Въпрос: Счита се, че депресивните хора в повечето случаи са реалисти. А оптимистите психологията разглежда като хора живеещи в илюзии. Защо лъжем сами себе си?

Отговор: Защото нашата същност е желанието да получаваме наслаждение. Защо да виждам истината и да страдам? По-добре да се залъгвам и да се наслаждавам на живота.

Въпрос: Има данни, че само 2% от цялото население на земята виждат действителността такава, каквато е всъщност, не украсявайки я. Всички те са пациенти на психиатрични клиники. Защо действителността е такава, че на мен постоянно ми се налага да защитавам себе си и своето желание да наслаждение? Защо непрекъснато се усеща някаква заплаха?

Отговор: В своята същност твоят въпрос е: „ Защо не съм животно?“ „Защо съм човек?“ Животните не задават въпроси. Те са задължени да знаят всичко за своя живот, в противен случай не могат да оцелеят. Ние усещаме заплахата и имаме възможност да се поддържаме на повърхността само за сметка на правилните взаимоотношения помежду ни.

И за разлика от животните, ни е дадена възможността за избор. Днес сме достигнали такова развитие, където трябва да построим общество, което ще изпълни това от което ни е лишила природата. Тогава ще напълним своето желание за наслаждение, което се явява същността на нашата природа. В нас друго няма.

Въпрос: А защо да не отида на психолог?

Отговор: Ако твоят психолог знае какво е това интегрално образование и може да ти помогне да изградиш правилни взаимоотношения с обкръжаващата действителност, то разбира се отиди. Сега действително ни е необходимо за създадем такава професия, която да се нарича „интегрален психолог“.

Въпрос: И този човек срещу мен ще ми помогне да разбера себе си? Отговор: Психолога не може да работи с теб сам, очи в очи. Интегралното образование изисква работа в група. Твоят психолог трябва да ти дава упражнения за работа вътре в твоето обкръжение, под чието влияние в теб ще се проявят изменения, благодарение на които ти ще се научиш правилно да взаимодействаш с целия свят.

[152397]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Всеки от нас има свой начин на мислене, свой поглед за живота. Има теоретици, има и практици сред нас. Толкова сме различни, че на практика не сме способни да водим диалог „на една честота“. Как да постигнем взаимно разбиране?

Отговор: Не е нужно всички да са „под една черта“. Именно благодарение на това, че всички сме различни и сме способни да се допълваме един друг, можем накрая да станем единно цяло. Това следва от казаното в Тора: „Вървете и спечелете един от друг“.

Правилната връзка между всички части на обществото се явява залог за неговия разцвет. Представете си обкръжение, в което всеки получава и отдава това, което му се полага. Означава, че имаме здрав организъм, който сам поддържа своя живот.

Въпрос: Как да разбера какво изисква от мен обкръжението? Нали това не винаги е очевидно?

Отговор: Зависи от правилната взаимовръзка. Всеки от нас трябва вътрешно да чувства и да разбира какво иска от него обкръжението. Подобно на това, както майката чувства децата си.

Става дума за законите на балансираното интегрално общество. Да речем, има малко градче, отделено от целия свят, където всеки дава на другия толкова, колкото е по силите му да даде и получава от другите толкова, колкото му трябва. В това няма нищо възвишено, а именно тази норма на живот, към която през цялото време ни подтиква природата.

Въпрос: А ако не искам да съм част от това общество?

Отговор: А кой си ти без него? Ти си негов продукт, негово следствие. Целият си жизнен път си преминал вътре в това обкръжение, което те е отгледало. Отначало в майчината люлка, после в детската градина, в училището и т.н.

По степента на израстване си попивал свойства от различните обкръжения. Например, в детската градина неволно си повтарял моделите на поведение на своите родители. После, когато си тръгнал на училище, ценностният ти багаж е натежал видимо.

С други думи, всеки път сякаш правиш обновяване, upgrade на това обкръжение, което се нарича „дом“. И така се развиваш, опознавайки все по-усъвършенствани общества, и всички те се обединяват за теб в разбирането на това човешко общество, в което живееш. А какво става извън този социум, не виждаш. Още

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Нужно е да разберем, че ние се намираме не в хаотичен безпорядъчен свят, а в изпълнение на строго определена програма, и нас по възможно най-добър, оптимален начин ни водят към целта. Така Природата разговаря с нас, така че да разберем нейния замисъл, да усетим появяващите се  пречки, като нужни и желателни, водещи до баланс с нея. Така за нас се изгражда място, където ние ще бъдем безкрайно щастливи.

