Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Предварителен урок.

Въпрос: Откъде можем да вземем сила, която ще ни позволи да се борим със злото на егоизма?

Отговор: Нямаме сили, да се борим с егоистична си природа. Проверявах това през последните 40 години и мога да потвърдя, че човек няма такива сили.

Написано е: „Аз създадох злото начало”, това означава, че цялото творение е изцяло егоизъм на всевъзможни нива и в разнообразни форми. Светът е пълен с егоизъм. Затова, ако искаме да се обединим, то трябва да го правим на по-високо ниво от нашата природа.

Живеем в свят, където вече сме свързани един с друг, но по особен начин. Изначално е било създадено зло – едно индивидуално, егоистично желание. А след това, желанието започнало да се дели, а от другата страна, да се свързва.

Висшата сила впръсква в него силата на злото, благодарение на която от най-първата частица, която послужила за началото на големия взрив, започнали да се създават множество различни обекти, все повече и повече егоистични желания.

Но от друга страна, същата висша сила, която създала първата частица на егоизма, разделила се на милиарди егоистични желания, внедрява в нея своята собствена сила на единството. Тази сила на единство е включена вътре в желанието за наслаждаване, но в скрита форма.

По такъв начин, силата на отчуждението и силата на единството действат на всичките нива на природата. В неживата природа те са проявяват като плюс и минус, електрон и позитрон, на растително ниво като поглъщане и отделяне, кръговрат на веществата.

На животинско ниво става много по-интензивен обмен на веществата, което довежда до развитието на разума. Разумът е необходим, за да разберем как да достигнем по-голямо разделяне или свързване. Егоизмът става много по-активен, принуждавайки животните да се придвижват от място на място, да се изяждат едни други и да обичат своите малки.

Двете противоположни сили, заложени в цялото творение, проявяват себе си вече по-забележимо. И след това се появява човекът, способен да усеща много видове ненавист, отхвърляне, и съответно, голямо разнообразие на привързаност.

На всичките тези нива: на нежива, растителна, животинска и човешка природа, действат позитивната и негативната сила, разделящи творението и, в същото време, удържащи го заедно над отхвърлянето. Така била създадена цялата Вселена със звездите и планетите, Земното кълбо.

Но все пак, силата на отблъскването превъзмогва силата на единството. Ние виждаме, че цялата Вселена се разширява, все повече и повече. Макар във Вселената и да се образуват нови обекти, клъстъри от материя, и все пак общата тенденция води към разсейването.

Същото се случва и на Земята, особено с човека. Човечеството се стреми да се разпръсне и да се разсели по цялата земя, то дори се стреми зад пределите на своята планета, към космоса, за да властва над цялата Вселена.

Но тук ние стигаме до такова разбиване на човешко ниво, че силата на ненавист и отхвърлянето започва да проявява себе си много негативно. Тя изисква от нас да разберем тези две действащи в нас сили, и да ги доведем до баланс, към средната линия, към хармония между силата на получаване и силата на отдаване.

Задължението на човека е да установи такъв баланс за сметка на съединението на двете сили вътре в себе си: положителната и отрицателната, и да запази помежду им този баланс, за да може всичките престъпления да покрие с любов.

Не разрушаваме отрицателната сила, а само се грижим за това, тя да работи в правилната форма, довеждайки цялата природа: нежива, растителна, животинска и човешка в хармония.

Когато започваме да се приближаваме към хармония или поне да се стремим към нея, започваме да се усещаме живеещи в хармоничен свят, по-високо от всички ограничения. Защото всички ограничения са следствие на нашата ненавист, която ни отчуждава и разбива.

Ще започнем да усещаме вечния живот съвършено на друго ниво на съществуването и ще усетим как се издигаме на новото ниво. Неживо, растително, животинско и човешко ниво на природата с това свършват, а ние се издигаме на стъпало, което се нарича Адам, „Човек“.

