Реплика: Днес много родители смутено казват: „Моето дете говори с мен пренебрежително, спори за всяко дребно нещо, оплаква се по всякакъв повод, не е готово да направи елементарни неща”.

Те са в ужас от поведението на собствените им деца, но въобще не разбират какво правят погрешно.

Изчезнали са границите между възрастните и децата, няма уважение към по-големите. Децата се превръщат в безумни същества, с които не може да се комуникира. Родителите действително не знаят какво да правят с тях.

Отговор: Работата е там, че не даваме на децата нормални норми на поведение. Казано е: „Възпитавай детето по неговите пътища”. А за тази цел, родителите е необходимо да преминават през специални училища.

Ако една млада двойка желае да има дете, те отрано може да започнат да посещават курсове по самовъзпитание и по възпитание на децата, дори преди да се оженят. Тъй като ние се намираме в абсолютно затворена и взаимосвързана система и всички изменения, които ще се случат в тях, ще се предадат и на плода.

Обкръжаващото общество не е готово и не желае да вземе върху себе никаква отговорност, която трябва да носят родителите. И не защото то сваля целия товар от себе си, а защото родителите трябва да вземат върху себе си част от отговорността.

Затова трябва да задължим родителите да бъдат готови за раждането на детето и за неговото възпитание. Те трябва постоянно да се намират в обучителна среда, като в училище – да я наречем училище за млади родители. И това да стане държавен закон.

От ТВ програмата „Последното поколение” 14, 09.07.2015

[163402]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Коментар: В днешно време родителите не искат да се занимават с децата си. Оставят ги пред телевизора и така получават тишина вкъщи.

Отговор: Това се случва, защото възрастните в наше време са се променили, станали са по-различни от преди. Те не желаят да посвещават много от вниманието си на детето. По-лесно им е да му купят компютър, за да си седи в стаята и изобщо да не мислят за това, с какво се занимава то на компютъра. Освен това, дори и да искаха, те не знаят как да подходят към детето.

Затова има много работа в обучението на родителите, за да се научат на правилната система на това, как да се държат с едно дете. Причината, поради която родителите постоянно се оплакват е, че всички са объркани – самите те, образованието и децата. Родителите изведнъж откриват, че в семейството им расте създание, което не ги разбира. И това не е семеен проблем, а е проблем на нацията, на училищата.

Въпрос: Междувременно, няма разработени специални курсове или уроци за родители. Как биха могли тези родители, които имат проблеми с децата си, да ги преодолеят?

Отговор: Няма никакъв начин, освен ако не са включени в някаква образователна или информационна програма, особено образователна. Те трябва да образоват себе си и целия народ, и цялото общество е виновно, че това не се случва.

Днес имаме много възможности да се образоваме, като например, телевизия и Интернет. Младите родители няма нужда да ходят на вечерно училище или да посещават специални курсове вечер. Могат да учат вкъщи, чрез Интернет или достъпни телевизионни канали, да задават въпроси, да получават отговори, да участват в дискусии и да общуват.

Обществото би трябвало да ги задължава да се обучават, защото в противен случай не можем да възпитаме правилно следващото поколение, а това е нашето бъдеще. След двадесетина години днешните деца ще бъдат началници на други хора, творци, съзидатели… и как ще бъдат нещата по тяхно време?

Днес бащите и майките правят всичко, което детето им поиска, като си затварят очите пред всичките му пакости. Такова общество няма бъдеще. Виждаме в какво порастват децата ни: депресии, отчаяние, злоупотреба с наркотици и дори насилие.

Всичко зависи от въпроса: Какво искаме да имаме след 20 години? Сега поставяме основите на бъдещия живот на всички деца. Как можем да се отнасяме с безразличие към това? Ако не се стремим към правилно образование на новото поколение, да подготвим новите хора за новия свят, нищо няма да се получи.

От ТВ програмата „Последното поколение”, №14, 09.07.2015

[163406]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Откъде идва силата на живота, благодарение на която съществуваме – от Земята, от Слънцето?

