Ученикът сам трябва да търси как да се прилепи към учителя. И разбира се, не става дума за преклонение и почитане на личността, а за приемане на неговото мнение. Това е напълно различно и се отнася към духовното.

Но тук има опасност – ще ти се струва, че слушаш учителя, а в същото време, слушаш своето его. Затова, трябва да почувстваш в себе си – къде е твоето мнение и къде е мнението на учителя, как ги поставяш едно срещу друго и преценяш едното спрямо другото.

И точно тогава изясняваш, с какво си съгласен, и с какво – не. И там, където ти е ясно, че изобщо не можеш да се съгласиш с неговото мнение, с радост вземаш това свое несъгласие и започваш да го реализираш в живота си. Именно това се нарича – да приемеш мнението на учителя.

Но ако срещу това не е било твоето собствено мнение, което ти се е наложило да потиснеш, то това не се нарича решение. Трябва да ти е ясно, с какво не си съгласен и какво по-различно би направил!

Ако няма два варианта, когато би искал да направиш нещата по единия начин, а си принуден да направиш обратното – това не е вяра над знанието. Само ако знаеш точно, как учителят би искал да постъпиш, а самият ти желаеш да направиш обратното – тогава вече имаш възможност да отидеш над своя разум. 

Защото, за да постигнеш подобието на свойствата, трябва да знаеш какво означава тяхната противоположност. Само тогава ще можеш точно да разбереш, какво трябва да бъде подобието. Защото подобието е винаги обратно на моята форма – срещу моето мнение е. А аз, един вид държа на своето мнение и над него, срещу него, противостоя сам на себе си и изграждам в себе си нов, по-висок разум.

Не можем нищо да направим – такъв е законът на природата. Висшият се намира на своята позиция, а нисшият – на своята, и за да се издигнеш на висшето стъпало, ти си длъжен да приемеш вярата над знанието, мнението на висшия. И разбира се, струва ти се, че той се държи някак странно и не разбира всичко. Но дали това е важно за твоето духовно напредване – доколко разбираш неговите действия?

Нямаш никакъв друг шанс да се издигнеш на следващото стъпало, освен с помощта на учителя, на висшия, който Творецът е поставил срещу теб. Тук не са възможни никакви компромиси или обиколни пътища.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 25.05.2011

[43942]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Ако получаваме духовно постижение поради това, че от общото възприятие за този свят преминаваме към все по-вътрешното и детайлното, то защо се казва, че този свят е въображаем? Получава се, че ние просто увеличаваме разделителната способност (Zoom)?

Отговор: Но  детайлите, които постигаме, качествено се отличават от нашето предишно възприятие. Тъй като разкриваме елементи на отдаването, силата скрита вътре в нашия материал. Ние не разделяме съществуващия материал на по-малки части – молекули, атоми, милиардите връзки, които ги съединяват. Ние постигаме силата, действаща вътре в този материал – силата на отдаването.

Движим се от общото към частното, но разликата между тях не е в самото количество на детайлите, а и в тяхното качество.

На нас все още ни е дадено това временно особено усещане за съществуване – ние се намираме в “безсъзнание“. А когато започнем да разкриваме духовното, то постигаме своите корени, които са основани изцяло  на отдаване.

Нашият свят, действащ на основата на егоизма и получаването е въображаем, защото само по себе си, получаване изобщо не съществува. То е създадено само за да можем от него, от тази свойствена ни илюзия, да започнем строежа на истинската реалност, способна действително да съществува. Само заради това и живеем в реалността на този свят, ако можем да наречем това живот.

Т.е. нашия свят е наистина въображаем и съществува само като наша халюцинация от загубата на съзнание. И в  мигът, в който дойдем в съзнание, ще разберем каква е тази сила на въображението, рисуваща ни картината на този свят, и с каква цел го прави. Тя ни дава възможност да се издигнем по всичките 125 духовни стъпала, и да се изкачим дори на най-високото, последно стъпало, съвършено независимо и свободно, тъй като всеки път ние започваме с илюзия.

Всяко стъпало започва с осъзнаване  недостатъка на осъзнаване на самото стъпало – с осъзнаване на злото. И тогава ние го поправяме и постигаме свойството отдаване – самото стъпало. Ние действаме абсолютно независимо, защото още не се намираме в духовното и то с нищо не ни задължава . И затова можем да започнем с пълно откъсване от него, от неосъзнато състояние. И така,  по свой свободен избор, ние  можем да се издигаме от стъпало на стъпало.

От урока по статия на Рабаш, 29.04.2011

[41766]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Колкото и да се опитвам да се издигна над разума си, къде е гаранцията, че всичко което направя, в крайна сметка няма да се окаже вътре в  знанието? Как мога да проверя, че съм се издигнал над  него и какво ще ми помогне да се издигна?

