Всички заедно трябва добре да се фокусираме върху поправянето на света, върху обединението, за да открият хората, че само това им липсва.

В крайна сметка, всеки човек иска нещо. И без значение какво е то – невъзможно е да се удовлетворят всички тези желания. Те винаги се наслагват едно върху друго, карайки ни да се наслаждаваме за сметка на другите. Всичко е подредено така, че по егоистичен път можем да получим само малка част, а всичко останало изпълняваме за сметка на ближния.

Освен животинското изхранване, всичко останало човек, така или иначе, отнема от другите. Това се отнася до всички без изключение: на някого не достига парчето хляб, което аз съм изхвърлил, на друг – домата, който се е развалил у нас. Всеки егоист, по определение, живее, ограбвайки ближния си.

И затова в нашия свят никой не може да бъде щастлив и удовлетворен. Защото системата е интегрална и веднъж взел нещо за себе си, аз автоматично го крада от останалите.

Само ако  отдавам на всички, изобилието преминава през мен. Трудно е да се „смели“ тази техника, но тя всъщност е много проста. В действителност, само благодарение на нея съществува всичко, докато благодарение на егоизма ни,  съществува само недостатък в ума и сърцето ни – безсмислица за алтруистичната реалност.

И затова изходът за всички нас е само един – да се грижим за обединението. Само ако успеем дори и няколко милиметра да се сближим със сърцата си, светът веднага ще почувства облекчение. Така че, хайде да го направим.

Всичко зависи от това, какво се случва вътре в човека. Именно това определя неговото възприемане на реалността и самата реалност.

От урока по „Предисловие към Десетте Сфирот““, 12.02.2012

[72438]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение ( на Салман Хан, американски педагог, създател на онлайн-школа, която разпространява знания, безплатно за всички):

Учебното пространство. От пасивен модел ще преминем към активен, креативен. Аудиторията ще е място за разработка на проекти със свободно развитие. Студентът самостоятелно ще изследва как са били открити интегралите, диференциалите и квантовата физика, ще получава знания без да избързва, в удобно за него време, ще се учи да строи, да създава и изследва, не само в сферата на технологиите, но също ще се учи да рисува картини, да съчинява музика, да поставя танци. Главното е креативността и собственото откриване на новата информация, студентът – сам със себе си.

Знанията – двигател на съвременността. По-рано основната част на обществото се е занимавала с физически труд, малка част – с умствен труд, единици – с изобретения, изкуство и творчество. В бъдеще основната маса ще бъде творческата класа.

Важни са не оценките, важни са проектите. Пасивното (седящо) получаване на знания с изпити ще се замени със свободни занятия, успехът ще се определя от практическото прилагане. Ще учат цял живот и така също ще реализират себе си. Критерият на ученето – „какво съм създал?“.

Ролята на преподавателя. Преподавателят от лектор ще стане възпитател. Преход от модела „един преподавател – много студенти“ към „няколко преподаватели с група студенти, където в дискусии между студентите става обмен на знания“, „по-големи студенти – начинаещи студенти“. Цялото обучение е интерактивно.

Глобалната меритокрация. Разходите за преподаване на академичните дисциплини ще се снижат почти до нула, на студентите ще бъде нужен само интернет, нивото на образование на планетата ще се покачи до 99%.

Реплика: Всичко горепосочено се отнася само за образованието. Но заедно с получаването на образование, е необходимо да се създават групи за интегрално възпитание, целта на което е да приведе цялото човечество към единна група и промяна на обществото.

[71903]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако в началото на 20-ти век невротичните симптоми са се проявявали във вид на сексуални отклонения, то сега са във вид на хипохондрия, тоест на страх от заболяване. Как може да се работи правилно със страха, че ще се разболея? Как да се отнеса към това?

Отговор: Трябва да разшифроваме какво означава болест.

Болестта – това е нарушение на хармонията на организма. Когато системите не работят в хармония помежду си, то започват да се проявяват всевъзможни проблеми. Това е болест.

