Докато се намираме от тази страна на махсом, не виждаме причините за нашите действия и ни се струва, че сме самостоятелни. Всъщност резултатът е предрешен и сам предизвиква действията.

Въпрос: Но е казано, че дори отплатата да е гарантирана, въпреки това, трябва да изпълняваш задълженията си. Това ли е всъщност независимостта, свободната воля?

Отговор: Да даде Бог да достигнем това и да видим, че целият свят на Безкрайността се разстила пред теб. И става ясно, че каквото и да направиш, Творецът ти дава цялото благо – но подобно на гостенина, седящ пред стопанина, си готов да получаваш от него какво ли не само чрез съкращение и екран.

Въпрос: И всеки път човек трябва да приема това решение: ”Сега ще стана и ще направя това, което трябва”?

Отговор: Разбира се. И тогава ти се разкрива отдаването от страна на Твореца. Искат да те научат да получаваш, за да отдаваш. От страна на Твореца няма никакви ограничения, но Той прави това, за да те изведе на Неговото стъпало, където придобиваш разбиране, осъзнаване, а не просто напълване, което е само средство. Дали ще получиш повече или по-малко – е само средство, а целта е да достигнеш сливане.

Сливането не е напълване, а наслаждаване от това, че съм подобен на Твореца. Той стои над игрите на светлините и съсъдите. Това всъщност се явява реализацията на точката в сърцето, висшата наслада.

От една страна, казваме, че целта на нашето развитие е сливането. А от друга страна, казваме, че целта на творението е наслаждението. Излиза така, че сливането е равно на наслаждението.

Всъщност винаги става дума за степен на наслаждение. Тъй като желанието е съсъд, който усеща единствено наслаждение. Наслаждението стои зад случайните детайли на моето възприятие. Например, различавам цветовете според това, в каква степен те ми доставят удоволствие.

Във всеки случай измерваме наслаждението и често се основаваме на неговата форма, защото имаме еднаква структура. Горе и долу, сила и слабост, топло и студено – всичко това проверяваме по този принцип, всичко произтича от реакцията на желанията за напълване или от тяхното отсъствие.

Нашето желание се дели на много страни и оттенъци, разпределящи се по петте сетивни органа, по съответните спектри и стъпала. Така или иначе, освен желанията, друго няма. За мен всичко се отчита от усещанията, дори най-неутралните неща. А което не докосва моите усещания, не го усещам, не го разпознавам. Към всеки детайл на моето възприятие се присвоява ”емоционална отметка” – това и отчитам. Зад всичките думи и описания стои чувството, състоянието, в което пребивава моето желание. На това е основан нашият език.

Въпрос: Познавам наслажденията, които ме напълват. Знам към какво се стремя. Но какво означава ”да бъда подобен на Твореца”? Какво е това напълване? Чувство за принадлежност към нещо велико?

Отговор: Ако вземеш съкровените трепети на сърцето си и се постараеш да ги вградиш в центъра на групата, реализираш точката в твоето сърце.

Въпрос: Това ли означава да бъда подобен на Твореца?

Отговор: Да. Тъй като центърът на групата е образът на Твореца. Такава картина се очертава в твоите съсъди. Не знаеш какво е това светлина сама по себе си. Светлината за теб е явление, разгръщащо се в съсъда – желанието. Когато нашите съсъди – желания са обединени, когато всеки се отрича от самотата и иска да спои всички точки в едно, това е всъщност образът на Твореца. И тогава сме слети с Него.

По такъв начин, ако съм слят с групата, значи съм слят с Твореца. Там, вътре, между другарите, са заложени всичките щрихи на Неговия портрет…

От урока по ”Предисловие към учението за десетте Сфирот”, 17.04.2012

[78128]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Урок от Америка

Намираме се в „много конкретен” свят на предмети, на ясни обекти, възприемани от нашите пет сетивни органа. Така си представяме външния свят и Висшата сила. А какво е това сила? Как може да има нещо, лишено от „образ” в нашето възприятие? Говорим за свойството отдаване и любовта, но какво е това „свойство”? Всичко това не ми е ясно, не виждам това.

В света винаги наблюдавам обличането на силите и свойствата в материята на неживото, растителното и животинското стъпало. Иначе нищо не мога да си представя. Религиите и вярванията също винаги придават форма на своите образи. Без това хората са неспособни да обсъждат каквото и да било, да размишляват за каквото и да е.

