Въпрос: Вие казахте, че ние започваме да развиваме чувствена връзка помежду си – от сърце към сърце и че вече няма да ни трябва интернет за връзка?

Отговор: Това не е някаква мистична връзка. Когато постигаме всеобщата любов и разкриваме между нас свързващата ни мрежа, ще започнем да усещаме връзката помежду ни. Това ще бъде вътрешна комуникация – от сърце към сърце, от разума към разума. Учените и днес говорят, че на човешко ниво ние всички сме свързани в едно общо поле.

Както съществува електрическото, магнитното или гравитационното силово поле, така съществуват и други силови полета. Известно е, че съществува мисловно поле – аз съм си помислил за нещо, а ти изведнъж си се сетил. Или аз усещам някакво желание в сърцето си, а ти изведнъж го разкриваш.

Има хора, които са много по-чувствителни, а други по-малко. А тук ние развиваме в отношението на човека към другите такава чувствителност, че започваме да усещаме и да се разбираме един друг без да си казваме и дума. Изведнъж, аз започвам да усещам цялото човечество, като свои роднини, като близки приятели – те все по-дълбоко навлизат в сърцето ми и аз усещам, че прониквам все по-дълбоко в техните сърца.

И тогава между нас изведнъж се разкрива такъв вид връзка, че аз нямам нужда от интернет, нито от каквито и да било думи –стига ми вътрешния език от сърце към сърце. Все едно мъж и жена, които се обичат – те не се нуждаят от обяснения, те само се споглеждат и се усмихват. На тях им е достатъчно, че всеки усеща сърцето на другия.

Но тук ние говорим за много по-сериозна връзка, а не за просто усещане на любов. Става дума за това, че всички кабели на интернет, всичките комуникации, цялата търговия, култура, образование, започват да се усещат по пътя на нашата нова вътрешна технология. Изведнъж ние разкриваме във вътрешната вризка между нас онова място, където ще можем да създадем ново човечество, нов свят, пълен с общи мисли и чувства. Там вътре в себе си, вътре в това усещане, ще изградим единен свят.

Тези отношения изцяло ще ни напълнят – вместо днешната музика, литература, театър и кино. Всичко това ще бъде там вътре! Няма да имам нужда от каквито и да е външни символи, за да се впечатля от формите на вътрешната ни връзка. За какво говорят всичките видове изкуства? За впечатленията на човека – и аз ще ги усещам!

Защо да развивам технологии и да произвеждам все повече и повече, ако всичко което ми трябва –е само най-необходимото за съществуване, а след това мога да се наслаждавам на живота. Наслаждението е абстрактно понятие. Аз мога да се наслаждавам, без да произвеждам около себе си планини от метал и бетон. Може да се направи всичко това много по-просто, главното е вътрешното напълване, именно с това и живее човек. Милиардерът има на банковата си сметка сума с десет нули – и сладко усещане в сърцето. Важното е това усещане. Може вече да са му откраднали тези пари, а той не знае, и продължава да се наслаждава на това усещане. Ние можем да дадем на човек такова напълване, че няма да му е нужно нещо повече от поддръжка на животинското тяло – а неговото напълване, като човек, през цялото време ще нараства и нараства.

От 6-та беседа за новия живот, 03.01.2012

[69225]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Разбирам, че не трябва да потискам егоизма си. Той е като гориво, чрез което ще се променям, ще се трансформирам. Но не ми е ясно що за действие е това, което ще направи мен, егоиста, част от интегралното общество.

Отговор: Само влиянието на средата – нищо друго. Такава сила във вас няма. Единственото положително, което имате е, че се поддавате на влиянието на средата. И затова – само средата може да ви управлява. Това е всичко!

Когато обкръжаваща среда ви даде модела, ценността, важността на едни или други свойства, поведения и прочее, то вие сте длъжни да ги следвате. Не можете да се откажете от тях. В противен случай славата, властта, ревността, срамът – тези огромни сили, които ни движат, все едно, ще ви принудят да се вслушате в мнението на обкръжението.

