Началото е в поста Истината за трите световни религии, Част 1

Въпрос: В какво се състои особения характер на всяка от трите световни религии?

Отговор: Юдаизмът е достатъчно пасивно учение, което трудно приема в себе си и то само този, който е съгласен с пълното изпълнение на неговите предписания. Християните са по-активни, привличайки хората към своята вяра.

У мюсюлманите съществува убеждение, че ислямът е длъжен да стане единствена религия за целия свят. Те заявяват, че не може да има друга висша сила, освен тази, която те си представят, тоест освен Аллах, и Мохамед е негов пророк. И това мнение се опитват да установят в целия свят.

Различните мюсюлмански течения се обединяват на този глобален принцип и в същото време се разединяват, защото у всяко има свое мнение по какъв начин да поставят целия свят под знамето на исляма. Едно течение се стреми да постигне това с по-меки методи, друго – с по-твърди, едното е по-малко ортодоксално, другото – повече. Но, в края на краищата, всички те се стремят да разпространят исляма навсякъде по земното кълбо.

В това се изразява тяхната работа, и с такива методи се разпространява тя в Океания, на Филипините, в Индонезия, в огромната територия на Африка за последните сто-двеста години. А в наши дни започна нашествие на исляма в Европа. Според статистиката, всеки ден стотици хора в Европа преминават към исляма.

Европа е толкова привлекателна за мюсюлманите, защото те я смятат за културен център на света и пример за всички останали. И ако те направят този световен център – център на исляма, по този начин ще завоюват целия свят.

Африка е източник на сили,а Европа е центърът на идеологиите, на културата. Ще дойде време, когато мюсюлманите ще се доберат и до Америка, те вече започват да се увеличават там.

Европа е слаба, застаряваща, тя няма сили да се бори с нашествието на исляма. Затова е само въпрос на време – скоро цяла Европа ще бъде само в зелен цвят.

Въпрос: Как младите европейци могат да бъдат привлечени от това жестоко, екстремистко движение като радикалния ислям?

Отговор: Хората се стремят към силата. Ако не обичам силния, то в крайна сметка се страхувам от него. Страхът ме заставя да се присъединя към него, и аз по своя воля ще започна да го оправдавам. Ще започна да гледам на целия свят с неговите очи и ще искам светът да ме възприема като част от тази мощна сила.

Излиза, че убивайки хора със страшна жестокост, както в момента се случва в Ирак, по този начин радикалният ислям си разчиства територия по целия свят, на която може да се разпространи. Колкото по-голяма е неговата жестокост и безпощадност, толкова повече хора се боят от него и желаят да се присъединят към него.

Страхът има огромна притегателна сила. По-добре е да се присъединя към страшния враг, защото иначе ще се окажа срещу него – а това съвсем не ми е нужно.

Затова много млади европейци са готови да станат мюсюлмани, за което се искат само три минути. И въпреки, че по този начин човек се задължава да измени радикално целия си живот, той усеща в това светлина, защото вече има цел на живота, която Европа не е могла да му даде. Вместо умираща култура, изгубваща всякаква сила, той получава ясни инструкции и твърди житейски постановки.

Той разбира за какво живее, усеща силата, рамото на съратника, и затова намира в това вкус и готов да го направи. Ислямът черпи своята сила от обединението на хората. Съгласно науката кабала това се нарича клипа (нечиста сила) на дясната линия.

Дясната линия – това е отдаване, тоест мюсюлманите се представят като хора, призоваващи към добри отношения, към духа на единството, обединението и взаимопомощта. Те дават на човека усещане за топлина. В тяхното поведение има вътрешна топлина, и въпреки че е измамна, хората я усещат.

И тя е много привлекателна за младите европейци, усещащи студ в немощната Европа и пълно безразличие към себе си. Всеки от тях се чувства изолиран, сам, нямащ нито цел в живота, нито основа, която е напълно изгубена. И затова той се съгласява да влезе в рамките на исляма, който, независимо от своята твърдост, дава чувство за принадлежност към топлото течение, имащо ясна цел. И това е много привлекателно.

Или това ще увлече европейците в противоположната посока – към нацистки режим, едно от двете. Фашизмът е основан на същия принцип на обединението и ясната цел. Не е важно с цената на какво се постига единство и каква е целта, но това привлича хората.