И затова все пак си представям Висшата сила в някаква конкретна форма. Устроен съм така, че не мога да възприемам някаква сила без нагледно представен образ.

Като пример Баал а-Сулам ни посочва електричеството, което се проявява в усещащи се неща като стрелка, отклоняваща се от нулата, нагряващият се електрически чайник, работещият двигател и т. н. Някаква сила задвижва нещо – и аз я усещам благодарение на тази визуализация. Следствията стават илюстрация на причината и ми позволяват да се докосна до нея.

Когато човек идва в науката Кабала, той иска да разкрие висшата сила, висшия свят. Но си представя това в една или друга форма, в очертания, ограничени от три оси, в „експонати”, с които се пълни архива на неговото възприятие. Тъй като без тези вътрешни образци той ще остане като бебе, неспособно да разбере случващото се.

За да се разграничат детайлите и щрихите в картината на света, сравнявам нещо невиждано с онова, което вече се съхранява в моята памет. Не случайно на старини някои изпадат в слабоумие – те губят способността за това съпоставяне на зримото и усвоеното.

И затова трябва да разбираме начинаещите: на тях им трябва определено време, хиляди пъти трябва да чуят, че духовното е сила, а не форма. На човек му е много трудно да разбере това, докато наистина не придобие някакво усещане, дори и да е най-малкото. А дотогава той само слуша, но не чува, не се вглъбява вътрешно.

Всъщност ако можем да станем съсъд, тази сила ще ни напълни и ще ни предаде определена форма. Но как да създадем такъв съсъд?

Трябва да се обединим един с друг – това е единственото средство в нашия свят, на нашето стъпало. Затова пребиваваме тук, в тези тела – за да създаваме връзки, дори и на ужким. Но всъщност това, че се прегръщаме, не означава, че сме се обединили. Но ако в своите егоистични желания мислим за обединение, това е достатъчно, за да пробуждаме и притегляме светлината от доста по-високо стъпало върху нас, обкръжаващата ни светлина, която ни връща към Източника.

Старая се да наглася връзките с другарите, пробивам си път през пречките и тогава над това съпротивление светлината генерира енергия. По същият начин токът произвежда енергия, преминавайки през резистора – по елементарната формула: силата на тока, умножена по напрежението, е равна на мощността. Тъкмо това започвам да усещам, обединявайки се с другарите, въпреки вътрешното съпротивление. Според това, как упорствам, аз напредвам и вземам връх над силата на съпротивлението, чрез това усилие ми се разкрива светлината.

Така усещам резултата от действието на светлината, връщаща ни към Източника. Тя се проявява тъкмо в резултат на моите усилия, насочени срещу препятствията. Ето защо Творецът казва: „Да отидем при Фараона, защото Аз озлобих сърцето му. Аз ти дадох тези пречки – върви срещу тях. Това ще те подготви за разкриването, за изхода от Египет”.

От урока по статия от книгата Шамати, 10.05.2012

[77574]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всеки миг човек трябва да проверява себе си по своите реакции. Възможно е да моли Твореца да му даде хубав живот? В такъв случай сякаш казва: „Ти ми изпращащ зло. Моля, бъди добър към мен“. Така постъпват „99-те процента“.

Или казва иначе: „Давам си сметка за това, че усещам зло, и разбирам, че причината се корени в моите свойства, които са Ти противоположни. Защото всеки отрича съгласно собствените си недостатъци. И Те моля за поправяне: дай ми сили, за да се поправя.“

По пътя човек изпитва тежест („Аз създадох злото начало“), но помни, че Творецът му праща това („Аз създадох Тора като подправка“). А след това човек придобива светлината, криеща се в Тора и възвръщаща към Източника. Моли за поправяне на собствените свойства: те са насочени към егоистично получаване и са противоположни на Твореца – така че, нека се обърнат на отдаване и тогава човек ще усети Твореца добър.

Но за какво е нужно това? За да ми стане по-добре? В такъв случай съм си предишният егоист. Или за да не проклинам Твореца? „Ако ме накаже за това, че възприемам Неговото добро като зло?“ Не, отново егоизъм. Как да построя своята реакция? До какво състояние да стигна? Защото тук работата не е в думите, а в стремежите на сърцето: за какво поправяне моля?

Моля за такова поправяне, при което ще ми бъде зле в получаващите ми желания, а в моето намерение, устремено към Твореца, ще почувствам, че това идва от Него, Добрият и Творящ добро.

