Баал a-Сулам, „Мир в света“: Даже един поглед върху творението е достатъчен, за да се убедим в съвършенството на неговия Създател. А затова трябва да проявяваме разбиране и да се предпазваме от пренебрегване на която и да е част на творението като излишно и ненужно. Та нали това опорочава неговия Създател.

Човечество вече започва да разбира това, след като се е настрадало от ”умни” теории, изискващи изкореняването на ”излишното” в името на всеобщото благоденствие. Някога битуваше мнението, че в нашето тяло има ”ненужни” части. И досега практикуваме асоциалното регулиране по изкуствени, измислени критерии. Образование, култура, търговия – във всички сфери прибягваме до противоестествени мерки и форми на управление. В следствие на това се получават изкривявания, които повишават нивото на нашите страдания, достигайки до световна криза.

Всъщност, от Природата трябва да се учим на правилно развитие. Тя цялата изначално е съвършена и ние самите се явяваме нейни следствия. Нашите мисли и усещания също произтичат от онова, което тя ни е дала. И затова трябва единствено да и подражаваме, да вземаме пример от нея.

И наистина, много от съвременните технологии се базират на знанията на природните системи и механизми, на опитите за тяхното възпроизвеждане по изкуствен начин.

Трябва да прилагаме същото в обществото, в нашите социални, икономически, търговски и други връзки. Ако копирахме природата, то бихме се избавили от всички проблеми.

Творецът не е завършил творението в момента на неговото създаване. Във всяко кътче на представената ни действителност виждаме, че тя, както в общото, така и в частното, се намира под властта на законите за поетапно развитие. И затова, усещайки горчивия вкус на плода по време на неговото узряване, ние не го смятаме за порок или недостатък. Тъй като причината е известна на всички: Плодът не е завършил процеса на своето развитие.

Това засяга и другите елементи от действителността: Ако някой от тях ни се струва лош или вреден, това означава, че той сам свидетелства, че се намираме в преходен етап от своето развитие. Затова не трябва да смятаме, че е лош и не е мъдро да го подлагаме на съмнение.

Може да се каже, че светът се развива и ние откриваме в него все по-сложни неща. Или може да се каже, че ние самите се развиваме и затова виждаме света все по-развит и сложен.

Или говорим за света отвън, или за света в нас – няма значение. Обобщението може да бъде много просто: ”Не пипай Природата. Не бъркай в нея с мръсните си ръце, с твоя бездарен разум, който е способен да види само онова, което е на милиметър от носа ти. По-добре е да се пазиш. Имаш земното кълбо – постарай се да живееш в мир с него. А ако не, то това няма да ти е от полза.“

Със своя порочен разум, с “мръсните“, т.е. егоистични ръце ние се бъркаме в работата на Земята, богатствата и ресурсите, на която са ограничени. Те са ни дадени само за да напредваме балансирано, съобразно с Природата, без да въздействаме негативно, въпреки тази универсална, всеобхващаща система.

Ако все пак реализираме своето отрицателно отношение, Природата веднага автоматично започва да се защищава и в нейния отклик ние се сблъскваме с последствията на своете нарастващи грешки. Това предизвиква големи страдания, криза, заплахи за нашето съществува – опасност от унищожение.

И всичко това, заради нашето неразбиране: Природата е съвършена и ние трябва само да се учим как пълноценно и балансирано да се присъединим към тази система.

Въпрос: Означава ли това, че трябва да преминем към вегетараинство, към натурализъм и прочие такива методики?

Отговор: Ако те произтичаха от дълбокото, основно изследване на природата, аз бих се съгласил с тях, дори без да се запознавам изчерпателно. Тук въпросът е в рационалното, в изследователския подход.

Принципът е много прост: на човек не му е забранено всичко онова, което не нарушава природното равновесие. Разбира се, че можем да ядем месо и риба, да сечем дървета, да садим растения, да се наслаждаваме на живота – но винаги трябва да знаем: докъде се простират границите на нашите действия, след които нарушаваме равновесието, доколко вярно се вписваме в системата на Природата.

