Въпрос: Развива ли се душата на моето дете  синхронно с моята душа, или ние сме съединени само с животинска връзка, а духовното развитие при всеки става поотделно?

Отговор: Духовното развитие при всекиго става поотделно.

Въпрос: Кабала одобрява ли изповядването? Аз съм католик (либерален), и винаги ме е смущавал стремежът на католиците да преобърнат вярата на хората. Аз намирам блога ви за въодушевляващ и опознавателен.

Отговор: Кабала няма никакво отношение към религията, към вярата. Тя е призвана да обучава хората към поправяне на егоизма им, ако възникне такова желание в тях.

Въпрос: Вие по някакъв начин отговорихте на въпроса относно пресаждането на органи. Позволете да се задълбочим. Да допуснем, че хирурзите се научат да пресаждат глави. Да допуснем че съществуват двама братя – Брат и Пит, Пит е смъртоносно болен, нужно му е пресаждане на глава, и Брат решава да даде своята  глава на брат си.

 И така ето поставят и двамата под упойка, и на двамата отрязват главите при операцията, а после пришиват здравата глава на Брат към тялото на Пит, а болната глава на Пит към тялото на Брат. И… ето те се пробуждат: кой къде е? Кой в чие тяло е? Къде е Брат и къде Пит?

Отговор : Всичко е останало както е било…

Въпрос: Какъв е коренът на думата “вяра“ от иврит? Имам чувството, че тя носи някакъв друг смисъл, освен този, с който ние сме свикнали в нашия свят.

Отговор: В кабала думата “вяра“ означава свойството отдаване, напълването със светлината хасадим, а не сляпата вяра, когато човек приема на доверие това, което му говорят другите, като факт.

[45407]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „вяра”, за която говори кабала?

Отговор: Вяра, това е светлината Хасадим, силата на отдаване, Бина, т.е. свойството на Твореца, природата. Ако такова свойство вяра започне да властва над твоето желание за наслаждение, то ти разбираш какво е това отдаване.

Отначало ти трябва да я усещаш, да постигнеш нейния вкус, за да се отпечата той в теб – и тогава ще разбереш какво е това. Струва ти се, че такова съединяване на несъпоставими противоположности е невъзможно. Но намерението за отдаване започва да властва над твоето желание за наслаждение, и то желае да използва себе си заради отдаване.

Такова свойство присъства и в егоистичното желание, което усеща другия като част от самият себе си. И тогава това не се нарича истинско отдаване. Както майката отдаваща на детето не се счита отдаваща, защото природата я заставя да усеща, че детето е част от нея самата. Сякаш то се намира вътре в нея и затова тя отдава на самата себе си. Тя се грижи за него дори повече, отколкото за себе си, защото го усеща като друга част от себе си.

Затова, макар майката и да отдава на своето дете, като на нещо извън себе си, но тя не се счита намираща се на духовна степен и действаща заради отдаване. Това е просто природен инстинкт.

За да започне желанието за наслаждение да действа с намерение за отдаване, към него трябва да дойде висшата светлина, особената сила. И само се говори, че тази сила идва някъде отвън – в действителност, тя се пробужда в самия човек и ражда в него желание да отдава на ближния, любов към него.

„Ближен” е този човек, по отношение на когото аз допреди съм усещал ненавист, отблъскване, дистанция. В мен не е имало чувство, че той се отнася към мен – аз съм го усещал чужд, далечен. И въпреки това, изведнъж в мен се пробужда желание, способност, стремеж да му отдам и да го напълня. Аз искам да се отнасям към него така, както към самия себе си и ми е ясно, че нищо не търся в отговор.

Ако аз очаквам да получа от това наслаждение, то се получава, че аз действам егоистично. Тоест отдаването не трябва да ми носи изгода, обратно то донася страдание, защото за това, за да дам нещо на другия, аз съм длъжен да го отнема от себе си. Но какво тогава ще ме застави да отдавам?