По такъв начин човекът се подразделя на две свързани части: в своето егоистично, съкратено желание за наслаждение той е потънал в тъмнина, а над него усеща светлината. И ето тогава е уверен, че получава поправяне не за да удовлетвори собственото си себелюбие. Не, неговото наслаждение стои по-високо и той действително се намира в отдаване.

Да вземем такъв пример: мама ми е сварила каша, а на мен не ми е вкусна. Мама е знаела какво прави: приготвила ми е най-полезната и здравословна храна. Но не мога да оценя това. Трябва ли да я моля за друга каша? Или да ям тази невкусната, и над своите усещания да изменя отношението си към мама? С това започвам да придобивам нейните свойства, нейният поглед на света, нейните желания, насочени към отдаване. Така и раста, придобивайки духовен образ.

Няма друг изход – защото е казано: „Всички ще Ме познаят, от малкия до големия“. А „познаят” – означава да се обединим над нашия егоизъм. Такъв е основополагащият принцип на духовната работа. И нека той не ни се струва сложен – в действителност това е много лесно, ако действам в единение с групата, и трудно до невъзможност, ако се опитвам да вървя сам.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 03.05.2012

[76949]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Tрябва да разбираме: в нашия живот, в реалността има всичко на всичко две състояния: или тъмнина, сянка, или светлина, единство, разкриване на Добрия и Творящ добро. И ако чуе това, човек постоянно ще прави анализ на състоянията, през които преминава – сянка ли е това или разкриване на Твореца – тогава ще напредва, придържайки се през цялото време за средната линия.

Баал а-Сулам, „Шамати”, 8-ма статия: „Разликата между святата сянка и сянката на клипот”: Всички промени се извършват само в получаващите. А в сянката, т.е. в скриването, могат да се видят два вида…

Първият – когато човек все още е способен да се обедини с другарите си, преодолявайки мислите за разединение и за „размътеното” усещане. Той все още може да се справи с тъмата и със скритието, още осъзнава, че е загубил целта, пътя и Твореца.

Но като правило, никой не провежда самоанализ: „Защо изпитвам такова усещане? Откъде се е взело то?” Не съм психолог сам на себе си, на мен просто ми е лошо или добре, като на дете. Не си давам сметка кой ми изпраща тези усещания и тези мисли – аз се „варя” в тях, оцапал съм се, оцапал съм тялото си, като малко дете.

А би трябвало Човек да умее да се самопроверява: „От какво са предизвикани моите усещания и мисли? Как да се издигна над себе си, над текущото състояние? Как да се издърпам за косите и да изляза от блатото?” Човек винаги гледа на себе си отстрани: „Да, потопен съм в егоистичното си желание. Да, то властва над мен. Вярно, то не ми позволява да се обединя, не ми дава мира по време на урока, кара ме да се откъсвам, повишава важността на всекидневието и делничната работа в моите очи. Но виждам, че пребивавам в това състояние и че то противоречи на целта.”

Кога и в какъв случай мога да осъзная това? Ако имам връзка с нещо външно – с група, например. Тук е време вече за истината: Мога да проверя имал ли съм връзка с групата наистина или не? Ако не съм имал, то усещам единствено само себе си: на мен ми е зле, нищо не искам и т.н. Не стига това, но дори не си давам отчет, а просто плувам в потока, без особени мисли и желания.

А ако бях съединен с групата, ако бях сключил с другарите си съюз, съгласно който те ще ми помогнат дори когато падна и пропадна – тогава между нас се съхранява вътрешната връзка. И за мен все пак ще бъде важно как те ще погледнат на мен, няма напълно да забравя своите задължения, те ще ме подкрепят – накратко казано – ще имам възможността да се погледна отстрани и да анализирам усещанията си.

По такъв начин, ще бъда разделен на две: моето Аз и неговото отношение към групата. Едва тогава, поддържайки връзка с другарите, ще мога да анализирам себе си и благодарение на това да започна издигане след поредното падане. Иначе няма шансове – просто пропадам и толкова…

И така, човек може да преодолее първия вид сенки, оправдавайки сегашното си състояние и разбирайки, че то е изпратено от Твореца. И тогава да призове Твореца на помощ.

За какво се обръщам към Него? Не за да се почувствам по-добре. Защото в такъв случай моля за анулиране на моето зло начало, което Той сам е създал, добавяйки към него Тора като подправка. И затова трябва да моля именно за тази подправка – за да дойде свише силата на отдаване и любовта, силата на обединението, която ще ми позволи да напредна към втората линия.

