Въпрос: Има ли разлика, когато ученикът изучава кабала индивидуално, заедно с учител кабалист, и когато като нас – учи в група?

Отговор: Ние също учим заедно на урока. Естествено, че е различно от индивидуално учене с учител, но аз не мисля, че сега тази наука може да се предаде някому индивидуално.

В наши дни това е възможно само чрез учене в група и чрез интернет в най-широка форма, когато няма значение къде се намира ученикът. Тогава той ще напредва, а предишният индивидуален метод вече няма да работи.

Не трябва да се съжалява за онова, което не е дадено – трябва да се използва всичко, което имаш. Над всеки съществува управление свише и Творецът управлява целия процес. Там, където имаш свобода на избор, реализирай я и толкова.

За мен няма по-близки и по-далечни ученици – самият ученик всеки път установява колко е близо и така напредва. Близък ученик или далечен – това се определя само по това доколко той иска да възприеме моето вътрешно послание и да го усвои, да го реализира.

И то не зависи от това дали човек се намира непосредственно в клас или живее далеч и учи по интернет, дали е мъж или жена. Всичко зависи само от ученика, от това как той използва онова, което се дава на всички.

Освен това е много важно да не забравя, че не може да съществува положение, при което той почита учителя и пренебрегва групата. Защото учителят е най-вътрешната част от групата, посланник, който се намира вътре в нея. И затова няма как човек, пренебрегвайки групата, да почита учителя – нейният вътрешен заряд.

Групата, това е нашето общо място с учителя, мястото на нашата среща. Това не е съществувало в миналото, когато ученикът е работел с учителя лице в лице. И когато ние се срещаме вътре в групата, всеки ученик сам за себе си определя дали ще се съедини с учителя «пе ел-пе» (чрез общ екран) или «ми-пе ле-озен» («от уста в ухо» – както при обучение на обикновена наука).

И в края на краищата ние се срещаме с Твореца – защото всичко е съединено до света на Безкрайността.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот”, 07.01.2011

[33080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - No Comments→

Времето за разпространяването на науката кабала не зависи от кабалиста. Той получава знак свише като разкритие: отблъскване от света в някакъв вид и подбуда да реализира своята мисия.

Тези знаци са абсолютно ясни и той ги разбира, тъй като пребивава в духовно постижение. Тъй като е свързан с висшата сила в духовната система, то вижда как тя ражда за него тези условия.

Той не избира методиката – няма няколко методики. Методиката е една, но във всяко поколение се проявяват нови потребности, а поради това той е способен да обясни повече, отколкото се е изисквало по-рано.

Кабалистите и в миналите поколения са знаели цялата методика – може би тя е била известна на Моше или на Рашби! – но не са могли да я изразят открито, а затова са я писали зашифровано.

В нашето поколение, както пише Баал а-Сулам, за кабалиста има не само възможност, но и задължение за разкриване. Дошло е поколение, което изисква духовно развитие и затова кабалистите го разкриват.

Видът и нивото на разкриването определя поколението, а не кабалистът, защото най-важно се явява потребността на поколението. Например, ако на урока пред мен няма ученици, ако аз не приема тяхното желание, то няма какво да кажа: постижението се намира в мен, но без разкриване и обновление.

Затова „насаме с камерата” аз мога да изразя само стандартни неща, но да не разкрия нищо ново, както правим на нашите ежедневни уроци. Това става, защото всеки ден в света се пробужда ново желание и чрез учениците, които са разпръснати по целия свят, аз чувствам общата потребност.

В нея са включени всички въпроси и желания: отсъствието на съвършенството, стремежа да се разкрият екраните, свойството отдаване, връзката между нас. Усещанията на хилядите мои ученици, присъстващи на урока, се събират в мен и аз ги приемам като майка, която чувства потребността да нахрани своите деца. И тогава, в процеса на нашето учене, аз виждам в текстовете и в моите усещания нещо ново, което не е било по-рано.

Така преминава всеки ден даже ако не всички забелязват това. Не е напразно казаното: „от всичките си ученици аз се уча”. Защо? Защото аз получавам желание от  учениците и мога по-дълбоко да поровя материала на творението.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[32766]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Рабаш пише, че човек трябва “да вярва”. Какво означава това?

Отговор: Преди всичко има понятие: „вяра на мъдреците”. Става дума за кабалисти, които са изминали пътя и са ни оставили методика.

Те ни я обясняват много логично и по същество, но на нас ни се налага все пак да вярваме на техните думи. Наистина, в нас има точка в сърцето и ние сме съгласни с тях – и освен това тук има място за вяра: аз се доверявам на разбирането на висшия, който вече е придобил опит.

След реален, практически анализ в мен независимо от това остава „слабина”, нещо не очевидно и аз просто следвам висшия. Аз сякаш хващам за ръка по-старшия и вървя след него. Баал а-Сулам обяснява, че трябва да намерим учител и да се „прилепим” за него, за да може по действията, които той препоръчва да се постарая да го позная отвътре.

