Съгласно логиката, не съществува никаква свобода на волята. Защото няма никакво свободно движение и всичко се управлява от силите, действащи в природата, които са подчинени на една висша сила, обхващаща цялото мироздание.

Ако на някой му се струва, че не е така, това се дължи на недостига на знания за работата на общата система.

Ако се намирам вътре в системата, в която съм се родил, и която определя какво трябва да бъде всичко за мен – как мога да бъда свободен от нея? Общата сила на природата действа без да оставя нито едно празно място – цялата система е затворена и работи като идеален хармоничен механизъм. И къде може тя тогава, да ми остави свобода?

Човекът няма нито една мисъл и желание, в които изначално да не е присъствало висшето управление, определящо неговите действия.

Свободата започва, когато поискаме да се съединим в група със своите точки в сърцата и започнем да търсим: къде е нашия свободен избор? Ние искаме да изградим свързващо поле помежду си – на мястото на случилото се преди разбиване. И именно това поле, създадено от нашите връзки е мястото за проявяване на свободната воля.

Това е друго измерение, което не е съществувало преди – абсолютно ново ниво. Ние, сякаш разкриваме пред себе си ново пространство, не съществувало преди това в творението – излизаме от този свят в някакъв друг обем, в друг свят.

Може да се каже, че се потапяме на по-голяма дълбочина в творението и там разкриваме малко отверстие, през което внезапно се отваря вход към безкрайността.

По същия начин, когато поправяме състоянието на разбиване, не стигаме до началното състояние, съществувало преди него, а поради това, че го постигаме чрез своя свободен избор, ние попадаме в нова област, която не е съществувала никога досега в природата – областта на нашата свобода на волята.

Изграждаме помежду си такова състояние, което ще ни послужи за духовен съсъд – новият съсъд/желание (ТАРАХ) и новата светлина НАРАНХАЙ в него са 620 пъти повече!

Могат да бъдат запазени същите имена, които са били преди разбиването, но тяхната същност е станала напълно различна.

Затова за нас е толкова важно да намерим точката на своята свобода, откъдето вече ще можем да влезем в новото измерение.

 От урока по статията „Свобода на волята”, 22.10.2010

[24551]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Всички наши закони и действия: „не прави на другия онова, което ти е ненавистно”, „възлюби ближния като самия себе си”, 613-те заповеди, са включени в общия закон за взаимното поръчителство.

Защото този закон е сложна система, състояща се от множество детайли, всеки от които трябва да бъде нейна интегрална част и да работи за благото на цялата система. Това ще бъде и нейния живот. Тази част трябва да изхожда от това, доколко носи полза за цялата система.

Такива системи, в които действа закона за взаимното поръчителство, съществуват дори и в нашия свят.

В неживата, растителната и животинската природа няма свобода на избора. Такава свобода няма и човекът.

Но, когато се издигнем над своята егоистична природа и реално, независимо от своето его погледнем тези природни системи, тогава ще видим, че те работят съгласно закона за поръчителството. В противен случай, природата няма да има право на съществуване.

И само хората, в които се е разкрила точката в сърцето, получават възможност да излязат от този всеобхватен закон за поръчителството, който изпълняват неосъзнато и да постигнат изпълнението му чрез своя свободен избор, със собствените си усилия. След това, тази възможност ще има и цялото човечество.

Както в човешкия организъм, най-важните, обезпечаващи живота системи се намират осъзнато в поръчителството като закон, съгласявайки се с него, така и цялото човечество постепенно ще стигне до неговата реализация.

Цялото творение, в пълна степен изпълнява закона за поръчителството. Единствено всеки човек се пробужда постепенно, съгласно определения процес и ред, за да може чрез своя свободен избор да реализира участието си в общата система, която се нарича „тяло на Адам”.

Затова, не е необходимо да мислим, че в света липсва някакъв закон. Просто, по отношение на нас, това се разкрива като възможност осъзнато да започнем да изпълняваме закона за поръчителството.

