упорито се стреми към щастие, покорявайки нови върхове, но всеки път, правейки равносметка, нещо не ни достига. Защо? Ние сме единственият интелигентен вид на планетата с огромен потенциал и в същото време най-нещастният.

Задълбочено изучавахме собствената си психология, похарчихме стотици милиони долари за изследвания, създадохме цяла наука за щастието, но така и не сме го „хванали за опашката“.

Вярно е, че през последните десетилетия бяха разрушени много митове и заблуди. Например учените установиха, че богатството и консуматорството са само заместители на щастието, а гените и външните обстоятелства не са всички негови компоненти.

Нещо повече, мащабни проучвания показаха, че щастието не е само психологичен феномен, а по-скоро наше общо достояние, пряко произтичащо от добрите, хармонични отношения между хората.

През последните години прочетох много доклади, разгледах статистически данни и видях как учените поставят все нови и нови щрихи върху картината на човешкото щастие. Въпреки, че всъщност тя е очертана отдавна.

Накратко, „щастието е любов“. Казано съвсем не от поет, а от харвардския професор Джордж Вейлънт, чийто екип обработва 75-годишни статистически данни за пет поколения. Това определение ми хареса. Много други изследователи го повтарят.

По този начин постепенно се избавяме от илюзиите. Психологическите упражнения за учениците, разбира се, имат определен ефект, но много по-ценен е ключовият фактор – позитивната среда, пропита от взаимна грижа и подкрепа. Тя оказва огромно влияние върху тонуса, здравето и чувството за щастие.

Но защо тези открития не ни помагат да станем по-щастливи? Защо теорията, подкрепена с множество емпирични доказателства, не успява да направи кардинален пробив?

Защото в търсенето на щастие се сблъскваме със собствената си природа… и безсилно отпускаме ръце. Тя е господар, тя ни води и общо взето не се интересува от фактите и разума. Можем само да я смекчим, успокоим, „умиротворим“ за известно време, но в основата си тя е ненаситна.

Психологията спира дотук, след като е достигнала естествените си граници. И тогава започва науката кабала, която ни позволява да подчиним човешкия егоизъм, да се измъкнем изпод властта му и да намерим щастието на друго ниво. Щастие, което не е ограничено от задушаващата сила на себелюбието, безгранично щастие.

Надявам се, че някой ден Йейл ще говори за това. 

С уважение Майкъл Лайтман

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Понякога в живота се случват събития, които сякаш са подготвени от някого, а в други случаи, напротив, изглеждат като нелеп инцидент. В източните философии и религии съществува понятието „карма“. Арабска поговорка гласи: „Не можеш да избягаш от това, което ти е отредено свише“.

Но дали съдбата ни наистина е предопределена, като вече заснет филм или може да бъде променена?

Кабалистите казват, че целият житейски сценарий е написан предварително, но човек сам определя под каква форма ще се спусне върху него. За разлика от неживата материя, растенията и животните, които са във властта на „сляпата съдба“, т.е. на безусловното висше управление на природата,  на човека е дадена свободна воля.

Съгласно теорията на Дарвин, както и на някои други програми, в процеса на еволюцията природата движи всичко. Но човекът, за разлика от всички останали, може да вземе съдбата си в свои ръце. Ако не го направи, той живее като животно, намиращо се под абсолютния контрол на природата, без да има възможност да повлияе на съдбата си, в която всичко е предварително предопределено.

Човекът в този случай реагира инстинктивно на всички събития в живота, без да внася нищо ново от себе си. Той е като машина, чието поведение е известно предварително.

Но ако внимателно изучим всички наши системи: психология, физиология, всички наши свойства, бихме могли да прозрем нашите решения и реакции към всички житейски ситуации.

Засега вярваме повече в кармата мислейки, че всички страдания и наслаждения, които изпитваме, ни се изпращат в зависимост от извършените грехове или добри дела.

В действителност ние сме само като машина, която се влияе от определени външни фактори и сили. И само те определят какво ще се случи, докато от нея нищо не зависи. Така живеят 99,99% от всички хора по света.

Но сред тях има и хора, които разбират, че кармата няма нищо общо. Те могат да вземат съдбата в свои ръце и да реагират не инстинктивно, въз основа на естествените си свойства, а да се издигнат над изконната си природа, дори да ѝ противодействат. Такова поведение е съвсем различно от поведението на обикновените хора.