Тази вяра е нужна. Така детето вярва на възрастния. При това на вяра ти приемаш само препоръчаното от тях действие – и благодарение на тази малка, кратка крачка виждаш, че той е прав.

Това не е сляпа вяра – всеки път ти скланяш глава, за да се възползваш от неговата глава, да се повдигнеш малко и веднага да се убедиш в неговата правота. Въобще това е не толкова вяра, колкото обучение, упражнения, които се поддават на незабавна проверка.

А като цяло, понятието „вяра” в кабала означава сила на отдаване, докато „знание” е силата на получаване. С помощта на тези две сили ние се придвижваме напред.

От урока по статия на Рабаш, 12.01.2011

[32599]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Кабалистът страда, защото вижда изоставането на света в придвижването му към разкриването на Твореца, единението, постигането на съвършения живот.

Способни сме да направим това – имаме всички необходими условия, а пренебрегваме тази възможност,не я изпълняваме. По този начин, привличаме към себе си различни проблеми и причиняваме страдание на Твореца.

Кабалистът страда повече от всички, именно, защото е постигнал Твореца. Тъй като спрямо целия свят, той е като майката по отношение на децата си. Целият свят – това са негови келим, части на неговата душа. Докато не са поправени, кабалистът страда за тях повече, отколкото те самите.

Всеки човек чувства своя личен егоизъм и страда от това, че неговото кли е празно. А кабалистът включва в себе си всички, иска да се отнася към тях с любов и да ги напълни с абсолютното добро. Но хората не искат това – не са съгласни да се обединят и, макар и малко, да отменят своя егоизъм, за да създадат едно голямо желание/кли, което да могат да напълнят със светлината на Безкрайността.

Кабалистът не може да поправи света – само страда за него и чака, докато хората проявят минимална готовност да напреднат.

Разбира се, най-много преживява за своите ученици, защото техните страдания са целенасочени. Той не може да им помогне да напреднат изкуствено, защото това ще им навреди, ще попречи на тяхното развитие. Затова, говори с тях на нивото, на което съответстват.

Ние учим от първоизточниците и връзката ни с тях определя, колко можем да получим от тях всички заедно. Именно това разкривам, а не онова, което разбирам в своето желание. Аз работя с общата потребност, която възниква, за да се разкрие на всички.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[32196]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката, Учител и ученик - No Comments→

Рабаш, “Шлавей Сулам”. Статия 7, 1988/89 г. “Който не се е трудил в събота вечер …”: Основните усилия се прилагат в работа против знанието, когато човек не знае за кого трябва да работи. Това е много тежко.

Въпрос: Защо е толкова тежко?

Отговор: Защото напълно противоречи на всичко, което съм. Всъщност, то не е просто много тежко, а невъзможно. Няма как да успея със свои сили. Защото нямам никакви средства, за да извърша в разума или чувствата каквото и да е действие над знанието.

Винаги действам, изхождайки от собствените си мисли и желания. А как иначе? Какво друго има в човек?

А за да извърша правилно действие, трябва да се въоръжа с разума на Твореца, а не на творението. Значи ми трябва Неговата глава вместо моята. Как да се сдобия с нея?

Ето защо кабалистите ни дават съвети. Когато човек иска да служи на някой велик, на групата, на приятелите си, той се старае да се отключи от разума и чувствата си, и да приеме вместо тях, разума и чувствата на ближния. С помощта на тези упражнения след това ще изграждаме такова отношение към Твореца.

Тъй като на малкия винаги не му достига „глава”, разум. Самият той не знае как да се уподоби на висшия. Не го разбира. А след това трябва да получи, да приеме част от разума на висшия. Работата с разума на висшия, вместо със собствения е самата вяра над знанието.

Защо именно „вяра”? Нима не е трябвало така и да се каже: „разума на висшия”. Работата е в това, че нисшият придобива главата на висшия, отричайки се от собствения си разум, в свойството хафец-хесед, в свойството отдаване. Иначе не ще може да го направи, не ще може да види действията на висшия и да му се уподоби.

Най-ефективното средство, позволяващо да се придобие мъдростта и величието на новата степен е да се постарае да неутрализира в себе си разума и чувството, за да приеме разума и чувството на ближния, като по-високо, отколкото съм аз. Иначе нараствам само в своето животно – количествено, но не и качествено.

От урока по статия на Рабаш, 03.01.2011

[31584]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Единственото, което ще ни помогне – това е самоотмяната в групата, пред учителя и Твореца. Което означава да се съединим с обкръжението и да възприемем от него всичко, което е възможно.

В историята са ни дадени множество такива примери. Например Иешуа Бин Нун, който се е удостоил да стане приемник на Моше. Това е вътрешната сила в нас, която довежда човека до последния етап на поправянето – любовта, приближава го до Края на поправянето (Гмар тикун), след силите на Моше.

