Въпрос: Ако човек по природа е разсъждаващ, означава ли това, че ще му трябват повече усилия, преди да разбере, че без помощта на Твореца не може да се постигне отдаване?

Отговор: Има умни хора, които трудно приемат решения, издигайки се над разума.

Но има и такива умни хора, които разбират, че тяхната мъдрост нищо не струва. И затова им е лесно да се отрекат от нея.

Цялата работа е в това, как човек използва мъдростта си. Разумът не е порок. Всяко качество зависи от това, как човек го прилага: на практика или не.

От урока по статията на Рабаш, 25.10.2010

[24789]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всички наши закони и действия: „не прави на другия онова, което ти е ненавистно”, „възлюби ближния като самия себе си”, 613-те заповеди, са включени в общия закон за взаимното поръчителство.

Защото този закон е сложна система, състояща се от множество детайли, всеки от които трябва да бъде нейна интегрална част и да работи за благото на цялата система. Това ще бъде и нейния живот. Тази част трябва да изхожда от това, доколко носи полза за цялата система.

Такива системи, в които действа закона за взаимното поръчителство, съществуват дори и в нашия свят.

В неживата, растителната и животинската природа няма свобода на избора. Такава свобода няма и човекът.

Но, когато се издигнем над своята егоистична природа и реално, независимо от своето его погледнем тези природни системи, тогава ще видим, че те работят съгласно закона за поръчителството. В противен случай, природата няма да има право на съществуване.

И само хората, в които се е разкрила точката в сърцето, получават възможност да излязат от този всеобхватен закон за поръчителството, който изпълняват неосъзнато и да постигнат изпълнението му чрез своя свободен избор, със собствените си усилия. След това, тази възможност ще има и цялото човечество.

Както в човешкия организъм, най-важните, обезпечаващи живота системи се намират осъзнато в поръчителството като закон, съгласявайки се с него, така и цялото човечество постепенно ще стигне до неговата реализация.

Цялото творение, в пълна степен изпълнява закона за поръчителството. Единствено всеки човек се пробужда постепенно, съгласно определения процес и ред, за да може чрез своя свободен избор да реализира участието си в общата система, която се нарича „тяло на Адам”.

Затова, не е необходимо да мислим, че в света липсва някакъв закон. Просто, по отношение на нас, това се разкрива като възможност осъзнато да започнем да изпълняваме закона за поръчителството.

От урока по статията „Поръчителство“, 15.10.2010

[24396]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Очакваме на Конгреса  7500 души. Нужен е голям екип, за да ги обслужва.

Не всички,обаче, са готови да вземат участие в тази работа. Как да им помогнем да разберат, колко е важно това?

Отговор: Можете да вземете пример от нашите другари от чужбина. Те плащат хиляди долари за билети и за самия Конгрес, за да прекарат всички тези дни в кухнята. Ние не разбираме степента на тяхното величие.

Освен това, Конгресът започва от подготовката. Трябва да се осигури храна за всички участници, да се постави необходимото оборудване и апаратура, да се създадат павилиони и да се погрижим за още много неща. Над планирането им работим няколко месеца.

Вече много години вършим тази работа. Мисля, че не бихме се справили, ако не знаехме, каква голяма духовна полза носи тя. Тук се крие огромна изгода, и, даже разсъждавайки егоистично, струва си да вложа в това колкото се може повече усилия.

Въобще, всяко полезно нещо си струва изразходваните усилия, но тук става дума за духовна печалба в чист вид. Другарите от различни страни пристигат и се включват в тази работа, разбирайки, че именно там се крие единството, там е максималната изгода.

Да се надяваме, че все повече хора ще започнат да вземат участие в това. Не, че не можем да се справим без тяхната физическа помощ, но ако дойдат и пожелаят да  участват, ще се радваме да споделим с тях духовната печалба.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 15.09.2010

[23680]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Работейки в група, участвайки в обучението и разпространението, ние привличаме въздействието на светлината и тя ни носи нови ценности. Тогава отдаването става толкова важно, че човек променя своите приоритети.

Преди, той е искал да получава все повече качествено напълване, да бъде господар на живота си, да държи всичко в своите ръце. А сега, постепенно стига до осъзнаването и признаването на новия смисъл. Оказва се, че когато напълва другите, отдаването му предоставя още по-голяма изгода.

Като че ли в това има и нещо друго, освен красиви думи? Защо то привлича човека? Всичко идва от светлината, съгласно законите на духовната физика – пред човека започва да се разкрива глобалното кли, общата душа, взаимната връзка между всички.

И тогава, той чувства, че правилната „инвестиция” е влагането в другите, гарантиращо вечната, максимална възможна изгода.

Човекът още не вижда това с очите си, но предугажда, че тук се крие система, в която си струва да вложи. И той го прави.

Сега, той е съгласен, че Тора, т.е. светлината, връщаща към Източника е променяла и поправяла неговите 613 желания, което всъщност се явява изпълняване на 613-те заповеди.