Как да проверим това? Само по своя егоизъм: там, където го задействам, оттам започва вредителството. Тъй като природата е аналогова система, която е изцяло алтруистична и е основана на взаимно отдаване. Всичките и части са подобни на органите на тялото, грижейки се единствено за благополучието на цялото. Такава трябва да виждаме Природата, за да се проверяваме относно нея: действаме ли аналогово или не? Устремени ли сме към съвършенство или не?

Ето какво означава да се действа не изкуствено, а естествено – постоянно пребивавайки в любов и отдаване, която се явява като Природен закон, а не в егоизма, стремящ се към собствена изгода. Така на нашето ниво можем да изпълним закона на Природата ”възлюби ближния като себе си” – закон, по който съществува всяка една нейна част.

Хищникът, изяждащ жертвата си, никога не прави това, за да се наслаждава от чуждото страдание. Той само си осигурява прехраната, и нищо повече. Колкото по-дълбоко разбираме Природата, толкова повече се убеждаваме в това.

Съответно и ние трябва да разберем, колко и какво можем да получим от нея. Няма никакъв проблем, ако я използваме, за да живеем в равновесие с нея, с други думи, ако всичките ни действия са за благото на ближния, в полза на неживата, растителната и животинската природа.

Как да постигнем това? Първо, трябва да поправим собствената си природа. Тъй като това, което изпълняват низшите нива инстинктивно, ние трябва да осъществяваме, както се казва, ”над знанието” – над егоизма. И затова ние изучаваме методиката за интегрално възпитание.

Въпрос: В природата силните се хранят със слабите и не нарушават хармонията. Обаче сред хората това предизвиква разрушаващ ефект…

Отговор: В нас действа непоправеното его, а този закон трябва да се прилага и изпълнява сред хората по друг начин: силният помага на слабия да се поправи. Тъй като вълкът, изяждайки овцата, извършва поправяне – да допуснем, избавя популацията от слабите особи. Ето и ние трябва да си помагаме един на друг съгласно същия принцип за хармония и равновесие. Само че това означава вече не изяждане, а еднаква към всички любов на човешко ниво, само отдаване заради ближния.

Въпрос: С какво се измерва нашата сила или слабост в този контекст?

Отговор: Със служенето на ближния. Или му служа, или го използвам.

От урок по статията ”Мир в света”, 09.06.2013

[109666]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Известният мислител и лекар Рамбам е въвел кодекс от постулати, един от които гласи: „Здравият живот е духовна необходимост“. Бихте ли коментирали?

Отговор: Нашето здраве е едно от условията за общо равновесие на човека с природата, равновесие на самия човек и сливането му с Твореца. Затова балансът на всички нива – ментално, морално, физическо, етично, духовно, физиологично – се явява една и съща система от пълното равновесие. Несъмнено, че човек, който в бъдеще, заедно с целия свят достига до пълно поправяне, ще получава от всички страни само положително въздействие и това общо равновесие ще предизвика в него абсолютно здраве.

Тук можем да поговорим за вечността, за безкрайността, за вечния живот, но всичко това сега не е за нас, тъй като не разбираме всички тези прекрасни изменения, които могат да се случат на човек, доколкото според днешните представи материалното тяло не може да съществува вечно. Но проблемът не е дори в това.

Работата е в това, че то е възможно само тогава, когато човек бъде включен в общата система, когато всички хора ще са толкова правилно свързани помежду си и ще се допълват и уравновесяват един с друг, че здравето на всеки ще се определя от правилното здраве на всички.

Въпрос: Когато Рамбам казва, че физическото здраве е духовна необходимост, какво се има предвид под думата „духовна“?

Отговор: Под духовно се разбира бъдещето духовно състояние на човека, когато се издига над животинската си част и започва да заздравява духовната си част, която в настоящият момент не се усеща от никого, освен от кабалистите. Във всички хора тя се намира в определено вътрешно латентно състояние, зародишно състояние, така, както в малкото бебе потенциално съществува бъдещото дете – т.е. абсолютно не се проявява.

От ТВ програмата „Медицина на бъдещето“, ч.3, 07.04.2013

[106151]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.1: Гледайки себе си, ние се чувстваме толкова порочни и нищожни, че никой не е така заклеймен, като нас. Когато гледаме Онзи, който ни е създал, излиза, че ние трябва да се намираме на върха на стълбата, която е достойна за прослава, като нищо друго. Тъй като от съвършен Създател трябва да произлизат и съвършени действия.