Това е най-високата степен на получаването заради отдаване! А как се е удостоил той с нея? Докато е помагал на Моше, докато той е обучавал народа: почиствал е стаята, “подреждал скамейките“.

Тоест той се е прилепил към учителя, желаейки да стане неразривна част от него – а после получил от Моше цялата мъдрост. Именно той, а не учениците, които се учели! Той дори и не се учел, получил е духовното „пе-ел-пе“ (“от уста в уста“, чрез общия екран), прилепвайки се за учителя.

А тези, които се учели, са получили това всеки на своята степен (те също са били големи кабалисти), – но не на такава висота, както Иешуа Бин Нун.

Нима те не са знаели за този принцип?! Знаели са – но не са успели да го направят!

Всичко зависи от това доколко човек се стреми да отмени себе си пред учителя и групата. А аз бих добавил още и, че тук влияе и “щастливата съдба“ – т.е. допълнителните условия в помощ, за които ние не знаем, спускащи се, “капещи” свише (късмет/мазал от думата сълзя/нозел). Това много зависи от корена на душата – от нейното предназначение.

Но какъв смисъл има да говорим за това, което не зависи от нас? Просто трябва да изпълним това, което зависи от нас – а то е самоотмяната.

За това е писано навсякъде, за никого то не е новост. Но какво да правим ако то не се получава – по себе си знам, колко трудно е да направиш това. И обикновено човек се спира пред най-простите препятствия – които сякаш е невъзможно да не изпълниш, а той точно това не може да направи… И той дори разбира, че това е полезно във всеки смисъл, дори и в материален, – но нещо отвътре го спира.

От урока по статията “Кабала и философия”, 03.01.2011

[31619]

Filed under: Духовна работа, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Защо не се отдава на човека да се прилепи към висшия и да види в него причината за всичко случващо се, за да напредне?

Отговор: Това се нарича „от ума си тегли” – има в главата ни „блокаж”, който много ни пречи. Заради него, нищо не можем да направим. Всеки е убеден, че всичко разбира и може да направи с ума си. Човекът не може да анулира своя земен разум, своето „Аз”.

Законът за израстване и издигане от стъпало на стъпало изисква да се отмени предишното ниво, за да се придобие следващото. Дори растенията се развиват по същия начин от семената. Всяка клетка, преминаваща от едно състояние в друго, преминава през такива изменения. Само че, ние трябва да ги направим съзнателно, с разбиране, по собствено желание!

В природата, това става автоматично, инстиктивно – така расте зародишът в майката и всяко дете. А, ако искам да получа специалност и да се науча на нещо знам, че за тази цел, трябва да отменя своя разум пред преподавателя. Искам, той да ми разказва и да ми показва какво да правя – и повтарям след него.

Повторил съм след него веднъж, два пъти и съм схванал принципа, вътрешната основа. От това, че съм го направил няколко пъти разбирам, защо това е устроено така, а не иначе. Ако нашето егоистично желание поддържа това, то няма никакъв проблем да отменя разума си – и аз се уча.

А тук, егоистичното желание е против такава отмяна, и затова на нищо не можеш да се научиш! Ти настояваш на своето, като упорито магаре (магаре/хамор е съзвучно с думата материал/хомер) и не помръдваш от място, дори да те убият!

И нас, в крайна сметка, ни убиват! Завършваме живота си, без да сме постигнали. И наистина, колкото човек е по-умен, толкова за него е по-проблематично.

От урока по статията „Кабала и философия”, 03.01.2011

[31626]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Казано е, че главата на низшия парцуф се облича в тялото на висшия парцуф. Какво означава това “облича се във висшия“?

Отговор: “Тялото“ на висшия – са неговите действия, работата над желанията, а “главата“ – това е взимането на решения.

Низшият не може нищо да направи на своя “глава“, на своята степен. Казано е: “По Твоите действия ще Те познаем“. Тоест низшият трябва да се включи в “тялото“ на висшия.

И когато на практика низшият се учи на това, което прави висшия, извършвайки го сам – само тогава той започва да разбира какво висшият е искал да му каже с това. Докато ти не направиш това, което висшият ти е казал да направиш,  няма да разбереш за какво говори той.

И  когато трябва да изпълниш нещо, което той е казал – това не е някакво тъпо животинско действие, а нещо, което трябва да извършиш, за да се научиш! Вижте как децата повтарят нашите действията, без да разбират смисълът им.

Когато на детето дадат пластмасов чук и гвоздеи, то не знае какво трябва да прави с тях. Но щом види как ти забиваш гвоздеите и то прави същото – така то започва да разбира за какво е нужно това.

По друг начин е невъзможно да се учи. При изграждането на образователната програма ние трябва да отчетем, че да се научи нещо може само от примера. Виждаме, че картината е скрита в духовните корени, и е заложена при разпространението на парцуфим ( низхождането на връзката между душите) отгоре надолу.

