Въпрос: Доказано е, че обществените връзки в живота оказват много силно влияние върху това колко щастливи ще се чувстваме. Ако се намирам в общество на оптимисти, на радостни хора,  тяхното настроение ми влияе и аз също започвам да се чувствам щастлив.

Колкото повече приятели имам, толкова по-добре се чувствам. Това оказва положително влияние дори върху здравето. Ясно е, че като имам много приятели, мога да разчитам на тяхната поддръжка, на помощ при устройването ми на работа и решаване на проблеми с парите. И все пак, защо обществените връзки заемат толкова централно място сред всички фактори, оказващи влияние върху щастието?

Отговор: Такъв е законът на природата. Всички нейни части, започвайки от най-малките елементарни частици в атома, до звездите, до огромните клъстери / струпвания /  на материя, цялата интегрална екологична система, цялата симбиоза на неживата, растителна и животинска природа живеят и напредват само в една посока – към все по- съвършено и сложно съединение.

Степента на връзка и комуникация между всички части на природата определят нивото на живот, чувствата, впечатленията, способността за оцеляване и защита. Колкото по-развити са връзките в обществото, толкова повече са възможностите ни да компенсираме и поправим неизправностите в едни системи за сметка на други.

Строим ги по подобие на нашето тяло, което умее да балансира себе си и да преодолява проблеми, болести, вируси – и всичко това за сметка на огромното количество връзки. В нито една клетка на тялото, ако я разглеждаме сама по себе си, няма нищо особено.

Но тъй като всички тези клетки се съединяват заедно с многостранни, взаимни връзки, те са способни винаги да се поддържат една друга. Винаги съществува възможност за помощ на проблемните части на тялото вътре в тази система да преодолее болестта, да възстанови равновесието в нея.

Тялото постоянно контролира всички свои части и разпределя ресурсите съгласно степените на важност на всяка една от тях и необходимото за неговия живот. Ако можехме да пренесем същата тази форма на взаимоотношения в човешкото общество,  бихме достигнали  пълно равновесие, социално и психологично здраве,  балансирана икономика и хармонични семейства.

За това недостигат само правилните връзки. И обратно, от построените връзки може да се види какви системи още са ни необходими, за да постигнем всеобща хармония. По такъв начин работят обратните връзки, позволяващи ни да узнаем какви части от системата изискват повече развитие за подобряване на нашата среда, на обществото и човека в него.

От 242- беседа за новия живот, 17.10.2013

[154515]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Готови ли сте за бягство

Въпрос: Конфликтите в израелското общество стават все по-изострени, защото егоизмът на политиците е нараснал и поставя все повече и повече личните интереси пред обществените. По време на последната военна операция се стигна до „късо съединение“ между представителите на властите и отговарящите за безопасността на страната. Как да се справим?

Отговор: Системата е непоправена. За да се достигане до истински промени трябва първо да се започне от народа и от неговото обучение. Можем да изменим управлението само посредством промени в обществото.

Днес управляващите отразяват ситуацията в страната. Живеем в егоистично общество, в което всеки мисли за своето лично благо. Ние не сме свързани помежду си, не чувстваме че съдбата ни зависи от обединението, от това да бъдем „като един човек с едно сърце“. Не сме заедно загрижени за безопасността на страната, тъй като всеки, преди всичко, се стреми да осигури собствената си безопасност.

Освен това много хора са готови да избягат някъде, където могат по-добре да се устроят. Най-важното е да имат така възможност, а съдбата на Израел не е важна за тях. Ако се даде шанс на хората да се устроят някъде по света, където да има подходящи условия за живот, то никой няма да остане тук. Според проучванията половината от младите хора биха искали да напуснат страната. Що се отнася до останалите, то те биха желали да останат тук, защото са свикнали. А хората, стремящи се за власт в народа, са с още по-ярко изразени лични интереси.

Разобличаване на егоизма

Въпрос: Ако трябва да подкрепим да има промени в обществото, то какви трябва да са те?

Отговор: Не можем да живеем и да се развиваме тук, ако не станем истински народ на Израел, живеещ на земята Израел. Става дума за две понятия, които трябва да реализираме.

