Въпрос: Когато гледаме този свят, ние го съдим със своят разум, но как можем да постигнем разума на Твореца?

Отговор: Затова трябва да направим поправяния: да пречистим разума от всички егоистични глупости, които го напълват, пречейки ни да видим Твореца. Ако направим поправяне чрез светлината Хасадим, тогава се издигаме над егоистичното ни желание и ставаме готови да приемем светлината Хохма – разума на Твореца.

По същество търсим себе си, и на основата на това, опознаваме Твореца, който ни е създал. Написано е: „По Твоите действия ще Те позная”, но какви са Неговите действия? Това съм аз! Аз съм действието на Твореца! И аз трябва да разбера кой съм.

За да направя това, трябва да изляза извън моето ограничено егоистично виждане и да изградя група извън себе си. Ако започна да проверявам себе си относно групата, като желание относно светлината, то това слага началото на моето постижение на действията на Твореца. Това се случва до степента, до която съм способен да издържа и да го пожелая.

От урока по статията „Създаващ разум“, 28.10.2010

[25211]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо човек трябва да бъде радостен на Сукот?

Отговор: Радостта е знак за съгласие с Твореца да добия Неговите качества. Аз (душата) получавам свойството на отдаване, светлината Хасадим (милост) под влиянието на Ор Макиф (Заобикалящата светлина), която „идва към мен през покрива на храма” благодарение на екрана, който изграждам от „харман и винарна”.

В хармана се добива зърно (светлината Хасадим), но люспите остават. Виното се прави във винарни, но остава кюспе. И все пак, от отпадъците, които нямат стойност за моя егоизъм, създавам най-хубавото нещо в  живота си – екран, т.е.  издигам важността на свойството за отдаване над получаване точно в тези две Светлини или сили на природата: Хасадим и Хохма (мъдрсот).

Променям намерението на желанието  на тези две светлини (напълвания) от получаващо на отдаващо. Виждам стойност в „отпадъците от хармана и винарната”, издигам се над  егоизма си, моето зло и предпочитам да съществувам в това да напълня желанията на другите, вместо моите желания.  Правя това, за да разкрия Твореца впоследствие.

Радостта показва, че съм в състояние на отдаване. Това е резултатът от моето пълно съгласие с Твореца и оправдаване на Неговите действия.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 21.09.2010

[21678]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„В зависимост от това, доколко човек е излязъл от самолюбието си, той може да се удостои със съвършена вяра”.

Рабаш, „Кой свидетелства за човека”, статия 37, 1984/85

Въпрос: Какво е това съвършена вяра?

Отговор: Става дума за много висока степен – за процеса на построяване на средната линия.

След периода на подготовка ние идваме в състояние на частична вяра (хафец хесед). На този етап за мене е важно да се издигна над постоянно растящото в мен егоистично желание.

Всеки следващ път, издигайки се над него, аз превръщам зломислията и грешките от предишната степен, съответно, в грешки и заслуги. С това аз ставам несъвършен праведник.

А след това, аз се издигам на степента на любовта и превръщам всичко в заслуги. Това е и съвършената вяра, която също се разделя на степени.

„Вяра” – това е светлината хасадим, разпространяващ се в кли, а „съвършена вяра” – това е хасадим с осветяване от хохма. Съвършенството се постига именно благодарение на светлината хохма, когато тя може да се напълни със светлината хасадим.

На този етап, аз работя в две линии и реализирам средната линия, получавайки я заради отдаване. Когато напълня желанията си за отдаване и получаване – тогава в мен възниква съвършената вяра – хохма в хасадим.

От урока по статията на Рабаш, 21.09.2010

[21665]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Да изпълним целта на творението означава да станем подобни и равни на Твореца. Такава е Неговата програма по отношение на нас, тъй като това състояние е най-доброто, най-съвършеното.

Но за да станем равни Нему, ние трябва да намерим желание, което да Му е равно.