Отговор: Разумът винаги се стреми към знание и получаване, а над разума са вярата и отдаването. И сега аз трябва да си изясня дали отивам към отдаване, защото разумът ме задължава или заради вярата?

Ако се намирам само в една от двете точки, в зависимост от състоянието си, то аз безусловно ще действам вътрешно или по-ниско от разума си, т.е. ще работя за своя егоизъм. Винаги са необходими, едновременно, две точки.

Представи си, че ненавиждаш учителя си, целият кипиш срещу него, мислейки че той не е прав и същевременно градиш с него отношения на любов, отдаване, тотална отмяна на самия себе си и се прилепяш към него. Именно между тези две точки, се развива твоето ново желание – благодарение на тяхното различие, ти се задържаш в едното, в противоположност на другото.

А иначе, каква полза от Фараона, ако ти не изградиш над него своята любов – над цялата тази ненавист и увереност в собствената правота, въпреки всичките си знания, мнения и разума си, да приемеш мнението на учителя?

Но ако загубиш една от тези две точки, то вече няма да се издигнеш. Обикновено, в такъв случай се спускаш под знанието.

От урока по статията от книгата “Шамати”, 13.04.2011

40632

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: В продължение на цялата история кабалистите са предавали науката кабала от едно поколение на друго. Но от друга страна, те са създали особено скриване на тази наука, за да бъдат сигурни, че тя няма да се разпространи по целия свят. Защо?

Отговор: Кабалистите разкриват своите постижения в скриване. Затова е написано: „Разкриване на една мяра, скриване на две.” Говори се за разкриване на необходимото желание в човек, в което той ще почувства висшия свят.

Нашата природа е желание и само в присъствието на това желание ние усещаме света. Колкото е по-голямо желанието, толкова повече то усеща. Всички обекти в нашия свят се различават един от друг само по големина на желанието. Желанието на стъпало 1 е неживо, на стъпало 2 – растително, 3 – животинско и 4 – човешко. Ако желанието възнамерява да наслади себе си, тогава то се намира в нашия свят. Ако възнамерява да даде наслаждение на някой друг, тогава то се намира във висшия свят.

Известно е, че наслаждението може да бъде усетено в степента, в която човек има желание за него. Казано иначе, светлината може да бъде получена само когато има съсъд.

Скриване на две означава, че учителят кабалист трябва да създаде скриване в ученика – желанието за една мяра, необходимостта за разкриване и скриването на още една мяра, така че това желание за разкриване да бъде заради отдаване. В този случай ученикът ще се удостои с разкриване вътре в това поправено желание.

От урок по книгата „Зоар”, 09.05.2011

[42590]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Как можем ние, вашите ученици, да се включим във вашия разум?

Отговор: Какво означава „с мен”? Вие сте с мен, ако анулирате себе си, снижите своето желание пред моето. Ако идвате на уроци, това не означава обезателно, че сте с мен. Това все още не е ученето в истинския му смисъл.

В крайна сметка, обединението трябва да бъде вътрешно; не става дума за думите, които чувате. Ние се обединяваме чрез желания, цели и общи действия. Този, който извиква свойството отдаване в действие, е този, който го изучва. В случая ти наистина учиш мъдрост. Вие няма да можете да получите мъдростта, светлината Хохма (мъдрост) от мен, ако не активирате светлината Хасадим (милост) като съсъд. А Хасадим е себеанулиране и обединение, когато сте готови за това.

Вие освобождавате място за всяка душа в своето сърце и тогава всички души запълват този обем. Цялата реалност се връща към вас. Но тя се връща точно чрез вашето анулиране.

От урок по статията „Създаващият разум”, 28.04.2011

[41697]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Вчера един приятел ми изпрати откъс, от който аз много се впечатлих. В него се казваше следното, че човек, след като неговия Рав е напуснал този свят, изведнъж е разбрал, колко му е било леко докато е бил жив и това е било най-доброто време за неговия пробив в духовния свят, – но той не го е използвал…

А сега, когато Рав си е тръгнал от този свят, човекът вижда, че му е станало още по-тежко и практически невъзможно да достигне духовното…

Отговор: Вярно, така е. Всъщност така се случва. Ние виждаме от примера на кабалистическите групи, че ако Рав напуска този свят, то с него изчезва силата на групата, поддържаща учениците. Така се е случило с групата на Ари, Баал а-Сулам и много други.

След заминаването на Рав, неговите ученици преминават през други трудни състояния. Висшата сила вече не властва над тях, Учителят с нещо се е отделил от тях. И макар едното да няма връзка с другото – духовната връзка, не се определя от физическата близост, но за учениците, които още не са достигнали духовното, те са взаимосвързани.