Наистина виждаме, че Природата е съвършена и всичко в нея е подредено много добре, по-добре, отколкото при нас. Отношението на човек към ближния се състои в това, да го принуждава, убива, граби, експлоатира, да го побеждава във всичко. И виждаме, че този подход е вреден. За нормален живот щеше да е по-добре, ако съществувахме на принципа на взаимната помощ и доброто, пазейки природата и себе си. Така учим и децата да не се бият, да не са алчни, а да играят заедно. Но става ясно, че децата не са способни на това, дори и възрастните не са. Излиза, че природата ни е несъвършена. Ето какво откриваме, гледайки самите себе си.

От друга страна, в природата всичко е изградено съвършено. Множество изследвания все по-добре ни обрисуват картината на хармоничното равновесие и взаимодействие. В крайна сметка, Природата е създала живота, което изисква координирани действия на сложни и деликатни механизми. Виждаме колко многолик и сложен е светът, колко мъдро е устроен. От къде се е появило всичко това? От някаква си мъничка ”точица”, създала Големия взрив?

Така или иначе, това сложно, хармонично многообразие, което виждаме, не може да не ни впечатли. Но когато погледнем човека, ”венеца на природата”, пред нас се открива само една наклонност – да разрушаваме всичко.

Това ни кара да се замислим, как е възможно това? Най-сложната и качествена част – и в същото време най-лошата?

Нищо и никаква си мравка или бръмбар не причинява зло на никого, действа съгласно законите на Природата и помага на другите в общата взаимосвързана система. В нея всеки живее само за да подсигури останалите, всеки си има своя ниша и честно ”отработва” своите взаимни връзки с хилядите останали създания. Всички те образуват съвършена мозайка, неразделно сплетените щрихи на общата картина. Махни само един детайл – и веднага всичко се изкривява, разрушава се цялостта.

А между другото, тъкмо с това се занимава човек като правило. Неговата дейност е противоположна на природното съвършенство. Всички животни и растения, всичко съществуващо е пропито от пълно съгласие, и главното – от взаимно напълване. Всички са взаимносвързани, взаимозависими и се нуждаят един от друг. Всичко в природата е изградено на основата на равновесието, където на нито едно ниво не може да се добави или отнеме каквото и да е – това е един ”пъзел”. Но идва човекът и го разрушава, и то по малко се приближава към катастрофа. Досега не сме осъзнавали, че цялата природа около нас е съвършена, а нещата, които ни се струват несъвършени, са свидетелство за ”кривото огледало” на нашето възприятие или за резултатите от нашата разрушителна дейност.

Човек не е способен да се включи в съвършенството, защото той е непоправен. Това е единственото създание, което е противоположно на Природата. А това означава, че ключът за поправянето на ситуацията се намира в нас самите.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 26.02.2013 

 [101422]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение (А. Семихатов, д-р на физико-математическите.науки, Институт по Физика към РАН): Всички частици са разделени на два класа: бозони и фермиони. Частиците, от които сме направени,  са фермионите, а бозоните – преносители на взаимодействия. Бозоните ужасно обичат да се струпват заедно.

Ако вие бяхте бозони, сега всички щяхте да седите на един стол. Не питайте как е възможно това – такива са свойствата на бозоните. Фермионите, напротив – те са индивидуалисти. Те са като хора, които са си неприятни един на друг, затова се подкрепят взаимно отдалеч. Нашият свят съществува именно благодарение на това, че фермионите не могат да се понасят един друг.

Ние с вас живеем в пространство, което се състои от точки, номерирани с числа. Тези три числа можете да умножите както искате, но винаги ще се получи един и същи резултат. А зад „огледалото“ съществува това, което се нарича супер пространство. Това е пространство, където има нещо подобно на числа, но точки няма. Числата, които тук изпълняват ролята на координата, имат странно свойство: ако ги умножите едно по друго, а след това направите същото нещо, но в обратен ред, то тези две действия ще бъдат с различен знак. Например 5х4 – би било 20, а 4х5 – минус 20.

