Свойството милост, съпровождащо целия процес на развитие, се постига от всички горчиви, противоположни състояния, усещани от творението.

Именно те го карат да се повдигне над себе си, да включи в себе си милосърдие и съд, отдаване и получаване.

В творението е събран безкраен спектър от оттенъци, стоящи между получаването и отдаването, с тяхна помощ то разкрива Висшата сила, която го е предшествала, която го е създала.

За да бъде творението независимо от Твореца и подобно на Него, да Го постигне напълно, трябва да съдържа в себе си и собствената си система и системата на Твореца – така, че тези две системи напълно да съвпадат помежду си.

Творението е сложен механизъм, но неговата сложност е следствие от неговото несъвършенство. Съвършенството е в простотата.

Висшата светлина е проста, това е чисто свойство на отдаване. Но творението само не може да бъде подобно на Твореца, а само по своята външна форма, оставайки отвътре желание за получаване.

От урока по статия на Рабаш, 12.10.2010

[23292]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Наричаме светлината с имената на съсъдите: НЕХИ, ХАБАТ, ХАГАТ. Но защо винаги да не ги наричаме просто с техните постоянни имена: Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида?

Работата е в това, че няма светлина извън съсъда! Нищо не можем да кажем за това какво представлява светлината сама по себе си. Светлината – това е впечатлението вътре в съсъда.

Аз усещам от него радост или трепет и без мен – тази радост не съществува. Затова Творецът се нарича „Бо–ре” („ела и виж”). Той се възприема само вътре в съсъда – желание.

Можем да говорим само за материята и формата, която е облечена в материя, но абстрактната форма е непостижима за нас. Затова, най-главното са съсъдите – желания и усещанията в тях.

А усещането зависи само от възприятието на самото кли. Ние не знаем какво всъщност се случва – ще го разберем само чрез своята реакция на ставащото. А що за явление се случва извън съсъда – за нас е неизвестно.

През съсъда ми протича някаква светлина и моята душа трепти. След това през мен протича друга светлина и аз се изпълвам с възторг.

В какво се състои разликата? Разликата е единствено в самия съсъд – аз не знам що за светлина протича и никога няма да мога да кажа нещо за Нея, а само за своята реакция.

А през цялото време, през мен протича една и съща светлина. Нима Тя не се променя?! Не ми е известно, защото не мога да измеря нищо в Нея… Измервам само моя съсъд – неговите впечатления и изменения.

Но какво принуждава моя съсъд внезапно да се промени? Той се променя под действието на духовните гени (решимот) и сам по себе си. Аз не знам точно как и от какво!

Но винаги говоря само за своя съсъд и това е много важно, защото определя целия принцип за възприемане на реалността, която се намира не някъде навън, а вътре в нас.

Затова, „всеки съди според степента на своите недостатъци” и всички изяснявания стават вътре в желанието, а светлината е усещането във съсъда.

Цялата ми работа е само вътре в моето желание и чувствителността към светлината зависи единствено от мен самия. Ако повиша своята чувствителност, значи се издигам по духовните стъпала от този свят до света на Безкрайността.

Разликата между стъпалата е само в моята чувствителност към случващото се. Аз и сега се намирам в света на Безкрайността. Но защо тогава вместо него, усещам този ужасен свят?

Причината е в моята безчувственост… Трябва да сменя очилата си с по-силни, после с бинокъл, след това с телескоп и ще видя другия свят.

Цялата реалност е усещането вътре в мен. Кабала се нарича вътрешна наука, тъй като разкрива само онова, което се скрито в нас. „Ела и виж” (Бо–ре) своя Творец вътре в самия себе си!

Всички религии, методики и вярвания твърдят, че трябва да се поправим по отношение на външния свят. А в науката кабала поправяме само себе си –  и групата и целият свят, всичко се намира в мен.

Недопустимо е да се мисли по друг начин, защото това ме задължава да поправя единствено самия себе си. И няма да разпилявам сили и да губя време за грешки, опитвайки се да поправя света и другите хора.

Този принцип действа както в общото, така и в частното – по отношение и на цялото човечество и на групата.

В крайна сметка, ние постепенно разкриваме истината, че човекът трябва да поправи само себе си, а чрез това ще се поправи и целия свят – от най-вътрешния кръг до най-външния. „Човекът е малък свят”.

От урок по книгата „Учение за Десетте Сфирот“, 13.10.2010

[23446]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

При постигането на целта на творението има взаимна работа между онези, които се наричат „Исраел” (Стремящи се към Твореца) и останалото човечество.