Самият Учител, не ги е напуснал, той се намира в тях, но те не могат да го използват както по-рано, доколкото са биле свързани с неговото външно облекло, с тялото на парцуфа, с физическото му присъствие. И ако физическото присъствие отсъства, – Учителят сякаш не съществува. И тогава те отслабват.

Ако те разбираха и се стараеха да задържат усещането, че той присъства сред тях много повече, отколкото преди, тъй като сега се намира на много по-високо стъпало и може още повече да им помогне… Но съответствено на това стъпало те са длъжни още повече да укрепят връзките си с него и помежду си. Ако те бяха задържали усещанията си, че той присъства в тях повече от когато и да било, – те биха напреднали. Но това е много трудно… Нищо не можеш да направиш. Така се израства.

От урока по книга Зоар, 13.05.2011

[42947]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик - No Comments→

Баал аСулам, Писмо 10: „Ако ученик е в изгнание, неговият учител също е в изгнание с него.” Но как може егоистичните претенции да затрупат ученика в ученето и работата му толкова много, че той да излезе от духовния път, въпреки връзката му с автентичния кабалистичен учител?

Всичко е поради факта, че през паденията ученикът мисли, че неговият Учител също е в падение. И това е истина, тъй като той може да получи помощ от Учителя само в степента, до която оценява величието на своя учител.

Ето защо, неговият учител сега е нисш и слаб, според това как ученика го вижда и това означава, че Учителят пада заедно с ученика си. Началото на Египетското изгнание започва с това „нов крал се издигна над Египет, който не познаваше Йосиф” – нова сила в съзнанието на всеки, който пада от предишната си степен (и така стана и с неговия учител).

Следователно, той „не познава Йосиф (праведния човек)” и си го представя подобен на себе си. И това е начало на робството, тъй като в противен случай праведният човек би ги предпазил от робство и изгнание.

Този откъс не разказва историческо събитие, а по-скоро за човек, който преживява своята „духовна история” точно сега. От момента, в който започва да търси смисъла на живота, той е воден до място, в което може да напредва духовно и да разбере целта на живота, да разкрие неговата тайна, което означава, че намира кабалистична група и учител.

И тогава, всичко зависи от това, доколко той оценя какво е получил: групата, Кабалистични текстове и учителя. И неговото „Египетско робство”, изгнание, разширяване на егото му, започва с неговото игнориране на учителя.

Преди всичко, учителят му показва пътя. В противен случай, човек от този свят никога не би постигнал истината, която е скрита от нас: няма шанс да я намери сам. Всички души са подредени според веригата: АХАП на висшия се спуска в ГЕ на нисшия и само придържайки се към предишния, можем да напредваме.

Следователно, Египетското изгнание започва, когато игнорираме учителя, което е естествено развитие и което той трябва да премине. Първо, изобщо не чувства какво се случва и че променя посоката, излизайки от пътя. Той мисли, че всичко е напълно наред: той напредва, разбира и чувства повече, и може да взима свои собствени решения и преценки, знаейки какви стъпки прави.

С други думи, има мнение за всичко, въз основа на „здрав разум” и „логика”, докато той забравя, че всичко е добро само по отношение на неговия собствен егоизъм, а не по отношение на „учителя, книгите и групата”, където човек винаги трябва да напредва чрез „вяра над разума”.

Казано е, че той повече не усеща Йосиф (праведника в човека), в смисъл, че човек вече не отразява своята точка в сърцето, която преди това го е свързвала с напредъка, духовния път и отдаване до определена степен. И той напълно премахва връзките си с духовния напредък, тъй като няма учител на когото да се опре, изчезнал е този, който го е водил по пътя.

Човек мисли, че продължава да се развива, докато това развитие само го бута по-дълбоко в робството, което той тепърва ще разкрива. Няма какво да се направи, това е необходимо състояние, през което човек трябва да премине.

От урок по Писмо 10 от Баал аСулам, 20.04.2011

[41106]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Как имате сили и търпение да отговаряте на едни и същи въпроси, които Ви задават?

Отговор: Преди всичко, голямата любов към човека, който искрено пита, желаейки да напредва. Той не разбира и пита отново, и отново не разбира – и пак задава въпрос.

На останалите им се струва, че чуват един и същи въпрос. Но това съвсем не е така! Всеки от вас може да попита за едно и също, но вие пробуждате в мен напълно различни желания, недостиг на напълване.

Ако съм сам, нямам какво да кажа. Задължително ми е необходима аудитория и идващите от хората въпроси. Аз идвам на лекция, усещам публиката и в този момент знам какво да кажа.

