Въпрос: Вие казвате, че днес в много страни по света депресията е силно разпространена. И това действително се потвърждава от статистиката. Но все пак, ние не можем да кажем, че всички чувстват такова разочарование – много не го чувстват. Така, че какво имате предвид?

Отговор: Това не означава, че няма разочарование . Работата е в това, че човек свиква с всичко. Спомням си, моят дядо беше изключително скромен човек. Имаше един много стар и протрит матрак. И колкото и да го уговарях: „Дай да ти купя един нов, хубав, удобен, вместо тази развалина“ – той отказваше, заявявайки, че бил свикнал с него и се чувствал нормално.

Но това не се нарича добър живот, а просто навик. Хората са свикнали постоянно да се карат един с друг. Към всичко в живота може да се свикне и тогава навикът става втора природа, и човек престава да го смята за проблем – а го приема като обикновено, обичайно нещо.

Помня, веднъж бях на гости на роднини в Канада, а по същото време им гостуваха познати от Русия. Беше през 90-те години, когато в Русия вървеше перестройката, всичко се разпадаше и нямаше никакви продукти. И те разказаха как за първи път попаднали в канадски супермаркет. В нещо като обикновен хранителен магазин, само че много по-голям – при тях в Русия такива по това време нямаше. Влезли вътре и моментално изскочили обратно навън – просто не могли да стоят там. Казаха, че били толкова наранени от това изобилие, че не могли да го издържат и изпитали желание да прекъснат това и да избягат.

Защото човекът е свикнал, като влезе в магазина, в най-добрия случай да има малко хляб и някаква зеленясала наденица, която не е задължително въобще да я има. А тук, той влиза и вижда 30 вида хляб, 50 вида различни колбаси и никакви опашки – само вземай и на всичкото отгоре ще ти кажат и „благодаря/, ще ти сложат купеното в количката и ще ти го донесат до колата. Той не е свикнал на това!

А сега вземи канадеца и го отведи в Русия, в магазин от онези години, където лежи изсъхнал колбас и хляб, направен неизвестно от какво. Той ще си помисли, че е по-добре да лежи в канадски затвор, където дават банани, отколкото такъв живот. Но ако попитате руснаците, които живеят в този град, те ще ви кажат, че всичко е наред.

Спомням си, веднъж попитах един мой ученик как живее. Той каза: „При мен всичко е наред. Знам че предстои зима, но аз съм се запасил с два чувала картофи и чувал със зеле. И знам, че ще издържа през зимата“. Вижте как един човек вижда живота си – колко малко му трябва. Опитайте да обясните това на канадеца – той няма да разбере, как е възможно да се живее по този начин.

Но в Африка има страни, където живеят с по един долар на ден. Никой няма да каже на африканското дете, както аз обикновено казвам на внука си: „Ако не се храниш добре, няма да те взема в зоологическата градина на сафари“. Хората свикват с проблемите и навикът изтрива усещането за страдание.

Говорих с човек, който е седял 25 години в Сибир в трудов лагер. Когато срокът изтекъл – той не искал да си тръгва от там. Той вече не разбираше как може да живее на свобода – всъщност целият негов свят е бил в затвора.

Около затвора имало селце, цялото състоящо се от бивши затворници, които били освободени, но не искали да ходят никъде. Те се заселили там и там завършили живота си – някъде в Сибир, в пълно усамотение. Те вече не могли да си представят как човек може да живее в този свят, а тук всичко било ясно, всичко  – познато.

Човек не е създаден по сухи изчисления: там ще бъда толкова, а тук – толкова. Той се подхранва от вътрешната топлина, от мястото, където е свикнал, от родния дом. И не можеш сега, въз основа на статистически цифри, да правиш заключения: добре ли им е на хората, или зле. Те просто са свикнали с такъв живот и не разбират, какви са перспективите, които се откриват пред тях.

А от друга страна, не можеш да отидеш при тях и да започнеш да им казваш колко лошо живеят. Ние идваме не просто така – а в условията на криза, поне малко да подтикнем човека – да му покажем към какво води всичко това, и че може да има и много по-лоши състояния. Поради това е необходимо още сега да започнем с новото образование – преди възникването на бунтове и войни. Нека не чакаме гражданска война, а по-добре да започнем да възпитаваме народа.