„Исраел”, това е малка част (като количество) от душите, в които се разкриват духовните искри – стремежа към разкриването на Твореца.

В началото, те по неволя трябва да реализират своя стремеж към духовното, а след това, да го правят вече със своя осъзнат свободен избор, с вяра над знанието.

Тази част от душите, „Исраел”, човешкото ниво на желанието, въздейства върху останалите души, които все още се намират на животинско, растително и неживо ниво на желанието, с това, че към тях, от „Исраел” се разпространява светлината на знанието, разбирането и силата.

А в отговор, към „Исраел” идва реакция – от неживото към растителното, от растителното към животинското и от животинското към човешкото (Исраел) ниво и по този начин, всички се присъединяват към процеса на поправяне.

Както казва Баал аСулам, останалите народи на света също вземат решение, скланяйки себе си към доброто. Те също имат свобода на избора, но само, след като „Исраел” им повлияят.

Тогава ще се разкрие Машиахът – всеобщата висша поправяща светлина. Машиах, в превод означава изтеглящ – силата, която извежда човека от неговия егоизъм.

Разпространяването на науката кабала по целия свят се нарича „Зовът (призивът, рогът) на Машиаха”. Общата сила, увличаща всички към духовен подем, която ще се разкрие в цялото човечество, се нарича „Машиах”.

Машиахът не идва при „Исраел”, защото те трябва сами да се поправят. Машиахът се разкрива в целия свят, но само след като Исраел – онези, които са получили стремеж към лично поправяне, започнат да обслужват целия свят, бидейки вече относително поправени в степен, в която могат да отдават на света.

Затова, ако говорим за времената на Машиаха, става дума за това, че самата група – „Исраел” трябва да бъде вече поправена и тогава може да започне да поправя света. А пробуждането на света се нарича „Машиах”.

От урок по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 12.10.2010

[23336]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темите на тези цитати от великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Постигането на Тора започва с Тайните и завършва с Простият смисъл

Трябва да се удостоим с огромна милост, за да разберем простотата на написаното в светите (говорещи за отдаване и любов) книги, доколкото трябва в началото (на своето поправяне) да постигнем трите части на вътрешната Тора, в които се „облича” Пшат (последното просто, напълно разкрито разбиране на Тора), а простото не се опростява.

И ако още не е удостоен с това (пълно разбиране), се нуждае от по-голямо милосърдие (от Твореца), за да не стане това за него (неговото учене на Тора) наркотик на смъртта (ако учи само заради себе си).

А за противниците, пренебрегващи постижението на вътрешните части (на Тора – Кабала и затова наричани противници), говорещи в своите сърца „Достатъчно ни е да постигнем Пшат (простото разбиране на Тора), дай Боже да го постигнем – ще се радваме и на това” – думите им (произлизащи от неразбиране), приличат на думите на тези, които искат да се повдигнат на четвърта степен, без да преминат първите три.

Баал аСулам. Предисловие към книгата „Паним Меирот“, 1.

[23098]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата в изискването към моето усилие по отношение на поръчителството между първия път, когато съм изпълнил условията на поръчителството и втория път?

Отговор: Разликата е в усещането на недостига, в това, че сега възнамерявам да постигна второто стъпало, използвайки като основа първото.

Първото стъпало се намира в мен като решимо, като състояние, в което вече съм бил и не съм могъл да се задържа, тъй като в мен се е добавило желание за получаване.

И сега, аз трябва да превъзмогна това желание, за да постигна следващото стъпало. Предишното стъпало ми помага да постигна следващото.

Тези стъпала не са стъпала на спускането, а на издигането. Тоест дори, ако съм паднал, аз разбирам защо и знам какво трябва да направя.

От собствен опит вече знам, как съм успял да постигна състоянието на поръчителство на първото стъпало и сега се готвя да направя това на второто стъпало.

Това означава, че „душата на човека го учи” – вече съм придобил опит и знам какво да правя. Днес ми е ясно, че моите падения не са състояния, в които просто изгубвам себе си. Осъзнавам, че сега се намирам в падение, че нямам сили, нямам връзка с Твореца.

Това вече е осъзнаване на факта, че именно аз се намирам в тъмнина, че именно аз съм загубил връзка с Твореца. Тоест важно е това, че не е загубена, а присъства точката на осъзнаване, контакта с духовното, решимо. И аз започвам да работя от тази точка, а не от състояние на прекъсната връзка с духовното..

Това може да бъде изразено по следния начин: ти не губиш предишното ниво, защото не си съгрешил там. Паднал си от първото стъпало, защото са ти дали желанието за второто стъпало, за по-високото.