Понякога излизам на сцената, пред мен има хиляди хора и до последната минута се намирам в нещо като затъмнение, без да знам какво да кажа. Мога преди това да разлиствам книги, да планирам лекции, но никога не мога предварително да кажа за какво ще започна да говоря.

Изведнъж се появява контакт с публиката – и край, уловил съм тяхната потребност, желание – работя над това желание.

Затова, когато хиляди хора ми задават един и същи въпрос, при всеки той е продиктуван от различно желание. Възприемайки желанието на един, на втори, на трети чувствам, че то изхожда от друга точка и това не ме дразни, защото всеки път при мен идва сякаш нов въпрос.

От урока по статията „Предисловие към Птиха”, 25.03.2011

[39422]

Filed under: Въпрос-отговор, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Не ви ли пречат мислите и желанията на другите хора, когато спите? Или ще задам въпроса по друг начин. Какво мислят и към какво се стремят Вашите ученици, ако по различни причини те не спят в краткото време, в което вие отпочивате? Въпросът е за вътрешната връзка на Рав с учениците, желанията на останалия свят са дребна работа.

Отговор: Аз спя в зависимост от обема на работата. Сънят не прекъсва връзката с никой от намиращите се във висшия и в нашия свят!

Въпрос: Как да не се превърнеш в „солен стълб”, ако чувстваш във всичко „вкус на пепел” и си спомняш през цялото време „пълна тава с месо”?

Отговор: Чрез силата, получена от обкръжението! В самият теб, в егоизма си, ти няма да намериш сила, за да излезеш от него!

Въпрос от английския блог: Какво казва кабала за индивидуалното възприятие на действителността? Какво е то? Съгласно източните учения частното възприятие не съществува, а има само единно цяло (съзнание), което постига действителността чрез останалите. Това още по-големи пречки в духовната работа ли са, отколкото егоистичните действия?

Отговор: Срамът трябва да бъде само поради недостатъчно усилия в дадения момент.

Въпрос: Трябва ли децата да се занимават с танци по двойки с противоположния пол?

Отговор: Не.

[39478]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Духовна работа, Учител и ученик - No Comments→

Ние винаги изпитваме крайни трудности, когато учим нещо, свързано с парцуф Адам аРишон („първият човек”), който се състои от две части – мъжка и женска, Адам и Ева (Захар и Нуква). Това може да бъде най-лесното, но тъй като нашите структури са различни (той има духовна структура, а ние имаме материална), в нашия случай 1+1=2, а в неговия 1+1=3 (както е написано „Мъж и жена, и Творецът, Шхина между тях”). Ние не можем да разберем това.

На нас не ни трябват всички тези безкрайни детайли, описани в „Талмуд Есер Сфирот”; изучаваме ги само за да привлечем променящата светлина. И в цялото съдържание, което обсъждаме, е нашето намерение, очакването, че светлината ще дойде. Само за това говорим.

Но трябва да имам в предвид, че се говори за мен, структурата на моята душа, различните духовни стъпала, които тя преминава. Аз все още не ги усещам, но всички те ми се дават поради една причина: да изживея всяко състояние, от началото до края. Не мога да избегна нито едно състояние, описано в книгата.

Всеки един от нас преминава едни и същи състояния по пътя. Затова работата на ученика е да се прилепи към висшия, към учителя. В крайна сметка, висшият вече е преминал през тези състояния и прилепвайки се за него, ти също ще преминеш през тях. Ние привличаме светлината именно като изучаваме какво е написано за душата ни.

От урока по „Учение за десетте Сфирот”, 13.02.2011

[35210]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение, Учител и ученик - No Comments→

Намирайки подходящото обкръжение, човек е готов да се преклони пред него, да приеме всичко, което ще му кажат. В началото вижда величие във всичко – в учителя, в ученето, в другарите. Но след известно време започва да свиква. Предоставят му възможност да се включи в обкръжение и тогава започва спускането надолу: „Всичко е нормално, в своята компания съм – както и преди. Там, където трябва съм”.

И с това, човек слага кръст на себе си и се плъзва надолу. В своята глупост и гордост не разбира, че сега му позволяват да се приближи, за да възвеличи обкръжението в своите очи. За него, то трябва да стане още по-високо, отколкото е било в началото.

Но заради своята природа човек гледа света през материалната призма. Вече познава другарите и те не му се струват толкова велики като преди, когато се е чувствал като скромен гост сред тях. Учебният материал придобива свързаност, а и учителят загубва предишната си висота.

Така расте егоизмът, за да предостави на човека възможност, всеки път отново да извисява обкръжението. Но той не използва тази помощ по предназначение – за подем, а остава долу. И в резултат, вместо да се изкачи – се спуска.

