В книгата „Зоар” е казано: „Всичко ще се изясни в мисълта”.

Творецът е всеобхватна мисъл. Със своята мисъл, Той управлява нашите желания, а ние се нуждаем от мисъл, за да ги използваме. Тоест при нас, за разлика от Твореца, желанието е първично, а мисълта е негово следствие.

Замисълът на творението е подобен на поле, което запълва цялата реалност и само по себе си представлява една мисъл.

Интересно е, че в много астронавти и астрофизици, намиращи се в продължителен контакт с изучаването на извънземната действителност и изследващи космическите пространства и обекти, възниква усещането, че космосът е израз на някаква мисъл. И това, в крайна сметка, е така.

Тази мисъл създава творението, управлява го, води го към желаната цел. А ние сме проява или следствие на тази мисъл, която ни принуждава да действаме.

Нашата свобода на волята се състои в това, че можем постепенно да се издигнем до нивото на тази мисъл, да разкрием замисъла на творението, да започнем да се движим заедно с него в една посока и да изпълняваме всички действия не по принуда, а доброволно и съзнателно.

Тогава, ние ще постигнем замисъла на творението още преди неговата реализация – ще мислим заедно с Твореца, вместо да получаваме от Него желания и едва след това да ги реализираме. Тоест от пасивна част на творението ще станем нейна активна част.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 21.10.2010

[24632]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Откъде човек може да знае, че Творецът го вика при Фараона?

Отговор: Това разбиране идва постепенно. Първо, човекът изпитва отблъскване, но не смята, че причината е в него: „Не, не аз се отклонявам от целта. Преминавам през тежък период – не съм виновен аз”.

След това, той полага старание, представяйки се за герой и напредва по нататък.

Следващият път, отново обременяват сърцето му, черен облак закрива хоризонта – и отново не е виновен той. Но сега, вече свързва, случващото се с висшето управление и се сърди на Твореца: „Защо всичко е толкова несправедливо? Защото аз не съм заслужил това”. Той отново се старае да направи нещо или заради безизходицата, чака докато отмине тежкия период.

И ето, че той отминава. Тази промяна в състоянията, човекът почти не свързва с Твореца: „ В края на краищата, в живота всичко все някога приключва”.

Следващото падение носи повече впечатления. Човекът вече по-добре разбира, че това се случва от време на време. Сега неговото отношение се гради върху миналия опит: защото паденията винаги завършват с някаква промяна в състоянието.

Човекът е безпомощен и вижда, че не е по неговите сили да управлява нито паденията, нито подемите. Тогава, той започва да крещи и да предявява искания към Твореца, не желаейки да остане в падение. Безпомощността поражда определено отношение.

По този начин, постепенно, човекът осъзнава, че го подлагат един вид на „терапия”.

Ако веднага бях видял, че всичко идва от Твореца, това би ме успокоило: „Навярно, Творецът има план, дори ако сега се чувствам зле. Днес съм зле, а утре може би ще бъда добре. Ще почакам”. По такъв начин, запознанството с Източника на управление може много да ни отслаби и да доведе до липсата на лично участие.

Така че, безполезно е да се обръщаме към Твореца, защото това е закон на природата. Единствената нишка, която са ни дали е възможността да привлечем въздействието на обкръжението, което е устремено към целта. Всичко останало са строги закони и само една формула в тяхната система ни позволява да променим коефициента – въздействието на обкръжението.

Така, чрез прости действия, ние можем да се сдобием с резултата – нека да не е по желание, а да бъде чрез вземане на решение, от безизходност. В душата си не съм съгласен, но въпреки това моля другарите да ме събудят и аз също ги подтиквам към това. По този начин, на материално ниво, ние започваме да променяме цялата система от закони.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2010

[24604]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах“, п.37: … Заради  голямата сбирщина те  били наречени  не „Исраел“ или „синовете на Исраел“, или „народ Мой“, а просто „народ“.

Когато те се вдигнали от Египет и голямата сбирщина още не се била присъединила към тях, Той ги нарича „синове на Исраел“. След като  голямата сбирщина се смесила с тях, Творецът ги нарича „народ“.

