Семейството е преди всичко майката. Защото детето пораства в ръцете ѝ, на гърдите ѝ, и това е за него целия живот. То обича мириса ѝ, топлината ѝ. При много народи майката носи постоянно детето със себе си, привързано на гърба или на гърдите ѝ, и така то расте.

Когато човек порасне и вече не се нуждае от родителска грижа, той трябва да излезе в живота, сам да заработва хляба си и да се издържа. И тогава из-под майчиното крило, той преминава към жена си, в собствено семейство, което се получава по естествен начин.

Преди е съществувала много силна връзка между снахата и свекървата. Снахата отивала да живее в дома на мъжа си и неговата майка я обучавала какво обича той и към какво е привикнал. Снахата трябвало да приеме всички традиции от родителския дом на мъжа, привичните му блюда.

Така е прието, кухнята да съответства на вкусовете на мъжа. Жената са нагажда по кулинарните вкусове на мъжа си и трябва да научи от майка му как да приготвя обичайната за него храна.

Тоест, мъжът преминава от майка си, към жена си и добрата жена, доколкото е възможно, създава около него същата атмосфера, за да се почувства той също както в майчиния си дом. Така е устроена природата и ако следваме това правило, то се чувстваме добре.

Мъжът ще цени жена си не за нейната красота, тъй като знаем че тя не е дълговечна, и не заради младостта ѝ, която също бързо отминава. Разбира се, невъзможно е без спорове и караници в семейството, когато двама егоисти живеят заедно. Но ако жената взема пример от свекърва си, тя самата става за него като майка.

Той ще се отнася към жена си като към майка: със същото уважение, почитание, топлина. Това сработва подсъзнателно, благодарение на познатия мирис на домашна храна, по вътрешен инстинкт.

Ако искаме институтът на семейството да продължава да съществува, трябва да обясняваме тези принципи на младите двойки. Снахите трябва да получат възможност да се обучават в дома на свекървите си, за да разберат с какво е свикнал техния жених.

Не е важно, ако той вече много години живее самостоятелно, а не в родителския дом, може дори зад граница. Но до 15г. той е живял там? Значи, жената трябва да бъде заинтересувана да пресъздаде същата атмосфера в своя дом.

По такъв начин мъжът ще се почувства сякаш отново се е оказал в майчиния си дом. И тогава той подсъзнателно ще се отнася към жена си със същото почитание и дори страх, със същото внимание, както към майка си. Той ще поиска в неговия дом да има същите отношения, както в детството му.

Мъжът иска да бъде около майка си! Мислим, че момичетата искат да останат с майка си, но момчетата желаят това не по-малко. Макар да заминават надалеч от дома, но те вземат със себе си този вкус – неповторимият вкус на майчиния дом.

От 521-та беседа за новия живот, 15.02.2015

[158573]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Мнение: Днес младите хора възприемат новия материал бързо и в друг обем,  те не четат книги, не чувстват необходимост от книгите, скоростта на промените около хората се е увеличила 50 пъти, възникват нови начини за обработване на информацията.

Децата по друг начин гледат на света. Тяхното възприятие не е последователно, не е текстово. Те виждат картината като цяло и възприемат информацията на принципа на видеоклипа. Нужен им е само общият рисунък.

На принципа на клиповото мислене работи и училището. Учебниците не са книги. Учениците четат един откъс, след седмица – друг, а през това време прочитат още по откъс от други десет учебника. В крайна сметка училището реално предлага клипове.

Но, разбира се, се запазва и определен брой деца с последователен тип на мислене, на които е необходим монотонния и последователен обем на информацията, за да се стигне до някакво заключение. Неслучайно, психолозите наричат хората от стария тип хора на книгата, а от новия – хора на екрана.

Измени се системата за техническо производство. Още преди 50 години колата е имала 500 детайла. И е бил нужен добър специалист, който би намерил детайла и да го замени. Сега вече техниката се изработва от блокове. Ако има счупване в някой от блоковете, целият блок се изважда и бързо се поставя  друг. Затова такава квалификация, както по-рано, вече не е нужна.