По този начин хората, които заслужават подем и разкриване на Твореца, като не успяват да влязат в обкръжението, започват да се спускат, пренебрегвайки получените средства. Още на следващия ден те не гледат на него, както вчера. Учителят, групата и книгите губят ценността си в техните очи, макар това да се случва с различна скорост.

Затова моята работа е непрестанно да извисявам важността на обкръжението – на учителя, книгите и групата. Трябва през цялото време да се издигам. Не защото някой има нужда от моето признание, а просто по друг начин няма как да постигна величието на Твореца.

Обкръжението не изгражда от себе си нещо особено и затова е много трудно да се ценят другарите. Учителят също не изглежда голям човек. В кабалистичните групи винаги е било трудно да се задържи обкръжението на висота. И все пак нямаме друг изход – трябва да започнем да помагаме на другарите да осъзнаият важността на групата.

Това не означава, че трябва да важничим или изкуствено да парадираме с величието. Тук не можем да се преструваме, защото Творецът е скрит. Колкото човекът е по-високо, толкова по-малко се проявява това – а Творецът е скрит повече от всички. Такъв е духовният закон.

И затова трябва да увеличаваме важността на обкръжението, за да можем чрез него да постигнем важността на Твореца. Ако тази цел не гори в нас изначално, ако не изградим ясно тази схема – от величието на обкръжението към величието на Твореца – тогава нищо няма да постигнем. Напротив, пренебрежението само ще нараства.

Днес, организацията Бней Барух съществува, защото аз съм тук. Утре, мен няма да ме има и ще се случи същото, което стана с групата на Рабаш – разногласия по всички направления. Затова, трябва да възвеличаваме същността на нашето общество, неговата основа – неговото величие, произтичащо от стремежа към величието на Твореца.

Ако през цялото време се стермя да придобия важността и величието, напълвайки главата и сърцето на всеки, ако принадлежа към това, ако съществувам заради него, ако съм привлечен от величието на обществото, защото ме води към величието на Твореца, ако постоянно усещам това, ако то ме движи – тогава, безусловно ще постигнем целта в най-кратки срокове.

От урока по статия на Рабаш, 14.02.2011

[35283]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Разказват, че когато Раби Шимон със своите ученици създавали книгата Зоар, те са стоели в пещера, Раби Шимон е говорел, Раби Аба записвал, синът на Раби Шимон, Раби Елазар го слушал „уста в уста”, а всички останали слушали чрез сърцето си. Какво означават тези различни нива на връзка?

Отговор: Освен външният език на който могат да си общуват кабалистите – „езикът на клоните”, има и вътрешна връзка, която се нарича „ми-пе ле-озен” (от уста в уши) на степента Бина, когато учителят и ученикът са слети в малко състояние, и „ми-пе ле-пе” (от уста в уста) на степента Кетер, в голямо състояние. За такава връзка вече не е нужен език, те се разбират без думи, чрез вътрешно сливане, съединение.

Т.е. ние може да се разбираме един друг:

след дълги разговори,

или с половин дума,

или започваме да се разбираме без думи,

или толкова се сливаме в едно цяло, че даже не е възможно да се каже, че ти ме разбираш, а аз теб, защото ние не сме разделени и не е необходимо нищо да си предаваме един на друг.

Такива нива на духовна връзка съществуват.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 14.02.2011

[35328]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик - No Comments→

Откъде идват думите в нашия свят? Защо някакъв си селянин, живял някога си около Ерусалим, погледнал към Маслинената гора и ѝ дал такова название – на него просто му се сторило, че ѝ отива такова име. Такова желание е възникнало в него от природата, а природата идва свише.

Тоест в думите от нашия свят няма нищо случайно, всички те са достигнали до нас свише. Затова кабалистите могат да ги използват за описване на духовните корени, което се нарича „език на клоните“. И когато вземаме названия от този свят и обясняваме какво се крие зад тях, съгласно техните духовни корени, ние виждаме разликата между световете. Така ние ще узнаем какво стои между нас и духовните светове.

Камък от този свят и камък от духовния свят, дърво от този свят и дърво от духовния свят, мъж, жена, дете, огън, вода – така аз изучавам разликата между двата свята и каква форма трябва да постигна.

Но езика на клоните не е предназначен за обикновения човек – той е за тези, които усещат духовния свят. Само на тях ще им бъде понятно, какво се случва между клоните и корените и те си предават знание един на друг на този език. Когато един кабалист разкрива някаква връзка между корените в духовния свят и иска да предаде това знание на друг, той разказва за него на езика на клоните.

А ние за сега говорим не на езика на клоните, а на разговорен език. Когато усещаш духовното, то слушайки думите на учителя, разказващ ти за духовния свят, ти ще разбереш за какво говори той. Или той ще те учи, като малко дете, което учат на думите.

