Живота е устроен по начин, според който, за да се построи живо тяло, всички негови клетки трябва да се превърнат във взаимно зависими една от друга. Природата е създала такъв особен порядък, в който свързващият елемент между клетките и органите в едно живо тяло се явява връзката, основана на взаимното разбиране между тях. От тук виждаме, че силата, която създава и поддържа животът, е силата на отдаването и споделянето. Нейната цел е да създаде живот, основан на съществуване в грижа за другия, хармоничен и балансиран между всичките негови части.

Човечеството може да извлече полза от примерите, които ни дава природата за взаимна зависимост, за да ни подтикне да развием подобни отношения между нас. Достигайки взаимно разбиране, доверие и любов между хората, ние ще разкрием един съвсем нов живот – балансиран, хармоничен и съвършен!

Видеото е от сайта Illuzia.net.

Filed under: Филми - Няма коментари→

Въпрос: Вие често употребявате думата „Хармония“. Какво подразбирате от нея?

Отговор: Хармония на човечеството означава правилна взаимна връзка между хората, държавите, вътре в обществото, която да създаде нормално функциониране на всички системи – икономическа, политическа, военна, образователна и вътрешносемейна, които сега се намират в криза.
Необходимо е да се доведе човечеството до неговата вътрешна хармония, без която понастоящем оцеляването е невъзможно, защото се получава разрушаване на минали взаимни връзки, което води до многостранна криза.
Икономиката, политиката, образованието, семейството, обществото, промишлеността, търговията – всички те са построени от хората и на човешките отношения. И неочаквано се разбира, че ние сме ги построили на егоистична основа, а едновременно в обществото се проявява алтруистична основа, за която ние не сме подготвени. Нищо създадено по-рано не работи.
Ние считаме това за криза на институциите. А на практика това е криза на нашите взаимоотношения. Сега ни се налага да извършваме корекции в създадените от нас институти. Природата ни е поставила в такава зависимост един от друг, че сме задължени да промениме себе си в съответствие с новите изисквания на природата: да създадем помежду си напълно хармонична взаимна връзка. На това нас ни учи науката Кабала.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако ние не вървим към поправяне, ударите ще съответстват ли на последователността на развитие на Творението? Ние се явяваме свидетели на Финансова криза. Това говори ли, че следващата криза ще бъде на растително ниво и т.н.?Отговор: Несъмнено, кризите ще бъдат все по-дълбоки по качество.

Въпрос от английския блог: Главният фактор на финансовия проблем е Нестихващата Корпоративна Алчност. Как може държавата или бизнеса да работят ефективно, ако капиталистическата жадност и егото се явяват основна движеща сила? Какво ще стане с тези хора, които няма да могат да получават по-милион долара на година, а техните жизнени навици и потребности остават същите ?

Отговор: Ще осъзнаят, че напълване все едно не са получавали, а само неговия призрак и ще се обърнат към Източника на истинското вечно и съвършено напълване – по силата на необходимостта, от страданията, а след това – от усещането на хармония и вечно наслаждение.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: До този момент остава неразрешен въпросът за отношението между мъжа и жената, възникващите конфликти между които се явяват мини-модели на всички земни взаимоотношения. Докато ние не ги разрешим, няма да можем да уредим и отношенията в обществото. В съвременния свят жената се стреми към равенство с мъжа, желае да играе в глобални мъжки игри, а в същото време когато е длъжна да бъде пазителка на семейното огнище. Без това няма да има хармония в света. Каква трябва да бъде бъдещата целенасочена система на поведение в отношенията между мъжа и жената? Ние всички виждаме госпожа Обама, госпожа Клинтън, но никой не е виждал госпожа Лайтман!

Отговор: Конфликта между половете е изкуствен. Кризата ще го раздвижи и ще върне всички към техните природни роли – само в естественото наше амплоа ние ще намерим комфортно за нас съществуване. Г-жа Лайтман отдаде много сърдечни и физически сили от своето време, грижейки се за семейството на моя Учител, помагаше ми във всичко по моя път. И сега ме поддържа! Но „кол квода бат мелех пнима“ (величието на жената е в нейната скромност) – тя не се стреми към реклама и известност, не желае да забавлява публиката, тя си има деца и внуци, които напълно я удовлетворяват!