Може да се обърнем към всеки слой на обществото, което усеща кризата. Към тези, които изпитват проблеми в семейството, с децата, изгубили работата си, хората в пред- пенсионна възраст, които още чувстват в себе си сили и желание да се реализират, но  никъде не ги вземат на работа. Тоест, освен с активната, работеща част на обществото има още много хора, с които можем да се заемем още днес.

А от активаната, работеща част, много скоро ще започнат да постъпват огромен брой безработни – до 90%. Така че, още сега можем да създадем в обществото този нов подход.

От 6-а беседа за новия живот, 03.01.2012

[69222]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Съобщение: Не IQ (коефициентът за интелигентност) е ключът към успеха в живота, а ЕQ, емоционалната интелигентност – способността да владеем и управляваме емоциите. Успехът на съвременният лидер до 80% зависи от емоционалния интелект и едва 20% от IQ.

Разбирането на емоциите на другите и своите собствени – това е качеството на истинския лидер. Човек с висока ЕQ ще бъде добър и спокоен работник. Повишаването на ЕQ е сложно. Емоциите са свързани с това, с което е заредено съзнанието ни. Да подобрят ЕQ могат само търпеливите и упоритите. Дори и малките усилия по възпитание на характера в детството водят след това до големи победи.

Реплика: Но истинското поправяне на характера не е във възпитанието на силата на волята, а като променяме себе си под влияние на „здравия“ колектив, за постигане на пълна взаимност с него – в такъв случай човек започва да усеща не себе си, а висшата реалност.

[69029]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Защо отделяме толкова внимание на безработицата? Нима нашата правилна работа не се заключава в това, да доведем хората до верните изводи без помощта на уволнения?

Отговор: Да се продължава тенденцията от последните столетия – е просто лъжа и голяма, горчива грешка. Вярваме, че колкото повече произвеждаме, толкова повече напредваме и преуспяваме.

Прогресът – това, разбира се, е нещо хубаво. Развиваме се вече десетки хиляди години. Но трябва да държим верния курс: да разработваме колкото се може повече средства, облекчаващи материалния ни живот – и нищо повече. На това трябва да се спрем, без да стигаме до излишества. Нужни ни са дрехи, храна, отопление и охлаждане, здравеопазване, безопасност, трябва да устроим света си на принципа на равно разпределение и социална справедливост – и всички трябва да се подчиняваме само на тази цел. Изначално трябва да виждаме крайния резултат, без това не може да има никакви програми за развитие.

Но хората, управляващи света, не разбират как да построят вярната програма. Преди всичко, трябва да се учим от Природата, а Природата изисква от нас равновесие. Равновесие означава, че в своя материален живот обезпечавам за себе си нормално, приемливо ниво и не повече. Земното кълбо няма да издържи нашите „добавки“, това е ясно. Трябва да стигнем до равновесие с Природата и рационално да изпълняваме всички нейни закони.

А всичко останало човек трябва да посвети на своя духовен подем. Защото на нашето следващо стъпало ще се обединим като един човек с едно сърце и ще се издигнем на нивото Адам, т.е. подобен (доме) на Висшата сила – Природата, общата аналогова система, цялата пребиваваща в равновесие.

„Краят на действието се крие в началния замисъл“ – това трябва да видим първоначално. А нататък търсим възможност да осъществим замисленото. Нека заедно да започнем да обсъждаме и планираме този път.

Преди всичко, решаваме, че хората, попаднали под съкращения – това не са безработни. Просто те са освободени от безполезни работи, които само вредят на екологията и човечеството. От тези дейности няма никакъв смисъл, те са предназначени само да поддържат редицата от разработки, които периодически се свалят от производство и отстъпват място на следващата модификация. Трябва ли заради това да добавяме нули към банковите сметки на магнатите? А и Земята не е предназначена за това, ние я опустошаваме и замърсяваме свръх всякаква мярка.