Творецът е създал точката на желанието, а след това я напълва със своето отношение, със светлина, с всички наслаждения и любов към творението.

Той показва две свои отношения към творението – светлината Хохма и светлината Хасадим. От това желанието става огромно, свят на Безкрайността.

Но ние трябва да добавим към това желание и своето, което е обратно по отношение на Твореца. Затова Твореца влага в създаденото от него желание точката за отдаване, а ние със своите усилия я развиваме по отношение към Него, до размера на Неговото отношение към нас (увеличаваме 620 пъти).

Не е възможно да се променим с осъзнаването на промените отведнъж, а постепенно стъпка по стъпка, с малки промени. Пътят се състои от падания и изкачвания.

Понеже, от една страна, творението трябва да остане празно, желаещо да се напълни, а от друга страна, над това празно желание, то трябва да се прилепи към Твореца и да стане подобно Нему . Затова в творението се съчетават винаги две противоположни състояния.

Има две светлини: пряка и обратна. Творецът иска от нас чрез обратната светлина да се обръщаме към Него така,  както Той към нас със своята пряка (директна) светлина – да станем такива като Него.

Но за Него отдаването – това е Неговото желание, Неговата природа, а за нас отдаването е намерение да отдаваме при желание да получаваме заради Него.

И затова ние можем да Му бъдем противоположни по нашите и Неговите желания, но равни, подобни на Него, по намеренията – отдаването и любовта.

Ако аз се обръщам към него със своето желание, то аз съм Му противоположен. Ако аз се обръщам към Него със своето намерение, то аз съм такъв като Него.

И затова в своите отношения с Него, аз през цялото време падам (заради разликата в нашите желания) и се издигам (заради сходството в нашите намерения). Когато в мен се увеличава желанието, аз ставам противоположен на Твореца, а когато поправям своето желание за получаване в намерение да отдавам – аз Му ставам подобен.

И така през цялото време се „люлея” между тези два полюса, но най-важното е моето „Аз” да остава по средата, в средната линия, да придобие максимум противоположно на Твореца желание да получава, а след това да присъедини към него съответното намерение за отдаване. Да създаде своя средна линия за получаване заради отдаване на Него, заради Него, и в Негово подобие, да се прилепи към Него.

Ако за мен не е важно как усещам своето състояние, добро или лошо, а най-важното е да остана в намерение да достигна максимално подобие с Твореца – това означава че аз се намирам в средната линия.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 07.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Какво има в Аба ве Има в света Некудим, от какво те стават „глава” в света Некудим относно тялото – ЗОН  (Зеир Анпин и Нуква)?

В тях има осветяване от висшия парцуф Кетер, и тази светлина е защита от егоистичните желания, светлината Хасадим, опазваща ги от желанието за получаване на наслаждения.

Дори, ако изведнъж възникне такова желание, светлината на отдаването ще ги защити от егоистичното получаване. И затова Аба ве Има могат да бъдат глава.

С какво се различава главата от тялото? В материалния свят те са направени от различен материал: мозък и месо.

Но по какво се различават духовните глава и тяло (Рош и Гуф)? По какво се различава мисълта от желанието? Нима желанието не е единственото, което е било сътворено от Твореца!

Принципът на главата – това е такова отделяне от желанието за наслаждение, което позволява да се изпълни действие, по-висше от него.

Именно затова желанията, духовните съсъди (келим) стават „глава”, получавайки осветяване от Хасадим, светлината за отдаване, която им позволява да се освободят от заключеното в тях желание и да направят разчет над него, сякаш гледайки го отстрани, обективно, като независим наблюдател.

Там, където може да бъде взето обективно решение – тази част се нарича глава. И по това човек се отличава от животното и въобще от природата (нежива, растителна, животинска).

В духовното всички разлики се съдържат в принципната същност, а не в самия материал, както е присъщо за нашия свят.

