Да се научиш да мислиш

Въпрос: Как нашите мисли влияят на живота ни?

Отговор: Всичко се определя от силата на мислите. Струва ни се, че са важни действията, но всъщност няма нищо по-силно от мислите.

Какво отличава камъните от растенията, растенията от животните, животните от хората? – Само силата на мислите. Ако се измерваме по физическа сила, то животните ще се считат за много по-силни от хората.

Само мисълта издига човека над всички същества. А мисълта зависи от желанието. Колкото по-силно е желанието, толкова по-мощна мисъл е необходима за неговото напълване и обслужване.

Както желанието на детето е неразвито и се нуждае от неголямо напълване, така и мислите му са кратки. Но представете си какво ще се случи, ако желанието е по-голямо от мислите: например, желанието е 10 грама, а силата на мислите – 5 грама.

Тогава детето ще може да върши неразумни постъпки, тъй като неговата мисъл не покрива и не контролира желанието му. Това дете ще бъде в опасност. Затова през цялото време учим детето как да се държи, стараейки се желанието му да не излиза извън контрола на мислите.

Въпрос: Възможно ли е да се научим да мислим?

Отговор: Ние през цялото време учим детето на това. Дори животните така обучават своите малки. Неведнъж съм гледал документални филми за лъвицата, която извежда малките си извън леговището, обучавайки ги как да се държат в открития свят, какво могат да правят и какво не. Тя им показва как да ловят плячка и от какво да се страхуват.

Животните имат природни инстинкти, помагащи им да се държат правилно. А децата нямат такива инстинкти и е необходимо да ги напълним с разум, с мисъл.

Детето може да отиде до ръба и да падне. А животното не пада, в него има вътрешни сили, които го предпазват. Инстинктът е мислена програма в човека или животното, която действа подсъзнателно, неволно.

В човека почти няма такива мислени програми, които се наричат инстинкти. На човекът му е необходимо да придобие програми, които няма да го ограничават, а ще го издигат на по-високо стъпало.

Ако в нас действаха същите програмирани инстинкти, както при животните, които да не ни позволяват да паднем и да се приближим до опасност, ние никога не бихме могли да се издигнем до по-високо, човешко ниво. Но тъй като човек е готов да се подложи на опасност, да рискува да изгуби живота си, той може да се издигне на по-високо от своето ниво. Защото изкачването от стъпало на стъпало означава загуба на предишния себе си, за да се изкачиш по-високо. Затова човекът няма природни инстинкти, както при животните, за да ни се осигури възможност за развитие.

От 689-та беседа за нов живот, 09.02.2016 г.

[179491]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

С помощта на науката кабала можем да достигнем до правилните отношения в семейството, с децата, в колектива, държавата, обществото, между държавите и в света. Това е огромна система от поправяния, която трябва да овладеем.
След като тя бъде поне частично реализирана между нас, светът ще изглежда съвсем различен. Дори началото на прилагането на методиката за повдигане над егото вече ще избави света от страдания. А след това тя ще повдигне човечеството на следващото стъпало.

[174946]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Клипове - Няма коментари→

Въпрос: Защо най-важното за човека е да чувства, че го обичат?

Отговор: Защото сме социални създания и всички произлизаме от една система, наречена „Адам Ришон“, в която сме се намирали като един човек с едно сърце, всички заедно в едно желание, свързани помежду си и дори след като, сме се отделили един от друг в процеса на еволюцията, ние сме свързани помежду си с помощта на вътрешна сила.

Откъде идва толкова силното влияние на обкръжението върху човека? В нашия корен, в самата дълбина на природата ни, ние сме свързани заедно по най-тесен начин с един източник, в едно състояние, в едно желание, макар и физически да сме отдалечени.

Така съм устроен от природата и затова много ме вълнува какво мислят и говорят за мен. Това е вярно дори за малките деца.

Въпрос: За човека най-важно в живота му е стремежът да чувства, че го обичат. Защо?

Отговор: Защото влиянието на обкръжението върху човека е много мощно.

По природа, аз като животински вид не искам много неща – малко храна, място за своето семейство и децата. А за да постигна всичко останало, свърхнеобходимото за своето съществуване, аз разрушавам живота си, само и само да се удостоя с признание в очите на обществото – да стана любим, уважаван, богат, умен.

