Въпрос: При съблюдаването на закона за поръчителството, възнаграждението и наказанието са скрити и дори да не го разбираш с разума си, нещо вътре в теб ти казва: „Няма страшно – аз, все едно, ще направя това заради себе си”. Как може да бъде реализиран този закон?

Отговор: Действително, не е толкова просто да бъде реализиран този закон, тъй като нашият егоизъм е насочен срещу него.

Законът за поръчителството е всеобщ и единствен, обхващащ единната система, в която се намира човекът. И заедно с него, цялото останало творение се намира в сливане с общата сила на природата – с Твореца. Системата е създадена от Твореца и Той, с помощта на висшата светлина я привежда в действие.

Творецът е вкарал в системата съкращаването и скриването, за да можем да изучим връзката между всички части на тази система. За да можем да претърпим неуспех във всяко свое действие и да открием какво не достига за правилната и изправна работа на тази система и да поискаме тя да заработи.

Всеки път, ние като че ли създаваме тази липсваща част, желаейки това да се случи и тогава, като във филм – приказка, то внезапно се случва.

Трудно е да се изрази с думи, каква е степента, в която човекът става творец – той участва в създаването на тази система. Той я постига, разбира, постоянно я допълва и поддържа. Всичко това, разбира се, се осъществява от висшата сила, но чрез сливането с Твореца, защото човекът вижда целта и необходимостта от това.

Всичко, което правим трябва да ни доведе до изучаването на правилната връзка помежду ни и нейното реализиране. Занимавайки се със създаването на тази система, ние изучаваме цялата безкрайна реалност – от разбитата и отдалечена точка на този свят, до нейното пълно изграждане.

От урока по статията „Поръчителството”, 15.10.2010

[24090]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Могат ли жените да преминат махсома?

Отговор: В това няма никакво съмнение! В нашата история е имало много жени, които са се намирали в духовния свят.

Нашите пра-майки, пророчиците, са жени, които са били сред нас до последното поколение и се надяваме, че в нашето поколение ще успеем да възобновим това.

Въпрос: Кабалистки ли са били пророчиците?

Отговор: Пророк е онзи, който говори с Твореца, а Творецът може да бъде разкрит с помощта на науката кабала. Ако не си кабалист, не можеш да станеш пророк – невъзможно е да постигнеш нивото на Бащите.

Всички жени, за които четеш в Тора, притежават духовни постижения и усещане за Твореца. Например, Батя, чието име означава „дъщеря на Твореца” (бат йуд-кей). От една страна, тя е дъщеря на Фараона, а от друга – е отгледала Моисей. Откъде са се взели тези праведни жени, които са отгледали такива мъже?

Колкото и да ни се струва, че всичко става благодарение на мъжете, историята се развива с помощтта на жените. В науката кабала ние учим, че връзката между стъпалата, между предишното и следващото състояние се осъществява чрез нуква – чрез малхут на всеки парцуф, на всяко стъпало.

Затова, женската част винаги поражда следващото състояние – връзката се предава от едната женска част към другата чрез мъжката част. Това е противоположно на случващото се в нашия свят.

Въпрос: А как ще преминат махсома жените – като мъжете или по друг начин? Мъжете се съединяват в група, в любовта към другарите, но това не се отнася за жените.

Отговор: Жените получават онова поръчителство, което постигат мъжете, а също и силата на екрана. Тяхното съединяване не може да бъде същото като на мъжете, тъй като всяка от тях действа сама – те имат друга форма на обединяване, чрез мъжете.

Излиза, че мъжката част не може да постигне връзка между стъпалата без женската част, а женската част не може да се съедини без помощта на мъжете. И затова, Творецът се намира именно между мъжката и женската част. По друг начин, ние няма да можем да Го разкрием.

Моисей е извел от Египет 600 хиляди мъже от 20 до 60 г., а всички останали били старци, жени и деца, които били пет пъти повече от мъжете и без които било невъзможно да се напредва. Затова, кабала води към поправяне семейството и именно на жената, тя гарантира добро бъдеще.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 14.10.2010

[24018]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената - Няма коментари→

Да изпълниш заповед може само, ако отначало си ненавиждал, а после си се поправил, чрез светлината, възвръщаща към източника, която може да се привлече само посредством изучението на кабала, в група и в правилно обкръжение, при постигане на поръчителство.

Тогава се счита, че съм изпълнил заповед и може дори  не една, а  всичките – и съм постигнал  личния  край на поправянето.

