Въпрос: Как трябва да работя с вяра над знанието ако сърцето не се отваря?

Отговор: Трябва да си търпелив. Това е трудна работа, която вършим в Египетското робство, когато продължаваме да строим нови „пирамиди”, полагайки огромни усилия докато сърцето изведнъж не започне да чувства. И в тази работа разпространението на Кабала помага много; тя е в помощ на самия човек. Колкото повече инвестира в другите, дори мотивите да са егоистични, толкова по-бързо той почва да усеща как сърцето се разкрива.

Виждам това в много хора, които полагат много усилия в ученето, но не се включват в разпространението на Кабала. Не е достатъчно само да се учи и да се стои в групата. Сърцето няма да се отвори! Всеки трябва да открие за себе си някаква работа, без значение колко незначителна е тя, за да я превърне в постоянна грижа, така че да знае – „Това аз отдавам за другите, чрез мен мъдростта се разпространява”.

Това е магически инструмент, както показва опитът ми. Онзи който разпространява напредва много по-бързо. Затова аз я препоръчвам на всички.

От урока по статия на Рабаш, 02.12.2010 г.

[28501]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние сме длъжни да положим максималните усилия за да постигнем желаната от нас цел и да се убедим, че не сме способни на това.

А после трябва да проверим, длъжни ли сме да вървим в това направление и възможно ли е да придобием тази способност в бъдеще, или с помощта на разума, чувствата и анализа да разберем, че никога няма да сме способни на това и поради тази причина се нуждаем от помощта на Твореца?

Възможно е още сега да решим, че само Творецът е способен да изпълни пробива в духовния свят, да реализира нашето духовно раждане – прехода от утробата, в която ние сме отделени един от друг, към състояние на обединение.

Промъквайки се по време на този родови процес през тясното място от единия в другия свят, ние сме длъжни да се обединим на минимална духовна степен, създавайки първоначална връзка. Можем ли да го направим или не?

Ако можем – то хайде да го направим, ако ли не, то нека да поискаме от Твореца, да изпълни едното от двете. Бързо да решим и бързо да го направим, а не безполезно да губим време!

Като правило злото начало ни обещава успех следващия път, нашепвайки, че все още не всичко сме направили, не всичко сме прочели, има още какво да научим, с какво да се занимаваме.

В течение на много години, точно така сме действали, но сега благодарение на силата на груповото въздействие, сме длъжни да признаем, че сме неспособни да пробием сами в духовния свят и се нуждаем от помощта на Твореца.

И тогава заедно, всички ние ще започнем да викаме и да Го молим, а това е и правилната посока, защото в нас няма сила за отдаване, има само сила за получаване.

Въздействието на групата ще обезпечи всекиго с разбирането, че само Творецът може да изгради системата на връзка помежду ни и да ни обедини. Ние изискваме това да се осъществи и сме категорично несъгласни с егоизма, който ни предлага да продължим работата самостоятелно.

Няма смисъл да продължаваме, и обкръжението е способно да ни повлияе по такъв начин, че всеки да може да вземе това решение.

От урока по писмо Баал аСулам, 12.11.2010

[28649]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да влезе в това решение, освен нашето желание?

Отговор: Решението, до което трябва да стигнем, включва в себе си разочарование от това, че сме способни да се обединим със свои сили, а също, че всеки от нас или всички заедно ще успеем да пробием бариерата и да разкрием духовния свят.

С какво чувство ще го разкрия, ако не го усещам в себе си? Това чувство трябва да се формира между нас, като допълнително, ново явление, което засега ни е непознато.

Аз имам пет чувства и с тях, като с локатори се опитвам да намеря духовното – какво е то, къде се намира? Опитвам се, но не го намирам, защото кли, в което може да бъде възприето духовното, не се намира в мен, а между нас. Как да го създам?

Не мога сам да направя това, тъй като не чувствам другите – те, като че ли не съществуват. По какъв начин да се съединя с тях, ако съм лишен от чувствителност?