Но големината на непоправеното желание на второто стъпало, на прегрешението, което сега се разкрива пред теб, закрива първото поправено стъпало, макар то да присъства вътре във второто в поправен вид.

И това е процес на подем, а не на падение – издигнал си се на първото стъпало и пред теб се е разкрило второто, неговата обратна страна. В този АХАП на Висшия, ти усещаш себе си като „паднал”, като грешник. Но така ти определяш себе си, там, от своето поправено първо ниво.

Именно това означава, че „душата на човека го обучава” – аз вече имам душа. Първото стъпало – това е моята душа. След това, в мен ще се появи душа, съответстваща по големина на второто стъпало, на третото и т.н.

И всеки път, в мен ще се появяват по-високи нива, които още по-силно ще скриват предишните, но аз винаги ще имам сили, връзка със светлината, необходима за издигането.

Винаги ще си изяснявам всяко следващо стъпало на подема с онова, което вече съм постигнал. Тоест ще имам възможност правилно да поставя диагноза на онова, което се случва с мен, как да привлека светлината, връщаща към източника.

Вече не се намирам в състоянието на болен, който се намира в безсъзнание, защото на мен постоянно ми въздейства силата на поръчителството.

Вече съм подписал неговите условия, изпълнявам ги и се намирам в състояние, в което не го загубвам, макар че лично на мен, това може да ми се случи. И тогава внезапно разбирам, че съм започнал да пробивам „дупка в лодката”.

Още не съм я довършил, не съм я пробил докрай, а само съм започнал да го правя. Остава ми още миг да завърша започнатото, и в този миг ситуацията започва да ми се разкрива.

Това означава, че в мен егоизмът се е разкрил на следващото стъпало. Но предишното стъпало, връзката между другарите – тя остава вътре в мен. Това се нарича „издигат в светостта, а не спускат в светостта”.

Затова Баал аСулам пише, че най-трудно е постигането на първото стъпало. А преди него – човекът има усещането за пълна бъркотия.

От урока по статията  „Любовта към Твореца и творенията“, 11.10.2010

[23208]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Къде в текста на „Зоар” мога да намеря описание на взаимното отдаване между мен и групата?

Отговор: Навсякъде и във всеки миг! Защото става дума само за това. „Зоар” ни описва точката на връзката между нас – душите, които се обединяват помежду си в Малхут и тогава, от връзката между тях, те осъществяват връзка със Зеир Анпин (З“А) или с Твореца (Кадош Барух Ху).

Това се нарича „Исраел (стремящият се към Твореца), Тора (светлината) и Творецът са единни”. „Зоар” описва всичко от гледна точка на връзката между тези три съставни: 1. всеки от нас, 2. всички заедно, 3. Творецът.

През цялото време става дума само за точката на връзката между тези три съставни, във всички нейни прояви – на множеството състояния при тяхното сближаване, на подема нагоре, до пълното им сливане.

Цялото богатство на духовния свят и дори всичко, което чувстваме днес, ние усещаме само от същата точка на връзката или от нейното отсъствие. Освен тази точка, нищо друго не съществува.

Същата тази точка Малхут на света Ацилут, която усеща, че не е свързана с другите и с Твореца, се нарича Малхут на този свят. Когато тя започне да осъществява връзка с тях, тогава говорим за видовете връзки между нас – и това вече е духовното.

И така – до света на Безкрайността, който усещаме също вътре в тази Малхут, вътре във връзката между трите съставни. Когато тази връзка стане безпределна – това се нарича Малхут на Безкрайността. 

Тоест само Малхут на света Ацилут, във всички нейни прояви е мястото, където се разкрива връзката между нас, а в нея – Творецът.

Затова, „Зоар” не разказва за нищо друго, освен за ставащото в нея и само добавя данни, от които можем да съставим по-правилна картина.

Както, когато гледам неясно изображение на екрана на компютъра и не знам къде е проблема. Идва специалист и ми обяснява в детайли какво точно трябва да се поправи.

Така, коментарите на Баал Сулам към книгата „Зоар” ни дават по-подробна информация за съставните, на които трябва да обърнем внимание, за да изградим цялостната картина.

От урок по книгата „Зоар”, 10.10.2010

[23080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи“, п.694: „Благословена да е съдбата на този, който се занимава с Тора по правилния начин. Благословен да е той в този свят, благословен – и в света на бъдещето.

До това място на управлението на Йеуда“, – тоест „ръката“, включена в трите линии, по силата на трите страни юг-север-изток.

Това са образуващите се в „ръката“ три връзки Йеуда-Исасхар-Звулун (както в символите, където Йеуда е сиянието на дясната линия, Исасхар – лявата линия, а Звулун – средната линия)  – за да може Йеуда да възтържествува над цялата зла сила.