Светът, който е там, е напълно различен от нашия. Нашето пространство с вас е бозонно пространство. А странното пространство зад „огледалото“ е насочено към описване на фермионите. Не забравяйте колко различно седят на столовете бозоните и фермионите. Оказва се, че тези два свята произвеждат безкрайност с различни знаци и индивидуално се държат много лошо. Когато ги свързвате заедно, се оказва, че те са прекрасна, хармонична двойка. Ще научите, че светът е устроен много по-добре, отколкото бихте могли да очаквате. Много вероятно е, светът да е устроен супер хармонично и супер симетрично. И ако това е така, то той е математичен в своята основа.

Коментар: Ето как, лека полека, учените достигат до правилни изводи за паралелния на нашия свят, за огледалния свят, който съществува в свойството отдаване и любов, противоположен на нашия свят, съществуващ в свойството получаване, омраза, завист – егоизъм. Сега остава да се направят още няколко прости извода и да се постави основният въпрос – как можем да се преместим в другия свят, или по-скоро, да го присъединим към нашия свят и да съществуваме и в двата свята, в съвършенство. За това ще ни се наложи да усвоим още една наука – кабала.

 [98449]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Проучване (източник): В психологията има феномен на социалната синхронизация. Например, когато аплодисментите, в началото изолирани, изведнъж се слеят в един ритъм или вървейки по улицата с приятел, в някакъв момент започвате да крачите в крак с него.

В Scientific Reports изследователите пишат, че в четирикратна тренировка, когато единият повтарял движенията на другия, участниците в експеримента копирали дори неволните движения един на друг. Синхронизирана била дори и мозъчната активност: зоните, отговарящи за социални контакти и за сензомоториката, се активирали и в двамата еднакво. Освен това, в единия мозък синхронизация между тези зони липсвала. Тоест мозъкът на първо място се настройва към партньора. Нещо подобно се случва и с музикантите, които свирят в дует.

Това, че участниците повтаряли дори неволните движения един на друг, предполага, че синхронизацията възниква подсъзнателно. Но нейната степен зависи от степента на социалност на човека. Ако някой преживявал тревожност, но се прикривал, неговите движения се синхронизирали с чуждите в по-малка степен.

Забележка: Ние сме настроени първоначално на пълна взаимна синхронизация и получаваме най-голямо удоволствие  от това, ако я достигнем. В нея започваме да чувстваме висшата управляваща сила, своята причина и крайната цел.

[96511]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Науката кабала е единственото средство, което ми позволява наистина да контролирам собствената си съдба. Никой от президентите и премиерите няма да помогнат. В крайна сметка, и тях  ги „тегли за ухото“ съдбата, която е в ръцете на Твореца.

Но прибягвам до науката кабала не просто да се помоля: „Моля те! Направи така, че да ми е добре!“ Не, искам да разкрия Твореца, да се запозная с Неговите планове, да разбера как да се присъединя към тях, как да им въздействам. Това не е просто разкриване – дава ми се достъп до „клавиатурата“, с която се изпращат команди до цялата реалност.

Нещо повече, учат ме как трябва да действам, как да контролирам собствената си  съдба и съдбата на целия свят. Обясняват ми структурата на духовните светове и на този свят, историята на процеса, неговите причини и насоки, природата на мирозданието, системата за контрол. Накратко казано, няма нищо, което да не е включено в науката кабала. Тя описва точно природата – абсолютните закони, които не познаваме. Междувременно, ако се запознаем с тях, ще имаме контрол над всичко.

В крайна сметка, „Творецът“ не е случаен изблик на емоции, не е нечие смахнато желание, оставящо ме в последния момент на разкриване на истината. „Творец“ е общ универсален Закон на реалността. И ако го изуча, ще знам как да се отнасям към него, как да се „слея“ с него, как да го управлявам.

Ако искам това, ще се появи такава възможност. С времето ще разбера, че първата стъпка е да разбера Твореца. В действителност, като Го разбера, веднага ще се съглася с Него. Така човек се съгласява с майка си, когато порасне и види, че нейните желания са за негово добро.

И затова възможността да контролираме абсолютния Закон не съдържа в себе си противоречия: разкривайки общата система, виждам, че тук се иска само правилно съчетание между мен и него. Трябва само да изменя себе си и осъществявам това по стъпалата на духовната стълба. На всеки етап ще се прикрепям към Твореца, ще си включваме един в друг, ще стигаме до споразумение, до средната линия – след това заедно сме в хармония и мир. Достигаме равенство в сегашното състояние, във всеки миг от живота ми, тъй като и двамата го считаме за най-добро.