Следва продължение…

От 428-та беседа за новия живот, 31.08.2014

[146066]

Истината за трите световни религии Част 1

Истината за трите световни религии Част 2

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Израел днес, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Към какво учителят трябва да насочва своите ученици?

Отговор: Той трябва да им продемонстрира вектора за развитие. Еволюцията е направила от нас хора, които си задават въпроса за смисъла на живота. Но наред с този общофилософски въпрос, трябва да обясним на децата за какво живеят именно те и именно в това поколение. Защото е очевидно, че всяко поколение има своята мисия, своите възможности, своя потенциал, своите цели и всичко това е нужно да се обясни на подрастващите и на младежта, в рамките на подготовката им за живота, за да могат точно да го реализират.

Въпрос: Към какви постижения трябва учителят да насочва учениците си?

Отговор: Днес вече става така, че в най-добрият случай тях ги насочват към това как повече да печелят, за сметка на всички останали. Това се нарича „да се устроиш в живота“.

За да се насочи подрастващото поколение към по-високи постижения, трябва да се знае какво изисква Природата от нас. Защото всички живеем в нейната система и е невъзможно да обучаваме човека в откъсване от нея. Ако ние разберем вектора на своята еволюция, тогава ще видим как да насочваме младия човек, за да не се натъква на препятствия и проблеми, които да провалят или погубят живота му. Той ще разбере как трябва да изглежда обществото и няма да греши в безполезен конфликт с Природата.

Ако учителят насочва учениците по такъв начин, той вече е проводник, наставник. В една или друга степен този „товар“ са длъжни да носят преподавателите по всякакви предмети.

Въпрос: В този контекст, с какво учителското, училищното възпитание се различава от родителското?

Отговор: Родителите и учителите са длъжни да се водят от един и същи мотив, насочвайки детето към една цел, така че то да я види и в този смисъл, между учителите и родителите няма никаква разлика. Те придобиват сходни черти в неговите очи. Училището, класът и учителят трябва да са много близки към случващото се у дома.

От телепрограма „Нов живот“ №627, 17 септември 2015 г.

[166888]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Експеримент: Семена от растения били подложени на обидни ругатни. Семената загубили кълняемостта си. Изводът: обидите и проклятията повреждат генетическия апарат и довеждат до неминуема гибел.

Думите могат да бъдат представени под формата на електромагнитни колебания, които влияят директно върху свойствата и структурата на молекулите ДНК. Тези молекули отговарят за наследствеността при човека.

Затова съдържанието на човешката реч влияе непосредствено върху човешкия геном. Ако човек използва постоянно нецензурни изрази, неговите хромозоми започват активно да променят своята структура, в молекулите на ДНК се изработва отрицателна програма.

Постепенно тези изопачения видоизменят структурата на ДНК и това се предава на потомците на човека. Натрупването на негативни качества може да бъде наречено „програма по самоликвидация“. Проклятията предизвикват мутагенен ефект, аналогичен на радиационното излъчване с мощност от хиляди рентгена.

Думата е двуостър меч. ДНК възприема думите и техният смисъл. Вълновите “уши“ на ДНК непосредствено усвояват звуковите колебания. С помощта на думи, реч, мисли, а речта е резултат от мисълта – човекът като скулптор извайва своят генетичен апарат.

Така от поколение на поколение разрушителните процеси, заложени в човешкия геном от неговата реч, нарастват като снежна топка. При това за ДНК няма значение дали събеседникът е жив или телевизионен „герой“.

Реплика: Всичко съществуващо, не само това, което чувстваме, е пронизано от безкрайни линии от връзки и зависимости, които изцяло запълват „пространството“ между всички обекти.

Ние разкриваме нищожна част от съществуващото и в още по-малка мяра връзките между нейните отделни части. Нещо повече, ние разкриваме „призрачният свят“ който въобще не съществува, по-точно казано съществува само в нашето въображение.

Но главното, което трябва да изясним е, че всички наши мисли и действия имат огромно влияние върху всички светове!

