В продължение на десетки хиляди години до днес сме се развивали по волята на съдбата – и фактически с това нищо не сме достигнали. А психологията – науката за човека, за неговата природа и вътрешен свят, съществува само от около сто години.

До нейната поява не сме считали за нужно да изучаваме своето поведение и сме се развивали подобно на животни по волята на случая. Едва сега чувстваме необходимост от знания за човека, за обществото и обкръжението, за това как да го създадем, и как правилно да организираме своя живот.

Самото понятие „живот извън тялото“ малко се свързва с мистиката, но няма никакво отношение към нея. То означава развитие на погледа върху себе си, сякаш отстрани, възможност да видиш света с очите на друг човек. С това в нас се появява възможността да се разбираме един с друг -точно това, което трябва да умеем.

На мъжа е трудно да погледне света през очите на жената. Но практически всеки от нас живее в семейство и разбира необходимостта от неговото създаване, – иначе ще умрем, както динозаврите. Трябва да имаме деца и да ги възпитаваме. Затова за нас е важно да разберем психологията на противоположния пол и да изясним за себе си, не само как правилно да живеем, но и как да се наслаждаваме на този живот.

Включвайки се един в друг, получаваме втората половина на света. Така сме устроени. И това се нарича „живот извън тялото“, т.е. получаваме допълнително възприятие отвън. До този момент съм се развивал егоистично вътре в своето тяло и съм се стремил, колкото се може повече да напълня себе си и колкото се може по-малко да приемам знанието, мнението и възгледите на ближния.

Днес, кризата, в която се оказва въвлечен целия свят, ме задължава да стана част от ближния, да приема неговата гледна точка, неговия възглед и неговия вътрешен свят. И тогава, сякаш, излизам извън себе си и ставам част от останалите хора. По този начин придобивам желанията и мислите на цялото човечество – всички негови възможности. Сякаш излизам от своето собствено тяло и получавам възможност да усетя цялата действителност.

Тук старата епоха отстъпва място на новата, на съвсем друго усещане на действителността. Сега в мен се появява възможност да виждам и усещам действителността не вътре в своето ограничено възприятие, а чрез общото усещане и разбиране, натрупано от цялото човечество.

Ако се сближавам с всички останали хора и получавам възпитание в обществото, представено в цялата негова широта и разнообразие, то получавам възможност да видя света в целия спектър на усещания и възприятия, а не само лично. Сега в мен са включени всички хора, и моята палитра за света става по-богата.

От 3-та беседа за новия живот, 29.12.2011

[66971]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изяснявайки си някои неща, пред нас възниква въпрос: ”Какво трябва да променим в себе си, за да придобием по-голямо сходство с природата?” Защото, ако постигнем хармония и равновесие с нея, ще усетим комфорт, удовлетворение и покой. Ще престанем да усещаме нейния натиск, който се изразява в растящи, като  лавина, проблеми, в разпалването на войни, раздори, разводи в семействата, болести, епидемии и други природни катаклизми. Така че, какво трябва да променим в нас?

Търсейки отговор на този въпрос достигаме до изследване на човешката природа. Вътрешната природа на човека е желанието: да живееш, да се чувстваш добре, да се наслаждаваш т.е. постоянно желание за напълване. И част от тези желания, в известна степен, са празни. Да речем, аз искам да почивам – това означава, че аз искам да напълня желанието за почивка, а ако ми се иска да ям, то аз желая да напълня желанието към храната.

Обикновено аз имам желание към храна, секс, семейство, пари, слава и знания. Тези желания са основни, включващи в себе си всички останали. Всяко желание, удовлетворяващо потребностите на моето тяло – от храна, продължаване на човешкия род, и желанията ”на човека ”в мен – към богатство, власт и знание, се делят на много други желания и на техните производни. И ако нямам избор, и разбирам, че с помощта на тези желания си струва да се обединя с другите хора, за да стана подобен на силите на природата (на единния закон) , то ще трябва да поправя всяко свое желание.

