Въпрос: Днес разстоянията между нас фактически са изчезнали, станали сме глобални и интегрални. А от друга страна, това е довело до огромна зависимост между хората. И затова нямаме съвършено никаква представа как да се държим един с друг в ежедневието си…

Отговор: Ако някога сме можели да определяме границите си с обществото по свое желание, днес сме много тясно „притиснати” един към друг. Дори ако човек е сам в личния си автомобил, от всички страни чувства влиянието на другите участници в движението. Да не говорим за това, което се случва във вагоните на метрото.

Но ние чувстваме тази връзка не само на физическо ниво. Вътрешно също зависим един от друг. Струва ни се, че можем да изчезнем някъде, да се преместим в малък град, да избягаме в пустинята или на необитаем остров, но това е само илюзия.

Толкова съм неразривно свързан с цялото човечество, че искам или не, се нуждая от този контакт. В края на краищата, са ми абсолютно необходими телефона, мобилните комуникации, интернет. Но дори и да се отделя от другите с дебели стени, съществува някаква нишка, която буквално пронизва душата на всеки и се свързва с другите хора.

Въпрос:  Трябва ли,  преди да се съгласи на по-тясна връзка с хората, човек да осъзнава колко силно му влияе обкръжението?

Отговор: Тъй като човек в основата си е животно, той трябва да се чувства в безопасност, необходима му е храна, секс, семейство. Днес ясно виждам, че дори основните неща не зависят само от мен, а от обществото. Например, безопасността – не зная от къде ще дойде бедата. Ако се промени климатът, ще имам ли храна?

Мисля, че именно защитата на основните ни потребности, ще ни накара да разберем причината за случващото се в света. Докато в нас живее усещането за отчаяние, не знаем накъде да се движим. И всичко това се дължи на факта, че в детството много от нас не са имали „заден двор”, място, където да общуваме, а в зряла възраст – приятелско обкръжение.

Какво да правя? Изход има: в човека е заложена огромна нужда от общност. Трябва веднъж да се пробуди вкус към нея и той никога повече няма да иска да живее по друг начин. Депресията ще се промени с приповдигнато настроение, децата ще успяват в училище, престъпността ще намалее. Ще свършат всички наши проблеми.

От 251-та беседа за новия живот, 13.11.2013

[155637]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследване: За нас е типично да измерваме щастието в капитал. Натрупваме го под вид на предмети – работим, печелим и си правим подарък. Това измеримо щастие може да бъде показано на другите или да го премерим.

Но колкото по-силно се съсредоточаваме над нещата, доставящи ни удоволствие, толкова по-бързо това чувство изчезва и губи своята ценност. Един от най-големите парадокси на науката за щастието е състоянието, когато човек отдава, но при това усеща себе си максимално удовлетворен.

Изследванията показват, че регулярната проява на доброта към хората, изменя погледа ни върху самия източник на чувството за щастие. Ние го откриваме в себе си. Това усещане за сила, способността да влияеш върху обкръжаващия свят и по този начин да го доведеш до добро, ни тласкат да правим добро отново и отново.

Реплика: Това е вярно и просто:  Да отдаваш означава да откриваш източника на щастие в себе си!

[155362]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Статистическите изследвания показват, че човек, който има повече приятели, има по-големи шансове да се почувства щастлив. Защо е така?

Отговор: Изглежда, че приятелите трябва да ми носят даже повече неприятности, отколкото щастие. Нали те ми предават настроението си и аз преживявам всичко, което им се случва: и доброто, и лошото. Затова трябва повече да се разстройвам от тях, понеже, обикновено човек в живота си има повече проблеми, отколкото радости.

Работата е в това, че за хората е характерно да скриват проблемите си и повече да разказват за успехите. Затова ми се струва, че те живеят нормално и благополучно. И даже, ако околните не са особено щастливи, то общата беда не е толкова страшна. Виждам, че и другите имат същите проблеми, каквито и аз, и вече не измервам състоянието си относно идеала си за щастие.