Отговор: Силата на живота се нарича „светлина“ и излиза отвсякъде, от цялата природа. Ние съществуваме вътре в това поле.

Но понеже сме егоисти и искаме да получаваме само в своя полза, то можем да усвоим от нея едва мъничка искра от живота, минималната сила, поддържаща нашето материално животинско съществуване.

Цялата природа е напълнена с енергията на живота, но нашето егоистично желание позволява да усвоим от нея само мизерна порция, способна да оживи тялото ни за някакво ограничено време.

Докато човек е млад, той е способен да извлича от природата повече жизнени сили. Колкото повече остарява, все повече се уморява и получава все по-малко и по-малко жизнена енергия, докато съвсем не изсъхне.

Въпрос: Всеки човек мечтае да разкрие тайната на вечната младост, защо се изморява той?

Отговор: Защото хората не знаят тази тайна, която дава възможност да живеят вечно. Тайната се състои в това, че човекът трябва да поправи себе си, ставайки подобен на висшата сила на природата, толкова отдаващ и любящ. Тогава ще може да получи голямата енергия на живота.

Тази жизнена енергия е неограничена и се нарича светлина на безкрайността. И само ние, егоистите, ограничаваме своите възможности да я получим с това, че искаме всичко да използваме заради себе си и затова получаваме от този безкраен източник едва мъничка искра от живота.

Човек сякаш стои край бурна, пълноводна река и загребва от нея с малка чашка енергията за поддържане на своя живот. Докато е млад, все още му се удава нещо да гребне. Но после старее, уморява се и не му стигат силите, за да си гребне от тази жизнена енергия.

Но той сам може да стане подобен на този поток от светлина и да съществува вътре в него. Засега човечеството не е разкрило тази тайна. Това е патент, предназначен за всички, но трябва да го разкрием постепенно. Необходимо ни е да сме готови за него и да сме развити толкова, че да разберем как да се възползваме от него.

Защото за това ни е нужно да се издигнем над своята природа, която е напълно егоистична и е насочена към получаване, поглъщане, напълване на себе си.

А тук за човека е необходимо да достигне до противоположния подход, за да получи само необходимото за своето тяло и повече да не се тревожи за себе си, а да се грижи единствено за това как да предаде тази голяма жизнена светлина на цялото човечество.

Започвам да мисля не за себе си, а за всички останали и по такъв начин ставам подобен на висшата сила, на светлината на живота. Тогава влизам в нея, като в река и ставам също вечен и съвършен.

От 580-та беседа за нов живот, 02.06.2015

[161138]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява висшата сила и каква е нейната връзка с природата?

Отговор: Чрез природата можем да разкрием висшата сила, както това е направил някога праотецът Авраам. Писано е, че Авраам е излизал през нощта, гледал е звездите, наблюдавал е заобикалящата го природа и е питал: „Къде е тази висша сила, която е създала целият този свят, която го поддържа и управлява?

Тя се опитва да ми каже нещо чрез всичко, което ме заобикаля, но аз не съм способен да я чуя. Моите уши са затворени и сърцето ми е глухо, аз трябва да ги разтворя, за да започна да чувам и усещам.“

Така Авраам е открил, че главната преграда пред възприятията на човека е неговият егоизъм. Затова е нужно да се повдигнем над егоизма и да започнем да се отнасяме един към друг с любов, както цялата природа. Авраам е видял, че природата се управлява от силата на отдаването и любовта, която се обръща към него чрез всичко наоколо.

Мисля, че нашият стремеж да се върнем обратно към природата се състои не в търсенето на естествена храна или отказ от обезболяващи при раждане, а в искрения стремеж на човека да открие вътрешната сила на природата, Твореца. Само когато сме във връзка с тази сила ние ще почувстваме, че действително се връщаме към природата.

Да се надяваме, че ще успеем да направим това бързо и леко, а няма да тръгнем по дълъг заобиколен път, докато не стигнем до задънена улица и бъдем принудени да се върнем назад от отчаяние.