„Израел“ (ישראל) означава „направо към Висшия“ (ישר-אל). С други думи, всички трябва да се съединим на принципа „обичай ближния, както себе си“ и да се насочим към една по-висша сила.

Същността на висшата сила е силата на любовта, обединение и взаимно отдаване. Ето към какво трябва да се стремим. Това не е свързано с религиозни или сектантски вярвания, а се отнася до обединение, чиято същност е формулирана в главното и основно правило в Тора: „Възлюби ближния, както себе си“.

Въпрос: Всички са чували за това. Но егоизмът нараства и нараства, желанията става все по-необуздани и човек не вижда нищо извън себе си. Какво отношение има днес към нас това древно изречение?

Отговор: То е вечно. Тези условия не са се променили от тогава до днес. Именно в наши дни хората са готови да видят и разберат как нарастващият егоизъм им копае гроба. Егоизмът действително расте, но сега човек може да види накъде го води. Той вижда, че пред него има само пропаст.

Нови хора, нови лидери

Въпрос: В музея на един от Израелските лидери от последния век, стаята, в която е живял, е била възстановена: малко място, само с един стол и маса с дължина метър и половина. От там той е ръководил страната. Как е възможно да говорим за обединение в наши дни, когато страната е разклатена от корупционни скандали, а лидерите се обзавеждат с разкошни домове? Откъде ще дойде любовта?

Отговор: От отчаяние. В крайна сметка нищо не сме постигнали. Тези лидери с големи къщи, скъпи апартаменти и прочее богатства и удоволствия се чувстват зависими. По този начин си играе нарасналият до небесата егоизъм с нас. Човек е принуден да краде – тази нужда го мотивира. Той чувства, че това не е целта, че това не е живота и въпреки всичко не е готов да направи какво и да било. Той просто не може да избяга от кражбата, не може да избяга от лъжата, защото това е неговата природа.

Какво да се прави с тях? В крайна сметка е ясно, че този път води всички до гибел. Заслужава ли си да стигнем до нов холокост или Трета световна война?

Всеки разбира, че все още никой не притежава метод, позволяващ ни да се спасим от вътрешния ни враг, от егоизма ни, който ни тласка към кражби, лъжи, фалшификации и интриги. Истината е, че никой не получава удоволствие от това, но всички са принудени да отхапят от общия пай и се опитат да си организират топло и сигурно кътче.

Но днес няма вече останали сигурни кътчета по света. Сигурността ще дойде само чрез промяна на обществото, на човечеството. Това са промени, които ще донесат обединение.

В глобалния свят трябва да сме свързани така, че всеки да чувства другите като себе си. Затова се разкрива науката кабала, която ни дава решение на проблемите и обяснява какво трябва да се направи. От нас зависи да я приемем и с нейна помощ да преминем към поправяне на света. Настъпва време за общо консолидиране в единна система, в единно семейство.

Само обучение и просвещение ще издигнат общия интерес над личния. Днешните лидери са производни на народа и няма какво да искаме от тях или от него. Постепенно образованието ще доведе до промени в народа и тогава това ще породи хора, които ще могат да възпитат новите лидери.

От Тв програмата „Нов живот“, беседа 275, 16.12.2014

 [151255]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Израел днес, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Изследване: В продължение на десетилетия IQ, (показателя за коефициента на интелигентност), сред жителите на западните страни се е повишавал постоянно, за сметка на подобряване на храненето, нарастване нивото на образование и здравеопазване. Но след продължителния растеж, IQ започва да намалява.

Това е т.н. ефект на Флин. Например, във Финландия IQ вече не нараства от 1997 година.  Снижаването на IQ е бавно и постоянно. Ако погледнем ситуацията отпреди 30 години и съпоставим начина на живот и състоянието на здравето на младежите , то ситуацията се влошава.

Постмодернизмът е епохата, когато обществото започва да разбира, че да си герой не е удобно, че е по-лесно да живееш като обикновен човек, че всеки има право да е такъв, какъвто е, че всеки е прав по своему, че човек има право да избира пол, родина. Нараства стойността на днешния, а не на бъдещия живот, на отказа от светлото бъдеще.