Работя години, за да купя голям дом, особена кола. И защо е всичко това? Защото това е, което е ценно в очите на обществото. Тоест аз съм роб на своето обкръжение.

Въпрос: Когато човек обича някого, това го изпълва изключително много. Няма по-мощно усещане, проникващо до самите дълбини на човека. Защо му е добре, когато изпитва любов към някого? Защо сме устроени така?

Отговор: Въпросът може да бъде зададен така: Защо усещам в себе си необходимостта както да бъда обичан, така и аз да обичам някого? Това произхожда от нашата природа, от наличието на желание да чувствам своето отношение към обкръжението – да получавам от тях любов и да ги обичам.

Въпрос: Защо за мен е важно аз също да ги обичам?

Отговор: Това произтича от висшия корен: такива сме създадени и получаваме впечатление от висшата сила на природата, която ни ражда и подхранва, а също от дома, от родителите, от семейството. Затова и аз също имам такова желание да обичам някого.

Това е отношение към света, защото иначе чувствам, че се намирам сред хора,  които ненавиждат другите и които аз също ненавиждам. Има хора, които дори в своя дом не чувстват любов и виждаме, дотолкова неправилно и лошо ги отглеждат. Недостигът на любов, която те не чувстват от родителите, от семейството и обкръжението, правят от тях уродливи хора.

И това произлиза от природата. Не сме такива създания, които могат да съществуват в самота. Виждаме, че дори на новородените животни им е нужна майчина любов, помощта на стадото им.

Въпрос: Може ли човек, който никога не е изпитвал любов, да се влюби в друг човек?

Отговор: Не. Той не може нито да приеме, нито да даде любов. Такъв човек е много нещастно, непълноценно създание  и му е трудно да съществува.

Въпрос: Да си представим, че след сто години се роди дете от родители-роботи. Те ще се грижат за него и ще му дадат всичко, каквото е възможно, като в царски дворец, освен чувството за любов. Какво ще му липсва?

Отговор: Всичко! Той няма да почувства, че го напълват с всичко. Ще му липсват отношения. Тъй като произлизаме от система, която се нарича „Адам“ и там, в тази система, всички ние сме вътрешно свързани един с друг като едно тяло. И ако не чувстваме никаква връзка между нас, то ние сме пропаднали, природата няма да ни поддържа и ние няма да можем да съществуваме.

От 692 беседа за нов живот, 16.02.2016

[180099]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Самооценка от неутрално състояние

Въпрос: Освен обикновената грижа за собственото съществуване и благополучие, у човек в течение на еволюцията се е сформирал вътрешен механизъм за критична оценка на себе си и на обществото.

Защо съществува той и как правилно да го използваме така, че да не бъде разрушителен, а развиващ и продуктивен?

Отговор: В съвременното общество не виждам обективна критика. Очевидно е, че човечеството не разбира какво се случва с него и с всеки ден се сблъсква с все по- сериозни проблеми.

Не е нужно да бъдеш добър пророк, за да видиш това. Ние сами разрушаваме семейството и обществото си. Със собствените си ръце сме изградили света такъв, че в него да има 1% богати и 99% бедни.

Достатъчно е да погледнем безпристрастните цифри. Колко разрушени семейства е имало по време на младостта ми, когато се женех и колко са днес? Колко проблеми е имало с децата и изобщо в живота на обществото тогава и днес?

Въпрос: На какво е основана вашата лична система за самокритика?

Отговор: Моята система за самоконтрол е изградена на това, че с помощта на науката кабала се привеждам в относително неутрално състояние, позволяващо ми да проведа експертиза, да погледна себе си и във всеки момент да оценявам колко правилно действам. А правилността се определя от висшите ценности, които съм си поставил.

На никого не ги налагам. Всеки трябва да реши това за себе си. Моята висша ценност е безкористната, съвършена любов към ближния, която изисква от нас Тора. Казано е, че „любовта към ближния както към самия себе си е главното правило в Тора“.

В такъв случай, освен заработването на необходимото за съществуването като глава на семейството, целият ми живот е насочен само към достигане на неутрална позиция, от която ще мога да оценя състоянието си по отношение на любовта към ближния, което и изисква от нас науката кабала.