На мен ми е ясно, че не ми е по-лошо, отколкото на другите и такъв е животът. Вече го приемам като даденост, понижавайки своите стандарти до общото ниво, прието в обществото.

Освен това виждам, че търговските и промишлените компании изграждат системи, облекчаващи живота на всички. С тази цел и се обединяваме, създавайки градове, фабрики. На всички заедно ни е по-лесно да оцелеем в този свят и имаме по-големи възможности да получим удоволствие от живота, отколкото всеки поединично. На човекът, живеещ като отшелник в гората му предстои много трудно съществуване, ако той изобщо може да оцелее.

Очевидно е, че връзката между всички ни е от полза. Ако възникнат проблеми, те стават общи и се поделят между всички. Живеейки в общество, се учим един от друг, вземайки пример от другите. Затова, колкото повече съм включен в обществото, толкова повече мога да получа поддръжка от него, усещане за стабилност.

Всичко лошо и добро, случващо се в живота, в края на краищата се изглажда. Независимо, че накрая обществото може да ми донесе повече проблеми, отколкото добро, те ще бъдат такива проблеми, както у всички и затова ще бъда съгласен с това.

От 242-та беседа за новия живот, 17.10.2013

[154728]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Трябва да сформираме у детето уважително, щадящо отношение към природата, да се научи правилно да взаимодейства с всички в света, особено с тези, които са на по-ниско нивото на развитие, който са по-слаби, и следователно се намират в неговата власт…

[153398]

Filed under: Възпитание на децата, Клипове, Филми - Няма коментари→

Цялата вселена, цялата природа е произлязла от една сила, от една енергия, от Големия взрив. Ако човечеството също се стреми към една система, една мисъл, едно намерение, към голямо единство, връзка, взаимна поддръжка и поръчителство  то става по-силно и здраво във всички аспекти на своя живот.

Човечеството е излязло от това съединение, в което е съществувало хиляди години. В първобитното общество единството е било естествена форма на съществуване на хората, живеещи като едно семейство. С нарастването на егоизма сме започнали да се отдалечаваме един от друг.

В началото на епохата на Възраждането, някъде около 16-ти век, човекът е започнал да се грижи за поддържане на връзките в обществото. Този стремеж да бъдем свързани, а не изолирани ни е стимулирал при откриването на нови земи и континенти, изграждането на културни и обществени връзки между различните народи и главно в развитието на международната търговията.

Европейските страни Англия, Франция, Испания, Португалия, Холандия са започнали да усвояват нови земи и да създават колонии. Всичко това е било предизвикано от егоистични намерения, но вътре в него е бил скрит неосъзнат стремеж към свързване.

Интересен е фактът, че в записките на Александър Македонски е написано, че неговият стремеж за завладяване на целия свят бил свързан с желанието да свърже вскички хора и да ги обедини с една идея, за да бъде човечеството единно.

От същият скрит вътрешен стремеж са били водени хората  при Кръстоносните походи. На външен вид изглежда, че са се случили жестоки събития, но те в продължение на векове са създавали връзки в човечеството.

Започвайки в епохата на Възраждането и по-нататък, развитието на науката е било насочено към развитието на връзките: книгопечатане, телеграф, телефон, локомотив, радио. Човекът се стреми именно към това. От една страна, защитава своя егоизъм и иска да стои в своя дом, а от друга иска да е свързан с целия свят.

Получава се противоречие и все пак има стремеж за свързване, за разбиране, за усещане за обединение с останалите, за усещане на тяхната подкрепа, но само да не ме закачат. Възниква особено, дуалистично, противоречиво отношение.

В днешно време започваме все повече да изясняваме това противоречие и по този  начин откриваме, че реализирането на стремежа да бъдем щастливи, да достигнем щастлив живот е възможно само във връзка един с друг. В края на краищата, именно в тази връзка получаваме силата, която управлява нашия живот.