В крайна сметка, всички тези желания взети заедно се наричат ”Желание за наслаждение” или ”желание за получаване на напълване”. Към какво трябва да ги насоча, за да ги поправя? Те трябва да бъдат насочени за благото на всички. А ако напълвам само себе си, то такова желание се нарича ”егоистично”. Затова всяко свое желание аз насочвам към общото благо и приемам само това, което ще бъде полезно за всички.

Получава се така, че ние нямаме друг избор. Ако всички ние сме като едно семейство, то аз трябва да се съобразявам с всички и да мисля за всички, като за едно цяло. Затова всяко свое желание трябва да отправям към всички. Тук и възниква проблемът: как да постигна това?

Дори и да разбирам това, а и учените го потвърждават (а психолозите, социолозите и политолозите в един глас, заявяват, че това е верно и нямаме друг изход), и от своя жизнен опит виждам, че други методи няма, то моята природа винаги мисли по друг начин. Тя смята, че преди всичко, трябва да получавам за себе си и да задоволявам своите потребности, а не да се грижа за другите. Може би да трябва да се грижа за тях, но и аз да имам полза от това.

Обаче това не е достатъчно. Тъй като, по отношение на своето семейство, аз  не смятам така. В поправеното семейство аз едновременно мисля за всички , като за един човек, и не се чудя, как да им направя добро, така че на мен да ми е добре от това.

И законът желае да ни задължи да имаме предвид всички, като един, целия свят като едно семейство, за да започнем да свикваме с това. Какво трябва да направим за това? Всеки от нас трябва да се грижи за всички и всички заедно да построим такава система за ново интегрално възпитание, която да ни съедини и, посредством различни въздействия и занятия, да докаже, че други пътища няма.

От 4-та беседа за новия живот, 01.01.2012

[67161]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Целият процес на нашето развитие преминава под влияние на обкръжаващата среда. И ако тази среда не съществува – човек не би се развивал, дори независимо от заложените в него решимот. Има известни примери, когато деца, оставени в гората, се развиват така, както и живеещите там животни, придобивайки техния характер, болести, желания и мисли. Дори имат такава продължителност на живота, както тези животни, сред които се намират – дотолкова тяхното тяло е привикнало към такъв начин на живот.

Известни са случаи, когато са намирали 6-9-годишни деца, израснали в гората, и те са живели толкова години, колкото и животните, сред които са расли: 12 или 20 години – не повече. И независимо, че в последствие са им обезпечили добро ниво на живот и са се грижели за тях. Тези деца са боледували от същите болести, каквито и животните, държали са се като тях и са живели същото количество години.

С други думи, нашето тяло е много зависимо от обществото, в което се развиваме, и в този смисъл човек се явява много гъвкав. Да вземем за пример кучето или котката, които живеят с нас хиляди години. Те са привикнали с човека и, разбира се, вече не могат да живеят в гората, като другите диви животни, в тях се изработва друг характер. Те и тяхното потомство приемат друго отношение към човека и към обкръжаващата среда. Но въпреки това, не са толкова гъвкави. Защото човек, попадащ в някаква среда, притежавайки много по-голяма възприемчивост, е подложен на по-голямо въздействие на средата, бих казал дори съдбовно. В сравнение с животното, което привиква да живее заедно с човека – човекът много по-силно привиква към живота на животно.

И така, всички ние зависим от своето обкръжение. Затова занимавайки се с възпитание, преди всичко, трябва да обърнем внимание на обкръжението като фактор, влияещ на развитието на човека. От това зависи цялото му бъдеще. Сменяйки обкръжението, с това сами изменяме своя характер, желания, жизнена парадигма. Затова трябва да бъдем внимателни, добре да помислим, проверим и притеглим, в каква среда попадаме, с какви хора прекарваме времето си, на кого се връчваме.

Трябва да научим човека да разбира това, което го обкръжава, да му обясним, доколко той е зависим от обкръжаващата среда, а също, как тя влияе на неговия живот.