От урока по статията „Поръчителство“, 15.10.2010

[24396]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверим, дали учим лишма или егоистично?

Отговор: Всичко зависи от целта, която си поставям. Ако тя е да отменя себе си пред групата, за да получа от нея правилния духовен ген – „решимо” и да го реализирам, значи уча по правилния начин.

Аз идвам в групата и се включвам в нея със своята точка в сърцето. И тогава, групата внедрява в моята „точка в сърцето” онова решимо, което има тя.

Аз не съм имал такова решимо, а само стремеж. Това е ново за мен решимо – от предишното съединение, от неговото разбиване.

Ако се съглася с мнението на обкръжението, поставяйки се под неговото влияние и приема това решимо като най-важното, тогава то става мое и аз го издигам в молбата за поправяне.

Излиза, че действам чрез съединяването с групата и искам то да се осъществи. Тоест поправям разбиването и чрез това действие привличам висшата светлина – защото това е единственото, на което действа тя.

От моя страна бива отправена правилната молитва (МА”Н) и в съответствие с това, идва правилният отговор, светлината на поправянето (МА”Д)

Затова, ако действам в група и отменям себе си заради важността на духовната цел и съединяването, което демонстрира групата, значи напредвам правилно.

Няма никакви други критерии – мога отлично да знам всичко, което е написано в книгите, усърдно да работя в групата, в разпространението, но моят духовен напредък зависи само от съзнателното поправяне на връзката между нас – няма нужда да правим нищо повече в този свят!

Всичко се проверява само по отношение на това, дали има някакво движение по посока на съединяването. Има хора, които се завимават с кабала десетки години, но дори не се замислят за него.

В този случай, не бива човека да бъде упрекван – това означава, че още не е готов. Но той все пак някак си напредва и това е за предпочитане, отколкото да не прави нищо.

Но, докато човек не пристъпи към реализирането на тази точка, той все още не е стъпил на духовния път.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 17.10.2010

[23960]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Първоначално З“А и Малхут са 6 сфирот З“А и точката Малхут. А всички светове и парцуфим, от света на Безкрайността и до З“А, са предназначени само за Малхут!

Малхут, това е творение, което засега е само точка – „точката в сърцето“. Трябва да го израстем!

Как расте творението, и какво за това трябва да направи висшият? З“А пробужда в Малхут, в тази точка, която се е прилепила към неговото Хазе (гърди), усещане на съд и ограничения (диним), тоест желания, изискващи напълнение, така че тя да се събуди и да започне да расте!

Тези ограничения идват до Малхут от майката-Бина. Чрез горните сфирот, ГА“Р де-З“А, те попадат в Кетер на Малхут. Той се нарича Рош Ашана – начало/глава на годината, началото на Малхут, която се нарича „година“. С това започва нейното пробуждане.

Всичкия останал неин растеж произтича за сметка на низшите сфирот на З“А, неговия НЕХ“И. За това той трябва да достигне състояние на голям, което му се дава от майката-Бина, благодарение на „тръбенето в Шофар“.

От това в него се пробуждат собствени желания, сфирот НЕХ“И, това произтича в „10 дни (сфирот) на разкайването“ между Рош Ашана и Йом Кипур.

В тези „10 дни“ Малхут всеки път получава от НЕХ“И на З“А възбуждания, за сметка на които укрепва така, че стига до състоянието „Йом Кипур“.

Да ни пробудят към голямото състояние може само посредством ограниченията, защото само благодарение на тях, светлината Хохма, чувстваме колко още ни е необходимо да изправим в себе си, за да подготвим своите духовни съсъди. Защото ние ги притежаваме, но те са разбити!

Отначало те се пробуждат чрез ограничения без всякакво „подслаждане“, но след това идва светлината Хасадим и ги подслажда (страдания от любов).

Именно подслаждането означава изправление… Казано е, че Твореца е „Създал злото начало и Тора като негова подправка“. Да се добави подправката към егоистичното желание, означава то да се подслади така, че да е възможно да бъде изправено и използвано. Преди това желанието е било „горчиво“, но ако към него се добави намерение заради отдаване, тогава то се подслажда, и то вече може да бъде използвано и напълнено.