Ако говорим за това което става вътре в човека, то „голямата сбирщина“ (ерев рав) – това са желания, които, като че ли вървят по духовния път, избират този път, считайки, че така трябва да напредват.

Само че,  всеки път когато решат да напредват, тяхното намерение е да използват Твореца, висшата светлина за себе си, за получаване.

Това е най – коварната нечиста сила (клипа). Те искат да използват Тора, за да удовлетворят всевъзможни потребности на егоизма в своя земен живот в този свят. Всички проблеми на народа произхождат поради тази клипа „голямата сбирщина“.

Можеш с лекота да ги откриеш в духовния път, ако  разпознаеш, че това е  егоистична форма, която няма отношение към духовното.

Ако желая всякакви наслаждения в този свят (храна, секс, семейство, пари, слава, власт, знание) – тези желания се наричат“народите на света“ в мен. Те просто искат всички тези напълвания.

Но когато започна да изучавам Тора и за сметка на своите занятия искам да получа всевъзможни земни егоистични напълвания – същите тези пари, слава, власт и така нататък – ето това се нарича „голямата сбирщина“. Аз включвам Тора, силата за напредване, силата на светлината, за да я използвам за своя  егоизъм.

Всичко това задължително се случва във всеки човек, който върви по духовния път. Тъй като всеки се състои от всички. Казано е: „Няма праведник, направил добро, който преди това да не е съгрешил „.

Всеки ще има такива периоди (ако вече не е имал), когато изведнъж по средата на своя духовен напредък, в него пламва желание да спечели пари, да властва и т.н. Работата е само в това, колко бързо и правилно той ще излезе от това състояние.

Но такова разделение съществува и в материалния свят. Има „народи на света “ – тези, които  желаят всички напълвания на този свят. Техните желания са прости, без никакъв стремеж към духовното, към науката кабала.

Има хора, които се стремят към духовното, стараят се да го постигнат, доколкото са способни на това.

И има и такива, които се занимават с духовното, но не за да разкрият своето „зло начало“, да го поправят и така да напредват към Твореца, – т.е. да използоват Тора според нейното предназначение, а за да извлекат от изучаване на Тора колкото се може повече пари, почести и власт.

Затова е написано, че всички проблеми  след изхода от Египет са дошли от това, че те са взели със себе си „голямата сбирщина“.

Така и в нашето поколение: има  в народа, такива, които изучават Тора, за да привлекат от нея светлината, възвръщаща към източника, и да се поправят, а има такива, които изучават Тора, за да придобият власт, пари, за своя земен живот.

От урока по Книгата Зоар, 20.10.2010

[24317]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Развитието на желанията за наслаждения е дълъг процес. Цялата наука кабала описва промените в желанието.

Баал аСулам обяснява, что в този процес желанието (небитието) винаги предшества напълването (битието).

Отначало, нещо не ми достига, а после аз придобивам липсващото ми – и така периодично се повтаря. При това недостигът, т.е. желанието, е по – важно от напълването, тъй като желанието определя напълването.

В духовното този закон действа твърдо, без привилегии и протекции, и ако творението няма желание да се издигне на следващо стъпало, то не се издига, не се доближава до него.

Всичко зависи от подготовката– от усещането за недостиг, от липсата на напълване. Затова „небитието предшества битието“.

Според този закон са се развивали всички нива на творението – от неживото към растително, животинско, човешко. Човек също се ражда животно, а после се развива и се издига на своето стъпало.

Същото става и в развитието на нашия вътрешен свят. Колкото е многообразен човешкият род, толкова са разнообразни неговите желания, които също се делят на четири нива: неживо, растително, животинско и човешко – в човека.

Какво представлява човешкото ниво в човешкия род? Това са тези хора  или желания, които са устремени към подобие с Твореца, към издигане и сливане с Него.

За да придобием силно желание, устремено към тази възвишена цел, ние трябва да се намираме и от двете страни: понякога да  отхвърляме духовния свят, да не го разбираме, да не го чувстваме, да не се съгласяваме с него, а понякога да  се стремим към него, да виждаме в него нещо важно,хубаво и необходимо.