Човек има възможността да се справи с тази тъма и с това скриване, да оправдае Твореца и да Му се помоли. Нека Той отвори очите на човека и му даде да разбере, че Той му изпраща всичките тези скривания.

Оставайки безпомощен, нямайки друг изход, проклинайки Твореца, другарите и своя живот, човек все пак следи за своето състояние отстрани и изведнъж намира изхода – може да поиска от Твореца спасение. Защо? Защото не е съгласен с тази ситуация, когато управлението на Твореца му се струва глупаво, когато няма възможността да Го оправдае. На човек му е болно, че мисли лошо за Добрия и Творящ добро, бидейки противоположен на Него. Така че, ако животът ми се струва съмнителен, това е признак, че съм противоположен на Твореца.

Над всички тези глупави състояния трябва да строим екран (масах) и отразена светлина, ОР Хозер. Дори в най-лошите състояния трябва да разкрия Твореца като техен Източник, като светлина, пълна с безкрайно изобилие, но пречупваща се в мен и превръщаща се в зло, в тъмнина и мрак, заради моите свойства, които са противоположни на Добрия и Творящ добро, противоположни на отдаването и любовта.

Така напредваме, всеки път извършвайки съответния анализ. Главното е постоянно да излагаме тази точка: „Какво усещам? От кого е това усещане? За какво изпитвам това?” Принципно, в това се състои нашата работа, която разделя човечеството на 1% и на 99%.

От урок по книга ”Шамати”, 03.05.2012

[76939]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От 4-ия семинар на Европейския конгрес

Правилното взаимодействие в групата дава, като резултат, това, че човек започва да се усеща  все по-голям грешник, егоист, ненавиждащ другите, обсебен от всевъзможни негативни желания, мисли, интриги и т.н.

Разкривайки това в себе си, той стига до такава степен на безпомощност, че решава да търси Твореца, Той да го поправи. И колкото повече усеща, че всичко произлиза от Твореца, че Той е единственият източник и Създател даже и на собствената му природа и че само на Него може да се опре, толкова по-ясно достига до извода, че единствено Творецът е в състояние да го поправи и започва да търси Неговата помощ.

Човек разкрива Твореца в обратен вид, като създател на нещо лошо. Но едновременно с това осъзнава, че Творецът специално е създал злото в него, за да го принуди и привлече към Себе си, и тогава да го поправи.

Защо е трябвало да се мине именно по такъв път – да се създава зло, постепенно човек да развива вярата си, да разкрива Твореца и да  Го призовава с молба за поправяне?

От 4-ия семинар на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76699]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Каквито и препятствия да ни се разкриват по пътя, безсилие, отчаяние, злобни егоистически мнения, мисли и чувства, ненавист, неприязън, безразличие – всичко това постепенно се натрупва и създава едно огромно желание, което се нарича усещане за Египетското изгнание. Само когато го разкрием напълно, от неговите тъмни дълбини ще можем да си представим освобождението.

Така към усещането за изгнание се прибавя мечтата за освобождение, която ни извежда на свобода. Тъмнината, която усещаме, стоейки срещу Фараона и бягството от тази тъмнина – всичко това е голямо изясняване в светлината, разкриваща се пред човека, който работи за да излезе от изгнанието.

Светлината му донася все по-голяма тъмнина и ужаса на неговото състояние, на онова място, на което тя се намира, в неговите собствени свойства. И тук най-важното е да не започнеш да се самообвиняваш, да не се отпуснеш, а да разбереш, че задължително трябва да преминем през усещането за изгнание през всичките му детайли. Тъй като това е разкриването на природата на творението, за което е казано: ”Аз създадох злото начало”. А сега нашата задача е единствено да молим светлината, възвръщаща ни при източника.

Когато във възприятието си човек натрупва правилно всички тези състояния, му става ясно, че промените не стават на физическо ниво – а на нивото на свойствата, които разкриват своите отношения помежду си. Съществува обща система, всички части на която са свързани помежду си в тотална зависимост. Такова е създадено изначално творението.

Но доколкото това съединениe идва свише, в него едва се разкрива най-слабата светлина Нефеш. А после между отделните частици се проявява и израства силата на откъсване, отблъскване, на ненавистта, на егоизма. Това вече е истинското творение (Брия), създадено „извън” (бар) предходното съвършено състояние. Творението е разбито и сега трябва да работим за неговото съединяване.

