Въпрос: „Общото и частното са равни“ – значи ли това, че десетте удара могат да се преминат и лично, и в група, или е само вътрешен, индивидуален процес?

Отговор: И да, и не! Като правило, всички кабалисти – знам това от собствен опит – минават през това лично. Човек чувства такова разочарование от собствения си егоизъм, че се откъсва от него и не може повече да го използва.

Несъмнено, това протича много по-леко в група, при което групата не трябва да знае за него. Тя може да бъде малка по количество и не много напреднала, но общата атмосфера в нея, нейната целенасоченост и устрем помагат на човека и не му дават да избяга от процеса. Човек се задържа по време на удара – ето кое е много важно – и го преминава.

Но дори ако си казва: „Дотук, отказвам се! Не искам повече! Искам да живея само заради отдаването!“, постепенно, все пак потъва в егоистичното желание, отново му идват същите мисли, вътрешни определения и изяснявания. Той вижда, че на по–вътрешно ниво, все още се намира в желанието за получаване. Там, още не е решил окончателно и безвъзвратно, че иска да се издигне.

Десетте удара не са различни само по качество. Те са различни и по своята дъбочина и стават все по-дълбоки.

Затова, дори ако предишния път човек е решил повече да не използва егоистичните си желания, сега вижда, че над това желание още не е работил – още не е разбрал и усетил, че не бива да го използва, че не е съгласен със своя егоизъм.

Ако човек има силно и правилно обкръжение, преминава тези състояния с въодушевление. Той осъзнава, че преживява удар, който ще му помогне да се откъсне от егоизма и да се пречисти.

Не мисля, че ученикът може да премине през това без подкрепата на учителя и групата. Самите удари са много конкретни и трябва да се преминат бързо и ясно. Всичко зависи от нашата организираност, от връзката помежду ни и от нашата готовност да се разочароваме от егоизма си и от нашата природа.

От програмата „Седмична глава“, 06.01.2011

[33063]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Има ли разлика, когато ученикът изучава кабала индивидуално, заедно с учител кабалист, и когато като нас – учи в група?

Отговор: Ние също учим заедно на урока. Естествено, че е различно от индивидуално учене с учител, но аз не мисля, че сега тази наука може да се предаде някому индивидуално.

В наши дни това е възможно само чрез учене в група и чрез интернет в най-широка форма, когато няма значение къде се намира ученикът. Тогава той ще напредва, а предишният индивидуален метод вече няма да работи.

Не трябва да се съжалява за онова, което не е дадено – трябва да се използва всичко, което имаш. Над всеки съществува управление свише и Творецът управлява целия процес. Там, където имаш свобода на избор, реализирай я и толкова.

За мен няма по-близки и по-далечни ученици – самият ученик всеки път установява колко е близо и така напредва. Близък ученик или далечен – това се определя само по това доколко той иска да възприеме моето вътрешно послание и да го усвои, да го реализира.

И то не зависи от това дали човек се намира непосредственно в клас или живее далеч и учи по интернет, дали е мъж или жена. Всичко зависи само от ученика, от това как той използва онова, което се дава на всички.

Освен това е много важно да не забравя, че не може да съществува положение, при което той почита учителя и пренебрегва групата. Защото учителят е най-вътрешната част от групата, посланник, който се намира вътре в нея. И затова няма как човек, пренебрегвайки групата, да почита учителя – нейният вътрешен заряд.

Групата, това е нашето общо място с учителя, мястото на нашата среща. Това не е съществувало в миналото, когато ученикът е работел с учителя лице в лице. И когато ние се срещаме вътре в групата, всеки ученик сам за себе си определя дали ще се съедини с учителя «пе ел-пе» (чрез общ екран) или «ми-пе ле-озен» («от уста в ухо» – както при обучение на обикновена наука).

И в края на краищата ние се срещаме с Твореца – защото всичко е съединено до света на Безкрайността.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 07.01.2011

[33080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Когато отидох да уча при Рабаш, бях на 33. Аз бях силен, преуспяващ човек, с дом, семейство и успешен бизнес.