Това е смисъла на „подслаждането“ на съда. Съд, това е желанието за получаване на наслада заради себе си, а подслаждането – същото желание, но с намерение за отдаване. Трябва само да се смени намерението – и това е всичко!

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 06.10.2010

[22727]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

След много кръгообороти живот, в определен момент, в човек се възбужда начално пробуждане – точка в сърцето (решимо). То се състои от две сили:

– опустошение от безсмислеността на временното тленно битие и отчаяние във възможностите на този свят да напълни себе си.

– някаква вътрешна „искра” го устремява нанякъде си, непонятно къде, но отвъд този свят.

От една страна (долу) – е отчаянието, от друга страна (горе) – е искрата, и в резултат човек поема по определен курс. Като цяло тези две сили образуват в него решимото – новото направление в неговото съществуване.

Това решимо го води към учител и група, изучаващи кабала. А по-нататък той сам постепенно осъзнава, че само в съединение с подобни на него решимот, може да изгради с тях сила на отдаване, подобна на Твореца. И в това е единствената свобода на избора в живота му и неговата свободна постъпка.

Успехът зависи от това, доколко ще му се отдаде да усили своята искра с помощта на групата, въпреки всички лични проблеми. Ако я усили, то ще усети потребност от вяра (отдаване) и от ближния (от средството).

Всичко определя успеха в получаването (възприемането) на въздействието на духовното обкръжение (съветите на учителя и общото мнение на групата).

Обкръжението е не просто групата, другарите, а Шхина. Връзката с тях, която придобивам – това е връзка с Шхина, Малхут на света Ацилут, общата душа Адам.

Сплотяването на другарите, за да анулират егоизма си и да постигнат свойството отдаване, предизвиква реакция на Шхина и получаването от нея на светлината на поправянето О”М.

По такъв начин човек встъпва във взаимодействие с обкръжаващата светлина О”М, която го придвижва към разкриване в себе си на свойството отдаване (вяра), а в нея –  на вътрешната светлина О”П.

Цялата работа се състои в това, за сметка на правилното обкръжение да се увеличи желанието за свойството на отдаване и неговата важност. На това няма как да се научим, за тази работа е казано „ще направим и ще чуем”.

Човек прилага усилия за връзка с групата, дори ако не чувства необходимост от това, а в отговор получава поддръжка и обща потребност, желание, което другарите акумулират помежду си – потребност от вяра, от отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 21.09.2010

[21672]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Отдалечени сме от света на Безкрайността посредством 125 степени на намаляване на светлината, степени на скриване, и сме абсолютно откъснати от истинската действителност, като че се намираме в безсъзнание, без реална представа кои сме и къде се намираме.

Необходимо за нас е да се пробудим, да дойдем в съзнание и по пътя на тези 125 степени да се върнем в това място, от което сме се спуснали, т.е. да се върнем към нашия корен. По този път – отдолу нагоре ние, преодолявайки скриването, достигаме подобие с Твореца, превръщайки се в такива, какъвто е Той.

В действителност, в човек няма никаква възможност сам да се пробуди и повдигне от най-долното ниво, погребан под 125-те степени на скриването. Както е казано „Сам затворникът е неспособен да се освободи от затвора” – необходима му е външна сила.

Ние не чувстваме висшия свят и си представяме лъжлива реалност. В безсъзнателното си състояние на нас ни се струва, че живеем заобиколени от свят, пълен с хора, вярвайки, че се намираме на определено място – Земното кълбо, Вселената. Ето такива образи възникват поради нашето безсъзнателно състояние и ние си мислим, че това е реалния живот.

А когато, сякаш на сън, до нас достигат гласове, казващи: „Да, ти си в безсъзнание, откъснат си от реалния живот, от Духовния свят!” – ние не им вярваме. И само хора, наблюдаващи ни отстрани разбират, че сме в безсъзнание.