Така се сменят небитието и битието, тъмнината и светлината – и единствено благодарение на  тях, в нас се формира правилно, цялостно желание.

Затова ние влизаме в група, разбирайки, че няма друг изход, освен обединението. Само сред другарите аз намирам ново желание да стана подобен на Твореца, а не просто егоистично да Го призовавам. В групата аз проумявам ценността на отдаването, и, едновременно с това, откривам, колко го ненавиждам.

Ако не се страхувам, ако съм готов да изтърпя разкриването на собственото си зло– това е небитието, предшестващо битието, подготовката към освобождението.

Намирайки се до планината на собствената си ненавист, човек се нуждае от битието – подобие на Твореца. И тогава идва светлината, възвръщаща го към източника.

От урока по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24534]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако творението винаги си остава с желанието да получава наслаждение, как може да отдава?

Отговор: Всъщност, няма никакво самостоятелно желание за наслаждаване – има светлина, правеща от себе си своя обратна форма и тя се нарича желание за наслаждаване!

Светлината действа вътре в него в своята обратна форма – на получаване. Този обратен отпечатък на светлината, сякаш е направен върху восък – върху някакъв мек материал. Именно тази отпечатана форма, вдлъбнатина се нарича духовен съсъд.

А ако е така, значи вътре в желанието за наслаждаване винаги има светлина, там е Творецът, който напълно го управлява! Самото желание за наслаждаване няма никаква самостоятелност – това е просто копие, в което няма нищо от него самото.

Желанието за наслаждаване става самостоятелно само, когато към него се добави и желанието за отдаване – тогава в него се разкрива светлината.

Светлината е отпечатала себе си в желанието за наслаждаване като отпечатък и това желание е получило нейната обратна форма, вътре, в която обратно на желанието за получаване действа светлината. А ние не усещаме светлината, а само желанието, проявяващо се отвън!

В зависимост от степента, в която светлината се приближава и присъединява към желанието и разкрива, че именно Тя го определя, ние започваме да чувстваме някакво странично присъствие, Стопанина – започва играта между нас и Твореца.

И това продължава, докато напълно не се съединим с Него и станем като едно цяло, като между нас няма никакви различия – толкова се е приближил Той.

Творецът започва да се разкрива и все повече се приближава към нас – това означава издигане по стъпалата на световете, докато не се почувстваме абсолютно слети с Него.

Светлината, която действа отвътре се прилепя до желанието за наслаждаване. Тя свети и посочва себе си като негов представител, заявявайки: „То – това съм Аз!”. Както е казано: „Той и Неговото име са единни”.

А само по себе си, желанието не решава нищо – то е само материал.

От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 22.10.2010

[24544]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всяко творение е длъжно да съдържа в себе си 5 степени на своето развитие– иначе там няма да бъде самото творение, Малхут, на пета степен.

Светлината, действаща във всяка точка на творението, трябва да премине в нея 5 степени (отгоре надолу), и само на 5-та степен тя изгражда творение, което Го усеща.

Петата степен, творението, усеща светлината, която й въздейства от сфира Кетер –от своя Творец, като й отдава.

Сега самата тя започва да се развива (в хоризонтална посока) и строи своя собствена степен, като също преминава 5 степени.

Докато не са минати всичките 5 състояния, ние не можем да различим нищо, защото то трябва да дойде до нашето усещане и осъзнаване (сърце и разум).

Може би аз вече усещам, но още не осъзнавам това– тоест, явлението трябва да достигне до мен отгоре надолу, и аз трябва да го осъзная от обратната страна – отдолу нагоре: какво е това, откъде и защо.

Ако аз не разбирам всичко това, то не забелязвам и самото явление – така сме създадени, необходими са ни пълните 10 сфирот осъзнаване.

След това, от някаква степен, например Бина, аз изграждам нов парцуф, и той също има 5 части (например, аз изграждам парцуф Бина, изхождащ от Хохма и Кетер), а после от него – още един парцуф от 5 части… и така израства „дърво“, огромна система, в която всички части са свързани.