[151325]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Клипове - Няма коментари→

Въпрос: Астрологията се опитва само да предскаже очакващата ни съдбата. Но главното е да променим съдбата си, а не само да разберем каква ще бъде тя. Има ли такава възможност?

Отговор: Искате от своя страна да повлияете на своите звезди на късмета и да ги обърнете? Да, възможно е. Тъй като това е интегрална система, в която всичко е взаимосвързано, и разбира се, ние можем да влияем на своите звезди.

Защото човекът е най-мощната сила в природата, която е способна да проникне във всяка нейна част, разпростирайки се във всички направления, изучавайки, познавайки, свързвайки ги едното с другото, изяснявайки всички закономерности. По такъв начин ние сме способни да си представим характера на връзките и да разберем как да се включим в тях и да им повлияем.

На това е способен само човекът и никой друг. Във всички времена хората са се опитвали да въздействат на съдбата си с помощта на религията, всякакви мистики, астрологии и гадания, а също и с науката кабала. Свободни сме да изберем посредством какво да изменим съдбата си. Реално, всичките три направления са способни да й повлияят.

Въпрос: Как можем да повлияем на съдбата си с помощта на астрологията? Можем ли да въздействаме на звездите? Още

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Според моето разбиране, изразът „хармония с природата“ е в противоречие с постиженията на прогреса като например Интернет, пералната машина и домашните електроуреди. Възможно ли е такива предмети и неща да бъдат свързани с природата?

Отговор: Разбира се! Ползвайте всички блага, не е в това работата. Защото, независимо от тях, хората, които живеят в развитите страни, където нямат нужда от нищо, е по-вероятно да страдат от депресия. Така че, работата не е в електроуредите и не е в комфорта, с който се заобикаляме, а в липсата на вътрешен комфорт.

Днес човечеството може да се изхрани изобилно. Изхвърляме много храна и не можем да я разпределим, защото нямаме правилната връзка помежду ни. Тук е проблемът! Някъде там има гладни хора, но нас не ни интересува за тях! Очевидно хуманитарната помощ се предоставя само за показност, но всъщност всичко се изхвърля и разпилява.

Въпрос: С други думи, единството с природата не е отказ от комфорта?

Отговор: Не! Единение с природата не означава да се върнем назад към гората, към джунглата. Седем милиарда човека не могат да се върнат към джунглата. Ставаме по-близки с природата като я разбираме! Става въпрос не за природата, която виждаме наоколо, а за вътрешните сили и формули, по които тя работи. Ние трябва да ги постигнем вътрешно, в нашите усещания, да разберем какво се случва и какви сили ни заобикалят.

Тези сили са скрити от нас. Ние не разбираме какво ни управлява. За какво ще мисля след минута? Какво ще се случи утре? Защо вчера се случи точно това? Не виждам на какво указвам влияние и какво ми влияе, защото ми липсва контакт със схемата, в която съществувам. Още

Filed under: Възпитание на децата, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Има ли връзка между звездите и личната съдба на човека?

Отговор: Има такава връзка. Но не звездите оказват влияние на човека, животните и растенията, а съгласно промяната в положението на звездите, можем да разберем какви съответстващи изменения се случват на растително и животинско ниво.

Това не означава, че едното влияе на другото. Но по забелязаните от нас изменения, възникнали на небето, на неживо ниво, ние решаваме, че и в нас трябва да станат изменения.

А причината за тези промени не е в самите звезди, не е на неживото ниво – тя може да остане изцяло скрита от нас. Но тя оказва влияние и на звездите, и на растенията, и на човека. Не виждаме истинската причина и затова нямаме друг избор, освен да свържем своята съдба към звездите.

По този начин човечеството се е учило през цялата си история от своя опит забелязвайки, че определени растения се влияят от луната, други от слънцето. Едните се разтварят през деня, други през нощта. Оттук се е родила астрологията.

Астрологията е основана на натрупания опит от човека, който в продължение на хиляди години е наблюдавал природните явления в небето и на земята, отбелязвайки как едното зависи от другото, как са свързани. Така са били построени цели таблици, пирамидите в Америка и Египет. Но всичко това показва само взаимовръзката на всички сили в природата, открита от човека.

