Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Висшите светове не съществуват във физическото пространство, те са подобни на свойствата, които нямат места, обем, тегло и размер.

Човек, пребиваващ в егоистично желание, дадено му по рождение, чрез своите свойства образува в усещанията си „този свят”. Ако в него се разкрие „точката в сърцето”, то той започва да  се стреми към постигане на висшето измерение.

Работейки върху себе си в група от хора, изучаващи кабала, човек започва да привлича върху си свише, през всичките светове светлина от нивото на „Безкрайността”.

Тази светлина създава в него потребност от взаимно постигане с групата на свойството отдаване – Малхут на света Ацилут. Достигайки нейното стъпало, той започва да усеща Твореца, да му отдава така, както Творецът на него.

Общото желание на обединените в света Ацилут души, се издига към Зеир Анпин, и по-нататък, към Аба ве Има,  и по-нагоре, до света на Безкрайността. Тогава от света на Безкрайността се спуска светлината, минава през всичките стъпала обратно до душите и ги изпълва.

Получавайки напъването, душите растат и се свързват с Зеир Анпин, който им отдава. И това се нарича обединение между ЗА и Малхут, на Твореца (Кадош Бар Ху) с Шхина, сливането на душите с Твореца.

Необходимо е да бъдат извършени много такива действия, докато всички желания вътре в душата се реализират и постигнат сливане с Твореца. Когато всички желания се поправят и започнат да отдават на Твореца, така както Твореца им отдава, ще настъпи пълното поправяне (Гмар Тикун).

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: По време на Мега конгреса 2010 много нови участници ще срещнат силата, желанието, наречено „Световна група” (Световно Кли) за първи път. Защо някой, който учи Кабала в Украйна или в Нова Зеландия, да е важен за мен?

Отговор: Мъдростта трябва да се разпространи на цялото човечество, както е написано „И те всички ще ме познават от малки до големи,” Тора е дадена, за да се поправят всички души. „Народът на Израел” е само свързващо звено, както Баал Сулам пише в неговата статия „Арвут (Взаимно поръчителство)”. Поправянето трябва да се случи в целия свят, но Израел е първата линия. Поправянето започва с Израел, разкрива се първо тук и тогава се „разлива” извън границите му върху останалия свят.

Събирания като този Конгреса, показват, колко приемащ е метода на Кабала за всички народи, тъй като това е единствената мъдрост, която може да доведе хората до единство независимо от техни материални, земни разлики в националност, раса, пол и манталитет. В духовната система ние поначало сме свързани чрез нашите „точки в сърцата”. Сега ние само добавяме към тях нашето желание да подсилим тази връзка. Аз не избирам с кого да се обединя. Моята „точка в сърцето”, моята душа е вече свързана. Всъщност нашата връзка е прекъсната единствено в нашето възприятие. Не искаме да сме свързани, но  вече сме. Трябва само да видим това и да станем доброволни участници.

Затова трябва да пробудим всички по целия свят. И конгреси като нашия показват колко близо сме до истината. Всъщност, ако  разпространим метода на поправяне, човек, който има тази „точка в сърцето” ще разбере и ще почувства истината. Той ще се присъедини на равно с нас във всичките ни действия. По този начин всички народи ще се съберат в общо поправяне.  Това е, което се нарича пълно поправяне или „пълно изкупление” (Геула Шлема) от духовно изгнание.  „Пълно” означава не само за народа на Израел, а за всички народи.

Мъдростта на Кабала е написана за нашето поколение и историята на човешкото развитие е в края си. Народът на Израел трябва да завърши това поправяне първо и да предаде светлината на другите народи. Ако ние не се стараем да изпълним нашата мисия и да поправим себе си и света, нас ще ни намразят.

Разпространението на мъдростта на Кабала се нарича „гласът на рога на Месията”. Когато излезем пред света с този метод на поправяне, ние веднага ще получим съчувствен и мил отговор на любов вместо омраза.

От ежедневния Кабала урок – 21.07.2010

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Светлината въздейства на нашето желание, подобно на него. Степента на подобие на желанието със светлината, се нарича вяра.

