Цялото поправяне започва с осъзнаването на злото, както е казано: „Аз съм създал злото начало и съм създал Тората като средство за неговото поправяне”.

Ако не беше се разкрило злото, създадено специално от Твореца, кой щеше да иска да се поправя?

Но усещането на злото и страданието ни гони към коренна промяна! Независимо, че отначало ние желаем да променим всичко отвън, целия свят, след това все пак се съгласяваме с това, че трябва да променим себе си!

През тази промяна трябва да премине всеки човек, всеки народ, всяко общество и всяка цивилизация като цяло.

Поправянето не може да започне без да има необходимост от него, т.е. аз трябва да почувствам, че на мен не ми е добре, без да съм поправен!

Затова ние сме длъжни да се развием, да отгледаме своя егоизъм и да разкрием в него всевъзможните удари и проблеми, пустотата, загубата от напълването и надеждата – и пълната неспособност това да бъде променено по някакъв начин!

И ние търсим как да променим света, докато не открием, че за всичко е виновно злото в нас и откриваме за себе си кабала, сякаш случайно …

Но някой е бил длъжен да я приготви за мен, във вид на книга, на сайтове, защото моята собствена природа, заключена в свойството да получавам и да напълвам себе си, не е способна да контактува с висшия свят, за да усетя непосредствено Твореца. Като за начало на мен са ми необходими външни средства: учител, книги.

Обикновено това знание се предава от човек на човек – от хора, които вече са осъществили връзка с духовния свят.

Още преди моята поява, в света трябва да съществува тази връзка с духовния свят, та нали иначе аз, като пълен егоист, никога няма да се досетя за духовното. Ще търся избавление от страданията само в плоскостта на този свят.

Затова е необходимо разпространяване на знанието за науката кабала. А хората, почувствали себе си опустошени от този свят, ще я открият като методика за своето абсолютно напълване.

И тогава двете условия за начало на поправянето ще се изпълнят: 1. от една страна на човек му е зле, 2.от друга страна открива, че има средство, за да му бъде добре. И той постепенно започва своето поправяне и  реализира в себе си целта на своето творение.

Нашето поколение все още си изяснява условията 1.човек проверява различни средства и методики, някак си да се напълни, понякога даже с алкохол и наркотици – но постепенно това отминава.

Скоро дори ще изчезне влечението към наркотиците, насилието, фанатизма – хората вътрешно ще разберат, ще почувстват, че с това няма да запълнят вътрешната си празнина.

Желанието за наслаждения се променя, повдига се на следващото стъпало и вече не може да се продължава както по-рано.

Човек не намира вече успокоение в наркотиците – той търси по-дълбоко решение. Но трябва да се развиваме до такова състояние, когато на хората не им остане никакъв друг изход, освен науката кабала.

Тяхното търсене може да се съкрати, като се разпространява тази методика, за да разберат всички бързо: на нас ни е необходимо да разкрием висшата управляваща ни сила – само това може да ни помогне!

От урока по статията „Предисловие към  „Паним Мейрот””, 05.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От книгата „Шамати”: Книга, автор, разказ. Книгата – това е състоянието до Сътворението (замисълът).

Автор – собственикът на книгата. Единството между автор и книга представлява „разказ”.

Трябва „да получим разказ”, т.е. Тора, заедно с Даващия Тора.

Ние се намираме в някаква реалност и сме длъжни да я изследваме, да разберем какво означава тя. Илюзия ли е или истина, или това е едно и също нещо? В мене се разгръща някаква програма с причини и следствия, но кой е нейният автор? Ще позная ли автора на разказа, който чета вътре в себе си?

Самата книга (цялата тази реалност) вече е съществувала, когато съм започнал да чета и да разказвам.

Но цялото разкритие е вътре в мен, от това как чета този разказ, преминавам през тази книга от начало до край и как се впечатлявам от нейните течения.

И вътре в този разказ, според мярката на моето познаване и включване – разкривам автора на книгата. Влизам вътре в книгата и разказът и започва да ме изгражда, и да ме подготвя, да стана неин автор (преписвач).

Разказът това е Тора, водеща ни към пълно разкритие на цялата книга, в която се намираме заедно с даващия Тора.

Всеки от нас я разкрива сам отново, но на него му трябва учител, който може да му прочете тази книга.

Както в нашия свят възрастният чете на детето, докато то не порасне и не се научи само да чете. Така и в науката Кабала, (духовно) възрастният, е длъжен да помогне на детето, защото то не може само да я открие, а само чрез преподаването на учителя.