От 3-тата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66626]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Ако говорим за новото поколение, за новата епоха, в която съществуваме, то стигаме до още по-важни изводи. Казваме, че всички ние, живеещите на тази планета, сме тясно свързани помежду си и зависим един от друг, че обкръжаващата среда става единна за всички, че ние оказваме влияние на климата, на екологията. Това, което се случва на едно място, предизвиква земетресение или цунами на друго, войната в една страна незабавно се отразява на положението на другите страни…

Виждаме, че не просто трябва да се присъединим към едно или друго общество, или група, а трябва да организираме общо, глобално, интегрално възпитание!

Ако сме свързани заедно, то нашето възпитание и създаденото от нас обкръжение – определящият фактор на нашето развитие – трябва да ни предава еднакви ценности, за да се разбираме един с друг, съхранявайки своята индивидуалност и свобода. В края на краищата, ако дотолкова зависим един от друг, трябва да разберем, да се почувстваме един друг, да станем по-близки!

Цялата работа е в това, че не се разбираме помежду си, както става в семейството, където всеки се оплаква, че не го разбират. Хората не си приличат един с друг, доколкото имат различни ценности, вкусове, отношение към живота…

От една страна, за да разбереш ближния и дори чуждия човек, също е нужно възпитание. А от друга страна, този чужд би трябвало да стане не толкова чужд, след като днешната култура, възпитание, икономика и всички съществуващи структури са така близки и взаимозависими.

Необходимо е да се развие система на глобално, интернационално, международно възпитание и тази голяма световна организация трябва да се грижи за това, всеки човек по света в неговото възпитание, култура, отношение към живота да има нещо общо с другите. Тогава той ще знае как да приеме другия, и в края на краищата хората да се сближат помежду си според своите възгледи и вкусове, да могат да направят своя живот по-безопасен и да достигнат съгласие помежду си.

При което, това ще бъде не просто взаимно разбиране между двама непознати хора, а ще се отрази на международните отношения, на взимането на съдбоносни решения в политиката, икономиката, въоръжаването, във всичко. Трябва да се сближим един с друг и това зависи от това, можем ли да създадем за всички единна система на възпитание.

С други думи, трябва да разберем, че обкръжението като фактор – трябва да стане решение на всички наши проблеми, това е заложено в природата! Ето защо, вместо да се вкарват в затвора и да се изолират хората, извършващи непристойни постъпки, трябва принудително, по съдебен ред, да ги настаняваме в специална среда, която ще ги възпитава и ще направи от тях полезни за обществото хора. А ние, в съответствие с това, ще проверяваме влиянието на обкръжението върху такъв човек и при условие, че той се е поправил, ще го освободим и приведем в обичайно общество.

Този принцип работи и по отношение на децата, на училищата. Трябва да проверим, да разделим различни типове хора и да решим какво подхожда на всеки слой, на всяка възраст. Изхождайки от това, а също и в съответствие с характера и особеностите на човека, и с помощта на цялостното въздействие върху него от обкръжаващото общество, ще можем да му дадем възможност да изрази себе си по оптимален начин.

Тоест пред нас има разностранно, многообразно средство, в което има множество кръгове и различни групи, и трябва да се стараем да приведем човека под влиянието на това или на друго общество, докато той не придобие правилна, хармонична форма.

Подобно е на узрял плод, на който са нужни и топлина, и хлад, и нощ, и ден, и влага, и суша, и светлина, и определено съчетание на минерали. Така и тук, за да може човек да узрее и да се превърне в мек, сладък за всички „плод“, обществото не трябва да го натиска в едно направление, а да му оказва всевъзможни, разнообразни форми на въздействие.

Затова обкръжението – това е единственият фактор, който използваме, за да поправим цялото зло, съществуващо в човека и в човечеството, предизвикано от нашия егоизъм. Трябва само да вземем това средство в свои ръце, да организираме разнообразни форми на обкръжение, съответстващи на културата, образованието, обичаите на нациите, особеностите на тази или друга цивилизация и по такъв начин да намерим подход към всяка част на човешкото общество, към всяка страна, към всеки отделен човек.

От третата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66733]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

През нашата история вече сме преминавали подобни състояния, макар и не толкова трагични и революционни, че да могат да се нарекат раждане. Всички минали стъпала сме наричали етапи от своето развитие и такива етапи е имало много в историята на човечеството.

