Въпрос: В груповата динамика се сблъскваме с хора, които изглеждат толкова нелепо за нас, сякаш не са от този свят. Те обикновено са много активни и се опитват да се измъкнат напред..

Отговор: Има хора, които обичат да се изказват. Те изведнъж стават и половин час бълват всякакви глупости. Те мислят, че говорят по случая, на място, че дават страхотни идеи. А всички останали седят и, за съжаление, са принудени да ги слушат. При това те не се ограничават с едно или две изказвания, а трябва буквално на всеки урок „да фиксират себе си“ пред другите, в противен случай не чувстват, че участват с всички заедно. Такива хора следва да се разпределят отделно, да се отстранят от тази група! Групата не е длъжна да страда заради отделни хора. В никакъв случай! Трябва да правим така, че групата да бъде хомогенна във всичко.

Реплика: Трябва ли да съберем тези хора в една група?

Отговор: Да, нека се изказват там, да си устройват дискусии, да правят всичко, което им е угодно, но по зададена тема.

Именно в дискусиите помежду си, когато един говори, а друг го прекъсва, т.е. по техния начин, те ще напредват, точно така, както останалите групи напредват, всяка по своя си начин.

От 11-а беседа за интегралното възпитание, 16.12.2011

[71540]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: През младостта си се занимавах с баскетбол, и помня, как нашият отбор получаваше добри резултати, когато на трибуната седяха момичета и тихо ни подкрепяха. А когато там седяха момчета, то нямаше вдъхновение. По какъв начин в групите за интегрално обучение жените ще наблюдават мъжете: чрез видеокамери?

Отговор: Ние организираме от време на време общи пикници, пътувания, събрания. Познаваме се един с друг, но, по принцип, това познаване е безпредметно. Аз не трябва да познавам някого като лице.

Това е просто женска маса, която ми показва, че тя зависи от мен и чака проявата на моето мъжко начало – това е достатъчно. Те не ни пречат в нашата работа, но ние като играчи в полето, трябва да усещаме върху себе си това влияние.

Трябва зад гърба си да чувствам погледа на женската част, която предизвиква в мен тези въздействия – съвсем не гордост, не някакви егоистични подбуди, а отговорност, очакване на това, че ще се изкачим на следващото стъпало. Това е необходимо.

Жените ни подтикват не към индивидуални геройски постъпки, а именно към подем над себе си, към обединение. Всеки от нас при това изгубва себе си, но заедно достигаме образа „Адам“.

От 10-тата беседа за интегрално възпитание, 16.12.2011

[71362]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Хората се отличават един от друг по свойства. Има тип хора, които имат особена роля. Те са носители на методиката на интегралното възпитание и образование, и трябва да научат, предадат, да раскажат за това на цялото човечество.

Отговор: Вярно е, има хора с особена чувствителност, възприемчивост именно към интегралната методика.

В света, примерно, 6 до 10% от хората са привлечени към интегрално взаимодействие. Те и съставят масата на различни алтруистични организации, борци за всевъзможни видове свобода. Това не са революционери, а борци за обкръжаващата среда, опазване на животинския свят и т.н. В това число влизат доброволци, които помагат на другите: бедни, гладни и т.н. Но това са хора, които просто ги влече към такова общуване, към такава интеграция. В тях като правило има не високо, не дълбоко ниво на разбиране на интегралната система – те са такива по природа.

А има хора, които по природата са истински, дори бих казал ревностни егоисти. Както виждаме от нашите изследвания, те не влизат в 6-10% на природните алтруисти. Това са обикновени егоисти, в които просто се разкрива разбирането за необходимостта от интеграция, изхождайки от желанието да разберат смисъла на света, на съществуването, закона на природата, нейният замисъл. Те искат да знаят накъде ни води еволюцията, защо тя е такава задължаваща и т.н.

Това са хора с ум на учени, изследователи, които желаят да проникнат в самата същност на еволюционния процес. Те и съставят главният отряд на тези, които водят човечеството към целта. Те са алтруисти не от природата, а по силата на своите изследвания и осъзнаването на необходимостта от този процес.

Ние се опитваме да открием такива хора в различните точки на света с помощта на целенасочената ни система на разпространение.

