Въпрос: Какво трябва да променя в себе си, така че да стана зъбно колелце, работещо безпрепятствено в общия механизъм?

Отговор: Като цяло, в работещия общ механизъм това зъбно колелце определя движението на целия механизъм, а не е малко безполезно колелце. Сега ние се въртим в него против волята си, затова животът ни е пълен със страдание. А ще се въртим с разбиране, така да се каже – с песен на уста? И така какво следва?

Факт е, че когато човек е свързан правилно с целия механизъм, тъй като той му влияе, отдава му мислите си, чувствата, своя труд, той започва да върти този механизъм сам. Човек е все едно Творец на този механизъм. Той се издига до нивото на Висшата сила на природата, на нейния замисъл, на плана й. И тогава в човека възниква съвсем друго ниво на съществуване, на познание, на усещане за вечност, съвършенство, което прониква цялата природа на нейното най-висше ниво. Ето към какво отиваме.

Отиваме към състояние, което дори не можем да си представим. Нямаме никаква представа какво ни очаква. Но това е вече следващия етап, далеч от съвременната практическа психология.

Реплика: Как мога да стана това правилно, добро зъбно колелце?

Отговор: За да направите това, на първо място трябва да преминете през определено количество занятия, да ги адаптирате в себе си, за предпочитане в група, където хората ви съответстват по ниво на развитие, по духовна нагласа и т.н.

След това, под ръководството на инструктор може да започне практическа работа в обсъжданията, в дебатите помежду ви.

След това трябва да създадете своя среда, която ще влияе на вас и вие на нея. И по този начин, системата постепенно се изгражда .

Трябва да разберем, че човечеството е преминало през всички етапи на своето предишно развитие постепенно, в течение на стотици хиляди години, а този етап можем да вземем само за едно поколение. Виждаме как  се развива всичко днес, с каква огромна скорост, тъй като егоизмът е нараснал качествено – достигнал е  своите най-високи нива е висока честотата на промените.

Започнахме нашите беседи с това, че имаме определен набор от класове, лекции, по време на които трябва да получите определени знания, след това – умения. И тогава вече идват практическите занятия и реализация в живота.

Ние не можем просто да „хвърлим“ човека в света, дори и бебето подготвяме за живота почти 20 години. Трябва, най-малко за половин година да направим нещо с човека така, че да започне да реализира себе си по-нататък.

От 7-а беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[68071]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Под понятието ”егоизъм” се има предвид някакво желание или реализирането на това желание? Да допуснем, аз искам да взема нещо от някого – това мое желание ли е и мога ли да работя с него? И съвсем друго нещо е, ако аз се приближа и го открадна.

Отговор: Тук се има предвид не самото действие, а самото намерение.

Ако желая да открадна нещо от някого, да направя нещо за сметка на другия за самонаслаждение, заради себе си, в ущърб на другите – това е то егоизим, а ако се наслаждавате просто така, то това – не е.

Егоизъм – това са нашите действия насочени към това, че наслаждавайки себе си, ние причиняваме вреда на другите: хора, природа – без значение на кого и как.

На практика няма такова действие, извършвано от нас, което да не е егоистично. То винаги се осъществява или с равновесието в природата, с обществото, с хората или срещу тях, тъй като ние съществуваме не от само себе си във вакуум, а в обкръжаваща среда.

Трябва винаги да мисля за моето добро отношение към другите и това е на първо място в изучаването на процеса на възпитанието. Моето отношение и към животинския, и към растителния, и към не живия свят, към цялата природа, към цялата Вселена става съвсем друго – доброжелателно, съпричастно.

Започваме да разбираме и да усещаме сили и слоеве в природата, в обкръжаващото ни пространство, скрити от нас в миналото! Разкриваме матрицата, замисъла на природата, нейния вътрешен смисъл, нейния план, в който по неволя съществуваме и се развиваме. Човек се издига на ниво на осъзнаване на своето собствено участие, съдба, предназначение.