Трябва да разберем, че не си струва да се отделяме от природата, а заедно с това можем да си изградим добър, удобен живот. Не губим никое от преимуществата на техническия и технологичен прогрес, ако това връщане към природата се съпровожда от сливане с вътрешната част на природата, с Твореца.

Въпрос: Защо е толкова важно да не се отделяме от природата?

Отговор: Защото нарушаваме равновесието и след това ни се налага да заплащаме висока цена за това. Ние се храним със синтетична храна. Възможно е скоро да печатат храната на принтер: и месото, и сладоледа, и виното, и млякото – всички са пълни с химикали.

Човек ще яде и ще мисли, че това е кокошка с ориз, вино, салата, а в действителност всичко това е направено от една и съща изкуствена маса с различни вкусове и ароматни добавки.

Тоест, ако се движим само в посока на изкуствения живот, ние губим своята форма. Не се усъвършенстваме, не ставаме по-добри и богати вътрешно, а се превръщаме в роботи. Скоро и децата ще печатаме на принтер по същия начин.

Затова да се надяваме, че все пак ще се върнем назад към природата, което значи завръщане към вътрешната природа, към висшата сила, включваща всичко в себе си. Това по никакъв начин не противоречи на техническото развитие, а само го привежда в равновесие. По този начин можем да се придържаме към средната линия, както се казва, към златната среда.

От 591-та беседа за новия живот, 30.06.2015

[163176]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Интегрално възпитание, Природа - Няма коментари→

Въпрос: Всеки се старае да изглежда по-млад. В наше време тази тема е станала толкова популярна, че около нея се е развил цял отрасъл за забавяне на процесите на старeeнето: медицина, козметика, центрове за здраве и красота. Защо е възникнало такова изгарящо желание да бъдем вечно млади?

Отговор: Работата е там, че ние сме объркани и живеем двойствен живот. Човекът живее в душата си, засега още неразвита и състояща се от една точка, а също така с живота на своето тяло, намиращо се на животинско ниво, а не на човешко.

Човек се нарича не нашето тяло – някаква си форма на белтъчна материя, а желанието, подобно на висшата сила на природата. Човек (адам), означава „подобен” (доме) на Твореца, т.е. притежаващ алтруистичното свойство на любовта и отдаването към ближния.

Такъв човек излиза от своя егоизъм и се намира не вътре в него, а в построеното от него желание вътре в другите.

Това го прави подобен на висшата сила на природата, скрито съществуваща в света, която се нарича „Творец”. Творецът е силата на абсолютното отдаване и любов, без всякакъв оглед на самия себе си, подобно на слънцето, което постоянно излъчва топлина, светлина, любов, добро за всички без изключение.

Ние живеем вътре в това добро излъчване на висшата сила, подобно на ласкавите лъчи на слънцето. Но проблемът е в това, че нашата форма е противоположна на неговата – егоистична, насочена към собствено получаване, поради което се стараем да се сдобием с колкото се може повече. Това ни прави обратни на висшата сила.

Постоянно абсорбираме в себе си и затова животът ни е ограничен. Преди всичко заради това, че зависим от този, който дава цялото напълване, жизнената енергия. Живеем докато получаваме тази жизнена сила и я използваме. Но постепенно тя отслабва и все повече стареем, докато съвсем не умрем.

Ето защо, за да живеем вечно, трябва да се уподобим на висшата сила, на отдаването и любовта, излизайки навън от самите себе си. Ако направим така, тогава ще получим неограничени жизнени сили. Тъй като няма да ги поглъщаме вътре в себе си, а ще ги приемем само, за да върнем това добро отношение обратно на Твореца: Той на нас, а ние на Него.

В такава форма може да се живее над времето. Не просто удължаваме своя живот на стотици или милиони години, а въобще излизаме от рамките на времето. Ако излезем от себе си, подобно на висшата сила на природата, постоянно излъчваща към нас любов, и също придобием нейните свойства на отдаването и любовта, ще станем такива вечни каквато е тя.