С помощта на науката кабала се поставям под светлината „възвръщаща към източника“. Именно за нея е казано: „Аз създадох злото начало и в допълнение Тора, като средство за неговото поправяне“. Особената сила, скрита в Тора е способна да поправи нашия егоизъм. Това е светлината, възвръщаща към източника.

Правилно изучавайки вътрешната част на Тора, кабала, човек привлича към себе си поправящата го светлина и достига до неутрална позиция, постигайки законите на Твореца, доброто и злото. Той се оказва между две сили: от една страна е злото начало, естественият, зъл егоизъм, а от друга страна е доброто начало, получено с помощта на светлината, възвръщаща към източника. Затова той може да определи доброто и злото не според личното си мнение, а съгласно тези две действащи в него сили: позитивната и негативната.

Той не прави тази оценка, а променя себе си така, че висшата система на природата да го проверява, да изяснява всичко в него и да го поправя. В тези няколко изречения се състои цялата реализация на науката кабала, цялото поправяне на човека.

Продължение ч. 4

От 686- та беседа за новия живот, 04.02.2016

[177292]

Предходни публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 1

Обективната самокритика, ч. 2

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Първата стъпка към правилната самооценка

Въпрос: Обикновено на човека му е много трудно да съди самият себе си. Той се измъчва от съмнения за правилността на действията си и от угризение на съвестта за грешки в миналото. Случвало ли ви се е да изпитвате такава самокритика?

Отговор: Моята самокритика и съмнения са от съвсем друг  характер: дали съм успял да привлека към себе си светлината, връщаща към източника в оптимална, максимално възможна форма? Аз се тревожа само за това. Защото след като съм го направил, всичко останало ще довърши светлината.

Светлината ми дава правилния поглед , организира необходимото състояние, виждането към бъдещето, подсказва ми как да се държа във всякаква ситуация, на всяко място в личния живот и в живота на обществото, изобщо в отношенията към цялото човечество, разкрива предназначението ми в този свят. Висшата светлина устройва целия ми живот.

Затова аз не се страхувам от грешки, а просто се старая през цялото време да бъда подвластен на светлината, защото в нея е цялата сила. Няма за какво да се боя, освен за това дали съм вложил максимални усилия, за да привлека светлината , която ме прави човек.

Въпрос: А как се отразява това на отношенията в обикновения живот: в работата, в семейството?

Отговор: Там се старая да действам рационално, както е редно. Но аз проверявам себе си само относно светлината, висшата сила, която съм имал възможност да привлека или не. Защото само в това ми е дадена свобода на волята.

След като висшата светлина ми въздейства и ми е предала някакви свои ценности, свойства, разбиране за света, аз започвам да използвам това, което тя е създала в мен. Светлината ме е създала с егоистично начало, но му е извършила поправяне, като същевременно ми е предала доброто начало. Сега аз се намирам между тези две свойства и това определя отношението ми към живота.

 Към работата си аз се отнасям както всички, но през цялото време се проверявам доколко се намирам под въздействието на поправящата светлина. В сегашното време, на дадения етап на развитие, всеки трябва да се научи да прави така.

Въпрос: Коя е първата стъпка на човека за правилната самооценка?

Отговор: Той трябва да започне да изучава науката кабала, където ще се научи да привлича към себе си светлината, връщаща към източника – положителната сила, скрита в природата, която сме длъжни да разкрием. Само тя му дава възможността правилно да оценява самия себе си. Той трябва да се безпокои само за това как да привлече към себе си повече от тази сила.

Във всеки случай ние се намираме под властта на вътрешната сила на егоизма. Ние не познаваме тази сила, не сме способни да я изследваме, за да видим, че тя е вътре в нас, да разберем своите пориви и желания. Затова науката кабала съветва: да се грижим само за това как да притеглим към себе си позитивната сила, колкото се може повече, във всеки миг, а всичко останало не е важно. Цялата твоя самокритика нищо не струва.

Позитивната сила уравновесява злата сила на егоизма и те ще работят заедно като две линии. А човекът ще се окаже между тях, в средната линия, и затова ще може правилно да се придвижи в живота към правилната цел, с единствената грижа: така че висшата сила, светлината, връщаща към източника да му въздейства все повече и повече.