Затова идва особената сила, която се нарича светлина, възвръщаща към Източника. И аз започвам да чувствам, че от една страна – това е страничен за мен човек, и аз бих искам да получавам от него, да взема от него това, което има. Но вместо това, в мен възниква такава сила, която ми дава възможност да му отдавам, без да получавам пряко никакво наслаждение и изгода.

Ако аз незабавно и направо получавах удоволствие от отдаването, то би се считало за егоистично. Но аз по природа не го усещам като своя част и не получавам удоволствие от отдаването на него. Обратното, аз преодолявам своето егоистично желание, което не получава напълване и се опустошава, даже още повече отпреди, и му предавам своите усилия и напълване.

Ако ме попитат: защо правя това?! То аз нямам отговор в моето егоистично желание. Има друг отговор – аз усещам в това величието на Твореца, принадлежност към висшия, аз изпълнявам желанието на Този, който е над мен. Движи ме този по-висок идеал.

Но е невъзможно да се обясни това с думи, защото егоизмът винаги ще преобърне това така, че да получи за себе си някаква компенсация.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44245]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво се подразбира под думите (Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед шеста”, п.221): „… никой друг не притежава правото да се смили над него (човека), освен Самият Той”? Как Законът може да бъде или да не бъде милосърден?

Отговор: В кабала милосърдие – това е свойството отдаване (хасадим), а не опрощаване за някакво прегрешение, както в нашия свят. В духовната система не съществува опрощаване. Това е система от много точни закони.

И ако аз съм извършил някакво прегрешение, то преди всичко трябва да знам за това, което съм направил, защо и как. Аз трябва да разбера, че Творецът е подготвил за мен това прегрешение, за да се разкрие то, и именно с негова помощ аз сега видях, как да се издигна.

Защото, всъщност, няма прегрешение, има само разкриване на злото, което преди е било скрито, а след това се разкрива.

Затова обикновено в „Зоар” под милосърдие се подразбира придобиване на силата за отдаване.

От урок по Книгата „Зоар”. Предисловие, 17.02.2011

[35594]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всички духовни парцуфим и сфирот се разделят и редуват последователно, съгласно своята природа: Хасадим/Хохма, действие и преход за предаване на това действие, „през един” – висшия обект през следващия след него въздейства на по-ниския.

И така въздействието се предава през един по веригата: един действа/един не, един действа/един не и т.н. Работят през един в хохма и в хасадим, както деня и нощта, както вълната.

През цялото време става преобръщане „с главата надолу” и се редуват Хохма-Хасадим-Хохма-Хасадим или захар/нуква (мъжко свойство/женско свойство), паним/ахораим (лицева страна/обратна страна)…

Това е точно като променлив ток или импулси, смяна на фазите, докато всички не се съединят в своето крайно поправено състояние в една аналогова система – в един свят на Безкрайността, постоянен, вечно съществуващ.

А дотогава всички процеси се редуват, и именно това, че има такова течение и постоянна смяна на Хохма и Хасадим, това преобръщане, ни позволява за сметка на отделните, изолирани действия, в крайна сметка да достигнем „аналогова”, интегрална форма – съвършенство, „кръг”, където всичко се слива е едно цяло.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 07.02.2011

[34723]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Светлината, връщаща към източника – това е светлината изпълваща цялата реалност на творението, която ти използваш за целта на поправяне на желанията/келим. Това е същата светлина, само че ти я прилагаш за поправянето на келим.

Да предположим, че пред мен има прекрасно приготвена маса, с изискани блюда, но аз нямам особено голям апетит. Казват ми: “Ти все пак трябва да похапнеш! Вярно, че си болен и нямаш апетит. Но пробвай, поне малко!“

И аз ям – без желание, само за да се излекувам. После оздравявам и вече с желание опитвам от тези същите блюда, получавайки наслада от тях.