Докато не се научи само да чете тази книга и да преминава през този разказ, за да разкрие автора.

Постепенно сами ставаме този автор, пишем Тора върху материала на своите желания, всеки път приемащи нови форми – букви.

Независимо, че книгата е написана от Автора, превръщаме се в неин автор и преминаваме този разказ от начало до край, сравняваме се и се обединяваме с книгата, и с автора, и с разказа.

Забележка: на иврит има дума Сойер , която означава едновременно автор и преписвач.

Счита се, че авторът е един – Твореца, който е написал само една книга Тора, която включва в себе си всичко, а ние само я преписваме – всеки в себе си.

От подготовка кум урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От книгата „Шамати”: Книга, автор, разказ. Книгата – това е състоянието до Сътворението (замисълът).

Автор – собственикът на книгата. Единството между автор и книга представлява „разказ”.

Трябва „да получим разказ”, т.е. Тора, заедно с Даващия Тора.

Ние се намираме в някаква реалност и сме длъжни да я изследваме, да разберем какво означава тя. Илюзия ли е или истина, или това е едно и също нещо? В мене се разгръща някаква програма с причини и следствия, но кой е нейният автор? Ще позная ли автора на разказа, който чета вътре в себе си?

Самата книга (цялата тази реалност) вече е съществувала, когато съм започнал да чета и да разказвам.

Но цялото разкритие е вътре в мен, от това как чета този разказ, преминавам през тази книга от начало до край и как се впечатлявам от нейните течения.

И вътре в този разказ, според мярката на моето познаване и включване – разкривам автора на книгата. Влизам вътре в книгата и разказът и започва да ме изгражда, и да ме подготвя, да стана неин автор (преписвач).

Разказът това е Тора, водеща ни към пълно разкритие на цялата книга, в която се намираме заедно с даващия Тора.

Всеки от нас я разкрива сам отново, но на него му трябва учител, който може да му прочете тази книга.

Както в нашия свят възрастният чете на детето, докато то не порасне и не се научи само да чете. Така и в науката Кабала, (духовно) възрастният, е длъжен да помогне на детето, защото то не може само да я открие, а само чрез преподаването на учителя.

Докато не се научи само да чете тази книга и да преминава през този разказ, за да разкрие автора.

Постепенно сами ставаме този автор, пишем Тора върху материала на своите желания, всеки път приемащи нови форми – букви.

Независимо, че книгата е написана от Автора, превръщаме се в неин автор и преминаваме този разказ от начало до край, сравняваме се и се обединяваме с книгата, и с автора, и с разказа.

Забележка: на иврит има дума Сойер , която означава едновременно автор и преписвач.

Счита се, че авторът е един – Твореца, който е написал само една книга Тора, която включва в себе си всичко, а ние само я преписваме – всеки в себе си.

От подготовка кум урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Започваме да изучаваме книгата Зоар. Как трябва да го правим?

Не е задължително в това време да чета текста, достатъчно е просто да слушам, за да може всичко, за което се говори там да мине през мен, да произтече вътре в мен, а аз да се стремя да усетя картината, за която се разказва в книгата Зоар.

Нека въобще да не разбирам за какво се говори в книгата Зоар. Сякаш ми се говори на чужд език. Но аз силно искам да знам, за какво се говори в нея.

Нали в нея се разказва за мен самия, за моя живот там…! И стремейки се да си представя от неразбираемия текст своето съществуване в друг свят, ето така… от нищо, от съвършена пустота и безчувственост, отвътре в мен започват да се пробуждат усещания, реакции на думите от тази Книга.

Книгата Зоар е написан на две нива, на два езика. Единият език ми описва ставащото в образите на моя, познатия ми свят. А другият, паралелен на него език, ме въвежда в духовните определения, показвайки ми два успоредни свята.

Но тези две нива на възприятие съществуват спрямо мене само относително, в действителност това е възприемане на една картина, която аз все още разделям на две.

За да вляза в новия свят, аз съм длъжен да си представя, да усещам в себе си първоначално, още едно ниво на описанието, от възприемане на духовното. Така че тези две нива да съществуват в мен паралелно и да се стремя да се издигна от материалното описание към духовното.

Учителят не е длъжен на практика нищо да обяснява. Ученикът е длъжен да поглъща текста, да открие всички свои „входове“ за него, така че текста свободно да протича през него, като широко и спокойно водно течение. И да очаква усещане на картини от новото възприемане.