Науката кабала ни обяснява точно това и затова показва по какъв начин трябва да се държим, не в съответствие с това, което усещаме, тъй като усещаме „призрачният свят“, а с това, което в действителност съществува. Затова правилата, към които ни призовава кабала (отдаване и любов) ни се струват толкова „призрачни“.

[166119]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Защо всички сме толкова различни?

Отговор: Всички ние сме част от едно голямо цяло и взаимно се допълваме един друг в резултат на нашите различия, контрасти и противоположностите помежду ни. Това взаимно допълване е предназначено да подчертае и разкрие отблъскванията, които чувстваме вътрешно един към друг.

Само чрез правилната връзка помежду ни ще открием идеалното единство, което ще ни позволи да разкрием всичките си различия и противоположности, от една страна, а от друга – абсолютната ни цялост, хармония и взаимно сътрудничество. Всички наши различия се свързват чрез взаимната ни любов, взаимното ни отдаване и взаимното ни разбирателство. Когато всички части работят заедно само в полза на другите, единствено тогава е възможно да бъдат свързани.

Въпрос: Как можем да постигнем такова осъзнаване?

Отговор: Това е в резултат на огромното желание на всеки от нас да бъде изпълнен със Светлината. Търсили сме такова напълване не само в продължение на много години, но също и в предишните си животи. В един определен живот ние спираме и започваме да задълбаваме във въпроса „Как мога да удовлетворя себе си?“.

Ако бяхме еднакви, тогава лесно бихме били като едно цяло, обаче не може да съществуват много екземпляра от едно и също нещо. В нашия свят можем да направим много маси или чаши идентични една с друга, но в духовния свят не е така. Вътре в нас няма еднообразие. Ние го виждаме само в другите. Благодарение на нашите разлики съществува този глобален оркестър. Същевременно, той все още не е оркестър, а ужасна какафония, комбинация от безсмислени звуци. Но ако ги съберем под управлението на опитен диригент, ще се получи чудесен, координиран, хармоничен оркестър.

От предаването „Разговори с Михаел Лайтман“, 05.08.2015

[164394]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Интегрално възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Много от приятелите ми се чувстват нещастни, защото не могат да си намерят подходящ партньор. Какво трябва да направи човек, за да открие истинската любов?

Отговор: На първо място, трябва да престанем да очакваме другите да имат някакви необикновени качества, а да потърсим човек, който знае как трябва да бъдат изградени едни взаимоотношения на любов.

Любовта се основава единствено на отстъпки, които всеки прави спрямо партньора си и се радва на всяка възможност да отстъпва пред него.

Аз не изисквам от партньора си специално внимание и грижи, а дори обратното – цялото ми удоволствие идва от факта, че анулирам себе си пред другия.

Въпрос: И какво му е удоволствието на това да отстъпваш пред някого?

Отговор: Това се нарича любов. Когато даваш нещо на детето си не получаваш ли огромно удовлетворение от това? Същото може да бъде и по отношение на съпругът/съпругата ти. Просто чувстваш детето по-близко до себе си по един природен, животински начин, тъй като го приемаш като част от себе си.

Съпругата ти също е донякъде твоя, но тя все пак съществува отделно, стои до теб и има свое собствено мнение. Но чрез истинската любов се изтрива разстоянието, създадено от разликите между моите и нейните желания.

Понастоящем, аз чувствам само собствените си желания и почти никакви от тези на партньора ми. Моето желание е по-важно за мен от неговото. Но е казано: „Направи желанията си като Неговите, за да направи Той Своите желания като твоите“. Това е връзката на любовта.

Нашите желания трябва да се обединят в едно. Това се нарича сливане. „Мъж, жена и Шхина помежду им“, сякаш сме едно тяло. Много е просто, липсва ни само малко обучение.

За да бъде способен да обича, човек трябва да е отгледан, образован и подготвен със специални уроци. На цялото човечество му липсва такова обучение. Докато не се научим как да постигаме такива взаимоотношения, ще си останем нещастни.

Въпрос: Всеки търси любов, но как да може да убедим някого да посещава такива уроци? Съмнявам се, че на хората ще им хареса това условие да жертват себе си.