Въпрос: Да допуснем, че сме в курс по изучаване еволюцията на егоизма. Достатъчно ли е това, за да започнем да се държим интегрално?

Отговор: Не! Това е просто знание. А в последствие трябва да се обедините всички в група и да направите от нея общество, което ще въздейства правилно на всеки един от членовете й.

Например, когато поставяме децата в определена обстановка, под ръководството на специалисти и възпитатели, които се отнасят правилно към тях, когато към по-малките деца, присъединим по-големи, които често стават техни инструктури, то се получават просто потресаващи резултати. Защото малките с удоволствие слушат и искат да станат като по-големите. Сред децата това е естествено. Те не вземат пример от нас, а от тези, които са с 2-3 години по-големи от тях.

Затова трябва да се възползваме от единствената възможност, която съществува – това е средата и нищо друго.

Въпрос: Влизам в среда, в която хората се отнасят един към друг с топлина, с внимание. Аз също много искам да стана част от тази система. Моето желание достатъчно ли е, за да мога в крайна сметка да се влея в тази система или не?

Отговор: Вашето желание съвсем не е задължително. Ако е задължително – това е много лошо, това означава, че тази методика не работи.

Ако вземем който и да е човек и го поставим в правилната среда – няма никакво съмнение, че той ще се промени.

Има много такива примери, още повече в психологията. Доведете който и да е човек на нудистки плаж. Нека само опита да не се съблече… Срамът ще го застави да се съблече!

Затова средата е единственното средство за поправяне!

От 7-а беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[68328]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Въпрос: Защо отделяме толкова внимание на безработицата? Нима нашата правилна работа не се заключава в това, да доведем хората до верните изводи без помощта на уволнения?

Отговор: Да се продължава тенденцията от последните столетия – е просто лъжа и голяма, горчива грешка. Вярваме, че колкото повече произвеждаме, толкова повече напредваме и преуспяваме.

Прогресът – това, разбира се, е нещо хубаво. Развиваме се вече десетки хиляди години. Но трябва да държим верния курс: да разработваме колкото се може повече средства, облекчаващи материалния ни живот – и нищо повече. На това трябва да се спрем, без да стигаме до излишества. Нужни ни са дрехи, храна, отопление и охлаждане, здравеопазване, безопасност, трябва да устроим света си на принципа на равно разпределение и социална справедливост – и всички трябва да се подчиняваме само на тази цел. Изначално трябва да виждаме крайния резултат, без това не може да има никакви програми за развитие.

Но хората, управляващи света, не разбират как да построят вярната програма. Преди всичко, трябва да се учим от Природата, а Природата изисква от нас равновесие. Равновесие означава, че в своя материален живот обезпечавам за себе си нормално, приемливо ниво и не повече. Земното кълбо няма да издържи нашите „добавки“, това е ясно. Трябва да стигнем до равновесие с Природата и рационално да изпълняваме всички нейни закони.

А всичко останало човек трябва да посвети на своя духовен подем. Защото на нашето следващо стъпало ще се обединим като един човек с едно сърце и ще се издигнем на нивото Адам, т.е. подобен (доме) на Висшата сила – Природата, общата аналогова система, цялата пребиваваща в равновесие.

„Краят на действието се крие в началния замисъл“ – това трябва да видим първоначално. А нататък търсим възможност да осъществим замисленото. Нека заедно да започнем да обсъждаме и планираме този път.

Преди всичко, решаваме, че хората, попаднали под съкращения – това не са безработни. Просто те са освободени от безполезни работи, които само вредят на екологията и човечеството. От тези дейности няма никакъв смисъл, те са предназначени само да поддържат редицата от разработки, които периодически се свалят от производство и отстъпват място на следващата модификация. Трябва ли заради това да добавяме нули към банковите сметки на магнатите? А и Земята не е предназначена за това, ние я опустошаваме и замърсяваме свръх всякаква мярка.

Достатъчно ли е да се молим за процентен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). „Китай показва чудесни резултати – 10% за година!“ А между впрочем това не е никакъв разцвет и китайците ще пожънат горчивите плодове от такова „развитие“. Екологичните проблеми там носят вече фатален характер, те комплексно нарастват и няма за какво да се завижда.