От 7-та беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67690]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какво именно се разбира под понятието „да разкрием замисъла на природата“:  дали човек вижда нещо, или чува, или чувства?

Отговор: Въз основа на това, че човек става подобен на обкръжаващата го природа, – той започва да се отнася към нея благожелателно, започва да прониква в нейния замисъл, чувства и мисъл. Започва да вижда, че природата, която е създала всичко, в това число и него, човекът, притежава висш разум и чувство.

За това, между впрочем, говорят много хора, които са близки до природата, израснали, и развили се вътре в нея, – да допуснем, в Израел това са бедуините, които живеят в пустинята. Те усещат природата, нейното дихание.

Разговарял съм с много хора, живели дълги години в пустинята, в тундрата, в джунглата с маймуните. Те са ми разказвали потресаващи усещания, когато чувствата на природата, нейният замисъл, нейният разум, изведнъж започват да говорят с човека, и той започва да усеща, че се намира вътре в майката – природа, вътре в огромна разумна система. Той изведнъж започва да разговаря с нея, да общува, да разкрива нейната матрица, нейния план, солидаризира се с него, и възниква такова сливане на човека с природата, което го издига на следващото ниво на развитие.

Именно разбирането на общия замисъл на природата и издигането на нейното следващо ниво – нивото на самоуправление на нашия живот, е целта на съвременния етап на развитие.

Реплика: Тоест, виждаме някакви нови взаимовръзки. Те стават по-очевидни, по-естествени. Но дали природата остава  същата? Или тя също се променя?

Отговор: Не говоря за неживата, растителна и животинска природа. Говоря за природата, която се разкрива пред човека. И там той открива  някакво огромно, общо, вселенско чувство, разум и замисъл.  Човекът разкрива това.

Когато той влиза във връзка с това, започва да чувства себе си на следващо ниво на развитие. Тоест произтича разбиране на всички процеси, виждане на света от началото до края, неговия замисъл; защо се е развила нашата Вселена: откъде е произлязла; какво е било преди Големия взрив, какво след това (нали, нашата Вселена, очевидно, съществува определено време), възприятието на Вселената – как я възприемаме не с нашите пет физически сетивни органи, а чрез вселенския разум, чрез висшето сърце и разум.

Достигайки до такова постижение, човек започва да разбира, че в течение на целия дълъг исторически процес той се е развивал именно за достигане на това ниво.

За това говорят вече много науки. Ограниченията, възникващи във всички науки, произтичат от това, че по-нататъшното развитие на науката е насочено именно в тази област. Следователно, без възпитание, без преобразование на самите учени чрез интегрални взаимоотношения с природата, те нищо няма да разкрият. Затова всички наши науки се намират в криза.

От 7-мата беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67686]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да се издигна над над егоизма“? Как се прави това: умствено ли?

Отговор: Издигане, означава здраво да работиш със своя егоизъм. Когато се намираш под влияние на обществото и то е, да кажем, в дясно от теб, а егоизмът – от ляво, ти се вписваш максимално в обществото, сближаваш се с него, сливаш се с него, отнасяш се към егоизма като към материал, от който трябва да измоделираш човек, т.е. да му се даде човешка форма.

Тази е разликата между нашата методика и всички останали методики, които са построени на унищожаване, потискане на егоизма, на неговото максимално скриване, нивелиране. Но тук – не! Той се разкрива, при това свободно. И тъй като това е една от двете сили на природата, то разкривайки втората, аз абсолютно обективно виждам как могат да се използват и двете – нито едната, нито другата не се отнасят за мен!

