Съобщение (Personality and Social Psychology Review): Егоистичните гени в човека се наследяват от майката, а алтруистичните от бащата.

Реплика: Съгласно наука кабала, мъжката част е отговорна за свойството и силата на отдаване, а женската част за свойството и силата на получаване.

Мъжката част е екран, а женската – желание, затова мъжкият орган е отделен навън а женският вътре и пр..

Но няма никакви преимущества на единият пол над другият, без двата никак не може, егоизмът е не по-малко ценен от алтруизма. А човек трябва да се изгражда в правилното съчетание – в средната линия.

Така кабала призовава човек да се обръща за своите проблеми не към родителите, а към Твореца, който го е породил (Лех ле уман ше асани).

[22438]

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената - Няма коментари→

Целта на образованието е да обясни какво е „любов към ближния”, което е всеобщ природен закон.

На това трябва да се набляга при преподаването на всички предмети. Около това трябва да се прокарва идеята за единство на природата и управлението (Няма никой освен Него), пълната взаимовръзка на всички части на творението (Обичай ближния, като себе си).

Тогава цялото обучение ще се базира на един закон, ще се управлява от една сила, ще се движи в едно направление и детето именно това ще усвои.

Ако за закона „Обичай” е казано, че това е „основно правило в Тора” – т.е., това е всеобщ закон на мирозданието, то ние сме длъжни да обучаваме децата, изхождайки от този закон и да показваме, че всичко ставащо в света се определя от тези условия.

Тогава децата ще усвоят този единствен закон, ще разберат и висшето управление и как правилно да се държат.

Ако им показваме, че и най-добрите и най-страшните събития в света стават само, за да разберем, че трябва да изпълняваме този закон, то децата ще започнат да се отнасят по-целеустремено към действителността.

Този, който иска да се поправи и чрез себе си – света, той се нарича човек. Така от животни се възпитават хора.

От урока по статията „Любов към Твореца и творението““, 27.09.2010

[22190]

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Роди ми се син и аз мога заедно с него да вървя по духовния път. Моят съсед не се занимава с Кабала. Тези дни на него също му се роди син.

Съседът ми вижда, че децата се откъсват от родителите и се страхува, че няма да има никаква връзка със сина си.

Какво да му кажа? Той няма намерение да изучава науката Кабала, а иска само да получи съвет как да съхрани връзката със своите деца.

Отговор: По-рано егоистичната форма на съществуване свързваше хората помежду им. Домът, семейството, препитанието, здравето свързваха хората вътре в семейството, народа и държавата. Днес тези рамки се рушат, никой не знае как да се противопостави на това и какво ще се случи по-нататък.

Защо? Материалното ниво вече не свързва хората помежду им. Всеки човек започва да израства. Той като че ли издига глава над животинското, материално ниво на съществуване като над повърхността на вода и ти си длъжен да му дадеш отговор, който е вече на духовно ниво.

Твоят съсед няма избор – рано или късно ще почувства неоходимост от постигането на връзка със сина си, която е на духовно ниво. В противен случай тях нищо няма да ги свързва.

Затова за Твореца (съединяване на всички в свойството отдаване) е казано: „Връщащият сърцата на синовете на бащите и сърцата на бащите на синовете”.

От урока на тема „Актуалността в светлината на Кабала”, 10.08.2010

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”.

В нашия свят ние се раждаме и растем редом с обичащите ни възрастни. Независимо че не разбираме какво те желаят от нас, вземаме пример от тях, повтаряме след тях всички действия, всички чути думи, дори без да знаем тяхното значение, а самото разбиране идва по-късно. Така е устроена природата, че ние се учим чрез нашето съучастие, а не чрез нашия разум.

Това е най-естествения метод, позволяващ ни да опознаем обкръжаващия свят, и точно така ние влизаме и в духовния свят. За нас е подготвена същата система – ние имаме духовни „баща и майка”, които ни поднасят текстът на книгата Зоар.

И даже ако не разбираме прочетеното, самото четене с желание за разбиране и стремежа да израстем в духовното, ни развива както новороденото, и ние постепенно започваме да усещаме текста.

Всичките неразбираеми имена и наименования постепенно ни се изясняват и започваме да разбираме езика на духовния свят, точно както сме се учили от мама на нашия земен език.

Затова е необходимо да се знае, че „не умникът се учи” и постига духовните светове, а само онзи, който е настойчив и не оставя книгата Зоар, старае се отново и отново да се връща към нея, да я отвори и да разбере, какво иска да му каже тя.