Става понижаване на квалификацията. Хората с клипово мислене не могат да направят дълбок логически анализ и не могат да решават достатъчно сложни задачи.

Не е голям процентът на състоятелните и професионално напредналите хора, които обучават децата си без компютри, по класическа музика и на подходящи видове спорт. Тоест те им дават образование по стария начин, който способства за формирането на последователно, а не на клипово мислене. Именно живото общуване дава нещо незаменимо.

Съвет за преподавателите във вузовете: „Не препоръчвайте на студентите си книги, а глава от книга, а още по-добре – параграфи.“ Продавачите в магазините обръщат внимание, че книги по-дебели от 300 страници рядко се купуват и дори не се разглеждат. Хората се насочват към други видове развлечения.

Клиповото мислене е неизбежно следствие от развитието на съвременното общество, то е пътят на развитие на цивилизацията. Но който е тръгнал по тази посока на клипово мислене, от него няма да стане елит. Обществото се разслоява. Така че тези, които позволяват на децата си с часове да седят зад компютрите, не им подготвят най-доброто бъдеще.

Реплика: Изобщо, бъдещето е в проникването вътре в природата, в нейната система на управление, която науката кабала обяснява. Системата на обучение  е близка до традиционната, но задълбочава човека в света на вътрешния анализ, над природата му, извежда го от клиповото мислене. Точно тях кабалистът трябва да овладее, за да съумее накратко да обясни на масите начините, прилагани от кабала, за да се разкрие системата на тяхното ниво.

[158017]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследване: Затлъстяването представлява по-малка опасност за здравето на човека, отколкото самотата и изолирането от обществото. Липсата на връзка с обществото е висок, допълнителен риск за съхраняване на живота.

Изследователите достигнали до извода, че рискът от смърт сред младите хора е свързан по-дълбоко със самотата, отколкото в преклонна възраст.

Те предсказват също така и епидемия от самота в най-близко бъдеще, при това на тази опасност ще бъдат подложени и тези, които са заобиколени с много хора, но се чувстват самотни.

Реплика: Този проблем ще се проявява все повече и повече, тъй като светът става все по-затворен за външни връзки, а хората стават все по-самотни, т.е. протича постоянно несъответствие между нашите отрицателни връзки и положителните връзки в природата. Величината на това несъответствие поражда всички страдания в света.

[156084]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Интегрално възпитание, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Веднъж с мен се случи следното: в едно кафене си поръчах чаша кафе, но барманката ми го направи и подаде с такава ненавист и нежелание, че аз не успях да го изпия. Сякаш пред мен стоеше чаша с отрова.

Какво се случи? С радост бих платил и изпил кафето, но тя толкова пренебрежително се отнесе с мен, че аз не можах да приема нищо от ръцете ú, сякаш ми поднасяше отрова.

Отговор: Само ако знаехме, че именно това е източникът на всички наши нещастия и проблеми! Ние привидно даваме един на друг, правим си услуги, печелим от тях, купуваме и продаваме, но, заедно с това, взаимно си предаваме негативна енергия.

Искаме да се използваме взаимно и забелязваме съществуването на другите единствено, когато се нуждаем от тях – като тази продавачка, която е готова да даде чашка кафе, само защото няма друг избор.

Тя чувства себе си прикована за този бар като със затворнически вериги, заставена да дава кафе на всеки, който поиска. И страшно ненавижда и това кафе, и всички посетители. Ние си предаваме един на друг тази ненавист и затова всички страдаме.

Ако умеехме да услужваме с радост, то бихме станали най-щастливите хора в света. Но затова е необходимо всички да преминат през интегрално образование.

Не трябва нищо да променяме в нашия свят, освен намерението, отношението един към друг. Тогава, подавайки си чаша кафе, могат да бъдат ощастливени всички: и продавача, и купувача. Бихме се излекували един друг от всички болести.