Целият разум, който се дава на низшия, е нужен само за това, – той да успее да повтори действията на висшия. Главата на низшия трябва да работи само в такава форма.

Ако главата на низшия гледа нагоре, така че да взема пример от висшия и да извършва действия подобни на неговите, то низшия го чака успех. А ако низшият смята, че може на своя глава да осъжда, взема решения и нещо да изпълнява – чака го неуспех.

Той ще мисли, че се намира на такава степен, на която сам може да направи нещо. Но всичките действия се изпълняват в “тялото“ на висшия. Ако на низшият му стига умът, за да отмени своя разум, то той се издига и получава умът, разумът на висшия.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 02.01.2011

[31512]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Трябва ли да вярвам, че кабалистите казват истината?

Отговор: Именно това е „вярата в мъдреците”. Защото нямаш друг изход, освен да вярваш на кабалиста – както по-малкия вярва на по-големия, за да порасне.

В нашия свят, детето също се доверява на възрастните – иначе как ще оцелее? Може ли то да постигне нещо, ако не ги слуша, ако не получава от тях необходимите инструменти, ако не се учи от делата им, подражавайки като маймуна?

Неслучайно, маймуната се смята за преходно звено от животинския към човешкия свят. Ученето „по маймунски” е средството, чрез което може да се стане човек. Детето гледа от възрастните и повтаря след тях отново и отново.

В какво се проявява неговият собствен разум? Именно в това, да гледа и копира външните движения. Благодарение на това, след това то постига тяхната вътрешна същност.

И затова е казано: „От действията Ти ще Те позная”. Ние нямаме изход – трябва да приемем съветите на кабалистите над нашия разум. Защото тези съвети идват от по-високи стъпала, следователно ти трябва да се държиши като дете пред по-възрастни.

Понякога е трудно, тези съвети дори да бъдат чути, защото в себе си, ти винаги изкривяваш думите на мъдреците. Нещо повече – доколкото ти се отдава да ги изпълниш, дотолкова и ще успееш.

Някои получават „от уста в уста” – те растат много бързо. Някои получават „от уста в уши” – те растат малко по-бавно. Но пътят е такъв: по-малкият се учи от по-големия. Главното е да направиш от себе си „маймуна” и да учиш от човека. Защото това са двете степени на развитие.

От урока по статията на Рабаш, 02.01.2011

[31483]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Конгрес в пустинята Арава, Израел.Урок 2.

От година на година се стараем нашите уроци да стават все по-близки до хората, до света и това е необикновено сложно. Баал а-Сулам пише в своето Пророчество, че е молел, умолявал е Твореца Той да му помогне да се спусне от своята степен, за да може да обясни на хората методиката за разкриването на Твореца.

В духовното е много тежко да понижиш своята степен, защото там всичко е разбираемо, съвършено прозрачно и ясно. Защото висшата степен – това е съвършенство и да се спуснеш от нея сам е „още по-невъзможно”, отколкото да се качиш на нея! А няма думи да обясниш едни усещания.

Все пак кабалистите намерили думи за предаването на духовната информация, но те ги предназначават един за друг в своите кабалистични произведения. За всяка дума, която произнасят: „екрани” (масахим), „характерни свойства” (авханот), „подем на Малхут в Бина” и т.н., за специалните изобразявания на увеличените заглавни букви стоят духовни понятия.

Всичко това за тях е сякаш „нотната партитура” за музиканта, който гледа нотите – плаче или се смее. Те за него са като живи усещания, те веднага пробуждат в него усещания.

Все пак, опитайте да вземете нотната партитура и да я преразкажете с думи. Разкажете ми за усещането на симфония – какво можете да кажете?

Но на нас ни е необходимо някак да предаваме своите усещания. И въпреки че те още не са духовни, до входа са в духовния свят, но въпреки това нашите ученици и обикновения човек от улицата ги разделя дистанция от много и много години развитие. И ако предаваме своите уроци в непригоден вид, никой нищо не би разбрал. Затова е много сложно да се спуснем от тази степен, но трябва да се постараем да направим това. На нас ни предстои в това още голяма работа.

От 2-ия урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31432]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката, Учител и ученик - No Comments→

Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Когато отидох да уча при Рабаш, бях на 33. Аз бях силен, преуспяващ човек, с дом, семейство и успешен бизнес.

Попитах го: „Сега се каня да вложа в теб целия си живот, ще бъда с теб до самия край – защото, в противен случай, е невъзможно да науча каквото и да било. Готов съм за това, но как мога да бъда уверен, че се намирам на правилното място?”

Рабаш отговори, че съм съвършено прав, задавайки този въпрос. Но само аз мога да избера към какъв учител искам да се прилепя. Никой не може да ми се бърка, и никой няма право да влияе върху решението ми. Той каза: „Иди и провери другите места!

Но след като вземеш решение и избереш място, повече нямаш право да се съмняваш в него. Не можеш да се колебаеш за посоката по средата на пътя. Не трябва да си под чуждо влияние, а само под влиянието на своя учител.