И те идват при нас. В настоящия момент това са около два милиона души от различни страни по света, които се намират във връзка с нас, независимо от техния произход, религия, националност и начин на живот.

Тях ги обединява общия стремеж към правилната реализация на движението на човека към целта, към това, тя да се достигне, човечеството да се преориентира от движение по пътя на страданията към движение по пътя на осъзнаването, тоест преднамерено, осъзнато обединение.

С такива хора се опитваме да намерим връзка и да ги организираме.

Реплика: Такива хора могат ли да участват в построяването на системата на интегралното възпитание?

Отговор: Задължително! Именно те! Тях и подготвяме!

Имаме „Курс за ръководители на интегралното възпитание и образование“, където провеждаме определени занятия, включвайки работа с хора, обучение в групови игри, активни мероприятия, а също, основно, анализ, когато хората се събират и обсъждат за себе си, обществото, всички проблеми, които възникват между тях.

Специално „предизвикваме“ особени проблеми в тези групи. След това те се делят на различни подгрупи: защитници, нападащи, осъждащи, съдии, съдебни заседатели и други, и обсъждат тези проблеми. Това са много сериозни обсъждания.

Към това не привличаме особено психолози, т.к. искаме хората вътрешно да се развият независимо от огромния психологически апарат и цялата маса натрупана информация, за да могат те да гледат на това през погледа на интегралната цел. А при психолозите всеки се занимава със своя раздел.

На тази тема имаме множество материали и имаме над какво да работим.

От 10-тата беседа за интегрално възпитание, 16.12.2011

[71096]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Съобщение: Не позволяваме на децата в училище да бъдат свободни и щастливи хора. А без това, всяко образование губи смисъл.

Мислим както преди, че основната задача на училището е да натъпче  колкото се може повече знания в главата на човека, а не да развива природните му способности. Но училището трябва да разглежда природните качества и да ги развива, а главното – да научи човека да се учи. А днес училището заставя човек да зубри.

Целта на образованието е в това, да намери призванието, пътя в живота. Иначе, вместо да развива това, което му е интересно и необходимо, човек е принуден да наизустява маса безполезна информация, която никога няма да му бъде полезна. Ако не променим училището, не можем да построим щастлив свят.

Реплика: Проблемът е по-дълбок – работата не е в призванието, да станеш един или друг специалист, а в разбирането целта на живота, какво трябва да се постигне в резултат – това може да бъде само разкриване на следващото измерение, на висшия свят, от който се появяваме тук и където отиваме след този живот. Колкото и да ни се струва фантастично – това е реалността, която ни предлага да разкрием науката кабала.

[71216]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В традиционната образователна система на човек, повече или по-малко, му е ясно къде да положи усилия. Например, в училище: ученикът слуша урока, записва, подготвя се в къщи, прилага много силна воля и интелектуални усилия, отказвайки се от всичко останало. Същото важи и когато човек стане възрастен – работи, вместо да се развлича. Тези усилия са ясни. В какво се състоят интегралните усилия над егоизма? Има ли място за волеви усилия?

Отговор: По принцип, не трябва да ги има. Ако човек изгражда себе си правилно спрямо групата, обкръжаващата среда, и го прави така, че тя да му влияе положително, както и той на нея,  именно при това взаимодействие  човек с желание неусетно се променя. Пратически той прилага много малко волеви усилия, за да предизвика положителното влияние на групата.

В крайна сметка, ако приложа в групата малко волево усилие, и групата, събрана по определен начин, реагира правилно, то тази правилно събрана група организира и образува такава сила, която ми влияе. На моята малка молба тя реагира, че незабавно и правилно ме изменя. Така, че прилагайки много малко усилие, отправяйки към групата малка молба за някакво изменение, получавам хилядократно увеличение на моята мотивация и се променям. Това означава, че групата е своеобразен обратен усилвател, който идва при мен с такава обратна връзка, която ме принуждава да се променя.

От 10-а беседа за интегралното възпитание, 16.12.2011

[71094]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

В процеса на хилядолетното ни развитие, към което ни е задължавала природата, сме развили достатъчно своя разум, чувства и аналитични способности, за да изградим сега, самостоятелно,  обкръжение, което ще ни развива нататък.

