Целта на групата е да ни издигне на стъпалото на човека. И това е възможно само за сметка на величието на Твореца, което е невидимо за нас, поради  нашата тъмнина. Но именно в тъмнината можем да изградим помежду си новите ценности, които не се базират на никаква егоистична основа.

И знаем, че тези ценности са напълно неосъществими, защото иначе те биха произлезли от нашия егоизъм. Но духовната основа се намира над егото като сфирата Есод, която се намира над Малхут. Затова всичко зависи от това, каква основа избираме за себе си: просто прах, неспособен на никакъв живот, или прах, излизащ от земята (афар ми-адама), вече приемащ подобие на висшето, както човека (Адам), подобен на Твореца.

Всичко зависи от това, какво ще поставим за главно и приемем за най-важно. Започваме да играем с важността на Твореца, на учителя, на групата, на учението, на целта и това става нашата най-сериозна и важна игра в групата. Защото във вътрешността на своето его, на своето желание виждаме тъмнината. И нашият егоизъм постоянно расте, усилвайки все повече тази тъмнина. Но ако сме отгоре, над тази тъмнина, ще развиваме величието на нашата обща цел и така всички в групата ще получават горивото и енергията за придвижването именно през тъмнината.

Това означава, че вместо да напредваме с помощта на палката, подгонваща ни отзад, избираме сами да се теглим напред към величието на висшето, към величието на свойството отдаване, на взаимната помощ, на връзката, на любовта към всички висши ценности, характерни за природата на Твореца.

Именно с тази цел се основава кабалистичната група и в такъв вид тя трябва да се съхранява, като постоянно, все по-точно изяснява своето предназначение, основата. Кабалистичната група е силна с качеството си, а не с количеството. И в нея трябва да влизат само тези хора, които действително са способни на такова напредване. В това се изразява и нашата сила, защото трябва да достигнем, колкото се може повече, подобие на светлината – израствайки на височина, а не на ширина.

“Затова сме се събрали тук, за да основем група, в която всеки от нас може да следва духа на отдаване на Твореца. А за да достигнем отдаването на Твореца е необходимо преди това да се започне с отдаване на човека – и това се нарича любов към ближния”. (От статията на Рабаш “Целта на групата”)

От урока по статия на Рабаш, 09.10.2012

[89843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №3

Въпрос: Силите, с които напредваме, получаваме от усилията, за сметка на които се повдигаме над егоизма?

Отговор: Със своите усилия даваме възможност на Твореца да ни подейства.

Само според степента на моите правилни усилия, даже по-скоро опити, а не усилия, извиквам върху себе си въздействие от Твореца. Само в този случай.

Повече от това, Творецът – това е полето на отдаване. Както съществува поле на притегляне, поле на получаване, така съществува и поле на отдаване. То запълва всичко и е постоянно  – неговото напрежение във всяка една точка е еднакво. Това означава, че Творецът се отнася към всички: и към малките, и към големите – абсолютно еднакво, с любов, със свойството отдаване. Но всеки, в степента на своите усилия, стремежи, старание, предизвиква върху себе си по-голямо въздействие от това поле.

Въпрос: Силите, които ни отблъскват от целта – това са силите, определящи на какво място и в какво качество трябва да се намира човек в тази обща система?

Отговор: Никой не ви отблъсква.

Освен, че това поле е равномерно и постоянно, то се проявява относително нас все повече и повече: расте неговото напрежение, неговото светене, неговата интензивност, неговата еманация, неговото въздействие.

Според степента на това как се увеличава неговото въздействие върху нас, ние започваме да се чувстваме по-зле, понеже се намираме в противоположни на неговите свойства. Върху човек, който прилага усилия и действително се приближава към подобие със свойството отдаване, полето въздейства още по-силно. И той се чувства още по-зле от останалите.

Тук е необходима силата на групата, за да се задържи той и да разбере, че така Творецът му действа по особен начин, по особен начин го отблъсква, за да може в крайна сметка да достигне максималното желание, при което може да се роди, т.е. да влезе в пръв контакт с полето.

Вече си влязъл в първи контакт с полето. То все пак продължава да ти въздейства, все едно ще продължава и по-нататък да те отблъсква, но вече на следващото ниво. Там вече отблъскванията носят друг характер – те са по-качествени. Не силите се увеличават, а полето ви действа по-умно, по-изострено, за да извика във вас, да възбуди качествено развитие, осъзнаване на цялата тази система – точно както преминавате от клас в клас.