Целият свят счита това за прогрес, а в какво е тук прогресът? В производството боклук за цялата планета ли? В отравянето на земята и водата, в отровния смог над градовете и индустриалните зони? И това е животът? Ако утре заради разширяващата се криза китайците започнат да купуват по-малко, то след един ден там ще бъде не революция, а човекоядство.

Днес ситуацията е толкова деликатна, че всяка малка неуредица заплашва с разкъсване на артерията, свързваща страната със света, и паралич, който води към смърт. Всъщност сме станали много крехки и слаби. Скъсай някаква, каквато и да е връзка – и всички ще го почувстват.

И понеже друг изход няма, трябва да снижим нивото на потребление, да приключим с тази лудост. И не си струва да се плашим от безработицата – обратно, хубаво е, че хората се освобождават от безсмислена, вредна работа. Трябва само да се погрижим, да ги обезпечим и организираме. Те няма да седят вкъщи, ще получат „пособия за обезпечаване“, „стипендия“, но само при условие, че учат. Бал а-Сулам говори за това, че е необходимо да седнем на учебната скамейка. Настъпва нов живот и трябва да се учим да живеем по новому.

Като цяло, се случва това, за което говорим вече няколко години. И ако действаме правилно, то всичко ще бъде наред.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот““, 01.02.2012

[68310]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние не се стремим към любовта, не се стремим един към друг и към добри отношения – но се получава, че до това се свежда всеки проблем, който искаме да разрешим. Да вземем за пример проблема с медицината: ние престанахме да вярваме на лекарите. Разкриват се все нови методи и техники на алтернативно лечение – а всичко е благодарение на нашия егоизъм, лекуването се превърна в бизнес. Държавата е длъжна да влага в медицината една трета от националния доход – толкова, колкото и за отбраната.

Това се е превърнало в истински бизнес и ние загубихме доверие в него. Виждаме, че ни изписват ненужни лекарства само за да ни ги продадат, и правят множество ненужни изследвания, сканирания и проверки. Вместо да отида при един лекар, който да ме излекува – мен ме препращат от един лекар на друг, за да могат всички те да спечелят.

Това е пример, как изчезва вярата – егото е развалило нашите отношения с медицината. Навсякъде е едно и също: в отношенията държава-човек, човек и закон, между самите хора. Целият проблем е в това, че се сблъсквам с хора, които нямат никаква връзка с мен или такива, които искат да ме измамят – да се обогатят за сметка на това, че съм изпаднал в беда. Така го усещам аз.

Няма човек, който да гледа на другия с добри намерения, а само от меркантилната страна. Човека не забелязва човека, а само изгодата, която може да получи от него. В такава форма губим не само смисъла на живота, някакви непродаваеми ”скъпоценности”, но вече не можем да разчитаме и на семейството. Както е казано: ”Ненавистниците са в моя собствен дом”.

Настъпва времето, когато няма да сме способни да се справим нито с икономиката, нито с финансовата система, нито с промишлеността, с нищо. Тъй като на всяко място се старая да внеса само лични разчети, без да се съобразявам с останалите, затова са ни нужни много системи за охрана, за защита и контрол, за да не се лъжем един други и да не ми пробутат нещо ненужно или даже вредно, ако от това може да се спечели.

С такива проблеми се сблъскваме постоянно – в това число, културата и образованието. И най-големият проблем – възпитанието на децата, защото няма връзка между учители и родители, и с останалото общество. Ако по-рано сме мислили, че ако не ние самите, но поне нашите деца ще доживеят до по-добър живот, то днес виждаме все по-голямото пропадане на поколенията. Всяко следващо поколение е още по-нещастно от предходното.