От урока „Учение за Десетте Сфирот”, 05.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава ”Ваеце”, т.219: …Когато Творецът решил да ги приближи до Себе си, Той им дал стъпалото „хляб на бедността”.

„Хляб на бедността” – това е цар Давид, за когото е казано: „Тъй като съм беден и нищ”.

Цар Давид – Нуквата в онова време, когато тя получава осветяване от лявата Бина, и тогава тя се намира на едно и също стъпало със Зеир Анпин, четвъртата основа на престола, Бина, и тогава;

Нуквата, съединена с Бина и не извършваща зивуг със Зеир Анпин, със своя мъж. И за това тя е бедна, лишена от светлина, и се нарича „хляб на бедността”, доколкото хохма не свети без хасадим.

И тогава е казано: „Тъй като съм беден и нищ”. И това стъпало на Нуква се явява като нейно първо стъпало.

Като че ли богатството е в светлината  Хохма. Но какво ще ти даде светлината Хохма, ако не можеш да я използваш , без да я облечеш със светлината Хасадим – тя ти донася тъмнина?

Тогава е желателно да нямаш Хохма, докато нямаш Хасадим. Според наличието на светлината Хасадим се разкрива цялото твое богатство в светлината Хохма.

И затова, богатството се измерва само със степента на светлината Хасадим, която духовния съсъд (кли) притежава. Понеже Хохма може да свети според Хасадим  .

Затова „хляб на бедността” означава, че ти имаш светлината Хохма, но нямаш възможността за нейното разкриване – светлините Хасадим, в теб няма отдаване и любов.

От урока от Книга Зоар, 30.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въведение в коментара на Сулам: Дясната линия се бори с лявата и иска да отмени светлината Хохма на лявата линия, за да властва само светлината Хасадим.

А лявата линия иска да отмени светлината Хасадим на дясната линия и да остави да властва единствено светлината Хохма.

И заради този спор и двете не светят, защото в светлината Хасадим на дясната линия не достига сиянието на Хохма и тя е като тяло без глава.

А светлината Хохма на лявата линия – съвършената тъмнина, защото не може да свети без светлината Хасадим.

И да поправи този спор може само средната линия, която се създава  от човек, издигайки се там с молитва, съединявайки се с висшия свят и принуждавайки лявата линия да се съедини с дясната.

Двете линии – дясната и лявата са ни приготвени свише, но средната линия – това е нашата работа.

Ние издигаме молба (МАН) за екран и така достигаме изправяне – дясната и лявата линии се съединяват, допълвайки се една друга и достигат компромис.

Тук става дума за желанието на човека, който се включва във вече готова, механична система на дясната и лявата линии и поражда ново качество.

Аз действам с вяра, по-висша от знанието, с желанието, което не зависи от нищо, каквото и да се случи. Мен не ме вълнува нито дясната, нито лявата линии, нито Хасадим, нито Хохма – за мен важното е съединението с Твореца.

Затова аз не възприемам това като компромис (защото едната линия не е способна да отмени себе си пред другата), а само като средство за постигане на единство. Затова този компромис е възможен!

Все едно, аз идвам при двама души, които с ярост спорят по между си и нито един не е готов да отстъпи от своето мнение.

Но аз не смятам да ги съединявам и да ги помирявам. Аз имам по-възвишената цел – да достигна нещо по-висше. Използвам силите и на двете  линии.

Аз си поставям целта: да стана подобен на Твореца и да се слея с Него, по-високо от всичко. И тогава двете линии могат да се съединят и допълнят една друга и, по отношение на тази цел, те чувстват съвършенство.

Всяка от тях не достига това,  което иска, но се успокоява от своята съпричастност към постигане на целта.

На тях им свети средната линия – тя е малка в сравнение с другите две, но постига съвършенството на Твореца.

И това е по-високо съвершенство, отколкото всяка една от тях би могла да постигне сама, защото то идва  от сливането с Твореца.