Но сегашното състояние се отличава от всички предишни. До този момент винаги сами сме се стремили да разкрием новото състояние, желали сме го, отрано сме виждали, че трябва да извършим някакво революционно преобразование в своя живот. Това може да бъде обществена, държавна, социална или технологична революция. Може да бъде революция в следствие на някакво ново откритие: нови земи, ново оръжие, нови технологии, например, като интернет, откривайки ново ниво на връзка между нас.

Но всичко това не е било глобален обрат, който да обхваща всички нива на нашия живот и всички негови сфери. И също така, не се е разпростирал върху цялото човечество – всички страни и континенти, всяко семейство и всеки човек, до такава степен днес той е всеобщ.

Засега само пристъпваме към това ново раждане и не можем да кажем със сигурност, че всичко това вече се случва. Макар и да виждаме, че се приближаваме към него. Тази „криза“, която се появява преди раждане, все повече оказва натиск върху нас – върху всички заедно и на всеки поотделно. Виждаме, че хората не могат да достигнат съгласие в семейството, разделят се, не искат да се женят, не се разбират един с друг и още повече, не знаят как да възпитават децата, как да избягват проблемите в работата, в икономиката.

Навсякъде се усеща отсъствие на разбиране, на порядък. Това се нарича тотална революция, общо раждане на цялото човечество, а не на някаква отделна държава или общество, защото произтича в глобални, интегрални мащаби и касае всички. Такова нещо досега не е било в историята.

И главното е, че не виждаме бъдещето! Винаги следващата формация се е оказвала по-прогресивна от предишната, например, краят на робовладелския строй и след него – още по-развито общество. Дори и тези промени да са водели след себе си взривове и революции, религиозни и граждански войни, хората са виждали светлото и ново бъдеще.

Част от обществото е била съгласна с него, част – не, в една страна са произтичали тези промени, в друга не – но сега произтича глобален процес. И такъв никога преди не е имало.

А освен това, по целия свят стават глобални изменения в климата, екологията. Преди също са се случвали сериозни климатични изменения – такива, като ледников период, затопляне и охлаждане, и те винаги са предизвиквали големи изменения в човечеството.

Захлаждането някога е заставило северните народи да се спуснат на юг или от Сибир и Азия да преминат по-близо към Европа. Но в един период революцията е ставала за сметка на климата, в друга – за сметката на развитието на нови технологии, или развитие на някаква държава, която не може повече да търпи своя държавник.

Сега всички изменения произтичат едновременно – и от страна на обкръжаващата природа, екологията, и от страна на вътрешната природа на човека, неспособен да бъде в равновесие с нищо. Разпадат се дори такива системи, от които изцяло зависим: храна, работа, семейство, образование, безопасност – всичко, което е необходимо на човека, за да продължава живота от поколение в поколение.

Във всички области, по целия свят сме стигнали до общо състояние, когато нещо престава да работи. И главното, че не виждаме към каква форма преминаваме.

И затова организирахме нашия курс, за да помогнем на човек да види бъдещето. Възможно ли е да го видим и да вървим към него с разбиране и осъзнато като хора, имащи очи и гледащи напред, проверявайки и изпитвайки различни способи, отрано направили разчет? С това ще облекчим пътя за себе си и няма да вървим сляпо, извършвайки грешки и попадайки в неприятни ситуации.

Защото ако ще действаме сляпо и ще грешим в тези глобални мащаби на света – това е просто страшно. Днес вече е невъзможно да вървим по пътя на проби и грешки.

Затова този курс е предназначен да ни отвори очите за нашето текущо състояние и главно – за бъдещето. А също да ни научи как от текущото състояние да преминем към бъдещото.

От 1-вата беседа за новия живот, 27.12.2011

[65754]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Има ли смисъл да проповядваме на света „материалния” алтруизъм, като първи етап на поправянето?

Отговор: При разпространяването на науката кабала, нямаме общ път с „алтруистите”. В най-добрия случай, благотворителните организации раздават на бедните това, което успяват да получат от другите. Например, брашно от една фабрика, платове от друга, обувки от трета…

Разбира се, това е добре, но малко хора се занимават с тези неща. Повечето се ограничават с разговори.