Въпрос: Искането към Твореца – това е един вид огромна жажда, глад?

Отговор: Искането към Твореца – това е необходимост.

Въпрос: Огромна необходимост неясно към какво?

Отговор: Не, такова не може да бъде – „неясно към какво“. Постепенно-постепенно при приближаването към Твореца започвате да разбирате какво е това свойството отдаване, започвате да го желаете. А иначе, какво искате?

Това е постепенно прозрение. То трябва да се състои още преди да се родите. Трябва да стигнете до точката на раждането си с двете състояния:

• сам, самостоятелно нищо не мога;
• само Творецът може да ми помогне да придобия свойството отдаване.

Трябва малко или много да знаете какво желаете – доколкото можете да желаете този свят преди раждането си в него.

От 3-ти урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86043]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Писано е, че „краят на действието е заключен вече в първоначалния замисъл“. Така е установено от Твореца и също така трябва да се действа от страна на творението, което иска да достигне целта на своето създаване.

Краят на нашето действие е сливане с Твореца. А сливане е възможно благодарение на подобието по свойства – придобиване на свойството отдаване, за да има съсъдът същите свойства като светлината. Подобие по свойства постигаме благодарение на това, че достигаме до любов към ближния, която реализираме в групата с другарите. В групата има всички условия, за да разкрием тази любов при взаимна подкрепа, разбиране и  участие.

Главното е, че по такъв начин притегляме към себе си светлината, възвръщаща към източника, която влияе на групата в състояния, когато тя се стреми да достигне подобие на светлината. Тоест групата иска да бъде свързана, хомогенна, единна, като един човек с едно сърце, където всички са насочени към една цел и всеки се включва във всички.

В такъв случай съответстваме на светлината. И с колкото по-голяма сила се съединяваме, преодолявайки егоизма си, безразличието, взаимното отхвърляне и търканията, толкова по-силно ни въздейства светлината, разкривайки в нас една единна система. Тогава този общ организъм, желанията и намериенията ни, се съединяват помежду си, превръщат се в тяло на нашата душа. А светлината, напълвайки това общо желание, се нарича светлина на душата. Така разкриваме своя първи духовен парцуф, нашата първа духовна степен.

Нека се опитаме да си представим това състояние и по такъв начин ще очакваме светлината, която ще изпълни това.

Но прочитайки едно изречение, чувстваме, че вече сме се отдалечили от правилното намерение – и сега отново трябва да се върнем в него. Така на всяко изречение трябва да проверяваме с какво вътрешно състояние влизаме в него. При тази форма, постоянно ще генерираме в себе си „вход“ и „изход“ от намерението. И тогава няма да ни се налага да преминаваме през продължителни възходи и падения, а ще напредваме през цялото време в такива постоянни мигновени подеми и падения.

От урока по книгата „Зоар“, 28.08.2012

[87041]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ако за теб другарите станат по-важни от теб самия и на първо място се грижиш те да разкрият духовното, а не ти самият, то това показва величието, което предаваш на Твореца. Тъй като с това ти искаш да Му доставиш удоволствие.

За Него удоволствие е да се разкрие. Той може да се разкрие само в желания, които са подобни Нему, т.е. в отдаващите желания, съответстващи на Неговото отдаване. А онзи, който отдава, достига до сливане с Твореца, съгласно подобието на техните свойства.

Но в теб самия не може да има съсъди за отдаване. Те са възможни само ако вземеш странични желания – и колкото са ти по-чужди трзи желания, толкова по-добре. Учениците на раби Шимон са изпитвали ненавист един към друг преди да започнат да учат. Представи си какви огромни желания са поправяли те, издигайки ги в отдаване към Твореца, за да може Той да осъществи в тях Своето отдаване.

Ето и ти, желаейки да достигнеш любовта на Твореца, се стараеш да обичаш ближния, другарите. Съгласен се да вземеш всичките им желания и да ги издигнеш за поправяне към Твореца. С други думи, готов си да станеш техен слуга, проводник между тях и Твореца. А ти се ползваш само от екрана и затова ставаш като майка за тях, Бина, която няма нищо. Това се нарича ”царство на свещенослужителите”, нямащи си свой район. Творецът е цялото им състояние. А ти само провеждаш през себе си Неговата светлина за другите и благодарение на това постигаш сливане с Него.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 27.08.2012

[86763]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творец се нарича отношението на всички творения към мен. А аз къде Го разкривам? В своето отношение към тях!