Идеята за справедливост губи значение като движеща сила. Братството, справедливостта, роднинските отношения са настрана. Съществува аз-ът. Липсват националните идеи, ориентирите, знамената, след които масово вървят всички. Има различни групи със собствени интереси и възгледи. Но идеята за сплотена нация е завършила.

Нарастнала е потребността от културна самоизява- чрез комуникацията в интернет. В модерната епоха работата е обединявала хората, а сега- медиите и интернет. Няма господстваща идеология, господстваща религия.

Реплика: Ние сме използвали нашия егоизъм напълно и сме стигнали да неговото насищане. Новото поколение няма към какво да се стреми, има храна, секс, всичко е достъпно, има много свободно време. В такава среда няма необходимост от повишаване на IQ.

Обратно, започвайки от нашето време, човекът ще деградира постоянно. Особено с внедряването на новите технологии и с освобождаване до 90% от населението на планетата от необходимия труд. Ако не ги привлечем към усвояване на МИВО (методика за интегрално възпитание и образование) – задължителното, интелектуално  развитие по подобие с Природата!

[153880]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Природа през цялото време ни подбутва чрез страдания към духовното. Днес ние навлизаме в нов етап на развитие — масовата интеграция на човешкото общество, обединяване въз основата на взаиморазбиране и отстъпки.

[152829]

Filed under: Възпитание на децата, Духовност, Клипове - Няма коментари→

Библиотека на желанията

Въпрос: На времето знаменитият психиатър Карл Густав Юнг, основоположник на аналитичната психология, е обозначил три нива на психичните явления: безсъзнателно, съзнателно и свръхсъзнателно.

Под последното той разбирал колективното несъзнавано, обединено в едно общо съзнание. Понякога го наричат „космическа библиотека“. Медиуми от най-различни видове се опитват да се свържат с нея, за да прочетат нейните „книги“. Възможно ли е това всъщност?

Отговор: Това става по друг начин. На мен ми е непозната схемата с „библиотеката“, съдържаща световната информация.

В действителност аз разкривам системата на връзката между нас – все по-поправена, според степента на собственото поправяне, което ми позволява правилно да действам в качеството си на нейна част.

Назовете го „библиотека“, разум, чувство – няма значение.

Въпрос: В такъв случай, къде именно се крие всичкото това знание? По какъв канал тече информацията?

Отговор: Знанието е заложено във взаимовръзката, в отдаването, в любовта, в поръчителството и единството между нас. Информацията тече по нишките на тази обща мрежа. Тя обхваща също така неживата, растителната и животинската природа, но вече на нивото на усещания, постижения, възприятия, данни, не отнасящи се към материята.

Става въпрос не за камъни, дървета, животни и човешки тела. Информацията тече между желанията.

Утринни цветя

Всяко създание, в крайна сметка е желание за наслаждение, за получаване на удоволствие. И ако човекът произведе върху себе си съкращение (цимцум), желаейки да бъде не получаващ, а даващ, ако именно така той иска да се отнесе към действителността, към общата мрежа, свързваща го с другите, тогава той излиза към разкриване, открива тази мрежа и вижда кой в нея е подобен на него. Проявяват се Авраам, Ицхак и Яаков, раби Шимон и раби Акива, Баал а-Сулам и Рабаш, Рамбам и Раши, дори някои приятели от групата и още много други. Много хиляди в тази мрежа вече са проникнати от взаимовръзката.

Останалите засега са затворени е себе си, като цветя преди изгрев. Те все още не са се отворили.

Затова пък „на изгрева“, ще се разпукат, подобно на утринното цвете, човек вижда истинската реалност, потокът от информация между желанията. Пред него вече не стоят тела, а именно желания, съсъди на душата на всеки – и тях той назовава по имена.

Като цяло, това е едно желание, поделено на множество части, взаимосвързани помежду си в единна интегрална мрежа. Някои частни души в нея вече са се поправили, частично или напълно и те пребивават с другите във взаимно отдаване и любов. А другите засега са затворени, те все още не са се развили, все още се „варят“, „зреят“ вътре, докато не се случи нещо, и те разцъфнат.

Въпрос: Когато човек се „разпуква“, какво му дава това в живота?