Попитах го: „Сега се каня да вложа в теб целия си живот, ще бъда с теб до самия край – защото, в противен случай, е невъзможно да науча каквото и да било. Готов съм за това, но как мога да бъда уверен, че се намирам на правилното място?”

Рабаш отговори, че съм съвършено прав, задавайки този въпрос. Но само аз мога да избера към какъв учител искам да се прилепя. Никой не може да ми се бърка, и никой няма право да влияе върху решението ми. Той каза: „Иди и провери другите места!

Но след като вземеш решение и избереш място, повече нямаш право да се съмняваш в него. Не можеш да се колебаеш за посоката по средата на пътя. Не трябва да си под чуждо влияние, а само под влиянието на своя учител.

Тоест, ако ти станеш мой ученик, ти си длъжен да получаваш само моя дух и повече никого да не слушаш. Защото ти се каниш да се развиваш, а в процеса на ставането на човек е забранено да се слушат странични мнения.“

От 2-ия урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31423]

Filed under: Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

В наше време много хора наричат себе си кабалисти, разпространявайки под името кабала всичко, за което се сетят. Откъде взимат те своите познания не се знае, защото никога не са се учили от някого.

Науката кабала не може да се постигне самостоятелно: започвайки от Адам, се простира верига кабалисти, предаващи методиката на постигане на висшата сила във всяко поколение на своите ученици.

Затова човек не може просто така да заяви, че към него е снизходило озарение и той е станал кабалист – такова не се случва.

За да станеш кабалист, трябва да бъдеш много дълбоко и тясно свързан с учител, точно следвайки неговите съвети в процеса на обучение „от уста в уста” (пе ел пе). Това обучение коренно се отличава от обикновената форма на предаване на знания. То е основано на създаването на общи с Учителя духовни съсъди/келим.

Ако правиш всичко, за да се слееш с учителя, то с времето в теб се прелива онова, което той притежава. И това зависи не от знанията или някакви особени отличия, а само от степента на съединение с Учителя.

Обаче този път важи за единици (избрани личности „яхидей сгула”). А в нашето поколение всички трябва да познаят Твореца и да разкрият висшия свят – всеки в частност и цялото човечество заедно. Но всички не могат да бъдат свързани чрез такава тясна връзка с учителя.

Затова сега подходът е друг: учителят-кабалист, получил разкритие от своя учител, известен кабалист, обучава всички желаещи. Доколкото всеки желаещ е способен да чуе, че трябва да се приближи, съедини и слее с учителя, разбирайки това и съгласявайки се с него, дотолкова той напредва.

Тази наука не се предава по наследство, не се получава чрез ума, а буквално се прелива в ученика за сметка на вътрешната връзка с учителя.

Нашето поколение първо се развива по този път. Едни ученици са по-близки до учителя, други са по-далеч, но постепенно напредват всички.

Как да познаеш кабалиста? – Кабалистът учи на разкриването на Твореца, опирайки се на първоизточниците, получени от своя учител. Той обяснява как да се развият желанията/келим, в които се разкрива Творецът, защото кабала е наука за разкриването на Твореца от човека в този свят.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 01.12.2010

[30028]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: От самото начало на урока аз усещам, че се боря със себе си, за да остана в намерение, но постоянно търпя неуспех. Как мога да се надявам, че един ден ще спечеля битката?

Отговор: След като ме питаш, ще ти кажа само едно нещо: ако човек не се свърже с групата, учителя и учението, използвайки всички възможни средства, то той не ще оцелее. Само търпение и упоритост могат да помогнат… „Държейки се със зъби”, човек трябва да определи своето място и да напредва – против егото си.

Ако си тук и си непрекъснато недоволен, всяка минута искаш да избягаш и си още тук, то бъди благодарен поне за това – в крайна сметка това е някакъв вид връзка. Важно е ти да си „гол и лишен от всичко”, както е написано за Цар Давид – въпреки всичко ти имаш някаква връзка с Тора.

Нищо не можеш да направиш. Ние не разбираме до каква степен трябва да извършваме вътрешна работа. Ние не можем да видим това. Човек непрекъснато съди себе си. Той забравя, че си има работа с Твореца.