Сега аз се отъждествявам със своя егоизъм, непрекъснато съществувам в него. А така сякаш се измъквам от него и гледам обективно на тялото си, на себе си, на околните; отделям всеки човек от неговата егоистична, вътрешна същност. По такъв начин, започвам, неволно, да гледам на хората не в тяхната егоистична материя, а извън егоизма, извън материята, такива, каквито трябва да бъдат, ако използват правилно двете сили – дясната и лявата. Лявата сила е егоизмът, а дясната – обкръжаващата среда, която ми показва алтруистичните свойства, противоположни на егоизма.

Реплика: Не ми е много ясно какво е това дясна линия?

Отговор: Дясната линия – е сила. Това е идея за това, какво трябва да преобразувам в своята лява линия: всички егоистични желания, намерения, всичко, което имам. Да кажем, имам 600 или 800 – не е важно, колкото могат да се проявят, дори 10 или 20 различни желания, мисли. Под въздействие на обществото, на околната среда, трябва да преобразувам всички свои егоистични свойства, желания и мисли, тоест егоистичното сърце и разум, в противоположни – алтруистични. Трябва, така да се каже, да облека егоизма си с алтруистична риза.

Реплика: За да стане по-ясно, даваме пример. Да предположим, появява се желание да пея. Аз обичам да пея, но не мога…

Отговор: Това не е егоизъм. Егоизмът – това е, когато искате да се възползвате от нещо във вреда на другите и като че ли в своя полза. Но дори и ако вземем примера с пеенето. Ако пеете пред майка си, която ви обича, то вие ще и доставите удоволствие – без значение какъв слух и глас имате. Ако просто излезете на улицата и започнете да пеете, то за хората няма да бъде, може би, съвсем приятно. Така че, всичко зависи от степента на участие, на любов и връзка между вас и вашите слушатели.

Реплика: Как да направим егоистичното действие противоположно?

Отговор: Въведете любов във връзката между нас.

Представете си някой учен, например, лекар, който е оперирал човек, който е имал проблем с гласа, и му е дал възможност да говори. И този човек, хриптейки и невероятно фалшиво, запява. Какво удоволствие доставя това на лекаря, когато слуша резултата от своята работа!

Тук всичко зависи не от правилното изпълнение, а от връзката между хората. Ако с това доставяте удоволствие  на хората, така да бъде! В края на краищата, всичко пред вас  е открито.

Най-важното е да бъдем в правилна връзка с другите, когато те възприемат вас и вие тях – с любов. Тогава вашите нови взаимоотношения командват всичко. Вие безпогрешно, инстинктивно разбирате какво да проявите и какво не. Точно, както преди вие искахте инстинктивно открито да използвате егоизма в своя полза, сега открито и откровено го използвате в обратна посока.

От 7-а беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67683]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли аз, като психолог, да разяснявам на хората реалната картина за това, че бъдещето ще бъде само по-лошо, а ние им предлагаме някакво решение?

Отговор: Ако говорите за семейния конфликт и неговото решение, то тук всичко е много просто. Бих организирал курсове, които ще обучават на психология: на взаимна психология за всеки и психология изобщо.

Коментар: Но истината е непоносима за хората…

Отговор: Не съм съгласен с това. Истината, все едно може да се понесе, ако знам, че съм такъв по природа: обичам да поизлъжа, да открада, да измамя другите, да ги използвам в своя полза, не искам да виждам недостатъците си, но неизбежно забелязвам недостатъците на близките си, на жена си. И тя има същите проблеми, като всеки друг човек. Длъжни сме да обмислим всичко това, всичко да разберем.

Възможно е и трябва да се създадават филми и телевизионни предавания, които ще показват примери за откровения на съпрузи, когато хората се разкриват един на друг напълно обективно, без да се стесняват от нищо.

Тези два биологически организма, два психологически обекта живеят заедно. Те си разказват един на друг как се чувства всеки от тях и как чувства другия. Този разговор ги води в крайна сметка към един обективен поглед на себе си, на пратньора и на нещо общо между тях.

Сега всичко трябва да се приведе в максимално добро състояние, с разбирането, че такава е природата и нищо не може да се направи с това. И, ако  ти ще се възмущаваш, това няма да има край.