Чувам как хората казват: „За какво да раждаме деца, за да ги обричаме на страдания?”. На мен ми е лошо, но те ще живеят в още по-лош свят. Изобщо, вече става дума, че светът скоро ще приключи своето съществувание, защото сме изчерпили всичките природни ресурси или заради ядрена война. Защо тогава да раждаме и да обричаме детето на такъв живот? Само за да си поиграем с него, докато още е мъничко? Но това да не би да ви е кученце…

И човек наистина си взема кученце. Погледнете, почти във всеки дом има куче. И какво лошо има в това: аз го обичам, а то мен – вярно ми е, не ми създава никакви проблеми. На туй отгоре, всеки ден ме разхожда…

От недостиг на връзка помежду си, хората започнаха да променят отношението си към поколенията: между родители и деца, между баба и дядо. Обикновено в света съществуват едновременно три поколения – и ние наблюдаваме, че между тях няма връзка.

А също така нямат връзка с държавата. Човек свободно избира, къде му е по-леко да живее – тук или там. Ако не се страхува от чуждия език и от другите условия, то се премества от държава в държава, без да усеща някаква връзка с нито една от тях. Има хора, които въобще обикалят целия свят и така намират себе си, не желаейки да принадлежат към никоя от тях. Но въпреки това, вътре в човека живее тази потребност – за душевна топлина, за родния кът, усещайки родното, понеже такава е нашата природа.

А основното е в това, че не можем да разрешим глобалните, организационни проблеми, за да противостоим на общата криза. Тази криза не може да се реши по друг начин, освен чрез установяване на правилната връзка между хората. Тъй като тя е свързана основно със загубата на доверие и с това, че хората не желаят да бъдат добри един към друг.

От 6-та беседа за новия живот, 03.01.2012

[68446]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Човешкото общество неслучайно става все по-затворено, закрито и еднородно. Видимо, това е закономерен процес, запрограмиран в нашето развитие. Можем да го наблюдаваме отстрани, да го изследваме, анализираме – но това е факт. Не е важно искаме ли го или не, но съществува някакъв процес на развитие на нашата природа, който сме принудени да преминем, и съответно трябва да се разкрият такива форми.

Затова нямаме избор и видимо трябва да построим по-свързано, задружно, топло общество, основано на взаимно участие и поддръжка. Всички древни източници, всички религии и вярвания утвърждават, че в края на краищата, трябва да стигнем до любов.

Същото казват и хора, живеещи далеч от обществото, сред природата. Те чувстват любовта от страна на природата, нейната грижа към всичко, което се намира в нея. А ние се отнасяме един към друг егоистично и гледайки през нашите егоистични очила, не забелязваме тази любов.

Някога беседвах с Джейн Гудал, която около 17 години е живяла в джунглата сред маймуните и е получила Нобелова награда за своето изследване. Попитах я: какво е основното усещане, което научихте от живота си сред маймуните, в гората, където няма никой, и те са готови да ви приемат като своя? И тя отговори: „Любов – това е, което усетих между тях. Макар че през цялото време изясняват някакви проблеми и само крещят – но всичко това е само за да пробудят любовта. И точно това започнах да разкривам в дърветата, горите, небето, земята…”

аз и д-р Джейн Гудал, Форум Ароса, Швейцария 2006

Такова откритие е направила тя, въпреки че по характер съвсем не е сантиментална. Човек, преживял толкова години в джунглата и дошъл тук от други, каменни американски джунгли, постепенно разкрива, че природата е цялата изпълнена с любов.

И тук действително се оказваме пред голям проблем. Всички религии, вярвания, всевъзможни духовни практики казват в един глас, че човек трябва да достигне всеобщо съединение. Ако не любов, то в крайна сметка добри отношения, без които човечеството просто не може да съществува нататък.

Затова видимо преминаваме през такъв процес: за да почувстваме необходимост от това – да поискаме да преминем към любов, да развием нови отношения. Невъзможно е да заставиш някого да обича! Мога да заплатя с пари и да купя всичко, каквото ми е изгодно – освен любов. Възможно е да получа срещу пари някакво вежливо отношение, но любовта – това е много особено чувство, отделено от всички останали човешки чувства!

Да допуснем, чувствам, че ти си станал важен за мен, защото чрез теб узнавам, разбирам, достигам нещо ново в живота. Ти ставаш скъп за мен дотолкова, доколкото ми е скъп този предмет, който искам да получа с твоя помощ. Така между нас възникват добри отношения.