От 242-та беседа за новия живот, 17.10.2013

[155934]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Защо живеем на този свят?

Отговор: В детството си, всяко дете пита за това, като се започне от 5-6 години и дотогава, докато започнат проблемите с половото съзряване.

Ние си задаваме тези въпроси защото в нас се намира така нареченото „решимо” – духовният ген, изискващ своето развитие, който ни тласка отвътре. Този ген, това желание трябва да получи напълване, отговор на въпроса: „За какво живеем? Защо живеем? В какво е смисълът на живота ни?”

Впоследствие, ние забравяме за този въпрос и в препускането в живота си не се връщаме към него, нямаме време да мислим за това, смятаме го за безполезно разсъждаване.

Но виждаме, че този въпрос не ни оставя намира дори при всевъзможни житейски ситуации. А в наше време броят на хората, които са изпаднали в отчаяние, които се развеждат, употребяват наркотици, приемат антидепресанти, расте достатъчно бързо, за да видим, че все пак този въпрос е много силен.

Този ген е заложен в нас до такава степен, че в резултат на нашето развитие, на нашата еволюция, ние трябва да достигнем до състояние, в което всички да си зададем въпроса: „За какво да живея? Какъв е смисълът на това? Трябва ли да живея?”

Можем да се запитаме по друг начин: защо природата, щом е толкова съвършена и целенасочена е създала човека с толкова големи възможности и го е оставила без отговор на въпроса: ”Как да изгради животът си? Какво да постигне в живота?”

Ние виждаме каква огромна мъдрост е заложена във всяка клетка, във всеки организъм, във връзката между тях. А колко още не сме разкрили! Но дори от това, което разкриваме с помощта на науката, ние виждаме каква потресаваща мъдрост се крие в целия този най-богат механизъм.

А ние като върхът, като резултата на цялата тази потресаваща система, не виждаме смисъла на своя живот. Как е възможно това? Безусловно има цел в нашето съществуване, но ние още не я знаем и трябва да я разкрием.

Затова този, който си задава въпроса за смисъла на живота, в крайна сметка идва при науката кабала.

От програмата по радио 103FM, 18.01.2015

[155154]

Filed under: Възпитание на децата, Кабала - Няма коментари→

На първо място трябва да изучим какви сили ни управляват и какви мисли, желания и отношения към ближния пробуждат в нас. В края на краищата ще разберем, че егоизмът ни носи зло и е необходимо да излезем от своята егоистична природа.

Аз съм роб на своя егоизъм, на лошото отношение към ближния. В мен се крие зла сила, заставяща ме през цялото време да гледам критично на всички. Осъждам всичко, освен това, което принадлежи на мен, на моето семейство и деца, и в най-добрия случай на няколко близки приятели.

Това се нарича робство, защото не мога да изляза от него. Нямам никакъв шанс да избягам от моята егоистична природа. Не мога да променя своето отношение към другите от лошо на добро колкото и да искам това, въпреки че животът ми ще стане по-приятен и спокоен. Спокойно бих си карал по пътя и слушал музика, вместо да изпреварвам всички и да ги засичам.

Въпрос: Така спокойно карат само възрастните хора.

Отговор: Възрастните хора се държат така, защото така ги ограничава силата на природата. Но мен силата на природата не ме ограничава, а ме задължава да се държа така, както всички, затова изпреварвам всеки и не пускам никой пред мен. Това се нарича зло, робство на егоизма.

Ако обърна внимание как се отнасям към другите, ще забележа, че през цялото време се старая да имам власт над тях, доколкото това е възможно. Изразява се дори без думи – само с едно движение, отношение, поза. Всеки иска да чувства, че е повече от другите и не зависи от тях, че е различен, а не като всички останали.

И това е зло, защото не мисля така за своите деца. Това е много лесна проверка. По този начин светът се дели за мен на семейството ми и всичко, което е извън него. Необходимо е да разбера, че за мен няма да има хубав живот до момента, в който не почувствам всички хора като роднини, като свое семейство.