Колкото  повече тази сила се разпръсква в различни посоки  поради липсата на комуникация между нас, толкова повече страдаме. Да я съединим можем само във връзка с хората, между които тя се проявява. Разкриването на тази единна сила ни носи щастие, радост, здраве, успех, удовлетворение от живота.

От 242-та беседа за новия живот, 17.10.2013

[154568]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съществува особен феномен във влиянието на обществото върху човека. Ако аз имам проблем, то чрез голямо общество, той се разделя между всички, и не се чувствам сам с него. Ако се разболея от някаква рядка и тежка болест, би ми било страшно да го преживея. Но ако е епидемия и всички около мен са болни, то тогава това не е толкова страшно.

Проблемът незабавно се разделя на цялото общество, където аз съм един от всички. Затова моят страх не е така силен, а разделен на всички останали е една милионна. Така се случва независимо от моето желание, тъй като съм свързан с другите в една система. Затова моята относителна част в общата беда е една милионна.

Това не означава, че с мен не се случва беда – случва се. Но чувството на страх се споделя в усещането на всички хора. Затова, в тази големина, в която аз съм свързан с другите, толкова по-малко се притеснявам от неприятности.

А ако дойде радост, тя не намалява, когато се раздели на всички. Защото радостта я чувствам заедно с всички. Нещастието усещам вътре в себе си, а радостта обратно, между всички. Добрата сила, която е сътворила целия свят действа на всички и не се дели. Ако идва радост, всички се радват с пълна сила.

И обратно, общата радост увеличава радостта на всеки. Например,  дошла е  новина за победа във война. Тази радост не се дели на милиони, оставяйки за мен една милионна щастие. Напротив, тя се умножава по милион и аз чувствам радостта милион пъти по-голяма. Излизам на улицата, виждам как се радват всички и се препълвам с щастие много повече, отколкото ако съм сам вкъщи.

Силата на единството притежава уникална, чудодейна способност да раздели бедата на всички, а радостта и щастието да умножи по всички. Това произтича от източника на сътворението, от това, че всички сме произлезли от точката на Големия взрив, от една сила.

Затова разкриваме сега, че цялата природа е една система. Колкото по-близо сме до тази сила, толкова повече съответстваме на единната система на природата и толкова повече печелим, и печалбата е огромна: вместо една милионна – един, умножен на милион.

Ако с помощта на интегралното образование се научим правилно да използваме това, ние ще достигнем върха на щастието.

От 242-та беседа за новият живот, 17.10.2013

[154731]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Счита се, че с колкото повече хора контактува човек, толкова по-голяма е опасността той да се зарази с нещо и да се разболее. Но изследванията показват, че човек, който живее изолиран от другите, има многократно по-големи шансове да умре от болести. Защо се получава такова противоречие?

Отговор: Имало е периоди в историята на човечеството, когато в Европа са свирепствали страшни епидемии. Поради компактната пренаселеност в градовете, те са довеждали до истинска катастрофа, вземайки милиони жертви. Ако човек е живеел в някакво далечно село, той е имал много повече шансове да се спаси от епидемиите.

Но днес човечеството вече е преминало  периода на големите епидемии. Последните изследвания показват, че в наше време усещането на връзка и щастие притежава такава сила, способна да победи всички проблеми и болести, защото живеем в друга епоха.

Четох за едно изследване, проведено в някакъв университет с трима подрастващи, болни от рак в крайно тежка форма. Попитали ги какво биха си пожелали в живота си и им обещали да им  изпълнят всяко желание. Едното момче поискало да полети на самолет в кабината на пилота, а момичето поискало да бъде кралица. Всички тези желания били изпълнени.

За момичето организирали в университета царски прием. Студентите се наредили в старинно облекло и й оказвали царски почести. След това било установено, че състоянието на болните се е подобрило с 80%.

