Природата през цялото време ни тласка към духовното чрез страданията. Днес ние сме навлезли в нов етап на развитие – масова интеграция на човешкото общество, обединение въз основата на взаимно разбирателство и отстъпки.
Попитай кабалиста.
[152829]
Въпрос: Работя като учителка в горните класове и много ме вълнуват проблемите на подрастващите, заради които много от тях зарязват обучението си.
Иска ми се да им дам основата на такова възпитание, за което говорите. Но имам ли възможност да направя това в няколко часа на седмица, които са ми определени за всеки клас?
Отговор: Разбира се, така нищо не може да се направи. Защо половината от времето, което детето прекарва в училището, да не се посвети на полезни занимания, тоест на обучение как да изгради себе си, своето бъдещо семейство, света, новото общество, как да построи правилни отношения с близки и чужди хора, с приятелите си?
Именно това се нарича възпитание, то трябва да изгражда човека. Не е достатъчно просто да родиш деца, трябва също да направиш от тях хора, да ги формираш. Но днес това не се случва. Във училището се формира не човека, а химика, математика, физика, специалиста в някаква област и това е всичко.
Но това все още не означава да бъдеш човек. В училище няма такъв предмет „изграждане на човека“. Необходимо е да се разбере този въпрос и да се внесе за всенародно обсъждане, защото той вълнува всички и касае всяко семейство. Страдат и децата, и родителите, и самото министерство на образованието, недоволно от такова положение на нещата.
Преди всичко, трябва да се реши как да се превърне министерството на образованието във възпитателен орган, вместо в образователен. Това е най-големият национален въпрос.
Въпрос: Мога ли аз да направя нещо за тези два часа, когато се срещам с децата?
Отговор: Проблемът е още там, че вие не знаете какво да направите. Нямаме програма, която би гарантирала, че след година ще бъде изграден един от елементите на мозайката, от която е построен човека. Възпитанието на човека е изкуство, на което трябва да се учи. Това трябва да бъде програма на държавно ниво.
От програмата по радио 103FM, 08.01.2016
[175612]
По-малко човечни ли са нашите деца?
Въпрос: През изминалата седмица излязоха няколко статии и телевизионни предавания за тинейджъри, които предизвикаха бурни реакции. В едно от предаванията се разказваше за това, как тинейджъри правят оргии във вили, в които има специални стаи за правене на секс.
В друга статия се говореше, че подрастващите се увличат по порнография, започвайки от 9 годишна възраст. Освен това, беше публикувана статия от известен антрополог, който заяви, че нашите деца са по-малко човечни от нас, но ние не го забелязваме. Наистина ли има нещо особено в новото поколение?
Отговор: Същото е писано още преди 2 000 години, че младите хора вече не са същите, че преди децата са се подчинявали на родителите, а сега не е така.
Въпрос: Известно е, че възрастните винаги мъмрят младежите. Но ние живеем в епоха на технологична революция, развиваща се безпрецедентно бързо. Наистина ли последното поколение е различно от останалите? Още…
Реплика: 88% от жените твърдят, че скуката и ежедневието разбиват всяка „любовна лодка“. Смята се, че семействата се разпадат именно от скука.
Но сега психолози от Канада са установили точно обратното: баналността, скуката, тишината в дома, поддържат семейството.
Те мислят, че залогът за семейно щастие съвсем не са африканските страсти, чупенето на чинии и летящите тигани, а мирното седене пред компютъра вечер с чай, с хубав филм. Това сближава повече от всичко.
Отговор: Факт е, че всичко зависи от възпитанието. От примера на своите родители детето вижда какво трябва да бъде семейството. А то трябва да бъде насочено към създаване на правилна атмосфера за децата. В това трябва да бъдат главните усилия на бащата и майката, за да работят заедно, дори ако имат пререкания помежду си.
Естествено, всичко се случва пред очите на децата. Затова дори там, където става въпрос за семейни връзки, съществуващи заради децата, бащата и майката трябва да отменят себе си и да работят заедно за поддържане на тези връзки.
Важната цел е каквото и да стане, да се съхрани семейството, за да имат децата и майка, и баща, и семейна организация, за да възпитат в себе си това състояние, което се нарича „семейство“. То не може да се замени с нищо! В края на краищата, всичко идва от нашия духовен корен и ние трябва да го запазим и развием.