Човечеството започва да се обединява, макар и не всички наведнъж, но постепенно, все повече и повече хора се включват в това обединение. И онази част, която е достигнала единство, започва да усеща преход в нова – вечна и единна реалност, наричаща се духовен свят.

Някои избрани хора, кабалисти, в миналото вече реализирали такъв преход, са написали книги за това. Но днес това е достъпно за всички, така че нека да започнем да работим над общото обединение.

Във всеки остават неговите негативни сметки, но положителните намерения, трябва да бъдат по-високо от тях. Аз играя сам със себе си и специално демонстрирам на всички как превъзмогвам ненавистта заради любовта, въпреки че всичко това остава вътре в мен.

Опитайте и ще видите, доколко нов е този подход към целия ни живот: в групата, в семейството. Та нали точно по тази причина групите и семействата се разпадат. Егоизмът расте, а ние не сме способни да го компенсираме с доброто, и затова се разделяме.

Не разбираме, че егоизмът расте именно, за да ни доведе до по-голямо обединение и вътре в него, ще се разкрие висшия свят. Нека да започнем да се учим на това.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[164178]

Filed under: Възпитание, Деца, Духовна работа, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Егоизмът нарасна до такава степен, че напълно ни отчужди. Човекът вече не е способен да бъде в хармония и мир, дори със самия себе си. Затова стават толкова популярни наркотиците и антидепресантите, на всеки му е необходим личен психолог.

Всичко указва на това, че трябва да се върнем към единството, защото то се явява централна точка за нашето здраве.

Всички болести в тялото произлизат от отсъствието на правилната връзка между неговите органи, не позволяваща на системите на организма да работят във взаимна хармония. В миналите векове докторите са лекували болните именно по такъв принцип, с помощта на различни средства, връщайки организма в хармонично състояние.

Но в последните двеста-триста години, с началото на технологичния прогрес, хората са забравили за това, че хармонията на тялото е залог за неговото здраве и са престанали да се грижат за нея.

Съвременна медицина се бори с всяка болест поотделно, използвайки специални химични препарати, вместо да връща тялото към хармонично единство.

И по този въпрос също ще стигнем до осъзнаването на злото, виждайки, че само за сметка на обединението помежду ни можем да излекуваме нашите тела. Методиката на обединението, която предлага науката кабала, ще ни осигури здраве на тялото и душата, ще сплоти семейството, ще ни научи, как да се възпитават децата, как да се построи правилното общество и един добър свят.

А главното е, че ще усетим висшата сила, скрита в природата и ще достигнем до ново стъпало на своето развитие чрез обединението между всички в един човек и съединяването със силата, която ни е създала като едно желание. Към това едно желание и ще се върнем, сливайки се с висшата сила.

Тогава хората ще спрат да умират, защото смъртта, това е силата на отчуждението. Вместо смърт, човек ще усеща подем на следващото ниво на съществуване. А за сметка на нашето съединение с останалите, между нас ще става постоянен обмен на материя, знания, енергия и благодарение на тази циркулация, ние ще достигаме вечен живот.

Всичко това може да постигне всеки – тук, в този живот в нашия свят. Трябва да се радваме, че имаме на свое разположение такава велика и уникална наука, отговаряща на всичките ни искания и водеща ни към съвършенство. Аз съм щастлив да виждам, че в света вече има толкова много хора, вървящи по пътя на разкриването на висшата сила.

От  предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163754]

Filed under: Здраве, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какво можем да направим за човека, за да не се чувства изолиран, а да се възприема като неразривна част от цялото?

Отговор: Той не би могъл да мисли по друг начин, ако чувства, че е свързан с всички останали, както майката, която зависи от децата си.

Нима майката може да мисли за себе си така, сякаш няма деца? Каквито и възможности, предложения, нова работа да й се предоставят, тя мисли първо за това какво ще се случи в къщи, когато отсъства.

Въпрос: Хората ще престанат ли да чувстват самотата си, депресията, вътрешната пустота, които днес са толкова разпространени?