Не трябва да си представяме физически образи и действия. Текста на книгата Зоар е едно пътешествие в дълбочината на душата, а думите му трябва непосредствено да предизвикват в мен усещания на ставащото в мен, в моите свойства, сили и като резултат в моите отношения с Твореца, най-вътрешният образ в мен.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: До този момент остава неразрешен въпросът за отношението между мъжа и жената, възникващите конфликти между които се явяват мини-модели на всички земни взаимоотношения. Докато ние не ги разрешим, няма да можем да уредим и отношенията в обществото. В съвременния свят жената се стреми към равенство с мъжа, желае да играе в глобални мъжки игри, а в същото време когато е длъжна да бъде пазителка на семейното огнище. Без това няма да има хармония в света. Каква трябва да бъде бъдещата целенасочена система на поведение в отношенията между мъжа и жената? Ние всички виждаме госпожа Обама, госпожа Клинтън, но никой не е виждал госпожа Лайтман!

Отговор: Конфликта между половете е изкуствен. Кризата ще го раздвижи и ще върне всички към техните природни роли – само в естественото наше амплоа ние ще намерим комфортно за нас съществуване. Г-жа Лайтман отдаде много сърдечни и физически сили от своето време, грижейки се за семейството на моя Учител, помагаше ми във всичко по моя път. И сега ме поддържа! Но „кол квода бат мелех пнима“ (величието на жената е в нейната скромност) – тя не се стреми към реклама и известност, не желае да забавлява публиката, тя си има деца и внуци, които напълно я удовлетворяват!

Въпрос: Това са ваши думи от една беседа за мъжа и жената: „Накратко казано, ако искаме да имаме мъж, женахубаво, щастливо, успешно семейство с хубави деца, трябва да поправим своята вътрешна част – тогава това ще се разпространи и навън“. Защо докато не сме се поправили, трябва да се женим, защо да раждаме уроди?

Отговор: За да е така, какво да поправяме! По традиция в сватбения обред се чупят чиния и чаша-това е намек,че ние започваме своя път разбити и непоправени, а трябва именно заедно да поправят в брака (зивут), съединението между мъжа и жената, по такъв начин, че между тях да се появи Твореца (Иш ве Иша ве Шхина бейнехем).

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Вие пишете: „Откъде е известно, че съществува само един истински източник на Кабала? – Не могат да бъдат няколко поради това, че Творецът е единствен.“ Аз нямам особени въпроси по отношение на Берг и неговите шамански бизнес-концепции за продаване на духовността под формата на червени конци, камеи и четене на заклинания-благословии – напълно съм съгласен с Вас. Но що се касае до един, цялостен и единствен източник на Кабала – не го разбирам! Та нали още от времената на Втория Храм е имало хиляди кабалисти и всеки по свой начин (изхождайки от свойствата на собствената си душа), е преподавал на учениците си как да достигнат до Единствения Творец. Учениците имали ли са избор? Вие не веднъж сте казвали, че до 19-ти век по-голямата част от Учителите са били баалей-асага (постигнали вече духовното), съответно човек не е ли имал един вид право на избор?

Сега се декларира: единственият, правилният е само Вашия път. Толкова ли е голяма липсата на кабалисти в света, че няма вече нито един а.) кабалист, б.) известен, на когото Вие – кабалистът да изпратите с чисто сърце някой потенциален ученик, ако той се намира на етапа на откриване на Учител? И как да се тълкува казаното: „има много пътища водещи към Твореца“?

Отговор: В процеса на изучаването на Кабала често възникват съмнения за верността на пътя, защото пътят е скрит, целта е скрита, по този път има много падения и само понякога яснота. Въпреки нарастването на егоизма, тук вие вървите срещу себе си и затова възниква въпроса: „Наистина ли колкото е по-зле, толкова по-добре? „Когато аз попитах Рабаш, как мога да бъда сигурен, че той е моят Учител, той ми отговори: „Ти сам трябва да провериш това!“. Наистина, Баал аСулам пише в „При Хахам (Плодове на Мъдростта). Писма“, че не вижда кабалисти в неговото поколение. Аз също не виждам, освен себе си и моите ученици. Човек сам намира Учителя си. Аз нямам списък с адресите на „учители-кабалисти“, но вие много лесно можете да ги намерите, използвайки интернет-търсачките и т.н.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→