В крайна сметка, Творецът ти дава всичко това. Той желае да изкара цялата упоритост, цялата гордост, безразсъдство и глупост от разума и сърцето ти. Той те дърпа в различни посоки, без да те оставя за минута в покой.

Позволи Му да работи върху теб. Какво можеш да направиш? Колко ще продължи това? Колкото повече можеш да изтърпиш, толкова по-бързо Той ще извърши тази работа. Но ако не можеш да изтърпиш и всяка минута крещиш: „Оо, не! Само не това!”, то Той смекчава Своето влияние, тъй като Той работи заедно с теб. Излиза, че ти напредваш много бавно.

Подготви се да търпиш – това е всичко. Той разкрива пред теб кой си ти, до степента на търпение, която имаш, когато ти просто не го виждаш, но си способен да положиш повече усилия,  за да подредиш правилно всичко това. За какво са те? Защо? От къде? За кого? Какво точно трябва да направя с тях сега?

Ако действително влагаш цялата си сила в това, то ти ще напреднеш. Ако не – ще напредваш по-малко. Но при всички случаи всеки един, който съществува в тези граници, напредва. Отнема години, но такъв е пътят. Понякога отнема от 10 до 20 години, но какво от това? Какво е това в сравнение с Вселената, която съществува 15 милиарда години?

Твоят предшественик преди стотици хиляди години е ловувал диви животни, за да си достави храна и не е мислил през целия свой кратък живот (20-30 години ) за разкриване на духовния свят и Твореца. Погледни през колко много прераждания си преминал и чак сега имаш възможност действително да ги реализираш. Всички предишни прераждания сега достигат своята реализация.

От урока по книгата „Зоар“, 29.11.2010

[28058]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя, ако намерението, което ни давате преди урока, изчезва в следващия момент?

Отговор: Нищо не можеш да направиш – трябва да продължаваме да обновяваме намеренията! Аз давам направлението, а ти трябва да се придържаш към него. Ако го направиш, това означава, че ме следваш.

Това е причината да си на урока, а не за да си тренираш разума, като се ровиш из текста! Същността на твоята работа не е в използването на мозъка, а в полагането на усилия да се задържиш в намерението.

Ти трябва да съхраниш посоката и да ме следваш. Аз не мога да ти напомням за него всяка секунда – така аз ще те дърпам насила. Запиши намерението за себе си и по-късно се опитай да останеш в тази мисъл.  Няма значение колко разбираш от текста, който ще чуеш – главното е да работиш над съхраняване на намерението. Намерението е тази „магическа сила” (Сгула), която ти разкрива описаното в „Зоар“.

Ако намерението ти достигне до нужната степен, то ти разбираш „Зоар“ дори на език, който ти е непознат; ти го разкриваш и започваш да живееш във висшия свят, получаваш нови сетива, т.е. сам влизаш в духовното. Това няма нищо общо с интелектуалните догадки. Трябва да възникне ново сетиво. Затова трябва да положиш собствени усилия насочени именно в това и да чакаш светлината да се спусне и да те поправи с едно точно действие.

Аз не мога да го направя за теб – мога само да ти помогна и да ти напомня, но нищо повече. Затова е написано в „Коментар по завършване на „Зоар“” и в други текстове, че човек трябва да се придържа към учителя. Имено за това говорим.

Следва, че трябва да продължаваш да се придържаш към напътствията, които давам в началото на урока и да ги надграждаш. В това се състои нашата съвместна работа.

Всеки ден в тричасовия урок, ти трябва да останеш в същото намерение, но правейки го по-точно, усилвайки го малко по малко, ден след ден. Трябва да направиш така, че то да не изчезне, а да стане все по-ясно, кратко и лаконично, т.е. по-изяснено.

Запиши – аз ти давам съвет, който винаги ще те върне в правилното направление. Ако се изгубиш, запитай себе си: „Какво ще се случи с мен?!” Това е: ако те заболи, то ти не се нуждаеш от нищо друго.

От  урока по  книгата „Зоар“, 25.11.2010

[27664]

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Може ли отчаянието да изгаси искрата на духовното ми желание?