Ако аз чета кабалистични източници с чисто егоистично желание и цел – те няма да ми подействат.

Точката в сърцето – това е разбита точка, тя дърпа човека към духовното, но засега само поради това, че на него му е зле. Той още не се стреми към „Добрият, творящ добро”, към отдаване и любов.

Просто земния живот не носи удовлетворение, бъдещето е тъмно, животът е обезсмислен – всичко това го кара да търси егоистично напълване в „духовното”.

Но светлината не може да подейства на такова желание даже от разстояние. Тя действа на желанието със степента на вярата в него, т.е. стремежът за отдаване.

Вярата се проверява с предаността на човека по пътя и целта, със себепроверка за чистотата на намерението да достигне свойството за отдаване.

Самата вяра, свойството за отдаване, човекът получава свисше, като награда за усилията към това – тогава „нощта” ще изчезне и ще се удостои да види „светлината на деня ”.

Ако човек използва Тората за свое егоистично напълване, тя става за него смъртоносен наркотик.

Т.е. той не е просто „духовно мъртъв ”, но в наркотична смърт – защото си мисли, че това е духовен живот! Той още повече подхранва своя егоизъм и не може да повярва, че живее в лъжа.

Пътят към правдата: ако ние правим всичко заедно, то всеки получава от всички останали такива сили, че може с лекота да изисква въздействието на светлината О”М – и пътят ще стане за него увлекателно приключение. Само да се държим заедно!

Ако ти останеш сам, тутакси пред теб изниква стена! Обединяваш се с другите, за да вървите заедно – стената тутакси пада, и се отваря широк път.

Има или стена, или път, а изборът е – всеки миг да бъдеш сред другарите, или не. Всичко ще направи висшата светлина, ние трябва да изпълним единствено това условие.

От урока по статията „Предисловие към ТЕС ”, 27.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В книгите винаги има главен герой, около когото се развива цялата история.

Ако аз чета кабалистична книга и се опитвам да си представя всички тези сили вътре в себе си, там също ли има някаква централна сила и второстепенни, по-маловажни?

Отговор: Когато ти четеш кабалистична книга, не е важно до колко я разбираш, а твоето усилие.

В доховното разкриване има противоречие: от една страна разкриването става интимно, лично, в мен, но силите необходими за това разкриване съм длъжен да получа от другите, чрез съединението ми с останалите души.

Излиза, че едното противоречи на другото. На мен ми се иска да остана само с Твореца, с моето духовно желание, светлината, която се връща към източника.

Но ако аз искам да разкрия духовното, аз мога да го видя само в светлината на отдаването, а светлината на отдаването може да дойде при мен само чрез групата.

Получава се, че аз с точката в сърцето, духовното желание, чета книга и искам да изградя в себе си картина, каквато описва книгата. Но как мога да осъществявам своите изменения?

За тази практическа работа ми е дадено само обкръжението, групата. Само при нашата взаимна връзка, ако аз правилно се отнасям към тях, а те правилно се отнасят към мен, от нашето съединение ние издигаме молбата, МАН.

И вече в отговор аз получавам светлина свише, връщащата се към източника – правилното отношение, което ми позволява да видя това, което е написано в книгата.

Ето тогава започвам да се пренастройвам и виждам своята истинска връзка с останалите. Тогава вече нямам проблем да се съединя с тях.

Те всички се превръщат в мой свят, в който аз реализирам това, за което съм чел – аз чувствам свойството на отдаването във връзката с другите, връзката за която разказва книгата.

А за сега, все още, чувствам конфликт, който не мога да разреша. Аз съм съгласен с такива отношения: аз и Творецът, аз и книгата, аз и светлината, аз със самия себе се, аз и света, аз и групата. Но всичко трябва да започва с мен.

А тук е необходимо съединение между мен и останалите, за да мога да им служа, само за тяхно благо… това е нещо напълно неразбираемо за мен.

Как аз мога да превключа от себе си към другите и да не чувствам разлика между тях, разкривайки, отдавайки им своето сърце?