По принцип човек може да излезе от тази автоматична предопределеност. Това е много трудно, но е възможно въпреки, че не е по силите на самия човек, а се случва с помощта на специална сила, която съществува в природата и се нарича „светлина,  връщаща към източника“. (Как да я привлечем към себе си е отделна тема).

Тази сила започва да действа върху нас, когато искаме да се издигнем над собствената си природата. Вътре в нашата природа всички сме просто роботи, действащи според зададена програма.

Ако привлечем тази особена сила към себе си,  придобиваме допълнителна, по-висша природа – отдаване, обединение, любов. Това ново свойство ще започне да ни развива, ще бъде допълнение към нашите лични качества и програма на живот.

Тогава ще спрем да вървим инстинктивно по течението, което ни носи от раждането до смъртта. Ще започнем да живеем по различен начин: във взаимодействие с новото  за нас управление, висшето управление на природата, реагирайки на неговото влияние и постигайки съвсем различни резултати в живота.

Вече няма да е необходимо да вярваме в кармата. Ще разбираме ясно причините и следствията от нашите постъпки. А плашещата с неопределеността си съдба ще се превърне  в поредица от планирани събития, които ще изградим със собствените си ръце.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Човек прекарва в сън една трета от живота си и през цялото това време сънува, въпреки че не помни повечето от сънищата.

Много митове и приказки са натрупани около сънищата, това явление е вълнувало човечеството през цялата му история. Да разшифроват сънищата са се опитвали древните римляни и гърци. Но досега този феномен остава загадка. И така, какво са сънищата? Откъде и за какво идват?

Сънищата са сериозна работа

За сънищата се говори и в Тора: сънят на Яков, сънищата на Фараона и неговите министри. Сънят е естествено явление, но понякога възприемаме сънищата като нещо несериозно, като някакви нереални видения.

Кабалистите казват, че в съня мозъкът обобщава цялата информация, която е получена през деня и това възприемаме като сънища. Тези данни, определени вибрации, възникващи в мозъка без връзка с реалната материя, получават специални форми и затова виждаме необичайни картини: хора, животни, странни събития.

Всичко това е следствие от факта, че сънят, за разлика от реалността, няма материална основа. В него всичко се случва сякаш във въздуха, без връзка с нашите конкретни желания. Освен това в съня може да се проявят желанията, които бихме искали да реализираме, но не можем. А също и страховете, от които не можем да се освободим, всякакви фантазии, преживени приятни и неприятни преживявания.

Сред тях има и такива, за които бихме искали да забравим. Може би в реалния живот сме успели, но подсъзнателно те още живеят в нас. Следователно когато спим, откъсвайки се от реалния свят и когато обкръжаващата ни среда не ни влияе, всички тези страхове и преживявания се събуждат в нас и оживяват в съня.

Сънищата могат много да разкажат за човека: за неговото вътрешно състояние, желания, мисли, всякакви планове, страхове, пречки. Когато е под хипноза, той може да се изследва и да се извлече много информация от него. В това състояние човек губи контрол над себе си и се отваря за изследване.

Има ли пророчески сънища?

Във всеки от нас има вече заложена програма за всичко, което ще се случи с него до края на този живот, а може би и по-нататък. И ако човек има специални способности, които му позволяват да види бъдещето, тогава той може да го предскаже. В реалния живот бъдещите състояния още не са се проявили, но можем да ги видим в сънищата.

В историята има такива пророци. Хората през вековете са ги използвали, но накрая обикновено са ги убивали заради нежелани прогнози. И не е случайно, че бъдещето е скрито от нас. Защото ако човек знае бъдещето си, той просто ще се самоубие, защото животът му би изгубил смисъл. Затова природата ни е лишила от способността да виждаме бъдещето.

С помощта на науката кабала имаме възможност да подобрим бъдещето си. Можем да се издигнем над програмираната ни съдба при условие, че се издигнем на нивото, където е съставена тази програма на бъдещето, можем да проникнем в този „компютър“, в правилната папка и да препрограмираме живота си.

Тогава ще можем сами да планираме предстоящите междинни етапи и да променим всички състояния, през които преминаваме, с изключение на последното. Крайното състояние се отнася до по-високото ниво, което не можем да постигнем сега.