Да се съединя с тях, може да ми помогне само висшата сила, която преднамерено е създала преградите между нас, поставяйки всеки в отделна килийка – като пчелите в кошера.

Ние не можем да разрушим тези прегради – тогава къде ще почувстваме духовното? В общото желание, което можем да постигнем само с помощта на Творецът, който ще премахне преградите между нас.

Всичко това е устроено нарочно по този начин, за да Го разкрием, защото разрушаването на преградите изгражда кли за разкриване на свойството отдаване, което е присъщо на Творецът.

Излиза, че до това решение ще ме доведе потребността от ново кли. Това се нарича усилие, и ние трябва да го положим заедно, помагайки си един на друг в издигането на важността на нашите очаквания.

И когато вземем общо решение – да се обединим и в това чувство да пробием махсома – то се случва, защото наистина искаме разкриването на Твореца като съществуваща между нас сила и на свойството отдаване на всеки. Именно това е духовният свят.

От урок по писмо на Баал аСулам, 12.11.2010

[28646]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Светлината изпълва съсъдите или желанията в обратен порядък (по закона на обратното съответствие). Светлината трябва да съответства на желанието, т.е. колкото по-дълбоко е желанието и по-силен е екранът или намерението, толкова по-силна е светлината, която то притегля.

Но светлината не е задължително да се облича в същото желание, което я привлича. Първо светлината влиза в най-тънките съсъди (желания), което е точно противоположното на желанието, за което е била предназначена. Това предизвика всякакви обърквания в този свят и загадките във висшето управление.

За сметка на огромните усилия и страдания, т.е. работейки с най-мощните желания, човек придобива по-остър разум и по-прецизно възприятие или чувствителност. Виждаме как преминавайки през многото удари на нашите най-грубите желания, направо „по месото”, ние изведнъж започваме да чувстваме в себе си някакъв нов път на мислене или по-висши състояния.

По този начин законът на обратното съответствие на светлина и желание работи (ерех афух орот ве келим). Аз получавам удар по моя егоизъм, осъзнаване на злото и от страданието на това грубо и примитивно его, аз изведнъж започвам по-добре да разбирам духовното, Твореца. Оказва се, че сякаш едното е свързано с другото ли?

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 30.11.2010

[28166]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В нашия свят, всеки от нас има едно много малко желание за духовното – точката в сърцето. А цялото сърце – това е нашият егоизъм.

Разбира се, става дума не за физическото сърце – помпа, а за желанията. И тъй като аз имам само едно мъничко желание за Твореца, не съм способен да получа нещо повече от тънко светене от духовното, напълващо наслажденията на целия наш свят.

За да стана подобен на Твореца е необходимо да се съединя с ближния, защото Творецът може да бъде усетен само в желанието за отдаване, т.е. помежду ни. Опитвайки да се съединя с ближния, започвам да разбирам, че не съм в състояние да  искам това.

Но е необходимо да продължа да полагам усилия в следната последователност:

● действам със цел да се обединя с другарите,

● разкривам ненавистта към другарите,

● постепенно осъзнавам важността на целта – свойството отдаване,

● в мен дори възниква потребност да отдавам,

● обкръжаващата светлина поправя в мен свойството отдаване.

Тогава, какво не ни достига, за да се обединим и наслаждаваме? Както малкото дете не разбира какво искат от него, когато изискват то да се държи добре, така и ние възрастните не разбираме, че ни липсват някакви условия и действия, благодарение на които да разберем какво се иска от нас.

Само затова, Творецът е „разбил“ общата душа (общото желание), разделил я е на безкраен брой – да кажем на седем милиарда души, за да можем да си изясним какво не ни достига, за да се наслаждаваме от Него.

Да предположим, че Той е някакво неизвестно за мен ястие, което няма да взема, докато не ми се прииска да го изям. Но защо да поискам това?

Точно, за да се въоръжа с правилното желание, съществува работата по обединението между нас. И посредством нея, аз разбирам какво трябва да желая.