Затова сегашните експлозии на егоизма, техническото, технологично и друго развитие не би следвало да пречат на укрепването на семейството. Необходимо е да разберем колко голяма вреда ни нанасят неправилните средства за масова информация, съобщаващи за всички примери за неправилно поведение на хората.
Трябва да ги спрем в зародиш, защото с това убиваме основата на човечеството. По-късно много ще съжаляваме. Защото свободата не е в това. Тя трябва да бъде вътрешна.
А външно, когато се отнася за развитието на живота, продължението на рода и поколенията, няма никаква свобода. Тук ние трябва да действаме като животни и ясно да разграничаваме: това е животински начин на семеен живот, а всичко останало е духовен. И в никакъв случай да не се пипа тази неизменна рамка, която се нарича „семейство“, в противен случай човечеството ще приключи своето съществуване.
От Телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 04.01.2016
[173818]
Въпрос: Съдът удовлетвори искането за забрана за показването в прайм-тайма по израелски телевизионен канал на порнографския сериал „Тийнейджъри“.
Постановиха, че този серил може да се показва след 22 часа за деца над 14 години. Какво е вашето отношение към приобщаването на децата в тази възраст към това?
Отговор: Децата трябва да се образоват, но правилно, защото още от 10 години започват да проявяват интерес към противоположния пол.
Ако това е нужно на детето, а сексуалното възпитание наистина е необходимо от определена възраст и ако трябва децата да се образоват, това не трябва да бъде в 22 -23 часа, а във време, в което ще могат да гледат предаването.
Помня, че започнах да се интересувам от този въпрос когато бях на 12 – 13 години. Майка ми беше гинеколог и в нашата домашна библиотека сред множеството книги имаше и книги по гинекология.
Те стояха на горните рафтове, но аз се качвах до тях, вземах тези книги и ги разглеждах. Разбира се, все още нищо не разбирах от това, но мама сама ми обясняваше и разговаряше с мен по тези въпроси. Така че, знаех нещо.
Но това определено е необходимо. Само трябва да се поднесе на децата правилно, не преувеличено, не нецензурно, а по добър начин, с човешки, хуманистичен подход.
Трябва да се обяснява на децата как се случват тези неща при животните и човека, защо, за какво, по какъв начин това може да се използва, за да се наслаждават на живота. По принцип сексът привлича хората, защото той е най-големият източник на наслаждение в нашия живот. Значи трябва правилно до ги въведем в това.
От ТВ програмата „Новини с Махаел Лайтман“, 18.12.2015
[172572]
Въпрос: Така чаках „черния петък“, за да си купя електрически велосипед… Накрая го купих и желанието ми веднага изчезна, още преди да се докосна до него. Защо се получава така?
Отговор: Винаги се получава така. Когато те влече към нещо, което нямаш, имаш желание и стремеж да се насладиш. Затова си представяш наслаждението от недостига на неутоленото желание и го усещаш двойно.
Когато получаваш желаното, наслаждението влиза, напълва желанието и на теб вече много не ти се иска това, след няколко часа или след ден желанието напълно изчезва. Точно така е и когато започваш да ядеш нещо невероятно вкусно, някакво специално ястие, на което много си искал да се насладиш, но наслаждението завършва.
Проблемът в нашия свят е в това, че когато започнем да получаваме наслаждение в желанието и то се напълва, както стомаха с храна, откриваме, че наслаждението има край. Така свърша всичко, дори и живота.
Възниква въпрос: мога ли да получавам наслаждение така, че то да бъде безкрайно и непрекъснато да се увеличава, вместо да намалява? Може ли да се направи така, че колкото повече получавам, толкова повече и повече да се наслаждавам, без край? Тогава нашият живот ще стане неограничен, безкраен, вечен. Всъщност, в това е тайната на вечния живот и тя зависи само от това как използваме нашето желание.
Въпросът е как да направим така, че през цялото време колкото повече получавам, толкова повече да желая и никога да не се стига до това, че съм се напълнил или ми е омръзнало да получавам наслаждение толкова много, че да ми опротивее. Възможно ли е това?
Науката кабала (на иврит „ кабала“ от думата „ да получа“/„лекабел“) се нарича „наука за получаване“, тъй като говори за това как да получаваме, как да се напълваме в безкрайна, неограничена форма.