Но затова е необходимо да се изпълнят условията: да се действа за обединение, в правилно обкръжение, да се впечатлявам от обкръжението, а не да правя, каквото на мен  ми дойде наум.

Аз всеки път избирам все по-добро обкръжение, което ми внушава своите ценности, и ги реализирам като свои собствени. Тоест, аз отменям себе си  пред тяхното мнение и искам да се включа към тях – към самата система от духовни принципи, които те следват, а не просто към хората.

И тогава всички ние ще действаме в едно общо направление и ще реализираме един принцип и това ще бъде нашата молитва (МА“Н), на която ще получим МА“Д, светлината на поправянето, и ще установим контакт с духовното.

Това ще бъде контакт от нашето общо съединение –  във всеки поотделно не може да има духовното. Духовното се усеща само вътре във връзката, в Твореца – в силата, съединяваща душите.

Затова, аз не мога да получа своята духовна част от групата, и да ги оставя, да си тръгнат вкъщи със своята духовна „част“.

Аз през цялото време оставам вътре в обединението, и единствено все повече и повече влагам себе си в него. Там аз и откривам духовния свят.

А ако за миг изведнъж помисля само за себе си, отделяйки се от останалите, то отново се връщам към усещането само на този свят, както и сега.

Защо сега не чувствам нищо повече? – защото нямам връзка с другите. Само, когато я постигна,аз усещам духовното, а изключа ли се – усещам материалното.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 17.10.2010

[23946]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Молитва, Намерение - Няма коментари→

„Човекът вижда лицата на хората, но той трябва да вярва, че зад лицата им стои Творецът и извършва действия.” (Рабаш, статията „Какво означава: Тора се нарича средна линия в работата”).

Въпрос: Значи, изхождайки от това, аз трябва да се отнасям по този начин към хората, които срещам през целия ден?

Отговор: Не. Трябва да се отнасяш към хората, както е прието в твоето обществото, време, поколение, за да не си помислят, че си странен. Трябва да бъдеш като тях във всичко, което касае външното поведение – както е прието.

Но, ако става въпрос за вътрешното, ако искаш да разкриеш Твореца, тогава си длъжен зад всички, проявяващи се отвътре и отвън действия да видиш, че всичко изхожда от „Няма никой друг, освен Него”. Но този анализ е предназначен за вътрешно изясняване, а не за открита реакция.

Съществуват две плоскости на нашето поведение: плоскост на материалния свят и на вътрешния, на духовния. Във вътрешната духовна плоскост, аз искам да разкрия вътрешната Сила на природата  „Няма никой друг, освен Него” – Тя управлява всички и мен.

И аз ще виждам тази картина такава, докато не завърша цялото си поправяне. И тогава, този свят ще се издигне и включи в точката, която се нарича Малхут на света на Безкрайността.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 29.07.2010

[23794]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашата душа се дели на две части: Г”Е (248 желания) и АХА“П (365 желания). Желанията Г”Е, ние трябва да поправим на „отдаване заради отдаване”, а след това АХА”П – на „получаване заради отдаване”.

Нашата свобода на волята се намира между тях – по средата има особена област, която се нарича средна третина на сфира Тиферет.

Отгоре в Г”Е са: Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, горната третина на Тиферет.

Отдолу в АХА”П са: долната третина на Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут.

А между тях е средната третина на Тиферет, която се нарича клипат Нога – именно това е мястото на нашата свобода на избора.

Това е като тясната преграда в пясъчния часовник. Над нея са желанията за отдаване, а под нея  – желанията за получаване. А по средата, между отдаването и получаването, за мен е оставено празно място.

Това не е неопределеност, когато не знам накъде да тръгна и какво егоистично напълване да избера, а излизане в напълно различно пространство, в ново измерение. Ако го намеря и изляза, тогава ще бъда в едно пространство с Твореца!

Ние се раждаме през този тесен тунел – сякаш излизаме извън материята и реализираме своя свободен избор.

От урока по статията „Свобода на волята“, 15.10.2010

[23729]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Работейки в група, участвайки в обучението и разпространението, ние привличаме въздействието на светлината и тя ни носи нови ценности. Тогава отдаването става толкова важно, че човек променя своите приоритети.

Преди, той е искал да получава все повече качествено напълване, да бъде господар на живота си, да държи всичко в своите ръце. А сега, постепенно стига до осъзнаването и признаването на новия смисъл. Оказва се, че когато напълва другите, отдаването му предоставя още по-голяма изгода.