Кога ще Го разкрия? Когато се отнасям към тях с любов и отдаване.

Тогава какво разбирам за тях? Че те са неразделни мои части, които са ми нужни и полезни. В света няма никой, който да ми навреди и да е мой враг.

Тоест откривам, че всички творения се отнасят към мен или с отдаване заради отдаването, което се нарича „Не прави на другия това, което е омразно на теб самия“, или с получаване заради отдаването, т.е. с любов към ближния като към самия себе си. И в действителност, това е проявление на Твореца към мен. Той просто обобщава всички тези отношения, като тяхна висша степен.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 08.08.2012

[86954]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Светлината, свойството отдаване поражда мрак, съсъд, желание, свойството получаване. А след това светлината го развива по 4-те стъпала, стадия, състояния, които следват едно след друго, докато желанието не започне да усеща себе си съществуващо и не осъзнае най-накрая какво иска от него светлината, неговият Създател. Светлината иска да се съедини с него, за да постигнат пълно сливане, което се нарича светът на Безкрайността.

Но желанието за наслаждение не може да издържи такова състояние, защото чувства своята противоположност, пълна неспособност да се слее със светлината. След като творението се е развило и се е запознало със свойствата на светлината, в контраста си с нея е познало само себе си и е видяло, че е точно обратно на нея по свойства.

В крайна сметка, Творецът иска сливане, любов, такива отношения с творението, които се наричат свят на Безкрайността. Като богаташ, който кани в дома си беден приятел, дава му цялото си богатство и го пита какво още иска той? А бедният отговаря: „Бих искал всичко това да е спечелено от мен“. Но богатият не може да му даде това…

И тогава Творецът помага на творението да реализира това желание и да постигне самостоятелност, за да отговори на Твореца със същото отношение от своя страна и по своя воля. Затова Той спуска творението от първото състояние на света на Безкрайността до най-ниското състояние на нашия свят, за да попадне в ситуация, в която всичко зависи от него.

Сега творението има възможност да поправи това състояние и да го доведе до съвършенство, отново връщайки се вече със свои сили в първото състояние в света на Безкрайността, в сливане, създадено от Твореца. Така творението става съвършено и достига до пълна взаимност с Твореца.

Желаейки да облекчи работата на творението, Творецът разделя работата на светлината над съсъда на отделни стъпки, така наречените „22 букви“, за да може творението да изпълни също такава работа по отношение на светлината. Творението започва работата си отдолу, така да се каже, в обратна посока, отдавайки на Твореца, и като строи намерение за отдаване, а тя се дели на същите стъпки, същите „22 букви“. Въз основа на това, което творението научава от 10-те сфирот на пряката светлина, то изгражда свои 10 сфирот на обратната светлина, своето отношение към Твореца.

Творецът е създал творението като „нещо от нищото“. Но творението трябва да започне да работи дори не от това състояние, а от минус, издигайки се от нечистите светове, клипот, противоположни на Твореца. Творецът е в диапазона от нула до плюс безкрайност. Творението трябва да започне с минус и да се издигне до плюс.  И всеки път то разкрива и изправя все по-голям минус, превеждайки в съответствие съсъда и светлината, и преминавайки от минус Безкрайност до плюс Безкрайност.

Оказва се, че всичко, което получава творението от Твореца: сили, желания, съсъди („работа с буквите“), всички стъпала на стълбата, са вече предварително създадени и не са свързани със сметката на творението – сега се прехвърлят на неговата сметка. Всичко това сега се счита за действие на творението, а не само подготвени и дадени му от Твореца. Тъй като то само постига мъдростта, как да извърши всички тези действия и да използва правилно своя материал.

То само разкрива, че в него по природа действа силата на получаване, а не на отдаване, и става съвършено равно на Твореца във всички тези действия. И за това творението трябва да започне с разбиването, за да може само да постигне всички „букви за работа“ в противоположни, обратни състояния.