Отговор: Това е, защото ние лъжем себе си. Когато настояваме да получим своето, си мислим, че печелим. Но кой печели от тази заблуда? Ние искаме да обичаме и задоволяваме само себе си, като за целта използваме близките и роднините си. В крайна сметка, това не ни носи нито любов, нито удовлетворение.

Трябва да научим човек как да намира удовлетворение по правилния начин, който е съвършен и вечен. Това удовлетворение е възможно само ако обичаш някой друг, тъй като човек винаги може да дава на другите и да ги напълва до безкрай, извличайки постоянно удовлетворение.

Това е един безспирен цикъл, който винаги се връща към мен и по този начин аз достигам чувство на абсолютна, вечна любов и дори нещо повече – вечен живот.

Защото тогава аз не консумирам себе си и средата си, а напротив – с любовта си нося живот на всички, които ме заобикалят. Така постигам чувството на непрестанен възход към по-високо измерение, към Едемската Градина, към вечен живот. Раят – това е любовта.

Затова няма нужда да търсиш любовта някъде. Просто трябва да я изградиш.

Откъс от предаването „Нов Живот“, 30.07.2015

[164078]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Любов, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Възможни ли са такива съвършени семейни отношения, че да чувствам всичко, което партньорът ми преживява, сякаш това се случва в собственото ми тяло?

Отговор: Възможно е, дори повече, ние трябва да достигнем до такова взаимно усещане не само в семейството, но и в цялото човечество, сякаш сме един човек с едно сърце.

Защото от самото начало сме принадлежали на едно тяло, на едно желание. Цялата материя е желание, което се проявява по различен начин на различни нива. Първоначално е било създадено едно желание, но след грехопадението на Адам и разбиването, ние сме загубили способността да усещаме себе си като един човек.

Но сега трябва да се върнем към това, при положение, че нашият егоизъм многократно е умножил всички усещания. Между нас цари пълно разбиване и разрушение.

А когато се съединим в деня на любовта 15-та Ава, след цялото разкриване на тъмнината и взаимната ненавист на 9 – та Ава, ще достигнем до прекрасното единство, 620 пъти по-мощно от предишното.

Въпрос: В съвършеното духовно семейство съпрузите никога ли не се карат помежду си?

Отговор: Ние заедно се  опитваме да разкрием какво несъгласие, неразбиране е останало още между нас. Но всичко това се случва в лъчите на светлината, осветяваща тъмнината, тъй като преимуществото на светлината се постига от състоянието на тъмнина.

Ние разкриваме тъмните области и разбираме защо ни е нужна тази тъмнина, която обостря вкуса на взаимоотношенията ни като пипер или горчица, добавени към някое блюдо.

Въпрос: Каква трябва да бъде първата стъпка към съвършените съпружески отношения, от които днес сме толкова отдалечени, колкото са изтокът от запада?

Отговор: Постарайте се да се възприемате един друг така, сякаш сте едно цяло. Започнете да развивате в себе си такава вътрешна чуствителност, че всеки да започне да чувства другия, като себе си. И тогава ще можете без каквито и да е думи през цялото време да се чувствате заедно.

От 600-а беседа за новия живот, 30.07.2015

[164369]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Вътрешна работа, Кабала, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм студентка във факултета по възпитание. Вие казвате, че само възпитанието може да помогне да се поправи сегашната ситуация. Но възпитанието е продължителен процес, който обхваща години.

Освен това, ако се опитам да направя нещо в своето най-близко обкръжение, виждам, че това не помага и ситуацията само се влошава. Какво ни съветвате да направим сега, в светлината на всичко, случващо се в последно време?

Отговор: Нашият проблем е в това, че се развиваме така, като че ли бягаме след каруцата. Напредваме, за сметка на подбудите, които предизвиква в нас природата, променяме се, а след това виждаме колко e лошo нашето ново състояние и какво можем да направим, за да стане малко по-добрo.

Така винаги се опитваме да допълним вчерашното състояние, никога днешното, а още по-малко утрешното. Затова нашето възпитание не е ефективно. Както и казвате: „Възпитанието е продължителен процес”. Ако сега неправилно възпитаваме детето, то едва след 20–30 години ще видим, че сме сгрешили. Права сте, това е проблем.