Така управлявам съдбата си – защото и от Негова страна тя се управлява така. А какво може да бъде по-добро за човек от това?

От урока по статията “Същност на науката кабала“, 12.11.2012

[92725]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Развиваме се в продължение на хиляди години и най-важното в нашето развитие е силата на мисълта. Това е най-високият от всички човешки фактори и именно той отличава човека от неживия, растителния и животинския свят.

Като цяло, умственото ни развитие трябва да съответства на физическото. Ако интелектът надхвърля физическите възможности, значи организмът е болен от нещо. И обратно, ако човек е физически развит, но няма силата на мисълта, той може да бъде опасност за обществото – например, когато телесната сила се комбинира с разум на двегодишно дете.

Възрастта е неизменен критерий, по който проверяваме физиологичното и интелектуалното развитие. Тези две линии трябва винаги да съвпадат, да корелират помежду си. Силата на мисълта не трябва да превишава физическите възможности, а физическите възможности не трябва да преобладават над силата на мисълта. Ако е изпълнено това условие, човек е в хармония: той може да изпълнява своите желания и едновременно с това да разбере кои от тях може да реализира и кои не.

По този начин, зад силата на мисълта стои разбирането: какво искам, кои желания мога и кои не мога да съживя, и кои от тях не си струва да въплъщавам. В крайна сметка, мисълта служи на желанията, които са в основата на моето „Аз“. Именно силата на мисълта разкрива същността на всичко, което искам. Тя сортира желанията, проверява ги и ми представя резултата: „Ето тези желания си струва постепенно да реализираш: част от тях – веднага, друга част – по-късно, а трета – в по-далечно бъдеще“. А някои желания тя „бракува“: „Това е много опасно. Не трябва да се заемаш с тях – ще си навлечеш нещастие, срам и други проблеми, та чак до болести и смърт“.

Мисълта подрежда всичко на мястото му: лесни и трудни желания, дългосрочни и краткосрочни, желания, затворени в мен, и такива, които зависят от обкръжението – неживото, растителното, животинското и човешкото…

Накратко, мисълта не действа сама по себе си – тя се извисява над желанията и ме насочва към правилна реализация на полезните й части. Невъзможно е да разглеждаме мисълта като такава, откъсната от реалността. Напротив, силата на мисълта е предназначена да ми помага в управлението на моите желания, които са точно моето „Аз“.

Освен това, силата на мисълта ми позволява да упорствам и да подхранвам, което и да е желание, за да може то да укрепне, да се отличи, да придобие важност, да ми оказва по-голям натиск. И обратно, мога да отслабя силата на мисълта, да „убия” желанието, като се убедя, че то не е продуктивно.

По такъв начин, въпреки че мисълта е продукт на желанието, чрез контролиране на мисълта, мога да контролирам желанието. Става дума за много сложна система. Всъщност, човек да се научи да използва мислите и желанията си правилно – после да оформи себе си. В края на краищата, всичко останало е пряк резултат от дейността на този механизъм.

Оттук виждаме дългосрочни последици. Например, ако искам да спра да пуша, мога да го направя, като се убедя със силата на мисълта, колко вреден е този навик. Аз показвам на себе си всевъзможни нагледни илюстрации, вслушвайки се в мнението на лекарите, цитирам на желанието си такива доказателства, които всяват страх в него – и по този начин го неутрализират. По същия начин мога да контролирам всички сфери на живота. Не е тайна, че хората могат мислено да убедят себе си към положителни промени или обратно, към заболявания и дори смърт.

След като заговорихме за здравето – разбира се, аз мога да събудя в себе си такива сили, които да ми дадат жизненост и издръжливост. Изведнъж ще се почувствам силен, мощен, сякаш в мен са се проявили свръхестествени сили. А от друга страна, дори и напълно здрав човек може да се „зарази“ с такива мисли, че да се почувства като пред смърт и действително да умре. Силата на умствената издръжливост, упоритост може да убие и да върне към живота.

В такъв случай, как трябва да се справяме със своите състояния? Как да се грижим за психическото и физическото си здраве?