А след като се опитаме да се обединим, ще се разкрие ненавистта ни към другарите. И тогава, едновременно с това, което влагам в останалите и останалите – в мен, ние ще разкрием важността на целта.

И разбира се, през цялото време ще ни въздейства обкръжаващата светлина. И като следствие от нейното въздействие, в мен започва да се появява потребността от свойството отдаване – иска ми се да го усетя, да го придобия! И вече започвам да чувам, че това си струва, че е нещо голямо, особено и високо.

Казват ми, че с помощта на желанието за отдаване, аз ще премина в друго измерение, където ще се намирам над всички проблеми и над целия този свят – при това, ще изляза в него тук и сега!

Освен това не умирам, а придобивам допълнително свойство – тогава, защо пък не? И моето егоистично желание се съгласява: „Хайде, нека да имаш и свойството отдаване!”

И това се нарича „ло лишма” (да желаеш духовното егоистично, заради себе си). Тоест това се случва постепенно, по естествен начин, защото тези изменения са заложени в нас от природата.

По този начин, аз имам важността на целта, а след това се появява потребността от отдаване и ако постигна пълната степен на своите усилия, то обкръжаващата светлина вече ми въздейства и разкрива в мен свойството отдаване – макар и съвсем малко. Но това е вече достатъчно, за да се докосна до Твореца и да Го усетя.

Първият контакт с Него е най-важният и най-трудният, но затова пък, след това човек вече не се нуждае от по-нататъшни обяснения – той започва да разбира самостоятелно за какво става дума.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа”, 02.11.2010

[27833]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм в падение след края на Конгреса. Страхувам се, че съм загубил желанието за отдаване. Работя в група, но не усещам това да помага, а възможно е и да пречи. Мисля си да напусна само и само за да разкрия отново желанието. Правилно ли е това?

Отговор: Какво желание ще разкриеш, ако напуснеш? Желанието да отидеш в бар или на футболен мач? Получаваме необходимостта за духовното само от обкръжението. Напускайки го, ти ще тръгнеш точно в противоположната посока.

Написано е за разкриването на егоизма: Грешниците ще паднат, където праведниците ходят. Това е твоята дилема: да станеш праведник или грешник.

Скриването, което последва след Конгреса, разкри в теб ново, силно, егоистично желание, предназначено за работа и поправяне. Но ти искаш да избягаш от тази работа вместо да направиш нов старт имено от мястото, на което е нужно.

Ние винаги напредваме от „противоположното” – от разкриването на нова, непоправена част на желанието за наслаждение. В това място ти трябва само да различиш твоята връзка с целта. В действителност тази непоправена част въобще не ме разделя от целта, а напротив, дава ми възможността да се предвижа напред притегляйки я към поправяне.

Но в процеса аз изпитвам лоши усещания, тъмнина и безсилие. Върху мен се спускат тежест и безразличие и всички пламенни речи замират. Какво трябва да направя? Как мога да не избягам?

Тук навикът, задължението и установеният ред ми помагат. Моите усилия се натрупват, стотинка по стотинка, до достигането на огромна сума. Без значение какво се случва, ти не можеш да напуснеш пътя.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 21.11.2010

[27165]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Кога постигаме максимално използване на нашето намерение да се свържем?

Отговор: Сега седя на урока и се старая да мисля за нашето свързване, за да може светлината, скрита в книгата «Зоар» да дойде и да ни съедини, и аз да усетя, че всички ние сме свързани заедно.

Щом като се почувствам свързан с всички, усещам свързващата ни мрежа – в нея веднага разкривам духовния свят.

Когато чувствам единството между нас – в него, аз чувствам духовното! Това се нарича изход от Египет. Повече нищо не е необходимо! И то е толкова близо…

Но аз не мога да се намирам в това намерение, в този стремеж повече от един миг. Защо? Защото другите не мислят за него! Аз имам нужда от подкрепата на обкръжението.