От 580-а беседа за новия живот, 02.06.2015

[161068]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Изследване: Манфред Кетс де Вриес, антрополог изследовател, прекарал няколко години в горите на Камерун сред племе пигмеи, посочва седем принципа от техния начин на живот, които според него могат да подобрят живота на човечеството.

1.Членовете на групата се уважават и се доверяват един на друг. В тежките условия в гората е възможно да се оцелее само заедно. Не винаги храната е достатъчна, а излизането на лов може да бъде опасно. И тук са необходими доверие и помощ.

В отношенията между мъжете и жените има равноправие. Жените ловуват заедно с мъжете, занимават се с раздаването на храната, участват в обсъждания и изпълняват и тежка работа.

2.Членовете на групата се поддържат и защитават един друг. Няма физическо насилие по отношение на жените. Те отделят много време за обсъждане на разногласия, като запазват самоуважение. Поводите за конфликт трябва да бъдат преосмислени, което ги превръща в поводи за обединение.

3.Членовете на групата са отворени за диалог и общуване. Споровете се разрешават по неформални методи. Всеки има право да се обърне за помощ към друг в разрешаването на конфликт. Така цялото село участва в разрешаването на конфликта. Разрешаването на споровете не се отлага дълго, не остават негативни емоции под „повърхността”.

Техниката за разрешаване на конфликтите е подходяща и за работни екипи. Един от типичните методи са шеги и смях, отвличане на вниманието, така че хората просто да забравят за какво е възникнал спорът.

4.Всички членове на групата се стремят към обща цел. Най-добрия начин за хващане на дивеч е груповият лов, в който те подгонват животните към мрежа. Общата цел дава мотивация за работа в екип – жените подгонват животните в мрежата, а мъжете седят зад мрежата и убиват жертвата. След лов месото се разделя между участниците по точно определени правила.

5.Членовете на групата трябва да имат общи ценности и убеждения. За външен наблюдател животът на пигмеите може да се покаже весел и безгрижен, но това впечатление е подвеждащо. Под привидния хаос се крие порядък.

Всички пигмеи от ранно детство попиват правилата на поведение, които се предават устно от поколение на поколение. Готовността да споделят, да си сътрудничат, независимостта и автономията, поддръжането на мир сред членовете на групата са базовите ценности на обществото.

6.Интересите на групата са по-важни от интересите на нейните членове. Те не позволяват личните интереси да се поставят над интересите на групата. Груповата работа може да бъде успешна само в атмосфера, която приветства личната свобода и творчество, но в рамките на общите цели на организацията. За да се пази този баланс, всеки член на групата трябва да осъзнава докъде се простират границите на личната му свобода.

7.Членовете на групата са равноправни във взимането на решения. Няма „важни хора”, няма лидер, върховен съвет, водачеството не принадлежи на един човек. Всички членове на групата имат право да взимат решения. Възрастните се уважават заради техните знания и умения.

Реплика: Практически всичко повтаря списъка от условия за обединение в кабалистичната група, в която има и допълнителни условия за привличане на висшата светлина. Но условията за обединение са едни и същи, защото в кабала всичко става по законите на природата, които пигмеите са открили инстинктивно!

 [157731]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Кой може да влияе на другите?

Отговор: Има хора, които имат огромно влияние над другите. Това произхожда от корена на душата им, родени лидери с особена харизма. Много е важно тяхното влияние да бъде положително.

Трябва хората да се възпитават така, че тези лидери, които се справят добре в интегралното образование, дори да имат малка харизма, да могат да водят масите.

Но харизматичността не е достатъчна, защото тя може да бъде с отрицателен знак, както при Хитлер. Затова е необходимо, на първо място, човекът да се поправя, а след това в него да се възпитава харизматичност.

Тя ще се прояви именно, от осъзнаването на величието на целта и на това, че той може да даде на човечеството своите зания, своите особени натрупани свойства.