Всъщност, единственият свободен избор на човека по същество е да влезе в определено обкръжение и под негово въздействие да се оформи според това, което му диктува обкръжението. И ако ние по този начин използваме силата на обкръжението, ще можем да поправим своята природа.

Време е да престанем да бъдем слепи роби на егоизма си, без да забелязваме, накъде ни води той (въпреки, че ние дори виждаме, че не е към благоденствие, не и към сигурен и безопасен живот). Ние трябва да използваме този егоизъм, за да създадем около себе си добро обкръжение. И тогава, под негово влияние, егоистът ще се превърне в добър човек. Ние трябва да прилагаме за това всички съвременни технологични възможности, знания за околната среда и обществото, постижения на психологията, които са развити през последните сто години.

Ние нямаме нужда от нищо друго, освен изграждането на правилно обкръжение. Точно така, както избираме за децата си обкръжението от други деца и възпитатели, под чието ръководство те получават правилно възпитание, научават се как правилно да използват вътрешната си мотивация и качества – така ние можем да направим нещо подобно по отношение на всеки човек.

В крайна сметка, с основание развитието на съвременните технологии, икономика, търговия ни освобождава много време и усилия, които можем да насочим към създаване на ново обкръжение. Може би, 80% от всички хора, които могат да работят, в действителност, трябва да работят за създаването на такова обкръжение. И само 10-20% от работоспособното население на възраст от 20 до 60 години да трябва да бъде ангажирано в производството на необходимото за нашия живот.

Според изследванията, около 10% от населението на света са хора, които по природа са устроени така, че се стремят да помагат на ближния. Те създават различни благотворителни организации, помагат на бедните, посещават болниците, раздават безплатна храна на гладуващите, обикалят света да помагат на нуждаещите се. Броят на тези хора не е голям. Те са идеалисти, тяхната цел е да носят добро на другите, но това е също форма на егоизъм, който ги подтиква към подобни действия. Те са готови дори да жертват живота си за благото на обществото, за светлото бъдеще на човечеството.

Това обаче не е за тях, а за промяната във възпитанието на обикновения човек, за това, че всички хора трябва да преминат през една добра промяна и светът ще бъде различен. Всички тези огромни сили, които досега са насочени към масово унищожение, ние можем да освободим в полза на човека.

Единственият лек за това е системата за възпитание, която се състои от интегрално образование до определено ниво, а след това, поставяне на човека под въздействието на обкръжението, което е най-важното. Ние трябва да осигурим такова влияние на СМИ, на виртуалното обкръжение, на културата: театър, музика, филми, песни, книги, които да разказват за този нов свят. Нека да организираме такава система на възпитание за себе си, точно, както правим за децата си.

Нека се издигнем над себе си на по-висока, по – възрастна, сериозна степен, в сравнение с тази, на която сме днес и оттук ще градим въздействаща ни система. Човек трябва да знае предварително, че това трябва да се направи и че няма друга алтернатива: обкръжението трябва да му влияе, защото знаем, каква мощна сила се крие в него.

Човекът е постоянно под толкова мощно, всеобхватно„промиване на мозъка“, във всички възможни форми, каквито само обкръжаващия свят може да му повлияе. До такава степен, че аз свиквам с това, което виждам и чувам навсякъде, и го приемам като еталон, препоръчани ми примери. И за мен няма значение, че обкръжението го прави изкуствено – на мен то ми влияе истински.

Независимо от многото примери, от тези, които виждам, не съвпадат с желанията ми. Но както се казва: първо под камшика, а след това се наслаждавайте. Човек постепенно приема всички тези неща, защото навикът се превръща във втора природа, и той е готов да ги приеме в името на децата си, за безопасност, за добро бъдеще. Някак си, ние трябва да започнем да се подготвяме за нова форма на живот.

От 8-а беседа за новия живот, 05.01.2012

[69986]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: В методиката на интегралното възпитание се отделя особено внимание на отношението между разума и чувствата. В егоистичния свят, поради голямото отчуждение между хората, желанията и мислите са скрити дълбоко в човека и често недостъпни за съзнанието му. Външно, като правило, той проявява негативните чувства: гняв, раздразнение, негодувание. Как правилно да включим чувствата, така че  да не затрудняват общуването между хората?