Отговор: Депресията ще изчезне незабавно,веднага щом започнем да пробуждаме положителната сила на природата, която ще уравновеси отрицателната сила на егоизма.

Тъй като депресията и чувствуто за опустошение са предизвикани от това, че се намираме под властта на една негативна егоистична сила, с помощта на която е невъзможно да внесем порядък в живота си. Достигнали сме до такава черта, зад която сме длъжни да принесем в света позитивната сила.

Въпрос: Човекът днес се чувства самотен, дори и да живее в златен дворец. А в поправения, съвършения Израел ще има ли самотни хора?

Отговор: Самотни хора няма да има, тъй като всеки ще чувства себе си като майка, която има много деца. Той ще се чувства обгърнат в топлина и любов, а не в тягостно задължение.

В човека ще действат две сили и отвън всичко ще бъде уравновесено. Ние не разбираме какво представлява равновесието – това е докосване до вечността, усещане на Рая. Тъй като всичко достига до равновесие и хармония.

От една страна това състояние се състои от две противоположни сили, а от друга страна, тези сили взаимно се допълват една с друга и по такъв начин излиза, че никаква външна сила не ми въздейства. А връзката ми с другите е толкова взаимна, че съвсем не ми е трудно да действам за общото благо, а така постъпват и всички  останали.

От 551 беседа за новия живот, 12.04.2015

[158261]

Filed under: Здраве, Израел днес - Няма коментари→

Въпрос: Израстнах на село, сред природата и от тогава съм много свързан с нея. Когато гледаш цветята или облаците в небето, или морските вълни, виждаш, че нямат въпроси, съществуват в покой и благо, всеки на своето място, те са прекрасни и съвършени.

И си задаваш въпроса: „А къде съм аз? Защо в моя живот няма такава хармония и красота?“ Защо човекът, най-развитото създание в природата, освен това е и най-нещастното?

Отговор: Колкото повече е развито творението, толкова повече то страда. Нима камъните страдат? Тяхната вътрешна сила действа така, че да се удържат в тази форм,а и това е всичко. Растението вече страда, защото се развива, нужни са му дъжд, слънце, топлина, страда от студа, изложено е на всякакви външни влияния.

При животните е още по-лошо. Те през цялото време трябва да бягат от някой, да се защитават, постоянно търсят храна. Природата не им е обезпечила изобилие, сами трябва да се грижат за себе си.

А човекът, както е казано: „Ръката му е върху всички и ръцете на всички са върху него.“ Той действително зависи от всички, въпреки че е най-развит.

Въпрос: Но защо на човека му е толкова тежко в живота? Жена ми работи в детска градина и разказва как с всяка следваща година децата стават все по-нещастни. Животът им е толкова тежък, сякаш от малки страдат, живеят в постоянен стрес, агресивни са едно към друго. Никъде няма добра атмосфера – нито в къщи, нито в детската градина. Защо живеем под постоянно напрежение?

Отговор: За да се приведем към целта на творението, трябва да си задаваме трудни въпроси, да живеем труден живот, иначе нищо няма да постигнем. Особено в наше време, защото в края на ХХ-ти век сме дошли до такава точка от развитието на човечеството, за която са говорили кабалистите: започвайки от 1995 г. и нататък, човечеството влиза в период на идването на Машиаха. Машиаха не е човек на бяло магаре, както много си мислят, а е сила, която ни изтегля на следващото ниво на развитие.

Въпрос: Това ли е целта на творението, за която говорите?

Отговор: Да. Ние трябва да достигнем състоянието „ Адам“ – стъпалото „ Човек“.

Днес живеем съгласно животинското ниво, а не човешкото, тъй като се грижим само за тялото си и за това как да устроим свое гнездо, дом. Нима с това постигаме смисълът на живота? Целият смисъл на съществуването ни за нас е в това да установим живота си, с което се занимават и животните.

В сравнение с тях, ние сме само по-сложни създания, но не повече от това. Не ставаме по-щастливи, защото не постигаме смисъла на живота. Не знаем защо се раждаме, как живеем, кой ни управлява, какво се случва след смъртта ни.