И тя се развива във всички посоки, във всички части – всеки път от състояние, ставащо Кетер, в следащата верига от 5-те състояния, които се развиват от него.

Всяка част е изградена свише, за да пожелае творението да опознае своя Творец и да стане подобен Нему, движейки се обратно към Него.

И така творението изгражда същите тези части, създадени вече от Твореца, и като взема пример от Него, умножава състоянията и духовните парцуфи.

Може всички те да се номерират, като в каталог, но в кабала им се дават имена, за да се проследи съответствието помежду им.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 19.10.2010

[24194]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

На конгреса човек преминава през различни състояния, подеми и спадове на настроението, в него пробягват много мисли: "за" и "против".

Но ние ще се опитаме да обясним на начинаещите, че това е вътрешна работа, която ни развива много бързо. Тези изяснявания ни спестяват години от живота и напразни страдания.

Ти за целия си живот не можеш да преминеш толкова, колкото за трите дни на конгреса – и всичко това се отнася за подготовката на твоя вътрешен, духовен съсъд, благодарение на силата на светлината, привлечена от тази огромна маса от хора.

Тъй като Творецът присъства "вътре в народа". Съединението носи светлина вътре в себе си, и тази светлина ни въздейства!

Някои разбират това повече, други – по – малко, и на всеки въздейства светлината, съответстваща на неговото ниво. В това няма никакъв риск– човек изяснява своите състояния и това е много полезно. Ние ще обсъждаме това на конгреса.

Вие можете да поканите когото желаете – той ще се чувства там напълно свободно, тъй като винаги може да излезе навън и да седи и разговаря с другите (наоколо ще има маси, заредени с чай, кафе и сладки), а после да се върне в залата, или да си отиде вкъщи и да се върне на следващия ден.

Но той вече се е докоснал до своята вътрешна работа, и това ще остави в него следа. Не бива да се прилага никакъв натиск върху него– трябва само да му се даде възможност да се докосне до светлината, до духовното.

Не бива да се страхуваме, за всеки е отредено пресметнатото свише, колко той трябва да получи от силата на тази маса, която ще го придвижи напред. Това не може да има никакви отрицателни последствия.

От урока по статията "Науката кабала и нейната същност", 18.10.2010

[24148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Обкръжението не е просто входен билет за духовното и не е нещо, което само ме съпровожда по духовния ми път. То е моята душа – мястото, на което разкривам връзката си с Твореца.

То става моя душа, мой свят на Безкрайността, когато вътре в него, вече не различавам вътрешни и външни желания (келим) – себе си и другите, световете, а усещам всичко това като едно желание (кли) и една светлина.

Да допуснем, че съм се издигнал на нивото нецах на света Брия. Какво става с всички стъпала, които съм преминал? Те съществуват в мен не във вид на стъпала, защото вече съм ги преминал, а във вид на кръг, тъй като съм поправил всички тези желания.

Когато се издигам по стъпалата на стълбата – вътре в групата, в нашето единение, тогава всичко, през което вече съм преминал се е присъединило към мен и е станало мое. А всичко, през което ми предстои да мина е все още разпиляно и разцепено на множество хаотични сили.

Затова, засега обкръжението е все още средство за мен. По този повод е написано: „От любовта към творенията – към любовта към Твореца”. Като че ли Творецът нарочно ни е разбил, за да Го разкрием.

Но какво означава „да го разкрием”? Ние Го разкриваме в същите разбити съсъди (желания, келим), поправяйки ги. Когато тези желания приемат формата на отдаването, тази форма в тях се нарича „Творец”.

Затова, обкръжението не е средство, а именно онова пространство, което трябва да формирам и съответно – да живея вътре в него.

Правилната форма на тази система, връзката между душите – това е моята душа, а нейната вътрешна форма е Творецът, който съм разкрил и с когото съм се съединил в едно цяло.

От урок по книгата „Зоар”, 20.10.2010

[24311]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

По духовния път има две много сериозни пречки, два въпроса, зададени още от Фараона.