Отговор: Факт е, че в методиката на интегралното възпитание, на първо място се взема предвид, че чувствата и желанията са първични.

Те възникват у нас неизвестно откъде и как. Всички наши свойства на разума, мислите, са предназначени за осъществяването на тези чувства, да напълним себе си.

Основното ни желание – желанието за наслаждение. От кого, с какво, как – това вече е следствие. Наслаждаване! И затова целият ни ум се развива само според степента на нашите желанията и само за да им служи. Големите желания развиват голям ум в човека. Егоизмът, растящ от поколение на поколение и през целия живот на човека, развива неговия ум.

Ако вземем едно животно, няколко седмици след раждането му, неговото развитие практически спира. То вече притежава всички дадени му инстинкти и се приспособява към околната среда. Затова животното никога не греши. То знае как да се държи, как да се спасява, да взаимодейства с околната среда. Разумът и сетивата му инстинктивно се намират в равновесие. Тоест също: желанието е първично, а разумът – вторичен. Животното знае кое може да реализира в своите желания и кое не, и това съответно ограничава неговия разум.

При човека тук възниква голям проблем. Проблемът е в това, че неговият егоизъм, развивайки се, му дава такива желания, които той не е в състояние да изпълни. Ето защо, той се затваря, вглъбява се, ожесточава се, конкурира и т.н.

Ако се съпоставят неговото желание с всички други желания (той и обкръжаващата среда) така, че идеално да се допълват едно с друго, тогава няма да има никакви конфликти и разумът му би се разгърнал до безкрай.

Тъй като интегралното общество е общество на абсолютно включване на всички във всички, се оказва, че при това човек придобива желанията на цялата общност. Той разбира с какво живее цялото общество и съответно разумът му вече става не личен, а интегрален и той разсъждава въз основа на това. Той като че ли си слага очила за интегрално зрение за света и разбира, че аз и светът – това е едно цяло; каквото е добро за мен и за света – това е едно и също нещо.

В такова хармонично отношение между него и света не съществува, разбира се, никакво противоречие. Той може спокойно да се разкрие, без да се страхува от нищо и, съответно, разбира всичко, всичко вижда, чувства, активно участва във всяко действие, във всичко. В него изчезват изцяло всички причини да бъде недоволен, да се конкурира с някого и т.н.

Така че, трябва да доведем човека до това състояние, без да ограничаваме желанията му, мислите и разума му, и да действаме по съвсем различен начин – първоначално да дадем нагласа за това, че той се включва към другите, че се създава един вид общо желание.

Общност на всички желания – това е нещо ново, което ние създаваме. Създаваме системата „Адам“ – нашето общо желание и съответно с това – нашия общ разум. Възниква нещо интегрално над нас, в което ние съществуваме.

По този начин концентрираме вниманието си не на човека, а само на неговата посока, на включването му в тази общност – следваща степен от нашето развитие. Не го ограничаваме, той не чувства, че се намира под някакъв натиск. Той не трябва нищо да прикрива. Всъщност си остава такъв, какъвто е, а цялото му развитие е насочено към интегралността.

Хармонията между чувствата и разума се развиват според това, как той започва да усеща все по-голяма и по-голяма взаимосвързаност между себе си и останалите – това, което ни диктува съвременният свят, но за което още не сме готови.

Предполага се, интегралното възпитание да даде на човека такава настройка, че той да започне да чувства „ние“, общността, човечеството и да действа от тази гледна точка. Само тогава ще се почувства свободен. Именно тук се проявява неговата свобода на волята, свободата на поведението, но само тогава, когато бъде включен в това.

Ако излезе от това състояние, то отново пада в дребния си егоизъм и отново започват същите проблеми. С това природата ни помага, като ни показва, че само в интегралното може да се намери покой, а в изолацията – собствен затвор и липса на свобода.

От 9-а беседа за интегралното възпитание 15.12.2011

[69889]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Как да съвместим ”вярата над знанието” и принципа, че ”трябва да се съди само по това, което виждат очите ти”?