Въпрос: Човек се ражда, за да страда?

Отговор: Не. Точно обратното! Всички страдания, които усещаме, са само природни сили, подтикващи ни към достигане на съвършенство, хармония, щастие, светлина.

Въпрос: Важно ли е да се задават въпроси за смисъла на живота?

Отговор: Да. Защото можеш по време на живота си в този свят да излезеш на нивото на вечния свят, както е казано: „Своя свят ще видиш приживе.“

Хората, които започват да изучават науката кабала идват със същия въпрос: „Какъв е смисълът на живота ми?“ Човек трябва да пита за това. Даже ако всичко при него е наред, той пита: „За какво все пак живея?“

Той иска да знае защо всичко е устроено така, че няма отговор, не му е известно накъде да се насочи. Да стане сутрин, да отиде на работа, да се върне вечер в къщи и какво по-нататък?! Той иска да знае, че може би има по-висока цел, да може да оправдае съществуването си. Защото е много тежко да се каже, че живея, само да обезпеча семейството си и децата ми – само за това.

Вече сме се развили до такова състояние, че сме задължени да си задаваме въпроса за смисъла на живота и да намерим отговор на него.

От програмата на радиостанци 103 FM, 18.01.2015

[155266]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Доказано е, че обществените връзки в живота оказват много силно влияние върху това колко щастливи ще се чувстваме. Ако се намирам в общество на оптимисти, на радостни хора,  тяхното настроение ми влияе и аз също започвам да се чувствам щастлив.

Колкото повече приятели имам, толкова по-добре се чувствам. Това оказва положително влияние дори върху здравето. Ясно е, че като имам много приятели, мога да разчитам на тяхната поддръжка, на помощ при устройването ми на работа и решаване на проблеми с парите. И все пак, защо обществените връзки заемат толкова централно място сред всички фактори, оказващи влияние върху щастието?

Отговор: Такъв е законът на природата. Всички нейни части, започвайки от най-малките елементарни частици в атома, до звездите, до огромните клъстери / струпвания /  на материя, цялата интегрална екологична система, цялата симбиоза на неживата, растителна и животинска природа живеят и напредват само в една посока – към все по- съвършено и сложно съединение.

Степента на връзка и комуникация между всички части на природата определят нивото на живот, чувствата, впечатленията, способността за оцеляване и защита. Колкото по-развити са връзките в обществото, толкова повече са възможностите ни да компенсираме и поправим неизправностите в едни системи за сметка на други.

Строим ги по подобие на нашето тяло, което умее да балансира себе си и да преодолява проблеми, болести, вируси – и всичко това за сметка на огромното количество връзки. В нито една клетка на тялото, ако я разглеждаме сама по себе си, няма нищо особено.

Но тъй като всички тези клетки се съединяват заедно с многостранни, взаимни връзки, те са способни винаги да се поддържат една друга. Винаги съществува възможност за помощ на проблемните части на тялото вътре в тази система да преодолее болестта, да възстанови равновесието в нея.

Тялото постоянно контролира всички свои части и разпределя ресурсите съгласно степените на важност на всяка една от тях и необходимото за неговия живот. Ако можехме да пренесем същата тази форма на взаимоотношения в човешкото общество,  бихме достигнали  пълно равновесие, социално и психологично здраве,  балансирана икономика и хармонични семейства.

За това недостигат само правилните връзки. И обратно, от построените връзки може да се види какви системи още са ни необходими, за да постигнем всеобща хармония. По такъв начин работят обратните връзки, позволяващи ни да узнаем какви части от системата изискват повече развитие за подобряване на нашата среда, на обществото и човека в него.

От 242- беседа за новия живот, 17.10.2013

[154515]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Занимавайки се с кабала продължително време, постепенно човек променя своите определения за подеми и падения, за добро и зло. Преди е оценявал всичко спрямо своето желание да се наслади, спрямо егоизма, стремежът да преуспее.