Като че ли в това има и нещо друго, освен красиви думи? Защо то привлича човека? Всичко идва от светлината, съгласно законите на духовната физика – пред човека започва да се разкрива глобалното кли, общата душа, взаимната връзка между всички.

И тогава, той чувства, че правилната „инвестиция” е влагането в другите, гарантиращо вечната, максимална възможна изгода.

Човекът още не вижда това с очите си, но предугажда, че тук се крие система, в която си струва да вложи. И той го прави.

Сега, той е съгласен, че Тора, т.е. светлината, връщаща към Източника е променяла и поправяла неговите 613 желания, което всъщност се явява изпълняване на 613-те заповеди.

Именно въздействие на светлината, ние очакваме от обучението, разпространението и живота на групата. Тогава, вместо да искаме да напълним себе си, ние ще предпочетем наслаждение за другите. За нас ще бъде изгодно да ги напълним.

Това също са егоистични сметки – с намерение ло-лишма. Аз искам да отдавам на другите и от това ще се чувствам добре.

Но светлината продължава да въздейства върху мен – аз все повече се включвам в групата, т.е. във външното кли, все повече се потапям в обучението и очаквам от него повече светлина. Предизвиквам промени в себе си и в крайна сметка ставам отчасти подобен на Твореца.

Вместо лична изгода и „надеждна инвестиция”, аз придобивам усещането за отдаване без каквито и да е очаквания и то става за мен най-великото откритие. Дори напълването, което отдаването ми носи, остава безвъзмездно и също изцяло насочено към него.

По този начин, аз действително ставам подобен на Твореца. Защото по мое желание и избор, благодарение на усилията ми в групата, светлината е преобразила моята природа.

С нейната сила, аз променям себе си, докато не се изравня във всички мои желания и действия с Твореца – до такава степен, че между нас е невъзможно да бъде намерена разлика. Именно това подобие се нарича сливане.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 15.09.2010

[23694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съществува желанието и в него – решимот. Желанието е потопено в морето на висшата светлина (на чертежа, светлината е обозначена с червена стрелка).

Светлината е постоянна величина, желанието и решимот подлежат на промяна.

Като цяло, за мен не е важно, как именно и доколко те се променят. Тъй като, аз не виждам общия процес и не знам последователността  на развитие на общата система души, част от която се явявам.

Главното за мен е отговора на постоянството на Висшето управление да ме насочва  чрез «пречки» към целта, да държа същото постоянно отношение към Него.

В такъв случай ние – аз и Творецът, сме слети. Аз разбирам, че Творецът е добър и твори добро, и поддържам в себе си това отношение, независимо от многото промени, като лодка в бурята.

Над всичко, което става в мен, аз изучавам Неговото управление. Той променя всички параметри в моя свят: външни и вътрешни.А аз демонстрирам непреклонен стремеж към Него, по същият път на неизменното добро, в сливане – за да „не се отчайвам в милосърдието, дори ако мечът е издигнат над главата ми“.

Така аз изучавам Неговата природа върху себе си. Решимот се развиват в мен, издигайки се по стъпалата, по които сме се спуснали от света на Безкрайността, и над всяко решимо, над всяко стъпало, аз отново и отново се сливам с Твореца.

При това, на всяко стъпало, аз трябва да се издигам, усещайки съвършенство и радост, макар вътре в мен да е възможно да има страдащо, опустошено желание, или желание, напълнено с неземни наслади.

Страданието и опустошението или напълването и наслаждението се усещат, но аз целият съм над тях, защото съм потопен в отдаване. Вътре – ненавист и престъпления, но над тях – аз съм в отдаване.

Аз не обръщам внимание  на своето желание. Нека да е празно, нека да е напълнено с ненавист или, напротив – с висша светлина. Аз се грижа само, над всичко това, да  градя постоянно отношение към Даващия.

В това се състои нашата работа – винаги да се стремим и да се обръщаме към Него, независимо от  всичко, което става вътре в нас.

Аз ценя своите желания, в които се събуждат решимот, тъй като без тях не бих могъл да формирам отношение и да се сливам с Твореца. Но самата работа се извършва по-нависоко – там аз изграждам средната линия и екрана.

От урока по статия на Рабаш, 14.10.2010

[#23553]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво намерение ще ми помогне да постигна „молитвата на мнозина” на предстоящия конгрес?