Преди всичко, причините, които го определят, могат да бъдат съвсем различни: отношения с близките, с колегите, със себе си, с когото и да било. И всичко тук зависи от умственото постоянство, което се получава чрез специални упражнения. За тази цел се препоръчва провеждането на семинари. Тъй като близкото общуване е най-убедителния фактор. Седя в група от десет човека, които общуват съгласно указанията на водещия, и по този начин се утвърждават в правилното мнение. За мен това е прекрасно средство за самостоятелно убеждение.

Има специални случаи, когато човек въздейства сам на себе си. Но основният въпрос е: как му въздейства обкръжението? Тъй като всички сме взаимно свързани, всички сме чувствителни елементи на природата, намиращи се под влияние на околните, които така или иначе ни убеждават в нещо. И тук има както позитив, така и негатив. Ако мисля за някого лошо, дори без да разговарям с него – моята мисъл вероятно му оказва влияние. Някои достигат големи успехи в това, благодарение на специална техника, на която се обучават в службите за сигурност и в други институции. В тази сфера се води скрита за очите война, за която не се говори на глас.

Накратко, силата на мисълта – това е една и съща сила на властта. Властта на човек над себе си, на човек над друг човек, на човек над природата. Чрез мисълта можем да имаме власт, контрол над отношенията ни с общочовешките, духовни сили на природата, които чрез своето въздействие ни поставят между живота и смъртта в целия възможен диапазон на състоянията.

Тази система е толкова велика, защото мисълта трябва да придружава всички желания. Както на детето е необходим баланс между физическото и умствено развитие, така и на мен ми е нужно всяко желание да бъде съпроводено от мисъл, а също така те трябва да бъдат уравновесени помежду си. Тогава, благодарение на тяхната хармония, винаги ще ми бъде приятно и комфортно, а всеки дисбаланс в себе си мога бързо да компенсирам. Точно това е психичното здраве: това, което искам, мога да направя; това, за което мисля, мога да поискам, мога да не искам повече от това, което е възможно и подходящо; и обратно, няма нужда да се ограничавам в това, което не излиза извън тези рамки.

Ако човек може да плува в този поток, който тече между невъзможно и непрактично – той живее прекрасен живот в хармония със себе си и другите.

От 88 беседа за новия живот, 24.10.2012

[91230]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Родени сме с единственото желание да се наслаждаваме, като всичко друго в живота не е важно за нас. По същия начин бебето, излизащо от майчината утроба, мисли само за себе си, чувства само себе си, без да усеща външния свят.

Но след няколко седмици, то започва да  си отваря очите, да чува, постепенно задейства сетивата си и възприема заобикалящите го. И така, то постига това, което желае да получи от обкръжението /преди всичко, от майка си/, за да задоволи потребностите си.

Трябва да разберем, че егоистичното желание, което имаме по рождение, ни е дадено специално, за да можем с помощта на навика, станал втора природа, да изградим над него друго, алтруистично свойство – свойството отдаване и обединение.

Днес се намираме в противоположно състояние – разделени сме, всеки иска да се възползва от другия, никой не се съобразява с никого и плюс това, всички се намираме в противоречия и разногласия помежду си. Но природата преднамерено е създала в нас такова отрицателно свойство, за да можем, използвайки намиращите се на наше разположение сили, именно от него да изградим положителна и добра връзка помежду си.

Ще я изградим осмислено и осъзнато и така ще достигнем обединение, създавайки образа на Човека, подобен на общия закон на природата,  насочен към отдаване – добър и любящ.

И тогава ще разберем, че този закон не е лош, че всички онези зли сили, чието въздействие чувстваме сега върху себе си като нещастия, разводи в семействата, пристрастяване към наркотици, терор, страх от заплаха за атомна война, противопоставяне между страните, болести, екологична, икономическа и финансова кризи, които приемаме за отрицателни въздействия от страна на природата, са ни нужни, за да им противопоставим силите на отдаване, силите на нашата любов и нашето обединение. И ако днес усещаме въздействието на този единен закон като отрицателно, то е само защото сме противоположни на него.

Така се случва и в ежедневния живот. Ако ме връхлитат студ или жега, трябва да разбера какво следва да направя, за да балансирам тези аномалии и да направя температурата нормална. Ако се гмуркам под вода, изпитвам големи натоварвания от налягането, а изкачвайки се високо в планината, чувствам недостиг на кислород и ми е трудно да дишам. И тогава компенсирам тези отклонения, за да се уравновеся с природата.