Но сега вижда, че духовния успех се оценява не така, както материалния в нашия свят. Не по това да е пред всички, да разбира повече от другите, да е по-силен духовно, да е по-близо от всички до висшата сила.

Неговото отношение се изменя напълно. За духовен подем смята това състояние, когато нищо не иска за себе си, а повече обича другите и се грижи за тях. Той иска да достави радост на висшата сила безкористно до такава степен, че дори не иска тази сила да знае за него.

Стреми се да прави добро. И тогава започва да проверява себе си, дали е способен да отдава само на висшата сила, защото тя е над него или е готов на такова отношение към всеки човек на този свят? Така изяснява отношението си към хората, нали е казано, че от любовта към хората идва любовта към Твореца.

Човекът преминава през много състояния, процес, който отнема няколко години. Задължен е да го премине, докато не бъдат поправени всичките му основни вътрешни качества. И тогава чувства, че в него се появява такова осветяване, което вече не идва и не изчезва, а е повече или по-малко постоянно.

Това светене му помага да осъществи отдавна замисленото, да отмени себе си във всяко състояние, което би се случило с него, да види, че всяко състояние идва от единствената висша сила. Затова то е съвършено и вечно, като в Рая.

Само като анулираме своя егоизъм, можем да направим така, че да усещаме себе си в света на доброто, независимо от това какво се случва с нас. И човек иска да чувства доброто не защото е приятно, а защото така се отъждествява с висшата сила.

Наистина, сега разбира, че от самото начало се е намирал постоянно само в едно състояние, което е напълно съвършено. И само непоправените ни желания, разбити в началото на творението, по време на прегрешението при Дървото на Познанието, развалят цялата картина за нас. Ние гледаме на всичко чрез своя егоизъм и затова виждаме толкова непоправен целия свят. Ако се издигнем над своя егоизъм и го отменим, ще видим истинския свят, безкраен, съвършен и вечен.

Въпрос: Понякога човекът преживява необикновено чувство, като че ли сърцето му се разширява и целия свят се съединява в обща хармония и в едно течение. Защо не можем през цялото време да виждаме света такъв?

Отговор: Не виждаме истинската картина на света, защото егоизмът ни преобръща всичко, точно обратно. В резултат, вместо доброто, виждаме злото.

Всички престъпления, които виждаме в нашия свят, ни се представят поради непоправените ни свойства. Ако можехме да поправим тези свойства, то бихме видели, че светът е пълен с добро и в него няма нищо освен добра сила.

От 513-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153799]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Формулата на доброто
Въпрос: Какво е това сила на получаване и сила на отдаване? Носят ли те различни енергии?
Отговор: Това са различни енергии и едната не може да съществува без другата. Винаги са заедно, една срещу друга. Но на неживата, на растителната и на животинската степени съществуват вече автоматично, в предварително уравновесен вид, за сметка на програмата на природата.
А на човешка степен е необходимо да разберем тази програма и сами да уравновесим тези сили. От това учим програмата на природата и опознаваме висшата природа. За това са ни дадени тези две сили, за да ги изучим и да се издигнем на висотата на човека, Адам, „подобен“ (доме) на висшата сила.
Въпрос: Каква е формулата на равновесието?
Отговор: Формулата на равновесието е хармонията между всички части на реалността: нежива, растителна, животинска и основно, вътре в човешкото общество. Хармония означава, че аз съединен с всички и всички, съединени помежду си и с мен, ние всички сме като братя. Не чувстваме, някой над другите, по-близо или по-далече, а всички сме като един човек с едно сърце.
Такава степен ни е нужно да постигнем. Тогава ще живеем в равновесието между двете сили: на получаване и на отдаване, и това ще бъде наистина добър живот. Тогава ще кажем, че в света съществува само една сила, силата на доброто – по средата, в равновесието!
От 392-та беседа за нов живот, 03.06.2014
[150839]

Силата на доброто и силата на злото, ч.1

Силата на доброто и силата на злото, ч.2

Силата на доброто и силата на злото, ч.3

Силата на доброто и силата на злото, ч.4

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - 1 коментар →

В света няма зло

Въпрос: Може ли, човек да се защити от всякакво зло?