Отговор: Критичната оценка трябва да се основава само на твоите реални усещания, както е казано: ” Съдията се основава само на онова, което виждат очите му” – а не на това, как на мен ми се струва,  както е написано, както са ме научили, както е казал някой. Най-важното е, това което човек усеща с желанията си и разбира с ума си.  Това е основата, от която изхождаме – аз нямам повече от това, което чувствам. А сега трябва да видя  как мога да се издигна над това. Тъй като целият духовен растеж е основан на издигането – всеки път на ново ниво. А как  мога да се издигна на следващото стъпало?

В материалния живот, ние се издигаме по стъпалата за сметка на нарастване на егоистичните си желания и по – дълбоките и всеобхватни мисли –т.е.  за сметка на порасналия разум и сърце. Но в духовното издигане е важно не количественото нарастване, а повишаване на качеството.

Затова не се грижа да растат разума и чувствата ми – не се стремя повече да почувствам и разбера в училище и в обикновения живот. Не да се ограничавам – в това не виждам своята посока. Тъй като аз искам да получа ново свойство, което не се намира вътре в предишното сърце и в предишния разум.

Трябват ми друго сърце и разум! С една дума – това са две различни картинки. В новата картина на света действат сърцето и разума, които се грижат за ближния. Независимо, че за сега не зная, какво е това? А там, на старата картинка – тъкмо обратното, грижа се само за себе си.

И двете картини имат еднакво право на съществуване. Но аз трябва да разкрия втората картина, втората реалност. И това е невъзможно да си го представим, докато тя не се разкрие. Ние само се приготвяме за това. От онази, новата картина до нас достига само светлината, според това какви усилия полагаме, от старото си място , за да я постигнем.

Тази светлина постепенно формира в нас способността да започнем да различаваме тази картина отдалече и по малко да си представяме, какво представлява А онова, което става в нея, се нарича за нас ”над знанието”, над от нашия разум, както е казано: ” Видях противоположния свят”.

От урока от книга ”Шамати”, 09.02.2012

[69287]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че ние започваме да развиваме чувствена връзка помежду си – от сърце към сърце и че вече няма да ни трябва интернет за връзка?

Отговор: Това не е някаква мистична връзка. Когато постигаме всеобщата любов и разкриваме между нас свързващата ни мрежа, ще започнем да усещаме връзката помежду ни. Това ще бъде вътрешна комуникация – от сърце към сърце, от разума към разума. Учените и днес говорят, че на човешко ниво ние всички сме свързани в едно общо поле.

Както съществува електрическото, магнитното или гравитационното силово поле, така съществуват и други силови полета. Известно е, че съществува мисловно поле – аз съм си помислил за нещо, а ти изведнъж си се сетил. Или аз усещам някакво желание в сърцето си, а ти изведнъж го разкриваш.

Има хора, които са много по-чувствителни, а други по-малко. А тук ние развиваме в отношението на човека към другите такава чувствителност, че започваме да усещаме и да се разбираме един друг без да си казваме и дума. Изведнъж, аз започвам да усещам цялото човечество, като свои роднини, като близки приятели – те все по-дълбоко навлизат в сърцето ми и аз усещам, че прониквам все по-дълбоко в техните сърца.

И тогава между нас изведнъж се разкрива такъв вид връзка, че аз нямам нужда от интернет, нито от каквито и да било думи –стига ми вътрешния език от сърце към сърце. Все едно мъж и жена, които се обичат – те не се нуждаят от обяснения, те само се споглеждат и се усмихват. На тях им е достатъчно, че всеки усеща сърцето на другия.

Но тук ние говорим за много по-сериозна връзка, а не за просто усещане на любов. Става дума за това, че всички кабели на интернет, всичките комуникации, цялата търговия, култура, образование, започват да се усещат по пътя на нашата нова вътрешна технология. Изведнъж ние разкриваме във вътрешната вризка между нас онова място, където ще можем да създадем ново човечество, нов свят, пълен с общи мисли и чувства. Там вътре в себе си, вътре в това усещане, ще изградим единен свят.