Достатъчно ли е да се молим за процентен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). „Китай показва чудесни резултати – 10% за година!“ А между впрочем това не е никакъв разцвет и китайците ще пожънат горчивите плодове от такова „развитие“. Екологичните проблеми там носят вече фатален характер, те комплексно нарастват и няма за какво да се завижда.

Целият свят счита това за прогрес, а в какво е тук прогресът? В производството боклук за цялата планета ли? В отравянето на земята и водата, в отровния смог над градовете и индустриалните зони? И това е животът? Ако утре заради разширяващата се криза китайците започнат да купуват по-малко, то след един ден там ще бъде не революция, а човекоядство.

Днес ситуацията е толкова деликатна, че всяка малка неуредица заплашва с разкъсване на артерията, свързваща страната със света, и паралич, който води към смърт. Всъщност сме станали много крехки и слаби. Скъсай някаква, каквато и да е връзка – и всички ще го почувстват.

И понеже друг изход няма, трябва да снижим нивото на потребление, да приключим с тази лудост. И не си струва да се плашим от безработицата – обратно, хубаво е, че хората се освобождават от безсмислена, вредна работа. Трябва само да се погрижим, да ги обезпечим и организираме. Те няма да седят вкъщи, ще получат „пособия за обезпечаване“, „стипендия“, но само при условие, че учат. Бал а-Сулам говори за това, че е необходимо да седнем на учебната скамейка. Настъпва нов живот и трябва да се учим да живеем по новому.

Като цяло, се случва това, за което говорим вече няколко години. И ако действаме правилно, то всичко ще бъде наред.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот““, 01.02.2012

[68310]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение (University of Cambridge, списание Science): В мозъка на хора с наркомания съществуват някои изменения, открили изследователи от Университета в Кеймбридж. Сходни изменения се установяват и в мозъка на братята и сестрите им, които не вземат наркотици.

Оказва се, че употребяващите наркотици и техните братя и сестри еднакво страдат от слаб самоконтрол и не могат да се спрат навреме. Загубата на самоконтрол е един от основните признаци на зависимост. Такъв човек не е наясно с последиците от своите действия и не може да ги управлява.

Мозъкът на наркоманите е мозък със слаба способност да оцени значението на определени събития и техните последствия, невъзможност да се контролира. Но се оказва, освен това, че мозъкът на наркоманите първоначално, още преди срещата с наркотиците, предварително, генетично е предразположен към формиране на зависимост от вещества или от нещо друго.

Освен това, учените са открили същите изменения в мозъка на роднините на наркоманите, които не приемат наркотици. Това потвърждава факта, че не всичко зависи от генетиката. Условията на живот и възпитанието могат да преодолеят дори най-проблемните функции в структурата на мозъка и да се избавим от пристрастяване.

Реплика: Всичко зависи от възпитанието, дори развитието от Homo Sapiens, или по-точно, от Homo erectus – човек, в смисъла на Адам – от думата „подобен“ на Твореца. Тъй като възпитанието оказва въздействие. А възпитанието чрез кабалистичните източници предизвиква въздействието на висшата светлина, която променя програмата на мислене и общуване.

[68900]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Когато се сблъсквам със закона за взаимно поръчителство и виждам неговото действие, аз веднага започвам да следя другите, да не вземат да пробият дупка в лодката и чисто егоистично настоявам да не правят това.

Отговор: От поправената, алтруистичната страна, аз действам по различен начин. Казвам си: всички те са перфектни, мога да бъда абсолютно уверен в тях, единственото, което ми липсва е да се контролирам, така че да ги допълвам правилно.

Ако съм с правилно поведение в интегралната схема, то цялата схема ще бъде правилна. Това е обратното следствие на същия закон, когато всеки е отговорен за всички. Ако, намирайки се в интегралната система, се държа правилно, то задължавам цялата интегрална система да се държи правилно. Ако някой нарушава този закон, то цялата система се срива.

В техниката има примери за различни системи, включително и интегрални.

Има дискретна система, където ясно са обозначени началото и края и всички работни части чрез импулс общуват  една с друга.