Затова, дори големите специалисти в областта на възпитанието не могат да ни дадат правилната система за възпитание, подходяща за поколението, което расте сега и след 30 години ще управлява света, за да е в негови ръце тази методика и то да може правилно да я използва.

Такава методика е невъзможно да се създаде с нашия ум! Тъй като самите ние още не сме се развили до такова състояние, в което бихме могли да разработим система за възпитание и да я дадем на всички, така че в бъдеще да сме възпитани правилно.

Не знаем до какво състояние ще ни доведе природата след 30 години. А възпитанието е необходимо още сега, за да поправи и компенсира всички различия и противоречия между нас, всички състояния, които ще се разкрият в бъдеще. На нас ни е трудно дори да си представим какъв ще бъде човекът след 30 години.

Затова разбирам много добре вашия въпрос. Вие сте права в това, че няма и не може да има успех във възпитанието.

Правилната методика на възпитание може да ни даде само човек „от бъдещето”, т.е. този, който знае към какво състояние трябва да се развиваме. Който още сега, изпреварвайки нашето време, ни дава системата за поправяне, за да бъдем готови за бъдещето. Тогава, по всяко време от днешния ден ще бъдем готови за утрешния, въпреки че не сме навлезли в него, все още не сме развити вътрешно за утре.

Затова ни е необходима науката кабала. Тя говори за нас и ни обяснява всички процеси на нашето развитие, към какво състояние навлизаме във всеки един момент от нашата история, как да ни доведе до обединение, за да бъде подходящо не само за днес и утре, но и за вдругиден и завинаги. Защото тази методика е вечна, готова и изградена по такъв начин, че е подходяща за всеки човек и за всички заедно.

Затова системата на възпитание трябва да произхожда от истинските източници на науката кабала. Това не означава, че трябва да изучаваме само тази наука. Но от нея, от разбирането на дълбочината на природата, на човека и на неговото обкръжение, идва тази методика.

От програмата на радиостанция 103FM, 02.08.2015

[164040]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Деца - Няма коментари→

Въпрос: Много хора страдат от навика да отлагат важните неща за по-късно. Има ли решение на този проблем?

Отговор: Аз мисля, че това е добре. Колкото по-малко прави човек, толкова по-добре. Защото той прави всичко, само за да заблуди себе си и да не се връща към болезнения въпрос „Заради какво е всяка минута от моя живот?”

Повечето хора живеят по такъв начин, че от цялата им дейност няма никакъв смисъл. В крайна сметка, всичко е само да се достигне до осъзнаване на злото и тогава да започне да се търси нова парадигма.

Въпрос: Ако искам да намеря нова парадигма, как трябва да управлявам времето си и процеса на търсене?

Отговор: Ти трябва да намериш общество, което се занимава по интегралната методика, да влезеш в него, да започнеш да се учиш, да живееш в него, да изпълняваш различни упражнения и там да се научиш правилно да управляваш своето време.

Както преди си планирал своя материален живот, сега трябва да започнеш да планираш новия си живот. Запълни своето време, колкото може повече с изучаване как да се издигнеш на това ново ниво – как да свикнеш, как да влезеш, как да започнеш да цениш отдаването и новата, правилна връзка между хората във взаимоотношенията с тях.

Ще започнеш все повече да свързваш с това своята вътрешна същност: своите чувства, мисли, човекът в теб, според степента как чувстваш повече, че всичко това се намира над тялото, а тялото може да живее или да умре, то и сега не е важно за теб, защото пребиваваш в силата на отдаване, която тялото не усеща и не разбира каква е тя.

Тялото живее отделно от това, в което живее човекът вътре в теб. Човекът в теб се нарича желанието за отдаване, да даряваш, да споделяш с другите, това е новият дух.

Въпрос: В зависимост, колко се задълбоча в изучаването на този нов живот в отдаване, ще ми помогне ли това, по-добре да използвам времето си? Какво ново ще разбера, как правилно да използвам времето?

Отговор: Ще разбереш, че трябва да усещаш постоянно себе си, колкото се може над времето. Ще започнеш да пресмяташ, не времето, а силата на отдаване, изхождаща от теб към ближния.