Отговор: Човекът може да се защити от злото, ако се учи от изминалите грешки или ако отрано, го научат родителите, учителят, обществото.

Предаваме това възпитание от поколение на поколение, което го няма при животните, за да не греши човекът. Той трябва да знае, че няма сила на доброто и сила на злото, а има две противоположни сили – на получаване и на отдаване, и трябва да умее да ги уравновесява помежду си.

В света няма зло, а има възможност през цялото време да се твори добро, да се съхранява равновесието. Не бихме видели никакво зло, ако бе възможно да установим равновесие в целия свят и да го възприемаме като една съвършена система. Единствено, поради своя поглед от неправилния подход, виждаме света толкова изкривен и лош.

Но самите ние сме го влошили, не сме установили равновесието, нито в едно място и основно в човешкото общество! Затова ни изглежда, че този свят е лош и всичко в него е лошо. Струва ни се, сякаш са ни дали това земно кълбо като играчка, за да го разрушим и изхвърлим. На тази земя човечеството се държи като неразумно дете.

Но е време да се вразумим и да разберем какъв трябва да бъде правилният подход към природата. В нея няма зло и няма добро, а има две сили – плюс и минус, електрон и позитрон, а между тях сме длъжни да изградим своя живот. Хайде, така да го организираме, това може да бъде чудесен живот, ако премине в хармонията между тези две сили!

Доброто се намира не от някоя, страна, а по средата, в състояние на равновесие. А от страните, просто действат двете противоположни сили. „Положителната сила“ се нарича така, не поради това, че е „добра“, а защото отделя, отдава, изхвърля навън. Втората сила се нарича „отрицателна“, защото получава, притегля към себе си.

Това са просто две противоположни сили и ако правилно ги уравновесим, то ще можем да създадем такава връзка между тях, която се нарича „живот“.

От 392-та беседа за нов живот, 03.06.2014
[150832]

Силата на доброто и силата на злото, ч.1

Силата на доброто и силата на злото, ч.2

Силата на доброто и силата на злото, ч.3

Силата на доброто и силата на злото, ч.5

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - Няма коментари→

Въпрос: Защо е нужна цялата тази игра между силите на доброто и злото? Не би ли било по-добре, ако имаше само една сила  на доброто?

Отговор: Точно с това и егоизмът разваля целия ни живот, тъй като иска само едно: на него да му е добре. Той не разбира, че силата на злото трябва да бъде използвана така, както и силата на доброто, но привеждайки  двете в равновесие. На егоизма това не му е удобно.

Въпрос: Какво означава равновесие между силите на злото и доброто? Аз искам да бъда в хармония с доброто, но как бих могъл да съм в хармония със злото?

Отговор: Не може да има хармония само с доброто или хармония само със злото. Хармонията съществува само между двете, в тяхната взаимовръзка, в равновесие. Затова животът ни трябва да се състои от добро и зло, в противен случай това не е живот.

Въпрос: Но представяте ли си колко би било чудесно, ако в света имаше само едната сила –  на доброто?

Отговор: Трябва да престанем да наричаме едната сила добро, а другата зло.  Доброто и злото са относителни понятия. Ти им залепяш едни етикети, а аз мога да им залепя точно противоположните.

Има две противоположни сили, които са ни дадени от природата. Това, което възниква между тези две сили, се нарича „живот”, съществуване. Камъните, растенията, животните, хората съществуват само, защото са създадени от преплитането на тези две сили, взаимно уравновесяващи се една с друга. Такава е природата.

Ние съществуваме в този свят в животинско тяло, и ето защо трябва да съхраняваме този баланс, към който природата заставя всяко едно животно.  А това, което е над животинското ниво, което получаваме благодарение на човешкия си разум и чувства, трябва също да уравновесим, но не, за да го използваме на животинско ниво, а като хора.