Аз живея с жена си повече от 40 години. Разбира се, че за това време не веднъж сме се опитвали да покажем един на друг нашите слабости, упреквахме се и в крайна сметка, всеки си оставаше на своето.

Това „своето“ остава в хората и ние трябва да се издигнем над него, защото е невъзможно да променим нашата природата – на това трябва да бъдем научени.

Издигайки се, вие започвате да виждате, че всичко е отрицателно, всички лични и общи недостатъци при правилен сблъсък се сливат в нещо добро. И се оказва, че не случайно сте се събрали заедно и се допълвате взаимно.

Над всички несъответствия и противоречия вие се опитвате да създадете зона на комфорт за вътрешното съществуване на всеки от вас и зона на комфорт за общото ви съществуване – такава, че вие дори не можете да си представите внезапно възникналото ваше ново семейство.

Това означава, че всеки си има своето – и това е дадено от природата. Всеки съпруг е съгласен с това, което съществува в партньора и те заедно изграждат общо съгласие, издигайки се над себе си. Това е тяхното общо съгласие – над егоизма, който те не докосват, мисля, че е напълно постижимо. За това не е нужно да се променя обкръжаващата среда и всичко останало. Това е просто една нормална работа с всяка двойка.

От беседата за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67503]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

В продължение на десетки хиляди години до днес сме се развивали по волята на съдбата – и фактически с това нищо не сме достигнали. А психологията – науката за човека, за неговата природа и вътрешен свят, съществува само от около сто години.

До нейната поява не сме считали за нужно да изучаваме своето поведение и сме се развивали подобно на животни по волята на случая. Едва сега чувстваме необходимост от знания за човека, за обществото и обкръжението, за това как да го създадем, и как правилно да организираме своя живот.

Самото понятие „живот извън тялото“ малко се свързва с мистиката, но няма никакво отношение към нея. То означава развитие на погледа върху себе си, сякаш отстрани, възможност да видиш света с очите на друг човек. С това в нас се появява възможността да се разбираме един с друг -точно това, което трябва да умеем.

На мъжа е трудно да погледне света през очите на жената. Но практически всеки от нас живее в семейство и разбира необходимостта от неговото създаване, – иначе ще умрем, както динозаврите. Трябва да имаме деца и да ги възпитаваме. Затова за нас е важно да разберем психологията на противоположния пол и да изясним за себе си, не само как правилно да живеем, но и как да се наслаждаваме на този живот.

Включвайки се един в друг, получаваме втората половина на света. Така сме устроени. И това се нарича „живот извън тялото“, т.е. получаваме допълнително възприятие отвън. До този момент съм се развивал егоистично вътре в своето тяло и съм се стремил, колкото се може повече да напълня себе си и колкото се може по-малко да приемам знанието, мнението и възгледите на ближния.

Днес, кризата, в която се оказва въвлечен целия свят, ме задължава да стана част от ближния, да приема неговата гледна точка, неговия възглед и неговия вътрешен свят. И тогава, сякаш, излизам извън себе си и ставам част от останалите хора. По този начин придобивам желанията и мислите на цялото човечество – всички негови възможности. Сякаш излизам от своето собствено тяло и получавам възможност да усетя цялата действителност.

Тук старата епоха отстъпва място на новата, на съвсем друго усещане на действителността. Сега в мен се появява възможност да виждам и усещам действителността не вътре в своето ограничено възприятие, а чрез общото усещане и разбиране, натрупано от цялото човечество.

Ако се сближавам с всички останали хора и получавам възпитание в обществото, представено в цялата негова широта и разнообразие, то получавам възможност да видя света в целия спектър на усещания и възприятия, а не само лично. Сега в мен са включени всички хора, и моята палитра за света става по-богата.