Представете си, че се намирате с учител в духовния свят и той ви показва някакво явление и ви казва с каква дума да го наречете. И виждайки духовното явление и чувайки неговото название вие ще можеш да ги свържете заедно – да прилепите тази дума от нашия свят към духовния обект. Това се нарича да се учи езика на клоните. Младенец, родил се в духовния свят учи езика на клоните така, като и младенеца от нашия свят се учи да говори на земен език.

А след това ти ще можеш вече да говориш с учителя, ти ще имаш речников запас.

От урока по статията “Същност на науката кабала“, 14.02.2011

[35334]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Ако е невъзможно да се разбере за какво говори кабалиста, докато не навлезеш в духовния свят и не видиш корените, то защо вие се опитвате да ни обясните „разбираемо“?

Отговор: Опитвам се да пробудя във вас желание за духовно постижение и тогава ще разберете за какво съм ви разказвал.

Баал а-Сулам пише в статията „Същност на науката кабала“: И само след като сам постигне висшите корени, той може гледайки на клоните, които чувства в нашия свят, напълно да разбере всички количествени и качествени съотношения между всеки клон и неговия корен във висшия свят.

И само след това той ще има общ език с неговия учител – „езикът на клоните“, с помощта на който мъдрият кабалист ще може да му предаде всички нюанси на своята мъдрост за случващото се във висшите духовни светове…

Но ако ученикът е още недостатъчно умен и не разбира сам този език, т.е. по какъв начин клоните указват на корена, то е съвършено очевидно, че за неговия учител няма никаква възможност да му обясни нито една дума от тази духовна мъдрост, тъй като те нямат абсолютно никакъв  общ език и са като неми.

В кабала „не трябва“ означава „невъзможно“. Само в нашия свят забраняват нещо да се прави, защото при желание може да се направи дори забраненото. Но така може да се постъпва само в „грехопадението“ и по-ниско от него. А в духовния свят, ако не трябва, то означава че е абсолютно невъзможно да бъде направено.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 14.02.2011

[35321]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Баал а-Сулам пише, че преди да започнем да изучаваме кабала, трябва да разберем какво представлява тя. Как може всеки да научи нейния език, ако е толкова сложен?

Отговор: Да разбереш какво е науката кабала, означава да придобиеш екран, за да се издигнеш по-високо от своя егоизъм и да видиш духовните действия. Тогава ще разбереш учителя-кабалист и ще научиш от него какво да правиш по-нататък. Ще разбереш всичко, което ще ти каже и ще можеш да го потвърдиш на практика тук, на място – както правят обикновените ученици в този свят.

Но докато не се родиш в духовното, как може нещо да ти се обясни? Все едно, да разказваш за нашия свят на още неродено бебе, намиращо се в корема на майката.

По същия начин, кабалистите разговарят с нас от другия свят. Ние се намираме в този свят, вътре в неговата сфера – като в мехур, а ни разказват за онова, което се случва зад неговите предели.

Затова, кабалистичните текстове работят за нас само като „чудесно средство” (сгула). Статиите са предназначени за начинаещите, но „Учението за Десетте Сфирот” е написано за този, който вече се е родил в духовното, който вече е „духовно бебе”. На него може да се обясни нещо за висшия свят и благодарение на това ще напредва, ще усвоява новия свят, в който се е родил.

А за теб, който засега се намираш вътре в корема на майката, това е само дразнител, стимул да се родиш по-бързо.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 14.02.2011

[35312]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Как човек може да разбере, че пред него стои истински кабалист?

Отговор: Откъде можеш да знаеш, че пред теб стои истински кабалист? Той не може да ти покаже някаква особена диплома или чудесни действия, които биха ти се сторили духовни – защото, откъде изобщо ще знаеш, какво е духовното?

Затова, можеш да се ръководиш само от своите усещания – допада ли ти това, свързва ли те с корена на душата ти. Аз учих на 5 – 6 места, докато не намерих Рабаш. Напусках ги не, защото намирах нещо по-добро, а просто защото виждах, че повече няма какво да правя там, няма какво повече да науча.

И ставаше така, не защото искаха да ме излъжат, но всеки имаше своя методика, свои представи и заблуждения. А аз търсех, къде мога да изучавам кабала като наука. И когато попаднах при Рабаш, веднага видях, че при него се учи по истински първоизточници: Зоар, Ари, Баал а-Сулам – по най-основните книги по кабала, и се дават дълбоки определения на понятията, в логична форма, без външни религиозни действия или медитации.