Дори и хората, живели преди хиляди години са разкрили, че нашия свят е глобален, че в него всичко е свързано едно с друго: характера на човека, растенията около него, животните, природата, времето. Всичко е свързано в едно цяло и във всеки детайл има признаци на всички останали детайли – до такава степен тази система е интегрална.

Въпрос: Как се е получило така, че в древните култури вече е била известна тази връзка, но оттогава тя повече не е развивана, дори е била изгубена? Така оставаме с впечатлението, че древните хора са били по-добре развити от нас?

Отговор: Древните хора са били по-добре развити и по-близо до природата от нас. Те не са се страхували от природата, а са живели вътре в нея и затова са я разбирали и чувствали. Отнасяли са към нея всичко, което се случва с тях, свързвали са с нея целия си живот: живота на семейството и децата си, характера на човека, всичко, което се случва в семейството и общината, времето, поведението на животните, състоянието на полетата, даващи реколта.

За тях всичко това е бил един свят и от тази гледна точка те са били по-напреднали от съвременния човек. За сметка на развитието на технологиите ние сме се откъснали от природата и затова сме престанали да я почитаме и да я чувстваме като свой дом. Но скоро ще трябва да се върнем към това.

От 489-та беседа за новия живот, 01.01.2015

[151836]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Вярно ли е, че човек е подложен повече на отрицателно влияние, отколкото на положително? Колко по-лесно е да се поддаваме на паника и вълнения, отколкото да сме спокойни?

Отговор: Просто не сме научени да противостоим на паниката, понеже винаги ни води злото начало – неговата жажда за власт, за слава, за завист и т.н.

Ако обърнем тези свойства в положителната посока, то те ще ни влияят в същата степен, както и отрицателните и дори повече.

Във всяка ситуация правим някаква равносметка. Помня, когато синът ми беше студент, се предостави възможност да пътешества в Европа. И аз му разреших. Нямаше го вкъщи два месеца. Вълнувах се, разбира се. Това беше преди повече от 20 години, когато още нямаше мобилна връзка.

По-късно се отправи към Далечния Изток, в много опасни места, в Южна Америка. Как можех да не му позволя това? Поставих се на негово място. Как по друг начин, на 17-18 години ще може да опознае живота? Бях длъжен да разреша, въпреки че, разбира се, се безпокоях. Още…

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Да си представим, че при нас в студиото има 10 човека от най-различни слоеве на обществото: мъже и жени, които искат да се справят със своите тревоги и вълнения. Как може да им се помогне да намерят точката на равновесие: да не бъдат безчувствени като камък, но и да не раздуват до крайност всякакви дреболии?

Отговор: Важно е всеки един човек да се разглежда като малка индивидуална система, намираща се в равновесие с общата система, в която индивида съществува.

Очевидно всеки от 10-те члена на групата усеща необходимостта да промени своя живот. Преди всичко, на тази група хора и е необходимо да си представи своето прекрасно бъдеще. Да поиграе на подреден, спокоен живот, в който всички наоколо излъчват надежда, увереност, топлина. Ако всеки се намира под въздействието на своето малко обкръжение, то съответно всички ще започнат да се отнасят по друг начин към живота.

Въпрос: Как да се впечатля от обкръжението?

Отговор: В него трябва да се чувствам малък сред големи, подобно на това както детето се чувства до родителите си. Преди всичко е нужно да уважавам това обкръжение, да го считам важно и велико, да се уча от него. Това е първото.

Второ, трябва да чувствам себе си по отношение на тези хора голям, даващ. И започвам да играя на това, че съм спокоен и уверен човек. Даже ако в живота далеч не съм такъв, все едно, включвам се в играта: „Хора, всичко е наред. Хайде да погледнем ситуацията от друга страна.“

При това не трябва да наричаме такова поведение несериозно – ние просто неутрализираме своите с нищо неоправдани реакции на външните фактори, които някой умишлено раздува, желаейки да ни продаде нещо или само да привлече вниманието ни. Ако всички присъстващи тук спазват правилата на играта, всеки внезапно ще почувства, че където и да се намира, хората са привлечени от него като с магнит, защото той излъчва увереност в утрешния ден.