Можем да встъпим в такива отношения един с друг, когато ни трябва взаимно доверие. Доколкото се нуждая от теб, а ти от мен – между нас възниква доверие доколкото мога да разчитам на теб. Но ако след това дойде някой, който ще ти заплати повече или ще ти донесе по-голямо напълване и наслаждение, то цялото доверие и преданост от твоя страна изчезват.

Затова сега попадаме в много необичайна ситуация. Нашето развитие ни е довело до усещането, че зависим един от друг и трябва да създадем помежду си добри връзки, до такава степен, че трябва да се обичаме един с друг! Иначе няма да възникне правилно доверие, което е необходимо, за да можем днес да достигнем добър живот.

От 6-тата беседа за новия живот, 03.01.2012

[68431]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои действието издигане над егоизма? Това мисловен процес ли е или включване на някакво намерение? Какво е това?

Отговор: Можете да се опитате самостоятелно или с помощта на психолог да разкриете своята същност. Просто да откриете себе си, така да се каже, да направите дисекция и да изложите своята същност пред себе си с всичките й свойства, желания и мисли.

Свойствата са ни дадени от природата, желанията се формират под влияние на обкръжаващата среда, а мислите се формират за да изпълним и реализираме тези желания, да достигнем желаното. Такива сме създадени.

Когато виждате пред себе си цялата картина на вашия психологичен вътрешен  свят, тогава можете да се отнасяте обективно към нея, сякаш това не сте вие, и можете да работите над самия себе си.

Ако при това се присъединявате към някаква особена цел, която искате и можете да постигнете и започвате правилно да работите с вашите вътрешни дадености, свойства, получени от родителите или от далечни прадеди, да работите с желанията, които сте получили от обкръжаващата среда в процеса на възпитание и с мисълта, как максимално да реализирате тези свойства и желания, ако виждате пред себе си някаква много сериозна, голяма, грандиозна цел – значи, вие можете обективно да започнете работа със своите дадености, за да постигнете тази цел.

Тази цел се поддържа от обществото около вас. Вие можете с помощта на обществото, с помощта на тяхната критика, одобрение, с помощта на тяхната поддръжка, получавайки от него сила, енергия, да започнете да работите с всичко това. И това общество постоянно ще ви показва вярната посока към целта, защото целта е вътре в самото общество – внедряването ви в това общество като органичен елемент.

В такъв случай вие се издигате над себе си и гледате на себе си отстрани – от страната на това общество, от страната на тази цел. И естествено, започвате правилно и обективно да се променяте, при това независимо, какво усещате в своите егоистични желания, мисли и свойства. Основната проверка е , че при това се интегрирате с обществото и още повече се доближавате до  целта си.

Ако това е така, на вас ви е напълно безразлично, какво правите със себе си. Това означава да се ”издигнете”.

Човек сам трябва да дойде до тази цел, до това ниво. Защото всеки от нас трябва осъзнато да постигне състоянието на интегрално взаимодействие с останалите, използвайки при това всичките вътрешни и външни ресурси на обкръжаващото общество и своето собствено. Но той трябва сам да се промени , а не само да популяризира тази методика.

От 7- та лекция за интегралното възпитание, 14.12.2011

[68075]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Как да се поправим, за да съществуваме добре, спокойно, безопасно? А иначе така ще си останем безработни, с криза в семейните отношения и възпитанието, с проблеми във всекидневния живот. Стигнахме до това, че отсъствието на взаимно разбиране и усещане е станало определящо в нашата съдба. Цялото човечество е подобно на едно семейство, но това семейство е несполучливо.

Затова говорим за примирието, което трябва да стане с помощта на трета сила. Когато между съпрузите възникнат проблеми, те се обръщат към психолог – сега е модерно да имаш личен психолог, който постепенно ги сближава. Той беседва с всеки поотделно и с двамата заедно, задава въпроси, обяснява ситуацията, задължава ги да общуват един с друг и да разкриват себе си. Помага им да разберат първо себе си, а след това и партньора.