Това се нарича „реч“, „пара, излизаща от устата“ – тези действия, които създава желанието за наслаждение с екрана и отразената светлина. Получава се, че Творецът сякаш разрушава, а праведниците възстановяват и изграждат. И така, чрез силата на словото творението достига равенство с Твореца и съединение „уста в уста“.

От урока по статията „Пряко и косвено въздействие“, 07.08.2012

[86951]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Могат да се намерят много алегорични примери, отразяващи процеса на духовното приближаване. Например, часовникът с махалото, люлеещо се ту в едната посока, ту в другата: едната половина прави човекът, а другата половина – Творецът.

От човек се изисква само да подготви желанието. И в това е цялата му свобода на избора: да придобие желание за сметка на обкръжението. Тогава Творецът се разкрива с помощта на това обкръжение, тъй като светлината е постоянна и непроменлива. Ако човек подготвя желанието в размер на десет нови сфирот, в които може да се разкрие висшата светлина на ново стъпало – то светлината се разкрива. Получава се, че човек през цялото време подготвя новото желание и тогава разкрива новото стъпало на висшата светлина.

Трябва да помним, че светлината пребивава в пълен покой – това е нещо вечно и неизменно. Затова Творецът, от своя страна, винаги пази съюза с човек и не променя неговите условия. А човек трябва през цялото време да обновява този съюз.

Всеки път той се отклонява със своето махало, правейки крачка напред и благодарение на това, се удостоява с разкриването на Твореца и малко се приближава до Него. И от всеки такъв опит той трябва да получи правилно впечатление, за да може цялата му работа на това стъпало, където сега се е озовал между две падения или два подема, да бъде за благото на Царя. Тоест тя трябва да върви в постоянна посока, над знанието, с едно единствено намерение: да се цени свойството отдаване повече получаването. По такъв начин човек се приближава към Твореца.

За това е казано: ”Към всичките си жертвоприношения към Мен – добавяй сол”. Жертвоприношение (курбан) означава приближаване към Царя (каров) за сметка на това, че ти всеки път съхраняваш вашия съюз и го обновяваш, докато не се удостоиш с разкриване.

От урока от книга ”Шамати”, 17.06.2012

[80710]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да отдаваш на друг по времето, когато само се подготвяш да влезеш в духовния свят?

Отговор: Това означава да правиш всичко, на което си способен, за да се свържеш с другите и за сметка на тази връзка да разкриеш общата отдаваща сила. Но именно затова, че изпълняваш Неговото желание да се разкрие на творенията. За това те трябва да подготвят алтруистично желание, в което ще се разкрие силата на отдаване на Твореца. Творенията ще открият нуждата от любов, а Творецът ще се разкрие като Любов.
За да се свържа с ближния, ми е нужен екран. В противен случай, няма да мога да се свържа с никого, тъй като желая да погълна всичко за себе си. Затова не си мисли, че си способен сам на обединение – нас ни обединява висшата светлина. Тя слага пред мен екран на моя собствен егоизъм и ме издига над него – там където се докосва чувствителността на моето сърце, концентрацията на желанията. И там, в пространството над него, се настанява източникът на всичките ми желания, стремежи и цели. С една дума, като майка, която сякаш излиза от себе си и живее вътре в своето дете.
Такова отношение се нарича ”права линия” (йошер), а до този момент моето желание е било ”кръгло”(игулим). Според това, доколко от тези кръгове мога да създам вярно намерение относно ближния, дотолкова това означава, че съм построил ”правата линия”.
Сега се намирам във вярното желание, но то е подобно на обкръжаващата светлина, на кръговете. Тук сякаш е заключен парадоксът. В своя егоизъм аз съм подобен на светлината – светлината е кръгла в своето отдаване, и аз съм кръгъл егоист, отворен за всички.
Но в моята работа аз съм като права линия, която е противоположна на светлината, тъй като светлината е кръгла. Тогава как да се съединим един с друг? Кръговете и правата линия се свързват чрез съкращението,  направено от  самите тях. Благодарение на него, у тях се появява обща точка, чрез която те осъществяват контакт.

От урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 07.06.2012

[79995]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: (по статия на Баал a-Сулам от книгата ”Шамати”, Какво е това ”ден на Твореца” и какво е ”нощта на Твореца”): Пояснете какво е това ден и нощ на Твореца, различаващи се от нашите?