Тези блюда не са се променили. Променило се е моето отношение към тях. По-рано, аз ги използвах, за да оздравея – и това се нарича “светлината, връщаща към източника“, светлината хасадим, “завръщане чрез трепета“, нивото Бина.

После аз съм се поправил – и съм започнал да използвам тези желания, получавайки ги заради отдаване. И тогава тази светлина се е превърнала за мен в светлината хохма.

Кой е извършил промяната в светлината? – Аз. Коя е светлината? Хасадим – за поправяне на желанията, хохма – за наслаждение. Всичко зависи от това, как аз се отнасям към светлината.

Ако искам да поправя само отношението си към ближния, тъй като преди всичко се изисква поправяне, – това означава, че аз използвам тази  светлина като “хафец хесед“ (нищо не искащ за себе си). Светлината – това е отдаване. А след това, тази същата светлина, това същото отдаване, аз мога вече да ползвам, наслаждавайки се от това, че отдавам.

Отдаването/Творецът изпълва цялата реалност. А ние пребиваваме вътре в тази реалност и всичко зависи от нашето отношение. Както ние се отнасяме към него – така и определяме, къде се намираме: в този свят или във висшия, на всевъзможни стъпала, в различните състояния.

От урока по Книгата „Зоар“. Предисловие, 25.01.2011

[33654]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Урок №1, Москва, 14.01.2011

Въпрос: Какво според вас е свободата? И свободен ли сте Вие?

Отговор: Според мен свободата е пълно подобие на Твореца, когато в мен няма други желания – освен подобните на Неговите.

Защото Творецът е абсолютният закон на природата. Това не е някой, седящ на небето. Това е огромният закон на природата, обхващащ я изцяло и управляващ всички, всички нейни части, включително и мен.

А аз се намирам в абсолютен затвор. Представете си, че сте здраво завързани. Нервите ви не издържат, непоносимо е, вътрешно се разкъсвате и това е ужасно! Именно в такова състояние се намирате, ако сте противоположни на Твореца.

Но ако заедно с Него се доближавате до Неговото подобие, към разбирането за Него, към равновесие, вие изведнъж чувствате, че всички тези окови, всички тези ограничения изчезват.

Вие сте като зъбно колелце, скачено от всички страни заедно с останалите зъбни колелца. Не можете нито да мръднете нанякъде, нито да дишате. Не можете да направите нищо! И изведнъж чувствате, че именно вашето разбиране за Твореца, вашето съгласие с Него ще ви доведе до такова равновесие, до такова радостно състояние, че нищо повече няма да е нужно. Такова успокоение…

Това вече е състоянието „хасадим”, когато вие се намирате в свойството на така наречената вяра, в свойството хасадим. Не ви е необходимо нищо повече, освен да съвпаднете с Него по свойства. И каквото и да се случи, това е Неговото въздействие върху вас, за да намерите още по-голяма възможност да съвпаднете с Него.

След като Неговите всевъзможни въздействия са преминали през вас, и сте се уподобили с всички тях, и нищо повече не може да да ви въздейства, отдалечавайки ви от подобието с Твореца – тогава сте постигнали свойството на абсолютно отдаване, Бина. Едва сега се чувствате абсолютно свободни.

Какво значи „абсолютно свободен”? Намирате се изцяло във властта на Твореца, както и преди, но сте напълно съгласни с него – не по неволя, а от добра воля, от осъзнаването, че точно така, а не иначе трябва да бъде. Вие се намирате в пълна хармония с Него, в унисон. Това е състоянието Бина, когато нищо не ти е необходимо!

И чак след това започва следващият вид работа, който се нарича получаване заради отдаване.

От урока по статията „Предговор към Книгата Зоар“, 14.01.2011

[33105]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо са нужни египетските наказания, ако човек вече е решил да върви по духовния път?

Отговор: Така вече е решил? След секунда ще го привлече нещо друго. Нима може да разчитаме на желанието на човека? Достатъчен е лек тласък и той, без да мисли, ще се устреми към нова примамка.