А има система, която се задейства от получения сигнал, след което се успокоява, преминава в състояние на равновесие и, едва след това, вие получавате от нея сигнала като решение на проблема. Тази система се нарича интегрална, аналогова.

В тези системи става смущение и естествено усредняване, успокоение. Вие няма да видите никакъв резултат дотогава, докато всичко не се успокои и не достигне до общ знаменател, до решение.

В началото, когато подавате сигнал, вие привеждате, да кажем, егоистичната среда в объркано състояние. Тогава идва поправяне: постепенно се постига успокоение, баланс между абсолютно всички части на системата. И след това вие получавате от нея потенциала, който е резултат от нейното съединение. Ако имаме предвид човешкото общество, то полученият резултат се приема от всички равномерно, еднакво, с добро, и всички се стараят да поддържат именно това състояние, защото то е най-комфортното за всички.

От 8-а беседа за интегралното възпитание, 15.12.2011

[68737]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство" - Няма коментари→

Винаги сме правили механични, студени сметки, както се полага, че е необходимо, за да въведем ред във финансите, материалнoто снабдяване, суровините, в някакви сделки, без значение кой стои зад тях.

Но сега стигнахме до ситуация, в която виждаме, че всичко това не е достатъчно, че не работи вече в тази форма. Във всички наши отношения трябва да внесем топлина, участие, доверие! Освен суха пресметливост е необходимо и отношение, което е извън нея – привързаност един към друг, взаимни отстъпки, добавяне от всеки по още нещо над сухото изчисление.

Без това, нищо няма да върви. Защото цялата наша основа е желанието,  а то е чувствено и иска да усети напълване. А напълването не се измерва с пари! Аз се наслаждавам от усмивката на детето, защото го обичам и няма да го продам за никакво съкровище на света. Аз мога да разчитам на близките си хора, че ще се погрижат за мен, според силите и възможностите им – и това е невъзможно да се купи с пари, колкото и болници да построя около себе си и каквито и служби за моя подкрепа да създам.

Тоест, каквото и да вземем: от най-простия живот, отношенията между поколенията, отношенията между хората, индустриалните отношения, търговията, образованието, културата, сигурността – целият проблем е в това, че ние напълно загубихме връзка един с друг. И ние не се обучаваме на тази връзка.

Някога тя е съществувала по естествен начин и е действала по-силно между хората. Хората са били привързани към земята, към града, към своята страна, към родината. Днес, тази връзка е станала доста неясна. Ние губим такова понятие като „дом“ – а това е много важно за нас. Без него човек не чувства смисъла и вкуса в живота.

Невъзможно е да живеем без да се грижим за някого и без някой да се грижи за нас. Въпреки, че  днес е трудно да поемаме отговорност, а привързаността на някого се възприема като бреме. Но без това ние не можем да продължим да живеем.

Не случайно днешната криза е толкова многопластова. Тя  започна в най-суха форма – от парите, и започна да расте като снежна топка, прибавяйки към себе си все повече проблеми, започвайки от най-чувствителните: вътрешната криза в живота на човека, кризата в семейните отношения, с децата, в културата, образованието, здравеопазването, сигурността. Така тя нарастваше все повече и повече, докато не достигна до икономиката.

И докато тя не се добра до ниво, най-отдалечено от човешките чувства – ние почти не й обръщахме внимание. Бяхме готови да пренебрегваме чувствата си – и ги пренебрегвахме. Но сега, вече не ни остана изход – достигнахме до самия предел. И ако започнем да развиваме кълбото в обратна посока – от финансовото състояние обратно към нас, ще видим, че ако не възстановим доверието между хората, няма да можем да оцелеем.

От 6-а беседа за новия живот, 03.01.2012

[68440]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследвайки Вселената, ние откриваме, че всички нейни системи са зависими една от друга. Планетите се въртят около Слънцето, а техните спътници се въртят около своите планети. Колкото повече изучаваме тази гигантска система, толкова по-ясно виждаме, че всички нейни компоненти са взаимно зависими в движението си и си влияят един на друг. Луната, намираща се над Земното кълбо, влияе на всичко, което се случва на неговата повърхност: на здравето ни, на чувствата ни, на подводните океански течения и т.н.