Отговор: Той вижда целия свят открай докрай, вижда и разбира случващото се в общата мрежа и като следствие това, което се случва в нашия свят, до последния детайл: защо някой е помислил нещо, някой е направил нещо и т.н., но другите не забелязват това в него, тъй като те все още са затворени.

Въпрос: Как да разтвориш своето „цвете“?

Отговор: Разтвори своето сърце.

От 514-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153686]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Често наблюдаваме как сред хората се разпространява определено състояние на духа. Стремеж за промяна, за отслабване, усещане за щастие или угнетеност – всичко това се предава като по въздушно-капков път. В такъв случай как трябва да възприемам своите усещания: като свои лични или като натрапени от обкръжението?

Отговор: Колкото повече се задълбочаваме в системата на природата, толкова по-ясно виждаме, че всичко зависи от всеки. Това е дълбока взаимна връзка, която се състои от хиляди отношения между нас. Разбира се, че това не го осъзнаваме, но връзката остава, тя е постоянна и аз не мога да я игнорирам.

Мога чувствено да се отделя от нея, да се скрия на самотен остров или в гъста гора. Но, по степента на отделеност от обществото, се обричам на ограничен, нещастен живот. Например, ако се окажа сам в космоса, много скоро ще открия, че всички мои чувства са атрофирали – като клетки или малък орган, отрязан от тялото.

Много е важно да изучаваме степента на свързаност между нас, тъй като това ни поставя в действителното ни положение спрямо обкръжението. Преди всичко, това се отнася до човешкото общество: как трябва да бъда свързан с тях?

Как да разкрием тези връзки и да се научим да ги усещаме? В каква форма да даваме и да получаваме? По принцип, такава е нашата цел, което означава, че трябва да изучим интегралната система – средството за достигане на щастлив живот.

Въпрос: Когато нещо в нас не е поправено и ние чувстваме причината, инстинктивно започваме да се грижим за себе си.

Отговор: Няма физиологични или психически болести, лични, семейни, общи или глобални проблеми. Има само неизправна система, в която се намираме всички ние. Затова виждаме, че политиката, икономиката, финансите, животът на народите и различните страни, всичко е смесено и всички зависят един от друг.

Ако се опитвам да господствам над някого, то обязателно ще получа обратна реакция. Някога Европа искаше да управлява Африка и Азия, а сега самата тя е под властта на емигрантите оттам.

Въпрос: Следователно, ако нещо в мен не е поправено, трябва да търся причината в себе си?

Отговор: В мен няма причина – ето това е интересното! Аз не съм виновен, че съм такъв, виновна е общата система  Но аз мога да направя така, че да изменя системата и тогава тя ще ми въздейства. Всъщност методиката за интегрално възпитание дава на човека знание за това как е устроен светът и как можем да го управляваме.

Въпрос: Да предположим, че съм разбрал собственото си състояние, предизвикано от системата. Какво да правя с това, което съм разбрал?

Отговор: Отиваш в група от хора, които като тебе искат да повишат качеството на живота си. Например, ние сме група от 10 човека и започваме да се свързваме един с друг чрез различни упражнения и игри.

Ако се съединим правилно,  започваме да чувстваме свързаност над егоизма си, над личните подбуди и навици. Това усещане понякога възниква в група от хора, които имат обща мисия, или в семейство, в което личните интереси отстъпват на колективните.

В момента, в който се свързваме и ставаме като един, този „един“ се превръща в интегрално чувство. Чрез него започваме да долавяме намиращата се в света интегрална сила, така както сателитната „чиния“ поглъща сигналите от космоса.

Въпрос: Как може тази информация да ми помогне в живота?

Отговор: Обществото е затворена система. Ако  бъдат уравновесени малките части – десятките, за които вече говорихме – това непременно ще заздрави цялото човешко общество. Постепенно хората ще видят, че всички човешки недостатъци могат да бъдат поправени с помощта на такъв подход.

От 250-та беседа за новия живот, 12.11.2013

[153593]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение:Съществува възможност за промяна на гените на човека още на зародишно ниво, като се вземе най-доброто от бащата и майката и се добавят необходимите качества интелект. В крайна сметка такива генетически модифицирани хора ще имат IQ от 1000 и над него – с показател за умствено развитие 100 пъти по-силно от средното.