Казано е: „не вярвай в себе си до деня на своята смърт”. Не вярвай, докато не преминеш през десетте египетски наказания и не решиш, че си длъжен да излезеш от Египет. Не вярвай, докато Фараонът в теб не чуе: „Пусни народа Мой, за да Ми служи!”. Не вярвай, докато не се издигнеш над своите желания.

А дотогава човекът е машина, управлявана от желанията вътре в нас и наслаждението отвън. От разказа на Тора ние виждаме какво трябва да премине той. Поначало синовете на Яков се съпротивляват на Йосиф, който ги събира (осеф) заедно за особена работа.

В Египет седемте сити години се сменят със седем гладни, след това започва гневът на Фараона, а после – наказанията, т.е. бедствията, биещи по егоизма. Едва тогава човек престава да отъждествява себе си с него, откъсва се от него, строи екран.

Наказанията ни разделят от нашето желание, а ние получаваме възможност да го погледнем отстрани. Защото човек по природа се отдалечава от това, което му носи страдания. А до египетските наказания той още не чувства, че неговото желание и той самият – не са едно и също.

Става дума не просто за беди. Казано е: „Да вървим при Фараона”. До теб се появява Творецът и казва: „Присъедини се към Мен, а не към своето желание, и заедно ще вървим при Фараона”. Ти излизаш извън желанието, издигаш се над него – това е и изходът от Египет: едно след друго, наказание след наказание, докато не бъдат отработени всичките десет сфирот.

Аз няма да се откъсна от егоизма, докато не почувствам, че той е зло. Едва тогава ще започна да се освобождавам от неговите обятия, все по-добре ще виждам колко той е чужд, лош, противоположен – и накрая ще дойда до пълен мрак, в египетската тъмнина.

Желанието повече няма да ме прелъстява. Как ще живея занапред? Аз съм се отделил, отказал съм се от всичко, което съм бил, от всичко, с което съм живял, от всички свойства, мисли и желания. Издигнал се, аз гледам над всичко това и не знам какво да правя сега. Това е и началото на откъсването, нощното бягство от Египет.

След това ние получаваме силата на Тора и започваме последователно да работим със светлините, поправяйки желанието. А след това в своето намерение ние получаваме светлината хохма, облечена със светлината хасадим – с други думи, пристъпваме в земята Исраел.

От урока по статията на Рабаш, 24.12.2010

[30707]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга „Зоар“. Предисловие. Статия „Мъдростта, на която се държи светът„, п.40: Този, скритият, който е неизвестен, той е Арих Анпин. Тъй като думата създал (ברא), се намира в самата дума берешит (בראשית – първата дума на Тора), в такъв случай – кой е Той, който е създал това?

Това е този скрит, който е неизвестен – скритата Хохма на  Арих Анпин. Защото Той е извел Бина от своя рош и я е направил ВАК, т.е. създал е тези шест висши по-големи окончания, косвено указани в думата берешит.

Бина се отнася към главата на парцуфа (рош). А освен това тя представлява хафец хесед – буквално: иска милост, т.е. никога от нищо не изпитва недостиг. Милост винаги има предостатъчно и, ако я искаш, моля, получавай. Върху нея няма ограничения, никой не ти поставя условия или забрани.

Затова Бина се нарича „свободна страна”, „свободно желание”. Тя може безпрепятствено да присъства навсякъде, а също снабдява със собствените си свойства Малхут, егоистичното желание. Тогава,  това желание става даващо и също преминава в категорията хафец хесед. По такъв начин, Бина е способна да служи като средство за поправяне на Малхут, за поправяне на душите.

Самите души не могат да се издигнат при нея, в рош на парцуфа.  Не искайки нищо за себе си, тя се намира там в съвършенство. Но без никаква загуба, тя може да се намира и извън главата, в мястото на обитаване на нисшите, предоставяйки им своето съвършенство.