Ако се свързваме помежду си и наслаждението преминава през мен, аз предавам на теб, ти предаваш на другия, другия на третия и така нататък, то постоянно циркулира между нас. Наслаждението никога не спира, затова никой не се напълва толкова, че да не иска повече.
Напротив, наслажденията преминаващи през всички постоянно се обновяват. Всеки започва да усеща наслаждение, което се връща към него от всички и наслаждава всички. Излиза, че то съществува в нас безкрайно по величина и по време. Това се нарича достигане на бъдещия свят, на вечния и съвършен живот.
Това се случва ако знаем как правилно да използваме получаването на наслаждение. Затова тази мъдрост се нарича наука за получаване, науката кабала.
Въпрос: Кой пръв започва да отдава? Аз? Или трябва да чакам докато ми се даде и тогава аз също да отдавам?
Отговор: Не. Вие отивате в малка група, където ви обучават как можете да се свързвате заедно така, че наслаждението да преминава от единия към другия. Създавате циркулация на енергията между вас така, че да усетите, като че ли се повдигате на летяща чиния, над нашата материя, над цялата тази временност, ограниченост в движението, пространството, наслаждението. Тогава излизате в друго измерение, над всички ограничения на този свят.
Елате и опитайте!
От програмата на радиостанция 103FM, 23.11.2015
[171738]
Духовна антиматерия
Въпрос: Какво лошо има в стремежът на всеки да получи по-голямо наслаждение? Защо в нашия свят това носи толкова много проблеми и страдания?
Отговор: Проблемът е в това, че се наслаждаваме за сметка на другите. Когато се наслаждавам, аз откъсвам от насладата на другите, крада от тях, ограничавам ги. Това е причината за войната между хората.
Освен това сме създадени със зла, егоистична природа и искаме да се наслаждаваме именно на това, че имаме повече от другите. Наслаждението за сметка на другите е много голямо удоволствие.
Достатъчно е да погледнем как се държим на пътя, засичаме се един друг и не се пропускаме. Наистина ли всеки толкова закъснява, че допълнителната минута е решаваща за живота му? Съвсем не, просто получаваме наслаждение от това, че шофираме пред всички. Това е нашето зло начало.
В самия стремеж за наслаждение няма нищо лошо, той е характерен за всяко животно. Но човек иска да се наслади именно за сметка на другите, да се издигне над тях, да ги притисне и това разрушава нашето общество. Затова светът е в такава криза.
Въпрос: Но има много хора, които даряват в полза на обществото.
Отговор: Те също действат от желанието си за наслаждение. Всъщност никой не мисли за другите, самите те просто не разбират истинския мотив за своите действия.
Ако отнемете от хуманистите наслаждението, което получават, помагайки на ближния, те няма да могат да направят никакво действие. Ако майката изведнъж спре да усеща удоволствие от бебето, то ще умре от глад.
Целият материален свят работи само на този единствен принцип. Но има още един свят, наречен духовен, който не се усеща от нас и работи на друг принцип – отдаване, а не получаване. Духовното е основано на даването на наслаждение, а не на получаването. Това е антиматерия, „обратен“ свят.
Духовният свят съществува, дори обикновената наука открива някои гранични явления, но ние не можем да ги уловим с помощта на нашите уреди. Въпреки това, човек може да достигне до усещането за висшия свят, на антиматерията и точно с това се занимава науката кабала.
Чрез специални упражнения можем да трансформираме нашия материал в нов – в желание за отдаване, вместо желание за получаване. И тогава ще можем да се наслаждаваме на отдаването, а не на получаването.
От програмата на радиостанция 103FM, 29.11.2015
[171341]
Въпрос: Какво се случва с нашия свят? Децата попадат в психиатрия, след като са се нагледали на документални филми за жестокости. Хората са готови на всичко заради успеха.
Отговор: Това е поколение, на което е писано да умре, за да се роди в него ново поколение. Именнно на почвата на умиращия стар свят се ражда новия свят, изчистен от всички пороци, съществували преди това.
Но старият свят трябва окончателно да изгние и да се разложи. Необходимо е да се вземат от него само искри, които може да се изберат и да се пренесат в новия свят. Ние сме длъжни да използваме този свят, за да помогнем за раждането на новия свят, на новото поколение.