И тогава на всеки му става ясно, че дори той да е противоположен на другия, си струва да тръгне към взаимни отстъпки. И единият да не изказва всички свои претенции, и вторият да прощава и отстъпва в нещата, които не са му по душа, както е казано, че „всички престъпления ще ги покрие любовта“.

Ние разбираме взаимните „престъпления“, нали от природата всички сме егоисти и никого не зачитаме. Но ако ни е ясно, че нямаме избор – и в семейството, и в производството, и в екологията, – то от безизходица ще приемем методиката, която ни помага да се съединим един с друг.

Тази методика е чисто психологическа: да говорим един с друг, за да знаем и разбираме по-добре характера на човека или особеностите на целия народ. Да не се стесняваме, да говорим открито, като възрастни, умни хора.

Да, ние сме различни, но над различията трябва да се съединим, да не се потискаме и укоряваме за неприятните склонности и свойства. Те са във всеки, но ние се издигаме над тях и казваме: „любовта ще покрие всички престъпления „. Престъпленията съществуват, но постепенно, изхождайки от любовта, преставаме да им обръщаме внимание!

Така майката смята своето дете за най-доброто, най-красивото. Тя не е способна да види в него нищо лошо или недостойно, защото любовта я заслепява, и тя вижда в него само хубавото. И дори това, че в него има също лошо, тя не го забелязва. А в съседското дете, обратно, вижда отрицателната, а не положителната половина, защото към него не изпитва любов. Но, ако допуснем, че в нея възникне любов към него, то и в него няма да вижда лошо – само хубаво.

Това виждаме в живота. Кажи на майката за недостатъците на характера или поведение на детето – тя няма да се съгласи с това. Тя или напълно ще го оправдае, или изобщо ще отрича всичко, защото всъщност не вижда в него лошото. Това се нарича, че „всички престъпления се покриват от любовта“.

И към взаимното поръчителство, което трябва да постигнем, стигаме постепенно. Избор няма, и ние започваме от далеч да се вглеждаме и изучаваме един друг. Но това учение по начало трябва да бъде насочено към построяване на връзка на любов над различията.

Тоест отрано тръгваме към отстъпки, и тогава в нас се появява възможност да се обединим също и на чувствено ниво. А когато се сближаваме, то светът става по-спокоен и надежден. Не се страхуваме да пускаме децата да се разхождат сами, всеки човек може да се погрижи за тях не по-лошо от нас, а ние да се погрижим за другите. Ако мечтаеш и си представяш добро общество, то, разбира се, това трябва да бъде общество, в което се съблюдава закона на взаимното поръчителство.

От 5-тата беседа за новия живот, 27.12.2011

[67972]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпреки, че сме различни, все пак по някакъв начин се разбираме, както в семейството. Вярно, че това не е лесно. Да кажем, имам родители и жена ми също, всеки от нас има братя и сестри, техните деца, нашите деца. При това трябва да се съобразяваме един с друг, нали сме взаимозависими и от положителната и от отрицателната страна.Така че, не се стремим да се изменяме и променяме един друг.

Разбираемо е, че когато съм срещнал жена, която е възможно, да се отличава от мен като характер, но съгласно други сметки сме решили да бъдем заедно, то с това решение, всъщност, сме признали – дори без думи, че ще водим общ живот, в който не всичко ще бъде гладко.

Налага ни се да отстъпваме един на друг, частично или напълно да се съгласяваме с мнението на другия и т.н. Но от безизходица се съединяваме, защото искаме да създадем семейство, да продължим рода, да се поддържаме един друг.

Такова възпитание, което учи да се разбираме един с друг, не достига на младите двойки. Макар да смятаме, че свободно избираме за себе си най-подходящия спътник, но всъщност сме много различни. При животните подбора на двойката произтича инстинктивно, а хората, доколкото техния разчет е изкривен, искат нещо особено, възможно, дори уникално, не разбирайки, че именно от това възникват трудностите в общуването.