Човешкото стъпало предполага съвършено различно равновесие между силите на доброто и злото. Като човек, аз трябва да се отнасям обективно към силите на доброто и злото и да призная правото на съществуване и на двете сили, решавайки какво може да бъде между тях. По такъв начин формирам своето възприемане за света, осъзнавайки, че трябва да използвам и едната, и другата сила в тяхното взаимодействие, в баланс, в правилна взаимовръзка.

За мен не съществува добро и зло. Когато се съчетаят помежду си, тези две сили ще произведат моето добро състояние, т.е. по-напредналото, по-висшето състояние. Хармонията между тези две сили се превръща за мен в добро. Не някаква си една или друга сила – а връзката между тях.

Въпрос: Това вече е добро и зло в своя абсолютен вид, спрямо нашето развитие. Но аз, обикновеният човек ще възприема ли това развитие като добро, или не?

Отговор: Това зависи от човека, от неговата подготовка, образование, възприемане на света. Докато не порасне, новороденото до определена възраст, не разбира нищо, и върви след своето желание, просто като животно. То по естествен начин избира това, което му харесва или не му харесва.

Затова ни се налага да го ограничаваме, защото то, вече от самото си раждане – не е животно, а малък човек. В животното е заложена вътрешна програма, позволяваща му правилно да използва силите си.

Животното няма да падне от високо, няма да изяде това, което е вредно за него, няма да увреди себе си. Докато при човека – още от първия ден на раждането, ние сме длъжни да започнем да го възпитаваме.

Животното няма нужда от възпитание. Ако малките му са захвърлени в гората, но наблизо има храна, те могат да оцелеят. Те самите знаят какво могат да ядат, какво не трябва да вкусват, от какво трябва да се пазят и – ще останат живи. Но новороденото човече няма да оцелее само.  Трябва през цялото време да го обучаваме на това, какво е добро и какво е лошо за него, и как трябва да използва вещите, за да може да порасне.

А детето трябва и да расте не само физически, въпреки че и на това да трябва да го учим. Когато поотрасне и се научи да живее в този свят, да се грижи за своето тяло, тогава трябва да го обучаваме ментално, вътрешно, психологически.

Разбирането за доброто и злото означава, че детето умее да използва тези две сили, които се намират около него, вътре в него и в другите, съхранявайки постоянното си  равновесие със своето обкръжение. Всъщност животът – е вътрешно равновесие и равновесие със заобикалящото ме. На това трябва да научим малкия човек: как да постигне вътрешно равновесие и баланс с обкръжаващата го среда на животинско ниво, където се намира нашето тяло, и на човешко ниво – в обществото, във връзката с останалите хора.

От „Беседа за новия живот № 392“, 03.06.2014

[149276]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - 2 коментара →

Въпрос: Как да популяризираме необходимостта от обединение между хората?

Отговор: Виждаме, че в природата съществуват винаги две противоположни сили, като плюс и минус, север и юг – и едната сила не може без другата. Във всяко явление ние забелязваме тези две противоположни сили – при това отрицателната е не по-малко необходима от положителната.

Някога се опитваха да унищожат вълците, които нападат стадата. И това доведе до катастрофа в животновъдството. Това причини такова неравновесие в природата, че започнаха епидемии сред стадата с овце и сред останалите животни, с които вълците се прехранваха.

В природата няма полезни и вредни сили. И двете сили са полезни: и положителната, и отрицателната – и двете трябва да се намират в хармония помежду си.

Само на човешкото стъпало действа една сила, нашият егоизъм – отрицателната сила без каквато и да е положителна сила срещу себе си, с която да се намира в хармония. Затова трябва да постигнем обединение между нас, за да използваме тази отрицателна сила и да я превърнем в положителна.

От урок по статията ”Поръчителство”, 08.06.2014

[136806]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→