Но някои държави могат да узаконят генно модифицираните деца по-рано от други държави. Очевидно е, че достъп до технологията първи ще получи елитът, който ще може да дари себе си и децата си със свръх разум. Но да се надяваме, че всеки желаещ ще може да се възползва от плодовете на инженерната генетика. В противен случай нас ни очаква такова неравенство, каквото не е имало до сега в човешката история.

Реплика: На човека му трябва малко щастие, иначе както е казано в Тора „Допълващият знанията си,  увеличава и страданията си”  (мосиф даат, мосиф маков). Освен това, изпреварвайки природата,  ние предизвикваме страданията. Тъй като ако не уравновесяваме знанията с възпитание, с грижа за хората и природата, то IQ, способностите и знанията ще се превърнат в зло!

Ние сме интегрална част от света и трябва да следим нашите знания да не бъдат над нравственото ни ниво – в противен случай падаме до нивото на съществуване, изпълнено със  страдание. Знанията трябва да се уравновесяват с възпитание! Иначе ще се наплодим с умни уроди!

[153547]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Първо, трябва да се получи представа за положението на съвременния свят, за да се разбере накъде той се движи, към каква пропаст. Второ, трябва да се осъзнае, че в нас, в човечеството, няма никакви средства да се справи с нито един проблем.

Единственото решение е да станем подобни на природата. Цялата природа е глобална, интегрална, всички сме взаимосвързани по целия свят. И затова трябва да получим същата форма, като природата, само в такъв случай постигаме съвършенство.

Защото природата се стреми към съвършенство, към взаимност, към подобие на формата. Подобно на това както в атмосферата се уравновесяват хладните и топлите въздушни маси, областите с повишено и понижено налягане, между които възниква вятър, привеждащ всичко в равновесие. Така и ние трябва да се съединим помежду си, за да стане обществото съвършено хомогенно, единно.

Трябва да достигнем това състояние, иначе влизаме в такъв сблъсък с природата, което ще доведе до неизбежен взрив.

От урока  „Учението за Десетте Сфирот“, 04.02.2015

[153431]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Изминали са сто години, откакто наркотиците са били забранени и в продължение на тази дълга война с тях, правителствата създали история за наркоманията, която сме приели за истина. Правдивата истина ще ни задължи да променим себе си.

Експеримент 1: Поставили в самостоятелна клетка плъх, в която има две бутилки: вода и вода с хероин (кокаин). Плъхът, опитал водата с наркотици, ще се връща към нея, докато се самоубие. Това се случва само когато плъхът е сам в клетката.

Експеримент 2: Построили парк за плъхове: със шарени балони, най-добрата храна за тях, тунели, по които да бягат и няколко приятели – всичко, за което плъхът може само да мечтае. Всички опитали вода и от двете бутилки. На плъховете с хубав живот водата с наркотици не се харесала!

Списание Time: сред американските войници, воювали във Виетнам, хероинът бил използван толкова често, колкото и дъвката. По данни на Archives of GeneralPsychiatry, през Втората световна война 20% от немските войници станали хероинови наркомани. Но при 95% от наркозависимите войници се установило, че сменяйки военния живот с приятен, наркотиците станали излишни.

Експеримент3: Плъхове, поставени самостоятелно, на които насилствено са им давани наркотици в продължение на 2 месеца, докато напълно били пристрастени и мозъкът им бил изцяло зависим от химията. След това ги преместили в парка на плъховете. Малко се дърпали, но скоро прекратили употребата на наркотици и се върнали към нормалния живот. Хубавата клетка ги спасила.

Много хора приемат диаморфин (медицинското название на хероина) за облекчаване на болка. Те спират, независимо от използването им месеци наред, когато се връщат към нормалния живот.

Уличните наркомани, както плъховете, са изолирани, самотни, с единствения източник на утешение – наркотика. Пациента от болницата, както плъховете от втората клетка, се връща в къщи, в добро обкръжение.