От 3-та беседа за новия живот, 29.12.2011

[66971]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Румъния вече цяла седмица е обхваната от вълнения. В Букурещ те придобиха ожесточен характер. Нашите другари от там са много разтревожени. Общо взето, как трябва да се отнасяме към страданията, които изпитва света?

Отговор: Ние трябва само да разпространяваме материали за обединение. И  тук има няколко правила:

• Ние с никого не се смесваме;
• Ние не сме нито ”за“,  нито ”против”;
• Ние, като възпитатели, се отнасяме към хората много деликатно и без преструвки.

Така пристъпваме към работата, съгласно принципа ”любовта ще покрие всички престъпления  ”: необходимо е да се постигне договаряне за обединяване, за умиротворяване. Това не означава, че всички успокоени се разотиват по домовете – в такъв случай щe се окаже, че сякаш сме против демонстрантите. Не, ние сме за промени. Но в историята подобни методи никога не са довеждали към нещо добро.

Пред очите си имаме подобни примери – Египет, Тунис и други като тях. Каква беше ползата от стихийните безредици в Лондон? Подобен подход не води към нищо хубаво. Египет бе обхванат от разруха и си остана в нищетата. Така, че безредиците няма да помогнат.

Затова трябва да раздадем обяснителни брошури с материали за поръчителството и с нашите препоръки: разговори, кръгли маси, интегрално възпитание.

Но преди всичко, трябва накратко да се охарактеризира сегашната ситуация: защо се случва това?

В този случай, ние не се обявяваме срещу правителството или срещу някой друг. Става дума за естествен процес, за етап от нашето закономерно развитие, където светът става глобален и взаимосвързан.

Какво да правим? – Да се адаптираме към новите условия. Тъй като друг изход нямаме, интегралната мрежа вече се изявява. По-рано се адаптирахме инстинктивно, а сега трябва да се адаптираме осъзнато, да постигнем съответствие с променящия се свят. Такова е нашето нова стъпало на развитие.

А по-нататък ние обясняваме, как да бъде направено това: посредством интегралното възпитание, с помощта на добро обкръжение, което да убеди всеки от необходимостта за обединение с останалите.

Румъния е доста хомогенна, в нея няма други култури – това не е Америка и не е обединена Европа. Затова е много по-лесно да се говори за обединение.

Такъв подход ще умиротвори народа, ще заздрави държавата, ще осигури на хората работа. Те ще се издигнат до осъзнаване, ще разберат, какво се случва, и сами ще видят, че това е добро за тях, за страната и народа, и за техните деца.

Като цяло, ние приканваме всички към всеобщо обединение, и нищо повече. Тук няма скрити ”дългове”, мръсни номера, опит за забогатяване за чужда сметка. Напротив, нека всичко да направят сами, нека да организират обучението и да изградят обкръжение, съгласно природните закони, в сътрудничество с психолози.

Ето какво трябва да предлагаме, тъй като редица държави стоят на прага на същите конфликти .

От урока по ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 22.01.2012

[67215]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изяснявайки си някои неща, пред нас възниква въпрос: ”Какво трябва да променим в себе си, за да придобием по-голямо сходство с природата?” Защото, ако постигнем хармония и равновесие с нея, ще усетим комфорт, удовлетворение и покой. Ще престанем да усещаме нейния натиск, който се изразява в растящи, като  лавина, проблеми, в разпалването на войни, раздори, разводи в семействата, болести, епидемии и други природни катаклизми. Така че, какво трябва да променим в нас?

Търсейки отговор на този въпрос достигаме до изследване на човешката природа. Вътрешната природа на човека е желанието: да живееш, да се чувстваш добре, да се наслаждаваш т.е. постоянно желание за напълване. И част от тези желания, в известна степен, са празни. Да речем, аз искам да почивам – това означава, че аз искам да напълня желанието за почивка, а ако ми се иска да ям, то аз желая да напълня желанието към храната.