Затова трябва да сме благодарни, когато тази точка в сърцето ни се пробуди. Чрез нея аз започвам да различавам нещо, достигащо до мен от друг свят – започвам да усещам, че съществува друга действителност. А великите кабалисти се опитват да ни настроят в чувството, за да можем да прозрем, да се пробудим за този истински живот.

От Адам – първият възвърнал се в истинското съзнание, до наши дни, се точи дълга верига от кабалисти, достигнали до истинския живот. Но днес вече ние всички сме длъжни да дойдем в съзнание.

И нашият лекар Баал Сулам със своя асистент Рабаш прилагат всички сили да ни доведат в съзнание. Така те привличат лъч светлина, спускащ се от истинската реалност в нашето отключено съзнание.

От урока, в памет на Баал Сулам, 16.09.2010

[#21329]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Рабаш - Няма коментари→

Въпрос: След появата на трудовете на Баал аСулам, цялата методика за поправяне на душите е завършена. От този момент нататък ние имаме две задължения:

– разпространение методиките на Баал аСулам

– реализация на методиките върху нас.

Трябва ли тези два процеса да се извършват паралелно?

Отговор: Това се подразбира. Защото по степента, с която ние разпространяваме кабала в света, дотолкова приближаваме хора с точки в сърцата и те се присъединяват към нас – и така нашата сила, силата на тези, които желаят да достигнат разкриването на Твореца, поправянето на творението, любовта към ближния, съединението, сливането с висшата сила, расте.

Нашето количество расте, затова всеки от нас се сдобива с голяма сила, в резултат на все по-голямото обединение – това е силата на количеството. Колкото повече хора се събират в основата на пирамидата, толкова по-качествена е силата – повече хора се повдигат към върха й, а самата пирамида расте.

И затова у нас има две противоположни тенденции: да се съединим по-силно отвътре и да се разпространим повече навън, в света. Но тези две направления в нашата дейност не са противоположни, защото колкото по-силно е вътрешното обединение, толкова по-добре разпространяваме духовната сила.

Из урока в памет на Баал Сулам, 16.09.2010

[#21309]

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ако човек учи кабала само, за да се сдобие със знание без да има желание да се поправи, тогава това няма да има никаква полза, защото целта на ученето е да се привлече светлината, възвръщаща към източника.

Затова, в миналите векове, кабалистите са криели своите текстове. По това време човечеството не е усещало нуждата от поправяща светлина и затова не е имало смисъл да се дава на човек кабалистична книга . Той не би видял нищо в нея, а само мъртви букви или празни клетки.

Затова кабала е била забранена. Ако човек няма правилно желание, кабала няма да му е от полза. Всъщност, дори ще му навреди, защото той ще учи механично и ще остане в същото материално измерение, в което е бил.

Ако е така, защо разпространяваме кабала сред масите, включително и сред онези, които все още нямат духовно желание, „точка в сърцето”? Истината е, че желанието на човек включва всички нива. Общият духовен съсъд включва всичко души, всички хора, дори и онези, чийто решимо за духовно поправяне не се е проявило още. Разликата е в това, че те още не могат  да започнат  поправяне, защото, все още не усещат нужда да постигнат духовна цел.

Въпреки това, всеки човек има душа! Всички хора са неделими части от Малхут на света на Безкрайността. Можем да присъединим всички тези души към себе си и така да ги включим в нашия кръг. Така обкръжаващата  светлина, която ние привличаме, ще въздейства и на тях.

И макар обкръжаващата светлина  да не им влияе със същата сила, както на нас. Тя въздейства пряко на нашето духовно решимо, а тяхното  решимо не е разкрито все още и затова, светлината му влияе непряко. Въпреки всичко, това ги приближава до поправяне и ги включва в нашия общия духовен организъм.

Затова, работата, която правим не е напразна. Баал Сулам пише, че разпространението на науката кабала сред масите е „зовът на рога на Месията”.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““ – 11.08.2010

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

За да ни подготви към духовно развитие, Твореца пробужда в нас две усещания. Първото е пустотата на този свят, а второто – стремежът да постигнем източника на живота – пробуждането на  „точката в сърцето”.