Тоест при него имаше строг научен подход, без уклон в една или друга посока, защото тогава, вече бях разбрал, че всичко останало няма отношение към истината. Почувствах, че там, където говорят за някакви действия, свързани с физическото тяло или с фантазии – няма отношение към духовното.

Имах напълно ясното усещане, че тук трябва да има някакъв вход в по-вътрешния свят, който не зависи от тялото или въображението – от всички онези свойства, които имам сега. Усещах, че трябва да бъде разкрит някакъв по-вътрешен пласт в човека и търсех начин да го разкрия.

Когато отидох при Рабаш и започнах да уча, видях, че той говори именно за това.

Баал а-Сулам пише, че искащият да получи духовно знание е задължен да си намери учител – истински мъдрец – кабалист, който му се струва подходящ. Но ако чувства, че се намира на място, което не му подхожда, не трябва да престава да търси, защото времето изтича.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 13.02.2011

[35227]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - No Comments→

Когато напредваме духовно, то през цялото време изпитваме различни въздействия, преминаваме всевъзможни изменения.

Ето защо този процес се нарича „убар” (зародиш), от думата „овер” – преминавам, тъй като ние постоянно преминаваме от едно състояние в друго. И този преход става по такъв начин: Висшият спуска своя АХАП, нисшият се прилепва към него и се издига на по-високо стъпало.

Там той преминава от неговия АХАП към ГЕ – към неговите отдаващи келим, за да се улови за АХАП на висшето, който сега, на това стъпало, се намира в него. И така се изкачваме по духовните стъпала, като през цялото време се залавяме със своята „глава” за „краката” на висшето.

Но при това нисшият трябва да анулира своя разум, за да вземе разум от висшия – толкова, колкото е способен да възприеме. Само така той може духовно да се издигне. Висшият – това са: групата, учителят, авторът на кабалистични книги – всичко това заедно.

Духовният растеж – това е винаги анулиране на своето стъпало и предпочитане стъпалото на висшето, защото то е по-голямо. В какво е по-голямо? Това, засега, ми е все още неизвестно. Със своите сегашни свойства не мога да определя това. Но способността да оценя това стъпало аз съм получил от обкръжението. Защото със своя разум аз не мога да се издигна дори на милиметър! И затова ми е необходимо да го анулирам.

Въпрос: Но ако аз не мога да използвам своя разум, как ще правя изяснявания?

Отговор: С помощта на Висшата светлина. Ако ти нещо изясняваш, използвайки своя разум, то ти си животно, тоест не растеш към своето следващото стъпало. И в това няма нищо унизително – това просто показва от какво се ръководиш в своята работа.

Ако ти анализираш всичко, което става с теб, като използваш главата на висшето – означава, че ти се развиваш от състояние към състояние. И тогава вече се наричаш „човек” – Адам, тъй като се стремиш да станеш подобен ( ивр. адаме) на Твореца.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 31.12.2010

[34111]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Ние се опитваме да приближим кабала до хората и да обясним, че тя е наука, обясняваща нашия живот, помагаща ни да решим проблемите с възпитанието, здравето и всичко останало. Но всичко това е само външно.

Всъщност кабала говори само за духовния свят и спира на ниво Бина де-Малхут де-Малхут на света Асия. Между тази Бина и нашето състояние в този свят – Малхут де-Малхут де-Малхут на света Асия, съществува разрив.

Ние не можем да прекрачим тази пропаст, да намалим разрива или да го запълним с нещо. Винаги, докато не се извисиш по-високо от този разрив, кабала ще ти се струва абстрактна наука, философия, мистика – т.е. нещо нереално. Защото като реално ти възприемаш само онова, което можеш да видиш и вземеш в ръце – а какво може да ти се даде, ако човек не продава червени кончета и „осветена вода”?

Този разрив между нашето сегашно състояние и най-близката Бина се преодолява само с усилена работа вътре в самия материал – егоистичното желание за наслаждение. Аз се опитвам да правя това с помощта на обкръжението, което на този етап е също егоистично. Но аз с всички сили, като малко дете се опитвам да порасна и да се издигна над себе си.

Кабала никога няма да може да се облече непосредствено в материала на нашия свят – винаги ще трябва да подскачаш към нея нагоре! Нищо няма да можеш да направиш с този последен АХА”П (долната част на висшия духовен обект) – ти не притежаваш Галгалта ве-Ейнаим, която би могъл да облечеш върху него.

Така са построени всички светове, цялата духовна стълба: Г”Е на низшия облича АХА”П на висшия и тогава може да получава от него. Няма значение, нека в АХА”П на висшия цари пълна тъмнина, но аз със своето Г”Е съм готов да приема тази тъмнина, да се съглася с нея, за да се хвана за висшия. Аз съм готов да предпочета тази тъмнина пред онази светлина, която имам сега в Г”Е.