На 19 годишна възраст, обучавайки се във факултета по медицинска кибернетика в университета, попаднах на стаж в родилен дом – в операционна и родилна зала. Преживях истински шок от това, в каква мръсотия и кръв се ражда човек, като животно.
В кабала съществуват духовни понятия, които се наричат „нечиста кръв”, „кръв на раждането”. Това са особени духовни сили. В духовния свят действат само сили, а в нашия свят те се реализират в тази форма на раждането.
Силите, формиращи зародиша и след това избутващи го навън, са силите на природата. Тези процеси се управляват от висшата сила, Твореца, тласкайки всички към развитие.
Но това е не само при материалното раждане, но и при раждането на произведения на изкуството, които също изискват много страдания и вътрешна революция. Това е неизбежна част от процеса на всяко ново раждане.
Най-важното е да се гледа в бъдещето и да се вижда всичко това, което се случва с раждането на новото поколение, на новия живот. Ние изхвърляме от нашия свят цялата смет и постепенно изваждаме от него новороденото бебе.
Този новороден още е мръсен и изцапан с кръв. Но ние скоро ще го изчистим, ще го отрежем от пъпната връв на стария свя, от целия предишен живот, ще го измием, за да стане чист и красив и накрая ще го шляпнем, за да нададе глас. Така ще се роди новият народ, новият свят.
Из ТВ програмата „ Научете за себе си”, 18.09.2015
[166985]
Накъде се развиваме?
Въпрос: Защо живеем и накъде се развиваме?
Отговор: Преди всичко, това не зависи от нас. Казано е: „Не по своя воля си се родил, не по своя воля живееш, не по своя воля умираш”.
Ние не знаем какво ще се случи с нас в следващия момент и това за нас е спасение. Човек се ражда и живее не по свой избор. Във всеки момент е принуден да оцелява в този живот, в тези условия, в които е поставен и това е добре. В противен случай резултатът би бил пълно объркване.
Животът поставя човека в рамки, в които той нищо не избира. Не знае какво ще му донесе съдбата, кого ще срещне днес, какво ще се случи с него по пътя към работа и връщайки се вкъщи, какво ще се случи с неговите деца и роднини.
Той се намира в пълна неизвестност, а ако денят свършва без страдания, е радостен: слава богу, денят е минал нормално.
Погледнете кои сме ние в мащабите на Вселената с безкрайния брой звезди и планети. Някакви малки буболечки, лазещи на повърхността на земното кълбо, целият живот на които е посветен на борба за собственото оцеляване.
И все пак, човек пита за смисъла на живота и целите на неговото съществуване, за възможностите сам да определя бъдещата форма за себе си, за своето семейство, народ, държава, за целия свят. Всичко зависи от това, с каква разделителна способност, с каква висота и с каква точност ние питаме за самите себе си, за целите на своето развитие.
В света действа обща програма за развитие. Ние гледаме своя живот и виждаме, че нищо не решаваме в него, намираме се във вътрешността на матрица, на програма. Тази програма работи над нас и през цялото време ни задава нови параметри, нови вътрешни и външни условия.
Моето съзнание се оформя от вътрешните преживявания на ума и сърцето, от усещанията на тялото, от това, което виждам, от случващото се около мен. В резултат на това аз постоянно се развивам, обработвам вътрешните и външните данни по някаква неизвестна ми програма.
Тази програма ми е дадена от раждането, от възпитанието и аз сам нищо не определям в нея. Тоест, аз нищо не решавам в моя живот. Ние виждаме, че младеж и девойка се срещат като че ли случайно, за да се оженят след това и да живеят много години заедно. Защо се получава така? Дори на този въпрос не можем да си отговорим.
Ако искаме да видим целия си път, общата програма на природата, придвижваща ни към особена цел, за да изучим тази цел ни е необходима науката кабала. От всички други науки по света има една, която ни разказва за развитието на човечеството над ограниченията на материалния свят и нашата Вселена.
Науката кабала говори за силите на контрол и управление, идващи от източника, намиращи се извън нашата Вселена и оказващи въздействие на нашето малко Земно кълбо и на хората.
Тази наука говори за това, че човекът има особено предназначение и е длъжен да се развива. И той се развива неосъзнато, чрез принуждаващите го сили.
Но в резултат на тази еволюция човешкият род ще достигне до това състояние, в което е длъжен сам да избира: желае ли да се разива осъзнато, с пълно разбиране и по собствено съгласие.