Разбира се, че е невъзможно всички болести да се лекуват само по този начин. Има болести на различно ниво: неживо, растително, животинско, човешко – в зависимост от засегнатите системи на организма. Но именно ракът много силно се поддава на такова въздействие, отстъпвайки пред усещането за щастие. То може да излекува и най-безнадеждните състояния.

Лекарите съветват в такива случаи да се прави това, което се харесва на човека: да пътешества, да пие вино, да се наслаждава на живота. И най-изцеляващото е поддръжката на обкръжението, любовта, помощта, защитата. Проблемът е в това, че нерядко хората постъпват обратно и започват да съжаляват болния, да плачат вместо него. По този начин те незабавно го погребват.

Колкото по-нататък продължим да се развиваме и да придобиваме връзка с тази сила, която удържа  целия ни живот, цялата вселена, всички нива на нашето съществуване, толкова по-добре ще се научим да  лекуваме всички проблеми с помощта на усещането на щастие. И ще разберем, че щастието се постига само вътре в съединението.

Тоест, преди всичко ние се нуждаем от единство. Съединявайки се, ние разкриваме връзка между нас, в която чувстваме силата, която ни обединява и ни дава усещането за щастие, и с това усещане за щастие ще излекуваме всички проблеми.

От 242-а беседа за новия живот, 17.10.2013

[154586]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Мнение: „Щастието“ като понятие е достойно за критика. Мисълта, че всички действия трябва да бъдат насочени към неговото постигане е много опасна. Вследствие, в съвременното общество се появи нова болест – страх от тъга.

Призивите – „напишете всички събития, които днес те направиха щастлив“, „щастието е право, което ни е дадено с раждането ни“, „Ободри се, не обръщай внимание на всички неуспехи“ – звучат диво.

Ние възпитаваме децата си в стандарт, който определя, че те са длъжни във всички случаи да бъдат щастливи. Каква глупост! Цялостност – това е състоянието към което трябва да насочим действията си, а частта от цялото – е разочарование, страх, усещане за тъга, безсилие и разбити надежди. Именно тези неща ни правят такива, каквито сме в действителност.

За разлика от страданията, усещането за щастие, победа и блаженства – са преди всичко приятни изключения. И това се случва, но практически на нищо не ни учи. Трябва да заменим думата „щастие“ в смислово значение с „цялостност“ и да направим призива по-точен. Това, което се случва в момента с мен ми помага да стана цялостен човек, цялостна личност! Имали сте лош ден? Отговорът е – да!

Реплика: Кабала предлага отношение към света по средната линия. Да определяме всичко според ползата, която допринася за постигането на целта на съществуването. Която се доближава при съединяване на щастието и трудностите. Но затова е необходимо да разкрием истинската цел. Която може да бъде само по-голяма от живота. Какво ни води към тази цел? Трябва да съпоставяме всичко, което се случва с доближаването към целта.

[154908]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Съобщение: Да се гледат телевизионни сериали онлайн, през последно време, стана не просто модно. Това е възможност за улавяне вниманието на много хора и вече се отнася до нов вид зависимост.

Съвременната глобална мрежа  позволява без труд да се намерят много филми и други развлекателни програми.

Хората сега прекарват почивните дни, гледайки сериалите в интернет, без да се отделят от екрана.

Тази тенденция заплашва с развиване на депресии и сериозни психологични и психични разстройства. Изследванията показват, че между депресиите и предаванията, които гледат хората по телевизията, съществува пряка връзка.

Такова прекарване на времето поражда в индивида усещане за самотност. Колкото повече анкетираните са гледали телепредаванията, толкова по-склонни са се оказвали към депресии и самотност. Сериалите са породили зависимостта.