В тази сила на отдаване ще започнеш да усещаш новия живот, новото разстояние между вас, което трябва да съкратиш, за да бъдете всички като един човек с едно сърце, отнасяйки се към всичко с отдаване, така както преди си искал да живееш в получаване.

Ще започнеш да усещаш съотношението между двете системи. Силата на получаване в теб ще започне да расте, за да ти даде възможност да задействаш по-голяма сила на отдаване.

Тогава ще започнеш да напредваш на тези две нива заедно: долу – получаване, горе – отдаване. Защото силата на получаване, твоето его също расте, за да можеш да построиш над тях по-голяма сила на отдаване. Така ще напредваш по тези две степени.

Въпрос: Какъв е главният принцип за управляване на времето по оптимален начин?

Отговор: Навлизайки в отдаване към ближния, човек получава усещане за новия живот в отделяне от своето животинско ниво. Тогава чувства, че се издига над този земен живот, преминава отвъд рамките на времето и сега вече придобива бъдещия свят. Това и се нарича „бъдещ свят”.

От 356-та беседа за нов живот, 22.04.2014

[162033]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: През последните години възпитанието на децата много се е променило. Преди родителите са командвали децата и ако детето отказва да изпълни тяхно изискване, получавало наказание.

Днес всеки родител преразглежда своето отношение с детето, опитвайки се да изгради друга връзка с него.

И се получава несъвсем разбираема ситуация, когато примерно, млад татко на тригодишен син казва: „Не обичам да давам на детето преки указания и да изисквам от него послушание. Не искам като поотрасне, да изпълнява безприкословно това, което му говорят.  Детето знае по-добре, кое е добро за него, затова то решава само“.

Но детето, далеч не винаги разбира, кое е добро за него и кое е лошо. Какво мислите по този повод? Доколко такива родители са на правилен път?

Отговор: Ако родителите искат тяхното дете „да порасне“, то трябва да създадат за него съответно обкръжение, такава социална среда, в която даже тригодишен малчуган би получил определени сигнали от околните, пробуждащи го за някакви осъзнати и целенасочени действия. И тогава той би се развивал, както те искат .

А просто така, на празно място, във вакуум, когато татко и мама не изискват нищо и нищо не обясняват, а детето само не знае кое за какво, то откъде ще получи съответните указания? Разбира се, когато малко поотрасне, ще има мобилен телефон, компютър и т.н., а на 2-3 години то не знае откъде и какво да възприема.

За него задължително е необходимо общуване, най-важното през детските години. Първите две години от живота изобщо не усеща другите, единствено себе си и може да взаимодейства само с неживата, растителната и отчасти с животинската природа. А вече после се появява стремежът за взаимодействие с другите деца, понякога и с възрастните. И тогава е необходимо да мислим за средата.

Затова родителите не трябва да оставят всичко на самотек: „Нека мисли и се оправя само“. Какво означава само? Така те буквално поставят детето във вакуум, защото преди поначало са изпълнявали ролята на негови мама и татко, а сега трябва приятелите, възрастните, огромният свят да компенсират тази роля.

От ТВ програма „Последното поколение“ №14, 09.07.2015

[163324]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Конгрес в Ню Джърси „Затваряйки кръга“. Урок №1

Оскъдният венец

Всичко, което става в света, се случва само за да се разкрие истинският свят, в който се намираме.

Всъщност, всичко което се явява извън желанието на човека, когато той вижда неживата, растителната, животинската природа и другите хора – това е проявата на Твореца пред него.

Но човекът не усеща това и не разбира какво искат от него. В резултат, преживяваме доста продължителен и болезнен исторически процес, за да си зададем накрая въпроса за смисъла на живота: За какво е всичко това? Кой се наслаждава от това? Кого наслаждавам аз? Каква тайна се крие в нашето битие?

Виждаме логика и смисъл във всяка клетка, в единството на природата, във взаимовръзката на всички нейни части, но не намираме никаква логика в собственото си съществуване.

Човекът, „венецът на творението“ е най-страдащото и нещастно от всички създания. Притежавайки развит разум и чувства, се държим като последни прахосници и пропиляваме своя потенциал в спорове.

Още повече, даже разбирайки това, нищо не можем да направим със себе си. Нашата немощ е поразителна – човек знае, че извършва глупост, която ще нанесе вреда на него и на другите, но е безсилен да промени нещо.