Именно за това разказва Пасхалната легенда и това не е приказка, а истината, която трябва да постигна. Това ще бъде ново раждане, при което човекът ще излезе на свобода от робството на егоизма. Ще стане свободен народ в своята страна, означава в своето желание.

Вече няма да се намираме вътре в своя егоизъм, подтикващ ни през цялото време на ненавист към останалите. Събираме се около планината Синай и при вида на разделящата ни планина от ненавист се съгласяваме да се обединим в един човек с едно сърце.

Въпрос: Какво означава да бъдеш свободен човек?

Отговор: Да бъдеш свободен човек означава да се освободиш от егоизма си и да се отнасяш към другите така, както към собствените си деца. По този начин постигаме спокойствие и мир, пълна доброта. Това ни дава усещане за хубав живот, успех, прекрасно настроение. Човек се чувства като в рая и разбира заради какво си заслужава да се живее.

От 537-та беседа за нов живот, 22.03.2015

[156594]

Filed under: Възпитание на децата, Празници - Няма коментари→

Въпрос: Израстнах на село, сред природата и от тогава съм много свързан с нея. Когато гледаш цветята или облаците в небето, или морските вълни, виждаш, че нямат въпроси, съществуват в покой и благо, всеки на своето място, те са прекрасни и съвършени.

И си задаваш въпроса: „А къде съм аз? Защо в моя живот няма такава хармония и красота?“ Защо човекът, най-развитото създание в природата, освен това е и най-нещастното?

Отговор: Колкото повече е развито творението, толкова повече то страда. Нима камъните страдат? Тяхната вътрешна сила действа така, че да се удържат в тази форм,а и това е всичко. Растението вече страда, защото се развива, нужни са му дъжд, слънце, топлина, страда от студа, изложено е на всякакви външни влияния.

При животните е още по-лошо. Те през цялото време трябва да бягат от някой, да се защитават, постоянно търсят храна. Природата не им е обезпечила изобилие, сами трябва да се грижат за себе си.

А човекът, както е казано: „Ръката му е върху всички и ръцете на всички са върху него.“ Той действително зависи от всички, въпреки че е най-развит.

Въпрос: Но защо на човека му е толкова тежко в живота? Жена ми работи в детска градина и разказва как с всяка следваща година децата стават все по-нещастни. Животът им е толкова тежък, сякаш от малки страдат, живеят в постоянен стрес, агресивни са едно към друго. Никъде няма добра атмосфера – нито в къщи, нито в детската градина. Защо живеем под постоянно напрежение?

Отговор: За да се приведем към целта на творението, трябва да си задаваме трудни въпроси, да живеем труден живот, иначе нищо няма да постигнем. Особено в наше време, защото в края на ХХ-ти век сме дошли до такава точка от развитието на човечеството, за която са говорили кабалистите: започвайки от 1995 г. и нататък, човечеството влиза в период на идването на Машиаха. Машиаха не е човек на бяло магаре, както много си мислят, а е сила, която ни изтегля на следващото ниво на развитие.

Въпрос: Това ли е целта на творението, за която говорите?

Отговор: Да. Ние трябва да достигнем състоянието „ Адам“ – стъпалото „ Човек“.

Днес живеем съгласно животинското ниво, а не човешкото, тъй като се грижим само за тялото си и за това как да устроим свое гнездо, дом. Нима с това постигаме смисълът на живота? Целият смисъл на съществуването ни за нас е в това да установим живота си, с което се занимават и животните.

В сравнение с тях, ние сме само по-сложни създания, но не повече от това. Не ставаме по-щастливи, защото не постигаме смисъла на живота. Не знаем защо се раждаме, как живеем, кой ни управлява, какво се случва след смъртта ни.

Въпрос: Човек се ражда, за да страда?

Отговор: Не. Точно обратното! Всички страдания, които усещаме, са само природни сили, подтикващи ни към достигане на съвършенство, хармония, щастие, светлина.