Ако достигаме хармония, то тя се въдворява и царува на всички нива, в това число и на физиологическо.

Именно така можем да се излекуваме от сериозни хронични и дори неизличими заболявания.

От 11-та беседа за интегрално възпитание, 16.12.2011

[71534]

Filed under: Възпитание, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: В груповата динамика се сблъскваме с хора, които изглеждат толкова нелепо за нас, сякаш не са от този свят. Те обикновено са много активни и се опитват да се измъкнат напред..

Отговор: Има хора, които обичат да се изказват. Те изведнъж стават и половин час бълват всякакви глупости. Те мислят, че говорят по случая, на място, че дават страхотни идеи. А всички останали седят и, за съжаление, са принудени да ги слушат. При това те не се ограничават с едно или две изказвания, а трябва буквално на всеки урок „да фиксират себе си“ пред другите, в противен случай не чувстват, че участват с всички заедно. Такива хора следва да се разпределят отделно, да се отстранят от тази група! Групата не е длъжна да страда заради отделни хора. В никакъв случай! Трябва да правим така, че групата да бъде хомогенна във всичко.

Реплика: Трябва ли да съберем тези хора в една група?

Отговор: Да, нека се изказват там, да си устройват дискусии, да правят всичко, което им е угодно, но по зададена тема.

Именно в дискусиите помежду си, когато един говори, а друг го прекъсва, т.е. по техния начин, те ще напредват, точно така, както останалите групи напредват, всяка по своя си начин.

От 11-а беседа за интегралното възпитание, 16.12.2011

[71540]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: През младостта си се занимавах с баскетбол, и помня, как нашият отбор получаваше добри резултати, когато на трибуната седяха момичета и тихо ни подкрепяха. А когато там седяха момчета, то нямаше вдъхновение. По какъв начин в групите за интегрално обучение жените ще наблюдават мъжете: чрез видеокамери?

Отговор: Ние организираме от време на време общи пикници, пътувания, събрания. Познаваме се един с друг, но, по принцип, това познаване е безпредметно. Аз не трябва да познавам някого като лице.

Това е просто женска маса, която ми показва, че тя зависи от мен и чака проявата на моето мъжко начало – това е достатъчно. Те не ни пречат в нашата работа, но ние като играчи в полето, трябва да усещаме върху себе си това влияние.

Трябва зад гърба си да чувствам погледа на женската част, която предизвиква в мен тези въздействия – съвсем не гордост, не някакви егоистични подбуди, а отговорност, очакване на това, че ще се изкачим на следващото стъпало. Това е необходимо.

Жените ни подтикват не към индивидуални геройски постъпки, а именно към подем над себе си, към обединение. Всеки от нас при това изгубва себе си, но заедно достигаме образа „Адам“.

От 10-тата беседа за интегрално възпитание, 16.12.2011

[71362]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Хората се отличават един от друг по свойства. Има тип хора, които имат особена роля. Те са носители на методиката на интегралното възпитание и образование, и трябва да научат, предадат, да раскажат за това на цялото човечество.

Отговор: Вярно е, има хора с особена чувствителност, възприемчивост именно към интегралната методика.

В света, примерно, 6 до 10% от хората са привлечени към интегрално взаимодействие. Те и съставят масата на различни алтруистични организации, борци за всевъзможни видове свобода. Това не са революционери, а борци за обкръжаващата среда, опазване на животинския свят и т.н. В това число влизат доброволци, които помагат на другите: бедни, гладни и т.н. Но това са хора, които просто ги влече към такова общуване, към такава интеграция. В тях като правило има не високо, не дълбоко ниво на разбиране на интегралната система – те са такива по природа.

А има хора, които по природата са истински, дори бих казал ревностни егоисти. Както виждаме от нашите изследвания, те не влизат в 6-10% на природните алтруисти. Това са обикновени егоисти, в които просто се разкрива разбирането за необходимостта от интеграция, изхождайки от желанието да разберат смисъла на света, на съществуването, закона на природата, нейният замисъл. Те искат да знаят накъде ни води еволюцията, защо тя е такава задължаваща и т.н.