Науката кабала ни обяснява, че това е най-доброто, съвършено състояние. И ако искаме да напреднем към него по добрия път, трябва да го изучим и от това да разберем как постепенно да реализираме това прекрасно бъдеще на всеки етап от нашето развитие.

Понеже започвайки от днес, аз вече мога да привлека към мен фрагменти от доброто бъдеще и да ги реализирам точно сега в живота си. С това се занимава науката кабала, като ни обучава как да реализираме нашето добро бъдеще.

Не можем без сън

Човек не може да живее без сън. След няколко безсънни нощи той започва да губи разсъдъка си, мозъкът не е в състояние да функционира без почивки за сън.

Факт е, че нямаме друга възможност да преминем от състояние в състояние, без да ги разделим със сън. Ако го обясним с термините на науката кабала, то състоянието на човека, духовното стъпало, на което той се намира се дели на две части: горна, която се нарича ГАР и долна, която се нарича ВАК.

В горната част човек е буден и действа активно, получава и отдава, обменя чувствена и интелектуална информация с обкръжението си. Но за да промени активното си състояние, има нужда от почивка за сън. И сънят е като най-долната част на стъпалото, ВАК, изчезването на светлината хохма.

Това е подобно на автомобил със стандартна скоростна кутия, която през цялото време трябва да преминава през неутралната предавка при прехода от първа скорост към втора и от втора към трета. Между тях винаги има неутрална скорост, това е сънят.

Не е случайно, че хората спят по 8-10 часа в денонощието. Който спи по-малко от 6-7 часа вече се чувства зле. И това може да бъде дори духовна пречка. Но самият сън и сънищата са материални явления, които се отнасят към нашия егоизъм.  В тях няма нищо духовно.

Въпреки това не може да се каже, че в съня си човека става като животно, той е просто спящ човек. И няма значение дали вижда сънищата си или не, главното е, че те преминават през него. Затова той се събужда готов за следващия ден. А по време на съня природата е подготвила в него всички инструменти, необходими за изпълнение на новата задача.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Здраве - Няма коментари→

Великият кабалист на 20 век Баал Сулам пише в своята статия „Свобода на волята“:

„Въпреки, че всеки от нас има своя вътрешна основа, в действителност нейните сили се проявяват само под въздействие на обкръжението. И в обществото човек е като глина в ръцете на грънчар“.

Тоест именно обществото формира нашите вкусове и навици, въпреки че ни се струва, че ние сами ги избираме. Ето защо изборът на обкръжение играе решаваща роля в нашия живот. Всъщност от обществото, което сме избрали, зависи цялата ни  бъдеща съдба.

Както пише Баал Сулам: „Първоначално на човек е дадена свобода да избере среда от такива книги и учители, които да предизвикат в него добри мисли. И ако не го направи, а е готов да влезе във всяка произволна среда и да чете всяка случайна книга, то непременно ще попадне в лошо обкръжение или ще прекара време в четене на безполезни книги, които са повече и те са много по-приятни.

В резултат на това образованието му задължително ще стане ужасно и той ще започне да извършва глупави постъпки. И разбира се, той ще бъде наказан не за лошите мисли и дела, за които няма избор, а за това, че не е избрал добро обкръжение“.

Какво да изберем?

Когато на един от моите уроци изучавахме тази статия, един мой ученик попита с недоумение: „Каква е целта на онези, които в последно време се опитват да променят социалните приоритети, поставяйки под въпрос ценностите, които са приети за даденост в продължение на хиляди години?

В крайна сметка мъжете днес искат да бъдат жени, жените искат да бъдат мъже, децата искат да бъдат третирани като котки, а учителите трябва да изпълняват всякакви капризи на децата. До какво ще ни доведе това? До какво можем да стигнем?“

На това отговорих просто и директно: „Ако това продължи, ще станем по-лоши от животните във всички отношения“ И обясних, че ние, хората, имаме свойства, които превъзхождат нивото на животните. Това ни е дало възможност да развием културата, науката, изкуството, етиката, държавността, тоест всичко, което наричаме цивилизация.

Когато обаче използваме неправилно тези качества, не според тяхното предназначение, ние деградираме и ставаме по-лоши от всяко животно. Например когато прилагаме човешкия морал към животинските инстинкти.