Отсъствието на образование, разбиране и възпитание относно семейния живот и умението да се отстъпва един на друг, ни води до криза на институцията семейство. Сега по-голямата половина на света са неженени. Те не са готови да встъпят в брак и не искат да имат деца, защото чувстват неспособност да се грижат за някой.

Тази криза продължава вече няколко десетки години, а сега сме принудени да решаваме такива проблеми и между страните. Защото всеки от нас, в крайна сметка, се явява и получаващ, и отдаващ, относително съседните държави, както в съпружеската двойка. Затова и на международно ниво трябва да се изучава, как да се отстъпва и как да се обединяват над всички различия и несъгласия. А това никъде не са ни учили.

Как да се направи? Каква е техниката на отстъпването, нали само с отстъпката си показваме добро намерение?

Сега от безизходица се намираме в такава криза, която ни учи на истинските неща. И тази насъщност се чувства от хората така (и в това е нашата надежда), че те няма да тръгнат към „развод“, защото „развод“ между държавите означава война.

Надявам се да разберем, че нямаме избор, и трябва да се държим сдържано. Затова сме създали ООН – такова място, където всички могат да се събират и да обсъждат мирното сътрудничество, – и множество други организации, които се занимават с възпитание и здравеопазване.

Например, в Женева има международни организации, за съществуването на които никога не съм предполагал. Да кажем, има комисия за честотите на предаванията, която следи за това, всяка теле- и радиостанция по света да имат своя честота и да не пречат на другите.

Има съвет по пускането на лекарства, медицински препарати и услуги, определящи стандарта в тази област. Благодарение на това можем да се разберем един с друг, и докторът, изпращайки болния на лечение в друга страна, може да обясни на своя колега всички нюанси от изисканите процедури.

Дори има организации, определящи знамето на всяка страна – за да няма еднакви флагове. Съществуват стандарти във всички области, ставаме толкова свързани и близки един с друг, че трябва да се изработят закони, регулиращи всички области на взаимодействие.

И както парламента на всяка страна установява закони на взаимодействие между гражданите, така днес се прави за целия свят. Такива организации съществуват вече няколко години, и без тях на нас ще ни е много трудно.

Но днес проблема се състои не в това, че трябва да определим мястото на всеки. Днес положението е такова, че трябва да построим общ „покрив“, състоящ се от общо разбиране и усещане, че сякаш се намираме в една стая. В такъв случай на нас ще ни е трудно да бъдем заедно, ако между нас няма връзка, и то добра.

Трябва да почувстваме не просто близост, а взаимна зависимост, която да задължи всеки да измени своето отношение към другите. Ние сме зависими, свързани и обединени, желаейки или не, на различни нива – в храната, облеклото, възпитанието, културата, техниката, обезпечаване на енергията, водата и дори въздуха.

Ако някое производство замърси атмосферата, то няма какво да дишаме. Известни са ни съглашенията в Киото, определящи емисиите за производство на отпадъци и замърсяване на атмосферата.

Мисля, че трябва да се представи списък на международни организации и тези въпроси, с които се занимават. Тогава ще почувстваме мащабите на нашата връзка. Част от такива организации се намират в Париж, Лондон и Ню Йорк, но основната маса се разполага в Женева.

Това е много важно, защото дава на човека представа за такава взаимна зависимост, в която трудно може да повярваш. Тя е по-голяма от тази в семейството. В семейството мога да престана да разговарям, да се скарам, дори да се отделя за известно време.

А тук е невъзможно. Получава се, че всички съществуващи страни по света вече се намират в единна мозайка, от която никой не може да излезе и да се държи така, както му се иска. Виждаме, че всеки път, когато някой се опитва да направи някакво самостоятелно движение, нищо не се получава. След определено време той се връща или се ограничава само с думи, като не стига до практически действия, защото в наше време това е неизпълнимо.

От 5-тата беседа за новия живот, 27.12.2011

[67792]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Под понятието ”егоизъм” се има предвид някакво желание или реализирането на това желание? Да допуснем, аз искам да взема нещо от някого – това мое желание ли е и мога ли да работя с него? И съвсем друго нещо е, ако аз се приближа и го открадна.