Противовес на наркоманията е не въздържаността, а връзката с хората. Борбата с наркотиците увеличава броя на наркоманите. След затвора, те ще бъдат признати за нетрудоспособни, което ще им гарантира още по-голяма изолация…

Има алтернатива. Вие можете да построите система, в помощ на наркоманите, за възстановяване на връзката им със света и преодоляване на зависимостта.

Португалия е била на първо място по употреба на наркотици в ЕС – 1% от населението е било хероинозависимо. Опитали война с наркотиците, но проблема само се задълбочил. Тогава отменили престъплението като углавно и насочили пари към социализацията на наркоманите, за да имат цел в живота, заради която да стават сутрин.

Това не се отнася само за наркоманите. Касае всички нас, защото ни заставя да мислим по друг начин за самите себе си. Човешките същества са свързани помежду си животни. На нас ни е нужна връзка и любов. Най-мъдрото изречение на двайсети век звучи така: „само връзката“. Създали сме обкръжаваща обстановка и култура, които ни отрязват от съединение и предлагат само пародия на това под названието „Интернет“.

Ръстът на наркоманията е симптом за начина ни на живот, когато отделяме повече внимание на привлекателни предмети, отколкото на живите хора около нас. Нашият 21-ви век е век на самотата. Всички ние трябва да говорим за социалната реабилитация, да се излекуваме от болестта изолация, в която сме като в гъста мъгла.

Реплика: Възстановяване на добрите връзки между хората, въпреки нашия егоизъм е абсолютната панацея от всичките ни беди. По-нататък, постигането на единство, ни води към висшия свят, към съвършено, вечно съществуване.

[153133]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Спецификата на моята работа се състои в това, че постоянно си взаимодействам с големи групи хора. Как да избягвам конфликтите и да повиша ефективността на сътрудничеството си с тях? Всички ние сме толкова различни…

Отговор: Тук трябва да се прояви особена мъдрост. Има затворени общества, в които е необходимо хората да си подхождат. За това има специални упражнения и сложни методики, например за хора, които летят половин година в космоса или се отправят на продължително плаване с подводница.

Разбира се, на всяко място работят хора, с които ни е лесно да си сътрудничим, ние се разбираме с тях и те с нас. Но хората трябва да се учат на това как сами да създават правилни взаимовръзки.

Въпрос: Какви са критериите за успешно сътрудничество? В какво трябва да се проявява сходството на хората?

Отговор: Те трябва да си приличат. Буквално във всичко, започвайки от общите вкусове в храната, музиката, спорта и завършвайки с навиците. Аз имам в предвид обикновените хора, а не тези, които имат намерение да преодоляват нещо в себе .

Въпрос: А как можем вътрешно да се обогатим, използвайки нашите отличителни черти, различните възгледи?

Отговор: Съществува само едно решение, позволяващо да се съединят различни, отдалечени, много не приличащи един на друг хора, всеки от които сам по себе си е цяла вселена. И това не означава дълбаене вътре във всеки от тях.

Те трябва всеки ден да обсъждат в кръг някакви теми в продължение на час или поне на 45 минути. Така ще могат взаимно да се включат един в друг.

Въпрос: Да предположим, че сме работна група и заедно трябва да произведем някаква продукция. Но всеки си има свое виждане, свои качества, всеки вижда целия процес по различен начин и се стреми да привлече останалите. Как такова взаимно включване ще ни помогне да получим плода на нашият съвместен труд и да постигнем най-добър резултат?

Отговор: Ако това взаимно включване стане съгласно принципите на интегралното образование, участниците в работната група ще построят над себе си (над всеки от тях) някаква платформа, която се нарича взаимно поръчителство или взаимно проникване, накратко казано – правилно обединение.

И макар всеки от тях да произлиза от различно обкръжение: роден дом, детската градина, училище, друга култура, манталитет, в този момент те като че ли се издигат над всички различия, съществуващи в тях, като раждане за своя нова „майка”, обща за всички, която се нарича „Шхина”.

Разбира се, необходимо е да започнат с правилата за провеждане на семинара. Не трябва да се прекъсват един друг, да си противоречат, да спорят. Такава форма на общуване не е добре позната на човечеството, но на нея трябва да се учим.

От 248-та беседа за новия живот, 07.11.2013

[152393]

Filed under: Възпитание на децата, Поръчителство - Няма коментари→