Ако човек не се възпитава правилно, може да стане вреден за всички. Затова харизматичните хора, които искат да бъдат лидери, но не желаят да бъдат в системата на интегралното образование и да се поправят, са голям проблем.

Да се поправяш, означава всеки път да виждаш себе си все повече работещ, в полза на обществото. Когато човек разбере важността на своето участие в общата система, тогава той започва да води другите.

От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман”, 13.05.2015

[160576]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор - Няма коментари→

Въпрос: Защо хората мечтаят да бъдат вечно млади?

Отговор: Естествено е човекът да се стреми да съхрани младостта. Но още по-важно за него е  да се скрие от мисълта за неизбежната смърт. Страхът от смъртта дори при животните се проявява много силно. Животинското тяло не иска да умре – това е природен инстинкт.

Макар животните и да не ги вълнува въпроса за вечното съществуване, те панически се боят от смъртта. И в човешкото тяло също живее този страх, защото то е животинско.

Въпрос: Повече ме вълнува не мисълта за смъртта, а остаряването. Приближавам се до огледалото и виждам нови бръчки и разбирам, че е дошла старостта. Защо е толкова важно за човека да бъде млад?

Отговор: Човека го разстройва не  самата старост, а факта, че това означава приближаване към смъртта. Сама по себе си старостта е относително понятие. Когато бях на десет години, мислех че петдесетгодишните хора са много стари, че животът им е завършил. А днес аз съм на седемдесет и живота ми харесва. Аз не бих я сменил за по-млада възраст.

Остарявам, но въпросът е в това, дали съм реализирал целта на живота и имам ли още нереализирани програми, строя ли планове за бъдещето.

Реплика: Но всяка жена много иска да бъде млада!

Отговор: При жените това се случва по друг начин, за жената е много важен външният вид – това е естествено явление. Жената ще престане да се вълнува за бръчките само в този случай, когато замени телесната красота с духовна. Това е съвсем друг вид красота, която разкрива в човека огромна вътрешна светлина (хохма) и излъчващата се от нея сила на активно отдаване и любов към хората.

От 580-а беседа за новия живот, 02.06.2015

[161240]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→

Изследване: Деца, които са в разделени по пол класове, се учат по-добре, не се смущават и разсейват от противоположния пол и могат да се концентрират повече върху учебния материал. Ако момиче знае отговора, то ще чака някой друг да отговори. В смесените класове момчетата вдигат ръка първи.

 В женските класове всички знаят отговора, но мълчат, защото се страхуват да не сгрешат. Госпожата все едно води урок в празен клас. Момичетата са по-спокойни и никога не викат.

Момичетата стават по-активни, ако ги похвалят. Тях трябва да ги хвалят, дори и да са направили грешка, защото следващия път отново ще си мълчат. А момчетата не разбират този подход и дълго размишляват защо са били похвалени за неправилен отговор. В смесените класове учителите се налага да повишават тон по-често, отколкото в разделените.

В сравнение със смесените класове, дисциплината в мъжките класове е по-добра, момчетата реагират по-спокойно на забележките от учителя. В смесените класове момчетата могат да спорят с учителя, за да се покажат пред момичетата.

Учениците в разделените класове много общуват помежду си, има много романтика, което липсва в смесените класове. От опита излиза, че самите деца не искат да учат в смесени класове.

Предимството на обучението в разделени по пол класове е, че децата не се разсейват и усвояват учебния материал по-добре. Ако се направи такова разделение в нормалното общообразователно училище, минусите са много малко.

Няма психологически разлики между децата от разделените и смесените класове. Избирайки формата на обучение, родителите трябва да помислят какво искат да дадат на детето си: възможността да се учи по-добре или да общува по-добре.

Реплика: Обучението трябва да бъде разделено, като учител трябва да учи момчетата, а учителка момичетата. И да бъде така през всички години, до висшето образование. То също трябва да бъде разделено. А след това идва бракът. Човечеството ще се върне към това след всички проби и грешки.