Във физическия свят нищо не се променя. Трябва да си въобразим такава картина, в която се променят вътрешните свойства на нещата, отношенията, максимално откъснати от материалните координати: време, движение, пространство. Това помага много.

Разберете, че човек няма нищо общо със светлината, вътре в която той се намира, ако не се стреми да се обедини с останалите. Само ако се поражда негово собствено налягане, тенденция за обединение с останалите, независимо от естественото изолиране, само тогава и в тази степен той пробужда и привлича светлината, която го обкръжава към себе си.

И обратно, може да се каже, че човек се свързва с Твореца само чрез общата система. Защото Творецът е общата светлина, усещащ цялата система. Доколкото човек е способен да се свърже с нея, дотолкова той установява контакт с висшата светлина.

Няма друг начин, по който да се подходи към Твореца, към светлината – само с помощта на общата система. А ако човек е свързан частично със системата на душата, то и неговата връзка със светлината няма да е пълна. Именно от тази мяра се определя редът на духовните стъпала. Ако се свързвам на 20% с другите, то на 20% се съединявам с Твореца и се издигам на 20% по духовната стълба.

Всичко се измерва относно желанията. Затова нашата работа се състои в това, да укрепим връзките между цялото човечество, вътре в цялата реалност, и тогава в същата степен ще установим връзка с Твореца.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 26.04.2012

[76824]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №3

Въпрос: Как да започна да усещам висшата сила?

Отговор: Започваме да усещаме висшата сила само дотолкова, доколкото можем да се настроим към нея в нашето единство. Сам не мога да я усетя.

Настройката трябва да бъде в съответствие с нея. Ако от себе си се настройвам към нея, това ще бъде егоистично настройване. Егото – ето това ще ме командва. Как да изляза от това състояние?

Необходимо ми е не само желание да изляза от себе си и да се издигна над себе си – това е индивидуално егоистично желание, което го има в милиони хора в нашия свят. Как да направя така, че да усетя самата тази сила, именно нея? За това трябва да ѝ се уподобя.

В природата съществува много прост закон: можеш да чувстваш някакво явление само в тази степен, в която се състоиш от него. Тоест, ако усещам нещо, чувам, виждам, чувствам на вкус, аромат – това е, защото в мен съществуват определени свойства, които ги има в това, което усещам. Трябва да има подобие на свойствата. Трябва да създам в себе си прибор, който да улавя съществуващите отвън честоти.

Да допуснем, че имаме радиоприемник. Какво правя, когато въртя копчето на радиоприемника? Настройвам го, генерирам в него определена вълна. И ако такава вълна се намира отвън, то антената я улавя по принципа на резонанса, подобието, и аз чувам звуци – моето ухо ги възприема.

Тоест трябва да създам в себе си приемник, в който ще има същите свойства, както в тази сила. Ако просто желая да изляза от себе си и да я усетя – нищо няма да постигна. Затова се събираме в група, където не просто желая да се издигна над себе си, а желая да се издигна над себе си в свойството отдаване, в свойството любов – това, което и се явява свойството на тази сила.

Желаещите да се издигнат над себе си, да излязат от себе си – са милиони. Но далеч още не са готови да чуят, че освен с подема над себе си, това може да се постигне и само със създаването на свойството отдаване в себе си… А това е възможно само в група, помежду си, когато се обединяваш с другите хора, на принципа „възлюби ближния…“ – тогава ти започваш да ставаш подобен на нея и можеш да я усетиш.

От 3-я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73907]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Как да се подготвим за конгреса в пустинята, така че както е казано: „изцяло да отменим себе си”?

Отговор: Отначало трябва да разбереш какво означава това: „да отмениш себе си” – да престанеш да съществуваш? А какво тогава ще остане?

„Аз” – това е моят разум и чувства, ум и сърце. Ако това ми бъде отнето, то ще ми остане само животинското тяло – какво по нататък? Но и моят разум и чувства – също не зависят от мен. Такъв съм се родил, получил съм възпитание, изваяли са ме по някакъв начин – нима това съм аз самият? От какво да се откажа – къде тук съм „Аз”, когото трябва да отменя?