Това са хора с ум на учени, изследователи, които желаят да проникнат в самата същност на еволюционния процес. Те и съставят главният отряд на тези, които водят човечеството към целта. Те са алтруисти не от природата, а по силата на своите изследвания и осъзнаването на необходимостта от този процес.

Ние се опитваме да открием такива хора в различните точки на света с помощта на целенасочената ни система на разпространение.

И те идват при нас. В настоящия момент това са около два милиона души от различни страни по света, които се намират във връзка с нас, независимо от техния произход, религия, националност и начин на живот.

Тях ги обединява общия стремеж към правилната реализация на движението на човека към целта, към това, тя да се достигне, човечеството да се преориентира от движение по пътя на страданията към движение по пътя на осъзнаването, тоест преднамерено, осъзнато обединение.

С такива хора се опитваме да намерим връзка и да ги организираме.

Реплика: Такива хора могат ли да участват в построяването на системата на интегралното възпитание?

Отговор: Задължително! Именно те! Тях и подготвяме!

Имаме „Курс за ръководители на интегралното възпитание и образование“, където провеждаме определени занятия, включвайки работа с хора, обучение в групови игри, активни мероприятия, а също, основно, анализ, когато хората се събират и обсъждат за себе си, обществото, всички проблеми, които възникват между тях.

Специално „предизвикваме“ особени проблеми в тези групи. След това те се делят на различни подгрупи: защитници, нападащи, осъждащи, съдии, съдебни заседатели и други, и обсъждат тези проблеми. Това са много сериозни обсъждания.

Към това не привличаме особено психолози, т.к. искаме хората вътрешно да се развият независимо от огромния психологически апарат и цялата маса натрупана информация, за да могат те да гледат на това през погледа на интегралната цел. А при психолозите всеки се занимава със своя раздел.

На тази тема имаме множество материали и имаме над какво да работим.

От 10-тата беседа за интегрално възпитание, 16.12.2011

[71096]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Съобщение: Не позволяваме на децата в училище да бъдат свободни и щастливи хора. А без това, всяко образование губи смисъл.

Мислим както преди, че основната задача на училището е да натъпче  колкото се може повече знания в главата на човека, а не да развива природните му способности. Но училището трябва да разглежда природните качества и да ги развива, а главното – да научи човека да се учи. А днес училището заставя човек да зубри.

Целта на образованието е в това, да намери призванието, пътя в живота. Иначе, вместо да развива това, което му е интересно и необходимо, човек е принуден да наизустява маса безполезна информация, която никога няма да му бъде полезна. Ако не променим училището, не можем да построим щастлив свят.

Реплика: Проблемът е по-дълбок – работата не е в призванието, да станеш един или друг специалист, а в разбирането целта на живота, какво трябва да се постигне в резултат – това може да бъде само разкриване на следващото измерение, на висшия свят, от който се появяваме тук и където отиваме след този живот. Колкото и да ни се струва фантастично – това е реалността, която ни предлага да разкрием науката кабала.

[71216]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В традиционната образователна система на човек, повече или по-малко, му е ясно къде да положи усилия. Например, в училище: ученикът слуша урока, записва, подготвя се в къщи, прилага много силна воля и интелектуални усилия, отказвайки се от всичко останало. Същото важи и когато човек стане възрастен – работи, вместо да се развлича. Тези усилия са ясни. В какво се състоят интегралните усилия над егоизма? Има ли място за волеви усилия?

Отговор: По принцип, не трябва да ги има. Ако човек изгражда себе си правилно спрямо групата, обкръжаващата среда, и го прави така, че тя да му влияе положително, както и той на нея,  именно при това взаимодействие  човек с желание неусетно се променя. Пратически той прилага много малко волеви усилия, за да предизвика положителното влияние на групата.