Отговор: Разбира се. Защото вече съм се отчаял от този свят и не усещам повече в себе си свързаните с него желания.

В това време, в мен свети някаква „искра”, пробуждане свише, което ме води при учителя и групата.

Между моето отчаяние и искрата възниква напрежение, вектор, сила на желание, произлязло от техните различия. Накъде е обърнато аз точно не знам, но то вече е подсъзнателно ориентирано към отдаване.

Това кли вече е устремено нагоре, подобно на дипол (съвкупност от два противоположни заряда)

За да използвам правилно своето желание, аз помествам егото в „магнитното” поле, т.е. в групата. Тогава нейните сили направляват моят дипол, привеждат го в движение към целта, свойството отдаване и любов.

В обкръжението/групата се намират мощни полюси: голямо разочарование в този свят и важността на отдаване. Според връзката ми с тяхното поле, общото желание, въздейства на мен и ме увлича към целта.

Частиците (диполи, заряди, частни желания) сами по себе си са безсилни. За да ги усилим и раздвижим ние правим ускорители.

Също и моята искра, желание, група (общото желание) се разпалва в голям огън. Принципа е прост: аз влизам в общност и ускорявам, и облекчавам, за сметка на общото желание своят път към целта.

Когато вляза в групата мен ме учат как да се разтворя в нейното поле/общото желание към отдаване и любов. И аз не получавам просто желание от обкръжението.

Защото се намирам не в обичайно егоистично общество, а в обкръжение на кабалисти, които искат да разкрият в своето общо желание/поле, Твореца.

Аз се сближавам не само с групата, но и със скритата в нашето общо желание Висша Отдаваща Сила. И затова в отговор на моите усилия да се обединя, аз получавам от обкръжението силата на Твореца – светлината, възвръщаща към Него, към източника.

Обкръжението, построено от човекът се отзовава на неговите усилия с обкръжаваща светлина (ОМ).

От урока по статията на Рабаш, 21.09.2010

[21668]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

След много кръгообороти живот, в определен момент, в човек се възбужда начално пробуждане – точка в сърцето (решимо). То се състои от две сили:

– опустошение от безсмислеността на временното тленно битие и отчаяние във възможностите на този свят да напълни себе си.

– някаква вътрешна „искра” го устремява нанякъде си, непонятно къде, но отвъд този свят.

От една страна (долу) – е отчаянието, от друга страна (горе) – е искрата, и в резултат човек поема по определен курс. Като цяло тези две сили образуват в него решимото – новото направление в неговото съществуване.

Това решимо го води към учител и група, изучаващи кабала. А по-нататък той сам постепенно осъзнава, че само в съединение с подобни на него решимот, може да изгради с тях сила на отдаване, подобна на Твореца. И в това е единствената свобода на избора в живота му и неговата свободна постъпка.

Успехът зависи от това, доколко ще му се отдаде да усили своята искра с помощта на групата, въпреки всички лични проблеми. Ако я усили, то ще усети потребност от вяра (отдаване) и от ближния (от средството).

Всичко определя успеха в получаването (възприемането) на въздействието на духовното обкръжение (съветите на учителя и общото мнение на групата).

Обкръжението е не просто групата, другарите, а Шхина. Връзката с тях, която придобивам – това е връзка с Шхина, Малхут на света Ацилут, общата душа Адам.

Сплотяването на другарите, за да анулират егоизма си и да постигнат свойството отдаване, предизвиква реакция на Шхина и получаването от нея на светлината на поправянето О”М.

По такъв начин човек встъпва във взаимодействие с обкръжаващата светлина О”М, която го придвижва към разкриване в себе си на свойството отдаване (вяра), а в нея –  на вътрешната светлина О”П.

Цялата работа се състои в това, за сметка на правилното обкръжение да се увеличи желанието за свойството на отдаване и неговата важност. На това няма как да се научим, за тази работа е казано „ще направим и ще чуем”.

Човек прилага усилия за връзка с групата, дори ако не чувства необходимост от това, а в отговор получава поддръжка и обща потребност, желание, което другарите акумулират помежду си – потребност от вяра, от отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 21.09.2010

[21672]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всеки човек има право да провери, дали му подхожда мястото, където той се учи.