Но аз не притежавам Г”Е за този най-последен АХА”П между Бина и Малхут де-Малхут де-Малхут де-Асия! Защото аз се намирам по-ниско от този АХА”П по своя егоизъм – аз няма с какво да облека висшия. Аз нищо не мога да направя и затова кабала за мен засега си остава абстрактно знание.

Духовното завършва в последната Бина, до тази червена линия. АХА”П на висшето за мен е пълна тъмнина. Но ако аз внеса в този промеждутък „групата, книгите, учителя” и започна да работа с тях, то аз получавам възможност да се свържа с тази Бина.

И това дори не значи, че самата тази група трябва да се намира в духовното. Но тези средства (група, книги, учител) притежават такова чудесно свойство (сгула), че ако аз си представям, че те се намират по-високо от мен и искам да се включа в тях, прекланяйки своето его пред тях, то извличам от тях духовната съставляваща. От Г”Е на висшия чрез тях при мен достига светлина.

Аз от своя страна инвестирам желание (егоистично!), а в отговор към мен идва светлина и ние се срещаме с него в онази област, която се нарича „учител, книги, група”. Това е качествено понятие, а не физически хора или книги – онова същото място, където аз разкривам АХА”П на висшия, духовния свят.

Затова аз съм длъжен да си представям, че те са високи, велики и вътре в тях се намира Творецът. Само в такава форма аз мога да си представя АХА”П на висшия – по-високата степен, и да се хвана за нея. Защото у мен няма Г”Е, няма никаква друга възможност.

От урока по статията “Същността на науката кабала”, 26.01.2011

[34131]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Когато човек, в действителност напредва духовно, той вижда, че нищо не зависи от неговия разум. Разумът му е необходим, за да разбере, че няма разум. Всичко, което имаме – са нашите егоистични желания да напълним себе си и разум, който е израстнал заедно с тези желания, за него.

Затова най-бързо напредва този, който отключва разума си и се вслушва в съветите на кабалистите. Защото, докато не придобие способност за правилно мислене, ще минат години.

Представи си, че сега трябва да се придвижа до махсома, ръководейки се от разума си. Това е все едно, ако да кажем, човек, живеещ преди милиони години започне сега да преминава целият процес на еволюцията, която е продължавала през всичките тези години!

Това означава, че вървя по пътя на страданието. Така се движи човек, който не може да отмени разума си. И този процес отнема в него много време, в най-добрия случай – десетки години!

Ако искаш да напредваш оптимално, трябва да отключиш разума си и като малко дете да растеш под ръководството на мъдреците, които са набрали вече опит и са достигнали високи духовни степени. И тогава, използвайки техния разум, ти ще приличаш, поне малко, на току що родило се дете, но дете, родило се в 21 век, а не преди милиони години.

И това е най-колосалната разлика!

От урока по статия от книга “Шамати”, 31.12.2010

[34114]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Трябва да се разбере, че нашите ежедневни учебни занятия – това не е получаване на знания, а развитие. Всеки урок, на който ти си присъствал – днес, вчера, онзи ден – това са етапи от твоето развитие.

Това не е изучаване на някаква статия или части от „Учението за Десетте Сфирот”. Като се изучава този материал, ти изясняваш по какви степени да се развиваш. И затова е много важно след това, през деня да оставате в това, което е учено на урока.

Целият ден трябва да се върти около тези часове, когато се срещаме на урока. Необходимо е да се работи над урока, да се обработва, да се стараете да не загубите, да четете моя блог – да се занимавате с този материал, колкото се може повече. Защото така ние вече се обединяваме с мислите и се оказваме на нашия общ определен етап от развитието. Това е много важно, вече се получава една обща мисъл.

Аз видях, че дори Рабаш е правил това и се е връщал през деня към този материал, който сме изучавали сутринта. И той е говорил за него с тези същите думи, спомняйки си прочетената статия.

Това е хубаво, това означава, че човек преживява това, като го пренася от главата в сърцето.

Всеки ден ние тръгвахме на разходка с Рабаш и ако аз отидех малко по-рано, то го намирах, да седи и да чете или да пише нещо, което се отнасяше до сутрешния урок. И по-късно, когато пътувахме в колата, ние говорехме само за статията, която изучавахме на урока или за частите на ТЕС.

А ако му беше необходимо да тръгнем на прием при лекаря, то той взимаше със себе си страниците със статията или том от ТЕС и ние седяхме там, на опашката, и говорехме за това, учехме. И обикновено това беше този материал, който ние току що изучавахме сутринта.

От урок по „Учението за Десетте Сфирот”, 07.01.2011

[33083]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - No Comments→