В началото аз се отнасям към книгата егоисточно, но после разбирам, че ми е необходима силата на отдаването.

А когато осъзнавам, че в мен няма и не може да има такова свойство, разбирам, че ни е необходима светлина, връщаща се към източника, за да мога да се пренастроя по книгата. 

Затова от нашето общо желание, получено от групата, ние издигаме МАН и в отговор получаваме светлината на поправянето и се отнасям към книгата по нов начин, мога се построя по нейните указания, т.е. сглобявам своето „лего”.

От урока по Книгата Зоар, 24.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако аз започна да усещам вътрешно, всичко което става в ежедневния ми живот, дали това е признак  за напредване, в резултат на четенето на Книгата Зоар?

Отговор: Не. Когато чета Книгата Зоар, никакъв ежедневен живот не съществува за мен.

Аз имам зачатък на душа. Това е точката в сърцето и сега с нея се намирам във висшата система, за която разказва Зоар.

Как да се съединя с тази мъничка точка, в която няма нищо чувствено и рационално, с всички тези свойства – трите линии, повдигането и спускането, духовните действия.

Именно това търся. Как да пребивавам в тях, как да ги усещам, как да ги изпитвам върху себе си там, в ЗОН на света Ацилут?

Аз нищо не искам от този свят – нито самия себе си, нито другарите, каквито ги възприемам с петте си сетива, и най – малко – целия свят. Защо ми е необходимо това?

Егото не съществува. Само вътрешно ми се представя моето его като желание да се насладя. Ако се повдигна на по-високо ниво – на отдаване, на вярата над знанието – то  виждам всичко, по друг начин.

Аз не желая да се занимавам с този свят! Искам само да се повдигна и да се слея с висшия свят! Отнасям се реално към това, а не напускам нашия свят.

Изучавам Книгата Зоар и Науката Кабала, за да разкрия за себе си висшия свят, а не да го притегля в нашия свят. Това няма никога да се случи! Никога духовният свят няма да се облече в материалния.

Напротив, материалният свят се повдига към корените си в духовния свят. Чрез материалния свят, впоследствие, аз виждам духовния. Но отначало е необходимо да се възприеме духовното.

Затова, преди началото на урока, се старая да се изключа от всичко, което имам в този свят. Тъй като сега изучавам съвършенството, духовното, Твореца.

От урок по Книгата Зоар, 10.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Как от точката в сърцето, затворена в егоизма на всеки, да изградим духовен съсъд?

Как да издигнем тази точка от сърцето-егоизъм навън, да я издигнем и направим по-важна от всички свои егоистични желания, за да ни вълнува само това, което се случва в тази точка на духовен стремеж?

За това е необходимо влиянието на обкръжението: първо тези точки се извеждат навън от егоизма, на свобода, а после се съединяват.

Главното  е тяхното съединяване, точките в сърцето са средството за връзка между нас, в тази връзка аз ще почувствам Твореца. И колкото по-силна бъде тя – в нея ще се разкрие цялата светлина.

Тази връзка е като съпротивление, защото ние се съпротивляваме и не искаме да се съединим заедно! Но ако все пак се съединим, то чувстваме, как през това съпротивление започва да протича светлина, въздейства, нагрява го, в нея чувстваме проявата на Твореца.

Тоест, аз не унищожавам Егото си, както практикуват различни „духовни” методики, откъсвайки човека от действителността. Аз използвам егото си и именно с негова помощ идвам до постижение, затова „колкото по-високо се издига човек, толкова повече нараства неговият егоизъм”.

На следващата степен  ще ти бъде много по-трудно да се съединиш с другите. Питаш: защо, след като вече си извършил тази работа? Но изведнъж започваш да откриваш: с кого всъщност съм се свързал, кои са те?… Значи вече е започнала истинската работа.

Колкото по-голямо бъде съпротивланието между вас, толкова по-високо ще можете да се издигнете и да разкриете повече светлина.