Отговор: Казано е: „За какво ви е денят на Твореца? Тъй като за вас той е нощ, тъма, а не ден”. Въпросът е какво е това ”Ден на Твореца?” Ако човек желае да се уподоби на Твореца, то ”Ден на Твореца” – е състояние, когато той може да отдава. И не когато ще му свети Твореца, напълвайки неговото желание, а въпреки всичките му желания, той ще иска от Твореца само едно – да му даде свойството отдаване, свойството вяра над знанието.

Тоест, искайки в своите постоянно променящи се желания, той ще усеща тъмнината, той няма да поиска да му свети там светлината, защото тогава ще се намира ”в знанието” (бе тох а–даат). А той иска в него да се появи нова природа, когато над любимите усещания на тъмнината в своите желания, той усети, че издигайки се над усещането за тъмнина, може да отдава на Твореца. Какво можеш ти да отдаваш? – само своя устрем! И тук той започва да благодари на Твореца – за това, че го е създал егоист, създава в него такива големи лични желания и против тези желания си играе с него, сякаш Творецът желае да му даде, да напълни егоистичните желания, а той нещастният се страхува, да не би да получи; тъкмо обратното, над всички тези желания да се издигне и тогава, тъкмо с онова, което се издига над тези желания, получавайки помощ от Твореца, тази сила на противодействие да усеща като помощ, подарък – всъщност това е неговото отдаване на Твореца.

И неговата молба никога не е истинска, защото всъщност желанията, които се разкриват в него, са егоистични желания, и дори да моли за свойството отдаване на още непоправено желание – означава, че проси, изхождайки от това желание, т.е. всъщност в него винаги има молби, желания да получи нещичко за себе си. Затова неговата молба – не е истинска и се нарича ”мисхак” – ”игра”.

Но и Творецът може да си играе с него, както е казано ”играе си с Левиатана” защото изначално е създал творението ”несериозно, заради играта”, защото то не му е било необходимо – и затова можем съответно да Го молим за свойството отдаване също така ”несериозно”. И в тази несериозността от Негова и от наша страна са еквивалентни. И затова се намираме в подобие с Него (иштавут цура).

И тогава всичко, за което трябва да моли човек – е да плува в постоянната светлина на Твореца, над издигащите се вътре от него, променящи се от възбуждането (решимот). Аз моля само едно – за възможността да плувам над него, като по вълни, над всички издигащи се в мен желания и свойства. Аз искам над всички тях да се издигам в отдаване към Твореца.

Тъкмо това свое устремяване Му отдавам, друго няма какво да Му дам. И без да получавам силата на отдаване от Него, свойството отдаване, сам няма да мога да генерирам от себе си това свойство.

А онзи, който изучава Тора формално, за знание, а не за да се поправи, ако му кажат, че като възнаграждение ще му бъде дадено деня на Твореца, т.е. да придобие силата на отдаване, той ще възрази, че това е тъмнина, а не светлина.

[79063]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин получаващото желание извършва отдаване?

Отговор: Човек има възможността да работи със своето получаващо желание и да отдава за благото на ближния. В нашия свят такива неща се случват, когато усещаме зависимост от някого и се стремим да му доставим удоволствие – или за да получим непосредствена изгода, или за да избягаме от някоя беда. Или възприемам ближния като своя част, ако става дума за дете или любим човек – в такъв случай, наслаждавайки го, сякаш наслаждавам себе си и дори повече от това. Тава е едно от въздействията на висшата светлина, която ни носи съответното усещане.

И обратно, ако светлината изчезва, човек се спуска на дъното на своята природа, напълно изгубвайки връзка, дори привързаността си към най-близките хора. Когато ни отнемат чувството за близост и радост, остава само чист егоизъм, без каквито и да е сантименти към каквото и да било, и тогава не се съобразявам с нищо, с изключение само на възможната загуба, която може да ме сполети.

И в същото време, висшата светлина може да ми повлияе така, че внезапно в мен да се случи ”движение по фазата”: ще поискам на другия да му е добре. И не заради това, че ще ми донесе някаква изгода, не егоистично – просто ще пожелая на него да му е добре.

Как може да се случи това – не знаем. Но кабалистите ни разказват за тази възможност и още повече, казват, че сме длъжни да я постигнем: ”Друг изход за вас няма. А ако не искате да се вслушате в това, ще дочакате страданията и, искате или не, ще го направите.”