Повече нищо не можем да изменим в живота си и на нищо не можем да повлияем, освен на това. Така че, аз нямам други вълнения, освен тези за светлината.

Предходни публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 1

Обективната самокритика, ч. 2

Обективната самокритика, ч. 3

От 686-а беседа за нов живот, 04.02.2016

[177296]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Имам приятел, който работи в завод. Той казва „Слушам лекциите на проф. Лайтман, всичко ми харесва, но не мога да направя повече от това. Имам семейство, деца, работя по 14 часа на ден и, не дай си Боже, кривна малко, всичко започва да се разпада.“ Тоест става дума за някакво социално неравенство.

Защо вашата организация не оказва влияние на ниските слоеве на населението, за да може те да се присъединят към процеса на поправяне?

Отговор: Нашата организация ще може да повлияе на случващото се, ако има много такива хора като вашия приятел.

Реплика: Но той  не може да се присъедини към вас…

Отговор: Не, той може, като всички останали. Нека първо да научи как трябва да действаме, за да направим нашето общество единно. И когато някоя част от обществото започне да се обединява, тя ще може да повлияе на всички останали.

Освен това, науката кабала обяснява по какъв начин трябва да се обединяваме, за да може между нас да се появи особена сила, като  усилвател, в който влиза малък сигнал, а излиза огромен. Такова можем да направим обществото.

Трябва да се научим да се обединяваме правилно помежду си, за да може малко на брой хора да променят цялата система, цялата страна. Освен това, ние не го правим, защото сме социалисти, леви или десни, а защото работим по методиката, която ни разкрива науката кабала и която ни обучава как да съответстваме на природата.

Ние  вземаме  законите на човешкото съжителство, сътрудничество и обединение от природата. И понеже постепенно се опитваме да се приближим към тази система от връзки, която съществува в природата, в нас се проявява огромна усилваща сила. Ние можем да направим всичко.

Въпрос: Значи е достатъчно да разбираме идеята и да я поддържаме?

Отговор: По принцип да. Затова вашият приятел не трябва да напуска работа, не трябва да се задълбочава в кабала,  достатъчно е просто да поддържа връзка с нас.

В нашата организация участват хиляди хора и никой от тях не напуска работа. Всички ние просто изучаваме как  правилно да се обединяваме, за да постигнем такава усилваща сила, с която наистина ще можем да повлияем на цялото общество.

От уебинар на zahav.ru, 13.01.2016

[175223]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Израел днес, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Как да бъда независим съдия?

Въпрос: В човека самооценката започва да се развива от най- ранна възраст, от една до три години.

Детето попива от обкръжението, от родителите, от братята си и в него се развива вътрешен глас, който му подсказва кои постъпки са правилни и кои неправилни.

Счита се, че самокритиката помага за успеха в живота, но не винаги е така. Понякога тя достига такива размери, че потиска човека и не му дава да постигне целите си. Що за механизъм по самоконтрол е даден на човека от природата?

Отговор: Цялата история на развитието на човечеството е необходимо да се раздели на две части. В първата част е всичко случило се до днешно време, когато сме се развивали за сметка на собствения си егоизъм, растящ от поколение в поколение, от година на година, от ден на ден, от секунда на секунда. Всички оценки на себе си и на обкръжаващия ни свят са произлезли от нашия егоизъм.

Дори ако човек се отнася положително с околните, това също е следствие от егоизма. Осъзнал е, че си струва да се разбира с другите и да се държи добре. Егоистичната природа на човека може да се използва както по отрицателен, така и по положителен начин.

В днешно време, в нашето поколение, егоизмът е нараснал до краен предел и затова не е способен да вземе под внимание абсолютно никой и да се съобрази с чуждото мнение. Съвременният човек не може да се обедини с никого и използва само виртуални връзки, които никой с нищо не задължават.

Защо виртуалната връзка е станала толкова популярна в последно време? Защото това не е връзка! Всеки си остава в собствената ниша. Никой при никого не навлиза и затова хората са съгласни на такава свободна връзка с другите.

Разбира се, той изхвърля във виртуалната мрежа цялата си злоба към другите, цялата си отрова. 99% от публикуваното в интернет, по радиото, телевизията, във вестниците е напоено с отрова. Средствата за масова информация са лицето на нашето поколение. Това вече не е критика, а просто изплискване навън на цялата зла природа.