Реплика: А в близко бъдеще, когато в хората се появи още повече свободно време, този начин за прекарване на времето ще стане единствено приет. Докато страданията не повдигнат човека от дивана и не го хвърлят в обятията на околните! С разпространяване на методиката за интегрално сближаване, ще подготвим средата, в която всички „от дивана“ ще могат да дойдат.

[154637]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Известно е, че обкръжението влияе на човека. Но точно как се изразява това на практика, не е съвсем ясно. Много хора твърдят, че мястото и средата, в която са израснали, са им оказали  такова мощно влияние, че те продължават да го усещат  през целия си живот.

Как би могло определено място буквално да изгражда човека като личност?

Отговор: Още от своето раждане, човекът представлява малко егоистично желание, което иска да се наслаждава. Но на какво да се наслаждава? От какво да се отдалечи, към какво да се стреми?

Какво да предпочете, какви ценности да възприеме, той няма понятие, затова трябва да го напълнят, като нов компютър – с програмите, с които той ще работи.

Ето защо не е за учудване, че ни напълва най-близкото обкръжение: домът, дворът, районът, общината. Всичко това дотолкова ни влияе, че ние не можем да се избавим от този натиск, не можем да се обновим, да въведем нови програми на мястото на старите.

Всъщност ненапразно съществува понятието „роден език”? Това е програмата, която аз съм попивал, за да мога чрез нея да коментирам случващото се в живота ми. Дори човек да знае и  двадесет езика, дълбоко в себе си несъзнателно превежда всички събития на родния си език.

Същата вътрешна програма се намира не само в родния език, но и в нашето поведение. Всички норми, които сме получили в детството – как да изглежда семейството, двора, квартала – си остават вътре в мен като някакъв стандарт, измерение, според което проверявам обкръжаващите ме.

Например,  мой познат – американец , известен юрист, срещнал на симпозиум приятел от детството си. Когато започнали да си спомнят миналото, тяхната връзка се оказала толкова силна, че те не могли да се разделят. Започнали да си сътрудничат, да провеждат изследвания, да пишат статии, да общуват  помежду си. И то в Америка – в страната , където хората лесно сменят местожителството си и често поддържат само формални взаимоотношения!

Въпрос: Излиза, че районът, където съм израснал, е като леща, през която гледам на живота. Как това влияе на моята безопасност, увереност в себе си?

Отговор: Отначало съм имал утробата, после люлката, стаята, квартирата, отношения с роднините, със съседите. Домът, дворът, районът – такива са кръговете на моето израстване  и отдалечаване. Излизам от дома, но след това се връщам. Всеки път излизам в по-широк кръг, но само там, където се чувствам уверен. Същевременно трябва да усещам връзката със своя източник.

Моята безопасност зависи от това доколко съм в съответствие с обкръжението си.

Ако попадна в недружелюбно обкръжение, към мен ще се отнасят като към враг и веднага ще поискат да ме унищожат, сякаш съм вирус. Непознатия се приема, само ако  доставя удоволствие. Например, когато става дума за известен артист или велик учен, хората са готови на отстъпки, за да му изразят  уважението си.

Ако ме обкръжават лоши хора, аз трябва да бъда защитен от тях с броня или да бъда като тях, т.е. да се разтворя в тях, да приема техните  маниери, поведение, закони. Това е известен факт, използват го политиците, политолозите, социолозите.

Иначе как на диктаторите би си отдавало да довеждат цял народ в истерично състояние? Те изграждат  малка, но много силна група за сплашване и тогава всички, които се присъединяват към нея, се чувстват в безопасност. Така е било например в Русия, в Германия.

От всичко това следва, че у всеки човек има склонност да бъде вътре в групата, да потъне в нея. Ние, както и нашите пещерни предци, все още се привличаме от живота на голямото  семейство. И ако искаме нещо да променим  в хората, важно е да организираме правилната общност, от която подрастващото поколение ще „копира“ нормите на поведение, а след това ще ги проектира върху целия свят.

От 252-а беседа за новия живот, 14.11.2013

[154340]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→