Тоест, ако ти станеш мой ученик, ти си длъжен да получаваш само моя дух и повече никого да не слушаш. Защото ти се каниш да се развиваш, а в процеса на ставането на човек е забранено да се слушат странични мнения.“

От 2-ия урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31423]

Filed under: Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Учител и ученик - No Comments→

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Въпрос: Как да постъпим с хората, които самостоятелно са изучавали материала и идват с вече изградени, измислени „аксиоми”, с които те объркват останалите ученици?

Отговор: Групата е длъжна да се изолира в своя кабалистичен център, както зародишът в майчината утроба. Растящата душа се нуждае от защита! Трябва да я заобиколим с грижи като зародиш или малко дете, построявайки около него благоприятна среда, като „Ноев ковчег”.

Докато учениците не са достигнали духовно разкриване и все още не разбират точно какво правят и къде отиват, те всеки път се мятат от една страна в друга, от състояние в състояние, тъй като всеки път в нас се формират различни нови системи. И докато се изграждаме, винаги ще преминаваме през такива неустойчиви състояния, затова не трябва да се намираме под влиянието на няколко фактора, а само на един.

Баал а-Сулам пише в „Статията за завършването на книгата Зоар”, че ако ученикът не се прилепва към учителя, както зародишът се внедрява в майката, и не се обединява с висшия – няма да напредне. Това е закон, действащ и в духовния свят, и в материалния, докато се намираме на етапа подготовка и работим със своите егоистични свойства.

Ако ученикът не прави това, нищо не може да му помогне. Той може да бъде много умен и да притежава забележителни способности – но няма да достигне духовно разкриване. Затова е казано: „Хиляди влизат в учебния клас, а само един излиза към светлината.” И всичко е заради небрежност, нежелание да се следва духа на учителя – този човек, който ти предава духовното.

На мен самия това изобщо не ми е нужно, знаете, че аз не понасям никакво поклонение. Но е необходимо ученикът да развие в себе си такова отношение.

Само в самото начало на пътя трябва да се вземе решение, както е казано: „Човек се учи само там, където го влече сърцето”.

Затова, как ще позволите на някого да влезе във вашия център, в дома ви и да ви обърква? Аз не бих позволил това никога.

Ние така или иначе не можем да определим кой е прав и кой крив – всичко е относително. И ако искаш да се развиваш духовно, не трябва да вярваш на никого – ти си длъжен сам да избереш извора, от който искаш да пиеш. Всеки е длъжен сам да си избере учителя, който да отговаря на въпросите и очакванията му, и може да му бъде наставник в неговото напредване.

От 2-я урок от конгреса в Арава, 31.12.2010

[31428]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Какво чувства висшия, когато се принизява, умалявайки себе си заради нисшия? Страда ли той от това?

Отговор: Не, той не страда, а обратно, готов е да се спусне, за да помогне на нисшия. Висшият се прониква от неговите беди – това е и спускането.

В нашия свят аз влизам в асансьора и слизам на първия етаж. А в духовния получавам съвсем друг разум, друго чувство – в съответствие с ниския етаж. Както се казва, променяш мястото – променяш облика.

Всяко духовно движение – това е смяна на формата: променя се екранът (масах), променя се желанието. Затова, спускайки се към нисшия, висшият става подобен на него. Той се облича в нисшия, изглежда като нисшия и само вътрешно съхранява своето истинско ниво – степента, на която може да се издигне.

Да умалиш себе си в духовното съвсем не е просто. За това е необходимо да си много силен, тъй като ти ”разваляш” себе си, приемаш допълнителни дефекти, голямо желание, към което се простират клипот.

Оправдано е само с това, че ти си способен на това заради спасението на нисшия. Целта освещава твоите действия и ти прибавя сили. Само подготвен, набрал сили, ти си достоен да изпълниш своята мисия.

Тогава се спускаш и установяваш връзка с нисшия, който е повреден и опетнен от егоизъм. Ти също се натоварваш с тази мръсотия и повреждане, затруднявайки себе си с голяма добавка от тъмнина и долни сили – само за да му помогнеш.

Сега вие двамата сте повредени, но ти освен външните повреди, имаш вътрешен запас от сили. Вътрешно ти си поправен и затова, съединявайки се с нисшия, можеш да  издигнеш и себе си, и него.

Представи си, че се спускаш на нивото на наркоман, когото искаш да спасиш.

Подобно на него, ти започваш да употребяваш наркотици, спогаждаш се с него, вживяваш се в него. Сега вие двамата страдате от наркотичната зависимост.

А после ти активираш своите сили, започваш да го поправяш и да измъкваш от блатото и двамата. Той вече е включен в твоето желание и сега го издигаш на своята степен.

Тук ти поправяш тази част от себе си, която се е включила в него, и него самия, включен в теб. Това е двойно поправяне, изискващо двоен екран. При това неговата повреда е много по-силна от твоята.