Въпрос: Това са ваши думи от една беседа за мъжа и жената: „Накратко казано, ако искаме да имаме мъж, женахубаво, щастливо, успешно семейство с хубави деца, трябва да поправим своята вътрешна част – тогава това ще се разпространи и навън“. Защо докато не сме се поправили, трябва да се женим, защо да раждаме уроди?

Отговор: За да е така, какво да поправяме! По традиция в сватбения обред се чупят чиния и чаша-това е намек,че ние започваме своя път разбити и непоправени, а трябва именно заедно да поправят в брака (зивут), съединението между мъжа и жената, по такъв начин, че между тях да се появи Твореца (Иш ве Иша ве Шхина бейнехем).

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Единственият елемент в Природата, който не се подчинява на естествения закон за алтруизма е човекът. В Природата и в своето вътревидово съобщество човекът се държи като „слон в стъкларски магазин“.

Като наблюдаваме обкръжаващия ни свят, можем да си помислим, че в него действат множество хаотични и противоборстващи си сили – водата и вятърът рушат планините, житната нива обраства с плевели, лъвът изяжда агнето. Така мислели древните гърци, населили Олимп с множество богове, всеки от които отговарял за определен аспект от тези сили.
По-задълбочен поглед върху тях позволява да се установи, че в Природата всичко е взаимосвързано. Обкръжаващият ни свят представлява структура от интереси и взаимно обусловени самонастройващи се системи. (още…)

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ученият А. Д. Панов в своята работа „Кризата на планетарния цикъл на Универсалната история“ по пътя на интерполация на времето на цивилизованите революции, идва до извода, че поредната и най-значителна криза в развитието на природата и човека трябва да бъде в 2027 година (вертикала на Снукс-Панов), след която, цялото развитие на човешката цивилизация трябва коренно да промени своя облик. Вашето мнение за това предвиждане, а именно, че това е 2027 г, а не 2239?

Отговор: Има много догадки за кризата. Предчувствията са оправдани. Но има ли разбиране за причините за кризата, нейното протичане и нейните цели? Дати да се предсказват е неоснователно, защото ние не можем да съобразим нашето участие в осъзнаването на процеса и съзнателното ни изправяне, – а това веднага предизвиква положителни изменения в процеса и ускорява целия процес.
Нали „кризата“ е процес на възстановяване на нашето равновесие (подобие) с Природата (относно свойството отдаване и любов). Откакто излязохме на нивото на глобалния егоизъм, започна да ни действа общата сила на природата (глобалната взаимовръзка между всички части в нея), принуждавайки ни да и се уподобим (като части на едно тяло, да бъдем всички в хармония). Ако осъзнаем това изискване на Природата, и се устремим към съответствие с него, ние, според нашия стремеж да станем хармонична част от общата система на природата, не се нуждаем от нейните отрицателни коригиращи въздействия, усещани от нас като страдания (войни, глад, унищожения).
Тъй като е невъзможно да преценим, доколко ние самите вземаме участие в своето изправяне, не можем да предскажем протичането на целия процес. Пророците, кабалистите от древността, описват този процес, не включвайки в него човешката съставка. Затова процесът е пълен с ужасни страдания в световен мащаб. В нашите възможности е да изменим неговото протичане. Затова ни е дадена и Кабала. Затова до наши дни тя е била скрита. И затова сега тя се разкрива за всички.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Преди влизането в последното изгнание, през втори век от нашата ера, раби Шимон Бар Йохай (РАШБИ) с група от свои ученици е написал „Книгата Зоар“. Това е обширен труд на арамейски език за методиката на изправяне на егоизма, където чрез намеци се подразбират всички състояния, които преживява човек по пътя на достигането на равновесие с природата.