Ако все още не усещаш това, то и няма какво да отменяш. Но ако се каниш чрез групата да се прилепиш към Твореца, както е казано: „от любов към творението – към любов към Твореца”, и откриваш отблъскване и ненавист, то тъкмо в това и трябва да се принизиш. Това е то „Аз” – разкриващ своята истинска същност: съпротивляваща се и нежелаеща да се съедини.

Това е силата на разбиването, скрита в мен – същият този „запис” (решимот), информация, дошла при мен от разбиването. Някога съм бил свързан с останалите, а сега пробуждам тази връзка и проверявам – намирам ли се в нея или не? И благодарение на усещаната връзка или на нейното отсъствие, на желанието за нея или не желанието, започвам да изяснявам това разбито „решимо”.

Ако изяснявам, че стоя срещу всички останали – това вече е първата проява на Фараона. Но ако не си приложил такива усилия, то няма да го разкриеш. Може би, ти дори още не си влязъл в Египет или се намираш там, но засега не са завършили твоите „седем сити години”? И засега просто получаваш удоволствие от общите трапези, събранията на другарите, от приятното обкръжение, харесва ти да бъдеш с всички заедно и с любовта на другарите.

А когато свършат „седемте тучни години”, започват да се разкриват проблемите, нещастията, споровете и безредиците. Но човек не бяга от това, а осъзнава, че всичко това му се дава специално. И независимо че усеща отблъскване, ненавист и пренебрежение към такова общество, все пак се старае да го преодолее. Тогава настъпва такъв момент (ако преди това  не изостави този път), когато започва да усеща в това важност, разбира, че няма избор и че така трябва да бъде.

Така той се озовава право срещу Фараона. И всичко това е вътрешна работа, отвън тя може да бъде съвсем незабележима. Това е период за прилагане на усилия и осъзнаване, че той нищо не може да направи – тъй като това е Творецът, който му разкрива силата на разбиването, за което е казано: „Да отидем при фараона, тъй като Аз ожесточих сърцето му”.

Творецът показва на човека, доколко той е слаб и не е способен да издържи това изискване: да обича ближния. Той няма представа какво още може да направи и е готов на всичко, само и само да постигне братската любов. Съгласен е да премине през всичките „10 египетски наказания”, да премине Червено море, да приеме условието за взаимно обединение и поръчителство, за да получи силата на светлината, връщаща го към Източника, наречен Тора – за да поправи себе си и да постигне любов към творенията, а чрез нея да достигне до любовта към Твореца.

Представяте си каква подкрепа и грижа трябва да получи той от обкръжението и свише, за да не избяга със своя егоизъм, който всеки път се укрепва и се стоварва отгоре му. Той трябва да види, че „един срещу друг ги е създал Творецът”: има само „тояга и змей” (отдаване и егоизъм) и няма нищо по средата – или едното, или другото.

От урока по книгата „Шамати“,  19.01.2012

[66932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, че „решимот се включват в екран”?

Отговор: След първото съкращение (цимцум алеф), екранът става главен в работата.

Екранът е единствената ми грижа, онова място, където постоянно усещам себе си. Всичко останало, освен екранът, са други условия, предназначени за поддържането на екрана и определящи неговата форма, характер, точното направление.

Моята задача е да се концентрирам само върху екрана. Какво ме интересува, какви желания възникват в мен, каква светлина има и какво се случва в живота, ако е било прието решение, че от днес нататък винаги ще се старая да бъда подобен на висшия. А подобието на висшия осигурява екран.

Всички останали условия, вътрешни и външни, каквото и да се случва – всичко се събира и концентрира в едно понятие, което се нарича „екран” (масах). И мисля само за него: как да направя оптималното и максимално действие от всички възможни, за да стана подобен на Твореца – във всяко едно състояние.

Не ме вълнува нито самото състояние, което не зависи от мен, нито това, което усещам вътре – нищо! Важно е единствено да разбера, че съм получил това от Него и в това състояние, където са ме довели, трябва да изпълня такова действие, което ще ме направи подобен на Него. Ето това е!

Нека това да е най-малкото състояние (катнут) или най-голямото (гадлут), или нещо по средата между едното и другото – това не е важно! Тъй като всичко това идва от Него. Цялото си внимание насочвам към екрана.

А „решимот, включени в екрана” – това са данните, с които работя. Това е информация за мен самия, за висшето – за предшестващо ме отгоре състояние, за нисшото – отвсякъде. „Решимот” са „записи” на всичките ми впечатления от всичко, което е било или ще бъде. Всички тези данни се събират в екрана, а моята работа е да си ги изясня, да ги сортирам по важност и съгласно тях да действам, за да се уподобя на висшия.