Инстинктите действат в нас по същия начин, както във всяко животно и нямат нищо общо с морала. Но ако започнем да разсъждаваме дали проявата на нашите природни инстинкти е морална или не, по този начин изкривяваме възприятието си и създаваме изкривяване в социалните отношения.

Животните не си задават въпроси за пола и не се чудят към какъв вид принадлежат. Те са просто такива, каквито ги е създала природата. И когато приписваме морал на биологията, която е царство на чисто природните инстинкти, създаваме объркване и объркваме себе си. Което се отразява негативно на нашите взаимоотношения.

Да се издигнем над реалността

Ние, хората, можем да се издигаме над реалността или да паднем под нея. Ако спрем да се занимаваме с животинското ниво и съсредоточим вниманието си върху човешкото ниво, тоест върху подобряване на обществото чрез по-голяма сплотеност и взаимна грижа един за друг, по този начин ще издигнем човечеството над цялото творение. Така ще дадем положителен принос на света, в който живеем.

И обратното, ако вместо това се занимаваме само с нашето биологично ниво, ще паднем на ниво дори по-ниско от животинското, защото с това ще разрушим нашето общество, ще развратим морала и дори ще навредим на биологичното си тяло.

Единственият начин да оправим всичко е да започнем да се занимаваме не с телесните проблеми, а с проблемите на ниво Човек. Ако се погрижим за повишаване на социалното сближаване и взаимната отговорност, хората ще придобият твърдост в разбирането кои са и как трябва да се държат.

Това ще направи по-спокойни и щастливи всички. Ще почувстваме такава връзка помежду си, ще се издигнем на такова ниво на нашето единство, че ще спрем да се чудим дали сме мъже, жени или котки.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Мъжът и жената - Няма коментари→

Реплика: Веднъж попитали суфиския мистик Мансур ал-Халадж: „Как да се освободим от нашите привързаности?“ Мансур отишъл до най-близката колона на храма, хванал я и завикал: „Помощ! Спасете ме! Освободете ме от колоната!“

Тогава той попитал: „Мислите ли, че аз държа колоната или колоната ме държи?“ “Разбира се, че сам я държиш“, отговорили му. „Същото е с всички ваши привързаности. Те са вашите „вериги“. Но не  те ви държат, а вие сами се вкопчвате в тях“, казал той. — Пуснете ги и веднага ще бъдете свободни.

Отговор: Много е трудно! Да ги пуснеш означава да се освободиш от егоизма. Това не е просто някаква дребна привързаност, а нашата природа, която ни оковава с вериги.

Реплика: Тоест всички „вериги“, „стълбове“, за които се хващаме – всичко това е егоизъм, който ни привлича и грабва. А аз си помислих, че можем да поговорим как малко да се отделим от всички привързаности и да станем свободни …

Отговор: Наречете го привързаности, но всъщност това е цялата ни природа.

Въпрос: Излиза, че не можем да бъдем свободни?

Отговор: Можем. Но не можем сами да станем свободни.

Въпрос: Тоест ние сами не можем да се отблъснаме и избягаме от тази „колона“?

Отговор: Не! Няма начин!

Въпрос: Тогава как да избягаме от нея? Как можем да се откъснем от тази „колона“, от всичките си привързаности?

Отговор: Само с помощта на висша сила, която ни е създала такива егоисти и ни е приковала с „вериги“ към тази „колона“. И само ако помолим тази висша сила, убедим я, дори я принудим да ни разкове, тогава, надявам се, това ще помогне.

Въпрос: Какво имате предвид под „колона“?

Отговор: Егоизмът  ни привързва към това, което намираме за приятно.

Въпрос: Това са всички желания на този свят ли? Това са всичките ни привързаности? Пари, слава, власт и всичко останало?

Отговор: Абсолютно всичко.

Въпрос: Тоест ние сами не можем да се откъснем от тях, само по-висшата сила ли може да ни помогне?

Отговор: Да.

Въпрос: Каква трябва да бъде молбата ни?

Отговор: „Освободи ни!“ И нищо повече.

От телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 22.09.2022 г

[307115]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Всички потенциални родители искат детето им да се роди здраво, красиво, да има добър характер и остър ум. Но не всички родители знаят, че това зависи в не малка степен от тяхното поведение по време на бременността на майката.