Откъс от урока по статята „Предисловие към коментарите „Сулам““, 30.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние сме създадени от материал, който не е способен да получи светлина. Затова цялата ни възможност за съществуване е само в това – да се включим в Бина, в Твореца.

Бина работи над нас и ни повдига към Себе си. Нейната долна част (АХАП) се спуска към нас и ни се представя като тъмнина, която ние не искаме.

Тя ни свети със своята светлина на отдаване и милосърдие (Хасадим), но ние усещаме това като тъмнина, тъй като не искаме да отдаваме!

Но когато, работейки помежду си, с помощта на обкръжаващата светлина, ние се готвим да видим това отдаване като желано, то постепенно започваме да разпознаваме, че вътре в нас се намира Висшият и че той действително е Висш, тоест започваме да ценим свойството отдаване като възвишено.

И тогава сме готови да се съединим с Него и да променим себе си. Готови сме да забравим за своето егоистично желание и да се прикрепим към Висшето като капката сперма в майчината утроба.

Затова Висшият може да ни повдигне нагоре –  нашите желания са готови да се прикрепят към Него.

Но къде нагоре? Нима в духовното има друго място – по-горе или по-долу? Не, право тук, вътре в нас Той започва да развива свойството  отдаване – все повече и повече.

Това означава, че Той ни повдига, защото ние оценяваме свойството отдаване като подем.

А всяка направена от нас крачка става благодарение на това, че все по-силно се съединяваме помежду си и създаваме  система, която може да предоставим на Висшия за поправяне.

Така ние се повдигаме нагоре в Бина и тази светлина, която е била в нея, се разпространява надолу в този свят.

Тоест, тези желания, които са се прикрепили към Висшето, могат вече не просто да се отменят, но сами да взимат и да реализират в себе си  свойството  отдаване, да го поемат вътрешно и да го използват.

Разбира се, желанието остава получаващо, но то променя своето намерение. Така и нашият свят, създаден от желание да се насладим, също започва да получава постепенно осветяване свише, защото в него се появява желание да отдава.

Oткъс от урока по статията „Въведение в коментарите „Сулам””, 26.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В духовният свят не съществува понятието време, но не трябва ли да извършваме действия в рамките на материалният свят?

Отговор: Когато започнем да усещаме духовният свят, ние ще си служим само със сили, както в океан водата на който ни заобикаля от всички страни. В действителност полето от духовни сили се нарича „вода”, защото първоначално е изпълнено със Светлината Хасадим (Светлината на Милосърдието, „вода”) и отражение на Светлината Хохма (Светлината на Живота).

Светлината Хасадим изпълва цялото пространство. Несъществуват понятията ляво и дясно, горе и долу. От центъра на Светлината Хасадим се разпростират кръгове, които представляват нивата на Светлината Хохма. Светлините наподобяват магнетично или електрическо поле, силите на които се променят с нарастване на разстоянието от центъра.

Когато човек придобие духовни усещания, той ще възприема целият свят със сетива чужди на понятията време, движение, пространство или съществуване на материална реалност.

Въпреки че духовното пространство си служи със собствено време, движение, пространство и реалност, те просто са наименувани по аналогичен начин на земните понятия. Категорията време в духовното се нарича действие, което човек извършва, променяйки себе си.

В резултат на духовните действия, вътрешните промени на човек и неговото установяване на духовното поле се нарича движение. Той се предвижва в зависимост от вътрешните си промени и се уподобява все повече и повече на духовното поле, доближавайки се до центъра.

Място се нарича неговото разположение на полето. Той непрекъснато е в баланс с полето, по подобие на заряд в магнетично или електрично поле.

Кръговете, през които той преминава, стремейки се да достигне до центъра, осъществявайки множество вътрешни изменения, се наричат светове.

(От първият урок на Северно Американският Конгрес в Бъфало 16.10.09)

Filed under: Духовност - Няма коментари→