Обикновено аз имам желание към храна, секс, семейство, пари, слава и знания. Тези желания са основни, включващи в себе си всички останали. Всяко желание, удовлетворяващо потребностите на моето тяло – от храна, продължаване на човешкия род, и желанията ”на човека ”в мен – към богатство, власт и знание, се делят на много други желания и на техните производни. И ако нямам избор, и разбирам, че с помощта на тези желания си струва да се обединя с другите хора, за да стана подобен на силите на природата (на единния закон) , то ще трябва да поправя всяко свое желание.

В крайна сметка, всички тези желания взети заедно се наричат ”Желание за наслаждение” или ”желание за получаване на напълване”. Към какво трябва да ги насоча, за да ги поправя? Те трябва да бъдат насочени за благото на всички. А ако напълвам само себе си, то такова желание се нарича ”егоистично”. Затова всяко свое желание аз насочвам към общото благо и приемам само това, което ще бъде полезно за всички.

Получава се така, че ние нямаме друг избор. Ако всички ние сме като едно семейство, то аз трябва да се съобразявам с всички и да мисля за всички, като за едно цяло. Затова всяко свое желание трябва да отправям към всички. Тук и възниква проблемът: как да постигна това?

Дори и да разбирам това, а и учените го потвърждават (а психолозите, социолозите и политолозите в един глас, заявяват, че това е верно и нямаме друг изход), и от своя жизнен опит виждам, че други методи няма, то моята природа винаги мисли по друг начин. Тя смята, че преди всичко, трябва да получавам за себе си и да задоволявам своите потребности, а не да се грижа за другите. Може би да трябва да се грижа за тях, но и аз да имам полза от това.

Обаче това не е достатъчно. Тъй като, по отношение на своето семейство, аз  не смятам така. В поправеното семейство аз едновременно мисля за всички , като за един човек, и не се чудя, как да им направя добро, така че на мен да ми е добре от това.

И законът желае да ни задължи да имаме предвид всички, като един, целия свят като едно семейство, за да започнем да свикваме с това. Какво трябва да направим за това? Всеки от нас трябва да се грижи за всички и всички заедно да построим такава система за ново интегрално възпитание, която да ни съедини и, посредством различни въздействия и занятия, да докаже, че други пътища няма.

От 4-та беседа за новия живот, 01.01.2012

[67161]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Родени сме с единственото желание да се наслаждаваме, като всичко друго в живота не е важно за нас. По същия начин бебето, излизащо от майчината утроба, мисли само за себе си, чувства само себе си, без да усеща външния свят.

Но след няколко седмици, то започва да  си отваря очите, да чува, постепенно задейства сетивата си и възприема заобикалящите го. И така, то постига това, което желае да получи от обкръжението /преди всичко, от майка си/, за да задоволи потребностите си.

Трябва да разберем, че егоистичното желание, което имаме по рождение, ни е дадено специално, за да можем с помощта на навика, станал втора природа, да изградим над него друго, алтруистично свойство – свойството отдаване и обединение.

Днес се намираме в противоположно състояние – разделени сме, всеки иска да се възползва от другия, никой не се съобразява с никого и плюс това, всички се намираме в противоречия и разногласия помежду си. Но природата преднамерено е създала в нас такова отрицателно свойство, за да можем, използвайки намиращите се на наше разположение сили, именно от него да изградим положителна и добра връзка помежду си.

Ще я изградим осмислено и осъзнато и така ще достигнем обединение, създавайки образа на Човека, подобен на общия закон на природата,  насочен към отдаване – добър и любящ.

И тогава ще разберем, че този закон не е лош, че всички онези зли сили, чието въздействие чувстваме сега върху себе си като нещастия, разводи в семействата, пристрастяване към наркотици, терор, страх от заплаха за атомна война, противопоставяне между страните, болести, екологична, икономическа и финансова кризи, които приемаме за отрицателни въздействия от страна на природата, са ни нужни, за да им противопоставим силите на отдаване, силите на нашата любов и нашето обединение. И ако днес усещаме въздействието на този единен закон като отрицателно, то е само защото сме противоположни на него.