Всички чувства и мисли на майката се предават на бъдещото ѝ бебе. След като се роди, то възприема света само чрез нея. Детето през цялото време иска да „диша“ чрез нея, да чувства уханието ѝ. Майката е посредник между него и света около него.

Вътреутробното развитие определя основите за всичко, което следва. В този период можем да вложим в човека всичко необходимо така, че по-късно той вече да бъде предразположен към добър, благополучен и хармоничен живот.

За детето в майчината утроба трябва да се осигури максимално комфортна обстановка. Трябва да се напълни не само с хранителни вещества, но и с положителна информация.

В крайна сметка здравето на нероденото дете зависи не само от това дали майката пие или пуши по време на бременността. Както показват изследванията на учени от Калифорнийския университет в Ървайн, психологическото състояние на майката оказва огромно влияние върху развитието на плода.

Деца, родени от майки, които не са изпитвали депресия по време и след раждането, са били абсолютно здрави. А депресивното състояние на майката по време на бременността води до факта, че след раждането децата също са депресирани и склонни към забавено психоневротично развитие.

Много важна роля в това играят отношенията между бъдещите родители. Ако те не са добри, това определено ще се отрази на детето им. А ако мъжът се отнася лошо към жената, ругае я, това ще формира в детето негативно отношение към бащата.

Няма значение, че не разбира думите. Детето и майката са единна система и негативното въздействие върху нея, виковете към майката, ругаенето и още повече физическото въздействие, ще принуди детето да защитава средата, в която се намира. И това ще създаде известно изкривяване в него.

То ще трябва да противопостави нещо на отрицателното въздействие, за да го неутрализира. И ще се наложи през цялото време да формира в себе си негативно отношение към външните негативни фактори и техните източници, към тези, които го заобикалят.

Впоследствие, когато детето порасне, това ще се изрази в него като склонност към насилие, грубо поведение. То няма да знае към кого точно да насочи тези импулси и затова просто ще се държи агресивно. И ако майка му е била под силен натиск от обкръжението, то детето ще бъде лишено от самочувствие и за него ще бъде много трудно да стане самостоятелно.

Какво трябва да се направи в такива ситуации?

Няма изход, трябва да се научим как да изграждаме между нас добри, топли отношения. От тях зависи бъдещето на нашите деца. Бебето в утробата също усеща топлината на връзката между родителите и това създава допълнителна сила, която го развива. То ще се развива по-добре, защото тогава ще се отворят всичките му органи за възприятие.

Понеже когато човек се страхува от нещо, той се свива, затваря се от външната среда, иска да се скрие някъде. И обратно, когато се отнасят с него добре, с любов, то сякаш се отваря, разкрива.

Това се случва с плода в утробата на майката. Към още нероденото дете е важно да се отнасяте като към възрастен и да се обръщате към него така, сякаш се обръщате към възрастен човек и искате да му разкриете най-големите тайни на живота, да му разкажете за най-висшите и прекрасни неща.

И не бива да забравяме, че дори родено, детето остава привързано към майката. Просто освен тази връзка, придобива връзка и с външния свят. Затова дори когато майка му остарее и умре, умира само нейното тяло, а връзката ѝ с детето остава завинаги и то остава свързано с целия свят чрез нея.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

В стремежа си да постигнат военно превъзходство, водещите страни в света активно разработват все нови видове оръжия.

Хиперзвукови ракети, способни да летят с пет пъти по-висока скорост от скоростта на звука, което ги прави много трудни за прихващане. Лазерни оръжия, унищожаващи различни транспортни средства, включително самолети и ракети, с насочен лазерен лъч.

Тектонични оръжия, задвижвани от енергията на литосферата, анихилационни оръжия, базирани на реакцията на анихилация на материя и антиматерия. Радиочестотни, климатични, генетични оръжия … Всички тези и много други видове оръжия се основават на използването на природни явления и физични процеси.

Обаче, ако в природата те съществуват, за да осигурят живот и еволюция, то ние, хората, ги използваме за създаването на инструменти за смърт и разрушения, за да доминираме над другите и над самата природа. Така човешката природа влиза в конфликт с природата на вселената, в резултат на което страдат всички.

Живот или смърт?