Излиза, че отдаването, разпространяването, поправянето на нисшите е много по-трудно, отколкото самопоправянето. Обаче по такъв начин ти получаваш възможността да привлечеш светлината за сметка на нисшия, както се казва, да го породиш, да проявиш в него новото възприятие.

Това може да се осъществи само ако ти притегляш от Безкрайността новата светлина, напълваща всички светове. Именно тази нова ”порция”, използвана заради нисшия, и  доставя удоволствие на Безкрайността, на Твореца. Благодарение на това действие ти се сливаш с Него.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 20.12.2010

[30273]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Разкажете ни, как установявате вътрешен контакт с хората?

Отговор: Старая се да търся и да се задълбочавам в онова място, където се разкрива духовното и всеки път отново да проникна там от нашия външен свят.

Чрез външната група, аз влизам навътре – там, където изчезват всички лица и материални характери, и остават само точките в сърцата. Задълбочавам се във връзката между тях, в тяхното съединение на едно място, и чрез него прониквам все по-дълбоко в духовните свойства.

Всеки път, трябва отново да започвам отначало тази работа, и това място все повече се разширява и придобива все повече съставни, хранейки се от духа на живота.

Докато на това място не започнат да се проявяват осезаеми форми на връзката – духовният парцуф, с влизането и излизането на светлината, пълната „ТАНТА” (таамим-некудот-тагин-отийот – вкусът на напълването, постепенното излизане на светлината, оставящ спомен – „букви”, инструменти за по-нататъшна работа), когато ти влизаш вътре и така усещаш това съединяване.

И мястото на вътрешното съединяване, постепенно се разширява върху цялото мироздание така, че ти започваш да чувстваш, че навсякъде около теб е само едно. А целият материален свят, който до този момент е заемал цялата твоя реалност, оставяйки по средата само една малка точка за духовното, се свива обратно. А тази духовна точка, все повече се разширява и заема цялото пространство!

И тогава, малкият свят изчезва, вече не е на първи план, сякаш неживото, растителното и животинското ниво не са най-важни за човека. Защото започваш да усещаш, че там, хората са изцяло управлявани свише и нямат никаква свобода на избора или независимост на личността. И затова, този свят изчезва от твоето възприятие.

Остава само онова място, на което се осъществяват всички тези духовни отношения. Там, ти различаваш висшето и нисшето, всички парцуфим и как те работят помежду си, започвайки все по-добре да го разбираш. И всичко зависи от това, доколко човек полага усилия, за да го разкрие.

Всеки път трябва да се връщаш отново към това, защото през цялото време ни изхвърлят от духовното, избутвайки ни надолу до този свят и ние се връщаме към външната картина, виждайки отново всичките тези лица и целия този свят, скриващи от нас вътрешната картина.

И човек отново започва да полага усилия и да се старае да проникне навътре, за да може вътрешният свят да се разшири и разпространи върху целия този свят. По този начин, духовното през цялото време ту се свива и връща в точката, ту отново се разширява – сякаш диша.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[30031]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

В наше време много хора наричат себе си кабалисти, разпространявайки под името кабала всичко, за което се сетят. Откъде взимат те своите познания не се знае, защото никога не са се учили от някого.

Науката кабала не може да се постигне самостоятелно: започвайки от Адам, се простира верига кабалисти, предаващи методиката на постигане на висшата сила във всяко поколение на своите ученици.

Затова човек не може просто така да заяви, че към него е снизходило озарение и той е станал кабалист – такова не се случва.

За да станеш кабалист, трябва да бъдеш много дълбоко и тясно свързан с учител, точно следвайки неговите съвети в процеса на обучение „от уста в уста” (пе ел пе). Това обучение коренно се отличава от обикновената форма на предаване на знания. То е основано на създаването на общи с Учителя духовни съсъди/келим.

Ако правиш всичко, за да се слееш с учителя, то с времето в теб се прелива онова, което той притежава. И това зависи не от знанията или някакви особени отличия, а само от степента на съединение с Учителя.

Обаче този път важи за единици (избрани личности „яхидей сгула”). А в нашето поколение всички трябва да познаят Твореца и да разкрият висшия свят – всеки в частност и цялото човечество заедно. Но всички не могат да бъдат свързани чрез такава тясна връзка с учителя.

Затова сега подходът е друг: учителят-кабалист, получил разкритие от своя учител, известен кабалист, обучава всички желаещи. Доколкото всеки желаещ е способен да чуе, че трябва да се приближи, съедини и слее с учителя, разбирайки това и съгласявайки се с него, дотолкова той напредва.

Тази наука не се предава по наследство, не се получава чрез ума, а буквално се прелива в ученика за сметка на вътрешната връзка с учителя.

Нашето поколение първо се развива по този път. Едни ученици са по-близки до учителя, други са по-далеч, но постепенно напредват всички.