Така се случва и в ежедневния живот. Ако ме връхлитат студ или жега, трябва да разбера какво следва да направя, за да балансирам тези аномалии и да направя температурата нормална. Ако се гмуркам под вода, изпитвам големи натоварвания от налягането, а изкачвайки се високо в планината, чувствам недостиг на кислород и ми е трудно да дишам. И тогава компенсирам тези отклонения, за да се уравновеся с природата.

Кое средство може да ни помогне да постигнем хармония с природата, която днес ни демонстрира различни неблагоприятни въздействия? Усещаме как ударите се сипят отвсякъде. Човечеството се чувства обединено пред лицето на надвисналата над него всеобща заплаха.

Затова разбираме, че нашите свойства са противоположни на свойствата на природата и трябва да компенсираме и да работим срещу свойствата си. И ако в същото време, когато природата ни оказва отрицателно въздействие, успеем да преодолеем себе си, да се поправим и да ѝ съответстваме според възможностите си, ще усещаме подобни въздействия като положителни и уравновесени.

И тогава ще се решат екологичните проблеми, ще се оправят взаимоотношенията в семействата, ще укрепнат връзките между страните, икономиката ще тръгне нагоре и животът ни ще стане щастлив и комфортен. Ето защо ни дават постепенно да извършим промяна в себе си и помежду си, за да може по този начин да се приближим към общата природа и да се почувстваме във всестранна хармония с нея.

От 4-тата беседа за новия живот, 01.01.2012

[67354]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Целият процес на нашето развитие преминава под влияние на обкръжаващата среда. И ако тази среда не съществува – човек не би се развивал, дори независимо от заложените в него решимот. Има известни примери, когато деца, оставени в гората, се развиват така, както и живеещите там животни, придобивайки техния характер, болести, желания и мисли. Дори имат такава продължителност на живота, както тези животни, сред които се намират – дотолкова тяхното тяло е привикнало към такъв начин на живот.

Известни са случаи, когато са намирали 6-9-годишни деца, израснали в гората, и те са живели толкова години, колкото и животните, сред които са расли: 12 или 20 години – не повече. И независимо, че в последствие са им обезпечили добро ниво на живот и са се грижели за тях. Тези деца са боледували от същите болести, каквито и животните, държали са се като тях и са живели същото количество години.

С други думи, нашето тяло е много зависимо от обществото, в което се развиваме, и в този смисъл човек се явява много гъвкав. Да вземем за пример кучето или котката, които живеят с нас хиляди години. Те са привикнали с човека и, разбира се, вече не могат да живеят в гората, като другите диви животни, в тях се изработва друг характер. Те и тяхното потомство приемат друго отношение към човека и към обкръжаващата среда. Но въпреки това, не са толкова гъвкави. Защото човек, попадащ в някаква среда, притежавайки много по-голяма възприемчивост, е подложен на по-голямо въздействие на средата, бих казал дори съдбовно. В сравнение с животното, което привиква да живее заедно с човека – човекът много по-силно привиква към живота на животно.

И така, всички ние зависим от своето обкръжение. Затова занимавайки се с възпитание, преди всичко, трябва да обърнем внимание на обкръжението като фактор, влияещ на развитието на човека. От това зависи цялото му бъдеще. Сменяйки обкръжението, с това сами изменяме своя характер, желания, жизнена парадигма. Затова трябва да бъдем внимателни, добре да помислим, проверим и притеглим, в каква среда попадаме, с какви хора прекарваме времето си, на кого се връчваме.

Трябва да научим човека да разбира това, което го обкръжава, да му обясним, доколко той е зависим от обкръжаващата среда, а също, как тя влияе на неговия живот.

От 3-тата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66626]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→