1. „Кой е Творецът, че да го слушам?” С други думи, какво толкова важно се крие в свойството отдаване, че да се преклоня пред него?

Това противодействие на нашата природа, в действителност се явява помощ – за да я преодолеем, ние сме извисили в нашите очи важността на отдаването над получаването.

Растящият егоизъм, постоянно отхвърля важността на отдаването и ние всеки път трябва да подсилваме връзката с групата, за да можем чрез нейното влияние над нас, отново да се устремим към реализирането на свойството отдаване в себе си.

2. „Каква е твоята роля в тази работа?” Егоизмът ни показва, че сме слаби и неспособни да постигнем желаното. „Какво отношение имаш към това? Да, целта е прекрасна, но кой си ти, та да вървиш към нея?”

Когато тези две слабости ни завладеят, трябва да разберем, че човек не може да се измъкне сам от тъмницата.

Единственият шанс е да дойдат другарите и да го спасят. Аз ще намеря сили да напредвам само в групата, във връзката помежду ни. Там проявявам своята природа и виждам, че тя е лишена от свойството отдаване.

Тогава, в мен се появява напрежение между двата полюса: от една страна е важността на отдаването, а от друга – собствената низост. И двата фактора, аз придобивам благодарение на обкръжението.

Сега, всичко е построено правилно – аз съм нисш, а целта е висока и важна и имам възможност да я постигна. Мога да го направя, защото знам, че чрез групата ще получа всички необходими сили..

Откъде го знам? Работата е в това, че правилното обкръжение е структура, създадена от Твореца и тя е пронизана от Неговото свойство. Затова, ако се привличаме помежду си с нишките на любовта, между нас ще се възцари отдаването.

Излиза, че на практика, аз използвам не силата на групата, а свойството отдаване, криещо се в нашата взаимна връзка. То не принадлежи на всеки поотделно – това е силата на Твореца, разкриваща се между нас. Именно тя извършва цялата работата.

Така че, сърцето на Фараона е в ръцете на Твореца. Фараонът е силата на получаване, създадена от Твореца, за да можем именно от нея да изградим формата на отдаването. 

От урок по статия на Рабаш, 19.10.2010

[24164]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Съществува ли разлика между духовното развитие на мъжа и жената, и в какво се изразява тя?

Отговор: Ако говорим за историческия процес, ние виждаме, че започвайки да разкрива науката кабала, Авраам получил указание да се слее със своята женска част: „Слушай какво ти казва Сара”.

Женската част определя всичко. Онова, което мъжът разкрива, той разкрива в женската част – мъжката част на душата във вътрешната женска част на душата и мъжът в жената.

Рабаш нееднократно е писал и говорил за това, че в поправеното общество, в поправеното семейство, мъжът и жената се намират в процес на разкриване на Твореца между тях.

Мъжът възприема жената чрез Твореца, а жената се отнася по същия начин към мъжа и те постоянно усещат, че между тях се намира Творецът.

Въпрос: Какво означава това?

Отговор: Аз знам, че съм я получил от Твореца. И ако я възприемам като част, с помощта на която постигам Твореца, тогава действително реализирам себе си.

Въпрос: Тоест жената е мой партньор по духовния път?

Отговор: Тя не е просто партньор. Аз виждам в нея спътник, който Творецът е избрал за мен. И ако се отнасям с нея по този начин, тогава се обръщам не към нея, а към нея и Твореца едновременно и чувствам, че тя се отнася към мен по същия начин.

Това може би изглежда като неестествено раздвояване, но всъщност е естествено, защото е много целенасочено.

Излиза, че във всеки момент от своя живот, от най-интимните до най-общите ситуации в семейството и още повече в обществото и в света, ние започваме да се отнасяме един към друг така, сякаш Творецът се намира между нас.

Чувстваме, че тази сила трябва да ни свърже, да напълни пустотата между нас, да поправи отчуждението и ненавистта, която избухва помежду ни. Самият Творец идва, за да напълни това пространство и да ни съедини един с друг.

Можем да започнем да реализираме това в семейството – в най-близкото за всеки място и да продължим да го правим в целия свят.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 14.10.2010

[24132]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→