Тук обаче е важно да се помни, че така изобщо не подобряваме света, защото егоизмът, който го разрушава не се поправя с подобни средства.

Удовлетворявайки желанията на егоиста, ти го погубваш. Неговите потребности трябва да се удовлетворяват при условие, че той усвои някаква специалност и направи нещо с ръцете или мозъка си.

Човек трябва да работи, да произвежда неща за храната, която му даваш. Иначе увеличаваш броя на паразитите и милиарди хора в света не искат да работят, очаквайки да ги нахраниш.

А после, те излизат по улиците, възмущавайки се, че намаляваш тяхното обезпечаване. И те не са виновни – така си ги възпитал ти, приучил си ги към такъв подход.

Европейското ръководство само е отгледало демонстрантите, които днес протестират срещу съкращенията. На тях ясно са им дали да разберат: „Стойте без работа, а ние ще ви изплащаме помощи”.

С други думи, ти самият си сбъркал и сега ти се налага да си сърбаш надробеното. Действително, кой ще иска да се откаже от подаянията, превърнали се в норма?

Човекът не трябва да се приучва към подарено угощение. Ние не отчитаме неговата егоистична природа.

Същото се отнася и за децата. Те трябва да знаят, че винаги им даваш, в замяна на нещо, което получаваш от тях. Непрекъснато учиш детето на правилно отношение към живота – приучаваш го да работи със своя егоизъм. Нищо не се дава просто така.

Разбира се, към децата трябва да има особено отношение, но съгласно същите закони. Бонбонче – не за хубавите му очи, а след задачи и упражнения. Иначе, ти разваляш детето – защото сега, то ще се надява да получи даром всичко в живота. Накрая, ще израстне като нещастен човек, който не знае как да живее.

Заплащане трябва винаги да има – и при големите, и при малките. И освен това, човек трябва да знае на кого да плати, с какво, какво искат от него. Само тогава, той ще изгради правилно отношение към заобикалящите го – няма само да получи отвън, но и сам ще даде нещо в замяна.

Така, човек постепенно започва правилно да контактува с цялото мироздание и тогава, в него се проявява и формира напълно различна философия.

От урока по статията „Мир в света”, 26.12.2010

[30812]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо в ТЕС (ч.8, т.29) е казано, че нисшият поправя висшия? Какво се има предвид?

Отговор: Нисшият (света Ацилут) поправя висшия (света Некудим). Защото светът Некудим се е разбил, вместо да постигне пълното поправяне.

Тъй като е необходимо да се разкрие злото начало – егото, както е казано: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне”, а в света Некудим, то не се е разкрило, затова се разкрива по време на разбиването и тогава може да бъде изграден света Ацилут – „Тора за поправянето”.

Целият свят Ацилут, целият му апарат – Атик, Арих Анпин, Аба ве-Има, З”А по отношение на света Ацилут се нарича система на „Тора”, която носи светлината, връщаща към източника на доброто, душите, издигащи се в Малхут.

Затова, след разбиването на света Некудим, нисшият поправя висшия. Така и ние, в нашите души, в частиците от разбиването на общата душа Адам Ришон, също поправяме тялото на разбилия се Адам, защото именно ние – оцелелите части на тази система, трябва да я поправим. Адам Ришон, висшият спрямо нас се е разбил и ние нисшите го поправяме.

В нашия свят става същото. Следващото поколение ще трябва да поправи грешките, направени от предишното поколение.

Това, което са направили родителите, го поправят децата – отначало с тяхна помощ, а после се издигат по-високо, вземат всичко, което е останало непоправено от родителите и продължават поправянето. С други думи, децата поправят родителите си – поправят това, което разкриват родителите.

Както е в света Ацилут – от една страна нисшият поправя висшия, а от друга – висшият дава инструментите, за да поправи себе си.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 21.12.2010

[30399]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Много хора в света се занимават с кабала и си задават въпроса: „Защо точно вашата организация, в сравнение с останалите преуспява?”