А обкръжението мисли за какво ли не: един – за своята баба, при която скоро ще отиде, друг – за своите проблеми в работата, трети е задрямал, иска да спи и т. н.. Всеки със своите проблеми. И никой не мисли за свързването…

Затова, аз мисля сега за нашето единство, грижа се за него и призовавам „чудотворното свойство“ (сгула), за да ми се разкрие, че всички ние сме свързани заедно и се намираме в свойството отдаване.

Искам общото свойство отдаване, това висше свойство да властва над мен! Но освен това решение, нищо не мога да направя, тъй като не получавам  подкрепа от обкръжението. Какво да правя?..

Тук не са достатъчни общите усилия и задълженията на другарите един пред друг, така, че всеки да се старае да бъде в това намерение. Задължението ни един към друг се нарича „поръчителство“.

И ако мислим само за това, как да разкрием единството помежду си, светлината ще дойде и ще го направи! Тъй като ние, сами не можем да се свържем. Но можем да мислим, това да се случи.

А ако не можем да мислим за това, значи, не си въздействаме един на друг чрез  величието на целта и нейната важност.

Само над тази точка трябва да работим – и толкова. Нямаме нищо освен това. Всичко се намира тук, пред нас, толкова близо… и ние разкриваме вечността, съвършенството, целия духовен свят…

Само при условие, че вземем решение, всеки да се грижи за другите, за да не забрави никой за това намерение.

Само единство – нищо повече не е нужно! Нека светлината да ни свърже и в нашето единство ще се разкрие Творецът! Ние ще отдаваме на Него, а той – на нас. Всичко се случва в нашето свързване. Там, ние ще усетим духовния свят, Твореца, Безкрайността.

От урока по книгата « Зоар», 19.11.2010

[27027]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ние знаем, че един елемент, отнасящ се към нивото „човек” е равен на цялата съвкупност от елементи на животинското ниво.

Тогава, ако в нашето поколение живее макар и един кабалист, защо ни е да се напрягаме толкова?

Отговор: За да се появи един такъв кабалист, всички трябва да се напрегнем. Защото нито Моисей, нито Авраам, нито който и да е друг не може да постигне пълното поправяне на света, тъй като човечеството все още не е преминало през процеса на взаимното включване.

Още не се е разрушила Вавилонската кула, не е станало сгромолясването на Първия и Втория Храм, не се е случило смесването на душите на Исраел с тези на народите на света.

Казано е : „Народът на Исраел излязъл в изгнание само, за да присъедини към себе си душите на народите на света”.

Душите на Исраел са длъжни да се включат в душите на народите на света, длъжни са да се смесят с тях дотолкова, че на вътрешно ниво, между тях да няма никаква разлика. Ние не виждаме това, но днес то е постигнато.

Виж колко хора, отнасящи се към народите на света се пробуждат за поправяне! И защо?

Благодарение на взаимното включване на душите. За да се случи това е било необходимо да се премине през всички периоди на изгнание и особено през последното. 

Затова, днес се пробуждат точките в сърцата. И само ние, след завършването на целия процес на взаимно включване, можем да извършим поправянето.

Ако всички, заедно положим усилия, тогава безусловно ще станем една душа. Когато казват, че поправянето ще бъде направено от един, това означава, че ще станем като един – че ние ще го задължим да се включи във всички.

С други думи, един = всички. В това се състои смисълът на взаимното включване!

От програмата „ Кабала за начинаещи”, 27.10.2010

[26002]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Днес всички говорят за алтернативите, свързани с енергията и храната, търсят друга планета, на която може да съществува живот, друго възпитание и пр. Защото ежедневно се убеждаваме, че нашият егоистичен подход към света и обществото се е изчерпал и е показал своята пълна несъстоятелност и гибел.

Въпреки индивидуалния егоизъм и потребителското общество, ние откриваме, че светът е глобален и взаимосвързан, а ние не сме приспособени към него и не знаем как да продължим по-нататък.