Критичното отношение в човека е възможно на две нива. Едното ниво е следствие от развитието и възпитанието, влиянието на бащата и майката, братята и сестрите, домът, улицата, обкръжението, детската градина, училището, учителите, приятелите, средствата за масова информация, филмите. Пораствайки, над всичко това той изгражда своето отношение и метода, по който ще оценява другите.

Защото, ако не го научат по какъв начин да го прави, той ще възприема всяка ситуация като насочена срещу него. Съгласно възпитаните в него принципи ще оценява света, хората, обществото.

За обективна критика е необходимо да си експерт, който се издига над себе си, над полученото възпитание и жизнена  философия. „Експертът“ е способен да „влезе под кожата“ на някой друг и да погледне с неговите очи, от гледната точка на чуждата философия, образование, партия.

Човек, който може да преминава на различни нива и от там да оценява случващото се, се нарича съдия. Той съди обкръжаващото общество, а по отношение на себе си се явява само независим експерт, тоест, в тази оценка не привнася нищо от себе си.

Не може да има обективен съд, ако съдията предварително има предубедено мнение, например, принадлежи към дясна или лява партия. Съдията е длъжен да бъде неутрален, иначе ще съди предубедено, като подкупен. Това вече няма да бъде обективна критика, а оценка на другите относно себе си.

В този случай, естествено обвинявам другите, че не са като мен, тоест, по-лоши от мен. Дори ако си по-умен, по-богат, по-образован, по- солиден, все едно, аз ще те критикувам, твърдейки, че намирам недостатъци в теб.

Излиза, че за да съдя другите, е необходимо преди всичко да издигна себе си до ниво експерт, в съвършено неутрална позиция. Способен ли е човек на това? Очевидно не е.

Продължение ч. 2

Следващи публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 3

Обективната самокритика, ч. 4

От 686- та беседа за новия живот, 04.02.2016

[176985]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Критиката ни убива

Въпрос: Съвременният човек е на такова високо ниво на развитие, че критикува всичко и всички. От друга страна, прекалената ни критичност ни е довела до състояние, което вече започва да ни убива?

Отговор: Човешкото развитие се дели на два етапа. През първия етап, който продължава и досега, всеки се развива в своя егоизъм.

Но в наши дни животът стана необичайно труден. Ние се оказахме затворени на Земното кълбо, като в едно малко село, където всички се ненавиждат един друг и не могат да се погодят.

Над нас е надвиснала опасността от взаимно тотално унищожение. Затова човекът започва да се замисля: „А каква ми е ползата от това, че аз критикувам всички? Как мога да се освободя от тази критика? Той открива, че би му било по-добре да не критикува другите.

В миналото се смяташе, че критиката ни помага да напредваме, да постигаме успехи, да подобряваме обществото, да изграждаме по-добър живот. Но днес ситуацията ни изглежда съвсем елементарна: всички ние сме лоши и не можем да изградим нищо добро, от нас никога няма да излезе нищо добро. Ние сме дошли до тотална разруха и няма кого да критикуваме, защото всички сме такива: разбити и зли.

И дори ако биха ни посъветвали как да се поправим, от някоя външна експертна система, от друга звезда, ние все едно не бихме могли да реализираме това, защото всеки от нас е затънал в своя тесен егоизъм.

Въпрос: Но това се възприема като много силна критика?

Отговор: Аз не критикувам, аз просто наблюдавам човешкото общество, себе си и всички останали и констатирам нашето състояние. Извеждам своята гледна точка навън: извън нашето общество и самия себе си, и оттук правя извод, че никаква обективна критика е невъзможна за нас. И в такъв случай критиката само поражда раздори и още по-голяма война.

Продължение ч. 3

Други публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 1

Обективната самокритика, ч. 4

От 686-а беседа за новия живот, 04.02.2016

[177284]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Всеки родител мечтае да възпита децата си така, че те да израснат добри и образовани и да успеят в живота. Но вие казвате, че старият метод на възпитание вече не работи и са нужни нови инструменти? Що за ново възпитание е това?

Отговор: Преди всичко ни трябва не „ново“ възпитание, а просто възпитание, защото „старо“ изобщо нямаме. За момента нямаме възпитание, ние не формираме човек. Затова не трябва да наричаме „система на възпитание“, образованието, което имаме в момента.