Точката в сърцето ни води като заряд, движещ се в електрическо поле към място, в което можем да я усетим и напълним. Тава място е групата.

И действително можем да видим, че хората, в които се пробужда точката в сърцето по естествен начин се привличат един към друг, както се случва обикновено и в човешкото общество: притежаващите сходни желания се сближават един с друг и се събират в групи.

Групата – това е мястото, където хората на практика реализират връзката с ближния на основата на новите принципи на любовта и обединението, вместо ненавистта и разединението.

И затова  работата в групата е необходима и задължителна, за да достигнем разкриването на Твореца. Тя позволява на човек истински да оцени своето отношение към ближния и да не изпада в илюзии относно духовното и неговата лична връзка с Твореца. Понеже Творец – това е свойство на любов и отдаване, царящи в поправените връзки между нас.

По време на цялата човешка история винаги са се създавали такива групи. Променяйки отношенията помежду си в групата на взаимно отдаване и любов, хората създавали условия, необходими за усещането на висшата, истинска реалност.

Четенето на книги, които те са написали за разкрилия се пред тях свят, ни позволява да използваме натрупания опит като най-кратък и ефективен път за достигането на новия живот.

Такава група се нарича група от кабалисти. Тяхната цел е да се обединят помежду си, както е написано в Тора „като един човек с едно сърце”, „не прави на другия това, което е ненавистно за теб”, „възлюби ближния като самия себе си”. С това те поправят себе си и достигат подобие с Твореца.

Filed under: Духовна работа в група, Зоар - Няма коментари→

Статия на Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”, п.8: В съответствие с това разбери, колко трябва да сме благодарни на нашите учители, които ни предават духовната светлина и отдават душите си за наслаждение на нашите души, стоящи на кръстопът между пътя на тежките страдания и пътя на светлината.

Те ни спасяват от ада, който е по-страшен от смъртта и ни приучват да се докосваме до небесното наслаждение на изтънчена и изискана висота, приготвена и очакваща ни от самото начало.

Не е нужно да определяме тези велики кабалисти, като живели някога хора – това са части на огромна система – души.

Кабалист – това е душа, постигаща Твореца, която Го разкрива и чувства, която се намира в общата система на душите, Адам Ришон, като активна нейна част и действа оттам като преходно звено, което ни свързва с духовния свят в моменти, когато ние не го осъзнаваме и не го усещаме.

Т.е., заслугата на кабалиста не е само в това, че ни е оставил книга със свои произведения, но той осъществява връзка между нашите души и общата система!

Ние сами не усещаме техните души, но те съединяват нашите души (точките в сърцето) с общата система, позволяват ни да се свържем помежду си и да се включим в нея.

Образно казано, до нас идва поток от светлината, протичаща в системата, който ни оживява, за да можем активно да се включим в системата, да станем нейни интегрални, активни части.

В това се състои работата на кабалистите от всички поколения, които обезпечават нашия живот вътре в тази духовна система.

Ние се намираме в нея за сега като точки, пребиваващи без съзнание. А те ни помагат, като предават обкръжаващата и вътрешната светлина, която има в системата и по такъв начин ни пробуждат.

Затова животът на кабалиста не приключва с физическата му смърт. Ние говорим за него като за душа, която съществува в общата съвкупност от души и действа независимо от това, намира ли се тялото в материалния свят или не.

Тази душа за нас е активната, най-близката част от тази система (например Баал Сулам или Рабаш).

Нашата кабалистическа група, цялата заедно, представлява сама по себе си духовен орган от общата душа, а те духовно се грижат за нас.

Затова е казано, че сме длъжни „да бъдем благодарни на нашите учители, които ни предават духовна светлина” – предават я точно сега!

Ние не се преместваме от една система в друга, ние винаги се намираме вътре в една и съща система и само все повече се пробужда нашето съзнание.

От ежедневния Кабала урок – 05/08/2010, Предисловие към книгата „Паним Меирот”

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→