Формулата е оптимално проста. Т.е. да направя максимално възможното, избирайки най-доброто.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 18.01.2012

[66801]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът не се крие от нас – скрива Го нашият егоизъм. От Него ни отделя противоположната природа. Как да приемем формата на Твореца? Как да стигнем до Него, съгласно свойството за подобие? Как да Го намерим, да открием, че Той се намира в нас?

За това са необходими определени действия. Кой ги извършва? Ние или Той? Ясно е, че трябва сътрудничество за това. Не можем да напредваме без висшата светлина – с Неговите „стряскания” Той иска от нас участие, което се нарича „свободен избор”. В това участие се състои цялата ни работа. Тук ограничения няма, тя е отворена за всички и се осъществява чрез изучаване на кабалистическите първоизточници.

Тези източници могат да станат ”еликсир на живота” или „смъртна отрова” – цялата работа е само в подхода ни.

Ако искам да разкрия злото начало и да го поправя, тогава мога да преуспея и науката кабала ще бъде за мен ”еликсир на живота”. Ще разкрия в себе си ”смъртта” – собствения си егоизъм – и ще искам да го поправя, за да се осъзная за живот.

Ако се уча заради егоистическите си постижения, ако търся знание, сили и величие, власт и т.н., тогава учението само засилва егоизма в мен и моят успех е противоположен на отдаването, при това даже не съзнавам това. Такова обучение се превръща в „смъртна отрова“.

Пътьом минаваме етапи на скриване и разкриване на Твореца. Скриването бива единично и двойно, а разкриването отначало проявява пред нас управление, посредством награждаване и наказание, а след това и вечно управление.

Всъщност, всичко зависи от моите желания. От страната на Твореца няма никакви ограничения, той не се крие и не се открива. Скриват Го моите собствени желания и ако правилно работя с тях, то постепенно те се поправят и в зависимост от това поправяне, разкриват Твореца. Така или иначе, аз сам го скривам от себе си.

Точно така в нашия свят разкриваме много явления, които по-рано не сме забелязвали: нови видове птици, нови видове творчества, нови видове животни… тези неща са съществували и по-рано, но не и за нас. Обаче с времето ставаме възприемчиви, благодарение на чувственото и умственото развитие, под въздействието на обкръжението, което възвеличава нещо в нашите очи, пробужда в нас страстта, властолюбието, тщеславието и ни кара да обръщаме внимание на онова, което по-рано не е имало значение за нас. Всички говорят, че това е важно – и аз попивам чуждите желания. Тава е достатъчно, за да сломя равнодушието: разкривам новите желания и излизам от прикритието относно даденото явление.

Същото засяга науката кабала и Твореца – тук действа същият принцип. Аз съм егоист и нямам достъп до нищо, освен до текущите ”животински въпроси”. И затова, ако искам нещо по-високо, трябва да вляза в съответното обкръжение, което ще ме тласка и направлява към нещо велико.

По такъв начин, всичко зависи от поправянето на желанията. Отначало, за мен не съществува каквото и да е било явление -остава в пълно скритие. След това започвам да разкривам някакво желание, устремено към него, и скритието по малко изчезва, докато не открия нещо ново.

На духовния път търся Твореца, но не като източник на наслада – искам да разкрия Неговото отношение към мен. Тъй като Той желае да се разкрие като Добър и Творящ добро. Работата не е в това, че ще получа от Него – За Него е важно да разкрия как Той се отнася към мен, за да видя Неговата доброта и да се въодушевя, и да се изпълня от това отношение. С това Той ме ”купува”.

Тоест всичките четири етапа на скритието и разкриването се отнасят към неизменното, добро отношение на Твореца, което постепенно разкривам в съответствие със своите съсъди за желания. Разкривайки доброто Му отношение, виждам, че то е съществувало и по-рано – само че аз в своята неизправност не съм усещал, не съм разбирал това. Съответно и сега, когато виждам далеч не във всичко доброто отношение на Твореца, трябва да направя разчет за скриване: нека в тези или в други неща да не виждам доброто отношение, обаче е възможно и тук то да присъства. Възможно е да съм виновен в това, че не виждам Неговата доброта.

От урока по ”Въведение към Учението за Десетте Сфирот”, 17.01.2012

[66692]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→