[158436]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Често живеем с усещането, както се пее в песента:  „Не се тревожи, бъди щастлив, всичко ще е наред“. Има ли такава алтернатива за такъв безгрижен подход към живота?

Отговор: Има няколко подхода към живота. Виждаме го в цялата човешка култура, в цялото възпитание, което сме създали, в културата, в изкуството – в литературата, музиката, танца, живописта и т.н.

Преди всичко: факт е, че животът има начало и край. При това ние сме много по-нисши от животинското ниво, от което сме се развили, тъй като животните не чувстват края на съществуването. А ние чувстваме края на живота и мислите ни за това започват още от детска вързаст. Седем – десет годишното дете вече мисли за това и тези мисли много го тревожат.

Едновременно с това ние отблъскваме този въпрос, стараем се да го потушим, за да не се пробужда. Но понякога, когато все пак се пробужда, той ни причинява такова дълбоко жегване, че ние не можем да търпим това.

Затова болшинството от заниманията в живота на хората  и целите, които те искат да постигнат, са предназначени за да избягат от въпроса: „За какво живея? Защо? Ако всичко завършва, има ли полза от всички мои занимания в живота?“ От друга страна, ако всичко завършва, за какво ми е да живея с усещането за края, по-добре е засега аз да „поиграя“ на всичко, което е възможно, както децата в пясъчника.

И ние виждаме, че 90% от цялата дейност на човечеството е безполезен труд, с който само разрушаваме земното кълбо, опустошаваме го от природните богатства. Но ако ние не правим това, с какво да се занимаваме, с какво ще живеем? Тогава ще се наложи да живеем с вечния въпрос, че не сме вечни, който просто ни разрушава. Какво да правим?…

Затова строим всевъзможни обществени системи, които вече сами ни заставят да се занимаваме с разни видове дейности и да забравим за този въпрос. Колкото повече напредваме, толкова по-заети ставаме. И това е така , защото самите ние искаме подсъзнателно да бъдем заети, а не защото някой ни задължава.

Тъй като материалният ни живот няма нужда от това, но ние го правим такъв, че той ни принуждава през цялото време да се въртим, да тичаме и да го запълваме така, че да няма кога дори да си отдъхнем. Защото, ако почивката ми не е ограничена по време, както през отпуска и аз съм освободен от работа – това вече е проблем.

И тук достигаме до такава криза, каквато се набива на очи в днешното поколение: младите не искат да са прекалено заети, не искат да пораснат, не искат да живеят като нас, които само „си играем“ и сме заети с безполезни дела, само за да не мислим за смисъла на живота.

Те се намират в отчаяние и макар и да отблъскват този въпрос, който скрито ги тревожи, се стараят да го подсладят с наркотици, алкохол, различни развлечения. Намираме се на границата на две епохи, на прага на нова ера.

Може да се каже, че целият ни живот е бягство от въпроса за това, че всичко ще свърши. И затова сме потопени „до уши“ във всякакви измислени дела, които сами измисляме.

Цели градове се занимават с взаимно обслужване: адвокати, счетоводители и маса други специалисти. И всичко това, за да се суетим, колкото може повече, занимавайки се с всевъзможни едва ли не необходими неща.

Но има и друга възможност – ако се замислим за смисъла на живота, за неговия край и действително намерим отговор на този въпрос. Тогава видимо ще изменим живота си.

Ако правилно и сериозно изследваме живота, ще видим, че все още се намираме на животинско ниво и се занимаваме с това, което напълва земния ни живот, зависещ от животинското тяло, но нашият дух, въпросите ни са много над това.

Ако разбирахме, че можем да достигнем следващото по-висше ниво, извънтелесния живот, колкото и нереално да ни се струва, то действително бихме запълнили живота си иначе, бихме управлявали живота си и времето по друг начин.

От 356 беседа за новия живот, 22.04.2014

[160111]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→