Отговор: Тук се има предвид не самото действие, а самото намерение.

Ако желая да открадна нещо от някого, да направя нещо за сметка на другия за самонаслаждение, заради себе си, в ущърб на другите – това е то егоизим, а ако се наслаждавате просто така, то това – не е.

Егоизъм – това са нашите действия насочени към това, че наслаждавайки себе си, ние причиняваме вреда на другите: хора, природа – без значение на кого и как.

На практика няма такова действие, извършвано от нас, което да не е егоистично. То винаги се осъществява или с равновесието в природата, с обществото, с хората или срещу тях, тъй като ние съществуваме не от само себе си във вакуум, а в обкръжаваща среда.

Трябва винаги да мисля за моето добро отношение към другите и това е на първо място в изучаването на процеса на възпитанието. Моето отношение и към животинския, и към растителния, и към не живия свят, към цялата природа, към цялата Вселена става съвсем друго – доброжелателно, съпричастно.

Започваме да разбираме и да усещаме сили и слоеве в природата, в обкръжаващото ни пространство, скрити от нас в миналото! Разкриваме матрицата, замисъла на природата, нейния вътрешен смисъл, нейния план, в който по неволя съществуваме и се развиваме. Човек се издига на ниво на осъзнаване на своето собствено участие, съдба, предназначение.

От 7-та беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67690]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какво именно се разбира под понятието „да разкрием замисъла на природата“:  дали човек вижда нещо, или чува, или чувства?

Отговор: Въз основа на това, че човек става подобен на обкръжаващата го природа, – той започва да се отнася към нея благожелателно, започва да прониква в нейния замисъл, чувства и мисъл. Започва да вижда, че природата, която е създала всичко, в това число и него, човекът, притежава висш разум и чувство.

За това, между впрочем, говорят много хора, които са близки до природата, израснали, и развили се вътре в нея, – да допуснем, в Израел това са бедуините, които живеят в пустинята. Те усещат природата, нейното дихание.

Разговарял съм с много хора, живели дълги години в пустинята, в тундрата, в джунглата с маймуните. Те са ми разказвали потресаващи усещания, когато чувствата на природата, нейният замисъл, нейният разум, изведнъж започват да говорят с човека, и той започва да усеща, че се намира вътре в майката – природа, вътре в огромна разумна система. Той изведнъж започва да разговаря с нея, да общува, да разкрива нейната матрица, нейния план, солидаризира се с него, и възниква такова сливане на човека с природата, което го издига на следващото ниво на развитие.

Именно разбирането на общия замисъл на природата и издигането на нейното следващо ниво – нивото на самоуправление на нашия живот, е целта на съвременния етап на развитие.

Реплика: Тоест, виждаме някакви нови взаимовръзки. Те стават по-очевидни, по-естествени. Но дали природата остава  същата? Или тя също се променя?

Отговор: Не говоря за неживата, растителна и животинска природа. Говоря за природата, която се разкрива пред човека. И там той открива  някакво огромно, общо, вселенско чувство, разум и замисъл.  Човекът разкрива това.

Когато той влиза във връзка с това, започва да чувства себе си на следващо ниво на развитие. Тоест произтича разбиране на всички процеси, виждане на света от началото до края, неговия замисъл; защо се е развила нашата Вселена: откъде е произлязла; какво е било преди Големия взрив, какво след това (нали, нашата Вселена, очевидно, съществува определено време), възприятието на Вселената – как я възприемаме не с нашите пет физически сетивни органи, а чрез вселенския разум, чрез висшето сърце и разум.

Достигайки до такова постижение, човек започва да разбира, че в течение на целия дълъг исторически процес той се е развивал именно за достигане на това ниво.

За това говорят вече много науки. Ограниченията, възникващи във всички науки, произтичат от това, че по-нататъшното развитие на науката е насочено именно в тази област. Следователно, без възпитание, без преобразование на самите учени чрез интегрални взаимоотношения с природата, те нищо няма да разкрият. Затова всички наши науки се намират в криза.

От 7-мата беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67686]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→