Вместо светлината Нефеш – малката светлина, разпалваща малка лампичка от няколко вата, ти постигаш съединение през огромно съпротивление (R2, вместо R1) и разкриваш светлината Руах, която е милиард пъти повече от светлината Нефеш – като малко пламъче срещу огромен огън.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 11.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Няма светлина без съсъд, няма изпълване без желание. Висшата светлина е в абсолютен покой, но изпълва и обгръща цялото мироздание. Всичко зависи само от нашето желание, от нашите съсъди на възприятие.

Ако нашето желание се стреми именно към това изпълване, ние ще го усетим. А ако желанието не съответства точно на честотата или свойството на изпълване, т.е., между желанието и изпълването няма подобие на свойствата, ние не усещаме изпълване, както е в много случи в нашия свят.

Ние сме длъжни да доведем желанието си към висшата светлина, за да може тя да го изпълни. А желанието трябва да съответства на светлината, т.е. да съществува в отдаването. Откъде взимаме силата за отдаване? Кабалистите казват, че силата на отдаване съществува във всеки човек, но е много малка и в самия човек тя малка и ще остане.

Тя може да израства само за сметка на това, че човек се обединява с другите. Ако той желае да достигне отдаването и е готов да прави всичко в името на това, да получи от групата, от другарите и тяхното желание за отдаване, то ще получи от тях много такива желания – в тази степен, в която принизи себе си и издигне другарите в своите очи. Така той може да получи от тях по-голямо желание за отдаване – и по количество и по качество.

Ако той има желание да отдава, по време на четене на Книгата Зоар, светлината ще може да въздейства върху него, ще започне да подрежда в него това желание и да го изпълва.

Затова, подготовката към четенето на Книгата Зоар трябва да се провежда в групата, във взаимното включване един в друг, за да формира силно желание. И тогава ние ще преуспеем.

Ние можем да ускорим времето, да го съкратим, без да се задълбочаваме в продължителни физически страдания, а да ги трансформираме в страдания на любовта – страдания от това, че не притежаваме свойството да отдаваме, желание да отдаваме и ние сме задължени да го постигнем. Ние можем да действаме спрямо другарите в групата и така да придобием това желание.

Получава се така, че всичко е в ръцете ни. Ние може да съкратим времето. Ние можем да съкратим времето до нула. Творецът е създал единствено точката „нещо от нищото”. Всичко останало той е дал на нас, за да можем да увеличим желанието си до точката в сърцето – до мащабите на Малхут от Безкрайността. Това е възможно само за сметка на обединението.

Затова ние притежаваме само една възможност да достиганем желанието към светлината – чрез старанието да бъдем заедно в нашите малки отдаващи желания.

От урока по Книгата Зоар, 06.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

За да разберем и почувстваме къде сме, трябва да израснем духовно. Както в материалния свят, сперматозоидът започва да расте в утробата на майката, а след това продължава да живее в по-голямо пространство, идвайки на този свят  и така става човешко същество. Подобен процес се случва с нашето вътрешно духовно развитие.

На определен етап от нашите земни животи, ние започваме да чувстваме в себе си капката духовно семе, която се нарича „точката в сърцето” – желание за духовно развитие. Това означава, че точката се е разкрила.

Ние не сме съществували в света преди нашите родители да ни дадат живот. По подобен начин  се раждаме духовно от нашите баща и майка (наречени още „Аба ве Има” в Кабала).

Духовното израстване става под влияние на сила, наречена Висша Светлина. Тя ни води през скривания и разкривания на Светлината. Тя ни „разтърсва” като ни се разкрива и ни показва реалността и тогава пак се скрива от нас. Тя си играе с нас и увеличава, и намалява нашия стремеж към нея. Светлината ни влияе като променя състоянията, през които преминаваме: добри и лоши,  яснота и  объркване.

Ако нашата реакция е правилна, ние се развиваме: още един момент, още един ден и още една седмица.

Нашето развитие може да продължи хиляди години или ние можем да го завършим за година или две. Всичко зависи от човека. Всичко, което трябва да знаем е как да реагираме на силата, която задейства нашето развитие и да започнем да свързваме всичко с един източник: „Няма никой освен Него”. Той се крие зад нашата видима обвивка от реалността.