Четейки Зоар, ние се опитваме да видим през тези думи, за каква именно връзка между нас става дума. Дванадесетте колена – това е общата структура на връзките между всички души.

Всички души, които осъществяват връзка помежду си, се издигат до връзките между 12-те колена – части на Малхут, общата душа. Все повече непоправени души от „народите на света“, „грешниците“, се присъединяват към тази връзка, поправят се по отношение на своето намерение и се присъединяват към системата на 12-те колена.

Затова, четейки Зоар, трябва да видим, как ние можем да се включим в тази мрежа за връзка. Ние искаме да бъдем в тази връзка и в нея да разкрием, как Творецът се отнася с нас. Ние искаме да получим от това впечатление, жизнена енергия и сила на отдаване, да открием тези действия „на живо“.

Както се казва: ние желаем да открием всичко, за което четем в Зоар.

От урока по книгата Зоар, 10.10.2010

[23074]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Да получим силата на отдаването ли трябва да е правилното намерение при четенето на Книгата Зоар?

Отговор: Нищо повече не ние е необходимо, освен силата на отдаването. В цялата реалност има само две сили: получаване и отдаване.

В силата  на получаването не изпитваме недостатък. Ако сме се подготвили правилно чрез работа в група и изучаване на кабала, на нас ни се разкрива силата на получаването – нашето зло начало.

Но ако все още не съм започнал да се организирам с групата и ученето, тогава не забелязвам в себе си егоизма против Твореца, като пречещ ми, като зло.

Първо трябва да разкрия своето зло. Но ако не виждам в себе си зло, тогава няма с какво да пристъпя към изправяне.

А когато разкривам злото в себе си, аз вече го разкривам в групата, и затова вече имам светлина за неговото изправяне. Защото в мястото където разкривам своето отблъскване от приятелите, именно там аз намирам сили за преодоляване на това отблъскване.

Въпрос: Ако не усещам необходимост да чета Зоар, трябва ли да го чета?

Отговор: Човек, започващ да изучава науката кабала, въпреки всичко трябва да знае, че именно посредством четенето на книгата Зоар, той преминава през стадиите на разкриването на своето зло и неговото изправление.

Злото ще се разкривя все повече, а той ще се издига над него все по-високо, докато не се разкрие целият ръст на злото, всичките 125 степени между нашият свят и света на Безкрайността.

Той ще се издига на височина, над разкриващото се зло, както на въжена линия към върха на гората.

Затова му е необходима тази гора – разкриващото се зло, и въжената линия – силата на светлината, която ще го издигне на върха.

И затова ние трябва да изучаваме кабала, която ни разкрива злото. Това се нарича „Аз създадох злото начало”, а след това се нуждаем от силата на изправлението, което се нарича „И дадох Тора за неговото изправяне, защото светлината в нея възвръща към Източника”, на върха на гората.

Затова в началото Твореца е казал на Авраам: „Пришълци ще бъдат твоите потомци в чужда страна”, във властта на егоизма, но ще излязат с голямо богатство, егоизма, и ще се нуждаят да го изправят, получаването на Тора, методиката на изправяне посредством силата на Твореца, светлината.

Чрез спиране на използването на егоизма (Египет), който е превърнат в „пустиня”, и след това използвайки го заради отдаване, ще го превърнат в „Земята на Израел”.

Защото има само едно желание, а поетапната промяна на намерението свързано с него, прави от това желание „Египет” (на иврит „Миц-раим” е „концентрат на злото”), след това пустинята Синай (на иврит „Синай” означава ненавист), до обръщането му в добро, в „Земята на Исраел” (на иврит „Ерец Исраел” означава желание към Твореца).

Злото начало, „Египет”, след това „отдаване заради отдаване”, „пустинята Синай”, след това „получаване заради отдаване”, „страната на Израел”. Желанието да насладиш си остава същото, ти само определяш своето отношение към него – всеки път все по изправено.

От урока по Книгата Зоар, 07.10.2010

[22830]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Вие така педантично се стараете да ни обясните механиката на духовните светове, описана в ТЕС, а аз така и нищо не разбирам…

Отговор: Аз не мога да се отнасям педантично към това, защото има множество детайли, които вие не можете да запомните.

Проблемът е в това, че човек е способен да запомни усещания, а не просто механически данни. Даже и тях, той превръща в усещания и чак след това ги запомня.

Макар да ни се струва, че паметта се отнася към разума, но вътре в клетките на паметта се запомнят чувствени състояния.