Влияе ни и Слънцето: ние чувстваме и най-малките експлозии, които стават на него. Казват, че там се наблюдават явления, които застрашават оцеляването на планетата, които могат буквално да я изгорят. Разбира се, това се отразява на всички наши електронни системи. А самата Земя е като „врящ казан“ – ние живеем на повърхността на сфера, вътре в която гори огън. И всичко това се намира в много деликатно равновесие.

Биолози, зоолози, ботаници казват, че възникването на живота на Земята изисква много специални условия, които вече не съществуват никъде другаде във Вселената. До този момент повече никъде не са ги открили и има голямо съмнение дали въобще съществуват. И след като произхода на живота изисква едновременното изпълнение на няколко условия, свързани с параметри като сила на гравитацията, количество на водата, налягане, температура и др., следва, че всички тези параметри съставляват гигантска формула. И само, ако ние с точност изпълним нейния разчет, можем да разберем какви са условията, които благоприятстват възникването на живота.

В новините обикновено ни говорят какво ще бъде времето през следващите дни. Синоптиците могат да направят прогноза за една седмица, но не повече. Защо?

Когато ни говорят за това, каква ще бъде утре или вдругиден температурата, влажността, силата на вятъра и т.н., то всички тези заключения от изчисления, са направени по сложни формули, с помощта на мощни компютри, с отчитане на климатичните условия по цялото Земно кълбо. Накратко, сред всички тези параметри съществуват такива многостранни, дълбоки, богати връзки, че само една прогноза за следващия ден на температурата на въздуха, височина на вълните и други параметри, необходими за нас за планиране полета на самолетите,  навигацията на плавателните съдове и различни други цели – вече говори за взаимовръзка на всички части на природата, за това как неживата природа въздейства на растителната, растителната на животинската, животинската на човека, а човекът, в отговор, въздейства на тях.

Животът ни зависи от неживата природа, защото ние живеем на земята и от нейните недра добиваме необходимите ресурси. Ние зависим и от растителната природа – на това се основава селското ни стопанство, а също и от животинската природа, защото това са продукти за хранене, необходими за нашето съществуване. В допълнение, ние не можем да поддържаме нормален живот, освен в човешкото общество, където всеки, извършвайки определена функция, е съответната подходяща клетка.

Колкото повече сме напредвали в цялата история, толкова по-сложно е ставало обществото ни, толкова по-зависими сме ставали един от друг. Днес, чрез транзакция ние прехвърляме пари от банка в банка, изпращаме кораби с различни товари от един континент на друг. И ако се вгледаме в дрехата, която  носим, ние можем с увереност да кажем, че в нейното производство е участвала не една страна. Някой е произвел суровината, някой я е обработвал, друг я е шил, някой се е занимавал с маркетинга. Това само подчертава колко ние зависим един от друг.

Вече сме свикнали с тази зависимост и я възприемаме като задължителна. Само тази зависимост – търговско-финансовата, никога не е искала от нас чувство при участие. Но в последно време, ние виждаме, че съединението между нас е достогнало такива мащаби, които изискват от нас по-дълбоко, по-тясно, по-близко сътрудничество. Освен това, то се проявява в такава степен, че случващото се в една страна, влияе директно върху събитията в друга държава. И не без основание, днес виждаме как една държава може да се намеси в делата на друга и дори да промени властта там, накърнявайки нейната независимост. Ярък пример – протестите в Сирия, където представители на други страни твърдят, че там загиват много мирни граждани. А посланникът на Сирия нищо не казва за това. Той се държи така, сякаш това не касае неговата страна и той няма връзка с нея. По този начин, тази зависимост има изисквания към всички нас.

Ние виждаме, че толкова сме свързани един с друг, че вече имаме нужда от всякакви международни механизми за управление, без които не можем да съществуваме нормално. В крайна сметка, ако искаме да търгуваме, да развиваме науката, културата, ако искаме един щастлив живот, то ние трябва да разработим подобни системи за възпитание, културно равнище, на подход към живота.