Въпрос: Важно ли е да се задават въпроси за смисъла на живота?

Отговор: Да. Защото можеш по време на живота си в този свят да излезеш на нивото на вечния свят, както е казано: „Своя свят ще видиш приживе.“

Хората, които започват да изучават науката кабала идват със същия въпрос: „Какъв е смисълът на живота ми?“ Човек трябва да пита за това. Даже ако всичко при него е наред, той пита: „За какво все пак живея?“

Той иска да знае защо всичко е устроено така, че няма отговор, не му е известно накъде да се насочи. Да стане сутрин, да отиде на работа, да се върне вечер в къщи и какво по-нататък?! Той иска да знае, че може би има по-висока цел, да може да оправдае съществуването си. Защото е много тежко да се каже, че живея, само да обезпеча семейството си и децата ми – само за това.

Вече сме се развили до такова състояние, че сме задължени да си задаваме въпроса за смисъла на живота и да намерим отговор на него.

От програмата на радиостанци 103 FM, 18.01.2015

[155266]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Съобщение: Компютърът изчислява предпочитанията на потребителя според лайковете. Програма може да определя някои черти от личността на човека според „лайковете“ му във Facebook и в другите социални мрежи. Способността да се съди за особеностите на личността на човека се явява основа на нашия обществен живот.

Програмата практически безпогрешно познава не само възрастта, расата и сексуалната ориентация, но и IQ на потребителите във Facebook. Анализът се основава изключително върху техните „лайкове“. Мошениците могат да използват това за извличане на изгода.

Реплика: В човека всичко е просто, защото той се състои единствено от желание да се наслади (да се напълни). Образът на това желание може да се създаде според няколко (тестови) „лайкове“. След това вече може точно да се предвидят всички възможни действия на човека.

Създавайки такъв образ, вече точно ще знаете каква ще бъде реакцията на човека на всевъзможните ваши обръщения към него. Сега остава само да се състави програма за управление на човека – тъй като пред вас стои напълно управляем робот!

[155948]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Мнение: За човешко се възприема това, което не носи биологична изгода. Спечелените пари, построените здания, размножаването – това не трябва да отнасяме към човешкото. Хора така и не успяхме да станем.

Все същите млекопитаещи сме, държащи се неразумно и агресивно. В нашите приоритети са приспособимостта, умението да се сдобиваме с препитание. Структурата на социума отразява еволюционните, но не разсъдъчните резултати на нашето развитие.

Челните области на мозъка ни, са оформени за това да делим храната си с цялото обкръжение. Суровият естествен подбор е оформил от нас социални същества с огромни челни части. Тази особеност ни е дала възможност да не се унищожаваме помежду си, при появата на усещането за глад. Но е трябвало подборът да продължи още 200 хиляди години, за да се превърне това поведение в норма.

В съвременното състояние ние сме социални животни, разбиращи, че да се краде не е добре, но все пак, се налага да се краде! Лицевите части ни помагат само да се опитаме да проявяваме социално поведение, но засега сме полуживотни, които се нуждаят от йерархично управление. Вървим към властта, пробивайки си път с пари. Човекът, както и звярът проповядват тоталитаризъм.

Пред обществеността всеки от нас е демократ и хуманист, но скрити напомняме павиани в стадо. Поведението на група хора, ограбваща случайни минувачи и група страни, генериращи същото действие е абсолютно идентично. И двете са – биологична форма на поведение.

За маймуната се явява като естествено, състоянието на леност, лъжата, измяната с жената на съседа, кражбата и необмислеността на действията. За хората това е забранено и затова им се налага да балансират между свойствата на животно и на човек.

Всяка самоорганизация е биологично формиране. Пример за това могат  да бъдат мафията или редът, установен между затворниците в затворите. Създаването на йерархия е признака за поведение на приматите. Именно, изхождайки от биологичните особености, да се изгражда тоталитарна държава е по-лесно, отколкото демократична.