Filed under: Възпитание, Зоар, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин лошото образование е свързано с липсата на обединение между хората? Аз не виждам връзката тук.

Отговор: Това, което наричаме „образование“, дава образование, но не възпитава. Училището не изгражда от детето човек, а му дава само знания – по физика, химия и т.н.

Ние наричаме образователната система възпитателна, но тя изобщо не възпитава. Това се вижда от резултатите, а също и от предметите, които се изучават там.

Колко уроци и беседи, свързани с възпитанието на човека, има в училище? В програмата има само физика, химия, четене, писане – а след това се учудваме, защо имаме трудности с децата.

Училището подготвя роботи, които са били научени да работят в предприятията. В това се състои задачата на училището – да подготви работник (инженер и др.), който ще работи на „конвейера“.

А какъв човек ще стане и как ще живее – никой от образователната система не се интересува от това. Защото  всъщност, това не е възпитателна система!

Тази образователна система никога не си е и поставяла задачата да възпитава човека. Тя възниква по времето на промишлената революция, когато е било необходимо от селяните да се направят работници.

Тогава са създали и съвременното училище, за да се научат малко да четат, пишат и пр. За да може този, който цял живот е работил с кравите и със земята, да работи с машините и да разбира най-простите физични и химични закони и да изпълнява инструкциите.

Затова е било създадено училището и в този вид съществува и досега.

Но сега, ние трябва да преминем към истинска „възпитателна“ система, а това е нещо съвсем различно.

И тя ще се основава на това, не колко знаеш по физика или математика, а доколко си човек!

Човек е този, който е свързан с останалите! Само според тази връзка можеш да бъдеш наречен човек, а не от количеството научни знания.

Ако успяваш само в областта на науката – това ще ти помогне само да създадеш по–страшно оръжие.

Защото към своето непоправено его, ти ще добавиш знанието, получено в училище, и ще започнеш, с негова помощ да използваш всички останали хора. И това ще определя твоя житейски успех.

Днес възпитават човека така – първо го питат: каква специалност си избрал, и колко се печели от нея? И това се нарича образование?!

Ако хората видят, че се е появила система, позволяваща наистина да се даде на децата образование, те веднага ще откликнат. Тъй като този проблем е ясен за всички.

Днес хората дори не искат да раждат деца – няма какво да дадат на децата. Те не желаят да ги създават, за да не ги обричат на напразни страдания.

Затова е необходимо да се доведе до знанието на хората, че всички проблеми в обществото и в нашия личен живот, се дължат единствено на липсата на връзка помежду ни. А тази връзка може да се постигне само по пътя на светлината.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот“, 28.06.2010

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние не можем дори да си представим доколко средата, в която сме израснали, ни е формирала за цял живот.

Непрекъснато получаваме примери за това, как да печелим с егоистичното си желание. Така се държат всички останали – и ние се научихме на това от тях.

Никога не сме получавали примери за това, как да извършваме действието отдаване! Дори, когато ни учат на „добро” поведение, ни обясняват, че то е в наш интерес.

Непрекъснато получаваме егоистични примери – просто ни „пришиват“ програмата за получаване, която има за цел непрекъснато да бъдем егоистично печелещи. И тогава навикът става втора природа и аз вече не мога по друг начин да видя и разбера света.

Възможно е, той да се появи пред мен съвсем различен, ако можех да го видя на вълната на отдаването, а не на получаването. Кой знае, може би щях да видя в него напълно различни неща, които сега са невидими за мен.

Аз просто пораснах и станах такъв. И разбира се, сега се изисква много работа, за да преобърна своята природа.

Но е възможно да дойде време, когато децата ще растат по съвсем различен начин, в среда от такива учители, родители, роднини, както и цялото общество, в което хората ще действат помежду си алтруистично и така ще влияят на децата …

Откъс от урока по статия на Рабаш, 06.06.2010

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как висшият повдига нисшия по духовната стълба?

Отговор: Висшият преминава в своето малко състояние (катнут) и се спуска към нисшия, показвайки му себе си като малък.

Както когато ние играем с деца, трябва да сме равни с тях, да им дадем да спечелят, да успеят.

Ние създаваме контакт с тях като наставник, който се намира сред децата и се държи така, като че ли и той е като тях. А после започва да се променя по малко, за да видят в него пример на поправеното дете – образец на желаното поведение.

Но той трябва да им показва пример именно на дете, а не на възрастен, защото те няма да се научат от възрастния.