Кое средство може да ни помогне да постигнем хармония с природата, която днес ни демонстрира различни неблагоприятни въздействия? Усещаме как ударите се сипят отвсякъде. Човечеството се чувства обединено пред лицето на надвисналата над него всеобща заплаха.

Затова разбираме, че нашите свойства са противоположни на свойствата на природата и трябва да компенсираме и да работим срещу свойствата си. И ако в същото време, когато природата ни оказва отрицателно въздействие, успеем да преодолеем себе си, да се поправим и да ѝ съответстваме според възможностите си, ще усещаме подобни въздействия като положителни и уравновесени.

И тогава ще се решат екологичните проблеми, ще се оправят взаимоотношенията в семействата, ще укрепнат връзките между страните, икономиката ще тръгне нагоре и животът ни ще стане щастлив и комфортен. Ето защо ни дават постепенно да извършим промяна в себе си и помежду си, за да може по този начин да се приближим към общата природа и да се почувстваме във всестранна хармония с нея.

От 4-тата беседа за новия живот, 01.01.2012

[67354]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какъв обем информация е наистина полезен за човека и каква информация му вреди?

Отговор: Ако научим човек на правилно виждане за света, за природата, за него става лесно да възприема всяка информация, защото през цялото време ще я причислява към цялостната, глобална картина на света. И така той няма да има никакви проблеми с потока от информация.

Да предположим, днес от сутринта до вечерта чета и поглъщам действително голямо количество информация на различни теми и проблеми на съвременното общество, науката, финансите и др. Същевременно, основният ми проблем е как да интегрирам тази информация в една единна картина на света.

Как мога да видя във всичко това проявата на един единен закон – желанието на различни егоистични сили да се обединят в единна алтруистична сила по подобие на природата? Как днес се преобразува обществото и личността, които по неволя трябва да преминат към интеграция под въздействието на отрицателни сили, наричани в нашия свят криза? В действителност, кризата – това за нас е доброта.

Този възглед за света дава възможност на човек да пропуска през себе си огромни потоци информация и те, напротив, допълват тази обща картина в него, влизат в обща хармония.

Това е подобно на начина, по който слушате някаква симфония, и чувствате, че в оркестъра липсват някои музикални инструменти. Вие, като експерт, чувствате, че нещо липсва, лошо ви е от това – и изведнъж се появява допълнение и хармония.

Така че, не е проблем. Човек действително може да бъде енциклопедичен, той е способен да поеме в себе си цялата информация, която съществува в природата. Основното е тя да се свързва в него в една единна картина. И тогава, напротив, колкото повече информация получава, толкова повече ще бъде желана тя за него и толкова по-лесно ще я възприема. Той ще допълва тези бели петна, които са се усещали в него като недостатък, като липса на съвършенство.

От беседата за интегралното възпитание, 13.12.2011

[66411]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Ние свикнахме, че всяко придвижване в нашият свят се изразява чрез някакви активни действия. А това, за което вие говорите, прилича на някакво вътрешно съзерцаване, тип медитация – на мене ми е нужно само по друг начин да гледам на света? А в какво се проявява тук моята активност?

Отговор: Твоята активност се проявява в твоите желания. Няма нищо освен желания. Нашето тяло е просто животно, което пасе трева, за да поддържа своя живот. И колкото повече действия ще извършиш над това, което е необходимо на това животно, толкова повече това ще бъде във вреда на твоето вътрешно усилие да разбереш, къде се намираш, кой си ти, за какво съществуваш, какво става в света около теб? Това и означава вътрешното съзерцаване.

Ако вместо това вглъбяване в себе си, ти ще се занимаваш с някакви механични действия, то ще крадеш от себе си вътрешно усилие и в резултат ще навредиш на себе си. Ти ще разваляш света. А човекът няма какво повече да прави в този свят, освен жизнено необходимите за неговото тяло действия, а всичкото останало време е длъжен да посвети на вътрешно усъвършенстване. Цялата хармония с Природата се гради именно по този начин и Природата ще ни принуди да се съобразяваме с нея.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→