Светът разкрива своята всеобща зависимост и ни принуждава да бъдем свързани с взаимност и добро, и затова постепенно, все повече осъзнаваме присъщия ни егоизъм като наш враг.

Но всички търсения, свързани с това как да излезем от егоизма, ни водят до методи за неговото намаляване, а това означава – до връщане на предишни нива на развитие. Всички методи предполагат потискане или намаляване на егоизма.

Но егоизмът на човека постоянно расте и неговото потискане е противоположно на природата – затова няма да можем да го намалим. Такъв подход е анти природен и е непонятно, как «алтернативниците» са го приели въобще.

И тук се появява истински алтернативната за целия наш егоистичен свят наука кабала. Именно с разкриването на егоизма като причина за цялото зло в света, кабала се разкрива и се предлага като метод за поправяне на егоизма и изграждане на нов свят.

Кабала действително е алтернатива, защото вместо егоистичен свят, предлага алтруистичен свят.

Тъй като в разкриващия се нов интегрален и глобален свят, ние по неволя сме задължени да спазваме както законите за връзка между хората, така и за равновесието на човека с природата. Ние сме длъжни да станем изцяло свързани помежду си  в системата „възлюби ближния като себе си”!

Кабала изучава цялостната система на мирозданието и обяснява, че поправяйки се, ние ще излекуваме не само себе си, но и цялата природа – нежива, растителна и животинска. Ще избавим всички от проблемите и болестите, защото всички страдания и болести са усещане за липсата на равновесие между нас и цялата природа.

Тъй като нашата природа е абсолютния егоизъм, то нямаме нито свободата да вземем решение, нито какво поведение да имаме и във всичко се подчиняваме на управлението на природата.

И само в едно човек може да стане свободен – да се издигне над егоистичното, зависимо управление. А това е възможно като създаде обкръжение. Защото в нашия егоизъм, мнението на обкръжението, за нас е по–важно от личното мнение.

Затова, кабала ни предлага да създадем общество, в което ще задължаваме всеки  „да играе на отдаване и любов“. Ние разбираме, че това е игра, но по този начин  задължаваме всеки да показва себе си такъв и навън.

Тези усилия ще призоват скритата сила на природата, която всъщност държи всички нейни части в равновесие, като живителна сила на организма. И тази сила ще промени в нас егоистичните намерения на отдаване и любов.

Така човек постига пълна връзка с всички части на природата: със себе си, с обществото, с цялата природа и нейната висша сила. Към това състояние, природата на подтиква чрез принуда, а ние можем да го постигнем осъзнато и леко.

[25140]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Принципът обичай ближния като себе си, обобщава и включва всички останали принципи. Изпълняваме принципа на страх и принципа на любов чрез обединение, анулирайки себе си пред групата, и чрез поръчителството, получавайки поправящата светлина. Светлината ни носи състоянието на страх, а след това и на любов.

Всички те се наричат „изпълняване на 613-те заповеди”. Става дума за поправяне на желанията. Всяко желание неутрализира своя егоизъм и придобива екран, намерението за отдаване.

Аз не виждам предварително стъпалата на стълбата. Аз сам ги изграждам чрез самоотричането, което ми позволява да се захвана за групата все по-силно и по-силно. Така в мен се формира едно кли, насочено към единствения Творец. За това е необходим принципът наречен „един съответства на един”.

Всички наши усилия и поправяния са насочени към изграждането на това обединение. Човек го различава, стремейки се към него и потискайки всичко останало. С кого се обединява той? С групата, която той оценява, използвайки само един критерий – целта. Той се присъединява единствено към тази точка на целта, която е заложена в групата, и към нищо останало с тези, които се намират около него. Прекланя се пред обединението, фокусирайки се на него.

Тогава той е един и се обединява с единната група, захвърляйки всичко останало в неговите желания, за да разкрие единствения Творец, добър и творящ добро – свойството на отдаване. Така, чрез любовта към ближния, човек придобива любов към Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 28.10.2010

[25156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→