За демократичния ред са необходими хора, които мислят еднакво и умеят да бъдат почтени. Да се изберат такива индивидуалисти, без научно-мозъчна сортировка е невъзможно, понеже дори и сред „истинските“ демократи има крадци, които ще крадат. Може би обществото трябва да престане да крие своите павиански взаимоотношения и цели?

Реплика: Цялото предназначение на Кабала е от нас, маймуните, да направи хора! Да ни доведе до обединение, вместо противопоставяне, към кръга, вместо йерархията, към любовта на ближния, вместо ненавистта, към равното разпределение, вместо кражбата, към дарението, вместо завоевание, казано общо – да се държим, според закона за единното общество. В противен случай, ще останем павиани и закъснението в развитието ни ще се обърне срещу нас и със силата на страданията ще ни принуди да станем хора.

[155190]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→

„Любовта към ближния, както към самия себе си е основното правило на Тора”. Проблемът е само в това какво мислим, че ни говорят тези думи: „любов”, „обединение”, „другари”, сякаш сме деца в детска градина, призовавайки ни да не се караме и да бъдем добри деца.

Хората си мислят, че става дума за обикновения живот, който можем да си уредим и без кабала. Но това е абсолютно неправилно. Науката кабала съвсем не говори за това, а за разкритието на висшия свят, както е казано: „Своя свят ще видиш приживе”.

Каква може да бъде връзката между разкриването на света, тайните на вселената и природата, вечния живот, който е над смъртта, с това, че ще се обединим и ще станем добри приятели, както послушните деца, започвайки да се обичаме един друг?

Обединението изглежда толкова просто и тривиално – може ли то да послужи за разкриването на висшите светове, за проявлението на по-рано скритите огромни сили, за проникването в скритите сили на природата, за разкриването на огромните възможности на човека?

Но работата е в това, че по този начин разкриваме интегралната система, свързваща заедно неживата, растителната, животинската природа и човечеството.

Въпрос: Ако бъда доброжелателен в отношенията си към хората, ще разкрия ли всички тайни на природата?

Отговор: Да, но не веднага и с ограничено разбиране за доброто. Опитай се да бъдеш доброжелателен във всяка ситуация, която би се случила – разбира се, при теб това няма да се получи. И тогава ще ти потрябват други хора около теб, които също се стремят към такова обединение и не могат да направят това сами.

Ние ще започнем да се съединяваме помежду си, стараейки се да си помогнем един на друг, както се казва: „Да помогне човекът на ближния си”. В крайна сметка, ще достигнем връзка, която се нарича взаимно поръчителство, когато всеки поддържа другия, за да не му даде да падне и през цялото време се старае да поддържа добри отношения помежду им.

Така ние изграждаме мрежа от 10-15 души, поддържащи се един друг и помагащи си да запазят най-добрите, идеални отношения. Вътре в тази мрежа разкриваме втората, скритата, висшата сила на природата – силата на отдаването, на любовта, на обединението. Това е силата, която помага на всеки да излезе от своя егоизъм и да живее вътре в другите.

Тази природа сега не съществува за нас. Когато в нас се появява такава тенденция, ние разкриваме, че в природата има скрита сила, която се нарича Творец. За сметка на добрата връзка между нас, придобиваме вечност и съвършенство, живот над смъртта. В това и се заключава науката кабала.

Въпрос: Какво значи вечен живот?

Отговор: Това означава да се издигнеш над времето. Ние достигаме такова вътрешно усещане на връзката между всички части на творението, че чувстваме вътре в нея безкрайния живот.

Тъй като животът ни се разкъсва само заради нашия егоизъм. Получаваме, и получаваме, до тогава, докато повече не сме способни да получим, и затова умираме. В това е цялата тайна на биологичния живот и смъртта.

Но ако се издигнем над получаването и присвояването за себе си, тогава ще престанем да живеем вътре в тялото си, а ще излезем от него и ще започнем да живеем извън тялото си, а такова съществуване е вечно.

От програмата на радиостанция 103 FM, 08.03.2015

[155692]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→