Човек увеличава своето желание чрез това, че се обединява с другите хора и получава обща сила, позволяваща достигането на целта, първоначално
От 623-та беседа за новия живот, 08.09.2015
[167381]
Други статии на тази тема:
На човек са останали много малко средства, за да избяга от своя монотонен живот: спорт, различни хобита. Но човешкият егоизъм се развива, затова все по-малко хора могат да се удовлетворят с риболов, пътешествия, футбол.
И въпреки че спортът все още привлича вниманието на милиони и дори милиарди хора, вече се вижда, че интересът спада.
Страните вече не така отчаяно се борят за правото за провеждане на олимпийски игри, като преди. Вече няма предишният ентусиазъм, гордост и огромни приготовления. Дори и спорта започва постепенно да угасва, както и всичко останало.
В нашия живот не остават никакви ценности, заради които би си струвало да живеем, никакви придобивки, които биха донесли радост. Човек не получава удовлетворение нито от децата, нито от семейството, нито от работата, нито от хобито, остават му само наркотиците.
Единственото, което може да донесе обновяване на съвременния човек е разкриването на същността на живота. Изведнъж ще открием, че животът има прекрасно продължение!
Вътре в самия ни живот изведнъж се разкрива особена врата, зад която се намира чуден свят. Единственото, което може да донесе обновяване в нашия живот днес е търсенето на смисъла на живота, откриващо вход в приказен свят.
Той е приказен не защото в него има някакви чудеса, а защото е изпълнен с прекрасен смисъл. Преди всичко, този свят е вечен и пълен с неограничени възможности, абсолютно добър, където няма никакви войни и убийства. Това е един щастлив свят, за семейства, за деца, за всички. В него човек няма от какво да се бои и няма за какво да се сърди.
Може би, на някой такъв живот ще се види много сладникав, но аз не искам да получавам удоволствие от скандали, в търсене на тръпка. Аз искам да получавам остри усещания от добри дела, от нови постижения, от напредването, от новото строителство, което ние виждаме заедно, от новите хоризонти – от позитивното, а не от отрицателното, от все по-голямото добро.
Нека винаги да имаме желание да вършим добро и потребност от добри дела, която изисква постоянно напълване. Нека да усещаме вечен и ненаситен глад от желанието да обичаме и да вършим добро.
Това не е вълшебен свят, а просто добър. Той е напълно реален, въпреки че в него има вечност, съвършенство и хармония, живот по-висок от всички недостатъци и проблеми. Всички недостатъци и проблеми ще бъдат предизвикани само от желанието ни от доброто да търсим все по-голямо добро, тоест от доброто състояние към още по-добро.
И това неяма да бъде от завист и желание да живеем по-добре, отколкото съседа, а само от доброта. Ще се наслаждаваме дори от усещането за недостиг, както се наслаждаваме от чувството на глад преди хубава трапеза, не желаейки да си разваляме апетита и предвкусвайки бъдещото наслаждение. Тоест, недостигът изхожда от съвършенството, което вече приближава към мен.
Получава се така, че ние никога няма да усещаме страдания, проблеми, а ще се наслаждаваме дори от липсата на напълване в предвкусване на очакваното в бъдеще. Понякога очакването носи дори още по-голямо удоволствие, отколкото неговата реализация.
Напълването пресища и изгася желанието. Но наслаждавайки се от своята съпричастност към вечния живот, който постоянно все повече се усъвършенства и ни напълва, ние преживяваме постоянен възторг от своето текущо състояние и дори още по-голям, постоянно растящ, от очакването на бъдещите състояния.
Такова напълване никога не насища и не гаси наслаждаването. Колкото повече насищам себе си, толкова по-голямо желание се отваря в мен и стремеж към ново наслаждение. Във всеки един миг аз усещам недостиг и неговото напълване, отново и отново, тоест моя живот е пълен с напредък, развитие на нови желания и нови наслаждения.
Нещо подобно усещаме в детството, всеки ден, радвайки се на живота, на новите игри и наслаждения, чувствайки, че животът е пълен с удоволствия. А след това порастваме и нямаме желание да ставаме сутринта от леглото. Не усещаме това съвършено напълване в нашия обикновен живот, затова желая на всички да го достигнат през новата година.
От 622-та беседа за нов живот, 08.09.2015
[166710]