Как да познаеш кабалиста? – Кабалистът учи на разкриването на Твореца, опирайки се на първоизточниците, получени от своя учител. Той обяснява как да се развият желанията/келим, в които се разкрива Творецът, защото кабала е наука за разкриването на Твореца от човека в този свят.

От програмата “Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[30028]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Как изглеждаме за вас във вътрешното зрение, зад вътрешния екран?

Отговор: Вие изглеждате като вътрешни органи на душата – такава е духовната анатомична картина, в която са известни само желанията.

В духовното няма нищо повече. Има едно желание – и всичко се включва в него, като негови части. Но не се вижда никакво разделяне, това се усеща като едно общо поле.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[29921]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

„Съдията няма повече, отколкото виждат очите му!” – това е много строг закон, който трябва да се изпълнява с голяма точност.

Не бива да приемаш дори най–добрия съвет, ако той не произлиза от твоите собствени поправяния и подобия със светлината.

И вътре в себе си, ти също трябва винаги да си задаваш въпроса: „Кого слушам аз сега? – човека, който се намира в своите фантазии, или този, който гледа реално и точно знае своето място, без да скача по–високо от него?”

Тогава това, което чувам от кабалистите, аз възприемам не като закон и дори не като съвет, а като „сгула”, като чудодейно средство. Аз искам то да ми въздейства и да ме промени! Когато се променя, тогава ще видя истината.

„Съдията няма повече, отколкото виждат очите му!” – аз ще държа напълването реално „в ръцете” си – в своите получаващи келим, и „ще го видя с очите”, тоест в светлината Хохма. Ето тогава мога да действам!

А дотогава, можеш да научиш наизуст цялата Тора – това ще работи само като „чудодейно средство”, като „подправка”. Колкото можеш да добавиш от тази „подправка” към своя егоизъм – толкова ще успееш да поправиш и използваш.

Тогава, ти ще видиш точно, какви желания в теб могат да се използват, и в каква степен, на каква дълбочина (авиют). Това е подход, който преди всичко изисква поправяне.

Оттук следва съвсем друг подход на преподаване: ние нямаме какво да кажем на ученика. Можем само да го пробудим, за да поеме колкото се може повече светлина, връщаща към източника.

Невозможно е да му се дадат готови модели на поведение, а само „чудодейни средства”: необходимост от обединяване в група, между другари. И след това да чака, докато той самият се промени.

А ако това не действа на ученика и той не се променя, не приема съвета на учителя – няма какво да се направи.

Не бива да му се дават насилствено никакви упражнения, които са по-високи от неговото стъпало, а само в такава степен, в която той сам се е поправил и е разбрал. Той ще си направи сметка, ще се промени и ще започне да действа.

Това много ограничава възможностите на учителя при обучението на ученика в сравнение с нашия свят – няма значение, възрастен ли е ученикът или дете.

От урока по статията „Тяло и душа”, 29.11.2010

[28096]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Аз съм 22 годишен американец и през целия си живот съм бил в духовно търсене, и особено последните години. Толкова съм объркан. Повече от всичко искам да живея духовно напълнен живот, но не вярвам, че трябва да се отрека от света такъв, какъвто го познаваме. Много се интересувам от наука и технологии, и от допира на такива учения с духовното. Станал съм чувствителен към отрицателните изменения в нашето общество, и за мен става все по-трудно да живея и работя в него.

През последните четири години живея между Израел и САЩ, и търся истински учител, който да ме направлява лично. Изглежда сякаш днес има толкова много хора, които претендират за разни неща, и толкова неща, за които можеш да се регистрираш, но е толкова трудно да намеря истински учител. Имате ли някакво предложение за това, как мога да намери истински учител, който да ме направлява и да ми помогне в моето объркване?

Отговор: Ако говорим за кабала, тогава определено е против „отричане на света”. Светът е усещане на душата, когато тя е отделена от Твореца. Душата се спуска до това състояние, нашия свят, така че след като се разочарова по всички начини от получаване на земни наслаждения и от всички „духовни практики” (повече и повече хора чувстват разочарование), тя ще издигне този свят до Твореца.

Кабалистите винаги са насочвали учениците си към съответствие със закона на природата, който казва, че подобно на човека в този свят, душата също се формира и отглежда от обкръжението, а не лично от учител.

Нашето движение, Бней Барух, е достигнало значителен успех в създаването на обкръжение, което помага на душите да се издигнат над всички съмнения и да достигнат тяхната цел: сливане с Твореца. Така, най-добрият съвет за теб е да намериш този вид обкръжение.

[28268]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Учител и ученик - No Comments→

Има и такива състояния, когато ученика си мисли, че е по-умен от Учителя, че някои неща ги разбира по-добре, че може да има свое мнение за вътрешна работа.

Той просто забравя, че «грешките на мъдреците са съзидателни, а съзиданието на младите – разрушителни». На ученика му се струва, че от рационална гледна точка той е прав, а Учителя в много съотношения греши, е, че просто не е достатъчно информиран.