В крайна сметка, ако приложа в групата малко волево усилие, и групата, събрана по определен начин, реагира правилно, то тази правилно събрана група организира и образува такава сила, която ми влияе. На моята малка молба тя реагира, че незабавно и правилно ме изменя. Така, че прилагайки много малко усилие, отправяйки към групата малка молба за някакво изменение, получавам хилядократно увеличение на моята мотивация и се променям. Това означава, че групата е своеобразен обратен усилвател, който идва при мен с такава обратна връзка, която ме принуждава да се променя.

От 10-а беседа за интегралното възпитание, 16.12.2011

[71094]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли в курса на интегралното обучение да обсъждаме всякакви семейни проблеми, и да ги присъединяваме към интегралността?

Отговор: След като казваме, че частното и общото са равни, значи, може да присъединим това към семейството. Напълно! Тоест вие тутакси преминавате от класа, от групата в семейството и създавате в него интегрални условия.

Занимаваме се с това, че създаваме семейство – нещо общо, над нас, където аз и ти – сме ние. След това автоматически включваме към това и децата, и те също стават част от тази интегрална система. Създават се съвсем други отношения в семейството.

Главното – никой да не притиска никого, защото нормалното правилно развитие предполага вътрешна хармония на човека с неговите вродени качества. Не трябва да ги скривам, унищожавам, някак да ги премахвам и прочие. Трябва да достигна такова състояние, когато, обратно, те се разкриват в мен напълно.

Не ни е ясно, защо съхраняваме всички наши отрицателни свойства: лъжа, завист, ревност, ненавист, всички видове страх и така нататък. Но всички те си имат своето решение, своята реализация именно в това последно състояние. Постепенно в степента си на развитие човек вижда, че те са му необходими, че той ги приема, но по обратен начин, когато тези страхове го заставят да бъде интегрален, и го извеждат „извън себе си“, а не го затварят вътре.

От 8-та беседа за интегрално възпитание, 15.12.2011

[69309]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Въпрос: Как да съвместим ”вярата над знанието” и принципа, че ”трябва да се съди само по това, което виждат очите ти”?

Отговор: Критичната оценка трябва да се основава само на твоите реални усещания, както е казано: ” Съдията се основава само на онова, което виждат очите му” – а не на това, как на мен ми се струва,  както е написано, както са ме научили, както е казал някой. Най-важното е, това което човек усеща с желанията си и разбира с ума си.  Това е основата, от която изхождаме – аз нямам повече от това, което чувствам. А сега трябва да видя  как мога да се издигна над това. Тъй като целият духовен растеж е основан на издигането – всеки път на ново ниво. А как  мога да се издигна на следващото стъпало?

В материалния живот, ние се издигаме по стъпалата за сметка на нарастване на егоистичните си желания и по – дълбоките и всеобхватни мисли –т.е.  за сметка на порасналия разум и сърце. Но в духовното издигане е важно не количественото нарастване, а повишаване на качеството.

Затова не се грижа да растат разума и чувствата ми – не се стремя повече да почувствам и разбера в училище и в обикновения живот. Не да се ограничавам – в това не виждам своята посока. Тъй като аз искам да получа ново свойство, което не се намира вътре в предишното сърце и в предишния разум.

Трябват ми друго сърце и разум! С една дума – това са две различни картинки. В новата картина на света действат сърцето и разума, които се грижат за ближния. Независимо, че за сега не зная, какво е това? А там, на старата картинка – тъкмо обратното, грижа се само за себе си.

И двете картини имат еднакво право на съществуване. Но аз трябва да разкрия втората картина, втората реалност. И това е невъзможно да си го представим, докато тя не се разкрие. Ние само се приготвяме за това. От онази, новата картина до нас достига само светлината, според това какви усилия полагаме, от старото си място , за да я постигнем.

Тази светлина постепенно формира в нас способността да започнем да различаваме тази картина отдалече и по малко да си представяме, какво представлява А онова, което става в нея, се нарича за нас ”над знанието”, над от нашия разум, както е казано: ” Видях противоположния свят”.

От урока от книга ”Шамати”, 09.02.2012

[69287]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→