Например, чревоугодникът не може да устои пред любимите ястия и губи чувство за мярка, отлично разбирайки колко зле ще му бъде после. Същата беда ни дебне от любимите наслади, големи и малки.

В продължение на своята история, хората са се питали: Има ли някакъв изход? Може ли да навлезем в по-зряло, „по-солидно“ състояние? Може ли да не сме до такава степен низки и жалки? Защото осъзнаваме своята нищожност и все едно, отдаваме и се, продължавайки днешния ден така, както вчерашния. Затваряме очи и се отдаваме на волята на течението…

Въпрос ребром

 Без съмнение, тук трябва да изкажем голяма благодарност на кабалистите. Те са страдали също, както и много други, но при тях се е получило. Те са съумели да открият, че целият този жалък живот е предназначен за това, да ни доведе до ключово решение.

Защото не е възможно животът ни да минава само от раждането до смъртта през такова нелепо съществуване. Не може толкова мъдрата Природа да е създала същество, развито до такава степен и в същото време да се държи по толкова жалък начин. Твърде поразително е това несъответствие между нашите възможности и нашите дела.

Още повече, че Природата сама ни тласка в пропастта. Защото аз, вероятно бих искал да постъпвам иначе, да бъда друг човек. Ако сам бих планирал и програмирал себе си, то бих действал по друг начин, със сигурност по-добре, отколкото ми е „предписала“ Природата или Творецът.

Когато достигнем до това осъзнаване, до това разбиране, то ни посочва само едно – необходимостта да се разреши поставеният въпрос. Тук се крие източникът  за разбиране на живота, на успеха в него и за успеха зад пределите на текущите рамки. Защото едва ли се ограничава с „белтъчното“ съществуване, в продължение на 60-70 години…

Водеща наука за живота 

Хората, които си задават този въпрос, са открили, че в света и в човека наистина има висша цел, разкриване на единната Сила, която ни изпраща всичко. Тя изцяло включва в себе си мирозданието и прави с него всичко, за да поискаме истински да я разкрием.

Досега, в продължение на историята, едва единици са осъзнавали възможността да разкрият Твореца.  Независимо от това, расте броят на хората, задаващи си верния въпрос. И тези хора ни казват, че това е единственото продуктивно занимание на човека в света, от този момент, когато той пораства и малко осъзнава себе си.

В детството, на 6-9 години, също сме си задавали въпроса за живота, за неговата същност и смисъл. И макар, даже да не сме се обръщали към възрастните, то е имало въпроси.

Така че, още от такава ранна възраст децата трябва да получават възпитание, обясняващо как да полагат постоянни усилия за разкриване на Висшата сила, която ни въздейства постоянно, вселява живота в нас и ни води през всичко, което се случва по пътя.

В хода на историята, хората са полагали големи старания, за да разкрият тази Сила. Открили са цяла система за постепенно запознанство с нея и нарекли тази методика „науката кабала“, буквално, „наука за получаване“.

Тя обяснява как човекът, намиращ се в нашия свят да получи разкриване на тази Сила, която му въздейства, демонстрира му цялата картина на реалността.

По думите на кабалистите, именно с тази наука човек трябва да се занимава непрекъснато, според нея трябва да проведе целия си живот, за да постигне Висшата сила в продължение на отпуснатото време. Да постигне до нивото на опознаване във всичките му детайли.

А всичко останало в живота трябва да използва само за осигуряване на насъщните нужди, в такава степен, в каквато се грижат за себе си животните. Няма смисъл да влага в материалния бит повече от необходимото и да му се посвещава повече отколкото се изисква за рационалното същестуване.

Това не означава да живеем в пещери и да носим кожи. Просто, ако не надвишаваме „жизнената летва“ и всичките си стремежи посвещаваме за разкриване на Твореца, за изкачване към Неговото стъпало на вечност и съвършенство, тогава, от само себе си няма да правим глупости и да се впускаме в излишествата от материалния свят. Ограничавайки се в това просто съществуване, с всички сили ще се отдадем на своето истинско предназначение.

От 1-ви урок на конгреса в Ню Джърси, 24.07.2015

 [163609]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→