Именно въздействие на светлината, ние очакваме от обучението, разпространението и живота на групата. Тогава, вместо да искаме да напълним себе си, ние ще предпочетем наслаждение за другите. За нас ще бъде изгодно да ги напълним.

Това също са егоистични сметки – с намерение ло-лишма. Аз искам да отдавам на другите и от това ще се чувствам добре.

Но светлината продължава да въздейства върху мен – аз все повече се включвам в групата, т.е. във външното кли, все повече се потапям в обучението и очаквам от него повече светлина. Предизвиквам промени в себе си и в крайна сметка ставам отчасти подобен на Твореца.

Вместо лична изгода и „надеждна инвестиция”, аз придобивам усещането за отдаване без каквито и да е очаквания и то става за мен най-великото откритие. Дори напълването, което отдаването ми носи, остава безвъзмездно и също изцяло насочено към него.

По този начин, аз действително ставам подобен на Твореца. Защото по мое желание и избор, благодарение на усилията ми в групата, светлината е преобразила моята природа.

С нейната сила, аз променям себе си, докато не се изравня във всички мои желания и действия с Твореца – до такава степен, че между нас е невъзможно да бъде намерена разлика. Именно това подобие се нарича сливане.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 15.09.2010

[23694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това светлина възвръщаща към източника? Това някаква мистическа сила ли е?

Отговор: Обкръжаващата светлина – това е висша светлина, която се намира в съединението помежду ни.

Но всеки от нас сега не чувства своето съединение с другите, а е отделен от тях, намира се като в сън, в безсъзнателно състояние.

Той не усеща своето изправено състояние. Та нали ние всички сме свързани един с друг, но мен сякаш са ме ударили по главата и аз съм загубил съзнание, загубвайки усещане за тази връзка.

Светлината и сега присъства във връзката между нас и доколкото аз искам да се върна при нея – светлината ще действа върху мен. Едното срещу другото.

Ако се намирам вътре в системата, напълнена със светлина, където всички са съединени помежду си, но изключен от осъзнаването и, то аз прилагам усилия, за да се върна в нея.

Както когато ми си вие свят и губя съзнание, аз прилагам усилие, за да се опомня и да се удържа.

Ето така, аз прилагам вътрешно усилие, за да се завърна в съзнание в духовният свят и да почувствам връзката си с всички останали.

Светлината, която ми действа до такава степен, до колкото аз се стремя към изправено състояние, се нарича обкръжаваща светлина. Аз се намирам сега в Малхут на света на Безкрайността, съединен с нея на 100%.

Но проблемът е в това, че аз имам 125 слоя или стъпала на загуба на съзнание, относно онова истинското състояние, в което се намирам.

И ако искам да дойда отново в съзнание, то това желание ми действа в отговор.

Ние сме подобни на дете, което мечтае да стане възрастен – благодарение на това желание то израства.

От урока от ”Предисловие към книга Зоар”.16.02.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Разкриването идва чрез полагането на усилия. Единственото, което ни е необходимо при четенето на «Зоар» – това са усилията.

Стараейки се да разпознае в себе си свойствата, за които разказва «Зоар», човек прониква към по- вътрешен екран в себе си, в по- дълбоката картина на света – и там става разкриването на Твореца.

Тези разкривания се случват не заради смисловите обяснения и коментари, които човек прави върху текста.

Четейки текста, човек усеща в себе си нов свят, дава чувствени, вътрешни обяснения на текста – при условие, че се насочва към все по- вътрешно състояние.

По – вътрешно състояние означава, че той все повече свързва описваното със своите вътрешни свойства, вижда ги в себе си, открива всяка дума като насочваща го към нейното свойство и действие: «12 колена», «Яаков», «пустиня», «кладенец».

Чрез своите усилия, той разкрива истинското тълкуване – затова Кабала се нарича Тора – Емет, Тора на Истината.

Такова разбиране на текста е невъзможно да бъде предадено с думи. Само със собствени усилия, всеки ще може да го разкрие в себе си, в своите нови, възникващи под въздействието на усилията свойства.

Откъс от урока по книгата „Зоар“, 19.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Нетленен е стремежът на човечеството да отвори вратата за духовния свят. Векове хората са търсили пътя, който води към висините. Напразни ли са тези усилия? Да не бързаме с изводите. Пред нас има две притчи, две покани за невероятни пътешествия. Франц Кафка и Баал Сулам ни призовават да се доближим до прага на непознатото.
Входът в закона
Франц Кафка (1883-1924) – е роден в еврейско семейство, живее в Прага и пише на немски език. За своя кратък живот той успява да остави неповторима следа в самото сърце на западната култура. Светът на Кафка става олицетворението на мрачната и грозна действителност, където блуждаят безпомощни герои , които старателно се опитват да се противопоставят на съдбата си. На Кафка може би най-добре му се е удало да отрази нашето безсилие пред натиска на могъщите процеси ставащи в съвременния свят.
В разказа си „Пред закона“ Кафка описва странната ситуация:
Човекът от село стои пред „вратите на закона“ и моли охраната да го пусне. (още…)

Filed under: Баал Сулам, Възпитание, Духовност - Коментарите са изключени за Пазачът на входа