Тези отношения изцяло ще ни напълнят – вместо днешната музика, литература, театър и кино. Всичко това ще бъде там вътре! Няма да имам нужда от каквито и да е външни символи, за да се впечатля от формите на вътрешната ни връзка. За какво говорят всичките видове изкуства? За впечатленията на човека – и аз ще ги усещам!

Защо да развивам технологии и да произвеждам все повече и повече, ако всичко което ми трябва –е само най-необходимото за съществуване, а след това мога да се наслаждавам на живота. Наслаждението е абстрактно понятие. Аз мога да се наслаждавам, без да произвеждам около себе си планини от метал и бетон. Може да се направи всичко това много по-просто, главното е вътрешното напълване, именно с това и живее човек. Милиардерът има на банковата си сметка сума с десет нули – и сладко усещане в сърцето. Важното е това усещане. Може вече да са му откраднали тези пари, а той не знае, и продължава да се наслаждава на това усещане. Ние можем да дадем на човек такова напълване, че няма да му е нужно нещо повече от поддръжка на животинското тяло – а неговото напълване, като човек, през цялото време ще нараства и нараства.

От 6-та беседа за новия живот, 03.01.2012

[69225]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Повечето  хора не могат да изразят своите желания и мисли. Те имат набор от някакви зададени клишета. Човек не мисли за себеизразяването, а се грижи за това, да не каже нищо излишно.

В курса по интегрално обучение, ние можем да говорим за значението на вътрешното себеизразяване, защото това, което чувствам, мисля и виждам е по-важно от набора от стереотипи и клишета?

Отговор: Обикалям по света и виждам, че хората са като с „кепенци“ – те са затворени, не искат да се разкрият, страхуват се да се отворят, защото веднага ще получат отрицателно въздействие.

В това отношение, трябва да го оставим на мира. Нека всеки човек живее „в себе си“ такъв, какъвто е. Не трябва да го пречупвате, не трябва да го издърпвате – него, съпротивляващия се, от „клетката“ му. Той не иска да излиза, а вие сте отворили вратата, счупили сте я, дърпате го от там, и той, бедния човек, се съпротивлява.

Това не е хубаво. С това ще предизвикате съпротива, ще престанат да ви вярват. Вие нахлувате в личния живот на човека – не го улеснявате и подобрявате, а само го усложнявате. Той цял живот се е крил и знае, че да се разкрие – означава да се изложи.  А вие му оказвате натиск.

Какво трябва да се направи? Необходимо е да се създаде общо интегрално ниво, извън него, извън нас и тогава ще можем спокойно да се издигнем на него. Аз оставам сам със себе си, със своите качества и в същото време се свързвам с останалите на това общо ниво. Мога да говоря за обща любов, за общо взаимодействие, за всеобщо поръчителство, защото те в дадения случай не са мои лични, егоистични. Ние за сега не се докосваме до егоизма.

Все едно ги водите на пътешествие с вълшебен космически кораб, и те участват в тази игра. Те са готови да се издигнат, съгласни са да играят, съгласни са да общуват. Това не ги кара да се разкрият, да се излагат и да поставят под заплаха вътрешния си, тесен личен егоизъм.

Дайте им постепенно да почувстват това състояние, да посъществуват в него. Нека поне малко се стоплят в него, да се разтопят, „да се прегърнат“, „да се почувстват“ един друг, да разберат, че това е възможно. И тогава, от това състояние те ще започнат да влияят сами на себе си , и вие ще ги видите съвсем други.

Те изведнъж ще открият, че не трябва да се грижат  за „клетката“, в която се намират, в която са се крили от другите през цялото време – тя е престанала да бъде важна за тях. Но това те сами ще решат.

Реплика: За какво тогава да разговаряме с човека?

Отговор: За целта, за това, което е пред нас! Необходимо е да възвишаваме целта, за да ни привлича доброто, а не да ни гони злото отзад! Именно това!

Човек се развива, когато го храниш, когато се грижиш за него, тогава той става „пухкав“ като дете, и расте. Трябват му най-добрите впечатления.

От 8-а беседа за интегралното възпитание, 15.12.2011

[69312]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→