Отговор: Защото мисли за отдаването, за разпространяването. Готова е за своя сметка да раздава милиони вестници и да прави още много други неща.

Колкото по-ефективно продължаваме да използваме своите парични ресурси, хора и време, толкова повече ще преуспеем и в духовното. Именно благодарение на това, ние имаме телевизионен канал и всякакви други възможности.

Успехът ни е обусловен от това, че се стремим към разпространяване, към отдаване и желаем помощта на Твореца, т.е. на светлината, връщаща към Източника. На това се опираме: стараем се да бъдем средство за поправяне и да не се отклоняваме от пътя.

Като следствие, все повече хора се присъединяват – влече ги към нас, без самите те да знаят защо. Това не е наша заслуга – така действа светлината, разпространявайки се от центъра към външните кръгове. Това е закон на природата. Никакъв успех или протекции няма тук.

Трябва още по-точно и ефективно да продължим некомерсиалното разпространение  и тогава ще постигнем още успехи. Зaщото светлината е с нас! Ние умеем да привличаме светлината!

От беседи за възпитанието, 01.10.2010

[22615]

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Нашата система за възпитание трябва да работи с този ключ, с който действаме ние самите.

Не трябва да разказваме на децата безсмислица и неправда, не трябва да изграждаме за тях лъжовен свят. Всяка играчка трябва да води детето към реалния живот, към верния анализ.

Всеки детайл трябва да бъде малък аналог на  верните реалности на големия свят. Ние го разкриваме пред детето постепенно, но това е истинският свят, а не фикция.

Предпазвайки детето, аз го поставям в ограничени рамки, но в тези рамки му предоставям свобода.

То се учи от своите постъпки в ограничени, безопасни условия да бъде човек. Постепенно границите се разширяват, постепенно се формира в него човекът.

При това, не му предлагам вече готови решения, а само ограничен пример.

Аз не събирам конструктора вместо него, а само давам пример за подражание и оставям свобода на фантазията и творчеството. От време на време подготвям задачи, клопки, примамки – нека се учи на грешки. Само така ще съумея да го подготвя за живота.

Нима може своевременно да се дават всички отговори? Напротив, ние растем със задачите и упражненията, с пробите и грешките.

Техният опит формира у детето правилен подход и то вече знае как да се залавя за работа, как да решава проблема.

В резултат, ако то греши е само, защото е било хванато внезапно, не е очаквало такъв обрат.

Всяка следваща степен започва именно така: тя е нова и непредсказуема и затова детето греши, но при това се учи от своите грешки и тя му е от полза.

От беседа за възпитанието, 29.09.2010

[22411]

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок - Няма коментари→

Да възпитаваме детето означава да го водим все по-близо до нашия свят и до света на духовното.

За кратък промеждутък от време, основно във възрастта 9-13 години, то трябва да разбира всичко.

След 12-13 годишна възраст, възпитанието престава да действа. Децата, според своята природа вече не ни слушат – те действат и постигат сами, без да получават нищо от нас.

Затова, ние трябва да им обясним и да им поднесем истината за това, което се случва в света.

Ако им поднесем лъжа, тази отрова няма да излезе от съзнанието им и ще изкриви тяхното светоусещане. В някаква степен ще откъсне децата от реалността, заменяйки я с илюзии.

Разбира се, това не означава, че във възпитанието не трябва да прибягваме до аналогии и алегории, но тяхната форма и рамки трябва да бъдат строго определени.

Едно е, ако детето разбира, че говорят с него метафорично и съвсем друго – ако мисли, че в гората действително живеят видените от него само на картинки зверове, които умеят да разговарят помежду си.

Всичко зависи от поднасянето: в първия случай детето се запознава с реалния свят, а във втория – неговото съзнание и памет се пропиват с лъжливи образи.

Освен това, трябва да помним, че в повечето случаи, приказките произлизат от древни вярвания и митологии, когато всеки обект е надарен с душа, с висша сила и има особено влияние върху човека.

От беседа за възпитанието, 29.09.2010

[22417]

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок - Няма коментари→