Да допуснем, че аз сега внасям някаква информация в паметта на компютъра – но това е в следствие на моите чувствени преживявания, защото моята материя е чувстваща.

Тя възприема лошото и хубавото в множество различни видове. А когато аз внасям тази информация в паметта, аз давам определение на моето усещане – иначе то няма да се запише там.

Необходимо е да му отделя определено място в паметта, да му дам име, определение, подобно на това, както в препратката на страницата в интернет, ние точно определяме пълния път чрез множество наклонени черти. Така се определя и „адреса” в нашата памет.

И макар тази памет да е „механична”, тя записва усещания. Ако аз започна да си спомням събитие от далечното минало, то в мен изведнъж ще изникнат забравени усещания, и аз ще си спомня някакъв мирис, звук…

И затова, ако никога не сме усещали духовния свят, не можем да запомним информация за него.

Затова Баал Сулам така се е разсърдил, срещайки “кабалистите” в Йерусалим, които се опитвали механически да заучават теорията и смятали, че всичко се изчерпва с това.

Ние не действаме така. Ние се опитваме да изучаваме ТЕС, но не оценяваме нашият духовен напредък според нашите знания, а според нашите усещания!

Какво можете да знаете, ако не усещате думите, както е казано „Вкусете, колко е прекрасен Твореца”? Знае ли човек, какво означават тези думи, почувствал ли е някога какво означават те? Ако не, то неговите знания нищо не струват.

Ние се учим, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника! Нашето желание да разберем написаното в Книга Зоар и в Учението за Десетте Сфирот, ни дава възможност да се свържем с материала.

Но ние не разбираме, какво е това З”А, потопяващ се в сън, или повдигащият се с МАН в Бина – за нас това засега са просто думи.

Затова, цялата кабала – това е засега празна наука, но тя ни дава основа за желанието, подготовка, причина за разкриването. Аз искам да разбера, защото се говори за мен, за случващото се в моята душа!

Кой се повдига от Малхут в З”А и Бина? Моята душа, там тя получава напълване и се връща надолу!

Всички тези действия стават в мен и точно сега, само че аз не ги чувствам. Аз искам най-накрая да усетя какво е това! Защо в мен изведнъж има такъв стремеж? В мен се е събудил духовният ген, решимо….

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 07.10.2010

[22845]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Творецът се скрива от нас, защото иначе, ние никога няма да излезем от своя егоизъм. Ние бихме се гордели с връзката си с Него чисто егоистически.

И затова, Той ни е дал, вместо себе си, целият този свят. Той ни казва: „Научи се да обичаш – и това ще означава, че ти обичаш Мен! И тогава, ние ще се съединим с теб, и ще ни бъде хубаво заедно!

И знай, че Аз ти давам тази игра, за да видиш, че в тези отношения с другите хора са скрити огромни средства за напредък, каквито между Мен и теб не може да има!

Защото аз съм вечен и съвършен – ти не можеш да дойдеш към мен днес с едно настроение, а утре с друго.

Аз съм закона на абсолютното отдаване, а днес ти не му съответстваш. И затова ти нямаш възможност да се приближиш към Мен, ние не можем да бъдем заедно!

Но засега, играй в този свят. Аз съм направил така, че да ти се струва, сякаш хората се променят, и ти се променяш. Аз ти давам другари, които се стремят към същото и искат да дойдат към Мен.

Това е само игра, но те могат да пробудят в теб желание за Мен. Ти ще играеш с тях, а те с теб, и ако ти ги организираш така, че те да ме търсят – това ще означава, че ти сам си на пътя към Мен.

Започни да изправяш връзката си с другите и да достигаш любов към ближния, и изведнъж ще разкриеш, че всичко това е все едно, да обичаш Твореца. Аз не мога да играя сега с теб. Но устроих за теб, на твоето ниво, цял свят! Всичко е само за това!”

Ако аз възприемам света по такъв начин, то целия този свят се превръща за мен в средство за достигане на Твореца! А иначе, както и да се отнасям по друг начин към света – ще става все по-лошо. Той все пак ще се опитва да ме пробуди в направление на Твореца.

Но вместо това, да бъде мой другар и да върви заедно с мен към Твореца – той ще действа против мен. Защото ще бъде задължен да ми разкрие, доколко аз не съм свързан с Твореца и не искам да използвам този свят заради това.

Животът ще ме удря, за да се стресна и да кажа: „Какво правиш?! Започни да ме използваш правилно!”

Затова ние виждаме, че всички опити да поправим този свят на материално ниво, го правят само по-лош.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 07.10.2010

[22843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→