Отговор: Нашият конгрес е посветен на разкриването на връзката, основаваща се на любовта между нас: „Исраел са другари помежду си”. Исра-ел означава „право към Твореца”. Всеки човек в света се нарича „Исраел”, ако възнамерява да разкрие Твореца.

Ясно е, че „молитвата на Исраел” е винаги „молитвата на мнозина”, а намерението е да се постигне поръчителство, както е казано: „ще направим и ще чуем”, т.е. ще създадем връзка помежду си и вътре в нея ще разкрием Твореца, ще стигнем до сливане, до подобие на свойствата със силата на отдаването.

Предстоящият конгрес, както и всяка наша дейност има за цел да обясни на хората какво им предстои да изпълнят. Изгнанието приключи – ние се върнахме в Земята на Израел и трябва да се издигнем на нивото Исраел – право към Твореца.

Затова, природата постоянно ни оказва натиск – за да разкрием връзката помежду си и след това да обясним на народите на света целта на творението. Това означава „да бъдем светлина за народите” – да помогнем на цялото човечество да разкрие всеобщата връзка и да се издигне на духовното ниво.

Защото, както е казано в науката кабала, времето за съществуване на нашия свят е 6000 години, започвайки от първото поправяне и до края. Днес сме 5771 г. и в периода, оставащ до 6000-та година, ние сме длъжни да осъществим цялото поправяне.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 11.10.2010

[23546]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Творецът ни изпраща беди и проблеми, всевъзможни неприятни неща, а ние трябва да можем да различим в тях доброто намерение и бащинската любов. Защото Творецът е добър и твори добро и за лошите, и за добрите

С други думи, той не ни дели на добри и лоши, защото такива ни е създал, а всеки от нас по своему възприема отношението на Твореца, т.е. своя живот.

От всичко, което се случва в живота ни, трябва да изграждаме съответстващото на Него отношение: „Всичко идва от Добрия, творящия добро”, от „Няма никого, освен Него”. Тук, човекът трябва да се издигне над усещането за „сладко – горчиво” към преценката за „истина – лъжа”.

Истината е, че всичко „горчиво и сладко”, идва от една Сила и то само за моето благо, за справедливостта. А горчивите и сладките усещания се дават, за да се насоча към истината – над горчивината.

Така привикваме да се стремим към Висшата сила, да я разбираме, да я долавяме в собствените си свойства – как се отнася тя към нас, какво ни носи, какво иска.

А тя иска от нас вяра над знанието, преданост, отдаване над цялото получаване, над всички усещания. В крайна сметка, тя изисква от нас да се издигнем над усещането „горчиво – сладко”, към намерението „истина – лъжа”.

По този начин, ние ще разпознаем и ще започнем да разбираме нейната цел – Висшата сила иска към всичко, което съществува в реалността да се отнасяме съгласно само едно намерение, а не усещане.

Тогава ни се разкрива нов орган на чувствата – отразената светлина, хасадим, вярата над знанието. Именно в този орган на чувствата, ние започваме да различаваме Твореца, който ни изпраща всички чувства и ситуации, над които трябва да се издигнем, изграждайки към Него отношение, което е над каквито и да е усещания.

Става ни ясно, че цялата работа се извършва по-високо от егоизма, по-високо от усещанията, които Творецът създава в нашите егоистични желания.

Всичко това е необходимо само, за да развиваме все повече намерението за отдаване – „истината”. В него, ние ще живеем и ще се наслаждаваме, устремявайки всичко от себе си към отдаването на ближния и Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 14.10.2010

[23562]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква е целта, която искаме да постигнем на предстоящия конгрес?

Отговор: Ние всички очакваме, на конгреса да се създаде възможност за обединение, за да постигнем взаимно поръчителство. Поръчителството е силата на взаимно свързване, което определя степента на душата. Ние трябва да постигнем първата степен на връзка между нас, за да ни се разкрие Творецът, вътре в нея.

Дори ако не успеем да останем на тази степен постоянно, то поне ще бъдем временно. Възможно е също да се докоснем до това състояние, когато светлината ни озари, а след това изчезне. Въпреки това човек вече получава духовно впечатление. Той знае,че то съществува и разбира към какво се е устремил.

Това е много ефективно, когато се случи на голяма маса от хора. Аз се надявам, заедно с вас, да постигнем това. И разбира се, всичко зависи от нашата подготовка, вярата ни в успеха и увереността, че го заслужаваме!

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23600]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→