Там, където те са нещастни, където страдат, неспособни да напълнят себе си заради недостиг на поправяне, там, където светлината не може да се появи, докато не бъдат изпълнени условията на Първото съкращаване (Цимцум Алеф) – там Бина им обезпечава светлината хасадим и показва колко е хубаво да се намираш в свойството хесед.

И наистина, тя няма никакви ограничения, никакви проблеми –  не се разделя със съвършенството дори на най-ниското стъпало.

Ето защо „бащата”, т.е. Хохма, който не може да се появява никъде, извежда „майката”, т.е. Бина, навън, за да бъде тя там, където страдат децата, и на първо място да им обезпечи поправяне на милосърдието (хасадим).

Тогава, те постигат съвършенство на отдаването,  вече не са подкупени, не са заробени от своето желание за наслаждаване – и започват да се замислят не само за отдаването заради отдаване, но и за получаването заради отдаване. Защото в тях има желание да получат светлината хохма и сега, осигурили си свойството Бина, те могат да пробуждат своето желание.

Но да го пробуждат само в онази степен, в която са способни да го подчинят на властта на Бина. По този начин, Малхут постепенно се включва в Бина – с други думи, получаващото желание на душите се включва в даващото желание Бина, което са получили. Тогава, те получават светене на хохма отдолу нагоре – „екранизирайки” го в отдаване.

Така душите поправят себе си чак до окончателното поправяне (гмар тикун). Затова е и казано: „берешит” – бара шит, т.е. създал шест окончания, ВАК на светенето на хохма. Това вече са големите поправяния по пътя към целта.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 20.12.2010

[30276]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Струва ли си да се четат кабалистичните текстове на иврит, дори когато не се разбира езикът?

Отговор: Тук, преди всичко, е важно доколко човек се въодушевява от самата идея.

Затова си струва да чете книгите на разбираем език. Той трябва да е с нас чувствено, а не граматически.

Геометричните форми на изписване на буквите съществуват само в нашия свят. На малко по-високото, духовно стъпало, това вече не е геометрия, а свойства, които по никакъв начин не са свързани с очертанията, които виждаме сега. Там контурите на буквите се сливат с усещането.

Така че, ако човек не знае иврит, нека слуша урока на който и да е език, който ще му позволи да вникне в същността, в идеята.

А всъщност, тези букви не принадлежат на езика иврит, а са символи на две сили – хасадим и хохма, получаването и отдаването, свързващи се помежду си по различни начини.

На иврит буква (от, אות) –  също така е и символ. Пред нас имаме не буквите на иврит, а геометрични форми, обозначаващи различни съотношения, съчетания на две свойства.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 19.12.2010

[30165]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Очертанието на всички букви е строго определено. Всеки детайл от буквите е геометрически символ на определено духовно свойство, породено от комбинацията на отдаване и получаване. Затова писането на иврит е останало непроменено през хилядолетията. Всички останали азбуки са се изменили с времето, понякога до неузнаваемост, но на иврит формите на буквите са определени от комбинацията на духовните сили и затова са се съхранили през вековете.

Хоризонталните детайли на очертанията на буквите символизират влиянието на светлината хасадим, а вертикалните символизират влиянието на светлината хохма. Хасадим принадлежи на силата на Бина, а хохма на силата на Малхут.

Това може да бъде сравнено с осцилограф, сигналът на който е винаги изграден от взаимодействието на две скали.

В действителност всичките картини в нашия свят са основани на комбинацията на две сили, но върху тях се наслагва и хронологично развитие . Това е причинено от проникването на клипа, която „разтегля” процеса във времето. В резултат се получава разлика между началото и завършека.

Според степента, в която поправяме нечистите сили, те  се присъединяват към единното цяло,  приближавайки началното и крайното състояние, до пълно единство, докато самото понятие време не изчезне.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар“”, 15.12.2010

[29821]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→