Но след кратка проверка, трябва да избере и вече без колебания да се включи в обучение в едно избрано от него място. Иначе няма да може да разкрие Твореца и Неговият свят.

Има групи, които заявяват, че се занимават по своя собствена методика, но въобще не е ясно, как може да съществува методика, която не е получена по веригата кабалисти – от учител на ученик.

Не е възможно сам да получиш такава методика. Само Адам Ришон е получил тази методика като че ли „от небето” – разкрил я е „сам”, а всички останали са я получили по веригата, дори Авраам, който отначало е бил „идолопоклонник”, тоест, той се е занимавал с особена духовна работа, само че в обратната й форма, а след това е разкрил несъответствието й. След двадесет поколения от Адам Ришон, на Авраам му е била предадена кабала.

Методиката на постижението може да се получи само прилепвайки се към учител, така тя се разпространява отгоре надолу, посредством веригата души, от душа на душа. Нима ти можеш сам да се свържеш с корена, ако не си Адам Ришон?

Само Адам Ришон е пряко свързан с Твореца, а всички останали души са длъжни да получават чрез него по верига, в зависимост от своето място в нея. Всички получават от този, кой стои пред тях, и са свързани във веригата с един корен. Това е цяла йерархична система, подобна на дърво.

Аз се намирам в определено място в нея и мога да получа само от най-близкия до мен човек, от своя висш. И затова аз трябва да отменя себе си пред него, както низшият парцуф отменя себе си пред висшия в духовния свят.

Затова когато хората заявяват, че получават „светлина или прозрение свише”, или пък по време на сън – всичко това не е сериозно. Духовният контакт може да се установи, само намирайки се около кабалист, докато той живее в този свят.

Ако ти се даде да постигнеш дори само една точка на такъв контакт, то по-нататък от нея ти можеш да развиеш всичко останало. Но без тази първа точка, няма от къде да се развиваш по-нататък, ти си отрязан от цялото дърво, от системата на душите.

Затова винаги първо питат: „Кой е бил твоят учител? Откъде си излязъл?”.

Ето защо, от всички дипломи, няма за мен по-важно нещо, отколкото малката статия във вестника, където бях наречен предан ученик и първи помощник на Рабаш, защото това свидетелства, в края на краищата, затова доколко съм бил свързан с него.

От урока по писмото на Баал аСулам, 12.09.2010

[#21019]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Понякога човек чувства, че е умoрен, че се нуждае от почивка, и че пътят не е за него. Въпреки че, е знаел предварително, че тези състояния ще дойдат, той изведнъж забравя какво да прави. Всички статии говорят за това. Те описват вътрешната борба, препятствията и как праведникът се издига, там, където грешникът пада. Така човек стига до състояние, където наистина му се дава свобода на избора.

Това изисква голям успех, където „успех” означава, че той е успял да създаде връзка с обкръжението, групата, учителя и книгите, които не му позволяват да се откаже. Той поема различни задължения и участва във всички действия на групата, за да постигне това, да стане навикът втора природа. Това не му позволява да се откаже от тези действия, тъй като иначе хората около него ще започнат да го презират.

Ако осъзнава колко слаба е неговата природа и създава тези връзки, тогава е способен да се задържи и да остане. Това е подобно на това как моряците на палубата на кораба връзват себе си към кораба с въжета, така че вълните да не ги отнесат в открито море. Те знаят, че няма да имат силата да се задържат в бурното море и затова се връзват с въжета.

Не можеш да се завържеш, когато вече си бил отнесен. Всичко трябва да е готово предварително. Моряците разбират, че нямат силите да преодолеят изключителната сила на бурното море, което ги захвърля във всяка посока.

Това е, как човек трябва да се подготви и групата трябва да предлага сигурна подкрепа, че той няма да напусне пътя, дори и при най-бурни условия. Човек трябва също и да използва всичките си свойства като гордост, основния егоизъм и всякакви видове разчети, за да осигури това да не избяга от пътя и да постигне целта.

От ежедневния урок – 08/07/2010, Рабаш

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Егоизъм - Няма коментари→