Те се учат само от  деца, защото, както е известно, средата въздейства само ако хората са равни.

Другарите са длъжни да са равни и тогава те могат да служат за пример един на друг. Но ако чувствам, че другарят е нещо повече от мен, той вече не ми е другар. Аз се уча именно от такива като мен.

Същото е и в духовното: висшият се спуска към нисшия и става във всичко като него. И затова се съединява с него.

Нисшият не се променя пред висшия – сякаш са равни, и ето защо се съединяваме като равни. И след това, висшият може да се повдигне сам и да повдигне нисшия заедно със себе си.

За да се повдигне с висшия, нисшият трябва да отмени своите получаващи желания (АХАП), но да остане съединен с тях наравно с отдаващите желания (Галгалта ве-ейнаим).

Когато висшият се спуска към мен, аз вече не го чувствам като висш – той става като мен.

Ако двуметров човек играе с дете и заедно с него се радва и огорчава, държейки се като дете, детето не го възприема като възрастен. То мисли, че той е такъв, каквото е и то. Иначе между тях не би възникнал контакт.

Истината е, че аз не мога да се съединя с никого, ако той не се намира на една степен с мен, на същото ниво, точно с тези свойства – не повече и не по-малко. Тогава между нас възниква връзка, а иначе – не!

Както във вълните с високи честоти, за разлика от дългите вълни, ако си излязал малко от предела на честотата, връзката изчезва.

Така, за духовната връзка ни е необходимо да достигнем абсолютно точно съответствие – не повече и не по-малко,  на едно ниво. Иначе не възниква контакт, единият няма да проникне вътре в другия.

Откъс от урока по статията „Въведение в коментарите „Сулам””,25.05.2010

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок, Образование - Няма коментари→

Въпрос: Може ли  да обясним на децата духовното значение на думите и разказите в Тората?   

Отговор: Децата са готови за това повече от възрастните. Те развиват своите усещания, своите органи на чувствата.   

За тях няма проблем да започнат да възприемат езика и термините. Та нали ние им говорим думи, които те за първи път чуват?!

Ти можеш да покажеш на детето стъклена чаша и да кажеш: „Това е чаша”.   

А можеш да му обясниш, че „чаша” – това е усещане в себе си на някакво желание.  

И детето ще възприеме тези понятия, защото то няма още никакви определени понятия за нашия свят. 

Или можеш да кажеш, че чаша се нарича стъклен съд, който ние напълваме, и чаша се нарича моят вътрешен съд, който искам да напълня.

Детето възприема това естествено и няма да се обърка, защото децата нямат двузначно  възприятие, както възрастните.    

Децата се развиват в нашия свят точно така, както ние трябва да се развиваме в духовното. Това е онзи същият път, същият маршрут.

От урок по статия на Баал Сулам  „Изгнание и освобождение”.12.04.2010

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Според много средностатистически изследвания, човек усвоява около 5% от информацията, която получава в резултат на средното и висшето образование. Всеки механизъм работещ с такъв капацитет на полезно действие отдавна би бил признат за негоден. Фабриката за послушни специалисти, каквото представлява съвременната образователна система, обаче продължава да работи.

Това наистина е фабрика със строги планове за обучение за няколко години, разписание по месеци, седмици и дни. Дори всеки учебен ден е разпределен на няколко урока по съвсем различни дисциплини, като че ли човек е телевизор, който е в състояние да превключва от програма на програма. (още…)

Filed under: Възпитание, Образование - Няма коментари→

Ще дойде време, когато дори децата ще откриват тайната мъдрост и ще постигат законите на развитието.

Книгата „Зоар“ с коментари „Сулам“

„Ние отделяме много внимание на своите деца и проявяваме любов към тях, тогава защо те продължават да се държат лошо“? – този въпрос си задават много родители.

Известният австрийски психиатър Алфред Адлер, живял в началото на 20 -ти век смятал, че една от причините за неадекватното поведение на хората е, че самите те понякога не намират за себе си достойно място в обществото. И възрастните, и децата искат да усещат своята значимост и съпричастност към всичко.

Като правило, поведението на всеки човек е винаги обосновано, безцелно се държат само слабоумните и лудите. Адлер забелязал, че желанието на детето да заеме определено място в групата и да получи нейното признание се явява инстинктивен мотив в поведението на всеки човек, тъй като това му осигурява оцеляване. Първата група за малкото човече, както е известно, е неговото семейство. В него то се учи да завоюва своя първи авторитет.

(още…)

Filed under: Възпитание - Няма коментари→