В природата всичко съществува в абсолютна хармония. Хомеостазата, саморегулацията поддържат динамично равновесие между всички части на природата, премахвайки възникващия дисбаланс. Затова нито едно живо същество не унищожава другите същества нарочно, а само в случай на непосредствена опасност за себе си. Като в цяло всичко в природата съществува в баланс, осигурявайки благополучното съществуване на нашата вселена и всичко, което е в нея.

И само човекът, използвайки откритите от него закони на природата, умишлено вреди и на себе си, и на природата. Целта му не е просто да се запази, а в голяма степен да доминира над другите и то колкото е възможно по-дълго. Разумът, с който толкова се гордеем, е в пълно подчинение на егоистичното желание да властва над всички. Което води до разрушителни действия, както по отношение на природата, така и по отношение на себе си.

С други думи, природата на вселената създава и поддържа живота, а природата на човека сее смърт. И ние нищо не можем да направим по въпроса. Можем да подписваме мирни договори и да заявяваме, че няма да воюваме, но никога няма да можем да удържим на думата си. Нашата човешка природа, егоизмът ще ни подбужда да нарушим всяко споразумение, което подпишем, веднага щом видим възможност да получим повече от договореното, без да рискуваме предишните ползи.

Дисбалансът, който внасяме в природата с нашите действия, предизвиква негативна ответна реакция в нея. Учестяването на земетресенията, вулканичните изригвания, ураганите и цунамитата – всички тези природни бедствия са резултат от разрушителната човешка дейност.

Понеже човечеството е на върха на природната пирамида и всичко, което правим, както доброто, така и лошото, пряко влияе на нисшите нива на природата – неживо, растително и животинско. И не е трудно да предвидим как ще завърши тази конфронтация между природата на вселената и природата на човека.

Затова единственото, което можем да направим, за да спрем падането ни в бездната на самоунищожението, е да променим човешката си природа. Тази мисъл може да ни озадачи или дори да ни изплаши, но виждаме, че нищо друго не работи. В крайна сметка нямаме друг избор, освен да се съгласим да променим самата си същност – егоизма.

В крайна сметка точно егоизмът не ни позволява да постигнем хармония в живота, дори не ни дава да видим тази хармония в природата, представяйки нейното съществуване само като непрекъсната междувидова борба за оцеляване. И всичко това, само защото сме в пълна противоположност на хармонията.

Единственият ни шанс

Човешкото общество е вид какафония от индивиди, борещи се един с друг за превъзходство. Докато природата е съвършено организиран ред. И ако в нас имаше поне малко хармония, щяхме да видим, че всичко около нас е хармонично, освен самите нас.

Затова единственият ни шанс е да започнем да създаваме тази хармония. Можем, разбира се, да продължим да удряме главата си в стената, докато не се убедим, че никакви силови методи не работят, но можем да започнем да го правим сега.

Като решение хармонията може да изглежда неубедителна и дори непривлекателна, защото не ни дава превъзходство над другите. Но ако помислим ще видим, че ползите от нея са много повече от всичко, което всеки човек може да постигне сам. Защото хармонията означава, че всеки подкрепя всички останали и всеки подкрепя всеки. Тоест вместо да работя само за себе си, работя за другите, а всички останали работят за мен.

По принцип отдавна го правим. Защото работейки, всеки от нас произвежда много повече, отколкото потребява и произведените от нас излишъци се потребяват от всички останали. Така че в общи линии в света има изобилие. И причината да има много хора в нужда не е защото на някой нещо не достига, а защото някои хора отказват на другите това, от което те имат нужда. Това им дава усещане за власт и превъзходство. Така работи нашето его – унижавайки другите, то получава по-голямо удоволствие.

И все пак заедно можем да го променим. Можем да променим ценностната система на обществото, ако започнем да ценим и възвеличаваме не тези, които повече са взели, а тези, които повече са дали на другите. Дали са не пари, не материални ценности въпреки, че и това може да се случи, ако някой от тях има много. Трябва да се ценят тези, които са дали на другите своята грижа за тях, своите усилия, топлината на душата си.

И тогава резултатите ще надхвърлят всички очаквания. Трябва само да започнем да действаме в тази посока. Светът потъва във все по-голям хаос и вече не можем да игнорираме необходимостта от хармонизиране на нашите отношения. Природата разполага с достатъчно средства, за да ни накара да признаем поражението си в борбата с нея. Нека да не чакаме тяхното приложение и да се съгласим да започнем да променяме не природата, а себе си.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→