През последните няколко десетилетия, туризмът е силно развит и ние, посещавайки различни страни, можем да наблюдаваме  как за това време всички държави са се приближили една до друга по жизнен стандарт на хората, по способността да възприемат обкръжаващата среда. Всички ние гледаме телевизия, слушаме новини, свързани сме един с друг виртуално чрез Интернет мрежата. И тази връзка между нас скоро ще стане такава, че ще престанем да чувстваме езиковата бариера – ще се появят машини, които ще правят автоматичен превод  и да кажем някой, който не владее английски , явяващ се днес международен език, ще може да бъде свързан с всички.

Според съвременните изследвания, се оказва, че обикновенения човек, чрез четирима свои познати е свързан с целия свят – като се приближаваме един към друг, ние сякаш се държим за ръце. Днес нито една държава не може, дори на своя територия, да работи по сондиране на кладенци, защото по този начин нарушава баланса в рамките на земната кора и това, което ще се случи при нея, ще засегне не само съседите, но ще повлияе и на останалата част на света.

Имаме подписани международни споразумения за различни области от нашата дейност, която може да донесе вреда на другите, като например: споразумения, определящи квоти за риболов. За всяка страна има някакъв лимит за изхвърляне на вредни вещества в атмосферата, относно добива на полезни изкопаеми от недрата на Земята. Ние все по-често започваме да чувстваме, че живеем на една планета, която е нашият общ дом. И наистина, тук всички ние зависим един от друг и не можем да постъпваме както си искаме.

За съжаление ние все още се развиваме егоистично и това не ни позволява да бъдем заедно. Ние замърсихме дори космическото пространство, изпращайки там ракети и сега около земята се въртят множество спътници и милиони по-големи и по-малки фрагменти, останали от всичко, изпратено от повърхността на земята, които ни влияят. И ако се случи някаква авария на космическа станция, нейните отломки могат да паднат неизвестно кога и върху кого.

Ние също така сме свидетели на такива неприятни явления като изригването на вулкана в Исландия, което се отрази на цяла Европа до Сибир, парализирайки работата на всички летища. А цунамито в Япония, причинено от земетресение и нанесените щети на атомната централа, предизвика много страни да се замислят, дали не трябва да се спре развитието на АЕЦ.

Ние виждаме, че нито една държава не може да изгради своя вътрешна и външна политика, без да отчита десетки или дори стотици външни фактори. Във всяко свое действие тя трябва да се съобразява с целия свят. И това се отнася дори до силните и водещи страни, които очевидно смятат, че не трябва на никого да докладват. Все пак, те трябва да се съобразяват с останалите, защото всички ние сме зависими един от друг, и кой знае как дори най-малките промени, ставащи в една страна, се отразяват на останалите.

Из 5-ата беседа за нов живот, 27.12.2011

[67803]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да прехвърлим човека от нивото на умозрително възприемане, чрез тази идея, на ниво усещания, при което той ще бъде готов да отстъпи?

Отговор: Това е възможно само при условие, че човек вижда и така усеща, разчитайки на голям брой примери, колко той е свързан с другите и зависи от тях, доколко няма избор и колко е добре да бъде в правилна връзка с другите. Това означава,че човек трябва да види какво печели и какво губи. Това е етап от убеждаването.

След това преминаваме към практическа работа с групи от хора. Те трябва да включват въпроси и отговори, игри, песни, филми – трябва да преведем човека през емоционалното възприятие на плюсовете и минусите на поръчителството и обединението, да му покажем, в истинската му форма, до какво може да доведе изпълнението или неизпълнението на тези принципи. Това е вторият етап.

Третият етап, трябва да използваме това, което се нарича „навикът става втора природа“ – вече говорихме за това в предишните беседи. Ако човек свикне да се съобразява с другите и да бъде свързан чрез взаимно поръчителство в малка група, постепенно, обучавайки се на това и разбирайки, че това му е изгодно, той пренася това към все повече и повече хора, докато достигне до едно състояние, в което възприема целия свят като един общ кръг.