Започвам да Го различавам и да дълбая по-дълбоко в тази реалност.  Правя това, за да почувствам тази сила и да разбера как работи тя през всичките „покрития” на този свят, включително: близки приятели, непознати, природа и дори мен самия, когато тя ме променя вътрешно.

С вътрешните промени, започвам да чувствам себе си като черна кутия, която разбира и чувства в малка степен влиянието, под което е тя. Започвам да разбирам, че моята единствена задача е да реагирам на това, което ми се случва. Подбуди идват от видимата реалност, от тези, които за са ми близки, от непознати, приятели и врагове; всички те са сенки, които спират Висшата Светлина за мен.

Ако успея да се свържа с Твореца през това скриване, това се нарича „сянка на святостта” тъй като  изграждам моята връзка с  Твореца през съпротивлението на скриването. В този момент започвам да разбирам представлението, което Той прави за мен и чрез това Го постигам.

От  урока по статия от книгата „Шамати“ – 04.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Цел на групата – 2”

Рабаш пише в статията  „Цел на групата – 2”, че човек е роден да обича само себе си и затова, не е способен да направи ни най-малко движение, без да има собствена изгода.

Но, без да отстраним от себе си егоистичната любов, е невъзможно да достигнем до сливането с Твореца, до подобие на Неговите свойства.

Затова е необходима група, в която да се събират желанията и силите на всички, и всеки да може да използва тази огромна обща сила за промяна на своето егоцентрично желание, което не му позволява да достигне целите, за които е роден.

Прозорец в новия свят

Творецът – това е силата на отдаване и любов, заличаване на самия себе си. Затова на мен ми е нужна група – като външна, странична сила, която работи като лост, позволяващ ми да преобърна своята природа.

Кабалистичната група – духовен усилвател

Групата – това е модел на духовното пред теб. Тя ни е дадена в материален вид, но със своето отношение към нея като към събиране на души, а не на тела, ние я преобразуваме в духовна.

Оставете своите магарета да пасат в ниското

За да мога да залича себе си пред групата, аз трябва да видя достойнствата на другаря си, а не неговите недостатъци. Трябва да видя в него духовната, божествената точка:

1/ Защото това иска Творецът!

2/ Той е особен, велик, защото в него има част от Твореца.

3/ Той е избран да бъде мой партньор в духовния път. Когато го е създавал, Творецът е знаел, че само с  него аз мога да Го достигна.

Точки на входа в духовното пространство

Точката в сърцето – това е Творецът във всеки от нас! И Той се намира във всеки човек в света!

Но в другарите по кабалистична група Той присъства открито. Нали затова Той те е довел при тях, при тези духовни точки, за да се съединиш с тях, и чрез тях – да отидеш при Него.

Ти трябва да бъдеш благодарен за това, че ти е дадено такова средство.

Filed under: Духовна работа в група - Няма коментари→

Зоар, глава „Бехукотай”, п.5: Балак бил мъдрец и велик маг в действията си, повече от Билам.

А всичко, което човек желае в този свят при служенето на Твореца, трябва да възбуди със своите действия отдолу.

Понеже с действията отдолу се възбуждат действията на върха.

Ние, като че ли сме зависими от желанията свише, от светлината, която трябва да ни пробуди. Но със своята работа, която възбуждаме в ниското, ние извикваме пробуждане на върха.

Макар, че по повод „пробуждането отдолу” и „пробуждането свише” е казано: „Аз съм – първи и аз съм – последен!”, т.е. всичко се извършва от Твореца, но между тези негови две действия, ние сме длъжни да се включим в процеса сами.

Разбира се, всичко започва от Твореца, но когато на човек се дава възбуждане свише (точката в сърцето), края на връвта – всичко останало за виси само от него. И ето тук ние обикновено се объркваме…

Ако човек се намира в нисшата точка на падение, той не може сам да се повдигне от нея, както е казано: „Заключеният не може сам да се освободи от затвора”.

Но ако накрая са му хвърлили спасително въже, то всичко останало вече зависи от него. И тогава от него се иска отчет – използвал ли е той своя шанс правилно или не…

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→