Лъжем сами себе си, като мислим ,че изпращайки децата си в училище, там ще ги възпитат. Училището не възпитава. Докато училищата се грижат само за оценките, децата получават вредни примери. Как детето ще се държи – на това учителите не възпитават!

Всеки ще се съгласи, че обикновено, в къщи децата не получават лоши примери, освен в редките изключения с най-неблагополучните семейства. Откъде тогава подрастващите вземат лошите навици? Или от интернет, или от училище, тоест от външно влияние. Ето защо трябва да се погрижим това външно влияние да е положително, а не отрицателно.

Училищата изобщо не се занимават с възпитаване на децата. Необходими са нови инструменти за възпитание, за да се превърне училището в място, където възпитават хора, а не просто място, даващо знания. И тогава ще видим как децата ни ще се изменят към по-добро, ще могат правилно да се свързват помежду си и да построят по-човечен свят.

Ще умеят да изграждат и задържат семейство, заедно с това, че имат достъп до всякаква информация в интернет. Ние трябва да им дадем повече знания за човека, за човешкото тяло, за половете – но в правилна, открита форма. Заедно с получаваната отвън информация, детето трябва да получава допълнителни обяснения, такива, че то да разбере защо има определени желания и мисли. Още…

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Виждам, че шестнадесетгодишният ми брат и неговите приятели живеят в студен свят, общувайки само чрез интернет, като  затворени в капсула от безразличие. Какво може да ги събуди от безразличието и как мога да помогна на брат си?

Отговор: Това е характерно за новото поколение, защото то притежава много голям и развит егоизъм, който не им позволява да се чувстват един друг. Виждаме как всички стават равнодушни. Всеки ден терористите убиват хора, но ние като че ли сме свикнали с това.

Родителите не се интересуват от децата, както и децата от родителите и все повече се отдалечават едни от други. Намираме се в естествен процес на развитие и затова не можем да се сравняваме с предишните поколения, в които са съществували други отношения между хората.

Нашият егоизъм е нараснал прекалено и това се вижда по случващите се от година на година изменения. В живота ни навлизат техниката, новите технологии, връзката чрез екрана на компютъра, чрез модема. Не се усещаме един друг, а общуваме, обменяйки кратки междуметия и емотикони.

Очевидно, това е изискване на новото поколение. Но е необходимо условие за преминаване на следващото стъпало, както обяснява науката кабала. Ако аз не се занимавах с кабала,  щях да се намирам в отчаяние, както и целия свят. Но като кабалист във всичко, което се случва с нас, виждам разочарованието от текущото състояние, което е необходимо да преживеем, за да поискаме да скочим от него на следващото стъпало.

А в следващото състояние ще поискаме да общуваме не чрез телевизионните кабели и интернет, а наистина да се обединим. Защото ще почувстваме, че отдалечаването, създадено между нас от съвременните компютри вкарва всеки от нас в пашкул, в клетка.

Днес целият ни живот е съсредоточен в тази  клетка, откъдето поръчваме пица и кола, и не искаме да видим нищо, освен екрана на собствения си компютър. Необходимо е да преминем през този етап, който  ще ни доведе до осъзнаване на злото. Ще почувстваме злото на сегашното ни състояние и неговата пустота. В живота няма да остане напълване, цел, смисъл.

Вътре в човек ще пробие въпроса: „За какво живея?“, точно в това равнодушно поколение, което е станало толкова механично. Тогава ще видим прекрасното му развитие.

А засега да се стараем да обясним към каква цел ни води това развитие и каква е ползата от него. Компютрите ни разкриват истината, носят усещането, че не могат да запълнят живота на човека.

Човешкият живот протича не през клавиатурата и мобилния телефон, а в чувствена връзка един с друг, когато се издигаме на по-високо стъпало на възприемане на реалността и започваме да чувстваме висшия свят. Тогава усещаме живота си вечен и съвършен.

Науката кабала ни обяснява пред каква врата стоим в новата реалност, която е готова да се отвори за всички. Хайде заедно да работим над това, да приближим човечеството до разкриване на вратата в новия свят.

От програмата на радиостанция 103FM, 08.01.2016

[175670]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→