Трябва да привлечем към сътрудничество учени, които говорят за това на научен език. Те обясняват от гледна точка на природата това, което се случва и какво ще се случи във всеки конкретен случай, както и един лекар, който казва: „Вие сте с такова заболяване и само това лекарство ще ви помогне. Но това лекарство е постижимо.“ Наистина е трудно, но човек е готов да се откаже от всичко за живота си.

Трябва да използваме силата на обкръжението, което може да убеди човек във всичко. Мога да кажа на черното – бяло. Ако до мен стоят 20 души и в продължение на 20 часа ме убеждават, че то е бяло, аз ще започна да мисля, че е бяло. Мозъкът ми променя програмата и като резултат от външното убеждаване, аз започвам да виждам, че това е бяло! Това е практическо потвърждение.

Влиянието на обкръжението променя свойствата на човека, променя всичко, с което сме свикнали. Все пак, това е начинът, по който сме расли! Не сме знаели какво виждаме и какво става около нас, на това са ни научили! И сега само трябва да разберем, че човек може да бъде научен на всичко. Трудно е да се изтрият стереотипите му, но ние не правим това, а само поправяме егоистичното му изкривяване, за да може, като отдава на другите, сам да се наслаждава.

В крайна сметка, той получава правилната егоистична печалба, а и как може да бъде иначе?! Грижат се за него, обещават му най-доброто, само че за това трябва да отстъпи, и какво от това? За всичко в живота трябва да платиш! Все пак, това не е чак толкова голяма отстъпка, понеже още щом човек започне да се отнася само с добро, с любов към другия, той започва да се наслаждава от това, което отдава.

Човек не трябва никога да чувства натиск и напрежение: „Нямам изход, аз ще се отнасям добре към теб, въпреки че това изисква от мен огромни душевни сили, вътрешни усилия…“ В никакъв случай! Трябва да създадем такива медии, такива външни въздействия върху човек, че той да се промени и на него изведнъж ще му стане по-леко! Той ще започне да се наслаждава от това, че се отнася добре към теб. Ще се намери в един прекрасен свят! Всички се отнасят добре с него и той се отнася добре с тях!

Трябва да преминем от релсите на принудата в релсите на доброволността, да се научим да отстъпваме, отначало принудително, а след това – по желание.

От 5-а беседа за новия живот, 27.12.2011

[68225]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Как да се поправим, за да съществуваме добре, спокойно, безопасно? А иначе така ще си останем безработни, с криза в семейните отношения и възпитанието, с проблеми във всекидневния живот. Стигнахме до това, че отсъствието на взаимно разбиране и усещане е станало определящо в нашата съдба. Цялото човечество е подобно на едно семейство, но това семейство е несполучливо.

Затова говорим за примирието, което трябва да стане с помощта на трета сила. Когато между съпрузите възникнат проблеми, те се обръщат към психолог – сега е модерно да имаш личен психолог, който постепенно ги сближава. Той беседва с всеки поотделно и с двамата заедно, задава въпроси, обяснява ситуацията, задължава ги да общуват един с друг и да разкриват себе си. Помага им да разберат първо себе си, а след това и партньора.

И тогава на всеки му става ясно, че дори той да е противоположен на другия, си струва да тръгне към взаимни отстъпки. И единият да не изказва всички свои претенции, и вторият да прощава и отстъпва в нещата, които не са му по душа, както е казано, че „всички престъпления ще ги покрие любовта“.

Ние разбираме взаимните „престъпления“, нали от природата всички сме егоисти и никого не зачитаме. Но ако ни е ясно, че нямаме избор – и в семейството, и в производството, и в екологията, – то от безизходица ще приемем методиката, която ни помага да се съединим един с друг.

Тази методика е чисто психологическа: да говорим един с друг, за да знаем и разбираме по-добре характера на човека или особеностите на целия народ. Да не се стесняваме, да говорим открито, като възрастни, умни хора.

Да, ние сме различни, но над различията трябва да се съединим, да не се потискаме и укоряваме за неприятните склонности и свойства. Те са във всеки, но ние се издигаме над тях и казваме: „любовта ще покрие всички престъпления „. Престъпленията съществуват, но постепенно, изхождайки от любовта, преставаме да им обръщаме внимание!