От 87-та беседа за новия живот 21.12.2012

[151554]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: От Твореца се интересуват само две групи хора: или религиозни, или големи учени, изследващи природата, такива като Айнщайн, които се опитват да разберат, съществува ли висша сила и как може да бъде открита. За всички останали хора, Творецът е абсолютно безинтересен. Как влияе Той върху ежедневния живот на обикновения човек?

Отговор: Този въпрос няма никакво отношение към това, религиозен ли е човек или не. Той живее, преминава през различни етапи на развитие заедно с всички останали хора. Ако разбере законите, по които се развива самият той и човечеството като цяло, то ще може да построи живота си по-успешно.

Като знае какво го очаква утре и в следващия ден, накъде се движи всичко, той ще успее по-добре да се ориентира. Да предположим, искаш да знаеш каква професия да дадеш на сина си, който завършва училище. Ако знаеш – всичко ще ти е ясно: как да се учи, какво да изучава и какво да му купиш. Всичко ще ти е известно предварително, защото ще знаеш общата програма, според която се развиваш и ще се включиш в нейното течение.

Затова всеки човек се нуждае от разкриване на Твореца. Днес преминаваме през толкова много неуспехи, защото действаме като слепи. Цялото човечество, с всичките му висши технологии, страдания, през които преминава и горчив опит, се държи като слепец, защото не знае програмата на природата.

Никой не иска от нас поклонение пред Висшата сила, както е в религията – ние трябва да я опознаем, за да облекчим живота си и да подготвим още по-добър живот за децата си. В противен случай животът от поколение на поколение ще става все по-лош и по-лош.

Няма никакво съмнение, че децата ни ще живеят по-лошо от нас. Преди петдесет–шестдесет години мислехме, че животът ще става все по-добър, че човечеството ще направи нови открития и ще достигне нови успехи, че няма да има повече войни и светът ще стане прекрасен. И изведнъж виждаме, че всичко става на обратно.

Познаването на Твореца е познаване на природата, на нейната обща програма. Това ни открива очите и ни позволява да видим в какъв свят в действителност съществуваме, кой ни управлява, в каква мрежа от сили се намираме. И всичко това ни помага да станем успешни – именно това, от което днес човечеството, се нуждае и поради което все страда и страда.

От 485-та беседа за новия живот, 28.12.2014

[151007]

Filed under: Възпитание на децата, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Царственната йерархия

Въпрос: „Традиционният“ разрив между народа и властта напоследък се превръща в бездънна пропаст. Политическите лидери стават много внимателни към нас през предизборния период, но веднага след изборите ние сякаш изчезваме от тяхното полезрение.

Още по-странно става, ако отчетем, че съвременните технологии позволяват да се подържа пряка двустранна връзка между народа и всеки един от неговите „слуги”, а анкети в обществото се провеждат едва ли не ежедневно. Независимо от този „комуникационен пакет”, ние чувстваме, че власт-имащите „акустират” все по-далече от нас.

Не е тайна, че коридорите на властта и началниците на кабинетите сменят хората и издигат стена, отделяща ги от народа, дори ако по-рано те действително са поддържали връзка със своята аудитория. В какво състояние според вас се намира днес системата от взаимовръзки между народа и неговите избраници?

Отговор: Тази връзка е толкова нестабилна, че трудно се подава на определение.

За правилната работа на избирателния механизъм и народът, и неговите лидери трябва да бъдат добре обучени, за да разбират своите задачи, нужди и средствата за тяхното реализиране. Доколко лидерът е готов да оглави народа?

До каква степен народът или по-голямата му част разбират ролята на лидера и са готови да го следват? Защо народът е разделен на групи, всяка една от които предпочита своя лидер? Такова ли трябва да бъде състоянието на човешкото общество от гледна точка на природата и развитието?

Ние виждаме, че животните имат „цар” – предводител на стадото, на когото се подчиняват всички и всичко. Така е било и в първобитните племена. До днес съществуват племена, кланове, управлявани от шейхове, от вождове, старейшини и т.н.

Тази йерархия с главнокомандващ е действала във всички народи, във всички времена. По-късно се появили царете и кралете, които също са били „истина от последна инстанция”. Тя е могла да се харесва или да не се харесва, но е била неизменна и е изхождала от „представителя на бог на земята”.