Така или иначе, новите алтруистични отношения към ближния могат да ми бъдат предадени само от висшата светлина. Сам, аз никога не ще придобия това.

– Тогава нека светлината да действа!

– Не, – ми казват – тя ще ти окаже въздействие единствено при условие, че го поискаш.

– Но как да поискам това, щом съм егоист?

Затова са ти дали ”точка в сърцето” – нещо друго, освен егоистичното ти желание, прашинка разбиране. Все пак признаваш, че отдаването е нещо особено, и тази свещичка не е запалена от теб, но гори в теб и те пробужда.

А освен това, на тази точка, или свещичка, се излива висшата светлина – и те води към групата, на занятия, поставя те в такова обкръжение, което ти дава възможността да се уподобиш на действията по отдаване, на формата отдаване. И ти като малко дете подражаваш на възрастните: дали са ти малко желание – не губи време, използвай го. С това привличаш светлината, която ще ти повлияе силно и внезапно ще придобиеш нови свойства. Тогава ближният ще бъде по-важен от самия теб – другарите, човечеството, природата и Творецът.

Светлината прави всичко това, ако издигаме молба за поправяне и правим ”добри дела” – т.е. заедно играем на отдаване, сякаш го желаем, и благодарение на това достигаме до молитва, до искане: ”толкова много сме направили – а къде е резултатът?” Тогава и започваме да се молим, осъзнавайки, че само светлината ще ни предаде формата на светлина. Така напредваме.

Днес нямаш никаква връзка с отдаването, освен тази игра. За да повлияеш на светлината, трябва да си подобен на нея, което е възможно само чрез обединение в групата. Такава е единствената форма на отдаването, която можеш да изразиш, да демонстрираш в нашия свят, за да се уподобиш на светлината и да предизвикаш нейното въздействие.

– Добре, хванали сме се за ръце и много искаме да се обединим. Какво трябва да направим?

– Това не е достатъчно. Тъй като не се обединявате като футболен клуб – а искате да усетите нужда от отдаване, скланяте глава един пред друг, сплотявате се. За какво? За да дойдете при Даващия. А за това трябва да знаете пътя, трябва вярно да се изгради отношението към Него. Така че, заповядайте, вземете книгата и прочетете как се прави това. Искате да станете големи – четете какво пишат големите, как те постъпват, как се приготвят за отдаване на Твореца.

Ако наистина искаш това – тогава играй, като малко дете, което иска да прилича на големите. Обединете се с другарите по равно, желаейки да достигнете поръчителство като израз на взаимно отдаване, устремете се нагоре, към отдаване на Твореца, възползвайте се от първоизточниците – и заедно вървете към целта.

Тогава ще получите въздействието на светлината, възвръщаща ви към Източника, и ще постигнете желаното. А без светлината нищо няма да се получи. Само пробуждаш желанието колкото се може по-вярно, по-ефективно, интензивно, докато то не ”напълни чашата” – не достигне определеното количество от усилия, за да стане светлината от обкръжаваща – вътрешна. Казано по друг начин, в твоето желание Той ще внесе свойството отдаване и ти ще възприемеш това усещане като самата светлина, като живота, като жизнена енергия.

Ако сега дойде усещането за отдаване, то ще ти се стори като ад. Разликата е в това, че като се поправиш, ще бъдеш съгласен да отдаваш, ще се радваш. А днес светлината би ти доставила само страдания, би ти донесла мрак, подобен на смъртта. Тъй като светлината хохма не е облечена в светлината хасадим, като нож ще отсече целия ти живот.

Малко количество такава светлина предизвиква нашите падения, карайки да търсим възможности, да се стигнем до милост. Протягаш се нагоре, молиш другарите и светлината за мъничко от свойството отдаване, което да те изкара от падението – и с това молиш за милост (хесед), за обличането на светлината хасадим. Когато тя идва, получаваш малко от жизнената сила и излизаш от пропастта.

И така светлината, възвръщаща към Източника, се различава от светлината, която не те възвръща към Източника, с това, че ти предава екран, т.е. готовност да търпиш отдаването и дори да го приемеш като реален живот.

От урок по ”Предисловие към учението за десетте Сфирот”, 21.05.2012

[78503]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→