Така майката смята своето дете за най-доброто, най-красивото. Тя не е способна да види в него нищо лошо или недостойно, защото любовта я заслепява, и тя вижда в него само хубавото. И дори това, че в него има също лошо, тя не го забелязва. А в съседското дете, обратно, вижда отрицателната, а не положителната половина, защото към него не изпитва любов. Но, ако допуснем, че в нея възникне любов към него, то и в него няма да вижда лошо – само хубаво.

Това виждаме в живота. Кажи на майката за недостатъците на характера или поведение на детето – тя няма да се съгласи с това. Тя или напълно ще го оправдае, или изобщо ще отрича всичко, защото всъщност не вижда в него лошото. Това се нарича, че „всички престъпления се покриват от любовта“.

И към взаимното поръчителство, което трябва да постигнем, стигаме постепенно. Избор няма, и ние започваме от далеч да се вглеждаме и изучаваме един друг. Но това учение по начало трябва да бъде насочено към построяване на връзка на любов над различията.

Тоест отрано тръгваме към отстъпки, и тогава в нас се появява възможност да се обединим също и на чувствено ниво. А когато се сближаваме, то светът става по-спокоен и надежден. Не се страхуваме да пускаме децата да се разхождат сами, всеки човек може да се погрижи за тях не по-лошо от нас, а ние да се погрижим за другите. Ако мечтаеш и си представяш добро общество, то, разбира се, това трябва да бъде общество, в което се съблюдава закона на взаимното поръчителство.

От 5-тата беседа за новия живот, 27.12.2011

[67972]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Може да говорим на дълго и широко за връзката между нас, която в последно време изисква от нас да общуваме помежду си емоционално, на нивото на чувствата. Трябва да започнем да се свързваме помежду си не само в съответствие с екологичното законодателство, в процеса на производство, на функциониране на банковата система, съвместното възпитание и здравеопазване, а всеки човек лично – и съответно на това, всички държави, трябва да участват в добрите отношения помежду си.

В процеса на еволюция на природата, развитието е преминало през неживо, растително, животинско ниво, достигайки до човека. По същите етапи се е развивала и човешката цивилизация, водейки ни до факта, че започваме да придобиваме образа на единен човек. Именно това състояние се нарича Адам, Човек.

И тук възниква въпросът: как да изпълним това? Всъщност, в противен случай е невъзможно да съществуваме – взаимното добро отношение е изискване за нашето развитие и без него не можем да определим законите в икономиката, в производството, търговията. Светът е в задънена улица, объркан, не разбира какво да прави по-нататък. Хората някак си загубиха изобщо връзка един с друг, защото сега те трябва да се свързват със сърце и душа, което никога не е било помежду им.

Ние или сме се презирали, или сме обменяли стоки, или от безнадежност сме си сътрудничили в производството и търговията. Но нито от човека, нито от държавата не се е изисквало добро отношение към партньора. А сега от нас едва ли не искат вътрешни, психологически усилия в отношението ни към чуждия човек и именно в това се състои нашето развитие.

Смятаме, че без тези взаимоотношения не можем правилно да съществуваме дори у дома. Ако живея в апартамент, с няколко човека, то ние някак си ще се разбираме помежду си, ако всеки има свой собствен ъгъл. Но сега ние сме толкова зависими един от друг – всеки от всеки, че без правилните взаимоотношения между нас,  нашият живот ще е просто ужасен.

Така че, трябва да постигнем съгласие, а то се нарича взаимно поръчителство. С други думи, нашите отношения трябва да бъдат такива, че всеки да чувства, че животът му зависи от другите. Така войниците от един отряд знаят, че животът на всеки зависи от всички,  и ако някой не поддържа и не се грижи за останалите, то всички ще загубят.

Тези системи на взаимна зависимост в природата и техниката се наричат интегрални или аналогови системи. В тях всички части са така свързани помежду си, че ако някоя част се провали, то целият механизъм спира да работи. Очевидно е, че в развитието на човешкото общество сме израснали толкова, че днес сме достигнали до такова съединение.

От 5-а беседа за новия живот, 27.12.2011

[67975]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→