Трябва да отбележим, че макар „Книгата Зоар“ да е била написана преди изгнанието, тя още тогава е предсказвала, какво ще се разкрие след неговото завършване, за да сложи край на духовното разединение: „Доколкото на синовете на Израел им предстои да вкусят от дървото на живота, което се явява „Книгата Зоар“ – то с нейна помощ те ще изходят от изгнанието в милосърдието“. В книгата също така се говори, че към края на шест хилядния срок, тя ще разкрие на цялото човечество, извлеченото от поправянето на егоизма: „В преддверието на дните на Машиаха /Месията/, дори децата по света ще откриват тайните на мъдростта, узнавайки от тях сроковете и разчетите до избавлението. Именно в това време, тази книгa ще се разтвори за всеки“. (още…)

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Егоизмът ни тласка да трупаме печалба за сметка на другите, което е в пълно противоречие спрямо баланса между елементите в природата, баланс, от жизнено значение за хармонично съществуване.

Събитията около американската и световната икономика показват, че този път дисбалансът отново е сериозен – глобалната икономика е в дълбока криза. Каква е тази луда „турбуленция“, какво я причинява и как можем да ограничим „ерозията“ в икономиката? Кабала ни дава обяснение, заедно с предложения за решаване на кризата.
Точно както при всяка социална система и тук – „взаимозависимост“ е името на играта.

Когато говорим за кризи, при които един от елементите „инфектира“ останалите и довежда пазара на прага на колапс, имаме налице глобализирана икономика. Ето защо постоянно сме свидетели на кредитни мехурчета и пирамиди с недвижими имоти в САЩ и къде ли не, които се спукват и довеждат до срив на фондови борси, банки, компании и „хедж“-фондове (по целия свят). (още…)

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследвайки природата, ние откриваме явлението алтруизъм. Този термин произлиза от латинското alter, което означава „друг“, „чужд“. Той е въведен през ХІХ век от френският философ Август Комте (August Comte), който е определил алтруизма като противоположност на егоизма. Алтруизъм често наричат стремежът да се действа за благото на ближния, любовта към ближния, предаността и великодушието към другите, безкористната загриженост за чуждото благо.

По своята същност, тези два термина – „алтруизъм“ и „егоизъм“ – от всички същества характеризират само човека. Наистина, понятия като „намерение“ и „свободно желание“, се отнасят само към човешкия род. Другите създания нямат възможност за избор. Получаването и отдаването, поглъщането и изхвърлянето, а също така ловуването и самопожертвованието, са абсолютно предопределени от техните гени и инстинкти. Всъщност ние ще използваме термините „алтруизъм“ и „егоизъм“ във фигурален смисъл, за да облекчим разбирането на законите, управляващи живота в природата и да направим свои собствени изводи.

На пръв поглед природата ни се струва арена за егоистичните борби на индивидите, в които побеждава по-силният. Оттук възниква потребността в изследователите от теории, обясняващи преките и косвените стимули, подтикващи индивида към алтруистични действия. По прецизният и всестранен поглед показва общата картина: всички форми на борба и противопоставяния водят само до още по-голямо равновесие, до поддържане на съществуването, до оздравяване на системата и до по-успешното развитие на природата като цяло. (още…)

Filed under: Любов, Природа - Няма коментари→

Преди време Чарли Чаплин показа съвременния свят като огромна машина, в която всички ние сме просто едни мънички, нищо незначещи винтчета. Баал Сулам също ни оприличава на зъбни колела, но в съвсем друг смисъл. Кои сме ние все пак? Износващи се детайли? Горделиви единаци? Или части от едно велико цяло?

Макар филмите на Чарли Чаплин да са снимани в епохата на нямото кино, те ни „говорят“ по-хапливо от съвременните сериали. Всеки жест, всеки поглед звучат с укор или шега,  всяко приключение на човекът с бомбето и бастуна отекват право в сърцето.

В знаменития си филм „Модерни времена“ (1936 г.),  Чаплин описва злополучните приключения на един скитник, прокарващ свой път в суровата действителност на Великата депресия. Той успява да се „вреди“ като работник на конвейер в огромен завод, чиято атмосфера много напомня затворническата. Умопомрачаващият темп на работа буквално го вкарва в отворената „паст“ на машината и ние виждаме,  как скитникът се увива между гигантските зъбни колела, опитвайки се отчаяно да изпълнява своите задължения. (още…)

Filed under: Баал Сулам, Криза, глобализация - Няма коментари→