Но духовното се отличава от материалното и човек, който се намира в духовното не може да греши. И още повече… Дори ако днес ти се струва, че Учителя греши, в перспектива не е така. Така малкото дете си мисли, че шивача хаби тъканта като я реже на части, а който разбира, че от това трябва да се получи дреха, мисли: «Ами какво да го правиш, дете!»

Който иска да се придвижва, трябва да върви с вяра над знанието, независимо, че вижда грешки в действията на Учителя, тъй като всяка природа е разделена на степени и този, който се намира на по-висока степен, навярно постъпва правилно. А видимите грешки на Учителя – са твои грешки!

Затова ни е нужна Вяра – което означава, че работя не с разума си, а с разума на висшия. Аз анулирам себе си пред него и с радост приемам това, но когато се повдигам на по-високата степен аз разкривам, че това е правда.

Всичко зависи от това, готов ли е човек да го приеме. Това укрепва някои хора, защото разбират, че то е добър знак и трябва да се съгласят с висшето управление, а други не могат да се справят с егоизма си и се отделят от пътя към целта. Така е казано: «Там където праведника върви напред, грешника върви назад».

Невъзможно е да се премине на по-висша степен, ако не я приемем с вяра над знанието по отношение на учителя и групата. Приемам всичко, което има в тях, като отменям себе си – това се нарича да бъда «хафец хесед», без да искам нищо за себе си – това е първото поправяне. От най-ниската до най-високата ти си длъжен да се придвижваш, придобивайки нивото “хафец хесед” по отношение на висшата степен. Това се нарича придвижване чрез вяра над знанието.

Признак на вярата е радостта! Ти си «доволен от своето участие» и искаш само да се съгласиш с учителя, с групата и Твореца, нищо повече! Ти си радостен, защото си съгласен с тях, значи ти си достигнал поправяне и можеш да преминеш на по-висока степен. Твоят егоизъм се успокоил и сега си длъжен да получиш допълнителни пречки, за да ги поправиш, за да получиш в тях светлината Хохма, а това е вече много по-сложно. Сега трябва да започнеш да отдаваш, не просто да се съгласиш с учителя и групата, а да работиш с техните желания, вместо с твоето. Твоето желание трябва да служи на техните желания, а то е винаги противоположно! Длъжни сме да преминем няколко вътрешни превратности в собствения ни егоизъм! И затова степента вяра в учителя определя висотата на степента на ученика.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 26.11.2010

[28730]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Какво да направя, ако намерението, което ни давате преди урока, изчезва в следващия момент?

Отговор: Нищо не можеш да направиш – трябва да продължаваме да обновяваме намеренията! Аз давам направлението, а ти трябва да се придържаш към него. Ако го направиш, това означава, че ме следваш.

Това е причината да си на урока, а не за да си тренираш разума, като се ровиш из текста! Същността на твоята работа не е в използването на мозъка, а в полагането на усилия да се задържиш в намерението.

Ти трябва да съхраниш посоката и да ме следваш. Аз не мога да ти напомням за него всяка секунда – така аз ще те дърпам насила. Запиши намерението за себе си и по-късно се опитай да останеш в тази мисъл.  Няма значение колко разбираш от текста, който ще чуеш – главното е да работиш над съхраняване на намерението. Намерението е тази „магическа сила” (Сгула), която ти разкрива описаното в “Зоар”.

Ако намерението ти достигне до нужната степен, то ти разбираш “Зоар” дори на език, който ти е непознат; ти го разкриваш и започваш да живееш във висшия свят, получаваш нови сетива, т.е. сам влизаш в духовното. Това няма нищо общо с интелектуалните догадки. Трябва да възникне ново сетиво. Затова трябва да положиш собствени усилия насочени именно в това и да чакаш светлината да се спусне и да те поправи с едно точно действие.

Аз не мога да го направя за теб – мога само да ти помогна и да ти напомня, но нищо повече. Затова е написано в „Коментар по завършване на “Зоар”” и в други текстове, че човек трябва да се придържа към учителя. Имено за това говорим.

Следва, че трябва да продължаваш да се придържаш към напътствията, които давам в началото на урока и да ги надграждаш. В това се състои нашата съвместна работа.

Всеки ден в тричасовия урок, ти трябва да останеш в същото намерение, но правейки го по-точно, усилвайки го малко по малко, ден след ден. Трябва да направиш така, че то да не изчезне, а да стане все по-ясно, кратко и лаконично, т.е. по-изяснено.

Запиши – аз ти давам съвет, който винаги ще те върне в правилното направление. Ако се изгубиш, запитай себе си: „Какво ще се случи с мен?!” Това е: ако те заболи, то ти не се нуждаеш от нищо друго.

От  урока по  книгата “Зоар”, 25.11.2010

[27664]

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение, Учител и ученик - No Comments→