С други думи, съществува определен стандарт, определена даденост, по отношение на която всичко се „нарежда”. Това разрешава много проблеми в управлението: този, който не се „вписва в рамките”, на него просто му вземат главата…

А от друга страна, ролята на „цар” може да се изпълнява от мъдрец или от съвет на мъдреците – например от Синедрион. Те разбират случващите се в света събития, познават нисшата и висшата материя, запознати са със силите в природата и чрез тях Висшата сила ни предава посланието си.

Крах на едновластието

По такъв начин, на народа, на обществото, така или иначе му е нужна „глава”, която е свързана с Висшата сила и, на която никой не може да противоречи.

Но проблемът е в това, че от поколение на поколение човешкият егоизъм расте и „царственната” конструкция започва да се подкопава. Множат се религиите и вярванията, откриват се нови насоки, обострят се раздорите между различните подходи и течения. Религиозни конфликти и войни е имало и в християнството, и в исляма, и в еврейството.

В следствие на това, предаността към царствените особи съществено е намаляла. Човекът е престанал да вярва, че в нашия свят има представител на Висшата сила.

В такива ситуации се появяват най-различни мнения и публиката се разделя на франкции, начело на които застават различни лидери. Отново започват раздори, сеещи разцепление и разбиващи дори семействата: бащата казва едно, майката друго, а децата гледат разтреперени този идеологически пожар в дома им.

Продажба на власт

Какво да се прави? Ако става дума за интелигентни, за умни хора, хора, проникнати от идеали, с определена философия, с определени възгледи за живота, с парадигма, основана на определен фундамент, то тогава е ясно.

Но ако става дума за масите, то те съдят за живота по цените на жилищата и стоките за потребление. Нищо друго не ги интересува – единствено състоянието на джоба им в края на месеца. Ако там остава по нещо – то правителството е добро, а ако нищо не остава и балансът е на минус, то правителството е лошо.

С други думи, ние не обучаваме народ. Нещо повече, лидерите нямат интерес от това. Нито в училищата, нито в университетите, нито на курсовете, нито в армията – места, през които преминават много хора – никъде няма „социално образование”.

Биха могли да се провеждат занятия за безработни и за работници, тази инициатива би могла да бъде прокарана чрез законодателството, още повече, че съществуват всички необходими средства за комуникация за всеобщо обезпечаване.

Но властта няма интерес от това и в крайна сметка народите по цял свят спонтанно избират тези, които по-добре се продават, които по-силно викат, които по-широко се усмихват и т.н. По същество, изборите се превръщат в цирк или в „пазар за невести”. А в действителност всичко зависи от парите, вложени в предизборната агитация.

Да кажем, ако аз имам милиард долара, със сигурност мога да стана премиер-министър. Купувам вестниците, телевизията, сайтове, поръчвам филми и видео клипове за себе си и т.н. Навсякъде се перча, лъчезарен, решителен. Известни политици, учени и обществени деятели говорят с уважение за мен.

Изхитряване на властта

По такъв начин няма отношения между кандидата и избирателите, а има отношения между избирателите и средствата за масова информация. Кандидатът може да се занимава със собствените си проблеми – СМИ сами ще свършат цялата работа. Интернет в дадения контекст само изглежда като свободна площадка – в действителност той е същото това средство за пропаганда. Само да има пари.

И излиза, че обществото по никакъв начин не е свързано с властта, тъй като между тях лежат средствата за масова информация. И в крайна сметка става дума не за идеология, не за човека, който ще управлява страната и народа, а единствено за продажба на изборни инструменти. Те струват много скъпо, но от тях зависи всичко.

И затова с всеки изминат изборен период лидерите стават все по-невзрачни – чак до такива недостатъци, че е невъзможно да си представим как даден човек може да ръководи цяла една държава.

Не е изненадващо, че политиците все по-често попадат в затвора – тъй като им се налага по незаконен път да връщат средствата, които са заплатенени за тях. Освен това, всеки един от тях има интимни слаби места, които позволяват да бъде шантажиран.

В крайна сметка виждаме: няма цар – няма и управление. Който и да седне на високата позиция, той ще изглежда съмнително. Дори ако на власт дойде силен човек, няма да му позволят да управлява страната. Тук се намесва парламента със своите фракции и лагери. С една дума, проблемите на народа ярко и концентрирано се проявяват във властта.

От 474 беседа за новия живот, 16.12.2014

[151071]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Израел днес, Криза, глобализация - Няма коментари→